Методика за изследване на виктимно поведение (О.О. Андроникова)

 

Предназначение

Методиката за изследване на виктимното поведение е стандартизиран тест-въпросник, предназначен да измери предразположеността на тийнейджърите към реализацията на различни форми на виктимното поведение. Въпросникът е предназначен предимно за решаване практически задачи в психодиагностиката, в ситуации на психологическото консултиране, но може да се използва и за изследователски цели.

Методиката обхваща сложен комплекс от взаимосвързани прояви на виктимизиращо поведение, насочена е директно към анализ на психологическата реалност, лежаща в основата на определени типове виктимизиращи поведения, по-специално аспекта на личните и социални нагласи на подрастващите към самонараняване и саморазрушително поведение. Валидността както на методиката като цяло, така и на отделните скали на въпросника е определена чрез сравняване на резултатите от изследването с данни, получени върху същите извадки, използвайки психодиагностични инструменти като теста на Люшер, съкратената версия на Кетел и теста за символично знание. По отношение на външните поведенчески критерии методиката е като цяло валидна и задоволително идентифицира субекти с различна степен на тежест на поведенческите прояви на виктимизация. 

Виктимизацията се определя като поведение, чиито характеристики увеличават вероятността човек да стане жертва на престъпление, обстоятелство или нещастен случай. Методиката се фокусира върху социалните и личните нагласи. Въпросникът представлява набор от специализирани психодиагностични скали, предназначени да измерят предразположеността към реализация на отделните форми на виктимното поведение.

Тестът може да се прилага като самостоятелен психодиагностичен инструмент или в комбинация с други методики, предназначени за изучаване личността на подрастващите.

Инструкция: Ще ви бъдат зададени поредица от твърдения, всяко от които се отнася до особеностите на вашия характер, вашата личност, вашето поведение, конкретни постъпки, отношенията ви с хората, вашия поглед върху живота и т.н. Ако смятате, че твърдението е вярно, отговорете с „Да“; в противен случай – „Не“. Запишете отговора си в предоставения лист за отговори, като поставите кръстче в полето, съответстващо на номера на твърдението във въпросника и вида на вашия отговор. Трябва да отговорите на всички въпроси.

Не съществуват „правилни“ или „неправилни“ отговори, тъй като всеки е прав по отношение на собствените си виждания. Опитайте се да отговаряте точно и правдиво.

Не мислете дълго върху всеки въпрос, старайте се да решите възможно най-бързо кой от двата отговора, дори и само относителен е по-близо до истината. Не се смущавайте, ако някои от въпросите ви се струват твърде лични, тъй като изследването не анализира всеки въпрос и отговор, а разчита единствено на броя на отговорите от определен вид. Трябва също да сте наясно, че резултатите от индивидуалните психологически тестове, аналогично на медицинските, не подлежат на публично обсъждане. Не правете никакви допълнителни бележки в текста с инструкциите.

Въпросник

1.Мисля, че в живота ми се случват повече неприятни събития, отколкото в живота на други хора.

2.Ако се окажа в неприятна ситуация, най-добре е да не се съпротивлявам и да си държа езикът зад зъбите.

3.С удоволствие бих се записал като доброволец за участие в някакъв вид бойни действия.

4.Ценя предпазливостта и благоразумието у хората.

5.Дори да е високо платена една опасна работа, не бих я приел за изпълнение.

6.Ако съм бил обиден от някого, то той определено трябва да плати за това.

7.Ако други хора не ми се бъркаха в живота, щях да постигна много повече.

8.Никога не съм имал неприятности, заради поведение, свързано половите отношения.  

9.Понякога ми се иска да чупя неща, например да хвърлям чинии.

10.Имал съм периоди, продължаващи дни, седмици или дори месеци, когато не можех да свърша нищо, защото не бях в състояние да се съсредоточа в каквато и да е работа.

11.Не винаги казвам истината.

12.В по-ранна възраст бях изключван от училище за лошо поведение.

13.Понякога пресичам улицата, където ми е удобно, а не където трябва.

14.Понякога толкова настоявам на своето, че другите губят търпение.

15.Другите хора ми се струват по-щастливи от мен.

16.Мисля, че много хора преувеличават нещастията си, за да спечелят съчувствие и помощ.

17.Мисля, че бих се радвал на работа, която включва защита на слабите и неравностойните.

18.Трудно е да ме убедят в противното на това, което мисля или правя.

19.Налага ми се да се грижа толкова много за близките си, че често нямам време да се грижа за себе си.

20.Малко вероятно е да постигна нещо наистина стойностно в живота.

21.Редовно хората около мен ми причиняват болка и страдание.

22.Не се сърдя, когато хората ми се подиграват.

23.Считам, че повечето хора са способни да лъжат, ако това е в техен интерес.

24.Рядко правя неща, за които по-късно да съжалявам (повече и по-често от други).

25.Много рядко се карам с членовете на семейството си.

26.Не мога да отхвърлям някои условности и граници, дори за да получа удоволствие.

27.През повечето време се чувствам така, сякаш съм направил нещо лошо или зло.

28.През повечето време се чувствам щастлив.

29.Някои хора обичат толкова да командват, че ми иска да направя всичко обратно, дори и да знам, че са прави.

30.Възмущавам се, когато някой нарушава правилата.

31.Никога не съм предприемал някакви опасни дейности, само заради силните преживявания.

32.Изпитвам голямо удоволствие от хазартни игри, ако не залагам в тях.

33.В училище никога не са ме викали в кабинета на директора за пакости.

34.Когато съм на гости, маниерите ми на маса са по-добри, отколкото у дома.

35.Считам, че заради извличане на някаква изгода повечето хора биха постъпили нечестно, отколкото да пропуснат възможност за печалба.

36.Поведението ми до голяма степен се определя от правилата и навиците на околните.

37.Предпочитам да разрешавам конфликтите без употреба на сила.

38.Възмущавам се и се дразня, когато се налага да призная, че съм бил умело измамен.

39.Не ме интересува какво казват другите за мен.

40.Ако по наше време имаше гладиаторски битки, определено щях да участвам в тях.

41.Умея да отказвам на хора, които ме молят за услуги.

42.Трудно ми е да поддържам разговор с хора, с които току-що съм се запознал.

43.Не мога да прекъсна ситуация, дори ако се чувствам неловко и напрегнато.

44.Понасянето на болка от злоба може да бъде дори приятно.

45.Човек трябва да има право да пие колкото си иска.

46.Когато в детството си съм се държал лошо, съм бил наказван.

47.Мисля, че мога да върша работа, която включва грижа за болни или умиращи.

48.Винаги веднага забелязвам кога дадена ситуация става опасна.

49.Създал съм си житейски план, основан на чувство за дълг и отговорност и се опитвам да го следвам.

50.Понякога не отстъпвам на хората не защото въпросът е наистина важен, а просто от принцип.

51.Вярно е схващането, че ако децата не бъдат периодично пляскани, от тях нищо няма да излезе.

52.Родителите ми никога не са ме наказвали физически.

53.Ако трябваше да избирам между скорост и безопасност когато купувам кола, бих избрал безопасността.

54.В училище ме обиждаха по-често от другите.

55.Хората с право се възмущават, когато научат, че престъпник е останал ненаказан.

56.Когато се озова в неприятна ситуация, разчитам само на своите сили.

57.Сигурен съм, че тези, които извършват злини, в бъдеще ги очаква наказание.

58.Мога да бъда приятелски настроен с хора, чиито действия не одобрявам.

59.Готов съм да простя грубостта на партньора си, ако се надявам, че това няма да се повтори.

60.По-безопасно е да не се доверявам на никого.

61.Понякога прекарвам вечерта в компанията на хора, които не познавам добре.

62.Редовно се озовавам в неприятни ситуации.

63.Понякога съм в настроение, в което съм готов първи да започна бой.

64.Случва се понякога да нарушавам закона или установените правила.

65.Не бих рискувал да скоча с парашут.

66.Повечето хора не обичат да жертват собствените си интереси за другите.

67.Лесно губя търпение.

68.Само неочакваните обстоятелства и чувството за опасност ми позволяват истински да изразя себе си.

69.Много е трудно да ме разгневят.

70.Хората често ме разочароват.

71.Понякога сякаш чувствам, че пред мен има твърде много трудности и няма смисъл да се опитвам да ги преодолявам.

72.Трудно е да ме разгневят.

73. Напълно възможно е да се заобиколи законът, стига реално да не се нарушава – винаги има „вратички“.

74.Пия алкохол умерено (или изобщо не употребявам).

75.Често съм срещал хора, които са завиждали на идеите ми, само защото просто не са били първите, които са ги измислили.

76.Дори и да съм ядосан, се старая да не прибягвам до ругатни.

77.Предпочитам да работя с ръководители, които дават строги и ясни указания, отколкото с такива, които ми дават твърде много свобода.

78.Ако някой започне интересно и впечатлява, дори с опасно дело, бих го подкрепил.

79.Рядко се съпротивлявам, когато ме ударят.

80.Ако спрямо мен някой постъпи несправедливо, то бих му пожелал истинско наказание.

81.Вярвам, че за злото може да се отплати с добро и действам съответно с това разбиране.

82.Всяко дете знае, че доброто трябва да се извоюва с юмруци.

83.Предпочитам да не общувам с връстниците си, защото ме обиждат.

84.Никога не се замесвам в улични конфликти, за да защитя някой, който е тормозен.

85.Вредното въздействие на алкохола и тютюна върху хората е силно преувеличено.

86.Непослушното куче заслужава да бъде ударено.

Основни ключове за оценяване на първичните балове

1.Скала за социално желателни отговори („лъжа“)

5 (да), 11 (не), 13 (не), 25 (да), 34 (не), 39 (не), 58 (да), 64 (не), 76 (не).

2.Скала за склонност към агресивно виктимизиращо поведение (агресивен тип жертва).

6 (да), 9 (да), 14 (да), 25 (не), 26 (не), 29 (да), 33 (не), 34 (не), 37 (не), 45 (да), 50 (да), 51 (да), 55 (не), 57 (не), 58 (не), 60 (да), 63 (да), 67 (да), 69 (не), 72 (не), 73 (да), 74 (не), 79 (не), 80 (да), 81 (не), 82 (да), 86 (да).

3.Скала за склонност към самонараняване и саморазрушително поведение (активен тип жертва).

3 (да), 4 (не), 5 (не), 13 (да), 23 (да), 24 (не), 26 (не), 27 (да), 28 (не), 31 (не), 32 (да), 33 (не), 35 (да), 40 (да), 53 (не), 62 (да), 65 (не), 68 (да), 74 (не), 76 (да), 78 (да).

4.Скала за склонност към хиперсоциално поведение (инициативен тип жертва).

11 (не), 13 (не), 17 (да), 19 (да), 30 (да), 34 (не), 39 (не), 47 (да), 49 (да), 55 (да), 58 (да), 64 (да), 66 (не), 84 (не).

5.Скала за склонност към зависимо и безпомощно поведение (пасивен тип жертва).

1 (да), 2 (да), 5 (да), 16 (да), 18 (не), 20 (да), 21 (да), 22 (не), 36 (да), 41 (не), 43 (да), 44 (да), 46 (да), 54 (да), 59 (да), 71 (да), 75 (да), 77 (да), 83 (да).

6.Скала за склонност към некритично поведение (некритичен тип жертва).

8 (не), 9 (да), 10 (да), 15 (да), 16 (да), 31 (не), 32 (да), 33 (не), 38 (да), 40 (да), 42 (не), 45 (да), 48 (не), 56 (да), 61 (да), 65 (не), 70 (да), 74 (не), 85 (да).

7.Скала за реализирана виктимизация.

8 (не), 19 (да), 25 (не), 27 (да), 28 (не), 33 (не), 38 (да), 43 (да), 44 (да), 46 (да), 51 (да), 52 (не), 54 (да), 59 (да), 62 (да), 74 (не), 76 (да), 83 (да).

Процедура

Изследването може да се проведе индивидуално или групово. В последния случай всеки участник трябва да има не само персонална бланка за отговори, но и отделен въпросник с инструкции. Участниците трябва да са разположени така в помещението, че да не си пречат. Психологът обяснява накратко целта на изследването и правилата за използване на въпросника. Важно е да се гарантира, че изследваните лица имат позитивно и заинтересовано отношение към изпълнението на задачата. Напомня им се, че по време на работния процес взаимните консултации относно отговорите и всякакви дискусии помежду им са недопустими. След тези обяснения психологът моли участниците внимателно да прочетат инструкциите, отговаря на всички въпроси, които възникват след прочитането им и след това предлага да пристъпят към самостоятелна работа с въпросника.

Обработка на резултатите

Първата процедура включва изчисляване на първичните оценки или „суровите“ балове. За целта се преброяват изборите (кръстчетата), които съвпадат на „прозорците“ на шаблона. Получените стойности се въвеждат в колоната за първоначална оценка на протокола. Втората процедура включва преобразуване на първичните оценки („сурови“ балове) в стандартни оценки (за изследваните на възраст 15–16 години) с помощта на таблица.

Следва да се обърне внимание на оценките по скала N1, имаща значение за общата характеристика на достоверните отговори.  Също толкова важен е резултатът по скала N7, който отразява реализираността на виктимното поведение. От резултатите по тази скала зависи нивото на присъствие на дадения вид поведенческа реакция.

След изчисляването на стандартните оценки в таблицата, е необходимо да се начертае профил на виктимизиращото поведение на личността. За да се направи това, трябва да се отразят получените резултати по  скали в сте́нове на диаграма и да се оцветят маркираните сектори (вижте рисунката).

Интерпретацията на получените резултати, психологическите заключения и препоръките трябва да се основават на разбиране за съдържанието на въпросите по всяка скала, дълбинните взаимовръзки между изследваните фактори между себе си и с другите психологически и психофизиологични характеристики, както и тяхната роля в поведението и дейността на личността.

Интерпретация на резултатите

Скала за реализирана виктимизация (седма скала)

Ако резултатите по тази скала са под нормата (1-3 сте́на), е очевидно, че изследваното лице рядко се сблъсква с критични ситуации или вече е успяло да изработи защитен способ на поведение, който му позволява да избягва опасни ситуации. Въпреки това, е налице вътрешна готовност за виктимизация. Най-вероятно, усещайки на вътрешно ниво напрежение, индивидът се стреми въобще да избягва конфликтни ситуации.

Над нормата (8-9 сте́на) означава, че изследваното лице достатъчно често попада в неприятни или опасни за здравето и живота ситуации.  Това се дължи на вътрешната предразположеност и готовност на личността да действа по определени способи, преобладаващи в индивидуалния му профил. Най-често това е стремеж към агресивни, необмислени действия със спонтанен характер.

Скала за склонност към агресивно виктимно поведение.

Модел на агресивно виктимно поведение.

Над нормата (8-10 сте́на). Тази група включва субекти, склонни да попадат в неприятни и опасни за здравето и живота ситуации, в резултат на прояви на агресия под формата на нападения или друго провокиращо поведение (обиди, клевети, тормоз и др.). За тази категория лица е характерно умишлено създаване или провокиране на конфликти. Поведението им може да се явява реализация на типичната за тях антиобществена насоченост на личността, в рамките на която агресивността се проявява към определени лица и в определени ситуации (избирателно), но може да бъде и „размита“, неперсонифицирана по обект. Наблюдава се склонност към антиобществено поведение, нарушаване на социални норми, правила и етични ценности, които субектът често пренебрегва. Тези хора лесно се влияят от емоции, особено с негативен характер и ги изразяват ярко – те са доминантни, нетърпеливи и избухливи. Въпреки всички различия в мотивацията, за поведението е характерно наличието на насилствена, антиобществена нагласа на личността.

Въз основа на мотивационните и поведенческите характеристики могат да се идентифицират следните типове (или подтипове): користни, сексуални (полова разпуснатост), свързани с битови конфликти (скандалист, семеен деспот), алкохолици, негативни отмъстители, психично болни лица и др.

Под норма (1-3 сте́на). Индивидите от този тип се характеризират с намалена мотивация за постижения и спонтанност. Възможна е висока обидчивост. Те проявяват добър самоконтрол и желание да се придържат към приетите норми и правила. Стабилни са в запазване на нагласите, интересите и целите.

Скала за склонност към самонараняване и саморазрушително поведение.

Модел на активно виктимно поведение.

Над норма (8-10 сте́на). Жертвеността се свързва с активното поведение на човек, провокиращо ситуация на виктимизация чрез молби или привличане на внимание. По същество активните потърпевши проявяват два вида поведение: провокиращо, ако за причиняване на вреда е привлечено друго лице и самопричиняващо, което се характеризира със склонност към поемане на риск – това е безразсъдно поведение, често опасно за себе си и околните. Последиците от своите действия могат да не се осъзнават или да не им се придава значение, надявайки се, че всичко ще бъде наред. Като се вземат предвид специфичното поведение и отношението към виктимизацията, последиците в рамките на този тип включва: съзнателен подстрекател (този, който се обръща с молба за да му бъде причинена вреда); безразсъден подстрекател (този, който обективно провокира извършителя да навреди, чрез някаква молба или други средства, като жертвата не е напълно наясно с това); съзнателен самопричинител (този, който умишлено си причинява физическа или имуществена вреда);  безразсъден самопричинител (вредата е причинена от собствените небрежни действия в процес на извършване на друго умишлено или безразсъдно престъпление).

Под нормата (1-3 сте́на). Наблюдава се повишена загриженост за собствената безопасност, стремеж да се предпази от грешки и неприятности. Това поведение може да доведе личността до пасивност, основана на принципа „по-добре да не правиш нищо, отколкото да правиш грешки“. Характеризира се с повишена тревожност, подозрителност и предразположеност към страхове.

Скала за склонност към хиперсоциално виктимно поведение.

Модел на инициативно виктимно поведение.

Над норма (8-10 сте́на). Жертвеното поведение е социално одобрено и често очаквано. Тази категория включва лица, чието положително поведение привлича към тях престъпните действия на агресора. Човек, който демонстрира постоянно положително поведение в ситуации на конфликт или в резултат на длъжностно положение или очакванията на околните. Хората от този тип считат за недопустимо да избягват намеса в конфликт, дори това да им струва здравето или живота. Последиците от подобни действия не винаги се осъзнават. Смел, решителен, отзивчив, принципен, искрен, добър, взискателен, готов да поема рискове и може да бъде прекалено самонадеян. Нетолерантен към поведение, което нарушава обществения ред. Самооценката често е завишена. Поведението има положителна мотивация.

Под норма (1-3 сте́на) – характеризира се с пасивност и равнодушие от страна на подрастващия към събитията, случващи се около него. Действа на принципа „не е моя работа“, което може да е следствие от негодувание към външния свят, както и от произтичащото от това чувство за неразбиране, изолация от света, липса на социална подкрепа и включеност в социума.

Скалата за склонност към зависимо и безпомощно поведение.

Модел на пасивно виктимно поведение.

Над норма (8-10 сте́на) – лица, които не оказват съпротива или не противодействат на извършителя поради различни причини: възраст, физическа слабост, безпомощно състояние (стабилно или временно), страхливост, опасения за отговорност за собствените си противоправни или неморални действия и др. Могат да имат нагласа за безпомощност. Характерно е нежелание да прави каквото и да било самостоятелно, без помощ от другите. Възможна е ниска самооценка.  Постоянно въвличане в кризисни ситуации, за да получи съчувствие и подкрепа от другите. Има ролевата позиция на жертва. Плах, скромен, силно внушаем, конформист. Възможен е и вариант на усвоена заучена безпомощност в резултат на многократно попадане в ситуации на насилие. Склонен към зависимо поведение, отстъпчив, оправдава агресията на другите и е склонен да прощава на всички.

Под норма (1-3 сте́на) – склонност към независимост и изолация. Винаги се стреми да се отдели от групата на връстниците си, има индивидуална гледна точка за всичко, може да бъде непримирим към мненията на другите, авторитарен и конфликтен. Повишен скептицизъм. Възможна е вътрешна ранимост, водеща до засилено желание за изолация от другите.

Скала за склонност към некритично поведение.

Модел на некритично виктимно поведение.

Над норма (8-10 сте́на). Тази група включва лица, които демонстрират безгрижие и неспособност за правилна оценка на житейските ситуации. Некритичността на личността може да се прояви както на база негативни черти на личността (алчност, користолюбие и др.), така и на положителни (щедрост, доброта, отзивчивост, смелост и др.), както и поради ниско интелектуално ниво. Тези лица демонстрират безгрижие, непредпазливост, повърхностност, фриволност и неумение за правилна оценка на житейските ситуации поради различни лични или ситуационни фактори: емоционално състояние, възраст, ниво на интелигентност или заболяване.

Личностите от некритичен тип проявяват склонност към алкохол, разпуснати са в отношенията и запознанствата, лековерни са и лекомислени. Те имат крехки морални устои, които се изострят от липсата на личен опит или неспособността да го вземат предвид. Склонни са да идеализират хората, да оправдават негативното поведение на другите и да не разпознават опасността.

Под норма (1-3 сте́на) – замисленост, предпазливост и желание за предвиждане на възможните последици от действията, което понякога води до пасивност и страх. В този случай самореализацията на подрастващия е значително затруднена и може да се прояви в социална пасивност, водеща до неудовлетворение от своите постиженията, чувство за досада и завист.

…

Авторът, Олга Олеговна Андроникова разглежда в дисертационно изследване психологическите фактори, които провокират виктимизацията при подрастващите. Тя определя личностните особености (ниска самооценка, висока тревожност), семейните фактори (хиперопека, отхвърляне) и социалната среда, като ключови причини за формиране на склонност към поведението на жертва, изискващи специфични психологически корекции.

Основни моменти на изследването:

-Определение: Виктимното поведение се разглежда като склонност или предразположеност на индивида да стане жертва на негативни явления.

-Фактори на възникване: Андроникова идентифицира комплекс психологически фактори, включително личностни особености, емоционални нарушения и социален опит.

-Причини: Към тях се отнасят травматични преживявания, родителско безразличие или хиперопека и ниска самооценка на подрастващите.

-Типология: Изследването помага за класифициране на видовете виктимно поведение, което е критично важно за разработването на превантивни мерки.

/