Тест за дагностика на стиловете на учене (Дейвид Колб)

                                            Learning Style Inventory, D. Kolb (1976)

                                               (адаптация на А. Пожарлиев, 2002)

Инструкция: По-долу ще видите 12 групи от по 4 думи. Отбележете всяка дума от всяка група според това в каква степен се отнася до Вас. Сложете 4 до думата, която смятате, че описва в най-голяма степен начина Ви на учене, 3 до думата, която мислите, че е на второ място, 2 до думата  на трето място и 1 до думата, която мислите, че в най-малка степен се отнася до Вас. Внимавайте всяка дума в групата да получи различен рангов номер. Не се опитвайте да правите връзки. Тук няма добри и лоши отговори.

ПРИМЕР:      ­­4 щастлив                  3 бърз             1 гневен         2 внимателен

Някои хора намират за най-лесно да определят първо коя дума ги описва най-добре (4-щастлив) и после да решат с коя от думите се свързват в най-малка степен (1-гневен). След това от оставащата двойка оценявате с 3 думата, която повече се отнася до Вас (3-бърз) и 2 на последната дума (2-внимателен).

Обработка и интерпретация

Според Д. Колб:

-всеки човек има конкретен опит;

-той наблюдава или размишлява за преживяното на основата на този опит;

-организира преживяното и наблюденията чрез понятия и теория;

-изпробва теорията си в практически ситуации, които водят до нов опит и преживявания.

Д. Колб извежда четири стила на учене, разположени в квадранти, получени от пресичането на две дименсии. 

Абстрактно концептуализиране

Тестът се състои от четири субскали, всяка от които включва по 6 айтема, другите 12 думи са попълващи. Балът по всяка субскала се формира от събирането на приписаните от изследваното лице рангови стойности на шестте айтема, които я изграждат и представя степента на предпочитание на съответния модус на учене спрямо другите.

Изчисляват се и две композитни стойности, получени чрез изваждането на едната скала от другата:

АС-СЕ

АЕ- RO

Така се определя водещия стил на учене чрез степента, в която И.Л. акцентира върху конкретното спрямо абстрактното, върху действието спрямо рефлексията.

АС-СЕ=23-10=13

АЕ- RO=18-13=6

Така се определя водещия стил на учене чрез степента, в която И.Л. акцентира върху конкретното спрямо абстрактното, върху действието спрямо рефлексията.

 

                                  Корнелийска скала за депресия при деменция (SCDD)

                                              (Cornell Scale for Depression in Dementia)

                                           Volk, Wurtz, Sommerfeldt, Kandler & Pflug, 1993)

Методика е специално създадена за диагностика на възрастни пациенти. Включва 5 раздела (общо 19 пункта): характеристика на настроението; нарушения на поведението; вегетативни разстройства; нарушения в циркадния ритъм; други разстройства.

За обективна оценка на състоянието могат да се използват резултатите от наблюдението на хора, които са в обкръжението на пациента в ежедневието му.

Всеки отговор на пациента се оценява по 3-степенна скала:

-0 – отсъствие на признаци;

-1 – при епизодични и незначителни прояви;

-2 – при регулярни прояви.

Ако общата сума превишава 10 бала, има основание да се предполага наличието на вероятна депресия. Ако сумата е по-голяма от 18 бала, има изразена депресия.

Установяването на депресия не може да бъде основание за изключване наличието на деменция.  Депресията често съпровожда както болестта Алцхаймер, така и съдовата деменция. По тази причина, при диференциалната диагностика, лекарят обикновено се базира за „презумпция за депресия“.

Време за тестиране – около 10 мин.

А. Афективни симптоми.

1.Тревожност, разсеяност.

Имало ли е тревожност в поведението през последната седмица? Дали пациентът се тревожил за нещо, което обикновено не предизвиква тревога? Проявявал  ли е някаква загриженост за незначителни събития и безобидни ситуации?

2.Скръб, сълзливост.

Намирал ли се е пациентът в потиснато настроение? Колко време трае това състояние? Дали плаче? Колко пъти през последната седмица?

3.Отсъствие на реакции спрямо позитивни събития.

В състояние ли е пациентът да се повлиява от приятни събития или новини?

4.Раздразнителност.

Колко лесен е пациентът губи емоционален контрол? Показвал ли е раздразнителност и нетърпимост през последната седмица?

Б. Поведенчески разстройства.

5. Възбуда, безпокойство.

Пациентът проявява ли безпокойство относно невъзможност да седи спокойно в продължение на поне един час? Има ли някакви признаци на безпокойство, като свиване на ръцете, хапане на устните, въртене на косата.

6.Забавеност, вискозност (движения, реч, реакции).

7.Оплаквания за физическото състояние. 

Пациентът оплаква ли се от  по-често от обичайното нарушено храносмилане, запек, диария, мускулна болка, често уриниране, изпотяване, главоболия или други проблеми? Колко сериозни са тези оплаквания? Колко често се случва това? (Ако проблемите засягат само храносмилателния тракт, не се присъжда бал.)

8.Загуба на интерес, отказ на обичайните ежедневни дейности.

Как преминала последната седмица? Дали пациентът е вършил обичайните неща? В нормален обем или по-малко? (Ако интересът към ежедневните дела е изгубен от дълго време, точките не се добавят.)

В. Физически симптоми.

9.Намаляване на апетита.

Има ли загуба на апетит през последната седмица? Налагало ли се е да се убеждава болния да се храни? (ако да, то се поставя 2 бала)?

10.Загуба на тегло.

При загуба на повече от 2 кгр. се поставят 2 бала.

11.Загуба на сили, на енергия, бърза умореност.  

Колко често пациентът се оплаква от умора? Има ли е нужда от дневен сън, предизвикан от умора? Чувствахте ли тежест в крайниците си? (Оценява се само в случай на значителни промени, настъпили през последния месец.)

Г. Циклични функции.

12.Има ли дневни колебания в настроението. Наблюдавано ли е влошаване на настроението? В кое време на деня? Колко сериозно е било влошаването сутрин? (оценява се само влошаване на настроението в сутрешните часове).

13.Проблеми със заспиването, отлагане на лягането за много по-късно време.

 (1 бал – ако проблемите са епизодични; 2 бала – ако проблемите се повтарят всяка вечер.)

14.Нощни събуждания.

Пациентът се събужда ли се в средата на нощта? Колко дълго не може да заспи след това? Става ли от леглото? (Не се оценява, ако пациентът се събужда, за да отиде в тоалетната. 1 бал – за нерегулярни и незначителни прояви; 2 бала – за регулярно възникване на проблема.)

15.Преждевременни сутрешни събуждания.

Преждевременно сутрешно събуждане. Ако има такива прояви, то колко рано се случват? Остава ли в леглото след сутрешното събуждане или става?  (1 бал – ако пациентът се събужда по-рано, но след това отново заспива; 2 бала – ранно събуждане с невъзможност за ново заспиване.

Д. Идеаторни нарушения

16.Суицидални настроения.

Пациентът изразява ли идеята, че животът не си струва да се живее? Има ли суицидни настроения? Опитвал ли се е да се нарани или да се отърве от живота си?  (1 бал –  за пасивна склонност за суицидни настроения, 2 бала – за активно проявление.

17.Спад в самооценката, усещане за вина, самообвинения.

Показва ли тенденция към самокритика? Оценява ли действията, които извършва като неуспешни или неправилни? Чувствал ли се е виновен за това, което е направил или не е направил? (1 бал –  за намаляване на самочувствието и за наличие на самокритиката; 2 бала –  за чувство за неуспех, провал и собствена безполезност).

18.Песимизъм.

Има ли пациентът очаквания за най-лошото?

Дали пациентът изрази очакването на най-лошото? В състояние ли е да забележи някакви подобрения в ситуацията? Възприемчив ли е за позитивна подкрепа от своите близки? (1 бал –  за песимизъм; 2 бала –  за чувство за безнадеждност и неспособност да приеме външна подкрепа.)

19.Болезнени изкривени представи, мисли, убеждения за загуба, болест и нищета (бред).

 Вербализира ли пациентът странни идеи? Счита ли заболяването си като изпитание? Прави ли други ирационални обяснения за проблема? Изразява ли убеждения, свързани с несъществуващи финансови или други материални проблеми?

 

                                   Методика за диагностика на социална емпатия

Инструкция: Тестът съдържа 33 твърдения. Моля, прочетете ги едно след друго и в процеса на запознаване си припомнете (или предположете) какви чувства са възниквали у Вас при описаните ситуации. Ако вашите преживявания, мисли или реакции съответстват на тези, предложени в изявлението, отбележете във формуляра за отговор срещу съответния номер, който съвпада с номера на изявлението „Да“, а ако те са различни, т.е. не отговарят на твърдението – отговор „Не“.

Не забравяйте, че в този тест няма добри или лоши отговори. Не се опитвайте да създавате благоприятно впечатление с отговорите си. Изразявайте вашето мнение свободно и искрено, само ако имате истинска представа за вашите психологически особености. Най-добре е първо да дадете онзи отговор, който първи Ви дойде на ум. Не допускайте да има твърдения без отговор.

Въпросник

1.Натъжавам се когато видя, че някой непознат се чувства самотно сред хората.

2.Някои хора преувеличават способностите на животните да разбират и преживяват.

3.Неприятно ми е, когато виждам как някои хора не могат да сдържат чувствата си и открито ги проявяват.

4.Дразнят ме разни нещастни хора, които се самосъжаляват и се представят за жертви.

5.Когато някой до мен нервничи, аз също започвам да се изнервям.

6.Мисля, че да се плаче от щастие е глупаво.

7.Приемам твърде дълбоко в сърцето си проблемите на моите приятели.

8.Понякога когато слушам песни за любовта, в мен се пораждат силни емоции.

9.Изпитвам силно вълнение, когато се наложи да съобщя на близки хора някаква неприятна новина.

10.Другите хора силно влияят върху настроението ми.

11.На мнение съм, че чужденците са доста „по-хладни“ хора от нас, българите.

12.Имам желание да работя някаква професия, която е свързана с общуване с хора.

13.Въобще не се разстройвам, когато мои приятели постъпват необмислено.

14.Харесва ми да наблюдавам как се държат хората, които получават подаръци и награди.

15.Според мен, самотноживеещите хора са доста враждебни.

16.Когато видя сцена на плачещ човек, самият аз твърде много се разстройвам.

17.Когато слушам някаква музика или песен, често се чувствам вдъхновен и щастлив.

18.Когато чета книга или гледам филм, аз преживявам случващото се така, сякаш е истина.

19.Когато се случи така, че стана свидетел на ситуация, при която някой човек е обиждан и унижаван, аз или ставам гневен или твърде милостив.

20.В състояние съм да запазя самообладание дори тогава, когато всички около мен се вълнуват.

21.Ако мой приятел или приятелка започнат да обсъждат някакъв мой проблем, обикновено се стремя да сменя темата.

22.Честно казано, неприятно ми е, когато виждам хора да се разстройват и плачат, гледайки някой филм.

23.Не се „заразявам“ от чуждия смях.

24.Когато взимам някакво решение, преживяванията на другите хора, свързани с това решение не могат да ми повлияят. 

25.Губя душевното си спокойствие, когато в обкръжението ми има тъжни, страдащи и угнетени хора.

26.Вълнувам се, когато виждам хора, които се разстройват от нищо.

27.Много се разстройвам, виждайки някое животно как страда.

28.Считам за глупаво човек да се вълнува, разстройва и преживява дълбоко сцени от филми или книги.

29.Много се разстройвам когато виждам безпомощни стари хора.

30.Чуждите сълзи обикновено предизвикват у мен раздразнение, а не съчувствие.

31.Вълнувам се когато гледам филми.

32.Мога да запазя самообладание дори тогава, когато всички около мен се вълнуват.

33.Мисля, че малките деца често плачат без някаква причина.

Обработка на резултатите

Целта на обработката е да се изчисли и установи индекса на емпатия (или емпатийни тенденции) на изследваното лице. Постига се чрез сумиране броя на отговорите, съвпадащи с ключа:

Индексът на емпатия (Ие) се явява сумата от съвпадащи с ключа отговори по твърденията, предполагащи отговори „да“ и отговори „не“. За всеки отговор, съвпадащ с ключа се начислява 1 бал.

се използва приложената по-долу таблица, която отчита полът на изследваните лица.

Емоционалната реакция към преживяванията на другите, наречена емпатия в психологията, се отнася до висшите нравствени чувства. Емпатията е формата на съчувствие или съпреживяване, независимо дали е радост или скръб и е свързана със способността на човек да „проникне“ в чувствения свят на другите, като го разбере. В различни житейски ситуации емоционалният отговор зависи от адекватността на възприятието към преживяванията на другите хора или емоциите на животните, както и от представите за причините, които ги активизират. Тази отзивчивост е движещата сила на желанието и стремежа на човек да окаже помощ и подкрепа на другите. Липсата на социална емпатия е типична за хората с психопатични акцентуации, изразяваща се в емоционална студенина, егоизъм и себелюбие.

Методика на Мейхенбаум за формиране на социални навици

Схема на процедурата

Стадий № 1 – просвещение, оценяване и формиране

Авторът счита, че основният акцент на терапията пада върху силата на терапевта, който трябва да предостави на клиента концептуална схема, с помощта на която индивидът да разбере (проумее, осъзнае) своето поведение в проблемните ситуации.

За целта терапевтът трябва да обясни на клиента си проблемът му от позиция и с терминологията на съвременната експериментална когнитивна психология.  По този начин фобийните и тревожни клиенти се запознават с теорията за емоциите, прозира взаимната връзка между когнитивните и физиологични процеси при преживяване на емоцията.

Концептуалната схема разработена от терапевта трябва да бъде правдоподобна и приемлива за клиента – научната и валидност има второстепенно значение.   Целта на тази схема е трояка:

Първата стъпка – самоидентификация на проблема

Идеята е клиентът сам да признае своя проблем, да го направи достъпен за разбиране и по този начин, когато човек постави (центрира) на „масата” ясно определен проблем, осъзнава, че започва да  контролира ситуацията (проблемът).

Когато човек назове емоцията си или точно определи мислите си, първият настъпващ в него ефект е, че намалява усещането за безнадеждност, присъщо на повечето клиенти.  Освен това, стартира формирането на позитивно терапевтично очакване и се активизира мотивация за дейност по посока противодействие на стреса. 

Обобщено всичко това обозначава Мейхенбаум  като процес за привеждане на клиента в такова състояние, в което той да започне да обсъжда сам своите проблеми.

Втората стъпка – въвеждане на концептуална обяснителна схема

Концептуалната обяснителна схема, която терапевтът предоставя на клиента си представлява инструментариум, въоръжение, чрез което клиентът започва да борави.  От него се изисква да наблюдава собственото си поведение в проблемните ситуации и да регистрира информацията от това наблюдение. Ефектът е в това, че данните улесняват анализа на проблема и позволяват изработването на индивидуален терапевтичен план за лечение.

Трета стъпка – анализ на мисленето

Благодарение на концептуалната схема клиентът за първи път (благодарение на нея) започва да обръща внимание на важността на това, което обсъжда със себе си, започва да разглежда мислите си като ключ към възникването на емоционалния проблем и свързаните с това поведенчески реакции.

Какво се случва в терапевтичния кабинет ?

(1) В терапевтичната ситуация проучването на клиента върви паралелно с формирането на концептуалната схема.  Обикновено още в първото интервю терапевтът иска от клиента да обясни своите преживявания и поведение в конкретната ситуация, в която се проявява проблема.  В случая терапевтът може да представи въображаема ситуация, с цел облекчаване на нейното описание. Допуска се също отиграване на ситуация в реални жизнени условия (експеримент, напр. при фобия от асансьор, лицето се поставя в същата ситуация заедно с терапевта или без него), в които терапевтът получава възможност да наблюдава лично поведението на клиента, а последният да съобщи актуални сведения за своите непосредствени субективни преживявания и мисли.

(2) Както в повечето клинични бихевиорални терапии от клиентът се изисква да води дневник, дават му се инструкции за това. Той ежедневно (1) описва в него сблъсъка си с проблемната ситуация. В допълнение към описанието на информацията, клиентът (2) записва  своите мисли, които възникват непосредствено преди или в момента на появата на стресора.

Мислите условно могат да бъдат разделени на следните категории:

а) мисли за това, че стресорът ще навреди на клиента (Колко е страшно и опасно?)

б) мисли за това, какво трябва да се прави (Каква да е поведенческата реакция?)

в) мисли за това, как другите ще реагират и какво ще си помислят

(3) Терапевтът използва информацията, записана от клиента за две основни цели:

Първо, за потвърждаване и развитие на първоначалната концептуална схема (проверка на хипотези). При това особено значение има изменението (различията) в съотношението между  оценката на клиента за стресовата ситуация и последващите емоционални реакции.

Второ, по записите може да се установи какво знае клиента за това какво е поведението (как се държи той) му в стресовата ситуация. Много често се установява, че клиентът е много ограничен в своето разбиране за това, какви варианти на поведение са адекватни в една или друга ситуация.  Някои автори описват този феномен като съчетание  на едно ригидно социално поведение и страх от това, да не се отклони от приетите вече правила и рамки на това поведение (страх от неизвестното, непознатото) в познатата ситуация, за да не получи неодобрение. В тази връзка една от функциите на терапевта  е чисто просветителска по повод на това – кое е адекватното поведение или кои са алтернативите на ригидния клиентски поведенчески модел.

(4) След това терапевтът формулира проблема на клиента, включително и предположения за възможно терапевтично въздействие.  Тази формулировка уточнява ред от елементи от концептуалната схема (нова проверка на хипотезите и рекапитулация):

= описание на стресовата ситуация;

= описание на физиологическата активност (напр. учестено сърцебиене; мускулно напрежение; сухота в устата; изпотяване; треперене на крайниците и пр.);

= описание на мислите, извикани за да поддържат и утвърждават напр. тревожността, преди и в момента на ситуацията;

=  описание на преживяванията (емоциите) преди и в момента на ситуацията;

(5) Първоначално терапията трябва да намали (да отслаби) силата на всеки един от тези елементи . Анализирайки заедно с клиента неговата реакция на стрес. Терапевтът прави нова крачка, развивайки в клиента си  идея за това,  че тази негова поведенческа реакция трябва да се разглежда  като последователност от взаимно свързани стъпки, а не като единно явление с непреодолима сила. Ето и четирите стъпки, които Мейхенбаум описва:

-Подготовка на стресора

-Среща и обръщане към стресора

-Преодоляване вероятността от настъпване на шок

-Оценка за това, колко успешно е справянето, след като всичко е свършило

За всяка една от тези стъпки може да бъде разработен набор от самоинструктиращи  утвърждения – това са правила, които клиентът спазва. Клиентът се обучава как да ги използва и прилага, напр. релаксация.  След това започва стадия № 2

 Стадий № 2 – репетиране

В тази фаза терапевтът обучава клиента в формиране на навици за преодоляване на проблема. В зависимост от разработеният в първия етап концептуален модел  се работи с едни или други навици.  Обикновено разработените стратегии обхващат както физиологичните, така и когнитивните аспекти на проблема.

Например, прогресивния тренинг на релаксация лесно се усвоява от клиента и след известна практика повечето от тях са в състояние да идентифицират симптомите на физиологичен стрес, както и да прилагат техники за отпускане и възстановяване.

По-съществения елемент е в преизграждането на начина на мислене, защото  емоционалният отговор на клиента частично се определя от това, какво той мисли за себе си. По този начин ако човек мисли (оценява) за себе си, че не би се справил, че не е в състояние да контролира своите реакции, и че е длъжен да очаква най-тежките последици, то е най-вероятно да се случи точно това.

Повечето хора идват в терапевтичния кабинет точно с такива мисли за себе си и за ситуацията и ако те успеят да променят мисленето си с по-адаптивно, като усвоят алтернативи, нивото на преживявания дискомфорт при стресова ситуация рязко се снижава.

На този етап в резултат на терапията би трябвало клиентът да може да разбира негативните си мисли, които винаги го връхлитат при сблъсък със стресора. Това са т. нар. „автоматични мисли”, които не се поддават на управление и автоматично стартират процеса.  В случая клиентът вече трябва да умее след като улови тези „автоматични мисли”, т.е. след получаване на сигнала, да започне формулиране на серия от положителни утвърждения, които ще му послужат за блокиране  на негативните мисли и ще му отворят път за алтернативна, удовлетворяваща го  реакция.

Положителните утвърждения се разработват индивидуално за всеки клиент в процеса на консултацията с него. При това в началото терапевтът дава на клиента няколко примера, а след това му помага да състави собствено утвърждение.  Утвържденията могат да се отнасят към всяка от четирите стъпки на Мейхенбаум, посочени в края на първия стадий.

Например, утвърждение за подготовка за среща със стресора трябва да бъдат свързани с план за действие в отговор на въпросите:  „С какви алтернативи разполагам?”, „Не допускай негативни мисли!”, „Бъди реалистичен в оценките си”.

За непосредствен контакт и общуване със стресора могат да се формулира утвърждения от типа: „Използвай релаксация”, „Съхрани равномерното си дишане”, „Опитай  да се концентрираш върху задачата”, „Мисли за това което става сега, а не за това, което ще се случи след 10 минути”.

Типични утвърждения за преодоляване чувството за замайване (зашеметяване) могат да бъдат: „Добре, не се бори с тях”, „Просто разбери, че то ще си отиде, както е дошло”, „Ако се съсредоточа върху него и мисля за него,  всичко това ще продължи твърде дълго”, „То идва, но след това ще си отиде”.

Накрая клиентът може да формулира оценка за своето поведение, напр.: „Добре се справих, удържах своята мисия”, „Аз мога да се справя с тревожността си и се справям доста добре”, „Много добре, твърде бързо разпознах отрицателните си мисли”

Когато утвържденията бъдат готови е добре те да се отпечатат на картички, за да може клиентът да ги носи със себе си и да си ги припомня (да ги използва).  Едва сега клиентът може да бъде въведен в контролируеми стресогенни условия.

Стадий № 3 – практически тренинг

Мейхенбаум заставя своите клиенти да упражняват своите главни навици в различни условия – от гледане на филми до изпълнение на експериментални задачи под заплахата от удар с електрически ток. 

Едни от най-подходящите методики в извънклинични условия е ролевата игра моделирана първоначално от терапевта.

 

                       Как да се държите с учениците, които говорят зад гърба Ви?

                                         (страничка на психолога в училищния сайт)

Предлагаме  Ви три  метода за справяне с този проблем:

1.Как действат хората, които сплетничат (клюкарстват)?

2.Как да приемете това, което казват за Вас?

3.Как да промените  клюките за себе си?

Тъжно е когато разбираш, че хората говорят за теб зад гърбът ти. Още повече, че такива клюки, слухове и сплетни се разпространяват толкова бързо, че е трудно да се намери техния източник. Именно поради тази причина най-вероятно ще претърпите провал, опитвайки се да се противопоставите на хората, които разпространяват слухове. Най-добрата тактика в този случай е игнорирането. Освен това можете да опитате да станете по-позитивни и да промените възгледите си на клюките.

МЕТОД № 1

Как действат хората, които сплетничат (клюкарстват)?

1.Не правете нищо. 

Най-вероятно във Вас ще възникне желание да се изправите срещу този човек,  който клюкарства за Вас, но в този случай най-добрият отговор на действията му е да не обръщате внимание на клюките му. Само помислете и ще установите, че този човек не може да каже тези думи на лицето ви. Ето защо не му давайте повод и нови теми за клюки. Просто спрете този порочен кръг, напълно пренебрегвайки клюките.

2.Отнесете се към клюките с доброта. 

Друг начин да се отговори на клюките е да възпитате в себе си любезно отношение към хората. Клюкарите ще бъдат объркани и озадачени, когато се натъкнат на едно добро отношение. Те просто не очакват това, което ще им предложите. Освен това, ако се отнесете към всичко случващо се с един здрав оптимизъм, то е много вероятно да накарате тези хора да се почувстват виновни за извършеното по този подъл начин зад гърба ви. Направете комплимент. Например, „Нина, Тони, вие днес изглеждате много добре“ или „Справихте се отлично с теста, свършили сте страхотна работа“.

3. Поставете ограничения (бариери) за клюките.

Ако трябва да прекарате много време с хора, които говорят за вас зад гърба Ви, опитайте се да се отдалечите от тях, стойте на разстояние. Не забравяйте, че не е нужно да сте приятели с тях само защото трябва да работите заедно. Бъдете любезни, но не се сближавайте с интригантите. Не им казвайте лични неща, които в бъдеще могат да се превърнат в друга тема за клюки.

4.Помислете за мотивите на клюкарите.

Ако вашият приятел или познат започне да разпространява слухове за вас, то  най-вероятно той е имал своите причини за това. Повечето добри приятели няма да разпространяват различни негативни слухове за вас, които биха ви разстроили. Ако Вашият приятел просто е стана участник в тези клюки, опитайте се да разберете защо го е направил и също така помислете как може да реагира на тези слухове.

Можете да зададете следните въпроси: „Как разбра какво се е случило?“ или "Какво каза лично ти, разпространявайки този слух?“. Може още да се попита: „Защо ми разказваш това?“ или „Кое ти дава основание да мислиш, че това е вярно?“. Отговорите на тези въпроси ще ви помогнат да разберете мотивите на сплетника.

Не е задължително да прекратявате връзката си с интригантите. Но очевидно ще бъде разумно да общувате с този човек с по-внимателно и по-ограничено. Най-вероятно този човек не е толкова невинен, колкото се опитва да изглежда. Възможно е самият той да е основния източник и разпространител на клюките, а не този, който се представя в ролята на човек опитващ се да ги спре.

5.Не сплетничете. 

Вече знаете колко неприятно е, когато хората говорят за вас зад гърба Ви. Но ако не се опитате да спрете това, то можете да приемете, че и вие сте виновни в тази ситуация. Някои хора просто обичат да обсъждат личния живот на другите, но не забравяйте, че те не могат да направят това, ако нямат слушатели (т.е. хора, които споделят мнението си).

Следващия път, когато този човек се опита да Ви разкаже клюка за някой друг, кажете: „Слушай, това което казваш изглежда, че е просто клюкарене. Нека да не говорим за него (нея), докато не е тук“.

6.Поговорете с някого, който се ползва с авторитет.

Ако клюките пречат на Вашата работа или обучение, Вие ще трябва да решите този проблем на административно ниво. В този случай за решаването на проблема може да помогне учител или някой ръководител в училището.  

Можете да му кажете: „Имам проблеми с един от учениците. Мисля, че този човек непрекъснато разпространява слухове за мен и това отрицателно влияе върху способността ми да се концентрирам върху задълженията си в училището / работата. Бихте ли могли да говорите с него?“

Възможно е учителят,  с когото говорите, вече да разполага с информация за сплетника и неговите прояви в тази насока. Следователно учителят най-вероятно ще реши да предприеме незабавно някакви действия.

МЕТОД № 2

Как да приемете това, което казват за Вас?

1.Разсейте се.

Опитайте да не мислите за това. Човек трудно може да се концентрира върху работата си, когато хората непрекъснато го обсъждат зад гърба му.  Ето защо, вместо да обръщате внимание на негативните, опитайте се да насочите енергията си към полезни действия – това ще ви помогне да се разсеете. Например, можете да се махнете от мястото, на което сте поставени под въздействие и да се разходите из района, да разговаряте с приятел, да спортувате или да мислите за нещо приятно.

2.Опитайте да прекарате времето си с позитивни хора.

Когато хората говорят за Вас зад гърба ви, лесно е да се чувствате като отхвърлен, нежелан и предаден. Опитайте се да се преборите с тези чувства, като положите усилия да се срещате по-често с хора, които Ви ценят и обичат. Тези хора ще подобрят настроението Ви, ще възстановят самочувствието Ви и дори ще Ви помогнат да забравят отрицателните клюки и слухове. Можете да позвъните и поканите на среща свой близък приятел, на когото вярвате и уважавате или можете да прекарате приятно повече време със семейството си.

3.Напомнете на себе си за собствените си физически достойнства, знания и умения.

Разсъждавайки за собствените си достойнства, не забравяйте да споменете Вашите силни страни и умения. Припомнете си ги! Не ставайте жертва на самоубийствена самокритика! По-добре си помислете за това, че сте ценен човек, че сте личност, която се самоуважава.  Помислете какво ви помага да сте здрави и щастливи. А сега, седнете и направете списък с Вашите силни черти.

Включете в този списък всички позитивни черти на характера си, а също и неща, които Вие харесвате в себе си и които другите харесват във Вас. Например, можете да напишете в своя списък с „умея добре да слушам другите“, „способен съм да се уча от положителния опит на другите“, „надежден човек съм – стремя се да изпълнявам дадената от мен дума“, „на мен може да се разчита“, „аз съм креативен“ и др

4.Направете за себе си нещо добро и приятно.

Позитивното поведение винаги предизвиква положителни чувства и емоции. Когато сте разстроени и депресирани заради клюките, опитайте се да се погрижете за себе си, бъдете колкото е възможно по-любезен към себе си. Направете нещо, което ви харесва. Например, излезте на разходка в парка с кученце, направете си маникюр, послушайте любимата си музика и пр.  Отделяйте всеки ден време за себе си.

МЕТОД № 3

Как да промените  клюките за себе си.

1.Не „поглъщайте“ дълбоко в душата си клеветите.

Лесно можете да срещнете хора, които говорят за вас зад гърба Ви, но не забравяйте, че думите им говорят повече за самите тях, а не за Вас. Запомнете, че не можете да контролирате това, което другите казват за Вас. Но можете да контролирате собствените си реакции на спрямо техните думи. Отнасяйте се към клюките като към външна информация. Не бъда жертва на проблемите на други хора.  

2. Помислете, че хората могат просто да Ви завиждат.

Може би това на пръв поглед да не изглежда така, но често хората могат да разказват лоши неща за Вас, защото самите те се чувстват потиснати и обезценени от Вашето присъствие, способности и качества. Човек може да завижда на живота Ви, на вашите умения и способности, на популярността Ви и пр. Неприятни и зли думи могат да бъдат просто начин да ви навредят, да Ви накарат да страдате. Ако Вие отговорите наистина със страдание, отчаяние, самоизолация, загуба на настроение, апатия и пр. на тези сигнали, тогава всъщност Вие правите подарък на клеветниците. Те това искат.

3.Ниска самооценка. 

Друга особеност на клеветниците е ниската им самооценка. Хората, които говорят зле за Вас, много често го правят за да се самоутвърдят. Възможно е човекът, който разпространява клюки, постоянно се чувства незначителен и обезценен, да има ниска самооценка. В резултат на това този човек започва да говори за другите нелицеприятни неща.

Ето защо доброто отношение към такива хора, обикновено разтваря и обезсилва клюките, като в много случаи това може да доведе до тяхното прекратяване. Много е възможно друг мотив да бъде търсенето на внимание поради дълбоки вътрешни конфликти.

Забележка: Материалите могат да се използват за подготвяне на табло с правила на поведение, поставено в класната стая.

 

                                        Как да получим уважение от съучениците си ?

                                            (страничка на психолога в училищния сайт)

Предлагаме Ви три важни правила:

1.Проявявайте уважение и доброта.

2.Общувайте правилно с връстниците си.

3.Бъдете истински, бъдете себе си.

Ако Ви се струва, че другите деца в училище изобщо не ви уважават, Вие можете да промените мнението им. Децата могат да бъдат жестоки един към друг, но също така могат да признаят когато човек постъпва правилно. Най-добрият начин да спечелите признаването на Вашите връстници, е да се отнасяте към всички тях с уважение и доброжелателно. Вие трябва да покажете себе си като открит, надежден и зрял човек. Бъдете верни на себе си и демонстрирайте уменията и изобретателността си.

ЧАСТ 1 – Проявявайте уважение и доброта.

1.Уважавайте всеки в училището.

Всеки човек заслужава уважение и най-добрият начин да го постигнем е да покажем това отношение към другите хора. Необходимо е да се отнасяте уважително към всички в училище, включително малки и големи ученици, приятели, непознати и учители. Не разпространявайте клюки за връстниците си, не им се присмивайте и не ги дразнете.

Уважавайте личната собственост на другите. Никога не вземайте вещите на други деца без разрешение и ако някой ви е поверил определено нещо за употреба, то не забравяйте да го върнете в състоянието, в което сте го получили.

2. Не се страхувайте да се изправите пред  другите.

Ако видите, че някой е обект на насилие и тормоз без значение дали е приятел или непознат, то  идете и се застъпете за този човек. По същия начин, когато самият Вие сте обект на атаки, покажете смелост и конструктивно се защитете. И в единия и в другия случай ще заслужите уважението на вашите връстници. Най-лошото нещо, което може да се направи, е да стоите настрана и да не предприемате никакви действия, когато някой страда.

Може например да кажете: „Ей, приятел! Това което правиш съвсем не е по правилата, не бива да се отнасяш така с момичетата“.

3. Активно слушайте другите.

Вашите връстници ще се отнасят с уважение към Вас, ако сте човек, който може да говори, но и искрено ще слуша. Ако приятел или съученик иска да поговори с Вас за нещо, то отделете максимално внимание, поддържайте зрителен контакт и покажете съпричастност.

Например, ако съученик Ви сподели, че наскоро е кучето му е претърпяло инцидент, кажете нещо като: „Съжалявам, че го чувам, помня колко лошо се чувствах, когато подобно нещо се случи с моя домашен любимец. Мога ли да помогна с нещо?“.

4. Проявявайте доброта и готовност за помощ.

Задръжте вратата на човека зад себе си или помогнете на съученик да събере книгите, които е изпуснал – покажете своето добродушие. Не отхвърляйте хората, не ги дразните и не разпространявайте слухове за тях: с такива действия не бихте заслужили признание от съучениците си.

5.Покажете зрялост.

Трудно е да сте волеви човек със силен характер в трудна ситуация, но вашите съученици със сигурност ще уважат такива качества. Ако някой ви нападне или избухне, дръжте се като възрастен, проявете разбиране за ситуацията. Не се страхувайте да говорите с учител или психолога, ако смятате, че не сте сигурен как да постъпите в ситуацията.

Например, ако някой съученик Ви обиди, усмихнете се и се оттеглете – не влизайте в конфронтация, не му отговаряйте по същия начин.  Така ще пресечете развитието на конфликта и ще предотвратите предстоящия вербален или физически сблъсък.

6. Не извършвайте неприлични постъпки.  

Помислете и предвидете как другите ще реагират на действията Ви и как ще изглеждате в очите на другите. Не казвайте глупави вицове, не разпространявайте слухове, не създавайте интриги между децата. Избягвайте безсмислени спорове с връстниците и никога не прибягвайте до физическа сила.

ЧАСТ 2 – Правилно общувайте със съучениците си.

1.Проявявайте своите лидерски качества.

Ако се изявите пред своите съученици в ролята на лидер, то със сигурност ще спечелите. Лидерите обикновено участват в училищните дейности и работят за да направят положителни промени в училището или обществото си. Лидерът също е добър пример за подражание, той е уверен в себе си човек, готов за всяка ситуация. Направете усилие, за да бъдете позитивен, дружелюбен и справедлив.

За да покажете на своите съученици лидерски качества, е най-добре да заемете някаква формална позиция, която позволява да се изявите, например, капитан на отбор, ръководител на клуб, включете се в ученическия съвет, присъединете се към група, която оказва помощ на други ученици и др.

2.Включете се в организации, клубове или групи.

Активно участвайте в различни училищни групови формати – клубове, отбори, кръжоци, съвети, организации и др. Само чрез подобни групови изяви Вие получавате поприще, на което да изпробвате своите лидерски качества и да ги развивате.

3.Бъдете отворен за нови идеи. 

Хората, които имат широк кръг от интереси, получават по-голямо признание отколкото ограничената личност, която винаги приема своето мнение за неопровержима истина.

Приемете, че хората могат да се различават по произход, религия или култура, но тези разлики не ги правят нито по-добри, нито по-лоши от другите.

4.Покажете на другите, че сте същия като тях.

Ще Ви бъде много трудно да спечелите уважението на приятелите и връстниците си, ако сте необщителен човек. Опитайте се да намерите нещо общо с вашите съученици, например, деца с изявени организационни способности; отнасящи се с любов към научната фантастика; баскетболни таланти; с интереси в областта на музиката или футбола и пр. Направете малки стъпки, за да се доближите до други ученици, например, направете комплимент, похвалете някого, споделете с него, като разкриете, че също сте фен на определена музикална група или спортен отбор. 

Друг начин да се сближите с вашите връстници е да покажете съпричастност. Например, ако един съученик е разстроен поради лоша оценка, помислете как Вие бихте се чувствали в такава ситуация. Кажете нещо като: „Знам, че е жалко да се получи лоша оценка, особено ако си се старал и готвил за този изпит. За щастие, все още имаш време за да поправиш цялостната си оценка, така че не се разстройвай“.

5.Инициирайте и провеждайте разговори със съучениците си. 

Да се започне разговор с някой, когото не познавате много добре може да е трудно. Независимо от това, приятелското отношение и способността да инициирате разговор ще Ви помогнат да спечелите уважение. Това е доста просто, можете да говорите за забавен инцидент, да споделите нещо за себе си или да попитате за задача или проект.

Например, кажете: „Аз съм доста уморен. Снощи трябваше дълго да почиствам вкъщи, защото кучето ми преобърна кутия с боя в хола!“

Или използвайте този вариант: „Започна ли вече работа по новия проект по история? Мисля да направя моя за Титаник“.

6.Спокойно приемайте критиките и похвалите.

В училищната среда не можете да се избяга от критиките както от учители, така и от ученици. Ако критиката е конструктивна, а не очевидно груба, отговорете с подобна фраза: ‚О, благодаря ви, че забелязахте, че не обърнах внимание на тази подробност по-рано“. По същия начин, когато някой ви възхвалява, не се смейте и не го пренебрегвайте. По-добре да покажете на човека, че оценявате думите му.

Например, ако някой похвали вашето облекло, кажете нещо като: „Благодаря ви, купих го в новооткрития магазин, зеленият е любимият ми цвят".

7.Бъдете искрен. 

Хората, които лъжат, бързо губят уважението на своите приятели и връстници. Те приличат на въжеиграчи, на които публиката ръкопляска до тогава, докато не се скъса въжето. Ако сте ненадежден човек, вероятно другите няма да Ви се доверяват и ще Во избягват.  Ето защо се стремете винаги да казвате истината и признайте вината си, когато направите грешка. Способността да поемете отговорност за думите и действията си ще ви помогне да получите име на зрял и  достоен за уважение човек.

8.Бъдете активен по време на занятията. 

Всеки знае, че активното участие в дискусията по време на час помага да се привлече вниманието на съучениците. Ако ви е трудно да отговорите на въпросите на учителя, опитайте се да му задавате въпроси. Други ученици, които имат подобни мисли, но не смеят да ги изкажат, ще се радват, че повдигате темата.

9. Научете се за красноречие.

Развитите комуникационни умения ще ви помогнат да спечелите уважението на съучениците си. Ако ви е трудно да изразите своята гледна точка, опитайте някои упражнения, които ще ви помогнат да развиете тези способности. Например, след като сте прочели статия във вестник или в списание, обобщете получената информация. Това ще ви помогне да изхвърлите излишъка и същевременно да подчертаете основните моменти.

ЧАСТ 3 – Бъдете истински, бъдете себе си.

1.Винаги бъдете верен на себе си.  

Придържайте се към вашите принципи и не позволявайте на другите да ви влияят неблагоприятно. Не променяйте мненията и интересите си в полза на общественото мнение. Непоклатимото чувство за собствено достойнство ще ви позволи да спечелите уважението на другите.

Например, ако всички във вашата група ядат пица за обяд, а на Вас не Ви харесва, то не е нужно да имитирайте другите и не се насилвайте. Изберете нещо, което ви харесва и ако някой коментира, просто кажете: „Аз не съм голям фен на пицата. Предпочитам да салата за обяд“.

2. Показвайте своите интереси и таланти.

Покажете на съучениците си това, в което сте добри и ги насърчавайте да направят същото. Всеки има свои собствени уникални способности, така че не се притеснявайте, ако не всичко и във всички области ви се получава. Просто демонстрирайте това, на което само вие сте добри и признайте таланта на другите в областите, които все още са далечни за Вас.

Например, ако сте добър спринтьор или маратонец, присъединете се към групата или отбора деца, проявяващи интерес точно към този спорт. 

Ако вашият приятел има чудесен глас, убедете го да се присъедините към ученическия хор или самият Вие се опитайте да се включите с роля в предстоящия театрален мюзикъл.

3.Проявявайте своите умствени способности. 

Интелектуално развитата личност се ползва с уважение в обществото, така че не се страхувайте да бъдете мъдър човек. Полагайте всички усилия по време на час, отговаряйте на въпросите, бъдете дисциплиниран и предлагайте помощ на учениците, които имат проблеми с овладяването на материала. Не се хвалете с изключителните си умствени способности – високият интелект и постигнатите резултати говорят сами за себе си.

4.Показвайте своето чувство за хумор. 

Накарайте другите  да се смеят, като споделяте с тях забавни  истории и шеги. Гледайте комедии или слушайте комедийни пародии за вдъхновение. Можете дори да търсите впечатляващи шеги в ИНТЕРНЕТ, за да ги споделите при първата възможност. Избягвайте неподходящи вицове, които унижават или подиграват хора от различни полове или расови групи. Не се взимайте твърде сериозно. Ако попаднете в неловка ситуация, просто се посмейте и се забавлявайте с нея.

5.Бъдете уверен в себе си. 

Увереността върви ръка за ръка с уважението. Приемете и обичайте себе си такъв, както сте, с всички недостатъци и положителни качества. Избирайте и носете дрехи, които ви дават възможност да се чувствате комфортно, винаги се усмихвате, споделяйки позитиви с приятели и връстници.



Забележка: Материалите могат да се използват за подготвяне на табло с правила на поведение, поставено в класната стая.