Нидерландският въпросник за хранително поведение (Dutch Eating Behavior Questionnaire, DEBQ) е разработен през 1986 г.

Автор на методиката е колектив с ръководител Татяна ван Стриен – нидерландски психолог, водещ експерт в областта на психологията на храненето, доцент в Института за изследвания на пола и Института за поведенчески науки в Университета Радбауд в Наймеген, преподавател по психология на стила на хранене в Свободния университет в Амстердам. 

Самата методика е разработена на база редица проучвания, проведени от Факултета по хранене на човека и Факултета по социална психология към Селскостопанския университет в Нидерландия, за установяване на три типа хранително поведение: ограничително, емоционално и екстернално (външно).

Под хранително поведение се разбира ценностното отношение на човек към храната и нейната консумация, стереотипите на хранене в ежедневието и под стрес; поведението, ориентирано върху образа на тялото и дейностите, насочени към формирането на този образ. Хранителното поведение включва нагласи, форми на поведение, навици и емоции, свързани с храната, които са индивидуални за всеки човек.

Диетолозите идентифицират три основни фактора, които могат да попречат на усилията за нормализиране на теглото, а това са три вида вредно хранително поведение:

-Екстернално (външно) – в този случай е трудно да си откажете нещо много вкусно; храната изкушава апетита с аромата и външния си вид;

-Емоционално – характеризира се с постоянно хранене в ситуации за справяне проблеми, лошо настроение или стрес;

-Ограничително – при този тип поведение човек се люлее от една крайност в друга: понякога стриктно спазва строга диета, понякога се отдава на излишество.

Холандският въпросник може да помогне да се определи за кой тип хранително поведение става въпрос в конкретния случай.

Инструкция: Предлагаме Ви списък с въпроси, касаещи вашето хранително поведение. Моля, изберете вариант за отговор, който в най-голяма степен съответства на поведението ви във всяка от описаните ситуации. Изберете и маркирайте със знак „Х“ един от предложените пет възможни отговора: никога (1), рядко (2), понякога (3), често (4) и много често (5). Отговаряйте на въпросите бързо и без да се замисляте – това ще гарантира най-точни резултати.

Въпросник

1. Ако започнете да качвате килограми, ядете ли по-малко от обикновено?

2. Опитвате ли се да ядете по-малко, отколкото бихте искали при нормално хранене?

3. Често ли отказвате храна и напитки, защото се притеснявате за теглото си?

4. Следите ли внимателно количеството, което ядете?

5. Умишлено ли избирате храната си, за да отслабнете?

6. Ако сте преяли, ядете ли по-малко на следващия ден?

7. Опитвате ли се да ядете по-малко, за да избегнете качване на килограми?

8. Често ли се опитвате да не ядете между храненията, защото следите теглото си?

9. Често ли се опитвате да не ядете вечер, защото следите теглото си?

10. Теглото ви има ли значение, когато се храните?

11. Чувствате ли желание да ядете, когато сте раздразнени?

12. Чувствате ли желание да ядете, когато нямате какво по-добро да правите?

13. Чувствате ли желание да ядете, когато сте потиснати или обезсърчени?

14. Чувствате ли желание да ядете, когато сте самотни?

15. Чувствате ли желание да ядете, когато някой ви разочарова?

16. Възниква ли у вас желание да ядете, когато нещо ви пречи, когато плановете ви са нарушени или когато нищо не се получава?

17. Възниква ли у вас желание да ядете, когато предчувствате настъпването на някакви неприятности?

18. Възниква ли у вас желание да ядете, когато сте тревожни, притеснени или напрегнати?

19. Възниква ли у вас желание да ядете, когато „всичко не е наред“, когато „всичко се разпада“?

20. Възниква ли у вас желание да ядете, когато сте уплашени?

21. Възниква ли у вас желание да ядете, когато сте разочаровани, когато надеждите ви са разбити?

22. Възниква ли у вас желание да ядете, когато сте развълнувани, разстроени?

23. Възниква ли у вас желание да ядете, когато сте отегчени, уморени или неспокойни?

24. Ядете ли повече от обикновено, когато храната е вкусна?

25. Ако храната изглежда и мирише добре, ядете ли повече от обикновено?

26. Ако видите вкусна храна и усетите приятния й аромат, ядете ли повече от обикновено?

27. Ако имате в себе си нещо вкусно, изяждате ли го веднага?

28. Ако минавате покрай пекарна (сладкарница), искате ли да си купите нещо вкусно?

29. Ако минавате покрай снек-бар или кафене, чувствате ли, че ви се купува нещо вкусно?

30. Ако видите как други се хранят, появява ли се у вас желание да си хапнете и вие?

31. Можете ли да спрете да ядете нещо вкусно?

32. Ядете ли повече от обикновено в компания (когато други се хранят)?

33. Когато приготвяте храна, често ли я опитвате?

Обработка на резултатите от въпросника.

Отговорите се оценяват в балове, както следва: никога – 1 бал; рядко – 2 бала; понякога – 3 бала; често – 4 бала; много често – 5 бала. Отговорите на въпрос 31 се оценяват в обратна последователност: 5 бала за „никога“ и 1 бал за „много често“.

Съберете резултатите за първите 10 въпроса и разделете сумата на 10.

Съберете резултатите за въпроси 11-23 и разделете сумата на 13.

Съберете резултатите за въпроси 24-33 и разделете сумата на 10

Получените три резултата характеризират вашето хранително поведение по описаните по-долу скали.

Скала 1: Ограничително (диетично) хранително поведение. Нормата по тази скала е 2,4. Ако резултатът ви е този, малко по-малък или малко по-висок, нямате проблеми с хранителните ограничения; позволявате си да се храните свободно и достатъчно разумно. Ако резултатът ви е над нормата, вероятно сте „внимателен“ или „професионален“ хранещ се; вашите отношения с храната далеч не е са хармонични. Вие се страхувате се да ядете за да не качите килограми или сте водени от съображения за „полезност“. Ако резултатът ви е значително под нормата – вие ядете неконтролируемо, без ограничения и имате малка осъзнатост за това какво и как ядете. Ниският резултат по тази скала често се комбинира с повишени резултати по другите две скали и също така показва нарушение на хранителното поведение.

Скала 2: Емоционално хранително поведение. Нормата по тази скала е 1,8. Ако резултатът ви е в рамките на нормата, вие не сте предразположени към емоционално хранене. Ако резултатът ви е над нормата, имате затруднения с обработката на емоциите, без да прибягвате до храна. Храната в живота ви не е ваш враг, а утешител, психотерапевт и приятел. Най-вероятно вашият стил на хранене е „емоционално хранене“.

Скала 3: Екстернално хранително поведение. Нормалният диапазон по тази скала е 2,7. Ако резултатът ви е под нормалния диапазон, не сте склонни към преяждане в социални ситуации или защото храната е видима и достъпна. Ако резултатът ви е над нормалния диапазон, вероятно сте „компулсивен“ хранещ се, който трудно спира да яде, след като започне или устоява на гледката на вкусна храна или храна, която просто лежи на видно място. Тези хора обикновено вярват, че не трябва да имат вкусна храна у дома, защото ще бъде изядена първия ден след покупката и ядат значително повече на вечеря с приятели, отколкото когато се хранят сами.

Авторите предлагат диференциран подход за лечение на пациенти, страдащи от преяждане/затлъстяване, в зависимост от диагностицирания стил хранително поведение. В случай на емоционално преяждане, фокусът трябва да бъде върху чувствената сфера, с цел разрешаване на вътрешния конфликт. При екстернално хранително поведение става дума за дисфункционален навик, който изисква когнитивно-поведенческа терапия.

При ограничителното хранително поведение е необходима диетологична намеса. Трябва да се помни, че този въпросник е предназначен за възрастни с наднормено тегло поради преяждане и може да не е много информативен в други възрастови популации. Подрастващите и младежите с нормално тегло често могат да показват повишени резултати за емоционално и/или ограничително хранително поведение поради младежки максимализъм и податливост към модни и медийни тенденции.

Децата под 12 години почти никога не показват значително увеличение на емоционалното преяждане, тъй като те обикновено намират по-директен начин да изразят своите емоции. При деца със затлъстяване основната интервенция трябва да бъде промяна в домашната среда и поведението на родителите.

Пациентите с булимия/анорексия/орторексия могат да дадат резултати, които са несъвместими с техните оплаквания/клинична картина, особено когато прикриват състоянието си, което може да бъде доста педантично.

/