Унижението – ключ към разбирането на геополитиката

(Йожени Бастие[1])

Руснаци, араби, германци: Етиен дьо Гайл изследва три случая, в които чувството за унижение е издигнато до колективна страст като движеща сила на историята.

 „Не трябва да унижаваме Русия“ - тази фраза на Еманюел Макрон, произнесена миналия юни, предизвика спорове и понякога снизходителни усмивки. Но това е случаят, когато президентът на нашата република е прав; той посочва унижението като „стратегическа причина“ за много международни кризи. Чувството на унижение е основната тема в книгата на специалиста по геополитика Етиен дьо Геел, която изследва тази мощна движеща сила в историята на различните народи.

Като добър ученик на бившия френски външен министър Юбер Ведрин, който написа предговора към книгата му, Етиен дьо Геул гледа на развитието на света през призмата на реализма: какви са реалните последици от чувствата на хората? Независимо дали унижението е реално или въображаемо, „чувството на унижение“ остава една от мощните движещи сили на историята. „Тези, които вярват, че хората ще следват своите интереси, а не своите страсти, не са разбрали нищо от 20-ти век“, каза политологът Реймънд Арон. Това важи и за 21 век. Либералната утопия за международен ред, основан на разума и контрола на колективните страсти, се изпари. Отминаха дните, когато беше възможно да се предвиди, както направи американският журналист Томас Фридман през 1999 г., че „две държави, всяка от които има McDonald’s, никога не са воювали помежду си в миналото и няма да се бият помежду си в бъдеще“. Емоциите на гражданите се отразяват в политиката, било то с появата на всякакви видове популизъм или връщането на въоръжени конфликти в западните страни.

Битуването на „жалките страсти на населението“ като глупави колективни заблуди едва ли ще намали разрушителния потенциал на негодуванието. „От геополитическа гледна точка негодуванието има опустошителни и непредвидими последици, когато проникне в емоционалния живот на хората“, пише де Геел. Колективното възмущение днес придобива ново измерение благодарение на дигиталните мрежи на света, които създават безпрецедентни „технологични условия за изблик на страсти, при които дори въображаема обида получава страшно отмъщение в реалността“. Днес повече от всякога е необходимо да се учим от миналото, за да разберем настоящето.

Има много исторически примери, когато чувството за унижение е било в основата на международните промени.

 [1] Йожени Бастие родена на 18 ноември 1991 г. в Тулуза, журналист, полемист и френски публицист. Работи за Le Figaro, участва при стартирането на прегледа на Limite и редовно публикува като редакционен колумнист в  CNews. Принадлежи към по-младото поколение интелектуалци, ориентирани към консервативната десница.