Кратко описание на ранните дезадаптивни схеми (д-р Джефри Йънг[1])

 

Схемите са изключително стабилни структури, които включват спомени, емоции, когниции и определени телесни усещания. Те способстват организирането на опита и поведението на човек, влияейки върху възприятието му за събитията, както и върху оценката му за околния свят и собствената му личност. С възрастта те стават все по-сложни и могат да окажат влияние на все по-широки сфери от живота. Ранните дезадаптивни схеми обикновено съществуват в имплицитна форма, но могат да станат достъпни за осъзнаване чрез схема-терапевтична работа.

Според Джефри Йънг, ранните дезадаптивни схеми се формират:

-в резултат на взаимодействието на темперамента, присъщ на детето и отрицателните преживявания, възникващи в процеса на общуване с най-близкото му обкръжение;

-явяват се следствие от дисфункционални отношения със значими хора;

-заставят личността да възприема само информация, която съответства на схемите;

-приемат се от човека като фактическо, надеждно знание за себе си и заобикалящия го свят;

-те са ригидни, самоподдържащи се и устойчиви на промяна;

-те са дисфункционални, което означава, че нарушават нормалната социална адаптация;

-често се задействат от външни събития или настроение;

-в повечето случаи те не се осъзнават и не се проявяват, докато не се случи някакво „пусково“ събитие, което активира определена схема;  

-когато се активират, те са съпроводени с високи нива на афект и ниско ниво на критичност към своето състояние;

-водят до неблагоприятни последици за самия човек или обкръжението му;

-пречат на удовлетворяване на основните потребности на личността;

-могат да проникнат дълбоко в психиката и да заемат централно положение в структурата на Аз-а.

През 2003 г. Джефри Йънг публикува списък с 18 ранни дезадаптивни схеми, които той групира в 5 широки категории (домейни) в съответствие с неудовлетворени потребности за развитие:

I.Нарушена връзка и отхвърляне

1. Изоставяне/Нестабилност

2. Недоверие/Очакване на жестоко отношение

3. Емоционална депривираност

4. Дефектност/Срам

5. Социална отчужденост

II.Нарушена автономност

6. Зависимост/Безпомощност

7. Уязвимост

8. Объркване/Неразвита идентичност

9. Неуспешност

III.Нарушени граници

10. Привилегированост/Грандиозност

11. Недостатъчност на самоконтрол

IV.Насоченост към другите

12. Покорност

13. Самопожертвование

13. Търсене на одобрение

V.Свръхбдителност и забрани

14. Негативизъм/Песимизъм

16. Потискане на емоциите

17. Твърди стандарти/Придирчивост

18. Пунитивност[2]

           

Кратко описание на схемите

1.Схема „Емоционална депривираност[3]“

Характеризира се с чувство за липса на грижа, емпатия или подкрепа. Хората с подчертано изражение на тази схема обикновено не я осъзнават и се държат така, сякаш никой не се интересува от тях. Те говорят малко за себе си, непрекъснато разпитват другите и често избират студени, дистанцирани партньори. Диференцирани са три основни форми на депривация:

-депривация от грижа: липса на внимание, любов, обич, привързаност, топлина или приятелски отношения;

-депривация от емпатия: липса на разбиране, слушане, откровеност или възможност за споделяне на чувства с другите;

-депривация от защита: отсъствие на подкрепа и напътствия от страна на другите.

2.Схема „Изоставяне/нестабилност“

Възниква в отговор на нестабилност, ненадеждност или непредсказуемост в поведението на близките, които са обграждали и са се грижили за човека през детството. Те са присъствали в неговия живот само спорадично или са го изоставили, или са го напуснали, избирайки някой „по-добър“ от тях (напр. по-малко дете, нов съпруг и др.), или са били емоционално нестабилни. Вече като възрастни, те имат очаквания, че значимите за тях други задължително ще ги изоставят. Те възприемат другите като ненадеждни и непредсказуеми по отношение на предоставянето на подкрепа и поддържането на взаимоотношения. Когато се чувстват изоставени, те редуват тревожност, скръб и гняв.

3.Схема „Недоверие/Очаквания за жестоко отношение“

Проявява се в повишено безпокойство, че другите хора се опитват да го измамят, за да придобият превъзходство и възможност да го манипулират. Тези хора не се доверяват на добрите намерения и искреността на другите, постоянно са нащрек и са подозрителни към всички. Те могат да считат, че другите умишлено се опитват да им причинят болка, за да постигнат собствените си цели. Хората с ясно изразен модел на тази схема избягват близки взаимоотношения, много са затворени, не споделят своите мисли и чувства и дори могат да бъдат първите, които „преминават в настъпление“, мамейки и обиждайки другите.

4.Схема „Социална отчужденост“

Проявява се в чувство на откъснатост, изолираност от външния свят, различност от другите и липса на усещане за себе си като част от една група или общност. Човекът се чувства самотен, защото счита себе си за нежелан и не такъв като останалите. Типичното поведение включва избягване на общуване в групи, стоене на страна от събитията, затваряне в себе си и самоизолация. В зависимост от силата на влияние на схемата, индивидът може да бъде част от група, като едновременно с това се чувства отчужден от останалата част от обществото или напълно да се оттегли от всякакъв възможен контакт в рамките на тази група.

5.Схема „Дефектност/Срам“

Тази схема се характеризира с дълбоко вкоренено убеждение, че човек е лош, несъвършен, неспособен, несъстоятелен и недостоен. Тези хора избягват близки взаимоотношения, т.е. боят се, че дефектите ще станат очевидни за партньора им и ще доведат до прекратяване на отношенията. Този тип хора се отличават с повишена чувствителност към критика, отхвърляне и обвинения. Те често се сравняват с другите и са склонни към самокритика, самоунижение, като приписват на себе си различни недостатъци. Възникналото в резултат на това чувство за безполезност, често води до интензивно преживяване на срам. Те могат да считат себе си за дефектни във всеки аспект, било то външен вид, характер, статус и т.н. Тези хора са склонни да обезценяват себе си и да позволяват на другите да се отнасят с тях неуважително. В същото време те стават свръхчувствителни към критика, на която реагират доста грубо, потапяйки се в тъга или гняв.

6.Схема „Неуспешност“

Проявява се в убеждението, че непременно ще претърпят провали във всички свои начинания, тъй като смятат себе си за скучни, досадни, грозни, маловажни и безталантни. Те също така вярват, че не са на мястото си в която и да е общност и са физически непривлекателни. Като деца родителите им не са вярвали в успеха им и са ги сравнявали не в тяхна полза с другите. Те се страхуват да говорят публично или да съобщават каквото и да било на другите, включително дори на своите връстници или близкото обкръжение. Чувстват се неспособни и фундаментално неадекватни в сравнение с другите (обикновено равни на себе си) в различни области на живота (училище, кариера, спорт и др.).

7.Схема „Зависимост/Безпомощност“

Характеризира се с детинско, безпомощно отношение към живота. Некомпетентността предполага неувереност в себе си и в своите решенията дори в ежедневието. Това създава зависимост от някой, който ще поеме отговорност за всички решения и ще ръководи всяка негова стъпка, като по този начин му помага да се справи с тревожната неизвестност. Хората с ясно изразен модел на тази схема много често търсят помощ, постоянно се съветват за своите решения, отказват допълнителни отговорности и възможности, опасявайки се, че няма да могат да се справят с непредвидени обстоятелства.

8.Схема „Уязвимост“

Проявява се в това, че човек се бои от неминуемо, неизбежно нещастие (бедствие, катастрофа), което заплашва него и значимите за него хора и че ще бъде безсилен да го предотврати. Понякога тревожността ескалира до пристъпи на паника. Хората с ясно изразен модел на тази схема често проявяват поведение, сходно на фобии, като започват да придават фатално значение на ритуали, суеверия и мнения на значими други.

9.Схема „Объркване/Неразвита идентичност“

Проявява се при хора, които са били изключително емоционално въвлечени във взаимоотношения с един или повече значими хора, в резултат на което формирането на собствената им идентичност е било затруднено. Прекомерната емоционална въвлеченост във взаимоотношенията и изключителната близост с родителите са възпрепятствали индивидуализацията и нормалната социална адаптация. В отношенията с другите, такъв човек е склонен да се слива с обкръжаващите го и е убеден, че не може да оцелее или да бъде щастлив без постоянната им подкрепа, без своята „половинка“ и т.н. Той често чувства празнота, объркване, несигурност в коя посока да поеме и в крайни случаи може дори да се съмнява в собственото си съществуване.

10.Схема „Покорност“

Проявява се чрез подчинение и контролиране от другите, за да избегне нежелани последици. Може да се каже, че индивидът предоставя на другите хора правото да го контролират, за да избегне гнева или изоставянето си. Той игнорира собствените си нужди и потребности, тъй като се страхува от конфликт и наказание. Има две основни форми:

-подчинение на своите потребности – отказ от собствените желания, решения и предпочитания;

-подчинение на своите емоциите – потискане на собствените емоции, предимно гнева.

Човекът вярва, че неговите мнения, желания и чувства са маловажни за другите. Това често се проявява в извънредно „съглашателство“ с другите. При това индивидът се чувства хванат в капан. Обикновено в резултат натрупва гняв, който може да се прояви като дезадаптивни симптоми (пасивно-агресивно поведение, неконтролируеми изблици на гняв, истерия, психосоматични симптоми, злоупотреба с вещества и др.).

11.Схема „Самопожертвование“

Проявява се чрез фокусиране върху доброволното задоволяване потребностите на другите, които възприема като по-слаби от себе си. Когато се фокусира върху собствените си потребности, той се чувства егоист. В резултат на това изпитва вина за своя „егоизъм“, именно затова дава приоритет на потребностите на другите. В крайна сметка, неговите нужди не са адекватно удовлетворени и той се чувства разочарован и раздразнен от хората, за които се грижи. Тази схема е тясно свързана с концепцията за съзависимост. Под влияние на тази схема човек се стреми да:

-предотврати възможно причиняване вреда на другите;

-избягване на преживяване на вина за своя „егоизъм“;

-установяване и поддържане на връзки с тези, които възприема като слаби и нуждаещи се.

12.Схема „Потискане на емоциите“

Проявява се чрез прекомерно потискане на собствените емоции и импулси, с увереност, че всяка проява на емоции може да нарани близките или причини вреда. Човекът се страхува, че изразяването на емоции ще повлече след себе си неловкост и срам, наказание или възмездие и в резултат на това обкръжаващите ще го изоставят. На такива хора недостига спонтанност и естественост, те поставят акцент върху здравия разум и рационалността. Най-често тази схема се свързва с:

-потискане на гнева и агресията;

-потискане на позитивните импулси (радост, любов, сексуална възбуда, игра);

-трудности при свободното изразяване на чувства и потребности, както и при показване на своята уязвимост;

-прекомерен акцент върху рационалността за сметка на изразяването на чувства.

13.Модел „Твърди стандарти/Придирчивост“

Проявява се във вярването, че човек трябва да се бори и да полага невероятни усилия, за да отговори на много строги вътрешни стандарти, което ще му позволи да избегне критика и осъждане от страна на другите. Индивидът е убеден, че каквото и да прави, не е достатъчно добър и трябва да се старае повече, полагайки повече усилия. Той постоянно се чувства под напрежение и не е в състояние да спре, да си даде почивка. Той се ограничава по отношение удоволствия и отдих, което може да доведе до влошаване на здравето му. Тази схема възпрепятства формирането на висока самооценка и заплашва изграждането на удовлетворителни взаимоотношения. Схемата обикновено се изразява в:

-перфекционизъм, прекомерно внимание към детайлите или подценяване на собствените резултати в сравнение с „нормата“;

-строги правила, очаквания, нереалистично високи морални норми, етични, културни или религиозни предписания;

-загриженост за времето и ефективността на задачите, необходимостта да се прави и постига повече.

14.Схема „Привилегированост/Грандиозност“

Проявява се в това, че човек вярва, че превъзхожда другите; той може да се стреми да бъде сред най-успешните, известните или богатите хора. Може да изисква от другите да изпълняват всичките му желания, молби и изисквания. Ключовата тема тук е властта и контролът върху ситуации и хора. Индивидът проявява прекомерна съревнователност, стреми се към доминация, отстоява собствената си сила и контролира поведението на другите, без да се съобразява с техните потребности и чувства.

15.Схема „Недостатъчен самоконтрол“

Проявява се при хора, които притежават ниско ниво на самодисциплина. Поведението им е подчинено на моментни импулси; те не могат да понасят продължителна скука и фрустрация, които неминуемо се срещат по пътя към постигане на дългосрочни цели. Хората с ясно изразена схема се характеризират, от една страна, с лесно разсейване, неорганизираност, нежелание за изпълнение на скучни задачи и обща ненадеждност; от друга страна, те са игриви, повърхностни и весели. Трудността се състои във факта, че това поведение често не е съзнателен избор и излиза извън рамките на възможностите за контрол.

16.Схема „Търсене на одобрение“

Проявява се в насоченост върху търсенето на признание, подкрепа и внимание, както и получаване одобрение от другите хора. Личността се стреми да се адаптира към ситуацията и обкръжението, за сметка на потискане на собствената си индивидуалност и своето Аз. Самооценката в този случай зависи предимно от оценката на другите на хора, а не от собствените му мнения, предпочитания или задоволяване на собствените му потребности. Индивидът може да проявява повишено внимание към статус, външен вид, социално признание, пари или постижения, възприемайки ги като начини за получаване на одобрение, възхищение и внимание (а не като средство за придобиване на власт и контрол над обкръжаващите). Тази схема често се проявява във вземането на важни житейски решения, които не са в съответствие с истинските потребности на личността и не са негови собствени. Може да се прояви също като хиперчувствителност към отхвърляне.

17.Схема „Негативизъм/Песимизъм“

Проявява се в постоянно фокусиране върху негативни аспекти на живота, като болка, смърт, загуба, разочарование, вина, конфликт, нерешени проблеми, потенциални грешки, предателство и др. Личността игнорира или омаловажава значението на позитивните аспекти. Схемата е свързана с очакването, че в различни области на живота всичко неизбежно ще се „обърка“ и че това, което работи, неизбежно ще бъде загубено или разрушено. Тъй като тези хора често преувеличават негативните последици, те могат да страдат от хронична тревожност, да проявяват свръхбдителност и да се стремят постоянно да бъдат „нащрек“, „в бойна готовност“.

18.Схема „Пунитивност“

Проявява се във вярването, че хората трябва да бъдат сурово наказани за извършените грешки. Схема се свързва с проявата на нетърпимост към хора, които не отговарят на техните стандарти и очаквания. Индивидът е агресивен, нетърпелив и нетолерантен – трудно прощава собствените си грешки и тези на другите; не е в състояние да вземе предвид обстоятелствата и емоциите, които възникват, или да направи отстъпки пред човешкото несъвършенство.

[1] Д-р Джефри Йънг (Jeffrey Young), е американски психолог и психотерапевт, основоположник на схема-терапията – психотерапевтичен метод, в който систематично и последователно са интегрирани техники от различни подходи.

[2] Пунитивност (от английската дума „punishment“ - наказание) е психологическа нагласа или схема, която подтиква човек сурово да наказва себе си и другите за грешки, несъвършенства или слабости. Характеризира се с гняв, нетърпимост, липса на състрадание, перфекционизъм и убеждението, че провиненията изискват сурово възмездие.

[3] Депривация – лишаване, отнемане или ограничаване на възможности за удовлетворяване на определена потребност. Основните форми на депривация са: сънна депривация: систематично лишаване от сън, което води до когнитивни и физически увреждания; сензорна депривация: ограничаване на сетивните стимули (зрение, слух), което причинява халюцинации и тревожност; майчина/емоционална депривация: липса на грижа, обич и сигурност в ранна възраст, прекъсваща емоционалната привързаност; социална депривация: ограничаване на достъпа до ресурси, права или социални контакти.