Клинични игри и психодрама. Техника „Монолог“

В психотерапевтичната групова и индивидуална работа се прилагат специфични базови техники. Тук са представени девет специфични (основни) техники или разновидности на техниките: Самопредставяне, Изпълнение на роли, Диалог, Монолог, Дублиране, Странични реплики, Размяна на роли, Празен стол, Огледало (Self-presentation, Role-playing, Dialogue, Soliloguy, Double and Multiple Doubles, Aside, Role-Reversal, Empty chair and Mirror).

Техника „Монолог“

При тази техника от протагонистите се изисква да изразят своите чувства и мисли, сякаш те се съветват на глас (но в същото време интимно) със себе си. Тази техника може да изглежда като коментиране на своите действия в ролеви игри в средата на сцената, преди да започне или в края.

Обосновка. Прегледът на материала за тази техника показа, че трябва да се изяснят два аспекта. Първият се отнася до формите на тази техника, вторият до момента, в който тази техника може да се приложи.

Морено разграничава две форми на монолог.

Първата е актът на пълно разкриване на себе си. Тя позволява на скрити досега мисловни потоци „да достигнат до човека, на когото първоначално е трябвало да бъдат съобщени“. Втората форма на Морено е съпротивата срещу пълното развитие на ролята. Тази форма се проявява, когато официално изобразеното действие и съпровождащият го самоговор се извършват на различни, дори противоположни нива. Не разпознавам това като вариант на посочената техника, но я отделям в категорията техника "реплики встрани". Първоначално тази техника е изобретена от Морено, за да „излъже скритите мисли и чувства, които протагониста всъщност има в ситуация с партньор в живота или които изпитва сега, в момента на играта“. Съответно, монологът може да се опише като говорене на мисли „в средата на сцената“.

По отношение на използването на техниката монолог, тя може да бъде въведена в два случая: за допълване на действието, изобразено по време на основна, ключова и за свързваща сцена.

Как работи тази техника? След като е инструктиран да води разговор, протагонистът се отдалечава от центъра на пространството на действието към периферията. Там той започва да ходи в кръг с бавно темпо, като прави доста големи кръгове, винаги се движи напред. В процеса на ходене протагонистът открито изразява своите мисли и чувства в момента. Обикновено саморазговорът не трае дълго, от няколко секунди до около пет минути, в зависимост от това колко отворен е протагониста и в зависимост от темата.

Защо всичко се случва в движение? Тъй като движението действа като "стартер" на физическото загряване, то допринася за процеса на ангажиране. Но ако за протагониста е по-удобно да говори седнал, може да седне. Ходенето в кръг и през цялото време напред е за предпочитане пред ходенето напред и назад, тъй като последното причинява неспокойно, повтарящо се поведение и е физически изморително. Обикновено техниката на саморазговор се комбинира с техниката „дублиране“. Както показва опитът, протагонистът може да се нуждае от външни стимули, за да води разговор със себе си. За да се поддържа този разговор в движение, може да е необходимо да терапевтът да има помощник в ролята на дубльор (тоест играещ ролята на протагониста, който говори сам със себе си).

Инструкции:

„Бих искал да поговориш със себе си сега. Ела до ръба на пространството на действие и започни бавно да го обикаляш. Докато вървиш, нека да чуем какво мислиш и чувстваш в момента за нашата среща, сблъсъци, за твоите действия; говори за всичко." (В монолога, предхождащ ключовата сцена, трябва да се каже: „за срещата, сблъсъци и т.н., които ви предстоят; за вашите очаквания, настроение, тревоги и т.н.“). По време на разговора продължете да обикаляте пространството на действие.“

На протагонист, запознат с тази техника, терапевтът може просто да каже: „Сега говорете със себе си“.

Показания:

-ако терапевтът подозира, че протагониста укрива информация или че има важни оставащи чувства и мисли, които трябва да бъдат извадени наяве;

-ако протагонистът вече е узрял за участие в много важна сцена и е готов да сподели своите очаквания, тревоги и т.н.;

-в края на сцената, ако терапевтът види, че протагониста все още има неизразени чувства;

-ако терапевтът търси ключ, за да започне следващата сцена.

Противопоказания:

-когато комуникацията е свободна, главният герой се изразява свободно;

-когато действието се развива гладко и паузите, възникващи във връзка с монолога, биха нарушили включеността на протагониста.

Превод

Източник: David A. Kipper

Psychotherapy Through Clinical Role Playing

Клинични игри и психодрама. Техника „Диалог“

В психотерапевтичната групова и индивидуална работа се прилагат специфични базови техники. Тук са представени девет специфични (основни) техники или разновидности на техниките: Самопредставяне, Изпълнение на роли, Диалог, Монолог, Дублиране и множествено дублиране, Отстраняване, Размяна на роли, Странични реплики, Празен стол и Огледало. (Self-presentation, Role-playing, Dialogue, Soliloguy, Double and Multiple Doubles, Aside, Role-Reversal, Empty chair and Mirror).

Техника на диалога

Техниката на диалога е ролева игра, представяща взаимоотношения между реални хора. Спомагателният персонал са същите хора, с които протагониста взаимодейства в реалния живот. Тази техника понякога се разглежда като специален случай на техниката за самопредставяне или като нейна разновидност. Ролите, които играе спомагателният персонал в техниката на диалога, са техни собствени, а не ролите на някой друг. Всеки играе себе си, това се отнася както за главния герой (протагониста), така и за спомагателния персонал (второстепенните герои). Тази техника е предпочитана в конфликтни ситуации, например между съпруг и съпруга, родител и неговото дете, между членове на едно и също семейство, при условие че всички те участват в сцената. Както при други клинични ролеви игри, тук също може да има само един протагонист. Във всяка сесия или във всяка сцена терапевтът трябва предварително да реши кой ще бъде протагонист. Останалите участващи участници ще действат като спомагателни.

Обосновка. Става дума за достоверността на информацията, получена по време на ролевата игра: както за поведението, така и за информацията и за съответствието им с реалните житейски ситуации. В една типична клинична сесия протагонистът е единственият надежден източник на информация. Приносът на всички останали участници, особено спомагателните, е само приблизително представяне на реалното поведение на тези хора в общуването, с които протагониста е функционално и емоционално въвлечен. Този принос зависи от информацията, предоставена от главния герой. Може битова се приема за много субективно. Когато по време на сеанса в кабинета на терапевта се намират хора, свързани с проблема, те могат да послужат като допълнителен източник на информация. Те могат просто да играят себе си. В този случай всички изиграни роли ще бъдат истински. По този начин техниката на диалог се превръща в най-автентичния образ, който терапевтът може да получи по време на ролевата игра.

Инструкции:

„Бих искал да бъдете себе си. Опитайте се да се държите възможно най-естествено. Моля, не си представяйте себе си като актьор на сцената. Това не е представление. Просто действайте точно както бихте направили в реална ситуация или как бихте се държали, ако това беше истинско."

Показания:

-Когато сцената преследва диагностични цели, в опит да се определи източникът на трудностите на протагониста, техниката на диалога позволява точно да се възпроизведе връзката на протагониста с неговите партньори;

-Когато сцената преследва обучителни цели, за преподаване, показване и повтаряне на нови умения, ново поведение от главния герой, техниката на диалога позволява да се изучава ново поведение в условия, почти идентични със ситуацията в реалния живот, и в същото време под подходящо ръководство и в "безопасност". Тук може би има най-близко приближение до реалния живот.

Противопоказания.

Аналогични на описанието на техниката „изпълнение на роли“.

Освен това, ако вече е въведена техника за диалог, тя трябва да бъде прекратена, ако:

-Спомагателно лице е толкова увлечено от сцената, че вместо да помогне на главния герой, започва да го изтласква от позицията му. В този случай терапевтът трябва да го отстрани и да го замени с някой, който е по-малко ангажиран в ситуацията. Техниката на диалога в този случай се заменя с техниката на „изпълнение на роли“, при която новото помощно лице поема ролята на първоначалния партньор, а той става наблюдател;

-Протагонистът и помощното лице постоянно си взаимодействат във форма, която запазва и дори засилва съществуващата патологична връзка. В този случай терапевтът също може да замени техниката на диалога с техника на „изпълнение на роли“ или друга техника, която ще постави сцената в терапевтично по-продуктивен курс.

Превод

Източник: David A. Kipper

Psychotherapy Through Clinical Role Playing