Когато ранното детско развитие води до изоставане

 

Яденето на торти преди лягане е вредно, а яденето на непознати гъби е опасно. Същото важи и за ранното развитие. Съвременните майки буквално са обсебени от идеята техните рожби да станат гении и още от месечна възраст поставят началото на упоритата социализация на детето.  Безкрайни обучения по скулптура, изрязване и лепене, упражнения в клубове за повишаване на интелекта, занимания в кръжоци по математика по нови системи и езикови занимания, започващи от шест месеца и т.н. На всичко това специалистите обаче често казват с мек тон: ако детето не играе пълноценно с родителите си, то ще загуби връзката си с тях, ще се умори, ще загуби мотивация и навици за самостоятелност. Междувременно проблемът с прекомерното ангажиране на децата с този тип „социализация“ е далеч по-сериозен. А прекомерното им ангажиране може да бъде не само вредно, но и опасно.

Първата и най-голяма опасност от заниманията за малките деца е прекрасният им маскировъчен ефект. Ето един пример: семейство, чието 18-месечно дете е научило имената на много екзотични животни: познава жираф, хипопотам, кашалот, разпознава марки автомобили и дори се опитва да идентифицира видове динозаври. Учи всичко това от шестмесечна възраст, използвайки специална програма. В свободното си време родителите използвали флаш-карти и го водели на различни кръжоци. Оказало се обаче, че детето има тежко нарушение в работата на мозъка. Проблемът е, че детето разпознавало животни само на определените флаш-карти. Когато му подарили няколко книги с авторски илюстрации, то не било в състояние да посочи на тях дори котка. Детето мислело, че „жираф“, „хипопотам“ и „кашалот“ са имената на флаш-картите. При изследване се оказало, че детето има трудности с абстрактното мислене и въображението.

Този пример илюстрира доста често срещан проблем: родителите вярват, че залогът към успешното развитие за създаване на гений се крие в постоянната заетост. Детето непрекъснато се обучава и демонстрира забележителна памет. Въз основа на това родителите стигат до заключението, че наистина възпитават гений. В действителност обаче тяхното дете изостава в развитието си. Как?

Забелязали ли сте, че ерудираните хора са повече от интелектуалците, че добрата памет е много по-често срещана сред скромния ум, отколкото сред блестящия? Това е така, защото запомнянето е много по-лесно от мисленето.

Да научиш 100 съществителни имена е по-лесно, отколкото да се научиш да използваш един-единствен глагол. 

А овладяването на глаголи за действие, като „отивам“, „стоя“ и „седя“ е по-лесно в сравнение такива, които изразяват лични потребности, като „пия“, „ям“ и „пиша“. Запомнянето на „не“ е още по-трудно, а на „да“ – съвсем сложно. Благодарение на клубове, курсове и кръжоци за развитие, днес се появяват двегодишни деца, които знаят наизуст целия атлас на животинското царство, но не са способни да помолят за питие или да кажат „не“.

Срещат се деца, които на две години не са получили шанс да помиришат или духнат нещо горещо. Очевидно не са им давали ароматно парче хляб или красиво цвете с думите „помириши го, колко  вкусно ухае“. Майките им не са ги учили да духат върху кашата си, ако не искат да се изгорят. Има деца, които не знаят думите „болка“, „боли“ или дори „бобо“. И би било добре, ако това бяха само най-занемарените случаи, при които семействата не се занимават с децата си. Работата е там, че такива деца има и сред семействата, които постоянно подтикват децата да се развиват. Сред тригодишните има такива, които знаят десетки, дори стотици чужди думи, но все още не могат сами да се обличат, да закопчаят копче, да затворят цип, да затягат тока, да закачат дрехи на кука или да мият самостоятелно зъбите си.

Играта е действително необходима

Хората не вярват, когато им се казва, че детето се учи чрез игра. И че се учи от своите близки. Те не вярват, че за едно 18-месечно дете възможността да докосне котка, да прекара два часа в събиране на прах от пода, да се изцапа и да направи първата си снежна топка, е по-важна от „Училището на седемте джуджета“. Те не вярват, защото никой не им е обяснил нещата ясно и разбираемо, а са свикнали да се доверяват на априорни твърдения – „нашият човек не се нуждае от това“. През 2013 г. ООН беше принудена да закрепи правото на детето на игра в Декларацията за правата на детето. Основната цел на тази поправка е борба с комерсиализацията на детството, претоварването на децата с работа и родителската некомпетентност.

Може би родителите, които не оставят на децата си свободно време, трябва да прочетат малко за работата на зоолозите и етолозите – тези, които изучават фундаменталните закони на поведението на всички живи същества. Тогава те ще научат, че е невъзможно да се пуснат на свобода хищници, отглеждани сами от ранна детска възраст, без партньори за игра. Известният зоолог Джейсън Бадридзе, докато отглежда вълци в плен, готвейки ги за самостоятелен живот в гората, открива, че вълците не могат да ловуват, ако не са играли помежду си като млади животни. Освен това, за игри те се нуждаят от възможно най-сложния ландшафт. Вълчетата, отгледани от Бадридзе в празно заграждение, не са могли да се научат да ловуват. Те просто не са могли да предвидят по каква траектория ще побегне еленът или каква скорост е нужна за да го прехванат. Те не са могли да организират групов лов, защото нито един от тях не се е научил да разчита на своите сили. От друга страна, вълчетата, които са играли на гоненица помежду си сред развалини, камъни и имитация на гори, са се превърнали в пълноценни вълци и са успели да усвоят лова. Колкото по-интелигентно е едно животно, толкова по-важна за него е играта в детството.

За съжаление, хората са склонни да се ласкаят, като твърдят, че са изминали много по-дълъг път от животните. Истината обаче е друга. Оказва се, че хората не са се отдалечили чак толкова много, колкото биха искали.

В детството си децата, отчаяно се нуждаят от игри. Нуждаят се не просто от възможността да играят, а да играем до насита. До степен на изтощение, до пълно удовлетворение. Това е особено важно за децата с творчески потенциал.

Вместо художник, получавате войник

Вторият опасен ефект от клубовете и кръжоците за ранно развитие е техният режим. Всякакви „творчески“ дейности – от клубове по скулптура за едногодишни деца до уроци по рисуване с пръсти за 18-месечни, са изключително депресиращи. На тази възраст тези дейности трябва да са свободно протичащи, а не организирани. Случва се обаче точно обратното. Например, появилите се през последните 10-15 г. т. нар. „монтесори“-майки“ могат живо да обсъждат в социалните мрежи тема, посветена на ранното развитие на децата: как да заставят детето си да устои до края на занятията по скулптура или рисуване, за да не тича из къщата с пластилин и да размазва боя по тапетите. Децата са на година и половина, а вече се превръщат във войници с режим.

Факт е, че творчеството не се случва по часовник. Дори писатели, поети, музиканти, художници, скулптори и други не могат да бъдат принудени да творят от звънец до звънец. Тази реалност обаче трудно се разбира от днешните „монтесори-майки“.

Днес творческите професии са придобили огромен престиж, защото може би за първи път в човешката история свободният труд, свободата да бъдеш свободен от началници и правото да управляваш собственото си време са открито обявени за ценност. Обществото винаги е завиждало на хората със свободни професии, но едва сега започва да го прави открито. В този контекст родители са разделени на три равни групи: едни искат децата им да станат държавни служители, други искат да станат успешни учени, а трети – творчески елит.

В този контекст е добре да се подчертае: „Родители, от вашето дете велик учен няма да порасне, без да прекарва късно през нощта над книгите. Писател няма да се появи от някой, който не е прекарал детството си в писане на стихове и първи разкази до ранните часове. А дете, на което се дават бои по часове, няма да стане художник“.

Искате ли да развиете творческите способности на детето си? Ако – да, тогава не ограничавайте неговият порив за рисуване. Или каквито и да било други желания. Противно на общоприетото схващане, художниците не са тези, които редовно са обучавани от ранна детска възраст, а по-скоро тези, които са прекарали половин ден в събиране на прашинки, обрани от пода, в кутия, месене на пръст с ръце или ентусиазирано ловене на скакалци в тревата. Защото тези деца имат развити двигателни умения, живо въображение и чувство на страстно нетърпение.

Децата, които вместо да се разхождат или тичат свободно, рисуват петна по команда в компанията на случайни хора, нямат нищо от това.

Вашето дете ще бъде обучавано от професионалисти

Третата опасност, пред която е изправено детето, отведено в училище (център) за ранно детско развитие, е ниската компетентност на обучаващите го. Обикновено учителите са в най-добрия случай млади завършили педагогически или психологически университети. Някои от тях имат средно професионално образование или са без профил педагогика. Истината е следната: ако имате висше образование, ако кариерата ви позволява да харчите десетки евро на месец за уроци и развиващи играчки с детето, вероятно вие сте по-развити от студент в колеж за обучение на учители, работещ на непълен работен ден в студио за малки деца. И следователно детето ви ще се възползва повече от вашите взаимодействия. Има много примери за това съотношение. Тъй като през последните 15-20 години се наложи една тенденция, превърнала се в обсесия, особено сред младите хора, а именно: да се харчат пари за саморазвитие и надграждане, в името на печалбата масово се създават най-разнообразни формати за обучение, като много от тях са със съмнителен капацитет на ефективност. Освен това в не малка част тези институти (центрове, клубове, кръжоци, игрални зали и пр.) често има елементарни, монотонни играчки от евтини стимулни материали: пластмасови, ярки цветове. Има дори играчки, които Международната асоциация по игра е определила като депресиращи: всякакви говорещи животни, пеещи микрофони, пурпурни жирафи и розови лъвове. С такива учители и такива играчки, детето само ще деградира.

Фрустриращо обучение

Става реч за т. нар. „развиваща телевизия“.  Трябва да се каже, че западният свят вече преживява бум в популярността на развиващите видеоклипове за много малки деца. Американската академия по педиатрия препоръча още през 1999 г. да не се показват никакви филми на деца под две години. Канада и Великобритания, където пазарът на тези продукти се оценява на милиарди долари, отдавна водят война срещу образователните видеоклипове. Видеоигрите за деца на възраст 0+ са структурирани като клипове: ярки изображения бързо следват едно след друго, като силни звуци се възпроизвеждат периодично. Това държи детето хипнотизирано от случващото се на екрана. Любопитен анализът на такива филми е публикуван от Центъра за психологическа и педагогическа експертиза на игри и играчки „М. В. Соколов“ към Московския държавен педагогически университет. Те анализират една серия детски филми, „Аз мога всичко“, уж базирана на методиката „Въобрази-Съобрази-Преобрази“.  Оказва се, че в един 20-минутен филм се съдържат 160-170 епизода със 70 сюжета по всяка тема. За сравнение, една новинарска емисия за 30 мин. предлага  70-90 сюжета от 5 до 7 теми.

Британската асоциация на педиатрите определя видеоклиповете за бебета дълбоко опасни: те фрустрират децата, влияят негативно върху развитието на мозъка, увреждат зрението и най-важното, лишават децата от полезни взаимодействия с възрастни. Развиващите видеоклипове за деца потискат психиката, фантазията и способността им да се концентрират. Ако сложите детето си пред телевизора, единствената полза е, че печелите собствено свободно време. Детето, от своя страна пропуска игра, общуване с родителите и със себе си.

Правото на самота

През първите години от живота си, детето трябва да има възможност доволно да играе и да общува свободно със себе си. Самотата е изключително важна за детето. Именно в условия на самотата в детето започват да процъфтяват въображението и фантазията му. Дете, което е винаги заето, винаги е пред очите на родители, връстници и учители, няма възможност да мисли. Децата, които не прекарват време със себе си, веднага се забелязват – те говорят по-зле, мислят по-бавно и измислят по-малко.

Един от най-големите врагове на децата е митът за необходимостта от социализация. Той поддържа убеждението, че трябва да започнат да общуват с непознати възможно най-рано. Сякаш родителите вярват, че детето им няма да се задоволи с общуване с тридесет произволно избрани хора по осем часа на ден, пет дни в седмицата. Те започват да водят детето си на различни обучения още от шест месеца, уж за да развият навиците му за общуване. Ако на детето му провърви и дори не посещава детска ясла, то от 18 месеца определено ще бъде въвлечено в подобни дейности, за да  учи и се социализира.

Нека самите ние се запитаме, кой от вас чувства потребност да прекарва по осем часа на ден в група от 30 души? Всички ли искате да прекарвате толкова часове на ден в общуване с приятелите си?

Колкото по-малко е детето, толкова по-малко изпитва потребност от общуване и толкова по-важно е то да бъде само и в позната обстановка.

Тези, които лишават детето си от правото да се наслаждава на самостоятелна игра, рискуват да отгледат дете, което е не само посредствено, но и изоставащо в развитието. Това, че на такова дете ще му липсва воля, самостоятелност и интерес към живота, е само половината от проблема. Още по-страшно е, че претоварването със социални взаимодействия, режим и строги уроци могат да повлияят на способността на детето да мисли, разсъждава и да си въобразява. То ще знае по картинки всички знамена на света и всички животни от саваната в албума, но няма да разбере какво да прави, когато се изгуби в магазин.

Ако искате да възпитате умно и творческо дете, дайте му време за свобода. За мързел, за нищоправене, поне докато навърши десет години. Ако искате да създадете изпълнителен войник с глава пълна с информация, е време самите вие да преминете през курсове за развитие.

 Научаване на детето да помага на другите

 

Възпитанието на доброта, състрадание и готовност да помага на другите, са важни аспекти от формиране личността на детето. Този текст разкрива няколко ключови способа за да се помогне на детето да оцени и осъзнае важността да помага на другите:

-Личен пример: Децата често имитират възрастните. Покажете чрез действията си, че подпомагането и грижата за другите е нормално и ценно качество. Запознайте детето със света на добротата, в който самите вие ​​участвате.

-Обяснете защо: Разкажете на детето си за това, как помощта може да промени живота на другите хора. Обяснете с прости и разбираеми думи ползите, които носи и защо е важна. Обяснете, че когато помагаме на другите, правим света по-добро място. Покажете положителните промени, които могат да се случат около нас благодарение на добри дела.

-Разширете кръгозора: Четете на детето книги за добри постъпки и им разказвайте истории от реалния живот за това, как помощта може да спаси животи и да направи света по-добро място.

-Семейни задачи: Включете детето си в малки домакински задължения, които може да върши за други членове на семейството. Това може да бъде носене на вода, помощ при почистването или приготвяне на храна.

-Доброволчество: Може би във вашия град има благотворителни организации, където децата могат да участват в добри дела. Опитайте да се включите заедно с детето като доброволци в събитие или продължителна кампания. Ако детето ви предложи да помогне, подкрепете инициативата му. Помогнете му да реализира плановете си и му кажете колко е прекрасно и важно това, което прави.

- Обсъждане на събития: След новини или филм, обсъдете с детето си ситуации, в които хората са се нуждаели от помощ. Задавайте му въпроси за това как би постъпило то в подобни ситуации. Разкажете на детето за реални преживявания, в които хората са си помагали взаимно. Обсъдете чувствата, които това предизвиква и промените, които може да донесе в живота на хората.

-Насърчаване на добротата: Награждавайте детето си за добри постъпки. Това може да бъде проста похвала или дори малка награда. Това ще помогне за закрепване на позитивното поведение в съзнанието му.

-Учете детето на съчувствие: Обсъдете с детето каква би била ситуацията на някой друг. Например, ако приятел плаче, попитайте го как би се чувствал на негово място. Научете детето си да слуша и да разбира чувствата на другите.

-Подкрепете с въпроси: Попитайте детето си какво мисли за това, как да помогне на някой друг в дадена ситуация. Подкрепете идеите му и го наставлявайте към доброта.

-Търпеливост, отзивчивост, уважение към другите: Обяснете, че всеки човек е уникален и светът е разнообразен. Научете детето си да уважава и помага на всички, независимо от външния му вид, възрастта или религията му.

-Подарете възможност: Дайте на детето си възможност да избере как би искало да помогне. Това може да бъде създаване на картичка за болен приятел, помощ в обучението му или грижа за домашен любимец.

-Значението на постоянството: Не забравяйте, че развитието на доброта и желание да се помага на другите изисква постоянство. Вашата настойчивост и подкрепа ще помогнат за укрепване на тези качества у вашето дете.

-Ролеви игри: Разиграйте с детето си ролева игра, в която то може да се почувства като помощник. Това може да бъде „лекар“, „пожарникар“, „учител“ и т.н.

-Създайте домашен проект: Планирайте заедно с детето добри постъпки, като част от домашен проект. Например, можете да дарите пари заедно или да раздадете бисквитки на съседите.

-Обявете и обяснете ограниченията: Не забравяйте, че подпомагането не винаги означава физическа намеса. Обяснете на детето си, че някои ситуации изискват специализирани знания и разрешение от възрастни.

Като следвате тези практични съвети, ще помогнете на детето си да развие важни качества и умения, които ще му останат за цял живот. С вашата подкрепа и пример, то ще може да прави добро и да помага на другите, правейки света по-светло и по-добро място.

 Методика за определяне на невропсихичната устойчивост и риска от дезадаптация при стрес „Прогноза-1“ (Д.Я.Райгородский)

 

Описание. Тази методика е разработен във Военномедицинската академия „С. М. Киров“ в Санкт Петербург и е насочена към определяне на невропсихичната устойчивост и риска от дезадаптация при стрес. Препоръчва се за прилагане при подбор на лица, подходящи за работа в екстремни ситуации (МВР, въоръжени сили, учители и др.)

Инструкция: Прочетете твърденията и отговорете с „да“ или „не“.

Въпросник

1.Понякога ми идват в главата такива лоши мисли, че е по-добре да не ги казвам на никого.

2.Като дете принадлежах към група хора, където всички винаги се опитваха да се застъпват един за друг.

3.Понякога получавам пристъпи на смях или плач, които просто не мога да спра.

4.Имало е моменти, в които не съм спазвал обещанията си.

5.Често получавам главоболие.

6.Понякога говоря неистини.

7.Веднъж седмично или по-често изведнъж усещам гореща вълна по цялото си тяло без видима причина.

8.Случвало се е да говоря за неща, които не разбирам.

9. Случвало се е да се сърдя.

10.Сега ми е трудно да се надявам да постигна каквото и да било в живота.

11.Понякога отлагам за утре това, което трябва да се направи днес.

12.С готовност участвам в различни срещи и други обществени събития.

13.Най-трудната борба за мен е борбата със самия себе си. 

14.Рядко имам мускулни крампи или потрепвания на мускулите.

15.Понякога, когато не се чувствам добре, ставам раздразнителен.

16.Доста безразличен съм към това, което ми се случва.

17.Имам по-добри обноски на масата, когато съм на гости, отколкото у дома.

18.Ако не ме очаква глоба и няма коли наблизо, мога да пресека улицата, където искам, а не където трябва.

19.Мисля, че семейният ми живот е толкова добър, колкото на повечето ми приятели.

20.Хората често ми казват, че съм избухлив.

21.Рядко получавам запек.

22.Предпочитам да печеля в игри.

23.През повечето време в последните няколко години се чувствам се добре.

24.Теглото ми е стабилно сега – нито качвам, нито отслабвам.

25.Харесва ми да имам важни хора сред познатите си; това ме издига в собствените ми очи.  

26.Мисля, че бих бил/а съвсем спокоен/на, ако някой от семейството ми имаше неприятности заради нарушаване на закона.

27.С разсъдъка ми се случват странни неща. 

28.Безпокоят ме различни мои сексуалните (полови) проблеми.

29.Когато се опитвам да говоря, често забелязвам, че ръцете ми треперят.

30.Ръцете ми са толкова сръчни и пъргави, колкото преди.

31.Сред познатите ми има хора, които не харесвам.

32.Мисля, че съм обречен човек.

33.Рядко се карам с членовете на семейството си.

34.Случва се понякога да клюкарствам малко с някого.

35.Често сънувам сънища, които е най-добре да не разказвам на никого.

36.Имало е моменти, в които при обсъждане на по определени въпроси, съм се съгласявал с мнението на другите, без да се замислям.

37.В училище усвоявах материала по-бавно от другите.

38.Като цяло съм доволен от външния си вид.

39.Напълно съм уверен в себе си.

40.Случва се веднъж седмично или по-често да бъда повече възбуден и развълнуван.

41.Имало е случай да се усещам така, сякаш някой контролира мислите ми.

42.Ежедневно пия необичайно голямо количество вода.

43.Понякога неприлична или непристойна шега предизвиква у мен насмешка.

44.Най-щастлив съм, когато съм сам.

45.Някой се опитва да повлияе на мислите ми.

46.Обичах приказките на Андерсен.

47.Дори сред хора, обикновено се чувствам самотен.

48.Ядосвам се, когато трябва да бързам.

49.Лесно мога да се объркам.

50.Лесно губя търпение с хората.

51Често ми се иска да умра.

52.Случвало се е, да откажа от нещо, което съм започнал, защото съм се страхувал, че няма да мога да се справя.

53.Почти всеки ден се случва нещо, което ме плаши.

54.Към религиозните въпроси се отнасям равнодушно – те не ме интересуват.

55.Рядко имам пристъпи на лошо настроение.

56.Мисля, че заслужавам сурово наказание за мои постъпки.

57.Имал съм много необичайни мистични преживявания.

58.Моите убеждения и възгледи са непоклатими.

59.Имал съм периоди, в които поради вълнение съм губил сънят си.

60.Мисля, че съм нервен, лесно възбудим човек.

61.Мисля, че обонянието ми е същото като на другите хора (не е по-лошо).

62.При мен всичко върви на зле, не е така, както трябва.

63.Почти винаги усещам сухота в устата си.

64.През повечето време се чувствам уморен/а.

65.Понякога се чувствам сякаш съм близо до нервен срив.

66.Много ме дразни, когато забравям къде съм сложил нещата си.

67.Имам много внимателно и старателно отношение към облеклото си.

68.Харесвам приключенски истории повече от романтичните.

69.Много трудно се адаптирам към нови условия на живот или работа. Преходът към всяка друга среда на живот, работа или учене ми се струва непоносим.

70.Струва ми се, че по отношение на мен, другите  постъпват особено несправедливо.

71.Често се чувствам несправедливо пренебрегнат.

72.Мнението ми често не съвпада с това на другите.

73.Често изпитвам чувство на умора от живота, сякаш искам да живея.

74.Считам, че хората ми обръщат внимание по-често отколкото на  другите.

75.Случва се да имам главоболие и световъртеж поради напрежение.

76.Често имам периоди, в които не искам да виждам никого.

77.Трудно ми е да се събудя в определения час.

78.Ако за моите неуспехи е виновен някой друг, няма да го оставя ненаказан.

79.Като дете бях капризен и раздразнителен.

80.Знам за случаи, в които мои роднини са били лекувани от невролози и психиатри.

81.Понякога приемам валериана, елениум и други успокоителни средства.

82.Имам роднини с криминално досие.

83.В младостта си съм имал разправии с полицията.

84.Имало е моменти, в които съм бил заплашен да повтарям учебната година.

Обработка на резултатите

Изчислява се сумата в балове за всяка скала. За всяко съответствие на отговора с ключа се присъжда 1 бал. Процесът на сумиране започва с проверка на искреността на респондента: ако респондентът получи 5 или повече бала по тази скала, резултатите от изследването са невалидни, тъй като лицето проявява социална желателност – опитва се да изглежда по-добре, а не по-скоро като себе си.

Скала за проверка искреността на отговорите (ключ)

„ДА“ – въпроси: 1, 4, 6, 8, 9, 11, 15, 17, 18, 22, 25, 31, 34, 36, 43.

Основна скала (ключ):

„ДА“ – въпроси: 3, 5, 7, 10, 16, 20, 26, 27, 29, 32, 35, 37, 40, 41, 42, 44, 45, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 56, 57, 59, 60, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84;

„НЕ“ — въпроси: 2. 12, 13, 14, 19, 21, 23, 24, 28, 30, 33, 37, 38, 39, 46, 49, 54, 55, 58, 61, 68.

Интерпретация на резултатите.

Колкото по-висок е резултатът, толкова по-голяма е степента на невропсихическа неустойчивост. Полученият резултат трябва да се съпостави с условната скала на НПУ (невропсихическа устойчивост), която варира от 1 до 10 бала. Колкото по-висока е стойността на условната скала, толкова по-голяма е невропсихическа стабилност. Колкото по-високо е значението на скалата НПУ, толкова по-голяма е невропсихическа устойчивост и по-нисък  рискът от дезадаптация при стрес.

 Съдържание на възрастовите кризи

 

Възрастова  криза – противоречието, което възниква в процеса на възрастовото развитие при преминаване от един възрастов етап в друг, свързано с превръщане на възникналите в по-ранният етап начин и стил на живот, (разбирания, отношения, знания, опит, ценности, потребности, преживявания, стремежи и пр.) в затрудняващи развитието фактори в условията на новия възрастов период.

От младостта до пределните години на възрастност може да бъде диференцирано следното съдържание на възрастовите кризи:

I.Кризата на 16 годишните – „Изваждане на корените“

-преосмисляне на ценностната система формирана в семейството и училището;

-самооценка и интензивна проверка, допълване и обогатяване на ценностната система, поставяне на нови цели, възникване на нови увлечения и интереси;

-без да пренебрегва и отхвърля усвоеното в годините на детството, натрупаното в когнитивната, нравствената, естетическата сфери, личността прави свой избор, чрез търсене и експериментиране, съпроводени от остра вътрешна борба;

-трансформиране на наученото в свое виждане и позиция, преосмисляне;

-появява се стремеж за самостоятелност, независимост, за взаимодействия със средата по свои решения и избор; все повече намалява относителният дял на семейното влияние и нараства влиянието на външната среда, като личността се стреми към интеграция с нея ;

-настъпва разцвет в развитието на въображението, нараства самооценката, формират се силни мотиви и желание  за устояване на своята самостоятелност и независимост;

-демонстрират се самоувереност, създават се свои кумири, идоли, подражават, съизмерват се с другите ;

-появяват се нови външни изяви на личността (начини на обличане, на обръщения, на взаимоотношения, на мимики, пози, движения.);

-наблюдава се ярко изразен стремеж да бъдат различни, уникални, като по този начин се дистанцират, отдалечават се от своите „корени“, търсят своята индивидуалност, неповторимост;

-възниква и се разрешава дилемата: Да имат ли спокойствието, защитеността "под крилото" на родителските грижи, да следват ли това, което те са ги напътствали и което ги е предпазвало от несполуки и неприятности или да се отправят към неизвестното, неизпробваното?

-в процеса на разрешаване на кризата личността става отговорна за себе си, придобива свой облик, свое светоусещане.

Кризата „Изваждане на корените“ повече с подобно съдържание не се повтаря. Тя може да закъснее, но не и да се избегне. Закъсняването е с повече отрицателни последствия.

II. Кризата на 23 годишните

Кризата в тази възраст е свързана с две основни характеристики: а/  проектиране на бъдещото професионално и социално реализиране и б/ ориентиране към създаване на семейство.

-възниква нов сблъсък между мечтите, желанията, въображаемите планове и реалните възможности за тяхното реализиране ;

-поражда се нова вътрешна борба за определяне на своя път в живота, за планиране на своето бъдеще;

-поставя се началото на нови, в много случаи хаотични експерименти за търсене на поприще за социална изява, за постигане на целите;

-настъпват първите разочарования от неуспехите, които генерират нови  усилия;

-през този период личността практически е изложена на силно външно влияние и съпротива, като всеки неправилен избор, всеки неуспех, от позицията на времето забавя цялостното развитие, успешното интегриране и реализация;

-пропуснатите ползи във времето, трудно могат да се компенсират по-късно и същевременно своевременното разрешаване на кризата прави личността просперираща, уверена;

-при създаването на семейство се намесват различни критерии, които предизвикват силна вътрешната борба, като нерядко стъпката е погрешна, с неблагоприятни последици;

Изследвания показват, че се прибягва най-често до пет подхода за решаване на кризата, когато в двойката отсъства любовта:

-„Всички се женят и на мен ми е ред“

-След като се е отделил от семейството и сблъскал с трудности, сега човек изпитва потребност да възстанови спокойствието и сигурността си, като създаде семейство, аналог на своите родители. По този начин личността се връща назад към привичното, изпълненото с топлота и безопасност „гнездо на своето детство“. Съпругът или съпругата се избират в максимална степен по приликите с единия или с другия родител.

-Младият човек търси този/тази в живота, който/която да компенсира някои от липсващите му качества. Затвореният, неразговорливият се ориентира към общителен. Нерешителната – към смел, волеви и т.н.

-Бракът за някои се оказва начин за излизане от родителското семейство. На първото предложение личността веднага се съгласява.

-Водещи в бракосъчетаването са практическите съображения – материално състояние, социални позиции и др., като различията във възрастта се пренебрегват.

Очевидно е, че посочените подходи крият сериозни опасности от разпадане на създадените семейства. Мотивите в този случаи, които ръководят сключването на брак, „минират“ бъдещето му.

III. Кризата на 30 годишните – „Усилия за корекции на живота”

-личността е натрупала професионален и социален опит, а в много случаи и семеен;

-разделила се е с редица свои илюзии и е готова да погледне по-реалистично на живота, в това число да разбере дали е направила вярно своя избор в брака;

-преживява се потребност от коригиране на жизнения път, на жизнените планове;

-съзнава се необходимост за освобождаване от максимализма, от нецелесъобразните цели и задачи;

-личността импулсивно се стреми да избегне кризата и причините, които са я породили – едни напускат работата, сменят професията, местоживеенето, дори селището, други бързат да се разведат;

-личността пренарежда отново ценностите си, като избира по-реалистичен начин на съществуване;

IV. Кризата на 37 годишните – „Криза в половината на живота”

-човекът е натрупал професионален, социален и семеен опит, постигнал е успехи, интегрирал се е в обществото, добил е самочувствие, лесно се ориентира и взима решения, станал е по-рационален и практичен, наясно е с целите и потребностите си;

-пренареждане на перспективите така, че колкото е възможно да се вземе повече от живота и да му се даде повече и по-стойностно, възниква въпросът за качеството на живота ;

-ако в предишните години е било важно за личността да навлезе в професията, да я овладее и да постигне висока производителност, то сега се замисля много повече за значението на това, което прави;

-нараства тревожността породена от несвършеното, от нереализираните цели, от допуснатите грешки и от  липсата на достатъчно време за корекции ;

-мъжете и жените, които още не са създали семейство, бързат да направят необходимото, за да се продължат във времето, да има кои да ги унаследи. Жени раждат извънбрачно или взимат дете за отглеждане. Мъже – проявяват грижи за деца на близки.

-несполучилите в брака се развеждат;

При разрешаването на кризата има многовариантност:

а). Някои се опитват да я решат като се отказват да мислят за скъсяващото се бъдеще. Стараят се да не поглеждат към проблемите, да живеят сякаш те не съществуват. По този начин се стремят да запазят душевното си спокойствие. Тази стратегия е с отрицателни последствия, които стават по-болезнени с годините. Нестореното започва все повече да тежи.

б) Други се впускат по-нататък във вихъра на живота, в желанието си максимално да го оползотворят, да вземат каквото могат от него. Води ги нагласата да похапнат, да полюбят извън семейството, да се веселят с компании, да пътешестват и т.н. По-късно осъзнават, че животът не се изчерпва с това.

в) Трети наблягат още повече на работата. Изпускат важни страни от живота, които в единство с труда, обуславят неговата ценност. Недостатъчно внимание отделят на общуването със семейството, на разтоварването чрез разходки, екскурзии, посещенията на театри, изложби и др.

г). Четвърти предначертават разумно своята активност в следващите години. Съчетават работата с отдих, с културно обогатяване, с осигуряване на радости в семейството, на общуване и занимания с децата. Така без едностранчивост и излишества, продуктивно и със запазено здраве навлизат в следващите възрастови периоди.

V. Кризата на 50 годишните

Пораждат се трайни  носталгични чувства за изминалото време и се усилват размислите, рефлексивният поглед върху изминатия жизнен път;

-родителите вече са остарели и имат нужда от подкрепа; 

-децата са пораснали, а някои вече са  напуснали семейството; 

-появяват се здравословни проблеми, а следите на времето са оставили отпечатъците си  във външния вид на човека ; 

-човек все по-често се замисля за оставащото време, за това което не е успяла да постигне;

-човек осмисля, че оттук нататък кривата на социалното й битие неизбежно тръгва надолу;

2.Разрешаването на кризата изисква ново повишаване на самоизискванията.  

-актуални стават задачите да се претвори в дела желаното, замисленото;

-да се помага на младите в професионалното израстване;

-да се отделя повече време за семейството;

-да се попълни, доколкото е възможно, онова, което съпрузите не са видели и преживели.

VI. Кризата на 60 годишните –  „А сега накъде?“

-шестдесетте  години  са  преломни  във  връзка с пенсионирането;

-планиране и изпробване на нови начала в социалните проявления;

-нараства тревожността от новите предизвикателства;

-предстои преориентиране в социално и професионално отношение;

-налага се необходимостта от нови умения и навици, създаване на нови взаимоотношения;

-променя се ролята на личността в семейството – тя става подпомагаща, улесняваща, по-тясно свързана с бита и с неговите проблеми;

-при някои вътрешния конфликт се задълбочава – не съумяват, оказват вътрешна съпротива и не желаят, да приемат новата си роля и място, което е свързано с емоционални сривове и води до отчужденост, до конфликти с обкръжението;

-други личности (особено жените)/ бързо пренастройват начина си на живот, като по този начин запазват социалната си ангажираност, откриват нови поприща за изява – помагат за отглеждане на внуците, интелектуално се усъвършенстват, отдават се на грижи за здравето, включват се в обществена дейност, компенсират пропуснати в миналото желания и потребности.

VII. Кризата на 70 годишните – „Себевъзстановяваща и личностно устояваща”

-седемдесетте    години    са   нов    връх    и    ново предизвикателство към чувствата и мислите, към преценките и планиранията;

-начина на живот зависи в най-голяма степен от психофизическото състояние на личността и поради това човекът неизбежно обръщат погледа към себе си;

-човекът се стреми  да укрепи, да подържа, да удължи живота си и да бъде социално активен;

-личността се стреми да продължи да бъде полезна на семейството, да задоволява, съвместно със съпругата (съпруга) културни интереси, да има възможности за приятелски срещи и общувания;

-особено актуални стават такива ценности като режим на хранене и почивка, избягване и потискане на отрицателни емоции, даване приоритет на положителните (активно насочване към тях), дозиране на физическото и на умственото натоварване, творческа активност и др.

VIII. Кризата на 80 годишните

-осемдесетте години са източник на радост (колко доживяват до тях ?) и на проблемност;

-полагат се най-вече усилия да се  открият надеждни перспективи за лекуване на страданията и съхраняване;

-душевната криза е свързана със запазване и удължаване на живота;

-усилва се интровертната насоченост, отслабва силата на външни дразнители.

Кризи по Ериксън

В труда си „Детство и общество“, излязъл през 1963 г., Ериксън разграничава в живота на човека осем кризи, три от които се отнасят към разглежданите възрасти.  

-ранна възрастност – 20-40 г. –  „близост или изолация”;

-средна възрастност – 40-60г –  „генеративност или стагнация”;

-късна възрастност – след 60г. –  „цялостност на личността или отчаяние”.

Съдържанието по-конкретно им е следното:

1.В ранната възрастност противоречиви у личността са потребността от близост и навиците за изолираност. Става въпрос не само за сексуална близост, а за духовно свързване, за готовност от себеотдаване, като източник на взаимно щастие. Положителното разрешаване на кризата благоприятства за възходящо по-нататъшно развитие на личността. Преобладаването на изолираността я обрича на неблагополучия. Как ще се разреши кризата зависи от начините по които се е излизало от предишните.

2.Противоречието – генеративност или стагнация се изразява в стълкновението между това личността да бъде полезна на другите, социално да се изявява, да генерира добри дела или да е ориентирана към себезадоволяване, към доминиращо запазване на своето спокойствие, здраве и др. Последната позиция представлява своеобразно самозатваряне, стагнация. Обуславя се от неуспехи при решаването на предишни кризи.

3.Душевната криза или  противоречието цялостност на „Аз-а“ или отчаяние е свързана със самооценяването,     при напредване на възрастта, на изминатия жизнен път. Когато той е бил плодотворен и в значителна степен   личността е допринесла за общото благо, удовлетворена е от извършеното, тя приема своя  живот цялостно. Когато ретроспективният поглед води до убеждението, че животът е бил напразен, настъпва отчаяние. Обяснимо е, че едното или другото заключение е следствие от посоките, в които се е отправяла личността при разрешаване на кризи в хода на онтогенеза.

 Тестова батерия  за изследване на стресоустойчивост

 Тест №1. 

1. Опитайте се да определите колко се безпокоите при следните събития. Оценете всяко събитие по скала от 1 до 10, като поставите произволно число от „1“ (изобщо не ме засяга) до „10“ (много обезпокоително и стресиращо):

1.1 Високи цени (за транспорт, храна, дрехи) …

1.2 Внезапно лошо време, дъжд, сняг …

1.3 Кола, която ви е опръскала с кал …

1.4 Строг, несправедлив началник, който ви е унижил/наказал (учител, родител) …

1.5 Правителството, депутати, администрацията, които считате, че паразитират …

2. По скала от 1 до 10 оценете кои от изброените качества притежавате (10, ако даденото свойство при вас е силно изразено и 1, ако отсъства).

2.1 Изключително отговорно отношение към живота, ученето, работата …

2.2 Стеснителност, плахост, срамежливост …

2.3 Страх от бъдещето, мисли за възможни проблеми и неприятности …

2.4 Лош, неспокоен сън …

2.5 Песимизъм, склонност да се отбелязват предимно негативните аспекти на живота …

3. Как се отразява напрежението и безпокойството ви върху вашето здраве (оценете признаците по 10-степенна скала):

3.1 Ускорено сърцебиене, сърдечна болка …

3.2 Затруднено дишане …

3.3 Стомашно-чревни проблеми …

3.4 Мускулно напрежение или тремор …

3.5 Главоболие, повишена умора …

4. До каква степен обикновено използвате следните техники за облекчаване на стреса (оценете по 10-степенна скала, където „1“ изобщо не е типично за мен, а „10“ –  използвам го почти винаги.)

4.1 Алкохол …

4.2 Цигари …

4.3 Телевизия …

4.4 Вкусна храна …

4.5 Агресия (изливане на гняв върху друг човек) …

5. До каква степен обикновено използвате следните техники за облекчаване на стреса (оценете по скала от 1 до 10, където „1“ означава изобщо нетипично за мен, а „10“ означава, че ги използвате почти винаги).

5.1 Сън, почивка, промяна на дейността …

5.2 Общуване с приятели или любим човек …

5.3 Физическа активност (бягане, плуване, футбол, ролери, ски и др.) …

5.4 Анализиране на действията ви, търсене на други възможности …

5.5 Промяна на поведението ви в дадената ситуация …

6. Как се е променило нивото на вашето постоянно безпокойство и напрежение през последните три години? (Моля, отбележете с V).

Значително намаление: -20

Незначително намаление: -10

Непроменено: 0

Незначително увеличение: +10

Значително увеличение: +20

Изчисляване на резултатите:

Фактически методиката оценява чувствителността към стрес – показател, който е обратен на стресоустойчивостта. Следователно, колкото по-високи са резултатите по  теста, толкова по-ниска е чувствителността към стрес на изследваното лице.

Сумирайте резултатите за първите четири скали. Ще получите резултат, който варира от 20 до 200 точки. Това е базовият показател за чувствителност към стрес. Резултат от 70 до 100 бала може да се счита за удовлетворителен.

След това се изчислява показателя динамична чувствителност към стрес. За да се направи това, от базовия резултат извадете резултата, получен по пункт 5. Този показател измерва способността за съпротива срещу стреса чрез подходящо поведение.

След това към полученият резултатът се добавя резултатът по пункт 6 (с + или - стойност), в зависимост от избора на изследваното лице.

Ако постоянното безпокойство и напрежение напоследък са въздействали на човека по-рядко, резултатът ще бъде отрицателен и крайният показател за стресочувствителност ще намалее.

Ако въздействието се нараснало, крайният показател за стресочувствителност ще се увеличи.

Средни резултати от теста

Устойчивост към стрес – под 35 бала

Норма – от 35 до 85 бала

Повишена чувствителност към стрес – повече от 86 бала

Интерпретация на отделните скали

Първата скала измерва повишената реакция към обстоятелства, на които човек не може да повлияе. извън нашия контрол. Средните резултати варират от 15 до 30 бала.

Втората скала показва склонност към прекомерно усложняване на нещата, което може да доведе до стрес. Средните резултати варират от 14 до 25 бала.

Третата скала показва предразположеност към психосоматични заболявания.

Средните резултати варират от 12 до 28 бала.

Четвъртата скала измерва деструктивните стратегии за справяне.

Средните резултати варират от 10 до 22 бала.

Петата скала измерва конструктивните стратегии за справяне.

Средните резултати варират от 23 до 35 бала.




Тест №2. 

Тест „Знаете ли как да бъдете щастливи?“

Инструкция: Всеки има моменти в живота, когато се чувства щастлив. Има и други, когато човек ненавижда себе си и целия свят. Вероятно не би могло да бъде по друг начин... И въпреки това,  всеки тайно завижда на хора, които, поне външно, винаги изглеждат доволни от себе си и не се разстройват за дреболии. Към коя категория хора принадлежите? Знаете ли как да бъдете щастливи? За всеки въпрос изберете един от трите отговора.

1. Когато размишлявате върху живота си, стигате ли понякога до заключението, че:

а) всичко е било по-скоро лошо, отколкото добро;

б) било е по-скоро добро, отколкото лошо;

в) всичко е било прекрасно.

2. В края на деня, обикновено:

а) чувствате се недоволни от себе си;

б) считате, че денят е можел да мине по-добре;

в) лягате си с чувство на удовлетворение.

3. Когато се погледнете в огледалото, мислите ли си:

а) „О, Боже мой, времето е безпощадно!“;

б) „Е, това не е чак толкова лошо!“;

в) „Всичко е прекрасно!“

4. Ако чуете за някой, когото познавате, който печели голяма печалба, мислите ли си:

а) „Ами никога няма да имам такъв късмет!“;

б) „О, по дяволите! Защо не аз?“;

в) „Някой ден и аз ще имам такъв късмет!“

5. Ако чуете за инцидент по радиото или във вестниците, казвате ли си:

а) „Ето какво ще се случи и с мен един ден!“;

б) „За щастие, избегнах това нещастие!“;

в) „Тези репортери умишлено нагнетяват напрежение!“ и започнете да мислите за нещо позитивно.

6. Когато се събуждате сутрин, най-често:

а) не ви се мисли за нищо;

б) обмисляте какво ви очаква предстоящият ден;

в) радвате се, че е започнал нов ден и очаквате приятни сюрпризи от живота.

7. Мислите за приятелите си:

а) „Те не са толкова интересни и отзивчиви, колкото бих искал да бъдат“;

б) „Разбира се, имат си недостатъци, но като цяло са доста поносими“;

в) „Те са прекрасни хора!“

8. Когато се сравнявате с другите, установявате, че:

а) „Недооценен съм“;

б) „Не съм по-лош от всички останали“;

в) „Аз съм прекрасен човек!“

9. Ако теглото ви се увеличи с три или четири килограма:

а) изпадате в паника;

б) считате, че не е нищо особено;

в) незабавно се подлагате на диета и увеличавате физическата си активност.

10. Ако сте потиснати:

а) проклинайте съдбата си;

б) знайте, че лошото ви настроение ще отмине;

в) опитайте се да се разсеете.

Оценка на резултатите

Всеки отговор се оценява в балове: a – 0 бала; б – 1 бал; в – 2 бала.

-17-20 бала. Толкова сте щастливи, че е трудно да се повярва, че е възможно! Радвате се на живота и не обръщате внимание на неприятностите и житейските несгоди. Вие сте жизнерадостен човек и другите ви харесват заради оптимизма ви, но... не сте ли малко прекалено повърхностни и лекомислени за всичко, което се случва? Може би малко трезвост и скептицизъм няма да навредят?

-13-16 бала. Вероятно сте „оптимално“ щастлив човек и радостите в живота ви очевидно надвишават мъките. Вие сте смели, хладнокръвни и имате трезв ум и сте с балансиран характер. Не се паникьосвате, когато се сблъскате с трудности, а ги оценявате трезво. Хората се чувстват комфортно около вас. Вие сте за завиждане!

-8-12 бала. За вас щастието и нещастието се изразяват с добре познатата формула „50/50“. Ако искате да наклоните везните във ваша полза, опитайте се да не се поддавате на трудностите, изправете се пред тях стоически, облегнете се на приятелите си и не ги изоставяйте в беда.

-0-7 бала. Склонни сте да виждате всичко през тъмни очила, вярвайки, че съдбата ви е отредила място сред нещастниците и понякога дори се хвалите с това. Но струва ли си? Опитайте се да прекарвате повече време в компанията на весели, екстровертни, експресивни и оптимистично настроени хора. Добавете ярки цветове и положителни емоции към живота си – не забравяйте нито за миг, че той ви е даден за известно време; прекарайте го по начин, на който ще ви завиждат! Зависи само от вас.



Тест №3. 

Тест за анализ стилът на живот (Бостънски тест за стресоустойчивост)

Инструкция: Този тест е разработен от изследователи в Медицинския център на Бостънския университет. Трябва да отговаряте на въпроси въз основа на това колко често твърденията са верни за вас. Трябва да отговорите на всички въпроси, дори ако твърдението изобщо не се отнася за вас.

Под всяко твърдение са посочени числа от 1 до 5, които се отнасят съответно до следните варианта за отговор:

-Винаги – 1;

-Често – 2;

-Понякога – 3;

-Почти никога – 4;

-Никога – 5.

Избраният от вас отговор обградете с кръгче.

Въпросник

1.Ядете поне едно топло ястие на ден.

            отговори         1          2          3          4          5

2.Спите 7-8 часа поне четири пъти седмично.

отговори         1          2          3          4          5

3.Постоянно чувствате любовта на другите и давате любов в замяна.

отговори         1          2          3          4          5

4.Имате поне един човек, на когото можете да разчитате в радиус от 50 километра.

отговори         1          2          3          4          5

5.Тренирате, докато се изпотите поне два пъти седмично.

отговори         1          2          3          4          5

6.Пушите по-малко от половин кутия цигари на ден.

отговори         1          2          3          4          5

7.Консумирате не повече от пет шота силни алкохолни напитки седмично.

отговори         1          2          3          4          5

8.Теглото ви е подходящо за вашия ръст Височина (см) –  тегло (кг) = 100 ± 10.

отговори         1          2          3          4          5

9.Доходите ви напълно задоволяват основните ви потребности.

отговори         1          2          3          4          5

10.Вие се крепите на своята вяра.

отговори         1          2          3          4          5

11.Редовно участвате в клубни или обществени дейности.

отговори         1          2          3          4          5

12.Имате много приятели и познати и общувате.

отговори         1          2          3          4          5

13.Имате един или двама приятели, на които напълно се доверявате.

отговори         1          2          3          4          5

14.Здрави сте.

отговори         1          2          3          4          5

15.Можете открито да изразявате чувствата си, когато сте ядосани или притеснени за нещо.

отговори         1          2          3          4          5

16.Редовно обсъждате домашните си проблеми с хората, с които живеете.

отговори         1          2          3          4          5

17.Правите нещо просто за забавление поне веднъж седмично или се смеете три пъти седмично.

отговори         1          2          3          4          5

18.Можете да организирате времето си ефективно.

отговори         1          2          3          4          5

19.Консумирате не повече от три чаши кафе, чай или други кофеинови напитки на ден.

отговори         1          2          3          4          5

20.Имате малко време за себе си всеки ден.

Оценка на резултатите

Ключ

Всеки вид отговор носи определен бал, както следва:

-Винаги – 1 бала;

-Често – 2 бала;

-Понякога – 3 бала;

-Почти никога – 4 бала;

-Никога – 5 бала.

Съберете резултата от вашите отговори и от получения сбор извадете 20 бала.

Ако сте получили по-малко от 10 бала, имате добра новина (ако сте отговорили честно): имате отлична устойчивост към стресови ситуации и здравето ви не е в опасност.

Ако резултатът ви е между 11 и 30 бала, имате нормално ниво на стрес, съответстващо на умерено натоварения живот на активен човек.

Ако общият ви резултат надвишава 30 бала, замислете се върху това – стресовите ситуации оказват значително влияние върху живота ви и нямате голяма съпротива към тях.

Ако сте получили повече от 50 бала – вие сте много уязвими към стрес. В този случай трябва сериозно да се замислите върху стилът на живота си – време е да го промените и да помислите за здравето си.

Разгледайте отново тестовите въпроси. Ако отговорът ви на някое от твърденията е бил 3 или повече бала, опитайте се да промените поведението си, съответстващо на този пункт и уязвимостта ви към стрес ще намалее.

Например, ако резултатът ви за елемент 19 е 4, опитайте се да пиете поне една чаша кафе по-малко на ден от обикновено. Започнете да се вглеждате по-отблизо в себе си сега, а не когато е твърде късно.



Тест N4. 

Самооценка на нивото на устойчивост на стрес (Коен)

Инструкция: Прочетете всеки въпрос и обградете с кръгче онзи отговор, който в най-голяма степен се отнася до вас.

1.Колко често неочаквани проблеми ви изваждат от равновесие?

Никога – 0, Почти никога – 1, Понякога – 2, Доста често – 3, Много често – 4

2.Колко често чувствате, че най-важните неща в живота ви са извън вашия контрол?

Никога – 0, Почти никога – 1, Понякога – 2, Доста често – 3, Много често – 4

3.Колко често се чувствате „изнервен“ или потиснат?

Никога – 0, Почти никога – 1, Понякога – 2, Доста често – 3, Много често – 4

4.Колко често се чувствате уверени в способността си да се справите с личните си проблеми?

Никога – 4, Почти никога – 3, Понякога – 2, Доста често – 1, Много често – 0

5.Колко често ви се струва, че всичко върви точно така, както искате?

Никога - 4, Почти никога - 3, Понякога - 2, Доста често - 1, Много често - 0

6.Колко често успявате да контролирате раздразнението си?

Никога - 4, Почти никога - 3, Понякога - 2, Доста често - 1, Много често - 0

7.Колко често у вас възниква чувство, че не можете да се справите с това, което се изисква от вас?

Никога - 0, Почти никога - 1, Понякога - 2, Доста често - 3, Много често - 4

8.Колко често се чувствате, че ви съпътства успехът?

Никога - 4, Почти никога - 3, Понякога - 2, Доста често - 1, Много често - 0

9.Колко често се ядосвате за неща, които не можете да контролирате?

Никога - 0, Почти никога - 1, Понякога - 2, Доста често - 3, Много често - 4

10.Колко често си мислите, че са се натрупали толкова много трудности, че е невъзможно да бъдат преодолени?

Никога - 0, Почти никога - 1, Понякога - 2, Доста често - 3, Много често - 4

Обработка на резултатите

Интерпретацията на резултатите се извършва на база сумата от събраните балове на всеки въпрос, като се използва ключ:

-Никога – 0 бал;

-Почти никога – 1 бал;

-Понякога – 2 бала;

-Доста често – 3 бала;

-Много често – 4 бала;

Нивото на стресоустойчивост се определя в зависимост от събрания бал, съотнесен към дадените в таблицата възрастови групи.

Тест №5. 

Методика „Оценка на невропсихичния стрес“ (Т. А. Немчин)

Въпросникът представлява списък с признаци на невропсихичен стрес, съставен въз основа на данни от клинични психологически наблюдения и съдържа 30 основни характеристики на това състояние, разделени в три степени на изразеност. Изследването се провежда индивидуално в отделна, добре осветена стая, изолирана от външни звуци и шум.

Инструкции: „В зависимост от избрания от вас вариант за отговор, чието съдържание съответства на характеристиките на текущото ви състояние, поставете буквата A, Б или В до номера на всеки елемент от въпросника.“

Текст на въпросника

1. Физически дискомфорт:

a) пълно отсъствие на каквито и да било неприятни физически усещания;

б) наличие на незначителни неприятни усещания, които не пречат на работата;

в) наличие на голям брой неприятни физически усещания, които сериозно пречат на работата.

2. Наличие на усещания за болка:

a) пълно отсъствие на каквато и да е болка;

б) болката се появява периодично, но бързо изчезва и не пречи на работата;

в) наличие на постоянни усещания за болка, които съществено пречат на работата.

3. Температурни усещания:

a) отсъствие на всякакви изменения в усещанията за температура на тялото;

б) усещане за топлина, повишена телесна температура;

в) усещане за студ в тялото и крайниците, усещане за „тръпки“;

4. Състояние на мускулния тонус:

a) обичаен мускулен тонус;

б) умерено повишаване на мускулния тонус, усещане за известно мускулно напрежение;

в) значително мускулно напрежение, потрепване на отделни мускули на лицето, врата и ръката (тикове, тремор);

5. Координация на движенията:

a) обичайна координация на движенията;

б) повишена точност, лекота и координация на движенията при писане и друга работа;

в) намалена прецизност на движенията, нарушена координация, влошаване на почерка, затруднено изпълнение на фини движения, изискващи висока точност.

6. Състояние на общата двигателна активност:

a) нормална двигателна активност;

б) повишена двигателна активност, увеличена скорост и енергичност на движенията;

в) рязко усилване на двигателната активност, невъзможност за неподвижно седене, въртене, желание за ходене и промяна на позицията на тялото.

7. Усещания за симптоми в сърдечно-съдовата система:

a) отсъствие на каквито и да е неприятни усещания;

б) усещане за повишена сърдечна дейност, което не пречи на работата;

в) наличие на сърдечен дискомфорт – учестен пулс, усещане за натиск в областта на сърцето, изтръпване или болка в сърцето.

8. Стомашно-чревни симптоми:

a) липса на усещания за коремен дискомфорт;

б) единични, бързо преминаващи коремни усещания, които не засягат стомашно-чревните функции – наличие на чувство на подуване на корема в епигастралната област, чувство на лек глад и от време на време къркорене;

в) изразени, неприятни коремни усещания – болка, загуба на апетит, гадене, жажда.

9. Респираторни симптоми:

a) отсъствие на каквито и да е усещания;

б) повишена дълбочина и учестяване на дишането, което не пречи на работата;

в) значителни промени в дишането – задух, усещане за недостатъчно въздух, „буца в гърлото“.

10. Прояви в областта на отделителната система:

а) отсъствие на каквито и да е изменения;

б) умерено активиране на отделителната функция – по-чести позиви за уриниране при запазване на пълна способност за въздържание (задържане);

в) рязко увеличаване на позивите за уриниране, затруднение или дори невъзможност за задържането им.

11. Състояние на потоотделянето:

а) нормално изпотяване без промени;

б) умерено повишено изпотяване;

в) поява на обилна „студена“ пот.

12. Състояние на устната лигавица:

а) нормално състояние, без промени;

б) умерено повишено слюноотделяне;

в) усещане за сухота в устата.

13. Цвят на кожата:

а) нормален цвят на кожата на лицето, шията и ръцете;

б) зачервяване на кожата на лицето, шията и ръцете;

в) бледност на кожата на лицето и шията, поява на „мраморен“ (петнист) оттенък по кожата на ръцете.

14. Възприемчивост, чувствителност към външни дразнители:

а) без промени, нормална чувствителност;

б) умерено повишена възприемчивост към външни стимули, не пречеща на работата;

в) рязко повишаване на чувствителността, разсейване, фиксиране върху външни стимули.

15. Чувство на увереност в себе си, в своите сили и способности:

а) нормално чувство на увереност в собствените сили и способности;

б) повишено чувство за увереност в себе си, вяра в успеха;

в) чувство на неувереност в себе си, очакване за провал.

16. Настроение:

a) нормално настроение;

б) повишено, приповдигнато настроение, усещане за подем, приятно удовлетворение от работа или други дейности;

в) потиснато настроение, депресия.

17. Особености на съня:

a) нормален, обичаен сън;

б) добър, здрав, освежаващ сън през изминалата нощ;

в) неспокоен сън, с чести събуждания и сънища през предходните няколко нощи, включително предната нощ.

18. Особености на общото емоционално състояние:

a) липса на каквито и да е  промени в сферата на емоциите и чувствата;

б) чувство на загриженост, отговорност за извършваната работа, „възбуда“, активно желание за действие;

в) чувства на страх, паника, отчаяние.

19. Шумоустойчивост:

a) нормално състояние без никакви промени;

б) повишена шумоустойчивост на работното място, способност за работа в условия на шум и други смущения;

в) значително намаляване на шумоустойчивостта, неспособност за работа в условия на разсейващи дразнители.

20. Особености на речта:

a) нормална реч;

б) повишена речева активност, усилване силата на гласа, ускорение в темпа на речта без влошаване на качеството на речта (логичност, граматика и др.);

в) нарушения на речта – поява на дълги паузи, колебания, увеличаване броя на ненужните думи, заекване и прекомерно тих глас.

21. Обща оценка на психичното състояние:

a) нормално състояние;

б) фокусираност, повишена готовност за работа, мобилизиране, висок психически тонус;

в) чувство на умора, дезорганизация, разсеяност, апатия, намален психически тонус.

22. Особености на паметта:

a) нормална памет;

б) подобрена памет – лесно си спомня необходимото;

в) влошаване на паметовите функции.

23. Особености на вниманието:

a) нормално внимание без промени;

б) подобрена способност за концентрация, разсейване от външни неща;

в) намалено внимание, невъзможност за концентрация върху задачата, разсеяност.

24. Съобразителност:

a) нормална съобразителност;

б) повишена съобразителност, добра находчивост;

в) намалена съобразителност, объркване.

25. Умствена работоспособност:

a) нормална умствена работоспособност;

б) повишена умствена работоспособност;

в) значително намаляване на умствената работоспособност, бърза умствена умора.

26. Явления на психичен дискомфорт:

а) отсъствие на каквито и да е неприятни усещания или преживявания на психиката като цяло;

б) чувство за психически комфорт, подем на психичната дейност или изолирани, слабо изразени явления, които бързо преминават и не пречат на работата;

в) рязко изразени, разнообразни и многобройни психични разстройства, които сериозно пречат на работата.

27. Степен на разпространение (генерализираност) на признаци на напрежение:

а) единични, слабо изразени признаци, които остават незабелязани;

б) отчетливо изразени признаци на напрежение, които не само не пречат на работата, а напротив, допринасят за нейната продуктивност;

в) голям брой разнообразни неприятни признаци на напрежение, които пречат на работата и се наблюдават в различни органи и системи на организма.

28. Честота на възникване на състояния на напрежение:

а) на практика усещания за напрежение почти никога не се развиват;

б) някои признаци на напрежение се развиват само при наличие на наистина трудни ситуации;

в) признаци на напрежение се развиват много често и нерядко без основателна причина.

29. Продължителност на състоянията на напрежение:

а) много краткотрайно, не повече от няколко минути, бързо изчезващо, още преди трудната ситуация да е отминала;

б) продължава практически през цялото време, през което човекът се намира в трудната ситуация и извършва необходимата работа, като завършва скоро след нейното приключване;

в) много значителна продължителност на състоянието на напрежение, продължаващо дълго време след преустановяване на трудната ситуация.

30. Обща степен на изразеност на напрежението:

а) пълно отсъствие или много слаба степен на изразеност;

б) умерена изразеност, с отчетливи признаци на напрежение;

в) рязка изразеност, прекомерно напрежение.

Обработка и интерпретация на резултатите

След попълване на бланката, резултатът се изчислява чрез сумиране. Всяка оценка „+“, поставена от изследваното лице на пункт „а“, се присъжда 1 бал, всяка оценка "+", дадена на пункт „б“, се присъжда 2 бала, а всяка оценка "+", дадена на пункт „в“, се присъжда 3 бала. Минималният резултат, който може да постигне тестовият участник, е 30, а максималният е 90 бала.

Диапазонът на слабо невропсихично напрежение варира от 30 до 50 бала, умерен или „интензивен“ стрес варира от 51 до 70 бала, а извънреден или „екстензивен“ стрес варира от 71 до 90 бала.

Тест N6.

Каква е вашата устойчивост на стрес? (Ховалд)

Стресоустойчивостта е способността на организма да се справя с измененията във външната среда, които нарушават нормалния му режим.

Устойчивостта на стрес се определя от три фактора: а) особеностите на нервната система, б) обкръжаващата среда и в) уменията на човек за управление на стреса.

а) Особености на нервната система. Всички ние обработваме информация с различна скорост и имаме различни нива на чувствителност и емоционалност. Това са вродени особености, които е трудно да се променят.

б) Обкръжаващата среда. Ако човек е бил научен да се справя със стреса от детството си и средата е била относително стабилна, той ще израсне със способността да се адаптира към промените.

Съвсем друг е въпросът, когато човек е израснал в постоянен стрес и не е знаел как да се справи. Тогава детето пораства се превръща в тревожен възрастен, който не са в състояние да поеме контролът над състоянието си. Аналогични са последиците и за хора, които е израснали в условия на хиперопека от страна на родителите. Те не са се научили навреме самостоятелност, нямат натрупат опит в преодоляване на житейските предизвикателства и в резултат реагират остро на всеки стрес-фактор. Психотерапията може да помогне за преработване на тези преживявания и да за усвояване нови модели на поведение.

в) Умения за управление на стреса. Ако човек умее да забелязва своето състояние,  внимателен е към телесните си реакции и знае как да се справя със стреса, той ще може да устои на дразнителите и да не позволява натрупване на напрежение.  

В зависимост от изразеността на всеки стрес-фактор, човек развива определено ниво на стресоустойчивост. Това обаче не означава, че нивото винаги ще остане постоянно – в някои случаи то може да намалее. Това се случва, когато човек се сблъска с нов стрес-фактор и все още не разбира как да се справи с него.

Например, ако служител преживее загуба в семейството си, е нереалистично да се очаква от него да остане устойчив на работа. Той се нуждае от време, за да преживее загубата и да разбере как да продължи напред.

Инструкция: Предлагаме ви въпросник с 34 твърдения за различни прояви на психично напрежение. Тези симптоми могат да послужат като предупредителен знак, особено ако ги изпитвате често. Моля, запознайте се с всички твърдения и изберете една от трите степени на проявление: често (силно); понякога (умерено); не (никога). Избраният отговор отбележете в клетката със знак „Х“.

Въпросник

1.Кръвното ми налягане е твърде високо.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

2. Имам пристъпи на гадене.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

3. Страхувам се да не се разболея.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

4. Чувствам се безпомощен.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

5. Сънувам кошмари.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

6. Краката/ръцете ми треперят.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

7. Събуждам се често.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

8. Ръцете/краката ми са студени.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

9. Не мога да дишам правилно.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

10. Чувствам се слаб.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

11. Ръцете/челото ми са потни.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

12. Имам болки във врата.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

13. Не мога да се съсредоточа.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

14. Имам проблеми с храносмилането.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

15. Страдам от ниско кръвно налягане.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

16. Раздразнителен съм в личния си живот.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

17. Раздразнителен съм на работа.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

18. Имам пристъпи на мигрена.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

19. Изпитвам вътрешно безпокойство.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

20. Страдам от стомашни болки.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

21. Постоянно се чувствам сънлив/а.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

22. Сърцето ми бие учестено или на пресекулки.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

23. Чувствам се сякаш имам буца в гърлото.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

24. Чувствам стягане в гърдите.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

25. Нервен/а съм.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

26. Чувствам се горещ/а.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

27. Не мога да спра да плача.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

28. Имам главоболие.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

29. Имам спазми в определени мускулни групи.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

30. Страхове ме обземат.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

31. Понякога се чувствам замаян/а.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

32. Имам болки в гърба и кръста.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

33. Не мога да спя.

често (силно)

понякога (умерено)

не (никога)

34. Добавете тук всички проблеми, които в момента ви притесняват на работа и у дома.

Обработка на резултатите

1.Сумират се всички твърдения, които са отбелязани със знак „Х“.

2.Оценява се всеки проблем по тристепенна скала въз основа на тежестта на неговото въздействие върху вас: често (силно) – 2 бала; понякога (умерено) – 1 бал; не (никога) – 0 бал.

3.Получената сума по т. 2 се добавя към сумата по т. 1.  

Интерпретация

-0 до 12 бала. Относително здравословната устойчивост на стрес. Ако прибегнете до прилагане на мерки за преодоляване на стреса сега, то те ще имат за вас предимно профилактичен ефект. С голяма вероятност можете да очаквате, че вашите неразположения, ако въобще има такива, постепенно да отшумят или да изчезнат напълно.

-13 до 27 бала. Налице са верижни реакции на физически и умствено-психични нарушения. Необходимо е колкото се може по-скоро да започнете да включвате в ежедневието си упражнения за преодоляване на стреса. Разполагате с потенциал в рамките на няколко седмици да постигнете забележимо подобрение в състоянието си поради отслабване или елиминиране на стресовите симптомите, повишаване на работоспособността и нормализиране на отношенията с обкръжението си.

-28 бала и повече. Създаден е порочен кръг от прекомерено напрежение, чувствителни натоварвания и забележими разстройства на здравето. Спешно са необходими целенасочени действия за овладяване на стреса, който ви обзема, за да си възвърнете спокойствието, увереността и работоспособността си.

Тест N 7.

Перцептивна оценка за определяне на тип стресоустойчивост

 

Инструкция: Предлагаме ви въпросник с 20 твърдения. Всеки въпрос има три възможни отговора: „да“, „не“ или „не знам“. Постарайте се да използвате отговорът „не знам“ в най-малка степен. Използвайте го само ако наистина имате затруднения да отговорите с категорично „да“ или „не“.

Въпросник

1. Работата ви много трудна и напрегната ли е?

2. Често ли мислите за работата си вечер и през уикендите?

3. Често ли ви се налага да оставате до късно на работа или да вършите служебни неща у дома?

4. Постоянно ли чувствате, че нямате достатъчно време?

5. Често ли ви се налага да бързате, за да свършите свои дела?

6. Изпитвате ли нетърпение, когато видите някой да прави нещо по-бавно от вас?

7. Често ли довършвате нечие изречение, преди той да е довършил?

8. Изпитвате ли нетърпение, когато трябва да чакате някого?

9. Ако се чувствате напрегнати или раздразнени, имате ли проблеми да го скриете?

10. Често ли губите търпение, докато чакате на опашки?

11. Често ли чувствате, че времето лети твърде бързо?

12. Предпочитате ли да се движите възможно най-бързо, за да се заемете с по-важни неща?

13. Почти винаги ли ходите и правите всичко бързо?

14. Стараете ли се да бъдете първи и най-добри във всичко?

15. Смятате ли се за много енергичен и напорист човек?

16. Съпругата ви или близките ви смятат ли ви за енергичен и напорист?

17. Хората, които ви познават добре, мислят ли, че приемате работата си твърде сериозно?

18. Често ли се забелязвате, че продължавате да мислите за собствената си работа, докато четете или слушате някой друг?

19. Съпругата ви или близките ви често ли ви молят да работите по-малко и да прекарвате повече време със семейството си?

20. Стремите ли се да печелите в игри?

Обработка и интерпретиране на резултатите:

За всеки въпрос отговорът „да“ се оценява с 2 бала, отговорът „не“ се оценява с 0 бал, а отговорът „не знам“ се оценява с 1 бал. Сумирайте общото количество балове по теста.

Ако сте получили между 0 и 10 бала, принадлежите към тип Б. Хората от този тип ясно определят целите си и избират оптималните пътища за постигането им. Те се стремят сами да преодоляват трудностите, подлагат на анализ тяхното възникване и правят правилни заключения. Могат да работят дълги периоди от време под голямо напрежение. Те знаят как и се стремят да управляват времето си рационално. Неочакваните събития обикновено не ги изваждат от „релси“. Хората от тип Б са стресоустойчиви.

Ако сте получили между 10 и 20 бала, имате умерена склонност към тип Б. Често проявявате стресоустойчивост, но не винаги.

Ако сте получили между 30 и 40 бала, принадлежите към тип А. Хората от този тип се характеризират със стремеж към конкуренция и стремеж за постигане на цели. Те често са недоволни от себе си и обстоятелствата и започват да преследват към нови цели преди да са постигнали старите. Те често проявяват агресивност, нетърпение, хиперактивност, демонстрират бърз темп на речта и постоянно напрежение на лицевата мускулатура.

Ако сте получили между 20 и 50 бала, имате умерена склонност към тип А. Неустойчивостта към стрес се проявява нерядко. 

 Деца в семейството. Как редът на раждане влияе върху характера и съдбата?

 

Забелязали ли сте някога, че често в едно и също семейство растат много различни деца? И те са различни не само или толкова по външен вид, колкото по характер, начин на мислене, стил на общуване и пр.

На пръв поглед това е доста странно явление. Изглежда, че те имат едни и същи родители, едно и също възпитание и растат като сиблинги[1] – генетичен термин, обозначаващ потомството на едни и същи родители. Те са родни братя и сестри, но не и близнаци. При животните – потомство на едни и същи родители от различни котила в едни и същи условия. По някаква причина обаче едното дете израства например като свръхотговорно и ориентирано към постижения, другото – като безгрижен манипулатор, а третото – като творчески интроверт. Възниква резонен въпрос: защо се случва това? Какви са причините за тези различия?

В същото време е наблюдавано, че редът на раждане в семейството влияе върху развитието на сходни черти на характера у хора от различни семейства. По този начин, сходни особености могат да се наблюдават при тези, които са отгледани като най-голямо, средно, най-малко или единствено дете при различни родители.

Този проблем е разгледан и изследван за първи път от Алфред Адлер, австрийски психиатър и психолог, основател на школата по индивидуална психология и един от основателите на съвременната психотерапия. За един от значимите му приноси към психологията се счита постулирането на връзката между реда на раждане и развитието на личността. Адлер предполага, че положението на детето в семейството представя специфични проблеми, всеки от които се разрешава по същество в различните семейства чрез сходни способи.  По този начин, преживяванията, свързани с реда на раждане, водят до развитието на личност, типична за всяка позиция, която детето заема в реда на раждане в семейството.

Адлер твърди, че индивидът може да бъде разбран само като се вземе предвид пълният контекст на семейната атмосфера, в която е израснал и че важен въпрос в този контекст е положението на детето в структурата на семейството. С развитието на семейството като група възникват нови, различни потребности, чието удовлетворяване се разпределя между децата въз основа на реда на раждане. Например, двама братя и сестри никога не споделят един и същ стил на справяне, когато семейната ситуация се промени. Адлер отбелязва, че потребностите, които влияят върху начина на живот, съответстват на реда на раждане на конкретното дете.

Може би това е просто предположение? В края на краищата, историята на всеки човек е уникална и силно индивидуална. И е трудно да се спори с това. Колко валидни са твърденията на учените за влиянието на реда на раждане върху формирането на личността?

Разбира се, човек не може да сложи всички хора под един знаменател и сляпо да следва стереотипи. А в индивидуалната психотерапия – още повече! В същото време би било неправилно да не се отчита редът на раждане на човек, като един от значимите моменти при диагностиката на неговите личностни особености и способи за реагиране на заобикалящия го свят.

Между другото, следният статистически факт може да послужи като доказателство за горните постулати: 80% от лидерите по света са най-големите или единствените деца в семействата си.

Ето основните тенденции в развитието на бъдещите ръководители, според реда им на раждане (по материали на доктора по психология, професор Юрий Синягин, специалист по психология на управлението).

1.Най-голямото дете се ражда в етап на самоутвърждаване на родителите. Ето защо детето се превръща в средство за тяхното самоутвърждаване – т.е., приема се, че родителите трябва да се  гордеят с него. Тези деца биват включвани в различни школи, клубове, кръжоци и пр. Те са хвалени и са постоянно наблюдавани. Тези деца израстват със силно чувство за дълг, мотивация за постижения (успех) и педагогически способности (ако има по-малки деца в семейството).

Черти на характера: доверчивост, липсва им достатъчно дипломация, проявяват наивност в управлението.

Ако разликата във възрастта с по-малките деца е много голяма, детето може да израсне като злопаметно единствено дете. Ако се е очаквало момче, но се е родило момиче, то може да формира психологическите характеристики на средното дете.

2.По-малкото дете се ражда в различен момент от живота на родителите – то е детето за душата. Самоутвърждаването му е възпрепятствано от примера на по-голямото дете. То има слабо чувство за дълг и е силно емоционално.

Както в семейния живот, така и професионалния комфортният психологически климат е важен за по-малкото дете. За по-голямото дете задачата е по-важна и под неговото ръководство могат да възникнат лоши отношения в групата. Затова най-добрият вариант е по-малкото дете да бъде ръководител, а по-голямото дете – заместник, тъй като е желателно ръководителят да бъде по-демократичен и дипломатичен.

Черти на характера: отличен манипулатор (непрекъснато работи върху взаимоотношенията си с другите ), дипломат и практикува семейни интриги върху по-голямото дете. Способен е да снижава нивото на конфликтност в отношенията. Липсва му постоянство и не може да търпи рутина.

3.Единственото дете е образно казано, „горяща смес“ от по-големите и по-малките деца. Притежава висока мотивация за постижения (избягване на неуспехи). То трябва да се занимава с отборни спортове, за да компенсират психологията на самотата.

Черти на характера: манипулиране на родителите, висока демонстративност, изисква публично признание на постиженията.

4.Средното дете – може да се каже, че то е дете без статус. 70% от средните деца започват самостоятелен живот след училище. След загубата на родителите си, те поемат техните функции. Обикновено организират препитанието на семейството – например, бизнес, като наемат всички свои роднини.

Черти на характера: успешни професионалисти, самостоятелни.

 

Чрез позицията си в семейната структура детето прави първите си изводи за живота, за своята собствена ценност в сравнение с другите и изпитва първото си чувство за принадлежност или отхвърляне. В зависимост от това как интерпретира позицията си, то развива уникални взаимоотношения и поведение, които служат като способ да намери мястото си в групата.

Рудолф Драйкурс отбелязва, че особеностите на личността и характера се развиват благодарение на съревнованието между братята и сестрите и че съревноваващите се деца се наблюдават взаимно, за да разберат начините и средствата, чрез които другият постига успех или търпи провал.

Когато единият от братята или сестра постигне успех, другият, особено следващият го по възраст, може да отстъпи; там, където единият показва слабости и недостатъци, другият може да постигне успех. Няма две еднакви деца, родени в едно и също семейство или отгледани в една и съща среда. И не съществуват две деца, към които родителите са се отнасяли с еднаква любов или са били обичани по един и същи начин от родителите си. Мит е, че родителите обичат всичките си деца еднакво.

Възможно е родителите да обичат всичките си деца, но всяко дете заема различно място в сърцата им. Родителите реагират различно на първото, второто или третото си дете, на момчета и момичета, на красиви и обикновени деца, на деца, които са активни и здрави, и на деца, които са болни и пасивни. Някои родители се отнасят различно към умните и към глупавите деца, към децата с особени таланти и обикновените деца.

С раждането на всяко дете атмосферата в семейството и отношенията се променят, защото родителите се променят. Те са натрупали опит при възпитанието на първото си дете и сега вероятно ще имат съвсем различно отношение към способите, чрез които ще възпитават следващото си дете. Вероятно са по-финансово осигурени. Възможно е те да са се преместили на ново място, да имат нови съседи, което е повлияло на техния мироглед и начина, по който искат да отглеждат децата си. Това неминуемо ще се отрази на децата им. Всяко ново дете винаги оказва влияние върху всички членове на семейството. Ако това не се случи, новият член на семейната група се чувства като отстранен в това семейство.

Уолтър Томан (Walter Toman) идентифицира 11 основни позиции (конфигурации), в семейството, твърдейки, че в зависимост от реда на раждане, пола и възрастовата разлика, човек може да притежава едни или други характеристики. Разбира се, важно е да се помни, че тук говорим за американска и европейска култура. Напълно възможно е в други култури, имащи други традиции характеристиките да се различават. Затова е най-добре да не се лепят етикети на хората твърде бързо.

Неговата теория постулира, че тези фактори съществено влияят върху формиране характера на човек и върху взаимодействията му с другите, тъй като всяко дете заема уникална позиция в семейната система.

Основните позиции на Томан включват комбинации като:

-по-голям брат / по-малък брат

-по-голяма сестра / по-малка сестра

-по-голям брат / по-малка сестра

-по-голяма сестра / по-малък брат

-единствено дете и др.

Според изследвания, децата, заемащи еднакви или огледални позиции (например по-голям брат/по-малка сестра и по-малка сестра/по-голям брат), са по-склонни да имат хармонични взаимоотношения, докато припокриващите се позиции (например двама по-големи братя) могат да доведат до конкуренция.

В нашата православната християнска култура обаче единствените деца се считат за по-чувствителни към родителските правила и очаквания, отколкото другите деца и се стараят да се съобразяват с тях. Такива деца са склонни да се измерват по стандартите на възрастните, защото нямат други деца, с които да се сравняват. Единствените деца често са по-традиционни, честолюбиви, успешни и често притежават лидерски качества. Единствените деца имат както преимущества, така и недостатъци. От една страна, те са по-егоцентрични, но от друга, притежават по-големи възможности.  Те могат да станат прекалено разглезени и да имат трудности при усвояване и прилагане на живот с другите. Ето защо при встъпване в брак те могат да изпитват трудности, тъй като бракът изисква постоянно да се помни, че съществува и друга гледна точка – тази на партньора.  Единствените деца могат да проявяват както консерватизъм, така и бунтарство. Те или напълно приемат ценностите на родителите си, или се бунтуват срещу тях. Рядко намират средно положение.

По-големите деца са по-функционални, по-отговорни, по-традиционни и по-честолюбиви от второродените или третородните деца. Появата на второ дете в семейството обаче автоматично нанася уникална травма на най-голямото – травмата от детронирането. Отсега нататък то вече не е единственото дете и е принудено да споделя родителската любов със своя брат или сестра. По-големите деца обаче запазват потребността си да бъдат единствените, първите и главните и затова те стават много конкурентноспособни. Например, при брак между две по-големи деца, борбата за власт може да бъде типичен проблем. В отношенията си с другите, по-големите деца са много отговорни; те могат да бъдат грижовни и мили, но трудно приемат помощ от другите.

При по-малките деца е обратното. Те са свикнали да се грижат за тях, всичко да се решава вместо тях, а типичен проблем в брака между две по-малки деца може да бъде криза при вземането на решения. Ако две по-малки деца са женени, всяко може да очаква другото да се грижи за него и в резултат на това никой не продължава напред.

Средното дете често израства най-независимо от семейството. В края на краищата, то винаги заема „средна“ позиция. То не е нито първородно, нито най-малко. Не само че му липсва властта и привилегиите на най-голямото дете, но и не е глезено и обичано като новороденото бебе. Средното дете ще е по-вероятно да търси много по-активно свързване с хора извън семейството. Тези външни хора могат лесно да му повлияят и той лесно ще възприеме техните ценности.

Трябва да се вземат предвид и редица други фактори, които могат да повлияят на развитието на личността на детето. При отсъствие на други деца, момчето и момичето в едно семейство могат да бъдат третирани като две единствени деца и да проявяват много характеристики, присъщи за единствено дете. По подобен начин, когато децата са родени с разлика от повече от шест години, те могат да бъдат третирани като единствени деца.

[1] Сиблинги или сибси – англ. sibs, siblings — брат или сестра

 Тест за изследване на импулсивността

 

Инструкции: Тестът съдържа 20 въпроса. Всеки въпрос има скала за отговор. Прочетете внимателно всеки въпрос и оградете номера на избрания от вас отговор. Няма „добри“ или „лоши“ отговори. Опитайте се да се чувствате свободни и да отговаряте честно. Първият отговор, който ви идва на ум, е за предпочитане.

I. Когато се заемете със задача, винаги ли я довеждате докрай?

1. Определено, да.

2. Вероятно, да.

3. Вероятно, не.

4. Не, не винаги.

II. Винаги ли реагирате спокойно на груби или неуместни коментари, отправени към вас?

1. Определено, да.

2. Вероятно, да.

3. Вероятно, не.

4. Определено, не.

III. Винаги ли изпълнявате обещанията си?

1. Определено, да.

2. Вероятно, да.

3. Вероятно, не.

4. Определено, не.

IV. Често ли говорите и действате под влияние на моментно настроение?

1. Много често.

2. Доста често.

3. Доста рядко.

4. Почти никога.

V. В критични, напрегнати ситуации контролирате ли себе си?

1. Да, винаги го имам.

2. Предполагам, че винаги го имам.

3. Предполагам, че не.

4. Не, нямам го.

VI. Често ли изпитвате промени в настроението си без видима или убедителна причина?

1. Това се случва много често.

2. Случва се от време на време.

3. Случва се рядко.

4. Това никога не се случва.

VII. Често ли ви се налага да правите нещата набързо, когато сте под напрежение?

1. Определено, да.

2. Вероятно, да.

3. Вероятно, не.

4. Определено, не.

VIII. Бихте ли нарекли себе си целеустремен човек?

1. Да, определено бих могъл.

2. Вероятно, бих могъл.

3. Най-вероятно, не бих могъл.

4. Не, определено не бих могъл.

IX. Придържате ли се към поговорката: „Два пъти мери, веднъж режи“ в думите и действията си?

1. Да, винаги.

2. Често.

3. Рядко.

4. Не, почти никога.

X. Проявявате ли безразличие към онези, които несправедливо се заяждат или ви тормозят, например в автобус или трамвай?

1. Почти винаги реагирам по този начин.

2. Реагирам по този начин доста често.

3. Рядко реагирам по този начин.

4. Никога не реагирам по този начин.

XI. Изпитвате ли съмнения в силните си страни и способности?

1. Да, често.

2. Понякога.

3. Рядко.

4. Почти никога.

XII. Лесно ли се вълнувате от нови неща, но бързо губите интерес към тях?

1. Определено да.

2. Вероятно да.

3. Вероятно не.

4. Определено не.

XIII. Можете ли да се контролирате, когато началникът ви критикува несправедливо?

1. Определено да.

2. Вероятно да.

3. Вероятно не.

4. Определено не.

XIV. Струва ли ви се, че сякаш все още не сте намерили себе си?

1. Съгласен съм, точно така е.

2. Най-вероятно е вярно.

3. Едва ли съм съгласен с това.

4. Определено не съм съгласен с това.

XV. Възможно ли е под влиянието на нови обстоятелства мнението ви за себе си да се промени повече от веднъж?

1. Определено да.

2. Много вероятно.

3. Малко вероятно.

4. Почти невероятно.

XVI. Обикновено трудно ли излизате извън „кожата си“

1. Определено да.

2. Вероятно да.

3. Вероятно не.

4. Определено не.

XVII. Възникват ли у вас желания, които поради различни причини са невъзможни за изпълнение?

1. Често имам такива желания.

2. Имам такива желания от време на време.

3. Рядко имам такива желания.

4. Нямам желания, които очевидно са невъзможни за изпълнение.

XVIII. Когато обсъждате важни житейски въпроси с някого, забелязвате ли, че вашите собствени възгледи са все още ли са достатъчно ясни?

1. Да, често забелязвам това.

2. Понякога забелязвам това.

3. Забелязвам това доста рядко.

4. Не, никога не забелязвам това.

XIX. Случвало ли се някога толкова да ви омръзне някаква дейност, че без да я довършите, да се заемете с нещо друго?

1. Да, това се случва често.

2. Това се случва понякога.

3. Това се случва доста рядко.

4. Това почти никога не се случва.

XX. Вие донякъде неуравновесен човек ли сте?

1. Определено, да.

2. Вероятно, да.

3. Вероятно, не.

4. Определено, не.

Обработка на резултатите: По време на обработката на резултатите се изчислява показателят на импулсивност „Пи“. Той представлява сумата от баловете, получени по скалите на целия въпросник.

Баловете се изчисляват чрез използване на четиристепенна скала за отговор:

-За въпроси 1, 2, 3, 5, 8, 9, 10, 13 и 16, номерът на скалата съответства на броя бал, т.е. 1, 2, 3 или 4.

-За въпроси 4, 6, 7, 11, 12, 14, 15, 17, 18, 19 и 20, балът се изчисляват в обратен ред, т.е. скала 1 съответства на 4 бала; скала 2 на 3 бала; скала 3 на 2 бала; скала 1 е равна на 4 бала.

По този начин, показателят на импулсивност може да варира при различните индивиди от 20 до 80 бала.

Анализ на резултатите: Импулсивността е черта, която е противоположна на волевите качества целеустременост и настойчивост. Колкото по-висок е показателят на импулсивност „Пи“, толкова по-голяма е импулсивността.

Нивата на импулсивност могат да бъдат класифицирани като високи, средни или ниски.

Величината на „Пи“ между 66 и 80 бала показва високо ниво на импулсивност, което означава, че е силно изразена; стойност на „Пи“ между 35 и 65 бала показва умерено ниво на импулсивност; а стойност на „Пи“ от 34 или по-малко показва ниско ниво на импулсивност. Високите нива на импулсивност характеризират хора с недостатъчен самоконтрол в общуването и дейността. Импулсивните хора често имат неопределени житейски планове, повърхностни са, нямат устойчиви интереси и са привлечени ту от едно нещо, ту от друго.

Хората с ниско ниво на импулсивност, обратно – те са целеустремени, имат ясни ценностни ориентации, проявяват постоянство в постигането на целите си и се стремят да завършат започнатото.

Ако импулсивността е висока, трябва да се разработи програма за самовъзпитание, насочена към нейното снижаване и усилване на целенасочеността. При това трябва да отчита особеностите на локуса на субективния контрол на индивида.

  Кратък ориентировъчен тест за общи способности (интелект) (В.Н. Бузина, Е.Ф. Вандерлик)  

Интелектът на човек до голяма степен се определя от положението му в обществото и от живота му като цяло. Интелектът е свойство на личността, което може да се развива през целия живот независимо от възрастта, но винаги в началото е необходимо да се изясни в каква степен поначало е развит.  За тази цел се определя т. нар. „коефициент на интелигентност“ – IQ. Съществуват немалко методики за диагностика на умствените способности, като един от популярните сред тях е „Кратък ориентировъчен тест“ (КОТ).

Цел: Тестът е предназначен за определяне интегрални показатели за общи способности (общо ниво на интелектуални способности), свидетелстващи за общото ниво на интелектуално развитие на индивида.  

Описание: Включва 50 въпроса, като изследваното лице трябва да избере и посочи подходящ вариант за отговор от предложените му и да отбележи избора си върху тестова бланка за отговори. Задачите са подбрани по такъв начин, че да осигурят адекватно присъствие на всички важни интелектуални функции за изследване „критичните точки на интелекта“. Тестът позволява също да се получи по-разгърната характеристика за познавателната адаптация на субекта за света като цяло.

Тестът позволява да се диагностицират:

-способности на индивида да обобщава и анализира информация;

-гъвкавост на мисленето, неговата инертност;

-превключваемост на вниманието;

-бързина и точност на реакциите;

-ниво на грамотност;

-умение за ориентиране, скорост и точност на възприятието;

-въображение и емоционални компоненти на личността.

-избор на оптимална стратегия за решаване на проблем;

Може да се приложи индивидуални и групово (до 5-6 човека), като при груповата форма е необходимо психологът да има опит, тъй като е необходимо внимателно да наблюдава работата на всеки участник и да прави бележки по отношение реакциите на един или друг въпрос.  Прилага се както в училищата, така и за възрастни лица, претендиращи за по-висока степен на обучение, т.е. използва се като входящи тест и при предварителен подбор и разпределение на кадрите в различни сфери (промишленост, МВР, армия, сигурност, системата на образованието, професионална ориентация, психологична работа за определяне способностите за обучение и деловите качества на личността.

Прилагане на теста

1.Изследваните лица получават стимулния материал за работа и тестова бланка за записване на отговорите, която изследваните лица попълват в процеса на работа.

2.Следва запознаване на изследваните лица с примерните тренировъчни задачи (образци), като им се обяснява, че правилните отговори автоматично ще им бъдат прибавени като балове към крайния резултат (баловете от тренировъчните задачи всъщност не се включват в крайния резултат).

3.След като се е убедил, че изследваните лица са разбрали принципа на работа, психологът обявява условията: първо, за решаването на всяка задача не трябва да се губи време за мислене; второ, в процеса на работа психологът няма да отговаря на никакви въпроси; трето, тестирането ще започне само след подаден от психолога сигнал.

4.Психологът предлага на изследваните лица да се подготвят за писане и да се концентрират.

5.Подава команда „Започни!“, след което започва тестирането.

6.След изтичане на 15 минути, психологът събира бланките с отговори.

Възрастови ограничения: деца над 11 години и студенти.

Време за работа: 15 минути.

Инструкция: Предлагаме Ви няколко елементарни задачи. Прочетете внимателно първата страница и без инструкция не обръщайте на втората.

Запознайте се с образците задачи и правилните отговори към тях. Това са примерни задачи за тренировка.

1.“Бърз“ е противоположна по смисъл дума на:  

1-тежък, 2-еластичен; 3-скрит, 4-лек; 5-бавен.

Правилен отговор: 5

2.Цената на литър бензин е 44 цента. Колко струват 2,5 литра:

Правилен отговор:110 цента или 1,1 долар.

3.Миньор-минор. Тез две думи са:

1-сходни; 2-противоположни; 3-нито сходни, нито противоположни по значение.

Правилен отговор: 3

Продължение на инструкцията: Тестът, който Ви предлагаме съдържа 50 въпроса. За  изпълнение на задачите имате на разположение 15 минути. По време на работата не губете време да мислите дълго върху един или друг въпрос. Отговаряйте на тези въпроси, на които можете. Ако не можете да отговорите на някой въпрос – прескочете го. Ако е необходимо да правите някакви бележки или изчисления, можете да използвате отделен лист. Ако нещо не разбирате, питайте сега. По време на тестирането не можете да задавате въпроси. Работа ще започнете след като чуете командата „Започни!“. Съсредоточете се. Поставете химикала си вдясно (ляво) от вас и чакайте команда. „Започни!“.

Тестови материал:

1.Единадесети месец от годината е:

1-октомври; 2-май; 3-ноември; 4-февруари.

2.“Суров“ е противоположна на думата:  

1-рязък; 2-строг; 3-мек; 4-твърд; 5-неподатлив.

3. Коя от следните думи се различава от другите:

1-определен; 2-съмнителен; 3-уверен; 4-доверен, 5-верен.

4.Отговорете с „да“ или „не“.

Съкращението (н.е.) означава:  „наша ера“ („нова ера“).

5.Коя от следните думи се различава от другите:

1-пее; 2-обажда се; 3-бърбори; 4-слуша; 5-говори.

6.Думата “безупречен“ е противоположна по смисъла на думата:

1-неоцветен; 2-непристоен; 3-неподкупен; 4-невинен; 5-класически.

7.Коя от представените по-долу думи се отнася към думата „дъвча“ така, както се отнася думата „обоняние“ към думата „нос“.

1-сладък; 2-език; 3-ухание; 4-зъби; 5-чист.

8.Колко от представените двойки са напълно идентични?

-Sharp M.C. Sharp M.C.

-Filder E.H. Filder E.N.

-Connor M.G. Conner M.G.

-Woesner O.W. Woerner O.W.

-Soderquist P.E. Soderquist B.E.

9.“Ясен“ е противоположна по смисъл дума на:  

1-очевиден; 2-явен; 3-недвусмислен;4-отчетлив;5-мътен.

10.Предприемач е купил няколко употребявани коли за 3 500 долара и ги е продал за $ 5,500, като е спечелил 50 долара за кола. Колко автомобила е продал?

11.Думите „файтон“ и „фонтан“ са:

0-сходни по значение;  1-противоположни; 2-нито сходни, нито противоположни.  

12.Три лимона струват 45 цента. Колко струва 1,5 дузина.

13.Колко от тези 6 двойки числа са напълно еднакви?

5296	5296
66986	69686
834426	834426
7354256	7354256
61197172	61197172
83238224	83238234

14.“Близък“ е противоположна дума на:   

1-дружески; 2-приятелски; 3-чужд; 4-роден; 5-друг.

15.Кое от числата е най-малко?

6,   0,7,   9,   36,   0,31,   5

16.Подредете думите по-долу, за да получите правилното изречение. В отговор напишете последните две букви от последната дума.

(един накрая гости остава тръгват едни)

17.Коя от представените пет фигури се различава най-много от другите?

18.Двама рибари хванали 36 риби. Първият уловил 8 пъти повече от втория. Колко е хванал втория?

19.“Възхожда“ и „възражда“ имат:  

1-сходни по значение; 2-противоположни; 3-нито сходни, нито противоположни.

20.Ако според Вас представените по-долу две фрази са правилни, посочете „П“ в бланката, ако не са правилни – „Н“.

-Благодаря предварително.

-Предварително благодаря.

21.Две от представените по-долу фрази имат еднакъв смисъл, намерете ги:  

1-Дръж носа си по вятъра.

2-Празната торба за нищо не струва.

3-Трима лекари не са по-добри от един. 

4-Не всичко което блести, е злато.

5-Много баби – хилаво бебе.

22.Кое число трябва да стои на мястото на знак „?“:

73 66 59 52 45 38 ?

23.Продължителността на деня и нощта през септември е такава, каквато е през:

1-юни; 2-март; 3-май; 4-номеври.

24.Да предположим, че първите две твърдения са верни. Тогава заключението ще бъде:

1-вярно; 2-неверно; 3-неопределенно.

- Всички предани хора са членове на организацията.

- Всички предани хора заемат висши постове.

- Някои членове на организацията заемат висши постове.

25.Влак пътува със скорост 75 см. за 1/4 сек. Ако пътува със същата скорост, какво разстояние ще измине след 5 сек.

26.Да предположим, че първите две твърдения са верни. Тогава последното ще е:

1-вярно; 2-неверно; 3-неопределенно.

-Борис е на толкова години, колкото Маша.

-Маша е по-млада от Женя.

-Борис е по-млад от Женя.

27.Пет пакета от половин килограм кайма струва 2 долара. Колко килограма кайма можете да купите с 80 цента? 

28.Разтилане и разтягане. Тези думи са:  

1-сходни по смисъл; 2-противоположни; 3-нито сходни, нито противоположни.

29.Разделете на самата бланка тази геометрична фигура с права линия на две части така, че като ги сгънете заедно, да получите квадрат.
 30.Да предположим, че първите две твърдения са верни. Тогава последното ще бъде:

1-вярно; 2-неверно; 3-неопределенно.

-Саша поздравява Маша.

-Маша поздравява Даша.

-Саша не поздравява Даша.

31.Кола на стойност $ 2,400 е била намалена с 33 1/3%  при сезонната продажба. Колко струва колата по време на продажбата?

32.Три от петте фигури могат да се съединят по такъв начин, че да се получи равнобедрен триъгълник. Кои са те?

33.За една рокля е нужен  2 1/3м. плат. Колко плат е нужен за ушиване на 42 рокли?

34.Значения на следващите две изречения:

1-сходни; 2-противоположни; 3-нито сходни, нито противоположни.

-Трима лекари не са по-добри от един.

-Колкото повече лекари, толкова повече болести.

35.Увеличаване и разширяване. Тези думи са:

1-сходни; 2-противоположни;3-нито сходни, нито противоположни.

36.Смисълът на двете английски пословици е:

1-сходни; 2-противоположни;3-нито сходни, нито противоположни.

-По-добре е лодката да се закотви с две котви.

-Не слагай всички яйца в една кошница.

37.Един бакалин закупил кутия с портокали за 3,6 долара. В сандъка е имало 12 дузини. Той знае, че 2 от дузините ще се развалят още преди да продаде всички портокали. На каква цена трябва да продаде портокалите, за да реализира печалба от 1/3 от закупната цена?

38.Претенция и претенциозен. Тези думи по значение са:

1-сходни; 2-противоположни; 3-нито сходни, нито противоположни.

39.Ако половин килограм картофи струва $ 0.0125 долара, колко килограма бихте могли да купите за 50 цента?

40.Коя група не подхожда на поредицата? Каква група бихте поставили на нейно място?

1/4    1/8    1/8    1/4    1/8    1/8    1/4    1/8    1/6

41.Отражаем и въображаем. Тези думи са: 

1-сходни; 2-противоположни; 3-нито сходни, нито противоположни.

42. Колко ара е парцел с дължина 70 м и ширина 20 м?

43.Следващите две фрази по значение са:

1-сходни; 2-противоположни; 3-нито сходни, нито противоположни.

-Добрите неща са евтини, а лошите са скъпи.

-Добро качество се осигурява от простота, лошо качество – от сложност.

44.Войникът, стрелящ по цел я ударил в 12,5% от случаите. Колко пъти трябва да стреля войникът, за да я удари сто пъти?

45.Една от групите в серия числа не съответства на поредността. Коя група не подхожда на поредицата? Каква група бихте поставили на нейно място?

1/4, 1/6, 1/8, 1/9, 1/12, 1/14.

46. Трима партньори в акционерното дружество решават да разделят печалбата по равно. Т. инвестира в бизнеса  4 500 долара, К. - 3 500 долара, П. - 2 000 долара. Ако печалбата е $ 2400,  колко по-малко печалба ще получи Т. в сравнение с това, ако печалбата бъде разделена пропорционално на участието на всеки. 

47.Кои две от посочените по-долу пословици имат сходен смисъл?  

1-Кови желязото, докато е топло.

2-Сам воин в полето, не е воин.

3-Когато се сече дърво, летят трески.

4-Не всичко което блести е злато.

5-Не съди по вида, а по делата.

48.По значение следващите фрази са:

1-сходни; 2-противоположни; 3-нито сходни, нито противоположни.

-Когато се сече дърво, летят трески.

-Големите дела не могат без загуби.

 

49.Коя от посочените фигури в най-голяма степен се различава от другите?

50.Печатна статия има 24 000 думи. Редакторът решил да използва шрифт от два размера. При използване на голям шрифт на страница се поместват на 900 думи, а при малък – 1200. Статията трябва да бъде 21 пълни страници в списанието. Колко страници трябва да бъдат отпечатани с по-малък шрифт?

Интегралният показател за общи умствени способности (Ип) е равен на броя правилно решени задачи.  

Обработка и интерпретация на резултатите

Анализът на резултатите е целесъобразно да започне с определяне нивото на общи умствени способности. Значението на общото интелектуално ниво съответства на количеството верни отговори. Крайните резултати се отнасят към скала, определяща съотношението между брой правило решени задачи и ниво на общи умствени способности:

 

Ако е необходимо да се изчисли процентно съотношение при групов резултат, може да се използва формулата:

Q = a/b x 100, където:

-а – брой верни отговори; b – максимален брой въпроси (50).

Резултатите могат да се отнесат към нормативите:

-0%  –  резултат с най-ниска успеваемост;

-10%

-47%

-79%

-90%

-100% – резултат с най-висока успеваемост;

Интерпретация на резултатите

Диагностицирането на нивото се явява многопараметричен показател на общите способности. Методиката позволява да се диференцират и отделят тези показатели и съответно да се анализират.

Способностите за обобщаване и анализ на материала се разкриват чрез изпълнение на задачите за пословици.  Те изискват абстрахиране от конкретната фраза и извършване на преход към интерпретация на смисъла, установяване на нови връзки и отново връщане към конкретната форма на фразите.

Гъвкавостта на мисленето като компонент на общите способности се определя също от резултатите по задачите за пословици.  Ако асоциациите на изследваното лице имат хаотичен характер, то може да се говори за ригидност на мисленето (например, задачи като №11)

Инертност на мисленето и превключваемост на вниманието са важни характеристики на общите способности за обучение.  За тяхната диагноза е предвидено специално подреждане на задачите. Редуването на различни видове задачи в текста може да затрудни хората с инертни връзки от миналия опит да ги решат. Такива хора трудно променят способа си на работа, не са склонни към изменение на съжденията, срещат трудност при превключване от една дейност към друга.  Техните интелектуални процеси са малко подвижни, а темпът е забавен.

Емоционалните компоненти на мисленето и отвлекаемостта (разсейването) се диагностицират чрез задачите, които могат да намалят резултатите по теста (24, 27, 31 и др.).  Емоционално реагиращите обикновено започват да се усмихват и да се обръщат към експериментатора, вместо да бъдат насочени към обекта, т.е. задачата.

Скорост и точност на възприятието, разпределението и концентрацията на вниманието се диагностицира чрез задачи №8 и 13. Те разкриват способността да се работи с най-разнообразен материал за кратко време, изискват разкриване и отделяне на основното в съдържанието, сравняване фигури, знаци и др.

Употребата на езика и грамотността могат да бъдат анализирани посредством задачите, свързани с употреба на език. Например задача №8 предполага елементарни знания за чужд език (в пределите на алфавита).

Ориентирането при решаването на проблем се установява при анализа за избор на стратегии за решаване на задачите. Едни изследвани лица решават всички задачи по ред, други –  само тези, които са лесни за тях и решаването им не изисква време. Склонностите и уменията в една или друга сфера също се определят от избора – едни изследвани лица се насочват първо към математическите задачи, а други – към вербалните.

Пространственото въображение се тества посредством четири задачи, предполагащи операции в двуизмерно пространство.

Общото умствено развитие се определя не само от сумата получени балове за количеството правилно решено задачи. Провежда се и качествен анализ на резултатите по следните параметри:

-Кой тип задачи са били решени успешно (вербални, математически, пространствени);

-Характеристики на мисленето (обобщаване, гъвкавост, инертност).

-Свойства на вниманието (произволност, висока концентрация, разпределяемост – задачи № 10 и 13).

-Общо ниво на осведоменост и развитие на лингвистични способности, които характеризират качеството на хуманитарната образованост (задачи №№ 2, 5, 6, 7, 9, 11, 16, 19, 24, 28, 30, 43, 47, 48).

-Ниво на образованост в областта на точните науки, което се установява чрез способностите да се решават числови задачи и установяват закономерности при геометричните фигури (№№ 13, 17, 22, 27, 33, 42, 44, 46, 50).

-Ниво на пространствена ориентация и абстрактно мислене (задачи № 29, 32, 49).

Резултатите от теста позволяват да се обмислят препоръки за развитието на онези аспекти на интелекта, поради които някои от задачите се изпълняват бавно или неправилно.

1.Например, ако изследваното лице не е успяло да се справи със задачи  № 10 и 13, то могат да се препоръчат упражнения за развитие концентрацията и разпределението на вниманието.

2.Ако изследваното лице не успява да се справи със задачи  № 2, 5 и 6, то тогава може да се препоръча работа с пословици, поговорки, речници, логични и лингвистични задачи.

3.Ако изследваното лице не успява да се справи с числовите задачи, тогава може да се препоръча работа с различни главоблъсканици (логически задачи).

4.При трудности със задачите, свързани с пространствените представи е важна тренировка за развитие концентрацията на вниманието с последващо преобразуване на реални обекти в представи и обратно.

Диагностични възможности на КОТ

Интегралният показател за интелект, оценен чрез тестове (IQ или други), е един от най-важните индивидуално-психологически характеристики на човек, позволяваща да се даде оценка на неговите възможности и да се прогнозира поведението в различни сфери на дейност (Anastasi, Urbina, 2001; Druzhinin, 2001).

Широко е известният интелектуалния тест на Айзенк (Айзенк, 1996), въпреки своята популярност има редица слабости.  Например,  той е предназначен за лица с интелектуално ниво по-високо от средното и се явява сериозна трудност, която предизвиква фрустрация в резултат на множеството неуспехи при решаване на задачите при лица с интелект по-нисък от средния.

Прогресивните матрици на Рейвън (Равен, Курт, Равен, 1996) позволяват надеждно да се оцени интелектуалния коефициент, като задължително при този тест стимулният материал трябва да бъде с отлично полиграфично качество. Много често обаче се използва съкратен вариант с намалени по размер картини (табла), което съществено намалява нивото на надеждност. Освен това, той не дава възможност да се оцени вербалния интелект, показател който е особено важен.

Краткият ориентировъчен тест или КОТ (Бузин, 1992, 1998) не притежава отбелязаните недостатъци и има несъмнени достойнства, между които:

-Бързина и простота при тестирането и обработката (отнема около 15 минути), а освен това целият тест обхваща само 3 листа.

-Сложността на тестовите задачи е адекватна за контингент изследвани лица, с различни интелектуални нива: от ученици в групи за корекция до завършили престижни университети и успешни предприемачи.

Към ограниченията на теста се отнася неговия скоростен характер (ограничение на времето), който  не позволява да се оценят способностите на лицата по изпълнение на задачи с високо ниво на трудност.  В допълнение, необходимостта да се изпълняват тестови задачи при висока скорост създава предимства за по-младите участници и обратно – затрудненията за изследваните лица над 40 години; това също трябва да се вземе предвид при оценката на резултатите.

Един от основните недостатъци на КОТ е липсата на популационни норми и малкия брой възрастови и професионални групи (нормите на някои от тях са дадени в ръководството на теста).  В допълнение, не всички съвети и препоръки за използването на теста могат да бъдат приети безусловно от практическите психолози (например, за лице с недостатъчно развити вербални способности може да бъде препоръчано да чете и тълкува  речници на чужд език, пословици, поговорки, думи и фрази на чужд език, лингвистични задачи).

Нашият опит в използването на КОТ показва, че използването му е целесъобразно и ефективно за решаване на широк кръг от проблеми на практическата психология. В този текст са демонстрирани диагностичните възможности за използване на КОТ и са представени методически препоръки за използването на теста при решаване разнообразни задачи на практическата психология.

Основни показатели на КОТ

Основен показател на теста, позволяващ да се даде интегрална оценка за нивото на интелекта, са броя правилни отговори, дадени в рамките на 15 минути (стандартното време за работа по теста). Резултатите на изследваното лице следва да се сравнят с наличните данни (норми) за съответните възрастови и професионални групи. В допълнение към ръководството на теста може да се използват таблиците 1-3.  Следва да се отбележи, че представените в тях данни са получени от групи от 10 до 40 човека (тестирани са студенти) и не могат да се приемат за пълноценни тестови норми.    

Налице са допълнителни диагностични възможности, когато след изпълнение на теста, за определеното време от 15 мин. на изследваното лице се предоставя молив (пишещо средство) с друг цвят и му се позволява да довърши теста без ограничение във времето. Това позволява косвено да се оцени мотивацията на изследваното лице, да се разкрият нови елементи за структурен анализ на интелекта, като се премахне ограничението във времето.

Структурната оценка на интелигентността на базата на КОТ е затруднена поради различния брой задачи, съответстващи на различни аспекти на интелигентността и тяхната различна сложност, но в някои случаи е възможно. Следва обаче да се отбележи, че такива данни не са достатъчно надеждни и могат да се използват само за приблизителна оценка. Препоръчително е да се отделят следните видове задачи, които са насочени основно към идентифициране на един от факторите в структурата на интелигентността.

1.Значение на думи и фрази – 20 задачи (вербален фактор).  

2.Математическа последователност – 4 задачи (числов фактор, ниско ниво на сложност).  

3.Математически способности – 13 задачи (числов фактор, със средно и високо ниво на сложност).

4.Логическо мислене – 4 задачи (с относително високо ниво на сложност).

5.Пространствена ориентация – 4 задачи (пространствено-символичен фактор).

6.Осведоменост – 3 задачи.

7.Внимание – 2 задачи.

За всеки фактор се изчислява количеството задачи, които са решени вярно и тези, които са пропуснати или с някои грешки.

Липсващите отговори могат да се обединят с тези, които са грешно решени. Тъй като броят на задачите по повечето типове не е голям, то има смисъл да се изчислява само съотношението между вербалния и числовия фактор, тъй като са с най-много задачи, а нивото на развитие на другите фактори получават съдържателна оценка само тогава, когато или 100% са решени или 0% са решени. 

Използване на КОТ за решаване практически задачи в обучението

Практиката от прилагане на теста показва, че той притежава адекватна сложност за ученици над 10 г. и може да се използва за оценка на интелекта от V клас нагоре.

Резултатите по теста показват значителни различия между ученици от една и съща възраст и обучаващи се в различни видове учебни заведения: например, между ученици от обикновени класове и класове за корекция („трудни“ класове), а също и интернати за подрастващи, които са извършили противоправни действия; между ученици от общобразователните училища и гимназии, лицеи и езикови училища. Показани са също достоверни разлики в резултатите от теста между учениците с добра и лоша успеваемост. Всичко това доказва прогностичната ценност на резултатите от КОТ  за подбора и насочването на учениците към различни типове учебни заведения и за оценка на успеваемостта на обучението. Данните от таблица №1 могат да бъдат използвани за сравнение и приблизителна оценка.

Могат да се предложат следните примерни препоръки за използване на резултатите от КОT за решаване на практически задачи на обучението.

При подбор на ученици за следващо образователно ниво (гимназии, лицеи и други учебни заведения с повишени изисквания към учениците), е целесъобразно да се гонят показатели на КОТ  не по-ниски от M-sigma[1] за ученическия контингент на тези учебни заведения.

При организиране на диференцирано обучение е желателно да се отделят класове (групи) от ученици, чийто КОT резултат е извън диапазона M+sigma за даден клас или училище.

Ако няма възможности за диференцирано обучение, трябва да се вземе предвид, че учениците, чиито КОT резултати са по-ниски от диапазона M-sigma, могат да изпитват трудности при усвояването на училищната програма и учителите трябва да обърнат специално внимание на такива ученици. На учениците, чийто КОT резултат е извън диапазона M+sigma, трябва да се предлагат задачи с повишена трудност или да се насърчават да постъпят в гимназия (лицей).

Трябва да се отбележи, че тестването за интелигентността е само една съставна част от комплекс от мерки за подбор на ученици и разпределянето им по нива на обучение; тестирането не може да замести отчета на оценките по предмети, резултатите от приемните изпити, мненията на учители и училищни психолози и др. Трябва също да се вземе предвид, че нивото на общи способности, измерено чрез тестове за интелигентност (и по-специално КОT) при учениците, е доста променливо и следователно резултатите от тестовете никога не трябва да се считат за „диагноза“ или „присъда“, което, за съжаление, често се случва. Ето защо училищните психолози трябва да бъдат особено внимателни, когато съобщават резултатите от тестовете на учителите, за да избегнат създаването на фалшиви очаквания у своите ученици.

3. Използване на КОT в професионалното консултиране

В професионалното консултиране КОT рядко се използва като единствен диагностичен инструмент; следователно, данните от КОT обикновено се разглеждат заедно с други психодиагностични показатели, резултати от интервюта и други данни, използвани в процеса на консултиране. Въпреки това макар и рядко, има ситуации (както в примерите по-долу), при които резултатите от КОT се оказват особено значими за процеса на консултиране.

а) Интегрален показател

При консултиране за кариерно развитие на работещи специалисти или студенти завършващи университети, резултатите на изследваните лица трябва да се сравняват със съществуващите показатели на професионалната група, най-близка до професията на изследвания. Резултати по-големи от M+sigma показват висока вероятност за успешно кариерно развитие и често е препоръчително допълнително образование.

Пример: Елена, на 28 години, е старша медицинска сестра в хирургично отделение на болница. Завършва гимназия със сребърен медал и мечтае да стане хирург, но не продължава образованието си след медицинско училище, поради майчинство. Ръководството на болницата многократно предлага на Елена възможността да постъпи в медицинско училище, но тя отказва, считайки, че „влакът вече е напуснал гарата, мозъкът ми не е достатъчно силен“. Преди да се яви на теста, тя се съмнява в способностите си: „Какъв интелект имах, каква мозъчна мощ, но всичко вече е изчезнало.“ На теста, в рамките на 15 минути тя отговаря правилно на 35 въпроса. След като преглежда резултатите си и ги сравнява с таблица, подобна на таблици 2-3 в тази статия, тя споделя, че се е чувствала така,  „сякаш ѝ поникват криле“ – придобива вяра в способностите си. Няколко месеца след теста тя успешно издържа приемни изпити за медицинско училище.

Резултат под диапазона M-sigma не винаги съответства на нисък професионална успеваемост. Такива работници обаче обикновено имат ограничени възможности за професионално развитие, смяна на работата и овладяване на нови технологии, което трябва да се вземе предвид по време на професионалното консултиране. Заслужава да се отбележи също, че клиентите рядко отдават трудностите в работата си или в училище на недостатъчно високо интелектуално ниво; те обикновено използват механизми за психологическа защита, за да обяснят тези трудности или ги игнорират. Подобна ситуация може да изисква консултиране извън рамките на професионалното консултиране.

При професионално консултиране на ученици от гимназията и завършили училище, резултатът на теста трябва да се сравнява с този на студенти в образователна институция, подобна по профил и престиж на тази, в която изследваният се подготвя да постъпи.  Ако резултатът на тествания субект е под средния, трябва да се оцени мотивацията на лицето за постижения (високата мотивация за постижения увеличава вероятността за успешен прием и обучение в университета), както и желанието и способността му за интензивна подготовка за приемни изпити. При резултати по-ниски от М-sigma, трябва да се обмисли целесъобразността за прием в конкретен университет или възможността за платено обучение. Според нашите данни, приемът в реномирани университети с безплатно обучение е проблематичен при резултат от KOT под 18-20. Трябва също да се вземе предвид, че лицата с резултати под М-sigma за даден университет често изпитват значителни академични трудности, които могат да бъдат частично компенсирани от висока мотивация и интензивно обучение.

б) Структурен анализ

Както вече беше отбелязано, структурният анализ има спомагателно и второстепенно значение поради ниската му надеждност. Съотношението на вербална и математическа интелигентност може да се вземе предвид, наред с други характеристики, при избора на хуманитарно или техническо образование. При консултиране на възрастни е разумно да се обърне внимание на много ниските резултати по математически задачи, което се явява ограничение за професиите, изискващи манипулиране на числови данни (продавач-служител, счетоводител и др.). Голям брой пропуснати (неотговорени, дори неправилни) математически задачи, дори без ограничение във времето, е сравнително често срещано явление и показва ниска самооценка на математическите способности на човек.

в) Особености на мотивацията

Особеностите на мотивацията могат да бъдат оценени, като се вземе предвид времето за изпълнение на задачите след задължителните 15 минути – броят задачи, изпълнени през допълнителното време и броят задачи, останали без отговор (пропуснати). Поради липсата на ясни критерии за оценка на тези показатели, трябва да се подхожда с повишено внимание при извеждането на заключения.

Пример: Алина, ученичка в 10-ти клас в английско училище, е отлична ученичка. Тя планира и има желание да учи международно право в престижен университет. Родителите ѝ обаче биха предпочели дъщеря им да учи икономика, но не настояват за това.

За 15 минути Алина изпълнила правилно 32 задачи (общ резултат над средния за всички налични студентски групи и за всички професионални групи с изключение на една). Тя успяла също така да прегледа всичките 50 задачи и да изпълни (т.е. да даде отговори, включително неправилни) на 45 от тях (32 правилни, 13 неправилни, така че не е било нужно предоставяне на допълнително време за решаването им). Структурният анализ е дал следните резултати:

Резултатите от структурния анализ свидетелстват за превъзходство на вербалния фактор над математическия. Малкият брой пропуснати задачи показва висока мотивация на Алина. Може да се предположи, че изследваното лице проявява тенденции на перфекционизъм – тя е успяла да завърши до последната задача за 15 минути; възможно е да е била водена от желанието да „реши всичко“, което е довело до прекомерна бързина (допуска грешки (пропуска) в задачите за внимание).

Въз основа на резултатите от теста и като се вземат предвид данните от други методи, на изследваното лице са предложени няколко хуманитарни специалности. Придобиването на икономическо образование е било признато за нецелесъобразно, а предвид желанията на Алина и преобладаването на вербалния, а не на математическия фактор в нейната интелигентност (въпреки високия си общ резултат на теста, тя успява да реши по-малко от една трета от математическите задачи). След обсъждане на резултатите и направените препоръки, Алина е насочена към хуманитарна специалност.  

4. Използване на КОТ при работа с персонал

Резултатите от приложението на КОT в различни групи свидетелстват за наличието на взаимовръзка между резултатите от КОТ и професионалните постижения.  Например, показани са достоверни различия в интегралния показател на КОT между успешни и неуспешни работници, между специалисти със средно и висше образование, между ръководни и редови специалисти и т.н.

Пример: С помощта на теста са били изследвани две групи телевизионни работници, разделени на такива, които работят на живо в ефир и такива, които работят зад кулисите (редактори, оператори и др.). Съгласно установената практика, тези, които са водили предавания на живо, са били избрани измежду служителите във втората група, без строги правила за подбор. Имало е случаи, в които служител, който не е успял да се справи с работата по предаване на живо, е бил прехвърлен обратно на редакторска работа.

При изследването са били установени данни с висока достоверност за различия в резултатите от теста между двете групи. Освен това, групата, която е предавала на живо е показала резултати в диапазона от 27-41 бала, с изключение на двама души, които са показали резултати от 18 и 19 бала. Едно от тези лица е започнало да води предаване на живо само от няколко седмици и към момента на оценката не е било ясно колко добре се е представял с тази работа. Втората група не е показала резултати над 20 бала.

Тези и други подобни данни дават основание да се приеме, че КОT е полезен инструмент за подбор на персонал и за решаване на други задачи на кадровата работа.

Когато се използва КОT за подбор на персонал, е препоръчително предварително да се проведе изследване сред съществуващите служители и да се установят локалните норми за конкретната организация. Използването на норми, установени в друга организация за същата професия е нежелателно, тъй като средните резултати от теста зависят от много фактори: регион, HR политика на организацията, специфичните служебни задължения на служителите и др. Следователно, данните, получени за служители от същата професия в друга организация, може да не са достатъчно надеждни (такива различия например могат да се наблюдават при подбора за работа в МВР и армията). Ако обаче не е възможно да се тества съществуващият персонал на организацията, могат да се използват най-подходящите данни от Таблица 3.

При решаване на кадрови въпроси може да е препоръчително да се отсеят служителите, чиито резултати не достигат стойността на M-sigma за съществуващите служители. Ако резултатите надвишават M+sigma, е препоръчително да се обмислят възможности за кариерно развитие, продължаващо обучение и др.

Тестът може да се използва не само за оценка на интелигентността, но и на мотивацията на изследваните, което е решаващ фактор за професионалния успех.

Пример: Изследвана е група търговски представители (продаващи дъвки), разделена на две подгрупи – такива, които са били успешни и такива, които не са били успешни (по показател обем на продажбите). При сравняване на групите са били открити различия не само в представянето на теста през 15-минутния период (средните резултати са били 21,0 в успешната група и 14,6 в неуспешната група), но и различия в поведението през допълнителното време. В групата на успешните агенти всички участници продължили да работят след 15-тата минута, като са използвали допълнителни 7 до 28 минути и са оставили нерешени не повече от 12 задачи. При неуспешните агенти 43%  са се отказали от теста след 15-тата минута, докато тези, които продължили, прекарали допълнителни 5 до 10 минути, оставяйки нерешени 19 до 22 задачи. Тримата агенти с най-добри резултати показали   най-добри резултати на КОT (включително допълнителното време).

Източници:

1.Психологические исследования. Практикум по общей психологии для студентов педагогических вузов. Учеб. пособие. Сост.: Т.И. Пашукова, А.И. Допира, Г.В. Дьяконов. – М., 1996.

2.Айзенк Г.Ю. (1996) Проверьте свои способности. М., Лань.

3.Анастази А., Урбина С. (2001). Психологическое тестирование. СПб., Питер.

4.Бузин В.Н. (1992, 1998) Краткий отборочный тест. М., Смысл (Психодиагностическая серия, выпуск. 4)

5.Дружинин В.Н. (2001). Когнитивные способности. Структура, диагностика, развитие. М. СПб, PerSe, ИМАТОН.

6.Равен Дж.К., Курт Дж.Х., Равен Дж. (1996). Стандартные прогрессивные матрицы. М., Когито.

Интернет ресурси:

http://psyjournal.ru/articles/diagnosticheskie-vozmozhnosti-kratkogo-otborochnogo-testa

https://paidagogos.com/issleduem-intellekt-uchashhihsya-s-pomoshhyu-kratkogo-orientirovochnogo-testa.html

https://psycabi.net/testy/379-metodika-kot-kratkij-orientirovochnyj-otborochnyj-test-s-otvetami-v-n-buzina-e-f-vanderlik-oprosnik-diagnostiki-intellekta-iq

https://psytests.org/iq/kotM.html (онлайн)

https://onlinetestpad.com/ru/test/140071-kot-kratkij-otborochnyj-test (онлайн)

https://testometrika.com/attentiveness/test-kot/ (онлайн)

/

[1] M-sigma и M+sigma „сигма“ – стандартно отклонение (виж таблиците в края на текста)/




/ 

 Тест за вербална креативност на Медник (RAT) (версия за възрастни)

 

Предложената методика представлява рускоезичен адаптиран вариант на теста на Медник (тест за далечни асоциации). Методиката е адаптирана в Лабораторията по психология на способностите в Института по психология на Руската академия на науките, използвайки извадка от ученици от гимназията от Л. Г. Алексеева и Т. В. Галкина, и използвайки извадка от мениджъри на възраст от 23 до 35 години от А. Н. Воронин.

Предназначение. Тест е предназначен за оценка на вербалната креативност, която се определя като процес на рекомбиниране на елементи от дадена ситуация. В този случай на участниците се представят вербални триади (тройки думи), елементите на които принадлежат към взаимно отдалечени асоциативни области. Участникът трябва да установи асоциативна връзка между тях, като намери четвърта дума, която комбинира елементите по такъв начин, че с всеки от тях да образува фраза. Тестът използва 40 вербални триади като стимулен материал.

При разработката на този тест са използвани принципи, които не ограничава активността на изследваното лице. Поради това, тестовите задачи са проектирани да бъдат максимално свободни от евентуална ориентация върху мотивацията за постижения, тъй като мотивацията за постижения сама по себе си е стимулатор на активността.

Разработената методика е насочена към идентифициране и оценка на съществуващия, често скрит и блокиран творчески потенциал на личността, а не към особеностите в активността на изследвания при дадените експериментални условия.

Задачите в методиката не са ограничени по никакъв начин. Тя е проектирана не като тест или задача, а като отворено поле на дейност, състоящо се от еднотипни задачи.

Изследваното лице не трябва да бъде ограничаван във времето за решаване на тестовите задачи. За предпочитане е да се работи с участника индивидуално, въпреки че е възможен и групов вариант.

 Версията на методиката за възрастни, адаптирана от А. Н. Воронин, представлява групов съкратен вариант, състоящ се от една серия (20 триади) и не предполага предварителна демонстрация или проби за загряване, тъй като демонстрациите при възрастни, намиращи се под напрежение в условия на дефицит на време (предприемачите обикновено са заети хора), водят до систематични промени в резултатите от теста. Стимулният материал за съкратената групова версия на методиката е взет от втората серия на версия на методиката за тийнейджъри.

Особености при прилагане:

Препоръчва се, при прилагане на теста да се избягва открито обсъждане на предметната насоченост на методиката, т.е. да се избягва съобщение, че се изучават творчески способности и творческо мислене. Тестът може да бъде представен като методика за „оригиналност“, като възможност за изразяване на себе си в необичайна дейност или ситуация. Времето за тестиране е неограничено, но участниците обикновено прекарват 1-2 минути за всяка тройка думи.

Инструкция: Предлагаме ви списък с тройки от думи. От вас се иска да изберете нова дума, която да се съчетава с всяка от предложените ви три думи, образувайки фраза.

Например, за тройката думи „силно“, „истина“ и „бавно“, отговорът би могъл да бъде: „говоря“ (говоря силно, казвам истината, говоря бавно). Можете също така да променяте думите граматически и да използвате предлози. Например, за думите „часовник“, „цигулка“ и „единство“, отговорът може да бъде „майстор“ (часовникар, производител на цигулка или единственият майстор).

Старайте се да направите образите и асоциациите, които идват на ум в отговор на предложените думи, възможно най-оригинални и ярки. Опитайте се да преодолеете стереотипите и да измислите нещо ново и оригинално. Опитайте се да дадете колкото се може повече отговори за всяка тройка думи.

Стимулен материал:

Обработка на резултатите в съкратения групов вариант:

Оригиналността на отговорите се оценява въз основа на целия набор от данни и се изчислява по формулата:

Където:

-Or – оригиналността на даден тип отговор;

-x – броят на отговорите от даден тип;

-Xmax – максималният брой отговори в даден тип.

В тези случаи под тип отговори се подразбират думи с един и същ корен и приблизително еднакво смислово значение.

Така например думите „стремление“, „стреми се“, „устремление“ и „стремя се“ се разглеждат като думи от един и същи тип, обединени в един тип отговор: стремление.

За оценка резултатите от тестирането на лица, отнасящи се към контингента мениджъри или подобна популация, е предложен следният алгоритъм. Необходимо е да се съпоставят отговорите на изследваните лица със съществуващите типични отговори и ако се намери подобен тип отговор, да му се присвои оригиналността, посочена в списъка. Ако списъкът не съдържа такъв тип отговор, тогава оригиналността на този отговор се счита за 1.

Индексът на оригиналност се изчислява като средна стойност на оригиналността на всички отговори, т.е. сумата от оригиналностите за всички отговори се дели на броя на всички отговори. Броят на отговорите може да не съвпада с броя на „тройните думи“. За някои тройни думи изследваните лица дават два или три отговора, докато за други не се дават отговори.

Индексът на уникалност, според Медник, е равен на броя на уникалните отговори.

Индекси на оригиналност на отговорите.

Три думи № 1 (случайно, планина, дългоочаквана)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Разговор 0.99

Връх 0.98

Изкачване 0.98

Среща 0.00

Буря 0.99

Пари 0.99

Дъжд 0.99

Път 0.91

Жена 0.97

Познанство 0.98

Лавина 0.99

Любов 0.95

Мечта 0.97

Откритие 0.99

Свлачище 0.99

Облак 0.99

Отдих 0.98

Отпуск 0.98

Падение 0.99

Писмо 0.99

Победа 0.92

Подарък 0.99

Пътуване 0.79

Покоряване 0.99

Помощ 0.98

Поход 0.98

Почивка 0.98

Разходка 0.98

Птица 0.99

Заслон/хижа 0.98

Пътешествие 0.97

Път 0.98

Работа 0.98

Радост 0.98

Сняг 0.96

Събитие 0.99

Пътечка 0.96

Късмет 0.96

Човек 0.99

 

Три думи N 2 (вечерен, хартия, стенен)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Афиш 0.99

Вестник 0.00

Картина 0.98

Красиво 0.99

Обява 0.99

Печат 0.96

Реклама 0.96

Сензация 0.99

Съобщение 0.99

Тоалет 0.99

Фотография/снимка 0.99

 

Три думи N 3 (обратно, родина, път)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Бъдеще 0.91

Връщане 0.93

Виждане 0.98

Завръщане 0.00

Граница 0.98

Далеко 0.87

Преместване 0.98

Дом 0.37

Път 0.67

Пътуване 0.85

Зове 0.98

Отиване 0.83

Майка 0.98

Направление/посока 0.98

Носталгия 0.98

Тръгване 0.98

Влак 0.78

Радост 0.91

Самолет 0.96

Приготвя се 0.76

Войник 0.98

Стремеж 0.98

Син 0.98

Копнеж 0.98

Искам 0.98

Емиграция 0.98

 

Три думи N 4 (далече, сляп, бъдеще)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Беда 0.98

Безнадеждно 0.95

Вяра 0.91

Вести 0.98

Поглед 0.61

Виждам 0.00

Движение 0.95

Дъжд 0.89

Приятел 0.98

Зрение 0.98

Отива 0.98

Мечта 0.91

Музикант 0.98

Мисъл 0.98

Надежда 0.89

Перспектива 0.98

План 0.98

Асистент 0.98

Предвижда 0.86

Път 0.86

Радост 0.98

Шанс 0.98

Гледа 0.82

Страх 0.91

Съдба 0.98

Щастие 0.95

Късмет 0.98

Човек 0.89

 

Три думи N 5 (народна, страх, световен)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Беда 0.97

Битка 0.99

Война 0.00

Воля 0.99

Единство 0.99

Живот 0.98

История 0.98

Катастрофа 0.97

Компания 0.99

Криза 0.99

Легенда 0.99

Медицина 0.92

Мълва 0.99

Песен 0.99

Победа 0.99

Политика 0.99

Истина 0.99

Проблем 0.98

Революция 0.93

Сила 0.99

Приказка 0.99

Скръб 0.99

Слава 0.97

Събитие 0.99

Трагедия 0.98

Загуба 0.99

 

Три думи N 6 (пари, билет, безплатно)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Голям 0.97

Вземи 0.92

Време 0.03

Вход 0.86

Спечели 0.97

Пари 0.97

Имам 0.83

Използвам 0.94

Каса 0.86

Кино 0.97

Купе 0.92

Купи 0.94

Допълнително 0.97

Място 0.00

Много 0.92

Намери 0.97

Размяна 0.94

Отпуск 0.94

Отсъствие 0.97

Подарява 0.94

Влак 0.94

Пътуване 0.81

Купуване 0.92

Получава 0.89

Посещение 0.83

Загуба 0.95

Придобива 0.97

Продажба 0.92

Придвижване 0.94

Пътешествие 0.78

Самолет 0.94

Цена 0.97

Човек 0.92

 

Три думи N 7  (човек, пагони, фабрика)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Армия 0.95

Голям 0.91

Важен 0.99

Страж 0.97

Военен 0.00

Военен представител 0.93

Военно-промишлен комплекс 0.99

Дисциплина 0.99

Дълг 0.98

Златен 0.95

Предстои 0.99

Преобразува 0.99

Красив 0.94

Купува 0.99

Началник 0.99

Нов 0.97

Отбрана 0.99

Оръжие 0.99

Офицер 0.99

Охрана 0.99

Служи 0.88

Войник 0.99

Стар 0.99

Вижда 0.99

Чест 0.98

Кутия 0.99

 

Три думи № 8 (врата, доверие, бързо)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Кола 0.97

Голяма 0.97

Разбиране 0.97

Война 0.97

Влизане 0.00

Излизане 0.89

Приятел 0.97

Завладяване 0.94

Затваряне 0.94

Разваляне 0.97

Разбиване 0.97

Намиране 0.89

Отваряне 0.00

Повдигане 0.97

Получаване 0.97

Използване 0.97

Загубване 0.87

Придобиване 0.94

Преминаване 0.97

Отваряне 0.97

Чупене 0.91

 

Три думи № 9 (приятел, град, кръг)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Билет 0.90

Важен 0.98

Великолепен 0.98

Влиза 0.95

Среща 0.98

Далечен 0.95

Скъп 0.95

Приятел 0.98

Единствен 0.95

Отива 0.90

Забравен 0.95

Затворен 0.90

Познат 0.71

Иди 0.98

Интересен 0.98

Красив 0.90

Най-добър 0.95

Любим 0.74

Малък 0.98

Метро 0.98

Мил 0.95

Мой 0.79

Наш 0.98

Общуване 0.98

Напуска 0.95

Почетен 0.98

Родният 0.90

Сърце 0.98

Стар 0.88

Добър 0.95

 

Три думи N 10 (влак, купува хартиен)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Бял 0.99

Билет 0.00

Близък 0.99

Дом 0.99

Списание 0.99

Змия 0.98

Играчка 0.92

Книга 0.99

Макет 0.99

Пакет 0.93

Кърпа 0.98

Карта за пътуване 0.99

Разписание 0.99

Салфетка 0.99

Куче 0.99

Чаша 0.93

Продукт 0.98

 

Три думи N 11 (цвят, заек, захар)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Белоснежка 0.99

Бялоснежен 0.99

Бял 0.00

Вреден 0.99

Мръсен 0.98

Бонбон 0.98

Близалка 0.97

Любим 0.97

Мокър 0.99

Морков 0.97

Нежен 0.99

Приятно 0.99

Сив 0.90

Снежен 0.99

Добър 0.99

Шоколад 0.99

 

Три думи N 12 (нежен, бръчки, приказка)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Баба 0.00

Дядо 0.99

Детство 0.99

Доброта 0.99

Жена 0.96

Лице 0.97

Майка 0.62

Бавачка 0.92

Стара 0.98

Старица 0.97

Усмивка 0.99

 

Три думи N 13 (детство, шанс, добър)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Бъдеще 0.97

Било 0.97

Спомен 0.00

Впечатление 0.97

Среща 0.86

Приятел 0.89

Познат 0.97

Игра 0.94

Любов 0.97

Море 0.94

Сладолед 0.97

Настроение 0.40

Баща 0.97

Оцелявам 0.97

Празник 0.97

Прекрасно 0.97

Произшествие 0.94

Радост 0.86

Дете 0.97

Детска градина 0.97

Щастие, щастлив 0.25

Късмет 0.97

Чист 0.97

Чувство 0.97

 

Три думи N 14 (въздух, бърз, свеж)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Вятър 0.64

Полъх 0.97

Впечатление 0.94

Планини 0.91

Буря 0.97

Момиче 0.97

Дъх 0.88

Дишане 0.73

Храна 0.97

Езда 0.82

Закуска 0.91

Идея 0.97

Море 0.94

Нощ 0.97

Отдих 0.91

Усеща 0.97

Време 0.97

Пътуване 0.85

Полет 0.94

Поток 0.55

Разходка 0.97

Прохлада 0.97

Разум 0.97

Реакция 0.94

Река 0.73

Струя 0.00

Топлина 0.97

Течение 0.76

Ум 0.97

Утро 0.94

Чистота 0.97

Шампанско 0.97

Балон 0.94

 

 

Три думи N 15 (певец, Америка, слаб)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Вкус 0.91

Вратовръзка 0.97

Глас 0.00

Джаз 0.98

Известен 0.98

Познавач 0.95

Интелект 0.98

Кънтри 0.97

Мъж 0.98

Намек 0.98

Негър 0.97

Грамофонна плоча 0.98

Принц 0.97

Рок 0.98

Слух 0.98

Стил 0.98

Талант 0.98

Тенор 0.98

Успех 0.98

Ценител 0.92

Чернокож 0.98

Хумор 0.85

 

Три думи N 16 (тежък, раждане, плодотворно)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Голям 0.99

Време 0.95

Година 0.00

Ден 0.91

Зимник 0.99

Клас (зърнен) 0.99

Колос 0.99

Месец 0.94

Мисъл 0.99

Седмица 0.99

Есен 0.99

Период 0.99

Писател 0.99

Сезон 0.99

Случай 0.98

Сорт 0.99

Труд  0.99

Тежък 0.99

Хляб 0.99

Час 0.99

 

Три думи N 17 (много, глупост, открито)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Всичко 0.99

Глупост 0.98

Говоря 0.00

Дело 0.97

Мисля 0.99

Глупости 0.98

Тук 0.98

Книга 0.99

Нося 0.95

Пиша 0.97

Път 0.99

Разговор 0.90

Казвам 0.96

Дума 0.96

Гледам 0.99

Чета 0.99

Шум 0.98

 

Три думи N 18 (крив, очила, остър)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Поглед 0.06

Око 0.25

Гривна 0.96

Огледало 0.98

Зрение 0.80

Очила 0.00

Носи 0.96

Рамка 0.96

Рог 0.94

Старец 0.98

Стъкло 0.65

 

Три думи N 19 (градина, мозък, празен)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Буркан 0.99

Глава 0.00

Грах 0.97

Леха 0.99

Извивка 0.99

Склад 0.99

Клетка 0.98

Колело 0.98

Кошница 0.99

Кутия 0.98

Кост 0.99

Линия 0.99

Мисъл 0.99

Работа 0.96

Пейка 0.99

Разходи 0.99

Умора 0.97

Парцел 0.97

Център 0.98

Лице 0.99

Клетка  0.99

 

Три думи N 20  (гост, случаен, гара)

Варианти за отговор и тяхната оригиналност

Голям 0.97

Посещение 0.97

Влизане 0.98

Среща, срещна 0.00

Гост 0.97

Дългоочакван 0.98

Влиза 0.97

Запознава 0.93

Влизане 0.98

Неочакван 0.98

Оказва 0.96

Влак 0.98

Пътуване 0.95

Попада 0.97

Спътник 0.97

Посетен 0.98

Пристигане 0.98

Пристигане, пристигане 0.43

Идва 0.92

Път 0.98

Случай 0.98

Виждам 0.98

 

Интерпретация:

Интерпретацията на резултатите от този тест е силно зависима от спецификата на извадката, така че адекватни и надеждни заключения за даден индивид могат да бъдат направени само на фона на тази извадка или подобна на нея. В дадения случай са представени норми и списъци с типични отговори за извадка от млади мениджъри, което позволява адекватна оценка на вербалната креативност на хората от този или подобен контингент. Ако извадката се различава значително от предложената, резултатите се анализират за цялата нова извадка, преди да се направят заключения за отделните участници.

С помощта на персентилна скала, конструирана за индекса на оригиналност, индекса на уникалност и показателя „брой отговори“, е възможно да се определи мястото на конкретно изследвано лице спрямо предложената извадка и съответно да се направят заключения за нивото му на вербална креативност и продуктивност.

Забележка:

1 – процентът на хората, чиито резултати надвишават указаното ниво;

2 – значение на индекса на оригиналност;

3 – значение на индекса на уникалност;

4 – брой на отговорите.

По този начин, ако при изследвано лице „Х“ сумата на оригинални отговори е 20,75 и протоколът му съдържа 25 отговора, то индексът му на оригиналност е 0,83. Броят на уникалните отговори е 16.

Резултатите от този протокол показват, че даденото изследвано лице се намира между 60% и 80% персентила, т.е. от 60% до 80% от хората в тази извадка имат по-висок резултат за вербална креативност (базиран на индекса на оригиналност) от него. Неговият индекс на уникалност обаче е по-висок и само 40% (дори по-малко) имат по-висок индекс.

За оценка на креативността сама по себе си обаче индексът на уникалност е по-важен, показвайки колко действително ново може да създаде човек, но диференциращата сила на предложения индекс обаче е недостатъчна голяма и затова често се използва индексът на оригиналност.

Броят на отговорите отразява предимно производителността и ефективността на работата. Според автора, този индекс корелира значителна степен с мотивацията за постижения: колкото по-голям е броят на отговорите, толкова по-висока е мотивацията за постижения.

// 

 Въпросник за психопатия (М. Левенсън)

 

Предназначение: Методиката за самооценка на психопатия (Levenson Self-Report Psychopathy Scale, LSRP) на Майкъл Левенсън (LSRP) е популярен инструмент за самооценка, предназначен за оценка на психопатични личностни черти при възрастни в общата популация (не в клинични или затворнически условия). Разработена от М.Р. Левенсън през 1995 г. и съдържа 26 твърдения.

Приложение: Методиката се използва широко в психологическите изследвания, защото помага за идентифициране на „успешни“ психопати – хора с високи психопатични тенденции, които не е задължително да имат конфликт със закона, но често проявяват манипулативно поведение в ежедневието.

Ограничения: Тъй като това е въпросник за самооценка, резултатите могат да бъдат пристрастни (респондентът може съзнателно или несъзнателно да подцени нивото си на психопатия). Той не е заместител на професионалната диагностика, която използва специални инструменти като PCL-R на Робърт Хеър.

Време: 5-10 минути.

Ред за работа: От респондента се иска да оцени нивото си на съгласие с твърденията по 4-степенната скала на Ликерт:

-1 – категорично несъгласен;

-2 – по-скоро несъгласен;

-3 – по-скоро съгласен;

-4 – напълно съгласен.

Описание: Характеристиките на личността, които се установяват в получените отговори се разделят на две групи, отнасящи се до: „безсърдечност“ и „импулсивност“.

Методиката е насочена към диагностика на два основни фактора на психопатията:

1.Първична психопатия (Фактор 1): Отразява егоизъм, манипулативност, липса на емпатия, студенина и неспособност за формиране на дълбока емоционална привързаност. Това е „ядрото“ на психопатията.

2.Вторична психопатия (Фактор 2): Отразява импулсивност, склонност към риск, безотговорност и антисоциално поведение. Това е поведенческият аспект.

Въпросник

Безсърдечност

1.Успехът се основава на оцеляването на най-силните. Не ме интересува съдбата на губещите.

2.За мен е правилно всичко, което мога да направя, за да избегна наказание.

3.В днешния свят се чувствам напълно прав да правя всичко, с което мога да се измъкна, за да постигна успех.

4.Главният смисъл на живота е, да получа колкото се може повече блага.

5.За мен най-важната цел е, да спечеля колкото се може повече пари.

6.Оставям другите да се тревожат за по-висши ценности. Основната ми грижа са ежедневните неща.

7.Хората, които са достатъчно глупави, за да бъдат измамени, обикновено го заслужават.

8.Грижата за себе си е моят основен приоритет.

9.Казвам на другите хора това, което искат да чуят, за да могат да правят това, което аз искам.

10.Бих се разстроил, ако успехът ми дойде за сметка на някой друг. (*)

11.Често се възхищавам на наистина умни афери.

12.Старая се да не наранявам другите, докато преследвам целите си. (*)

13.Обичам да манипулирам чувствата на другите хора.

14.Чувствам се зле, ако думите или действията ми причиняват емоционална болка на друг. (*)

15.Дори и да се опитвам наистина усилено да продам нещо, не бих излъгал за това. (*)

16.Измамата никога не е оправдана, защото е несправедлива спрямо другите. (*)

Импулсивност

17.Продължавам да правя едни и същи грешки.

18.Често ми става скучно.

19.Откривам, че мога да преследвам една и съща цел в продължение на дълго време. (*)

20.Не планирам нищо много напред.

21.Бързо губя интерес към задачите, които поемам.

22.Повечето от проблемите ми произтичат от факта, че другите хора просто не ме разбират.

23.Преди да направя нещо, внимателно обмислям възможните последици. (*)

24.Често съм се карал с други хора.

25.Когато ме „измамят“, често изпускам парата върху другите.

26.Любовта е надценена.

Оценяване. За инвертираните (обърнати) въпроси, маркирани със звездички, балът се изчислява по формулата: 1=4, 2=3, 3=2, 4=1. След това резултатите по всяка подскала (отделно за импулсивност и безсърдечност) се сумират. За сравнение, по-долу са показани средните стойности от оригиналното проучване на Левенсън, получени при изследване на студенти (в скоби са представени стандартните отклонения):

Безсърдечност (първична психопатия): 29.13 (6.86)

Импулсивност (вторична психопатия): 19.32 (4.06)

            Разработена е компютърна версия за попълване и обработка на данните (http://www.banktestov.ru/test/?id=46362)  

В тази програма диаграмата, както и интерпретацията на резултатите от теста, се основават на резултати, изразени като проценти с нулева референтна точка.

Условни критерии за автоматична интерпретация:

0% - 20%  – нисък показател;

21% - 40% – намален показател;

41% - 60% – среден показател;

61% - 80% – повишен показател;

81% - 100% – висок показател.

 Как да продавате на ненаситното в лакомията Z-поколение.  Инструкция за онлайн-предприемачи

 

Младите хора от поколение Z са изключително обещаващ сегмент от аудиторията за целия пазар на електронната търговия и представляват приблизително 40% от всички купувачи. Те вече оказват значително влияние върху ритейл-търговията[1], което е от решаващо значение в промоционалната стратегия на всеки онлайн магазин. Как можете да спечелите лоялността и разположението на консуматорското поколение Z? Тази статия обяснява.

Поколение Z –  що за порода са тези безгранични лакомници?

За разлика от милениумите, които се наричат пионери в цифровите технологии, младото поколение Z е свързано с тези технологии практически от раждането си и прекарва до шест часа на ден онлайн. Те имат свои собствени ценности, кардинално различен мироглед и друго отношение към проблемите.

Характерни черти, които обединяват „зумърите“:

-родени между 2000 и 2012 г.;

-дигитално грамотни;

-използват компютри и смартфони от детството си;

-активни са в социалните мрежи;

-общуват предимно онлайн;

-стремят се да изпитват удоволствие от това, с което се занимават;

-характеризират се със стремеж за непрекъснато самообразование;

-имат ограничени финансови ресурси, много от тях са склонни към икономии;

-спестяват и са рационални;

-рядко купуват скъпи, прекалено рекламирани продукти;

-не реагират добре на натиск и информационен шум, създаден от рекламата;

-отказват кредити и са предпазливи спрямо други финансови задължения към банки;

-предпочитат социално отговорни брендове.

Някои представители на това поколение все още учат в училища, колежи и университети. Но подрастващите вече започват активно да променят познатия световен ред. Някои „зумъри“ вече са навлезли на пазара на труда. Те са готови да харчат пари за нови преживявания и впечатления: с готовност купуват туристически пакети, абонаменти за онлайн-кинотеатри и стрийминг-услуги[2], както и образователни продукти.

Те също така ценят етично произведените стоки, които съдържат натурални ингредиенти[3] и не вредят на околната среда. Най-важните категории разходи за поколение Z включват обувки, облекло, козметика и цифрови устройства. Тези потребители обаче са най-малко ангажирани с рутинните покупки на домакински уреди, стоки за бита и хранителни стоки. Най-ценните критерии за избор за тях са удобството, практичността и безопасността.

Защо да продавате на поколение Z?

Повечето маркетолози са съгласни, че принадлежността към определено поколение (X, Y или Z) влияе върху поведението на потребителите. Представителите на всяка група реагира на различни маркетингови стратегии, консумира специфично съдържание и изисква специален подход. Поколенческият маркетинг помага за постигане на гъвкавост, позволява оперативно да се реагира на потребностите и да се удовлетворят интересите на различни сегменти аудитория. Следователно от съществено значение е това поколение да се ангажира с промотирането на онлайн-магазини.

Поколение Z съставлява една трета от населението на планетата. Скоро тази група потребители  ще задава тона на модата и ще повлияе на тенденциите. Бизнесът ще се нуждае от ефективни решения и маркетинг от ново ниво. Онлайн търговците на дребно трябва да се подготвят за активния наплив на „зумерите“ сега, докато това поколение все още се развива в качеството на бъдещи сътрудници и клиенти.

Някои недоумяват защо да се продава на тийнейджъри, ако те не са платежоспособна аудитория? Има няколко убедителни аргументи:

1.Много представители на поколение Z започват да печелят пари в тийнейджърските си години.

2.Някои „зумъри“ вече са на пазара на труда.

3.В 80% от случаите родителите се консултират с децата си относно покупки, особено тези, започващи от 14-годишна възраст.

4.Марките трябва да мислят перспективно и да изграждат взаимоотношения с бъдещата си аудитория отрано, като постепенно адаптират своите продукти, процеси и диалог с клиентите.

В бъдеще лидери на пазара ще бъдат онези компании, които съумеят да се адаптират към актуалните изисквания на външната среда и продуктивно взаимодействат с младите хора.

Ефективни методи за въздействие върху младата аудитория

Как можете да продавате на взискателни, селективни, прагматични и често с ограничени материални ресурси купувачи? Нека разгледаме техниките и методите за продажби, които ще ви помогнат да намерите общ език с поколение Z.

Визуален сторитейлинг[1]

Една от най-големите ценности за „зумърите“ е впечатлението. Подарете им го, използвайки сторитейлинг (визуално разказване на истории). Представете бизнеса си на потребителите чрез истински, искрени и честни истории, които вдъхват живот на марката или продукта, използвайки думи и картинки.

[1] Визуален сторитейлинг (нагледно разказване на истории) – изкуството на разказване на истории с помощта на изображения, видеоклипове, фотографии и инфографики, насочено към емоционално ангажиране на аудиторията по-бързо от текста. То използва визуални метафори, последователен стил и структура на сюжета (герой, конфликт, развръзка), за да създава запомнящи се образи, често използвани в маркетинга, социалните медии и дизайна.

Използвайте разнообразни средства:

-снимки;

-илюстрации;

-анимирани GIF файлове;

-инфографики;

-видеоклипове.

Ефективно работят хибридни формати – игри, флашмобове, видеоконференции и серии от динамични и статични изображения. Традиционната история включва елементите бренд-стил[1], идея, герой и антигерой, между които възниква конфликт. Накрая настъпва развръзка и аудиторията разбира причините за победата или поражението на героя. Главният акцент в разказването на истории трябва да бъде съсредоточен върху емоциите, които водят до покупка.

За историите могат да използват измислени или реалистични сюжети, да се създават фирмени персонажи-талисмани. Не се страхувайте да покажете задкулисни подробности за работата на компанията, да говорите за идеологията и философията на бренда, за служителите и опита на други клиенти. Във всичко трябва да е очевидна активната социална позиция.

Поддържайте съвременните радикални неолиберални тенденции:

-етично потребление;

-феминизъм;

-толерантност;

-свобода на словото;

-защита права на животните;

-позитивно отношение към тялото;

-веганство.

Реагирайте оперативно на измененията в обществените настроения. Това не са просто празни думи за поколение Z.

Социални мрежи

Социалните мрежи са основният канал за присъствие на зумерите. Тук те прекарват поне една трета от общото си време онлайн. Приблизително 85% от младежите използват социалните мрежи ежедневно. Ако вашият онлайн магазин няма акаунт в Instagram, Facebook или собствен YouTube канал, трябва незабавно да създадете такъв. В противен случай ще бъде трудно да достигнете до по-младото поколение.

Започнете да водите страници на вашата компания в социалните мрежи и стимулирайте аудиторията си да се абонира за общности на марката:

-редовно публикувайте интересни постове;

-споделяйте истории и мотивационни вирусни видеоклипове;

-разказвайте новости;

-публикувайте анонси, обзорни новини и популярни продукти;

-организирайте конкурси, където клиентите могат да споделят своя опит с продуктите;

-въвличайте аудиторията в диалог чрез геймификация, анкети и промоции;

-помолете клиентите да споделят своите впечатления и да оставят отзиви за вашия онлайн-магазин в замяна на малки бонуси, отстъпки и подаръци;

-съкращавайте дистанцията между компанията и нейната аудитория, като разкривате някои тайни.

Персонализирайте марката, транслирайте чрез социалните мрежи нейните ценности и принципи на работа. Бъдете съпричастни към радикалните позитивни промени, интегрирайте се в потребителската среда и поддържайте ярко изразените социални мотиви зад поведението на „зумерите“. По възможност вникнете  в теми като благотворителност, екология и духовно израстване. Отъждествявайки себе си с марката, подрастващите предпочитат да избират стоки от конкретни търговски марки. За да се постигне това, компанията трябва да се асоциира с близки на аудиторията възгледи.

Всяка социална платформа изисква индивидуален подход. Facebook дава приоритет на публикациите с информационен характер, Instagram демонстрира амбиция, Twitter споделя свежи и актуални новости, а TikTok набляга на творческото изразяване.

Потребителски контент

За да изглежда съдържанието на вашия онлайн-магазин във уебсайта и в социалните мрежи убедително, направете го искрено и честно. Откажете се от ненужни постановъчни елементи и неестественост. Аудиторията от поколение Z обича да общува с живи хора и не приветства особено фотошопирани, професионални снимки.

Когато създавате съдържание, използвайте:

-прост и разбираем език, без сложна терминология или мъдри изрази;

-емоция, като изключва академичен език и сухи фрази;

-хумор, ирония, реални истории и анекдоти, илюстриращи философията на марката и продукта.

Важно е да предвиждате и да сте в крак с тенденциите, като избягвате дълги, подробни формати като лонгриди[1], обменни постове и видеоклипове. Вместо това използвайте кратки фото и видео реклами, GIF файлове, емоджита и коуб-файлове[2].

Блогърски интеграции

Директната реклама изглежда безсмислена и дразнеща за младите хора. Когато избират продукти, поколение Z се ръководи от достъпната онлайн информация и реалните отзиви. Младите хора ценят най-много лидерите на мнение. Приблизително 70% от съвременните потребители основават решенията си за покупка на техните препоръки. Следователно сега е изгодно за компаниите да инвестират във инфлуенсър-маркетинг[3].

Намерете един или повече влиятелни блогъри във вашата ниша. Най-добрият вариант е да си сътрудничите с микро- и макро-инфлуенсъри, следвани от 2000 до 100-300 000 фолоери[4]. Те имат най-лоялната, въвлечена и обсебена аудитория, с висока вероятност да се вслуша в техните съвети и препоръки. Рекламата от блогъри-милионници се възприема като спам.

Можете да намерите локални лидери на мнение по различни начини:

-самостоятелно, използвайки ключови думи и хаштагове в социалните медии;

-чрез специализирани комуникационни платформи;

-в бази данни и каталози.

В идеалния случай за разпространение на реклама трябва да изберете акаунт при влиятелен млад блогър от поколение Z, който може да предаде посланието, докато говори на младите хора на техния език.

Чатове и месинджъри

Друг продуктивен способ за взаимодействие с поколение Z е чрез общуване в реално време в чатове и месинджъри. В тази ситуация той е по-ефективен от имейл-маркетинга, който се използва активно за достигане до поколение X. Поколението Z е по-вероятно да отвори съобщение в месинджър или push-уведомление[1], отколкото в традиционната електронна поща.

Най-популярни месинджъри сред тийнейджърите:

1. Telegram.

2. Viber.

3. WhatsApp.

4. Facebook Messenger.

Месенджърите са еднакво достъпни на компютри, смартфони и таблети и имат високо ниво на въвлеченост. Съобщенията, получени чрез тях, се отварят почти в 100% от случаите. Чрез месинджърите можете да осигурите 24/7 клиентска поддръжка, приемане на поръчки, общуване с аудиторията на поколение Z и разпространение на полезен контент. Не забравяйте за максимална персонализация, подавайте съдържанието внимателно и без да сте натрапчиви.

Ретаргетинг[2] (ремаркетинг)

Младите хора имат кратък цикъл на концентрация на вниманието. Поради това, важен аспект за привличане вниманието на потребителите от поколение Z е ретаргетингът. Той помага да им се напомни за забравена или пренебрегната информация, да се съхранява лоялността на аудиторията и да се стимулират продажбите.

Ретаргетингът трябва да се осъществява чрез медийна реклама, социални мрежи и банери. Препоръчително е обаче да се ограничи честотата на подобни съобщения. Прекалено честата комуникация уморява потенциалните купувачи и се възприема като натиск („зумерите“ не са способни да издържат информационно претоварване). „Зумерите“ очакват от бренда не пряка продажба, а искрено внимание и помощ – накарайте ги да си мислят, че истински сте загрижени за тях.

Допълнителни тайни за правилния подход към „зумерите“

На какво друго да обърнете внимание, за да намерите общ език със „зумерите“?

1.Задействайте иновативни технологии. Виртуалната реалност, 3D и интерактивността са това, което съвременните младежи очакват. Избягвайте дълги текстове – акцентът следва да бъде върху бързосмилаема информация.

2.Демонстрирайте мултикултурност. Привлечете за демонстрация на стоката и в качеството на образи на клиентите лица, от различни типове и националности. Важно е контентът да включва образи на лица от различни раси, хора с наднормено тегло, лица от малцинствата и образи, които са далеч от възприеманите в миналото естетически критерии – нужно е да покриете с мрежата си целия диапазон при всякаква липса на дискриминация.

3.Бъдете лаконични. Имате 8 секунди, за да привлечете вниманието на „зумерите“. Ако съдържанието не предизвика истински интерес в рамките на това време, ползвателят веднага ще превключи към нещо друго. Не забравяйте – „зумерите“ изпитват затруднения с концентрацията на вниманието, не са годни дълго време да обработват сложна и обемиста информация, съсредоточавайки се в дълбочина.

4.Създавайте обучаващ контент. Онлайн-уроци, приложения, курсове, уебинари – поколение Z цени самообразованието и реагира мигновено с широк отклик на обучаващи продукти, разработени за рекламни цели. Чудесен пример е приложението за бягане и фитнес на Nike. Съвременните младежи буквално са болестно обсебени по темата „самообразование“, „самоусъвършенстване“, „личностен ръст“.

5.Обединявайте физически и дигитални опит, играейки си на „въже“ с впечатленията. Организирайте въвличащи флашмобове, челенджи[1] и събития.

6.Усъвършенствайте. Работете върху подобряване на качеството на продукцията, функционалността и дизайна на уебсайта. Добавете полезен, вдъхновяващ контент и уникални решения (напр. виртуални пробни).

7.Погрижете се за адаптивност на мобилна платформа. По-голямата част от „зумерите“ ползват интернет чрез мобилни устройства. Неадаптивните ресурси попадат в т. нар. „сляпа зона“ и реално не съществуват за тази аудитория. „Прехвърлете“ уебсайта на вашия онлайн-магазин на смартфони, като осигурите неговата скорост и комфортна навигация.

Заключение

Не забравяйте, че днешните тийнейджърите ще се превърнат утре в най-активната категория купувачи в електронната търговия. За да продават успешно продукти и услуги на поколение Z, онлайн-предприемачите са длъжни своевременно да се адаптират към навиците и потребностите на младите онлайн-потребители. Започнете сега: усилете присъствието си в социалните мрежи, поддържайте актуалните трендове, споделяйте истински и увлекателни истории и използвайте геймификация. Фокусирайте се върху откритост, лаконичност, ценно персонализирано съдържание и препоръки от инфлуенсъри. Това гарантирано ще направи вашата компания водеща марка сред тийнейджърите.

[1] Челенджи – игри-предизвикателства

[1] Push-уведомленията (известия) са кратки, кликаеми съобщения, изпращани от приложения или уебсайтове директно на екрана на потребителя (телефон/десктоп), дори когато те не се използват активно. Те служат за бърза информация, ангажиране на клиенти или напомняния, изисквайки предварително съгласие за получаване.

[2] Ретаргетингът е дигитална маркетингова стратегия, при която показвате персонализирани реклами на потребители, които вече са посетили сайта ви, но не са извършили покупка или желано действие. Чрез използване на "бисквитки" (cookies), рекламите ги следват в интернет (Facebook, Google), напомняйки за продуктите и насърчавайки ги да се върнат и купят.

[1] Лонгрид (longread) е формат за дълги, подробно разработени публикации, които потапят читателя в темата чрез текст, снимки, видео и инфографика. Те обикновено са между 10 000 и 50 000 знака, като се използват за анализи, журналистически разследвания и репортажи. Тези текстове осигуряват задълбочено разбиране и ангажираност на аудиторията.

[2] Коуб-файловете (coubs) са кратки, зациклени видеоклипове със звук, често наричани "GIF-ове със звук", с продължителност до 10 секунди (или до 20 сек. в по-нови версии). Те са безшевни (seamless) и с високо качество (HD), създадени за споделяне в интернет като модерни мемета и видео колажи.

[3] Инфлуенсър-маркетингът (маркетинг чрез влияние) е стратегия за сътрудничество между брандове и популярни личности в социалните мрежи, които имат лоялна аудитория. Чрез автентични препоръки от инфлуенсъри се повишава информираността за марката, изгражда се доверие и се генерират продажби, използвайки социално доказателство.

[4] Фолуер – последователите (от английската дума „follow“) са активни абонати, фенове на блогър или експерт в социалните медии, които редовно взаимодействат със съдържанието: харесват, коментират, публикуват отново и гледат предавания на живо. Те се различават от редовните абонати по високата си ангажираност и лоялност.

[1] Фирменият стил (brand style) е съвкупност от визуални и смислови елементи — лого, цветове, шрифтове, дизайн на рекламни материали, които правят марката разпознаваема, целостна и запомняща се. Той е ключов инструмент за идентификация, създава доверие и откроява компанията сред конкурентите.

[1] Ритейл - търговия на дребно – това е една от индустриите, чието развитие е най-пряко наблюдавано и засягащо крайния потребител.

[2] Стрийминг услугите предлагат поточно съдържание (видео, музика, игри) чрез абонамент, без необходимост от изтегляне. Водещите доставчици са Netflix, Disney+, Amazon Prime Video (видео), Spotify, Apple Music и YouTube Music (музика).

[3] Ингредиентите са основните съставни части, продукти или компоненти (хранителни, химически), които се използват за създаването на ястия, напитки или сложни смеси. Те определят вкуса, текстурата, вида и хранителната стойност на крайния продукт, варирайки от естествени съставки до хранителни добавки.

 

 Нарцистичните лидери – невероятни плюсове и неизбежни минуси в бизнеса

 

Много от лидерите, които виждаме днес, наподобяват типа личност, която Зигмунд Фройд нарича нарцистична. „Хората от този тип създават у другите впечатление за „личности“ попадащи в пределите на нормата.  Те са особено пригодни да служат като опора за другите, да поемат върху себе си ролята на лидери, да дават нови импулси за културно развитие или да нанасят щети на съществуващите".

През цялата история нарцисисти са се появявали, за да вдъхновяват хората, да променят настоящето и да строят бъдещето. Когато военните, религиозните и политическите арени доминирали в обществото, такива фигури като Наполеон Бонапарт, Махатма Ганди и Франклин Делано Рузвелт, определяли обществения дневен ред. В други случаи, когато бизнесът се превръщал в движеща сила за социални промени, той също така генерирал своя дял от нарцистични лидери. Такъв е случаят в началото на миналия век, когато мъже като Андрю Карнеги, Джон Д. Рокфелер, Томас Едисон и Хенри Форд, впрегнали нови технологии и преструктурирали американската индустрия.

Но Фройд видял, че нарцисизмът има и тъмна страна. Нарцисистите, отбелязва той, са емоционално изолирани и дълбоко недоверчиви. Предполагаемите заплахи могат да ги провокират към ярост, а постиженията могат да подхранят чувството им за грандиозност и всепозволеност.

Въпреки това, както счита Майкъл Маккоби, нарцисизмът може да бъде изключително полезен, дори необходим. С течение на времето Фройд променя мнението си за нарцисизма и признава, че всички сме донякъде нарцистични. По-късно психоаналитикът Хайнц Кохут надгражда работата на Фройд, като разработва методи за лечение на нарцисизъм. Разбира се, само професионален клиницист е обучен да определи дали даден случай на нарцисизъм е нормален или патологичен.

Каква е разликата между продуктивния и непродуктивния нарцисизъм?

Лидери като Джак Уелч са примери за продуктивни нарцисисти. Те са надарени и творчески стратези, които виждат голямата картина и намират смисъл в рисковия бизнес на промяната на света, оставяйки след себе си наследство. Всъщност, една от причините да разчитаме на продуктивните нарцисисти във времена на промяна е, че те имат дързостта да прокарат мащабните трансформации, които обществото периодично предприема.

Продуктивните нарцисисти са не само склонни към поемане на рискове, нетърпеливи да оставят своя отпечатък, но и очарователни оратори, които могат да заставят масите да се обърнат към нова вяра. Опасността се заключава в това, че нарцисизмът може да се превърне в непродуктивен, когато поради липса на самопознание и ограничаващи опорни точки, нарцисистите се превръщат в нереалистични мечтатели. Те таят грандиозни планове и таят илюзии, че само обстоятелствата или враговете са попречили на успеха им. Тази склонност към грандиозност и недоверие е ахилесовата пета на нарцисизма. Поради това дори най-блестящите нарцисисти могат да попаднат под подозрение за излишна самовъвлеченост, непредсказуемост и в крайни случаи параноя. Ето защо е лесно е да се разбере защо нарцистичното лидерство не винаги се равнява на успех.

Ето един много популярен пример от света на бизнеса. Да разгледаме случая с Пер Гиленхамер от компанията „Волво“. Той е имал мечта, която оповестил и била посрещната с радост от широката световна аудитория. Планът му включвал преустройство на индустриалното работно място, премахвайки нечовечността на поточната линия, окарикатурена още от Чарли Чаплин в „Модерни времена“. Неговото изключително популярно виждане призовавало за екипно сглобяване. Рекламните модели на завода, които били построени и демонстрирани били посрещнати с огромен международен успех. Но успехът му в прокарването на тези драматични промени също така посял семената за неговия падение. Гиленхамер започнал да си внушава, че може да игнорира изискванията на оперативните си звена. Той се стремял към рискови и скъпи нови сделки, които рекламирал по телевизията и оповестявал в пресата. От една страна, може да се заключи, че падението на Гиленхамер се дължи на неговата погрешна стратегия. Но от друга страна, това можело да е и резултат от неговата нарцистична личност. Неадекватно завишена му самооценка го навела на мисълта, че другите хора искат той да бъде кралят на мултинационално предприятие. От своя страна тези фантазии го довели до сливане с гиганта „Рено“ – корпорация, която била изключително непопулярна сред шведските служители. Тъй като Гиленхамер останал „глух“ към оплакванията срещу „Рено“, шведските мениджъри били принудени да отнесат въпроса в съда и да му дадат гласност. В крайна сметка акционерите агресивно отхвърлили плана на Гиленхамер, оставяйки му само един избор – оставка.

Трите основни типа личности в бизнеса

Фройд е разбирал, че съществува почти безкрайно разнообразие от личности, но той успява да отдели три основни типа: еротичен (чувствен), обсесивен (педантичен) и нарцистичен тип.

Повечето от хората притежават елементи и от трите. Всички ние сме например донякъде нарцистични. Ако не бяхме, нямаше да можем да оцелеем или да отстояваме потребностите си. Въпросът е в това, че една динамична тенденция обикновено доминира над останалите, карайки всеки от нас да реагира различно на успеха и провала. Дефинициите на Фройд за тези три типа личности търпят промени с течение на времето.

Еротичен тип личност

Когато Фройд говори за еротичния тип личност, обикновено няма предвид сексуална личност, а такава, за която любовта и най-вече това, да бъдеш харесван и обичан е фундаментална. Този тип човек зависи от тези, които възприема като склонни да го разлюбят. Много еротични личности се крият сред учители, медицински сестри и социални работници (хора, работещи с хора). В своето най-продуктивно състояние те развиват по-младите от тях хора, овластяват ги и им помагат на работното място – раздават се. Като мениджъри, те са грижовни и насърчават подчинените си, избягват конфликти, но правят хората зависими от тях. Според Фройд, те са насочени навън – екстернали[1]

Обсесивен тип личност

Обсесивните личности, обратно – „насочени са навътре“ – интернали[2]. Те разчитат на себе си и са изключително съзнателни. Създават и поддържат ред и са много ефективни изпълнителни мениджъри. Те постоянно търсят начини да научат хората да слушат по-добре, да разрешават конфликти и да намират взаимноизгодни възможности. Проявяват интерес и работят върху собственото си самоусъвършенстване, стремейки се непрекъснато да се доближат до идеала си за „високоефективните хора“.

Обсесивните личности също са управлявани от строг Свръх-Аз. Те обичат да се фокусират върху непрекъснатото усъвършенстване в работата си, защото това се вписва и поддържа чувството им за морално съвършенство. Като предприемачи, обсесивните личности се отдават на бизнеси, които изразяват техните ценности, но им липсват визия, дързост и обаяние, които са крайно необходими, за да превърнат една добра идея в грандиозна. Най-добрите обсесивни личности поставят високи стандарти и комуникират изключително ефективно. Те гарантират, че инструкциите се спазват и разходите остават в пределите на бюджета. Най-продуктивните от тях са превъзходни наставници и екипни играчи. Непродуктивните и некооперативните се превръщат в тесни специалисти и ригидни бюрократи. Много от тях са перфекционалисти.

Нарцистичен тип личност

Нарцисистите са независими. Те са новатори, водени в бизнеса от мотивите за власт и слава. Продуктивните нарцисисти са експерти в своите сфери на бизнес, но те отиват отвъд това. Те са склонни също така да задават критични въпроси. Те искат да научат всичко за всичко, което засяга компанията и нейните продукти. За разлика от еротиците, те искат да бъдат възхищавани и превъзнасяни, а не обичани. За разлика от обсесивните, те не се безпокоят от наказващ Супер-Аз, така че могат да бъдат много агресивни и безкрупулни в постигането на целите си. От трите типа, нарцисистите са най-склонни да се изолират в моментите на успех. Поради своята независимост и агресивност, те постоянно търсят врагове, понякога деградирайки в параноя под влияние на прекомерен стрес.

[1] „Екстернали“ (от англ. externals или external locus of control) са хора, които вярват, че събитията в живота им се определят от външни сили, съдба, късмет или други хора, а не от собствените им действия. Те имат външен локус на контрол, приписвайки успехите и провалите на обстоятелствата.

[2] „Интернали“ (хора с вътрешен локус на контрол) са личности, които вярват, че събитията в живота им са подвластни на техния собствен контрол, усилия и умения. Те поемат отговорност за успехите и неуспехите си, вместо да винят външни обстоятелства. Често се свързват с по-висока удовлетвореност от живота и по-активно поведение.

 Цифрово слабоумие (деменция) при подрастващите

 

Защо милиони хора губят способността си да се съсредоточават за повече от няколко секунди?

Отваряте нов раздел в браузъра и не можете да си спомните какво сте искали да видите. Включвате смартфона си, за да проверите часа и...гледате, но не запомняте, правите го отново, защото сте забравили числата, които сте видели преди минута. Цифровите устройства има много предимства, но има една уловка – честата им употреба влияе негативно върху мозъка както при възрастните, така и на деца – паметта, вниманието и концентрацията намаляват.

Какво е цифровата деменция?

Това е временна невъзможност за концентрация, поради претоварване от цифровия поток, а не дегенеративно заболяване на мозъка.

Цифровата деменция не се счита за официална диагноза.

Терминът е въведен за първи път от немския невролог Манфред Шпицер през 2012 г. в едноименната му книга. Научната общност го критикува заради недостатъчната обоснованост и паникьорство. Терминът обаче се разпространява и става особено популярен в Южна Корея и Япония, където се наблюдава нарастване на зависимостта към цифрови устройства и видеоигри сред подрастващите. Основната причина е безконтролното и постоянно използване на подобни изделия, включително интернет.

Един от най-ярките показатели за това явление е постоянното наличие в ръцете на електронните изделия или в близка до човека зона. Например, дете, което не изпуска от ръцете си телефон или таблет.

Същността на проблема е, че от една страна, детето постоянно поглъща голямо количество информация, но от друга, то не успява да я запомни и всъщност не я обработва. То просто я „преглежда набързо“.

Симптоми на цифровата деменция

Според специалистите, при установени 5 и повече от изброените признаци, е налице риск от цифрова деменция.

Нарушение на краткосрочната памет

Трудности при запомняне на имена, числа, адреси или важни дати. Това обикновено се проявява като забравяне на неща, които току-що са прочетени.

Проблеми с концентрацията на вниманието

Лесно разсейване, чрез постоянно превключване между приложения, раздели и известия. Изследванията показват, че мобилните известия отвличат вниманието на средностатистическия потребител повече от 100 пъти на ден, фрагментирайки вниманието му.

Норма за възрастен се счита умението за концентрация на вниманието в рамките на 25-40 минути, а за учениците е 10-20 минути.

Трудност с последователността на мисленето

Проявява се при решаване на проблеми, които изискват планиране или удържане на няколко елементи в ума. Този признак може да се прояви като логически грешки, необоснована смяна на темата на мисълта или разговора, или внезапни прекъсвания на мисълта.

„Мързел за мислене“

Един пример: когато възникне въпрос, индивидът веднага се обръща за помощ към интернет, вместо да мислите самостоятелно. В перспектива този навик може да наруши критичното мислене и паметта.

Цифрово безсъние

Синята светлина от екрана потиска производството на хормона на съня мелатонин и причинява безсъние. Това нарушение често се проявява и като „doomscrolling“[1] („превъртане на съдбата“ или „скролване на обречеността“).

„Емоционално вцепенение“

Става дума за притъпяване интензивността на емоциите. Човек губи способността си да чувства и изразява емоции, което може да се прояви като отстраненост и апатия. Понякога това е съпроводено с намаляване на емпатията поради липса на комуникация лице в лице.

Постоянно желание да се борави с телефон

Обсесивно желание да се проверяват известията на всеки няколко минути, дори когато не е необходимо.

Трудности с общуването офлайн

Това е по-често срещано сред представителите на поколенията Zoom и Alpha, които може да избягват телефонни разговори и офлайн комуникация поради социална неловкост.

Проблеми в обучението

Изследователите са идентифицирали две групи деца: първите са използвали устройствата си пестеливо (за слушане на музика, рисуване и др.), докато вторите са ги използвали прекомерно. Нивото на интелектуално развитие, както и способността за по-добро възприемане и запомняне на информация, са били по-високи в първата група.

Поведенчески нарушения

Съпътстващи признаци са: ниско ниво на самоконтрол;  потиснатост; депресия; възможна агресия.

Да, децата са различни, но мозъкът им е същият, какъвто е имал човекът преди хиляда години – 100 милиарда неврона, всеки от които е свързан с десетки хиляди други подобни. Мозъкът се развива, когато има външни стимули и колкото повече са те, толкова по-добре. Затова е изключително важно децата да изследват света физически, а не виртуално. Развиващият се мозък се нуждае от това, точно както се е нуждаел и преди хиляда години.

Мозъкът помни всичко! Затова психолозите препоръчват да не общувате с черногледи хора, да не слушате пошла музика или да не четете глупави книги. Затова четете умни книги, гледайте правилните филми, слушайте качествена и достойна музика. Запомнете, че мозъкът трябва да работи усилено и „усилено“ е ключовата дума. Мозъкът трябва да бъде предизвикан, да му бъде трудно. В противен случай ще се отпусне и ще се превърне в маса от мазнини.

В състояние на зависимост от електронните изделия, количеството външни стимули е ограничено поради еднообразното и монотонно  прекарване на времето в интернет. Децата не получават опита, от който се нуждаят, за да развият ключовите области на мозъка, отговорни за емпатията, самоконтрола, вземането на решения... А това, което не работи, отмира. В края на краищата, нали всички знаят, че човек, който спре да ходи изпитва атрофия в краката си? А ако ръката е в гипс за дълго време, мускулите губят първоначалната си функция, което изисква обширна рехабилитация, преди ръката да може да „работи“ отново. Децата не са свикнали да запомнят информация – по-лесно им е да я намерят в търсачките. Това води до проблеми с паметта. Те изобщо не тренират паметта си.

Нека се запитаме, станаха ли децата по-умни благодарение на интернет? Знаете ли, че днешните единадесетгодишни изпълняват задачи на ниво, което осем- или деветгодишните са демонстрирали преди 30 години? Изследователите отбелязват, че една от основните причини за това е животът във виртуален свят.

Светът се е свил до размера на екран на смартфон. Децата са забравили, а още по-лошо, просто не знаят какво е да тичат в дъжда, да правят лодки, да се катерят по дървета или просто да си говорят помежду си.

Те седят с часове, залепени за смартфоните си, а това е време, през което е необходимо да развиват мускулите си, да са наясно и познават рисковете и просто да общуват с приятелите си.

Изследвания показват, че от 1970 г. насам радиусът на активност на децата (пространството около дома, където децата свободно изследват света около тях) се е свил с 90%.

Днес съществува една напълно нов тип среда, в която вкусът, обонянието и допирът не се стимулират, където децата прекарват по-голямата част от времето си седнали пред екраните, вместо да изследват чистия въздух и да прекарват време в разговори лице в лице.

Освен активност, децата също се нуждаят и от здравословен, спокоен сън. Но неспособността (и липсата на родителски надзор) им да оставят интернет и компютърните игри значително скъсява нощния им сън, което води до нарушения.

Профилактиката на това заболяване е много важна, особено в семейството.

Всяка зависимост изисква екипна работа, а нейната ефективност зависи от участието на всички членове на семейството в процеса на лечение.

Как да се предпазите от цифрова деменция

В скорошно интервю австралийският невролог Ти Джей Пауър информира, че без вреда за психиката смартфонът може да се използва за време не повече от 3 часа дневно. Според учения, ако дадено цифрово устройство уморява, намалява концентрацията и се превръща в заместител на реалния живот, е време да се бие тревога.

В същото време умерената употреба на цифрови устройства напротив, защитава от ранна множествена склероза.

Мобилните телефони и компютрите предоставят нова и актуална информация. Но е важно да се използват дозирано и да не заменят процесите на мислене и запомняне.

Препоръки:

1.Ограничете времето пред екрана – поставете ясни лимити за използването на цифровото устройство, правете редовни почивки (техниката „Pomodoro“ – 25 минути работа/5 минути почивка).

2.Упражнявайте както мозъка, така и тялото си – решавайте пъзели, кръстословици и играйте настолни игри. Четете книги, особено хартиени: това развива концентрацията. Водете си дневник: писането на ръка е полезно за когнитивните функции, спортувайте редовно – правете упражнения, които подобряват мозъчното кръвообращение и поддържат когнитивните функции.

3.Живейте офлайн: срещайте се с приятели, общувайте лично; правете ежедневни разходки, особено в зелени пространства – такива разходки успокояват нервната система и намаляват тревожността.

4.Откажете видеофилми и клипове преди лягане: приберете цифровите устройства, създайте релаксиращи ритуали (четене, медитация) и спазвайте режим. Преди лягане изключвайте телефона си (на самолетен режим) или го оставяйте далеч от леглото си.

5.Използвайте технологиите осъзнато: следете колко време прекарвате в социалните медии и игри; изключете известията, за да намалите постоянните разсейвания; практикувайте цифров детокс: дни или часове без цифрови устройства.

Ако имате проблеми с паметта, вниманието или настроението, консултирайте се с психолог и лекар..

Как да избегнете негативното въздействие на цифровите устройства върху детето си

Ключови препоръки от Американската академия по педиатрия:

1.Ограничете времето пред екрана колкото е възможно повече. Норми: до 2 години – минимално време пред екрана (с изключение на видео разговори с близки); от 2 до 5 години – не повече от 1 час на ден, само висококачествено, образователно съдържание; на 6 и повече години – не повече от 2 часа на ден с почивки.

2.Дайте предимство на живото общуване лице в лице – насърчавайте играта с други деца, споделените дейности и творческите занимания. Четете на глас заедно, обсъждайте книги и събития.

3.Създайте „зони без цифрови устройства“, като например забрана на телефоните по време на хранене, преди лягане и в детската стая. Въведете семейно време без технологии – отделете това време за общуване и споделени дейности.

4.Поддържайте активен начин на живот – редовните разходки, спортът и движението са важни за развитието на мозъка и когнитивните функции.

5.Давайте добър пример – наблюдавайте  и контролирайте собственото си поведение с цифрови устройства, тъй като децата имитират възрастните много добре.

6.Използвайте образователни приложения – такива, които развиват речта, паметта и вниманието, но не ги използвайте като заместител на живо обучение.

Родителите са поставили електронните средства в ръцете на децата си... Това означава, че е дошло време сега да заменят времето, поглъщано от тези средства във виртуалния свят с качествено и живо взаимодействие в реалния свят.

Родителите винаги трябва да помнят, че те са най-добрият пример.

Положителният родителски опит и умения могат да осигурят отлична основа за профилактика и лечение на цифровото слабоумие сред по-младото поколение.

[1] „Doomscrolling“ (дуумскролинг), често превеждано като „превъртане на съдбата“ или „скролване на обречеността“, е термин, описващ навика да се превъртат безкрайно негативни, обезсърчаващи или трагични новини в социалните медии и новинарски сайтове, дори когато това причинява стрес, тревожност или депресия. Това е неустоим импулс за постоянно обновяване на емисията с новини, за да се четат подробности за кризи, заплахи или несправедливости. Според експерти, хората често изпитват нужда да бъдат информирани, за да се чувстват подготвени за опасностите, или изпадат в състояние на „застинала тревожност“. Навикът е свързан и с механизма за търсене на допамин, подобно на ротативка – очакването на нова информация носи временно удовлетворение.

 

 Защо искам да работя за Министерството на вътрешните работи? (насоки за интервю)

Интервюто за постъпване на служба в МВР е своеобразен филтър, който разделя истински мотивираните кандидати от тези, които просто търсят сигурно работно място и гарантирана заплата. Ключовият въпрос за интервюто: „Защо искате да работите за Министерството на вътрешните работи?“, може да изненада дори най-подготвените кандидати. Правилно формулираният отговор не само демонстрира вашия осъзнат избор, но и увеличава шансовете ви да получите желаната длъжност в правоохранителните органи.

 „Защо искате да служите в Министерството на вътрешните работи?“ е класически въпрос. Но опитът показва, че отработени отговори-щампи от типа: „Искам да защитавам страната си“, „Горя от желание да се боря с престъпността“, „Държавата се нуждае от хора като мен, които да защитават закона“ и пр. високопарни лозунги, са губеща стратегия. Психолозите веднага разграничават искреността от лъжата.

Когато се явявате на интервю в Министерството на вътрешните работи, е важно да демонстрирате комбинация от гражданска ангажираност, желание да помагате на хората, устойчивост на стрес и ангажираност с професионалното развитие. Най-добрите отговори подчертават ангажираност към служба на закона, лоялност към традициите, стабилност и престиж на службата, а не само финансови облаги.

В тази статия са публикувани някои проверени отговори, които се приемат с положителни нагласи от комисията по подбора и биха помогнали за успешно преминаване през процеса за оценка.

Защо искам да работя в органите на МВР?  

Подготовката за интервюто изисква специален подход. За разлика от цивилните организации, държавните правоохранителни органи търсят не просто професионалисти, а хора със определена ценностна система и мотивация. Въпросът „Защо избрахте да служите в Министерството на вътрешните работи?“ не е просто въпрос за показност – той е ключов инструмент за оценка пригодността на кандидата за работата в тази система.

Когато подготвяте отговора си, е важно да постигнете баланс между искреност и стратегически подход. Изкуствените, заучени (плакатни) фрази се разпознават лесно от опитните интервюиращи, които ежедневно провеждат събеседвания с десетки кандидати. Вашият отговор трябва да отразява реалните ви мотиви, но да бъде формулиран в съответствие с ценностите на Министерството на вътрешните работи.

Нека разгледаме основните категории ефективни отговори, които се приемат положително:

Ключовото правило е да се избягва фокусирането единствено върху материалните облаги. Макар социалната сигурност и стабилността наистина да са предимства на службата в МВР, тези аргументи не трябва да бъдат основната мотивация.

Пример: Кандидат се явява на интервю за работа в МВР след няколко години успешна кариера в частна адвокатска кантора. Когато интервюиращият го пита за мотивацията му, кандидатът честно дава следния отговор: „През последните пет години представлявах клиенти, които можеха да си позволят заплащане за услугите ми. Сега искам да използвам знанията си, за да осигуря справедливост за всички граждани, независимо от техния статус и възможности.“ Тази искрена мотивация, подкрепена от професионален опит прави силно впечатление. Днес този служител ръководи правен отдел и се смята за един от най-ефективните специалисти.

Ценностни мотиви за работа в МВР  

Ценностните мотиви служат като най-убедителна обосновка за вашето желание да работите в МВР. Тези отговори демонстрират вашето разбиране за мисията на правоприлагащите органи и вашата лична привързаност с техните ценности.

1.Защита на обществото и поддържане на законността и реда:

„Искам да дам личен принос за осигуряване на върховенството на закона и обществената безопасност. Считам, че работата в МВР би ми предоставила възможността да влияя непосредствено върху поддържането на законността и реда в нашето общество.“

2.Справедливостта като житейски принцип:

„Принципите на справедливостта и равенството пред закона за мен са повече от просто думи. Работата в правоохранителните органи ще ми позволи да отстоявам ежедневно тези ценности.“

3.Противодействие на престъпността:

„Мотивиран съм от възможността да се изправя срещу престъпните елементи и да защитавам обществото от противоправни действия. Считам, че моите навици и подготовка ще ни помогнат ефективно да се боря с престъпността.“

4.Защита на уязвимите членове на обществото:

„Считам за особено важно да защитавам тези, които не могат да се грижат сами за себе си – деца, възрастни хора и социално уязвими граждани. Работата в МВР ще ми даде възможност да гарантирам безопасността на всички слоеве от населението.“

5.В служба на държавните интереси:

„Вярвам, че силната правова държава е основата на проспериращо общество. Работата в МВР ще ми позволи да участвам пряко в укрепването на държавността и законността.“

Когато формулирате отговора си, е важно не само да използвате общи твърдения, но и да ги подкрепите с конкретни примери от собствения си опит или наблюдения, които са повлияли за формирането на вашите ценности (подкрепете се с 1-2 примера).

Например, ако сте се сблъсквали с несправедливост или сте били свидетели на ефективната работа на правоприлагащите органи, е уместно да споменете накратко това. Такива подробности правят мотивацията ви по-достоверна и запомняща се. В този аспект, кандидатите, произхождащи от семейства с потомствени служители на МВР са облагодетелствани, тъй като са израснали и са били възпитавани в такава среда.

Кариерни перспективи, като аргумент за служба в МВР

Подчертаването на възможностите за кариера по време на интервю е допустимо, но изисква внимателно представяне. Важно е да демонстрирате, че гледате на кариерното развитие не като на самоцел, а като на възможност за подобряване ефективността ви в служба на обществото. И въобще, принципно положение е мотивацията, аргументите и решението за работа в МВР, да са ориентирани към обществото, гражданите, държавата, родината.

Нека разгледаме най-убедителните аргументи за кариера в интервюто:

1.Възможности за професионално развитие:

„Министерството на вътрешните работи предоставя уникални възможности за непрекъснато усъвършенстване на професионалните умения и придобиване на специализирани знания, които не могат да бъдат придобити в други сфери.“

2.Разнообразна насоченост на дейността

„Системата на Министерството на вътрешните работи предлага разнообразие от специализации и възможност да намеря посока, която най-добре отговаря на моите професионални интереси и силни страни.“

3.Меритократична система[1] за повишение:

„Оценявам, че кариерното развитие в Министерството на вътрешните работи се основава на реални постижения, професионализъм и резултати от службата, а не само на трудов стаж.“

4.Перспективи за повишена отговорност:

„Стремя се към длъжности, които ще ми позволят да вземам по-значими решения и да имам по-голямо положително влияние върху осигуряването на правоприлагането.“

5.Система на непрекъснато обучение:

„Привлича ме възможността непрекъснато да уча и да усъвършенствам уменията си в ведомствените образователни институции, придобивайки съответните знания, докато все още съм на служба.“

Важно е да се подчертае готовността да се започне от базови позиции (най-ниско, начално ниво) и постепенно да се върви към издигане по кариерната стълбица, демонстрирайки разбиране за спецификата на службата и уважение към йерархичната структура на МВР.

Пример: Кандидат с юридическо образование се явява на интервю за работа в МВР. Попитан за мотивацията си, той се впуска в подробни обяснения как след пет години вижда себе си поне като заместник-началник на отдел. Този подход изглеждаше самонадеян и оставя негативно впечатление.

За разлика от него, друг кандидат заявява: „Представям си дългосрочна кариера в МВР, където всяка следваща степен в израстването в кариерата ще бъде резултат от придобит опит и професионални постижения. Готов съм да започна от длъжности, които изискват пряка работа на терен, за да разбера задълбочено спецификата на службата.“ Този отговор демонстрира зрял подход към кариерното развитие и уважение към системата. Не е изненадващо, че вторият кандидат успешно е преминал процеса на подбор.

Лични качества, които се ценят при подбора в МВР

Акцентът върху личните качества, съответстващи на изискванията на службата, прави вашата мотивация по-убедителна. Когато отговаряте на въпроса за желанието ви да работите в МВР, е важно да демонстрирате как вашият характер и способности съответстват на спецификата на правоохранителната дейност.

Най-ценните качества, които трябва да се подчертаят:

-Високи морални принципи и честност: „Считам, че служителят на реда трябва да бъде образец за честност и неподкупност. Моята принципиалност по въпросите на морала ще бъде основата да служа на закона.“

-Решителност и смелост: „Разбирам, че работата в МВР често изисква вземане на трудни решения в екстремни ситуации. Способността ми да запазвам спокойствие, да се самоконтролирам и да действам решително ще ми бъде полезна при изпълнение на служебните ми задължения.“

-Дисциплинираност и отговорност: „Разбирам високата отговорност, която пада върху плещите на служителите на МВР. Моята вътрешна дисциплина и отговорният ми подход към задълженията ми съответстват на изискванията на службата.“

-Аналитично мислене: „Моите аналитични способности и внимание към детайлите ще ми помогнат при разследване на престъпления и установяване на правонарушения.“

-Физическа и психическа издръжливост: „Подготвен съм за високи натоварвания, които съпровождат службата. Редовно поддържам физическа форма и развивам устойчивостта си на стрес.“

-Комуникативни умения и емпатия: „Способността да се свързвам с различни хора и да разбирам техните мотиви ще ми помогне да взаимодействам ефективно както с колеги, така и с граждани.“

-Стремеж към справедливост: „Дълбокото чувство за справедливост винаги е било моят ръководен принцип, който е изцяло в съответствие с ценностите на правоохранителната система.“

Когато отговаряте, е важно не само да изброявате качества, но и да предоставите конкретни примери за това как те са били демонстрирани в живота или предишната ви работа. Например: „Моята стресоустойчивост и способността ми да контролирам емоциите си беше демонстрирана по време на предишната ми работата, където трябваше да вземам решения под напрежение и при ограничения във времето.“

Избягвайте формулировки, които биха могли да бъдат интерпретирани негативно:

-„Обичам да командвам хора“ (по-добре: „Мога ефективно да координирам екипната работа“).

-„Искам да имам власт“ (по-добре: „Готов съм да нося отговорност за вземането на решения“).

-„Обичам адреналина и опасността“ (по-добре: „Способен съм да остана ефективен в стресови ситуации“).

-„Аз съм безкомпромисен борец срещу всичко, което смятам за неправилно“ (по-добре: „Придържам се към принципите на законността във всички аспекти на живота“)

Семейни традиции и други убедителни причини

Продължаването на семейната традиция на служба в правоохранителните органи е един от най-уважаваните и сериозни мотиви за кандидатстване в МВР. Ако има такава приемственост във вашето семейство, струва си да се подчертае това по време на интервюто.

Как да формулирате мотивация, основана на семейни традиции:

-Осъзната приемственост: „Три поколения в нашето семейство са служили в правоохранителните органи. Още от детството си наблюдавах отдаденост на дълга и чувство на гордост от професията, което оформи желанието ми да продължа тази традиция.“

-Ценностна ориентация: „От баща ми, който служи в органите на вътрешните работи в продължение на 25 години, наследих не само желанието да работя в МВР, но и разбирането за ключови професионални ценности: честност, справедливост и неподкупност.“

-Реалистични представи за службата: „Благодарение на роднини, които работят в МВР, имам ясно разбиране за всички сложности и отговорности на тази служба и правя своя избор съзнателно.“

-Професионална наставническа подкрепа: „Опитът на членовете на моето семейство, които са служили в МВР, се превърна за мен в ценен ресурс в разбирането спецификата на работата и професионалното ориентиране.“

Ако нямате семейни връзки с МВР, можете да използвате други убедителни причини:

-Личен опит при взаимодействие с правоохранителните органи: „Помагал съм на органите на полицията, който са ми съдействали в трудна житейска ситуация – обстоятелства, които ми показаха важността на тази професия и ме вдъхновиха да направя същия избор“ или „Когато бях дете, съседът ми беше следовател, общувал съм с него и историите му ме повлияха...“ или „Лично съм виждал как съвестната полицейска работа промени живота на моя квартал.“

-Желание за стабилна и значима кариера: „Търся не просто работа, а дългосрочно професионално призвание, където усилията ми ще имат реална обществена значимост.“

-Съвпадение между образование и умения: „Моето юридическо образование и аналитични умения ще бъдат най-пълноценно реализирани в правоприлагането.“

-Желание за професионална самореализация в специфична област: „Моята специализация по компютърна сигурност може да бъде особено полезна в борбата с киберпрестъпността, като част от специализирани звена на Министерството на вътрешните работи.“

-Гражданска позиция: „Вярвам, че активното участие в поддържането на реда и закона е практическата реализация на моята гражданска позиция и отговорност към обществото.“

Когато споменавате семейни традиции, е важно да демонстрирате, че вашият избор е осъзнат, а не просто резултат от натиск или семейни очаквания. Подчертайте, че разбирате както положителните аспекти на службата, така и нейните предизвикателства и сте подготвени за тях.

Интервюто за постъпване в Министерството на вътрешните работи не е просто формалност, а сериозен процес на подбор, който проверява вашата искреност и съответствие с ценностите на службата. Добре формулираният отговор на вашата мотивация трябва да демонстрира осъзнат (аргументиран) избор и разбиране на спецификата на работата в правоохранителните органи. Не забравяйте, че комисията не търси перфектни твърдения, а хора, за които службата в Министерството на вътрешните работи не е просто работа, а призвание, вкоренено дълбоко в лични ценности и желание за защита на обществото.

Подготовка за интервюто

1.Подгответе се за интервюто, запознавайки се с информация за МВР и неговата структура.

2.Облечете се подходящо, стилно, обрано. Носете официален костюм или рокля. Внимавайте с макиажът си (за жените). Обърнете внимание на аксесоарите си (пръстени, огърлици, брошки, ланци и пр.)

3.Бъдете учтиви, проявявайте увереност (вербално и невербално).

4.Отговаряйте на въпросите ясно и конкретно.

5.Обяснете защо сте правилният човек за работа в МВР.

6.Не забравяйте важността на етичните правила и принципи.

7.Важно! Социалните ви мрежи са срещу вас. Това е етапът, в който повечето кандидати се провалят. Психологът не само задава въпроси, но и изучава онлайн живота ви. Ето защо, преди да кандидатствате си струва да прегледате профилите си в социални мрежи. Не забравяйте,  че всяка публикация в социалните мрежи е част от вашия имидж за бъдещия ви работодател?

8 „Случайните“ разговори са таен тест. Много хора дори не го осъзнават: докато чакате реда си в коридора или до пепелника пред сградата, „неформални“ служители може да се приближат до вас и да започнат разговор. Тези разговори се анализират точно толкова, колкото и вашите тестове. При такъв „случаен“ контакт бъдете честни и уважителни, но не разкривайте нищо за личния си живот или възгледи. Вашите отговори са част от вашия „портрет“.

9.Бъдете готови да отговаряте на странни въпроси, без правилен или неправилен отговор, като например: „Виждате колега да взема химикалка, без да пита – какво бихте направили?“ – това са т. нар. въпроси за „вътрешни ценности“ и отговорите им отразяват лични качества, а не вашата „правилност“.

10.По правило няма „перфектни“ кандидати. Но почти всеки, който успешно е преминал подбора, се е откроявал със своята откритост, самоирония и способност да извлича изводи от грешки.

11.Бъдете готови („нащрек“) за внезапни много лични въпроси, които имат за цел,  да ви объркат или да проверят дали лъжете за дребни детайли.

12.Подгответе се за т. нар. особени въпроси (не е задължително да бъдат зададени всички от примерния списък):

-Приемали ли сте подкупи от граждани, докато сте на служба?

-Имате ли тайни връзки с екстремистки настроени лица?

-Измамили ли сте началника си за лична изгода?

-Извършили ли сте престъпление, което не е разкрито?

-Злоупотребявали ли сте със служебното си положение, за да облагодетелствате близки роднини?

-Какво е отношението ви към оръжията?

-Имате ли достъп до класифицирана, поверителна информация?

-Консумирали ли сте силни алкохолни напитки повече от 3 дни подред?

-Извършвали ли сте присвояване или кражба?

-Играли ли сте хазарт за пари?

-Употребявали ли сте наркотици?

-Унижавали ли сте други?

-Шофирали ли сте в нетрезво състояние?

-Участвали ли сте в масови сбивания?

-Фалшифицирали ли сте документи за лична изгода?

-Получавали ли сте някога подкупи или скъпи подаръци от подчинени за предоставени услуги?

-Какво символизират татусите върху тялото ви и какви са мотивите ви да ги изобразите (ако са видими такива)? или Имате ли татуси по тялото си (ако не са видими)?

13.Подгответе се и отработете невербалното си поведение по време на интервюто (пози, мимики, жестове, поглед).

14.Не закъснявайте! Бъдете навреме в точния час и адрес.

За да преминете успешно интервюто, бъдете готови да дадете максимално най-честни и точни отговори на въпросите.

Моля, обърнете внимание, че по време на интервюто е важно да демонстрирате професионализъм, грамотност, добра езикова култура, богат речник, самоувереност, но не високомерие, самоконтрол на невербалните реакции и искрена готовност за изпълнение на задълженията, свързани с работата за МВР. Не забравяйте, че всеки детайл е важен и може да повлияе на вашата кандидатура.

Една от „тайните“ за това да попаднете в Министерството на вътрешните работи е, че там ценят истинските хора, а не „перфектните роботи“. Честност, самоконтрол, самообладание, внимание и способност за учене в движение – това е, което ще ви отличи от останалите.

В крайна сметка, вратите на Министерството на вътрешните работи са отворени не само за силните, но и за тези, които са готови да се усъвършенстват всеки ден.

[1] Меритокрация (от латинското merito, „заслужил“, и старогръцката kratos, „власт“) е форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите). Меритокрацията е система на „равните възможности“, при която хората се доказват чрез своите способности и талант, а не чрез своите богатство, потекло, по-голяма и осезаема привилегированост, както и фактори като социално положение и политическа власт.

 Влиянието на родилната ситуация върху личността на детето (Станислав Гроф)

 

В средата на ХХ-ти век в психологията се появяват нови области – пренатална и перинатална, представящи нов възглед за детето, започвайки с ембрионалния етап на развитие. Перинатално е понятие, съставено от две думи: peri (peri) – около, близо и натос (natalis) – отнасящо се до раждането. В този смисъл перинаталната психология е наука за психичния живот на нероденото дете или на току-що роденото.

Перинаталната психология изучава психичния живот през перинаталния период и неговото влияние върху формиране личността на човек. Това е наука за връзката между плода, или новороденото и майката, както и влиянието на психичния живот на майката върху детето. Смята се, че психиката играе водеща роля във физическите и физиологичните процеси на човек, особено по време на раждане.

Основателят на теоретичната основа на този клон на психологията, е американецът с чешки произход Станислав Гроф, който твърди, че главната функция при раждането принадлежи не на мускулния орган – матката, а на психически процес, т. нар. „контролиран инстинкт“ или съзнателно поведение, което не пречи на реализацията на инстинктивното поведение и го управлява, в случай на необходимост. Ражда не органът – матката, а жената – личността и всяка жена ражда по свой начин, в зависимост от своите психоемоционални и физиологични възможности (Гроф, 1993).

Гроф разработва теория за четири базови перинатални матрици, съответстващи на процесите на бременност, раждане и следродилен период.

Тези матрици се зареждат и активизират по време на вътреутробния период и по време на раждането, а впоследствие влияят върху целия последващ живот на човек: неговия характер, сексуалност, навици, склонност към зависимости и психични разстройства.

Нека се опитаме да разберем дали матриците наистина са толкова „страшни“, дали могат да бъдат коригирани и как.

1.Матрица на наивността

Кога се формира: от зачеването до момента на раждането.

Позитив: Първата матрица е отговорна предимно за степента, до която човек приема себе си такъв, какъвто е и до колко се чувства като хармонична личност. Колкото повече родителите обичат и се грижат за нероденото си дете, толкова по-голям ще бъде жизненият му потенциал и толкова по-малко то ще има комплекси.

Негатив: Нежеланите деца растат с чувство на отчуждение и вина. Целият им външен вид сякаш моли за прошка за съществуването им. Ако майката иска дете само от определен пол – например момче, това може да е предпоставка за развитие на сексуални проблеми в бъдеще. Макар че детето не е задължително да се присъедини към редиците на сексуалните малцинства, половата идентичност на детето ще бъде по-сложна: отношението „Не бях приет такъв, какъвто съм“ вече е налице.

2.Матрицата на жертвата

Кога се формира: от началото на раждането до пълното или почти пълното разкриване на шийката на матката.

Позитив: Когато раждането започне, матката се свива силно, при което бебето изпитва сериозен натиск.  Гроф нарича този процес „изгонване от рая“ (оттук и името „матрица на жертвата“). Ако раждането протича нормално – не твърде бързо, без предизвикване на раждане, цезарово сечение или анестезия, бебето развива умения за оцеляване в трудни ситуации, постоянство в постигането на цели, независимост, воля за победа и увереност в своите сили. В този момент е изключително важно майката да запази спокойствие.

Негатив: Ако бебето, както се казва, „изскочи“, това може да доведе до бъдещи опити за бързо решаване на проблеми, т.е. за метърпеливост, избухливост, слаб волеви самоконтрол, спонтанност. Ако нещо не се получи веднага, „стремителното дете“ ще се откаже. Бебетата, на които, напротив, им е отнело твърде много време да „си проправят път“, може да се чувстват като жертви (поради матрицата и натиска) и често могат да се окажат в ситуации, в които са подложени на натиск. Ако раждането е било предизвикано, такива бебета може да се затруднят да направят първите си стъпки или да направят избор.

Бебетата, родени чрез цезарово сечение, може да имат затруднения с преодоляването на препятствия, докато бебетата, родени под обща анестезия, може да се затруднят с решаването на сложни проблеми: когато трябва да бъдат проактивни, те ще „хибернират“.

3.Матрицата на борбата

Кога се формира: през периода, когато бебето се движи от матката през родовия канал.

Позитив: Това е истинска борба за живот (оттук и наименованието „матрица“), по време на която, според някои експерти, бебето изпитва силно механично въздействие и страда от недостиг на кислород. Други считат, че бебето „се изключва“ по време на контракциите и се събужда между тях. Какъвто и да е случаят, това е първото сериозно препятствие, което трябва да се преодолее. И то трябва да се преодолее, като се разчита на собствените сили. Ако бебето самостоятелно е усилило този процес и се е „вложило в срок“ (в норма би трябвало да го направи за 20-40 минути), се установява програмата „Мога да се справя с всичко“.

Негатив: Постигането на тази максимална програма разбира се е невъзможно, ако раждането се извършва с употребата на обезболяващи. Това предоставя съблазнителна рецепта за бягство от проблеми чрез обезболяване, тъй като първият опит от този вид се придобива при раждането. Такива деца са особено предразположени към зависимости, вкл. компютърна зависимост.

Използването на форцепс по време на раждане е тежка психологическа травма за детето. Ако това не се компенсира в ранна детска възраст, детето може да израсне ранимо и склонно към истерии. Освен това то може да отказва помощ, защото първата помощ в живота е била болезнена. Бебетата, родени чрез цезарово сечение, от друга страна, прескачат матрицата на борбата: те може да имат притъпено чувство за опасност.

Ако детето се бори самостоятелно, но много дълго време за да „излезе“, то може да живее с чувството, че „целият му живот е борба“. Ако е родени с дупето напред, по-късно ще развие стремеж да правят всичко по необичайни начини и средства.

4. Матрицата на свободата

Кога се формира: от момента на раждане на бебето до 5-7 дни след раждането.

Позитив: Естествените потребности на бебето в този момент са безопасност и комфорт. Затова е изключително важно бебето да бъде родено съгласно всички правила на естественото раждане (ранно привикване към кърмене, прерязване на пъпната връв само след като спре да пулсира и постоянен контакт с майката). Така се раждат оптимистите.

Негатив: Ако тези изисквания не са изпълнени, детето може впоследствие да развие панически страх да остане без майка си, дори за кратко. В подрастваща възраст „некомфортното“ раждане заплашва да доведе до отчуждение и отсъствие на взаимно разбирателство с родителите. А в зряла възраст това може да се прояви в страх от това човек да остане сам, без любим човек.

В обобщен вид, преживяванията, които детето изпитва по време на раждане, се обединяват по следния начин: вътрематочното съществуване в един момент престава да устройва младенеца и той решава да напусне матката; започват контракции и постепенно влошавайки се, вътрематочните условия стават непоносими; реакцията на тези влошаващи се условия е невероятно напрежение, борба в родовия канал и стремеж за освобождаване от него; в резултат на това моментът на раждането се преживява като реално освобождение, като фундаментално подобрение спрямо предишното състояние.

Този сценарий е характерен за всички житейски събития: възникването на проект и решението за неговото изпълнение, трудности при реализирането на плана, които отстъпват място на непоносима ситуация, последвани от активни действия, насочени към освобождаване от препятствията с всички необходими средства, борба и пълно разрешаване на проблема. По този начин, перинаталните матрици се активират от външни събития в реда, определен от протичането на раждането и определят характера на поведението на човек и неговите психоемоционалните реакции.

Чрез опита на биологичното раждане бебето придобива готовност за бъдещи превратности в живота, издръжливост в борбата при преодоляването на препятствия и способност да разбира живота като последователност от проекти.

В резултат на благополучното физиологично раждане, детето, а след това и възрастният, развива поведенчески модел, който съответства на психофизиологичните норми и му позволява да реагира адекватно на външни събития. Освен това последователността от поведенчески реакции се определя от динамиката на промяната в перинаталните матрици по време на раждането.

След като се запознаят с негативните ефекти, които матриците могат да донесат, майките не бива да приемат всичко при сърце. Причината е в това, че матриците са „гъвкави“ и продължават да се развиват, докато детето не навърши три години, когато започва да отделя себе си от майката. В този смисъл полученият по време на бременността или раждането негативен опит или се усилва, или се коригира от правилните действия на родителите.

Смята се, че пълноценното кърмене до една година, заедно с добри грижи и любов, може да компенсират негативните перинатални матрици (например, ако е имало цезарово сечение, ако детето е било прието в детска болница веднага след раждането и е било отделено от майката и др.).

Започнете веднага след раждането с метода „кенгуру“. Един час лежане върху корема на майката може достатъчно да компенсира всички негативни преживявания, които бебето е преживяло по време на раждането. Този метод е подходящ за абсолютно всички деца.

Съществуват и специфични методи, които могат да се използват за всяко конкретно нарушение на матриците.

(1) Бременността е била изнервяща

Стресът по време на бременност и нездравословното психологическо състояние са отразени в първата матрица.

Ако бременността е била неочаквана, може би нежелана, вашата задача след раждането на бебето е да го уверите, че е обичано и безусловно прието. Децата, родени в „наивната матрица“, се нуждаят особено от физически контакт, прегръдки и обич.

Ако сте очаквали бебе от противоположния пол, впоследествие в общуването постоянно подчертавайте пола на бебето. Казвайте по-често „момчето ми“ (или „момичето ми“) или „толкова се радвам, че имам син“ (или „дъщеря“).

(2) Раждането е било предизвикано или бебето е било „избутано“

Такива деца чакат външен „тласък“, за да започнат да действат. Бебето трябва да се научи да взема самостоятелни решения. Възможно най-често му предоставяйте възможност за избор. На съвсем малки деца предложете няколко играчки, от които да избират. Позволете на по-големите деца сами да вземат решения: оставете ги да решат какво да ядат за закуска, какви дрехи да носят за разходка и т.н.

Ако на детето му е трудно да изпълнява задачи, давайте му малки поръчения, като постепенно увеличавате сложността им. Не забравяйте да го хвалите за постиженията и да насърчавате инициативността му.

Ако околоплодният мехур е бил пробит по време на раждането, страхът от вода е заложен във втората матрица. В резултат на това детето може да се страхува от миене на косата си. Никога не го насилвайте; запознавайте го с водата постепенно.

За тази категория деца прекалената опека е опасна. Постоянното спорене при разрешаването на конфликти (например с приятели) със сина или дъщерята, формира склонността им да избягват проблеми, изостряйки отрицателните преживявания, съхранени в третата матрица. За да избегнете развитието на навик за бягство от трудностите, позволете му само да формира цели, да определя задачи и да ги решава.

(3) Извършено е цезарово сечение

„Цезаровите бебета“ обикновено са много живи, динамични и неспокойни деца. Те са пълни с идеи, които обаче не винаги прилагат в живота. Те са родени екстремали. Инстинктът им за оцеляване и чувството им за опасност са притъпени, склонни са да поемат рискове, готови са да експериментират, изобретателни са.

Такова бебе не е преминало втората и третата матрици и е било лишено от преживяването на естествено раждане. Това може да се отстрани чрез създаване на препятствия. Веднага щом бебето ви започне да пълзи, разиграйте с него „раждането“. Изградете тунел от възглавници, достатъчно тесен, че да се наложи да се промъкнете през него, а след това преминете през него заедно с детето. Първо пълзите, а накрая със сигурност ще „срещнете“ бебето. За по-голямо дете са подходящи всякакви пързалки. Основното е да продължавате да го поздравявате на „финалната линия“ всеки път.

(4) Раждането е било бързо

Много бебета, родени при бързи раждания, трудно удържат вниманието си и последователно следват плановете си. Те искат да получат незабавни резултати. Това е диктувано от опита, заложен в третата матрица. Такова дете трябва да бъде научено на търпение и последователност. Говорете с него малко по-бавно, отколкото сте свикнали и го молете да си прибират играчките на местата след игра. Всякакви спортни дейности са подходящи за детето, където резултатите зависят пряко от количеството положени усилия.

(5) Раждането е било трудно

Дете, родено с пъпна връв, увита около бебето (неуспех в четвъртата матрица), не може да понася дрехи, които го стягат, вкл. изнервящи го етикети. Избягвайте пуловери с висока яка, шалове и шапки, които се връзват на брадичката, а когато порастнат гардеробът им съдържа основно широки дрехи (по-голям размер).

(6) След раждането бебето не е било кърмено и е било отделено от майката

За да се смекчи „негативността“, присъща на четвъртата матрица, майката трябва да прекарва колкото е възможно повече време с детето през първите три години. Съвместното спане, храненето при поискване и използването на слинг (това голямо парче плат става все по-популярно и успешно се конкурира с бебешките носилки, тъй като пасва на бебетата от раждането и му позволява да заеме най-естествената позиция) са двойно необходими за такова бебе.

За всички

Децата, които са преживели едни или други проблеми при раждането, могат да се възползват от работа с психолог. Ефективните методи включват игрова терапия, арт терапия, юнгианска пясъчна терапия и работа с глина. За възрастни, които трябва да преживеят раждането отново, но с положителен опит, се използват процесна терапия, телесно-ориентирана терапия, холотропно дишане, холодинамика и много други системи. Основното е, че психотерапевтичната работа се осъществява на три нива: интелектуално, емоционално и телесно.

Примери от практиката

Ранна раздяла

Най-големият син на Вероника е роден при бързо, стремително раждане с хематом. Прекарва около две седмици в интензивно отделение, през което време млякото на майката спира. Сега е почти на седем години и се развива нормално, но отношенията с майка му са доста дистанцирани. Най-малкият ѝ син обаче е роден според всички изисквания на естествено раждане, като веднага е сложен на гърда и е с майка си от първите часове. Сега е на една годинка и е много привързан към нея.

Коментар: В опита на ранната раздяла с майката има положителен момент – това  преживяване учи детето на самодостатъчност, на самостоятелност. За бебето може да е по-лесно  да се адаптира към чужда среда, но в отношенията с майка си в бъдеще може наистина да бъде донякъде отстранено.

На всеки седем години човек достига фазата на своето раждане. Това означава, че сега е възрастта, в която много неща могат да се трансформират. Момчето се нуждае от възможно най-много тактилен контакт с майка си, от докосване до нея. Ето една възможност – разгледайте заедно фотоалбум на сина си като бебе, докоснете тялото му и му кажете колко сте щастливи, че го имате.

Такива деца могат да бъдат много подвижни. Важно е да не ограничавате детето си, а да насочвате енергията му към игра, основана на допир.

Не забравяйте, че всички деца преминават през естествени етапи на привързаност към всеки родител. Това не означава, че родителите на заден план стават лоши; причината е, че точно в тази фаза детето не се нуждае от вас в момента. В такива случаи много помага да играете на семейство с детет си. В тази игра вие ще бъдете детето, а то ще се редува да бъде мама и татко. Играейки тези роли, то ще имитира поведението на родителите си. Това означава, че ще може да ви каже, ако правите нещо нередно.

Ранимост

Светлана е претърпяла отлепване на плацентата и е прекарала по-голямата част от бременността си в болницата на легло. Раждането е било продължително и бебето е имало къса пъпна връв. Бебето е трябвало да бъде избутвано. Поставили са го върху корема на майката, но тя е започнала да кърви, така че не е могла да го кърми. На три години му е поставена диагноза „свръхвъзбудимост поради вътрематочна и родова хипоксия“.

Детето може да се страхува, да стане неуверено да се захване с нещо, ако смята, че е трудно. То е много емоционално и ранимо дете. Съветите на специалистите са: съвместно с детето постъпково разработете план за действие за изпълнение на всяка една „трудна“ за него задача; разделяйте по-крупните задачи на по-малки части и награждавайте, като хвалите и поощрявате всеки резултат, дори и най-малкия. Това ще улесни много детето да се справи, то ще изпитва положителни емоции от изпълнението на задачата, ще се радва на успеха си и в бъдеще няма да се страхува от по-големи и по-сложни начинания.

Коментар: На практика такива чувствителни деца трудно се справят психологически с голям брой хора. Те трябва да бъдат предварително подготвени за ситуацията, стимулирани да предприемат действия, като отбелязват дори най-малките стъпки и всякакви прояви на самостоятелност.

Такива деца може да имат повишена тревожност и чувствителност. Много често те се нуждаят от подкрепата на невролог или хомеопат.

Бебето може да има затруднения да се отдели от майка си (тъй като пъпната връв, или връзката с майката, е била кратка). Но може също така да е трудно за майката да „пусне“ детето. В такива ситуации, прегледът при психолог е насочен към чувството за вина и тревожността на майката и разбира се, към състоянието на детето. Играта с моделиране и арт-терапията са много подходящи за такива деца.

Бебето може да има пристъпи на агресия, насочени към майката. В този момент бебето е водено от две сили: желанието да расте, т.е. да се отдели от майката и силата на пъпната връв, която дърпа, което естествено предизвиква съпротива. Момчетата могат да се насладят на различни игри като развиване на кълба прежда, дърпане на въже и моделиране с тесто. Апликацията с откъсване, която включва разкъсване на цветна хартия на малки парченца и след това залепването им върху картон в желания ред, е много ефективна. Това развива фината моторика, освобождава агресията и едновременно с това създава креативност.

В заключение следва да се отбележа, че бременните жени често очакват специфичен сценарий на раждане. Когато очакванията им не се оправдаят – например, когато лекарите настояват за цезарово сечение, тогава жената изпада в шок, паникьосва се и губи увереност в самия процес на раждане. Ако нещо не върви по план, тя е склонна да обвинява себе си, а вината винаги генерира негативно подсъзнателно отношение към този, пред когото се чувства виновна.

Съществуват теории, че самата душа избира своите родители, място и начин на раждане. Раждането е уникално преживяване и трудностите са неизбежни. Всяко дете се ражда по такъв начин, по какъвто е нужно на самото него.

Съвременните изследвания са установили, че вътреутробното дете не е равнодушно към часа на своето раждане и развитието на родовата дейност в крайна сметка зависи от него. Когато организмът на майката вече е създал всички условия за благополучно протичане на раждането, в плода протича активен процес по завършване съзряването на белодробната тъкан. Решаващи фактори за развитието на родовата дейност са химическите и електромагнитните импулси, излъчвани от плода. По време на раждането не само майката е активна, но и самият плод. При всяка контракция и последващо напъване, плодът енергично се придвижва към родилния канал, използвайки крайниците си, за да пълзи и „пробива“ главата си в него. Скоростта на раждане зависи от усилията на плода: бебетата, които полагат едва забележими усилия да се появят, се раждат по-бавно от бебетата, които са по-активни.