Татуировките са изключително популярни днес, но все повече изследвания сочат връзка между постоянните рисунки върху кожата и развитието на определени видове рак. Трябва ли хората да се притесняват?

За повечето хора главната тревога е, че един ден ще съжаляват, а все повече изследвания показват –  татуировките могат да носят сериозни рискове за здравето.

Татуировките набират популярност през последните години. Според проучване в European Journal of Public Health, приблизително от 13 до 21 процента от западноевропейците сега имат татуировки. Парадоксалното е, че въпреки популярността и разпространението им, изненадващо малко се знае за потенциалните дългосрочни последици за здравето. Това е така, защото се оказва, че от тази „културна“ особеност могат да се припечелят немалко пари – лошото е, че след фойерверките, във финалната част парите отиват в джобовете на БигФарма.

Изследователи вече са открили доказателства, че пигментите от татуировките се натрупват в човешките лимфни възли. Това може да доведе до възпаление и в някои случаи до развитие на лимфом (вид рак на кръвта).

Неотдавна (изследване от 2025 г.), проведено в Университета на Южна Дания (SDU), е установило че хората с татуировки имат повишен риск от развитие на рак на кожата и лимфом. Използвайки кохорта от случайно избрани двойки близнаци, изследователите сравнили тези, които са развили рак, с тези, които не са. Според проучването, публикувано в списание BMC Public Health, близнаците с татуировки са имали почти четири пъти по-висок риск от рак на кожата.

Авторите също така отбелязват, че размерът на татуировката също може да играе роля – рисунки, по-големи от дланта на ръката потенциално допълнително увеличават риска.

„Имаме данни, показващи наличието на връзка (между количеството мастило в кожата и риска) както за лимфом, така и за рак на кожата“ – разказва пред Euronews Health съавторът на изследването Сигне Бедстед Клеменсен, доцент в катедрата по биостатистика на SDU.

„За лимфом рискът е 2,7 пъти по-висок, а това е доста много. За рак на кожата преди е бил 1,6, а сега е 2,4. Това предполага, че колкото повече мастило има човек в кожата си, толкова по-висок е процентът на риск“ – добавя тя.

Важно е да се помни обаче, че това са само много ранни резултати и тяхната интерпретация е ограничена от огромния брой съпътстващи фактори. По-прецизният анализ би изисквал например отчитане на видовете мастило, локализацията на татуировките, подтиповете на рака и други генетични и екологични фактори.

„В крайна сметка изводът е един – необходими са повече изследвания“, подчертава Клеменсен, добавяйки, че бъдещите изследвания ще изискват по-големи кохорти и по-дълги периоди на наблюдение.

„Но според мен следващата стъпка е да се изучат биологичните механизми [нанасянето на татуировката] и да се опитаме да разберем какво точно се случва.“

Колко сериозно трябва да приемаме татуировките?

Все още няма убедителни доказателства, че татуировките причиняват рак, но съществуват други рискове, които е важно да се вземат предвид. По-конкретно, важно е първо, да се гарантира, че оборудването е стерилно, за да се предотврати инфекция и второ, че самите мастила са безопасни.

Всяко мастило за татуировки се състои от пигмент (отговорен за цвета) и носител – течност, която помага за вграждането на цвета в средния слой на кожата – дермата. Тъй като повечето мастила за татуировки се внасят от различни страни, проследяването на състава им може да бъде трудно, като не са редки случаите да бъдат открити вредни вещества.

„Някои мастила съдържат следи от тежки метали, включително никел, хром, кобалт и понякога олово“, пише Манал Мохамед, професор по медицинска микробиология в Университета на Уестминстър, в статия за The Conversation. „Тежките метали могат да бъдат токсични на определени нива и е добре известно, че предизвикват алергични реакции и повишена чувствителност на имунната система.“

През 2022 г. Европейският съюз въведе ограничения за повече от 4000 опасни вещества в мастила за татуировки и продукти за перманентен грим, съгласно регламента REACH (регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химически вещества). Забраната включва всичко, класифицирано като канцерогенно или мутагенно, а всички мастила за татуировки вече трябва да бъдат ясно етикетирани.

В други страни разпоредбите са по-малко строги – например Обединеното кралство в момента се бори с този проблем, като наскоро публикува планове за въвеждане на собствен набор от ограничения в рамките на  UK REACH.

Татуировките обикновено се считат за безопасна процедура, когато са спазени всички хигиенни стандарти. Въпреки това, както в много други области на живота, евентуалната дългосрочна вреда не може да бъде напълно изключена.

Според Клеменсен обаче все още няма достатъчно научни данни, за да се отговори окончателно на този въпрос: „Всеки от нас сам решава как да живее живота си? Но като изследовател, аз също имам отговорност да информирам хората за потенциалните рискове. А що се отнася до татуировките, най-важното в момента е да се покаже, че за сега все още малко знаем“