Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3817521 Постинги: 2164 Коментари: 116
Постинги в блога от 16.09.2018 г.
 


        Психодиагностика в училище. Методика „Жизнени ценности на личността“

                                             (Must–тест)  (П.Н.Иванов, Е.Ф.Колобова)

 

Предназначение: Изучаване на жизнениете ориентации на личността.

Тип: Вербален, проективен. Разновидност на вербалните проективни тестове. Предложеният вариант Must–тест позволява да се определят 15 жизнени цели-ценности.

Инструкция: Предлагаме Ви бланка с написани на нея първата част от изречения. От Вас се иска да ги завършите.  Най-важното е да сте искрен и мислите, които ще отразите на бланката да принадлежат на Вас. Имате свобода и можете да запишете всякакви мисли, които Ви се струват за важни, както в настоящия момент, така и по принцип в живота Ви.

Стимулен материал:

1.Аз непременно съм длъжен (а) …

2.Аз непременно съм длъжен (а) …

3.Аз непременно съм длъжен (а) …

4.Аз непременно съм длъжен (а) …

5.Аз непременно съм длъжен (а) …

6.Аз непременно съм длъжен (а) …

7.Ужасно е, ако …

8.Ужасно е, ако …

9.Ужасно е, ако …

10.Ужасно е, ако …

11.Ужасно е, ако …

12.Ужасно е, ако …

13.Не мога да понасям …

14.Не мога да понасям …

15.Не мога да понасям …

16.Не мога да понасям …

17.Не мога да понасям …

18.Не мога да понасям …

 

Обработка и интерпретация на резултатите

Няма определена стандартизирана процедура за обработка на данните. По тази причина за всеки избор и за всяко изследвано лице се определя уникално индивидуален набор от ценности. По-долу е представен списък от ценности-цели и примери, отнасящи се до определени ценности на педагози, базирани на методиката „Жизнени цели“ на Е. Дисл и Р. Райн.

Свобода, откртост и демокрация в обществото

Изявления, които се отнасят до духовното състояние на обществото (например, „Не мога да търпя посредствеността и липсата на духовност“); отразяват потребността от социална справедливост (например, „Не мога да търпя съществуващото беззаконие“); стремеж към власт на всички нива (например „Не мога да търпя ръководители без идеи, без духовност и т.н.“)

Безопасност и защитеност (сигурност)

Изявления, отразяващи безпокойство или загриженост за непредсказуеми събития в обществото, страхове за своя живот или живота на близки хора (например, „Ужасно е, ако започне война“, „Ужасно е, ако злото триумфира“).

Служене (отдаденост) на хората

Изявления, касаещи такива житейски и професионални цели, като подпомагане, подкрепа и съдействие на други хора, в т.ч. ученици, (например, „Длъжен съм да направя от моите ученици грамотни хора“ или „Трябва да направя всичко, за да могат моите ученици да бъдат щастливи“).

Власт и влияние

Твърденията на тази група са свързани с желанието на педагога да упражнява власт над другите, да им оказва влияние (например, „Аз непременно трябва да бъда авторитет за моите ученици“ или „Ужасно е ако не успеявам в работата си с децата“).

Известност (популярност)

Тази група включва изявления, свързани с желанието да се привлича вниманието, да се постигне известност пред много хора (например, „Ужасно е, ако всички забравят за мен, когато умра“ или „Определено трябва да оставя следа в живота си“).

Автономност (независимост)

Изказвания, свързани с потребността да се направи това, което човек мисли, че е важно, да не зависи от мнението на другите, да може сам да определя хода на живота си (например, „Ужасно е, ако нищо не зависи от теб“; „Не мога да търпя, когато ми казват какво да правя“; „Аз непременно  трябва да изпълня това което съм намислил“).

Материален успех

Твърдения, свързани със стремеж към материалното благополучие, гарантирани финанови постъпления, добри условия за живот (например, „Ужасно е, ако живея под наем през целия си живот“; "Не мога да търпя когато забавят да изплатят заплатата ми“; „Определено съм длъжен да намеря добре платена работа“).

Ориентация към богата духовна култура

Изявленията, касаещи стремеж към постигане на духовно съвършенство, желание за  приобщаване (свързаност) към постиженията на културата, изкуството (например, „Непременно съм длъжен да намирам време за четене“, „Не мога да търпя нисшите духом“).  

Личностен ръст (развитие)

Мнения, поставящи изисквания и претенции, отразяващи желание и стремеж към лично и професионално развитие (например, „Не мога да търпя хора, които не си поставят високи цели“; „Длъжен съм да не оставам на това ниво на развитие“).   

Здраве

Изявленията на тази група изразяват стремежа на учителя да има добро здраве, да води здравословен начин на живот, да практикува спорт и живот близо до природата (например, „Ужасно е, ако се разболея сериозно"; „Не мога да търпя хора, които не мислят за своето здраве“ „Определено трябва да се занимавам със спорт“).

Привързаност и любов

Изявленията на тази група свидетелстват за необходимостта учителят да има близки отношения с хората; изразяват загриженост за отношенията със значими хора (например, „Ужасно е, ако съм сам“ или „Ужасно е, ако никой не те обича“).

Привлекателност

Изявления за желанието на педагога да има привлекателен външен вид, да следва модата, да бъдеш доволен от външния си вид (наприме, „Ужасно е, ако човек  не се интересува как изглежда“,  „Аз със сигурност трябва да изглеждам добре“, „Не мога да търпямъже с неподдържан външен вид).

Чувство на удоволствие

Твърдения, касаещи физически комфорт, получаване удоволствие от такива аспекти на живота като добра храна, вино, секс и др. (например, „Трябва със сигурност да опитам всичко в този живот“ или „Не мога да търпя еднообразен и скучен, сив живот“).

Межличностни контакти и общуване

Твърдения за необходимостта да се чувства част от група, да има свой кръг от контакти, страхове, свързани със самота и неразбиране (например, „Ужасно е, когато хората не ме разбират“, „Ужасно е, ако изобщо нямаш приятели“).

Богат духовно-религиозен живот

Към тези ценности се отнасят твърдения, относно вярата в Бога, желанието да се живее в съответствие с религиозните вярвания (например, „Ужасно е, ако загубя вяра в Бога", „Определено трябва да ходя на църква“).

image

Категория: Други
Прочетен: 2500 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                            Тест за самоуважение (Луис Джанда)

 

 

Инструкция: Отбележете всяко твърдение по следния начин: ако твърдението описва как се чувствате обикновено, сложете кръстче в колонката „Подобно на мен”. Ако твърдението не описва обичайните ви чуства, сложете кръстче в колонката „Различно от мен”. Няма правилни и неправилни отговори. Прочетете бързо всяко твърдение и отговорете веднага, без да се замисляте. Не обмисляйте дълго всяко твърдение.

image

За да разберете резултата си, пребройте колко пъти вашият отговор съвпада с отговорите, дадени по-долу в Таблица 1. Повечето от отговорите измерват вашето самоуважение, а осемте отговора, озаглавени „Измерване на лъжата”, имат за цел да открият случаите, в които хората са се опитали да представят себе си в нереалистично благоприятна светлина.

 

Таблица 1: Списък на отговорите, показващи какво е вашето самоуважение

2 Подобно                                         22 Различно                          51 Различно

3 Различно                                        23 Подобно                           32 Подобно

4 Подобно                                         24 Подобно                           52 Различно

5 Подобно                                         25 Различно                          33 Различно

7 Различно                                        26 Различно                          53 Различно

8 Различно                                        28 Подобно                           35 Различно

9 Различно                                        29 Подобно                           54 Различно

10 Подобно                                       30 Различно                          36 Подобно

11 Подобно                                       31 Различно                           55 Подобно

12 Различно                                     42 Различно                          37 Различно

14 Подобно                                       43 Различно                          56 Различно

15 Различно                                      44 Различно                          38 Различно

16 Различно                                      45 Подобно                           57 Подобно

17 Различно                                      46 Различно                          39 Различно

18 Подобно                                       47 Подобно                           58 Различно

19 Подобно                                       49 Различно                          40 Различно

21 Подобно                                       50 Различно

           

Следните осем позиции представляват измерването на лъжата. За да разберете какъв е вашият резултат, пребройте колко от вашите отговори съвпадат с дадените по-долу. Ако резултатът ви е три или повече от три, вероятно прекалено много сте се опитвали да представите себе си като човек с високо самоуважение. Може би ще е добре отново да направите теста, като се стараете да бъдете по-честни към себе си.

 

1 Подобно                                         20 Подобно                           41 Подобно

6 Подобно                                         27 Подобно                           48 Подобно

 

13 Подобно                                       34 Подобно

image

Ако сте получили изключително висок резултат по тази таблица, не бъдете прекалено самодоволни. Установено е, че хората с прекалено високо самоуважение понякога дължат това на отбранителна представа, която имат за себе си. Всички познаваме такива хора. Това са онези, от които като че ли струи самоувереност до степен на високомерие, но същевременно показват много признаци на ниско самоуважение. Те не приемат дори и намек, че може да не са съвършени, обикновено са извънредно критично настроени към другите и като че ли трябва да докажат на целия свят колко са прекрасни.

Изглежда, че хората със средно ниво на самоуважение са най-добре приспособени. Тези с прекалено високо самоуважение приемат себе си толкова насериозно, че не толерират какъвто и да било признак на потенциална слабост.

 

Ако резултатът ви по тази таблица е нисък, това не означава, че сте обречени на живот в страдание и липса на самоувереност. Преди всичко помнете, че този тест е направен за нормални хора. Не е предназначен за диагностициране на умствени разстройства. Второ, много хора с възрастта постепенно стават по-благосклонни към себе си, след като от опит са разбрали, че всъщност не са чак толкова лоши. Можете да улесните този процес, като направите съзнателен опит да се поздравите за нещата, които правите добре. Помнете, че не е необходимо да бъдете най-добрите, за да имате основание да се гордеете с усилията, които полагате.

image

Категория: Други
Прочетен: 1436 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                   Тормоз в училище: трагичната цена на принудителното обучение и

                                  деспотичното училищно управление (Питър Грей)

 

Статията на Питър Грей, професор по психология в Бостънския университет и автор на многобройни изследвания в областта на психология на образованието и развитието, засяга  тема, която е актуална за много родители и техните деца: тормозът в училище. Много родители са объркани и не знаят какво да правят, ако детето не иска да ходи на училище и има конфликти със своите съученици. Въпреки че статията не дава отговори на всички въпроси, тя позволява да се разбере по-добре какво е тормозът и причините за това явление.

Понастоящем Питър Грей се занимава с научни изследвания в областта на обучението посредством игри и алтернативно образование.

 

Законите срещу тормоза в училище ще работят само тогава, когато учениците сами ги създадат.

 Да приемем, че сте на 15 години или на 13, или на 11 години и по някаква причина, върху която нямаш никакъв контрол, ти си бил избран от съучениците си за обект на подигравка и унижение. Всеки ден в училище за теб е още един ден в ада. Наричат те „глупак“, „кучи син“ или „кучка“, „уличница“ или по-лошо. Преднамерено те срещат в коридорите – блъскат те, бутат учебниците от ръцете ти, взимат и ритат шапката ти, спъват те и т.н..   Никой не седи с теб на един чин или в стола по време на обяд, а  ако някой го направи, ще му се подиграват и присмиват, докато някой не го спре. Нашите насилници не изглеждат като брутални хулигани от комиксите, които никой не харесва и които крадат пари за обяд от други деца. Не, те не са хулигани, а са сред популярните деца – могат да са спортисти, мажоретки, участници в клуб за дебати или членове на театралната училищна група, могат да са отлични ученици. Те са популярни не само сред повечето деца, но и сред учителите, училищната администрация и възрастните извън училището. Често родителите им са с високо образование и престижен обществен статус.

Законът изисква от теб да посещаваш училище, без значение какво мислиш за него или как се справяш. Ти не влизаш в числото на привилегированото малцинство, чиито родители имат възможност да изпратят децата си в частни алтернативни училища или не си в състояние да убедиш училищната система, че можеш да получиш подходящо образование у дома. Ти нямаш избор.

Какво ти остава да направиш? Ако си сред същите стотици хиляди други деца, които са тормозени в училище и страдат от това всеки ден, просто трябва да се примириш. Тогава ти се ожесточаваш и по някакъв начин се опитваш да оцеляваш. Възможно е да  си единственият човек, който някога ще знае пълната дълбочина на собственото си страдание. Ти можеш да мислиш за самоубийство; можеш дори да мечтаеш за някакво жестоко отмъщение срещу цялото училище, защото цялото училище е твой враг. Ако ти си като повечето деца, тези мисли ще останат в твоята фантазия. Понякога обаче, при някой особено уязвим ученик, отчаянието или гневът, или и двете, водят до мощно избухване на насилие или срещу самия себе си или срещу цялото училище и едва тогава възникналите училищни неразбории, които до този момент учителите са замитали под килима стават проблем за широка аудитория.

Ето как Хелън Смит в своята книга „Увреденото сърце“ разказва една подобна история за самоубийството на 13-годишната Ейприл Мишел Хаймс от Ричленд, щат Вашингтон:

„Децата в училището я наричали дебелана, хвърляли по нея предмети и всички я подигравали. Те разпространявали за нея слухове, че поставя хартиени салфетки в сутиена си. Ейприл се опитала да се самоубие и родителите й я включили в стационарна програма за лечение в  психиатрична болница; била е проведена терапия, която не й помогнала. След като момичето пропуснало 53 от задължителните 180 дни в училище, й било казано, че трябва да се завърне в училище или ще трябва да се яви пред комисия, която може да я насочи към специално учреждение за задържане на непълнолетни. Тогава тя решава, че най-добрата алтернатива ще бъде да отиде в спалнята си и да увисне на колана ... В миналото тя е могла просто да напусне училище, но сега такива деца като нея са в капана в задължителното образование“.

Напоследък в родното ми място в щата Масачузетс, често се чуваше за училищен тормоз и самоубийства. Миналата година например, в заглавията на вестниците се появи информация за 11-годишния Чарлс Джоузеф Уокър-Хоувър, който се обеси, за да не бъде още един ден жертва на тормоз в своето предполагаемо „добро“  училище в Спрингфилд.  Малко преди този случай, през януари тази година Фийби Принс, 15-годишна имигрантка от Ирландия, се обеси след месеци на тормоз от ученици в обществено училище, намиращо се в богатия квартал „Южен Хадли“.

Общественото недоволство, което последва от самоубийството на Принс, настъпило толкова скоро след това на Уокър-Хувър, активизира институциите на Масачузетс. Само през миналата седмица те приеха единодушно законопроект срещу тормоза в училището, който след това бе одобрен веднага от губернатора. Целият щат чувстваше, че трябва да се направи нещо за да не бъде напразна смъртта на Чарлз и Фийби.

Не съм изненадан нито от единодушното приемане на този закон от законодателите, нито от добре рекламираното в медиите подписване от губернатора. Предвид емоционалния климат, който беше създаден в обществото, те вероятно не са имали друг избор. Всеки, който гласува против, няма да изглежда съчувствен към страдащите родители и лоялността му към каузата за преследване тормоза училище щеше да бъде подложена на съмнение. Този нов закон обаче не можеше да реши проблемът с тормоза и почти със сигурност щеше да създаде правни и бюрократични кошмари.

           

Защо административните мерки против тормоза не могат да се справят с проблема?

Новият закон срещу тормоза изискваше всеки училищен служител, включително и работещите в училищната закусвалня, хигиенните работници и шофьорите на автобуси, както и всички учители и администратори – да информират директора  за всеки инцидент на тормоз, а след това той е длъжен да разследва инцидента и да предприеме съответните дисциплинарни мерки. Освен това, законът изискваше всеки ученик в Масачузетс, от детска градина до 12-ти клас във всяко училище, да участва всяка година в „програма срещу тормоза“. На пръв поглед всичко това изглежда добре, но не е нужно да се вглеждате твърде дълбоко, за да видите проблемите с този закон.

Първият проблем са изискванията за отчитане. Той се изразява в това,  че много често, може би най-често, служителят няма да има начин да разбере дали определено поведение представлява добродушно дразнене или истински тормоз. Това е особено вярно в големите училища, които са препълнени с деца, а отделните служители не познават всички. Тук трябва да обърна внимание, че дразненето сред учениците е напълно нормално, здравословно явление в тийнейджърска среда, особено сред момчетата. Най-добрите приятели често могат да се назовават с нелицеприятни имена, които изглеждат ужасни за външни лица, а всъщност това поведение е просто израз на близост. 

Работник в училищния стол например, може да чуе как един ученик нарича друг многократно с думата „нещастник“ или „неудачник“ и тогава съгласно закона, той е длъжен да съобщи на директора, а директорът трябва да разследва инцидента.  Сами разбирате, че тази практика ще доведе до голямо натоварване на самия директор, още повече, че тези „проблеми“ са ежедневие в училищната среда.

Същото се случи и с политиката на нетърпимост към оръжието в училището, която доведе до факта, че дете, което е донесло маникюрни ножици в училище, можеше да бъде отстранено от учебен процес за няколко дни; или с политиката на нетърпимост към сексуалния тормоз, който предвиждаше момчето от трети клас временно да се отстрани от час, защото е целунало момиче по бузата. По тази причина редица адвокати на гражданските права вече бяха започнали кампания, твърдейки че новият закон вероятно ще нарушава правото на свобода на словото. Според тях, той ще бъде една нова форма на наложен отгоре контрол върху поведението на децата в училище; още едно изискване, което прави училището още по-рестриктивно, подобно на затвор.

Друг проблем е изискването за докладване и отчетност, което ще накара нарушителите да крият поведението си от възрастните дори по-ефективно, отколкото преди. Съвременните хулигани, които довеждат децата до самоубийство, според статистиката, се различават по това, че вече умеят добре да скриват своите постъпки и да изглеждат невинни в погледа на възрастните. Ето защо учителите и директорите на училищата толкова често не вярват на жертвите или на техните родителите, когато им се каже за този тип насилие. Те просто не виждат това. Според тях, обвиняемите са сред най-добрите деца в училището, затова стигат до извода, че жалбата означава, че ищецът има някои психични проблеми и поради това препоръчва среша с училищния психолог. Новият закон не можеше да реши този проблем. Все още думата на едно дете срещу думите на цяла група други деца няма тежест, а последните могат да бъдат много убедителни.

Третият проблем от изискванията за докладване се изразяваше в това,  че те водеха до задълбочаване на пропастта между учениците и училищния персонал, следвайки максимата „ние против тях“. Сега децата трябваше да се държат по съвсем различен начин когато наблизо има учител. Тъй като персоналът вече беше длъжен да реагира с доклад, съгласно новия речеви кодекс дори на най-незначителните нарушения, служителите се превръщаха в още по-големи врагове за децата. По този начин оплакванията на учениците до учителите и директора за наличие на насилие, сега щяха да бъдат представени буквално като унищожение на смъртните врагове;  тези реални жертви, които успеят да съберат кураж за да заявят себе си, като изразят своите чувства от тормоза с думи, сега щяха да бъдат още повече преследвани.

Друга част на закона изискваше учениците да участват всяка година в програмата срещу тормоза. Това означаваше нови обучителни курсове, нови учебни програми и планове, прилагане на все повече и по-нови набори от тестове за диагностика. Не ви ли е позната тази схема, която в нашата култура се превърна в автоматична реакция по повод всеки проблем, който виждаме сред децата?  Всъщност много учебни програми и курсове срещу тормоза бяха  тествани през последните двадесет години както в други страни, така и в Съединените щати, и бяха направени много изследвания, за да се установи дали те работят. Досега никоя програма не е доказала в достатъчна степен своята ефективност.

Всъщност да припомня, че неотдавна бяха публикувани два големи обзора на резултатите от тези програми, като и двата стигаха до заключението, че има малко основание да се смята, че някоя от тези програми има положителен резултат. В най-добрия случай те водеха до незначително снижаване на статистическите данни за случаите на училищен тормоз, а в най-лошия случай дори до увеличаване на тези инциденти. Същото се наблюдава като ефект и от други програми, чиято цел е да променят някои аспекти на поведението на подрастващите. Например, широко рекламираната програма D.A.R.E (разработена за да намали употребата на наркотици сред деца) беше многократно призната за неефективна и едва преди три години в статии, публикувана от Американското психологическо общество, тази програма беше включен в списъка от интервенции, които е по-вероятно да навредят, отколкото да донесат полза.

 

Първопричината за училищния тормоз.

Тормозът възниква редовно в условия, при които към хората, които нямат политическа власт и са контролирани по схемата отгоре-надолу от други хора, се налага изискване от закон или поради икономическа необходимост да останат там където са, т.е. в същата среда. Това, което например често се случва в затворите. Тези, които са тормозени, над които се издевателства не могат да избягат. Те нямат никаква законодателна или съдебна власт за да се противопоставят на насилниците. Те могат да докладват за тормоз на охраната или директора, но последните не знаят на кого да вярват и същевременно могат да имат по-голям личен интерес да прикрият тормоза, отколкото да го разгласят или открито да разрешат конфликта.

Наскоро прочетох известната книга на Чън Гуиди и Ву Чунто „Ще потъне ли лодката?“ – разказ за живота на селяните в съвременен Китай. В нея авторите описват как селяните не могат да напускат мястото където е земята им и са подложени на управление по същата схема „отгоре-надолу“ от  дребни бюрократи. Селяните нямат никаква политическа власт и не разполагат с подходяща правна процедура, и по този начин онези, които най-добре могат да сплашат другите, се издигат на върха.  Следвайки тези мисли, едва ли сме изненадани, че в крайна сметка някои от нашите ученици реагират на принудителното лишаване от свобода и на диктаторското управление по същия начин като затворниците и китайските селяни?

В нашата култура е прието идеализираният образ на учителите и директора да се представя като безкрайно добри хора, грижливи и мъдри възрастни, които знаят повече от всички и всичко за децата,  и могат да решат техните проблеми. В реалността обаче учителите и директорът са хора като всички останали – с всички недостатъци, които хората имат навсякъде.

Мнозинството от тях са наистина добри хора, но те далеч не знаят и не разбират всичко; и никой, наистина никой не може да бъде поставен над личния интерес.  Като държава ние отдавна сме наясно, че няма такова понятие като мека диктатура. За да има морално общество, управляващите трябва да упражняват контрол. Това е наш основен принцип като нация и ако нашите деца трябва да бъдат образовани за живеене в демокрация, би било хубаво, ако нашите училища, където децата прекарват по-голямата част от живота си, са въплъщение на демокрацията?

Има само един начин да се отървем от насилието и всеобщото чувство за несправедливост, които пронизват нашите училища – това е радикално преустройство на методите, с които се управляват училищата.  Ако нашите деца трябва да бъдат в училище, те трябва да имат правото да решават как да се управлява това училище. Ако не им бъде предоставена тази възможност, тогава училището е затвор и трябва да очакваме, че учениците ще реагират по същия начин, по който реагират затворниците.

Мога да споделя, че  в продължение на доста години сътрудничех с училище, в което учениците и персоналът заедно, на основата на принципа „един човек - един глас“, създават всички правила в училището и където правилата се прилагат чрез съдебна система, в която ученици от всички възрасти участват като съдебни заседатели. В това училище, както във всяко друго училище имаше ученици, които се явяваха потенциални насилници, но училищното демократично управление изненадващо ефективно пресичаше и предотвратяваше всякакви случаите на тормоз на деца още преди да нанесе вреда.

По причина, че учениците разполагат с власт, те чувстват своята принадлежност към училището и имат личен интерес от запазването на мира в него. Тяхното овластяване с правомощия насърчава отговорността, която ги стимулира да използват не само законодателните и съдебните системи на училището, но и силата на натиска от страна на връстници, изразяващо се в приятелско убеждаване за насърчаване на мира и справедливостта. Няма такова разграничение като „ние сме против тях“. Децата работят заедно, за да създадат общност, в която могат да се чувстват свободни и да нямат от какво да се страхуват. Не говоря за някакво фантастично училище. Говоря за истинско училище, което съществува повече от 40 години (училището в Sadberry Valley) и неговия модел на управление е възпроизведен многократно по целия свят.

Източник: http://www.freeedu.ru/modx/travlya-v-shkole-tragicheskaya-czena-prinuditelnogo-obucheniya-i-despotichnogo-shkolnogo-upravleniya 

image

image
Питър Грей

image


Категория: Други
Прочетен: 1909 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.09.2018 08:25
 


                         Защитни психични механизми. Природа на изтласкването

 

В едно от своите изследвания ("Задръжка, симптом, тревожност") 3. Фройд очертава главните характеристики на този защитен механизъм, които са доразвити от негови последователи. Представяйки в описателно-функционален план съвременното схващане за модела на изтласкването, следва да очертаем няколко водещи страни. Преди всичко е целесъобразно да се разкрие многоаспектното му защитно проявление. Този механизъм изпъква като психична бариера, която препятства функциониране на душевния апарат по посока на възприемане, представяне, разбиране на същността на неприятни за Аза външни послания и вътрешни сигнали и която не допуска развитие на съответстващите им отрицателни афекти. С помощта на изтласкването става възможно не само отклоняване на непоносими конфликти, но и стабилизиране на постоянната бдителност, възвръщане към душевното равновесие, което е започнало да се нарушава (А.С1агк,1998,с.180).

Възможно е в психичното пространство на индивида да се развият два вида изтласкване. Първият вид се определя като първично изтласкване. То изразява способността на душевния апарат да не допусне заплашващи идеи и образи да попаднат в съзнанието и по такъв начин да се лишат от осъзнаване, от разкриване на факта, че те съществуват. Вторият вид се обозначава като същинско (истинско) изтласкване. Неговата същност се изразява в осъзнаване на неприятния факт, на зараждащата се конфликтност, след което той се изтласква в безсъзнателната част на психиката. И двата случая обуславят едно и също следствие: изтласканите образи, мечти, желания, идеи се забравят – като че ли никога не са били в душевното полезрение. Тези две разновидности са едно от доказателствата за безсъзнателно-съзнателната същност както на изтласкването, така и на системата от защитните механизми.

Анализът на същността на изтласкването предполага представяне на още две особености. Изключеното от съзнанието съдържание не е безвъзвратно изгубено. Нещо повече – още изследванията на З.Фройд показват, че то продължава да съществува и постоянно да се стреми да проникне в съзнанието, въпреки непрекъснато действащата изтласкваща сила. Понякога бдителността на основната изтласкваща сила (Аза) намалява и безсъзнателните (и забравени) мисли, желания, спомени се проявяват в неочаквани, но осъзнавани реакции-забравяния, грешки на езика, шеги и др., които Фройд определя като "психопатология на обикновения живот" (Фройд, 1989).

Изтласкващата функция на Аза, както и резултатът от изтласкването, остават безсъзнателни за индивида. Обектите на изтласкване – заплашващи образи и идеи, имат различна психологическа съдба. Тя зависи от застрашаващите възможности на тези обекти, от тяхното място в безсъзнателната сфера. Независимо от природата на изтласкания психичен материал, неговото присъствие в тази сфера има обратен ефект за съзнанието, а именно – ограничаване на неговите възможности. То се лишава от потенциали, които могат да играят положителна роля при регулиране на поведението.

Процесът на съществуване на изтласквания материал в безсъзнателната сфера има характер на психологическо балсамиране. Отстранените от съзнанието мисли е възможно да престоят в тази сфера месеци и години, но те запазват както своите когнитивни съставляващи, така и емоционалния си заряд, т.е. съхраняват своята травмираща роля.

Няма единно мнение за причините, които стоят в основата за активизиране на този защитен механизъм. Съществува схващане, че индивидът е "безпокоящ се автомат" (Ф.Пърлс), че човек е "страдащо същество" (Ж.П.Сартьр), а изтласкването е насочено към блокиране на тревогата и страданието. Детерминантите за подобно блокиране се възприемат по различен начин от представители на различни направления в психологията.

Психоаналитично ориентираните изследователи приемат като едно от водещите условия за изтласкването силата на Аза. Неговата несъзнавана активност става причина за изключване от съзнанието на нежелани импулси на То и на техните производни – неприемливи влечения, желания, намерения (Ч.Бренър,1993,с.76).

Ситуации на заплаха създава и Суперегото, адресиращ редица неодобрения и причиняващ преживяване на вина, на разкаяние. Азът започва да преживява тревожност и да мобилизира защита, включително и изтласкване. Проява на този механизъм се наблюдава ярко у престъпници, които забравят прилагане на обичайни предпазни мерки. Те са изтласкани от безсъзнателното чувство за вина и тревога.

Не само силата на Аза е причина за развитие на изтласкването, но и неговото голямо себеуважение, (Г.Нюнберг,1995,с.224). Тази специфика на Аза го прави нечувствителен към възприемане на заплахи, които са в състояние да породят усещане за незначителност т.е. апаратът на съзнанието става несензитивен към опасности, дискредитиращи индивида. Същевременно той става свръхчувствителен към възприемането на хора, събития, идеи, които не носят заплаха за себеуважението.

К. Роджърс не включва изтласкването в съвкупността от защитни механизми. Други изследователи, споделящи идеи от хуманистичната психология, приемат този механизъм като част от цялостната защитна система. Роджърс (1974) споделя мнението, че основни причини за активизиране на защитните механизми, включително и за изтласкването е обезвалидяването и обезценяването на личността (осъществявано от други хора), както и от опасности от типа на усещане на некомпетентност, безпомощност, на зависимост (идващи от собствени оценки и преживявания). Индивидът активизира изтласкването, за да защити застрашената структура на собствената личност. Например,  ако един работещ човек е силно обиден от свой уважаван колега, но не демонстрира знаци на огорченост, това означава, че той е репресирал обвиняващи мисли, пораждащ се гняв, враждебни действия. Всички тези елементи са изтласкани в безсъзнателна сфера, защото ако се задържат в центъра на съзнанието, това означава притежаваната концепция за себе си (етикирана в случая с термина себеуважителност) да се окаже заплашена от обезвалидяване и съответно – да се породи преживяване на тревога. Заплахата от разсъгласованост се отстранява с помощта на изтласкване. Индивидът "сякаш има личен интерес да забрави (чрез изтласкване) неприятното, за да поддържа самомнението си и за да запази настоящата концепция за собствената личност".

Общото и в двете представени причинни схеми е широтата от сигнали, които стават активатори на изтласкването. В психоаналитичната схема това са производните на инстинктите, очакваните наказания за провинение, несъзнавани нужди от самонаказание. При хуманистичната каузална конструкция се поставя акцент върху активизиращата роля на всеки външен или вътрешен сигнал, който се оценява като опасен за изградената личностна структура. Всичко това свидетелства за широтата на причинността за изтласкването (и по-конкретно – на възможността за неговото често актуализиране), върху която акцентират изследователи от двете направления.

Следствия от изтласкването

При използване на този защитен механизъм се постига бърз ефект на облекчаване от заплахата. Непоносимите мисли и чувства се изключват от съзнанието. Диапазонът на изключване не се разпростира до целия информационен поток, а само до онази негова част, която е неприемлива за личността. Обект на изключване стават всички когнитивно-емоционални единици, които са неблагоприятни за индивида. От достъп до съзнанието се лишават както лично и социално осъждани идеи, алтернативи, влечения, така и привлекателни страни от своята индивидуалност, като личен чар, способности, успехи. Изтласкването започва да функционира, ако тези елементи изпъкнат като заплаха за самоличността, за изграденото мнение за собственото Аз. В резултат на попадане на тези елементи в безсъзнателната сфера се изключва възможността да се припомнят; да се получи сблъсък с утвърдено мнение за себе си; да се избегне развитие на вътрешен конфликт. Душевното равновесие се запазва с цената на лишаване от достоверна информация за страни от своята уникалност.

Способността за блокиране на травмиращи факти създава предпоставки не само за емоционално равновесие, но има и собствен принос за адаптиране на индивида. Изтласкването и последвалото забравяне на безпокоящи мисли, спомени, поведенчески актове предотвратява развитие на вътрешни противоречия и създава условия за безконфликтно приспособяване към актуалните условия на средата. Например един шофьор е причинил и преживял автопроизшествие. Той може да продължи ефективно да изпълнява своя професионален дълг, ако изключи от съзнанието си спомена за преживяната катастрофа.

Много често върху ролята на изтласкването за адаптация към реалността обръщат внимание представители на психоаналитичното направление. Илюстрация на връзката изтласкване – приспособяване е следният факт. Ако детето изтласква своите сексуални стремежи към неинцестиозен обект, то се адаптира към социалните изисквания. При това първоначалното изтласкване в бъдеще може да се повтаря – всеки път, когато първата изтласкана идея се съединява с всяка нова идея, с която има някаква връзка. Изключената от съзнанието сродна идея, благодарение на повторното изтласкване се "потапя" в безсъзнателната сфера и престава да влияе върху целенасоченото поведение на личността. В случая повторното изтласкване не само укрепва първичното, но и изпъква като доказателство за автоматизиране на защитата и средство за формиране на устойчив модел за социално одобрени реакции.

Изследванията на 3. Фройд (1990,1993) разкриват, че изтласканият конфликтен материал непрекъснато се стреми да се придвижи по нови и неординарни пътища към съзнанието; постоянно се стреми да даде външни сигнали за своето съществуване. Душевният апарат реализира процес на активно задържане на непоносимите мисли и чувства. Това обаче обуславя развитие на друг ефект – психично изтощаване, ставащо условие за реализиране на неадекватно поведение, което се подлага на ново вторично изтласкване.

Създава се сложна психична ситуация в която се открояват два основни компонента: а) постоянна активност на репресираните мисли, образи, чувства за проникване в съзнанието; б) непрекъснат натиск за блокиране на проникването. Тази невидима вътрешна борба се преживява като немотивирана, неразбираема за индивида тревога. Нещо повече - изтласкването продължава да функционира „дълго след като възприетата заплаха е отслабнала" (А. Сlаrк, 1998, с. 181). Социалната ситуация, която е пораждала заплахата, е престанала да съществува, но човекът, който бива подложен на атаките на тази угроза, фиксира в себе си защита под форма на изтласкване. Тъкмо тази фиксираност на изтласкването го превръща в постоянно действащ механизъм. И следователно, в непреставащ източник на вътрешно напрежение. Очертаната специфика на изтласкването А. С1аrк определя като реверсивност. Например жена на средна възраст като дете е била свидетел на силни конфликти между родителите, които са предизвикали у нея преживяване на страх. Съпротивлявайки се на тежката семейна ситуация, тя развива изтласкването като защита. Днес живее в ново семейство, където отсъстват драматични междуличностни конфликти, но продължава да поддържа и актуализира механизма изтласкване (който в миналото е осигурявал запазване на равновесието) всеки път, когато се породи макар и слабо болезнена ситуация. Включеното изтласкване обуславя пораждане на емоционална у ограниченост.

Става ясно, че честото използването на механизма изтласкване провокира неосъзнато повишаване равнището на тревожност. Тази ескалация има сравнително широко негативно отражение върху индивида. Случаи от клиничната практика, анализирани в съответствие с постановките за защита на личността, позволяват да се очертаят някои от ефектите, които имат разстройваща значимост за индивида. Те същевременно са показател за по-интензивно прилагане на тази форма на защита.

1.   У индивиди, които сравнително често използват изтласкването, се наблюдава отсъствие на интерес или обикновено  любопитство   към   теми,   предизвикващи вниманието на повечето хора. Например проявата на безразличие на млад човек към сексуални теми изпъква като показател за изтласкване от съзнанието на определен конфликтен материал. Но тяхното пълно и постоянно изтласкване обуславя едностранчиво, неадаптивно развитие на индивида. Успоредно с това, обект на изтласкване могат да бъдат и положителни черти на личността (учтивост, непосредственост и др.) и съответно – елиминиране на тяхното проявление.

2.   При многократно актуализиране на изтласкването в поведението започват да доминират такива елементи като противоречивост, неувереност и особено напрегнатост. У тези хора отсъства склонност да изразяват спонтанно, непринудено,
открито своите мнения, позиции, оценки. При контакти както с други хора, така и с психолога, проявяват скованост и слаба готовност да изразяват своите чувства.

3. При често използване на изтласкването се наблюдава проява на съпротива срещу приемане и следване на съвети. Подобен аспект от поведението може да се очаква у хора, които като деца са приучавани към реда твърде сурово и дори са
малтретирани. Днес изтласкват в неосъзнатата сфера препоръки и наставления, дори когато са полезни за тях.

4. При прекалено мобилизиране на изтласкването са регистрирани и други следствия като:

- съчетаване на постоянна напрегнатост с отчуждаване от тясно-групови и по-широки обществени мероприятия.

-   често сънуване на кошмарни сънища. При това е напълно възможно един сън да се повтаря многократно.

-   прояви на грешка на езика.

-   нежелание на човек да разказва (пред психолога или пред други хора) за определени периоди от своя живот. Вероятно тези периоди съдържат болезнени възприятия, които са изключени от съзнанието чрез механизма на изтласкването.

Очертаните индикатори на хора, които относително често прилагат механизма на изтласкване, позволяват да се направят определени обобщения. Тези хора живеят в постоянен страх от попадане на травмиращите спомени в съзнанието. Това несъзнателно ги мотивира да проявяват непрекъсната бдителност. Подобно защитно състояние неизбежно детерминира разход на психична енергия, което от своя страна обуславя проява на хронична физическа и психическа отпадналост и демобилизираност.

Изтласкването създава предпоставки за отклоняване на травмиращите конфликти от съзнанието, независимо от факта, че те непрекъснато напомнят за себе си посредством описаните маниери на поведение. Личността обаче не е в състояние сама да осмисли, да изследва резултатите от постоянното използване на защитния механизъм и да се придвижи към решаване на конфликта. Тук помощта на психолога много често има решаващо значение за освобождаване на страдащия не въобще от изтласкването, а от неговата висока степен на фиксация.

image

Категория: Други
Прочетен: 1327 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3817521
Постинги: 2164
Коментари: 116
Гласове: 1309
Календар
«  Септември, 2018  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930