Методика за определение на активен словесен запас

 

На детето се предлага произволна картина, която изобразява хора и различни предмети (например, показаната по-долу). От него се иска да разкаже възможно най-подробно в рамките на 5 минути какво е изобразено и какво се случва на тази картина.

Стимулен материал: Примерна картина за методиката предназначена за определяне на активния словесен запас на дете в начално училище:

Речта на детето се записва в специален протокол, чийто формуляр е даден в таблицата и след това се анализира.

В този протокол се записва честотата на употреба от детето на различни части на речта, сложни изречения със съюзи и начални конструкции, което показва нивото на речевото му развитие. По време на психодиагностичния експеримент всички тези признаци, включени във формуляра на протокола, се отбелязват в дясната му част.

Оценка на резултатите

Детето получава 10 бала, ако в речта му (разказ по картинка) са открити поне 10 от характеристиките, изброени в протокола.

Речта се оценява на 8-9 бала, когато в нея са открити поне 8-9 различни протоколни признаци.

Детето печели 6-7 бала за речта си, ако са налице 6-7 различни признаци.

Оценка от 4-5 бала се поставя за наличие на 4-5 различни признаци в речта.

2-3 бала – в речта са налице 2-3 признаци.

0-1            бал – няма разказ или съдържа 1-2 думи, които представляват една и само част на речта.

Заключение за нивото на развитие

-10 бала – много високо;

-8-9 бала – високо;

-4-7 бала – средно;

-2-3 бала – ниско;

-0-1 бал – много ниско.

/

 

Методика „Изследване активността на мисленето“ (И.М. Лущихина)

 

Методиката е предназначен за експресна оценка на отделни компоненти на мисленето. Структурно е представена от 4 мини-задачи, изпълнявани срещу зададено време.

Описание. Методиката се базира на концепцията за активно мислене. Според автора на тази разработка, И.М. Лущихина, активността на мисленето е характеристика, която показва способността на индивида да използва своя интелектуален потенциал, своите мисловни способности за постигане на конкретни цели и задачи. По този начин, нивото на развитие на активността на мисленето отразява способността за решаване на интелектуални задачи, като под внимание се вземат не интелектуалните способности, а по-скоро динамичните особености при протичането на мисловните процеси: плавност и гъвкавост.

Активността на мисленето е един от най-важните показатели, свидетелстващи за неговата съхраненост, функционалност, нормално психофизиологично и емоционално състояние на личността. Субективните показатели за мисловната дейност, оценени чрез самонаблюдение, се отразяват в качествени експертни оценки от типа: „не мога да се концентрирам“, „главата ми е заета с нещо друго“, „чувствам се уморен“.

Експресният метод за оценка на мисловната дейност с помощта на  регистриране на нейната продуктивност в задачи от различен тип, позволява да се получат не само количествени показатели, удобни за последващо сравнение и интерпретация, но и да оценят такива различни показатели за дейността, като нейната плавност (конвергентно мислене според Гилфорд, 1980) и гъвкавост (дивергентно мислене).

Плавността на мисленето се изразява в способността на човек да решава интелектуални задачи, използвайки метода на изброяване, т.е. намиране на правилния отговор, на вариант за решение по пътя на отсейване на неправилните отговори, на неподходящите варианти за решение.

Плавността на мисленето се оценява по количеството изпълнени еднотипни задачи, в пределите на един способ за решение. Понякога тези показатели могат да бъдат сравнени с предварителните знания на изследваното лице и скоростта на тяхното извличане от паметта.

Гъвкавостта на мисленето се изразява в способността на човек да решава интелектуални задачи, използвайки трансформацията на абстрактни обекти (думи, изображения), намирайки нови асоциативни връзки между абстрактните обекти. В зависимост от това какви обекти се подбират, трансформират, асоциират – думи или изображения, говорим за вербална плавност и гъвкавост и за образна плавност и гъвкавост.

Гъвкавостта на мисленето включва регистриране на неговата продуктивност при изпълнение на задачи от различен тип, които изискват бързо превключване от един способ към друг. Освен това, отделно се оценяват показателите за вербално и нагледно-образно мислене.

В съответствие с това разделение, МИАМ (Методиката за изследване на активността на мисленето) е разделена на четири субтеста.

Субтест 1: Вербална плавност. От изследваното лице се иска, за една минута да запише колкото се може повече женски имена, започващи с „С“, (вторият вариант са мъжки имена, започващи с „С“). Имената не трябва да се дублират: например „Саша“ и „Саня“. Можете да използвате редки и „чужди“ имена. Ако експериментаторът не е запознат с дадено име, е необходимо да попита обекта за произхода на това име. Нормата е 6-7 изписани имена.

Субтест 2: Образна плавност. На изследваното лице се представя набор от дванадесет кръга (с диаметър около 2 см) и получава задача да нарисува картинки, тематично свързани с водни басейни (друг вариант е с хранителни продукти), върху колкото се може повече кръгове за една минута. Чертежът не трябва да е разположен изцяло в кръга – кръгът трябва да бъде неразделна част от рисунката. Веднага след като изследваното лице е изпълнило задачата, следва процедура по верификация – необходимо е експериментаторът да се увери, че всички рисунки отговарят на изискванията и ако не разбира значението на изобразеното, се задават въпроси. Норма: 4 рисунки.

Субтест 3: Вербална гъвкавост. На изследваното лице се представя набор от четири букви: „Я П Т О“ (друг вариант е „Д М И Р“) и се възлага задачата да напише колкото се може повече изречения за една минута, съгласно следните правила:

-изречението да се състои от четири думи;

-първата дума започва с „Я“, втората - с „П“ и т.н.;

-думите не трябва да се повтарят;

-изречението може да е безсмислено, но думите трябва да са свързани помежду си (пример: „Яйцето полетя, за да създаде препятствие“). Норма: 4 изречения.

Субтест 4: Образна гъвкавост. От изследваното лице се иска за една минута да направи колкото се може повече рисунки, използвайки определени елементи. Тези елементи (или две куки, или „корона“) могат да се променят по размер, да се завъртат, да се използват в един модел няколко пъти, но формата им не трябва да се променя.

Има още едно изискване: рисунката трябва да изобразява нещо конкретно, а не да е набор от абстрактни линии и фигури. Веднага след завършване на задачата, експериментаторът трябва да изясни всички възможни неясноти: какво е изобразено на рисунката, къде точно са скрити елементите на задачата. Норма: 4 рисунки.

Обработка и интерпретация на резултатите.

Показателите за вербална и образна мисловна активност според параметрите за плавност и гъвкавост се въвеждат в таблица, като се отчита повторяемостта на задачите.

Наличните експериментални данни показват, че за възрастовата извадка от 18-25 години и ниво на образование поне средно, следните показатели за мисловна активност са доста стабилни: вербална плавност, равна на 5 имена, образна плавност – 5 рисунки, вербална гъвкавост – 4 изречения, образна гъвкавост – 5 рисунки. Вземат се предвид показателите за стандартното отклонение и други възрастови и образователни характеристики, т.е. тези групови норми могат леко да се променят в едната или другата посока.

В четирите субтеста – по 2 бала за всеки верен отговор. Общо 36 бала.

Има 4 нива на успех:

-първо ниво на успех – 17 бала или по-малко;

-второ ниво на успех – 18 - 23 бала;

-трето ниво на успех – 24 - 28 бала;

-четвърто ниво на успех – 29 - 36 бала.

/

 

Методика за диагностика склонността за преодоляване на социални норми и правила (Ю.А. Клайберг[1])

Цел: идентифициране предразположеността към преодоляване на социалните норми и правила в поведението на децата.

Въпросник

1.Предпочитам дрехи в неярки, приглушени тонове.

2.Ценя предпазливостта и благоразумието у хората.

3.Само слабите и страхливи хора спазват всички правила и закони.

4.Често изпитвам нужда от остри усещания.

5.Хората, които следват поговорката „Ако не може, но много искаш, значи може“, са прави.

6.Понякога казвам неистини.

7.Ако бях роден в древни времена, щях да стана благороден разбойник.

8.Дрехите трябва да отличават човек от тълпата от пръв поглед.

9.Когато хората се стремят към нови, необичайни усещания и преживявания, това е нормално.

10.Когато чета детективска история, често искам престъпникът да избяга от преследването.

11.За да получиш удоволствие, си струва да нарушиш някои правила и забрани.

12.Удоволствието е основното нещо, към което си заслужава да се стремиш в живота.

13.Не изпитвам някакво удоволствие от преживяването на чувство за риск.

14.Харесвам компании, където всички се шегуват един на друг, дори това да е грубо или прекалено.

15.Често действам под влияние на моментно настроение.

16.Хората с право се възмущават, когато разберат, че престъпник е останал ненаказан.

17.Случва се да се наложи да крия някои от постъпките си от възрастните.

18.Наивните глупаци самите заслужават да бъдат измамени.

19.Само неочаквани обстоятелства и чувство за опасност ми позволяват истински да усетя и изразя себе си.

20.Всяка мръсотия ме плаши или предизвиква силно отвращение.

Ключове и процедура за оценяване

Всеки отговор, който съответства на ключа, се оценява с 1 бал. Броят на получените балове определя нивото на склонност за преодоляване на социални норми и правила.

Ключ: 1 (не); 2 (не); 3 (да); 4 (да); 5 (да); 6 (да); 7 (да); 8 (да); 9 (да); 10 (да); 11 (да); 12 (да); 13 (не); 14 (да); 15 (да); 16 (не); 17 (да); 18 (да); 19 (да); 20 (не).

Резултати:

-0 – 4 бала – ниско ниво на склонност;

-5 –15 бала – средно ниво;

-16 – 20 бала – високо ниво.

Високото ниво свидетелства за предразположеност към преодоляване на всякакви норми и правила, отричане на общоприети норми и ценности, модели на поведение. Изразени неконформистки нагласи, желание за противопоставяне на собствените норми и ценности на груповите, „нарушаване на мира“, търсене на трудности, които биха могли да бъдат преодолени. Възможни са прояви на негативизъм.

[1] Юрий Александрович Клайберг (11 януари 1953 г., Армавир, Краснодарски край) – доктор на педагогическите науки, доктор на психологическите науки, доктор на правото, професор, почетен работник във висшето професионално образование на Руската федерация.

Основател на известната научна школа „Психология на девиантното поведение“. Подготвил е над 40 кандидати и 10 доктори на науките. Публикувал е над 360 труда, включително 22 монографии, 32 учебника и учебни помагала за университети.

Ръководител на Евразийската агенция за наука и образование, президент на Международната академия по ювенология, председател на дисертационните съвети по психологически, педагогически, правни и социологически науки към Международната академия по образование (Институт).

Избран е за академик на Руската академия по естествени науки (RANS), Международната академия по психологически науки (IAPS), Академията по проблеми на сигурността, отбраната и правоприлагането (ABOP), Международната педагогическа академия (IPA), Руската академия за социално образование (RASO), Международната академия за социална работа (IASW), Международната академия за образование (IAE), Международната академия по проблеми на човешкия фактор (IAHFP), Международната академия за младежки изследвания (IAJ) и др., както и на Нюйоркската академия на науките, и професор във Варшавския хуманитарен университет (Полша).

Победител на VII и X Национален професионален конкурс „Златна психея“. За изключителни постижения в науката и образованието е удостоен с най-високото отличие на Международния междуакадемичен съюз към ЮНЕСКО - Златната звезда на Вернадски, орден „В. Н. Татищев“ „За полза на отечеството“, Сребърен орден „За заслуги в психологията“, медали на RANS, IAPHF и IAPN. Той е носител на следните почетни звания: „Заслужил работник на висшето професионално образование на Руската федерация“ (2010 г.), „Заслужил работник на науката и образованието“ (2007 г.) и „Изключителен деятел на културата и изкуството на Русия“ (2010 г.).

Книги със свободен достъп:

Девиантология. Хрестоматия https://www.koob.ru/kleyberg/deviancy_reader

Креативная девиантология https://www.koob.ru/kleyberg/creative_deviantology

Практикум по девиантологии https://www.koob.ru/kleyberg/workshop_deviantology

Психология девиантного поведения https://www.koob.ru/kleyberg/deviant_behavior_psy

 

 

Методика на Фердинанд Хопе. Изследване нивото и динамиката на нивото на претенции

 

Цел: Да се установи нивото и динамиката в нивото на личните претенции в експеримента.

Оборудване: 2 комплекта задачи (представени с текст върху картички) с различна степен на трудност, хронометър.

Справка. Експерименталното изследване на нивото на стремежите и самооценката на личността, е проведено за първи път през 20-те години на миналия век от немския психолог Курт Левин, който изучава динамиката на нивото на личните претенции при условия на успех и неуспех. Най-разпространена е методиката, предложена от ученика на К. Левин – Фердинант Хопе.

В настоящият текст е представена учебната модификация на методиката на Хопе. Същността на експеримента се изразява в създаването на ситуация на успех и неуспех за изследваното лице при решаване на определен проблем. Това се постига чрез представяне на задачи с различна степен на трудност (1–3 степен на трудност) и ограничаване на времето за решаване на задачите.

Показатели за нивото на претенциите на изследваното лице се определят от посочено лично от изследваното лице нивото на трудност, което той избира и от това как се държи в случай на успешно или неуспешно решение на избраната задача. За да се установи динамиката на нивото на претенции, от изследваният се иска да направи няколко опита за решаване на задачи (в учебната модификация – 7 опита).

Процедура

Експериментаторът:

-поставя картичките със задачи с 3 нива на трудност на масата пред изследваното лице (стимулният материал е в приложението – нивото на трудност на дадената задача е отбелязано с число на гърба на билетите);

-предлага на изследваното лице да избере задача, като времето за обмисляне на избора не е ограничено;

-дава сигнал за началото и края на решаването на задачата, следи за точността на работата;

-измерва времето на всеки опит на изследваното лице с помощта на хронометър; за решаване на всяка задача се дава една минута.

За водене на протокол е необходимо:

-преди началото на експеримента се подготвя протокол, съгласно образеца (виж таблицата);

-по време на експеримента внимателно се наблюдава поведението на изследваното лице, неговите реакции, като наблюденията се вписват в протокола;

-записва се изборът на задачата от изследваното лице и резултатът от нейното решение.

Изследваното лице:

-Избира задача с произволна трудност за решаване и се опитва да я реши за една минута. Ако задачата е решена неправилно или участникът не я изпълнил в рамките на определеното време, задачата се счита за неизпълнена, което създава ситуация на неуспех, а задача, решена правилно и навреме – за успех;

-Само по сигнал на експериментатора изследваното лице, прави седем опита да реши задачите, като избира задачи по свой собствен начин.

Инструкция: Пред вас са представени два комплекта задачи с различна трудност. Във всеки комплект задачите с номера от едно до четири са най-лесни, задачите с номера от пет до осем са със средна трудност, а задачите с номера от девет до дванадесет са най-трудни.

Задачите с еднакво ниво на трудност са обозначени с едни и същи номера: например 1-1a, 2-2a и т.н. За решаване на всяка задача се отделя определено време. Вие сами определяте последователността на избор на задачи. Можете да вземете картичка от всеки комплект. Оставете използваните картички настрана, независимо дали са решени или не. Можете да направите общо 7 избора.

Въпрос за самоотчет: От какво се ръководехте при избора на картичките? (въпросът за самоотчет се задава след приключване процедурата по решаване на задачите).

Обработка и анализ на резултатите:

1.Определяне нивото на трудност на първата избрана картичка:

№ 1–4 – занижено ниво на стремежи;

№ 5–8 – адекватно;

№ 9–12 – завишено.

2.Изготвяне графика за динамиката на нивото на претенции

 3.Анализ на динамиката на нивото на претенции на изследваното лице в експерименталната ситуация, използвайки графиката:

а) ако след успех изследваното лице поеме задача с повишена трудност, а след неуспех - избере по-лесна задача или със същата трудност, тогава можем да говорим за адекватна динамика на нивото на претенции;

б) ако изследваното лице избира картички (виж таблицата), започвайки с 1-ва, без да пропуска нито една, тогава това може да се обясни с:

-интерес към материала;

-прекалена застраховка;

-ниско ниво на претенции;

-нежелание за участие в експеримента (необходимо е да се обърне внимание на самоотчетите на изследваното лице и наблюденията на експериментатора);

в) ако изследваното лице винаги избира по-трудни задачи, въпреки че не е решил предишната, това може да показва или склонност към риск, или завишено ниво на претенции.

Литература

1.Дружинин В.Н. Экспериментальная психология. – СПб.: Питер, 2000. –
С. 62–73.

2.Маклаков А.Г. Общая психология. – СПб., 2001. – С.503–510, 528–529.

3.Мельников ВМ., Ямпольский Л.Т. Введение в экспериментальную психологию личности. – М., 1985.

/

 

Изследване нивото на претенции. Моторна проба на Й. Шварцландер

 

Целта на изследването: определяне нивото на претенции, чрез моторна проба.

Материали и оборудване: бланка с четири правоъгълни секции, всяка от които се състои от малки квадратчета с размер на страната 1,25 см, химикалка, секундомер.

Процедура на изследването

Задачата се дава на изследваното лице под формата на текст за моторна координация. Изследваното лице не трябва да знае истинската цел на пробата до края на изследването.

Експериментаторът трябва да настани изследваното лице удобно на добре осветена маса, да му даде формализираната бланка с четири правоъгълни секции, химикалка и да проведе изследването, състоящо се от четири проби, като дава инструкции и отбелязва времето за тяхното изпълнение с помощта на секундомер.

За всяка проба задачата е да се поставят кръстчета в максималния брой квадратчета, попълвайки последователно, една след друга правоъгълните секции за определено време.

Преди всеки опит от изследваното лице се иска да посочи броя квадратчета, които според него може да запълни с кръстчета, като поставя по едно кръстче във всяко квадратче за 10 секунди. Той записва отговора си в горната голяма клетка на първата правоъгълна секция. След пробата, която започва и завършва по сигнал на експериментатора, изследваното лице преброява поставените кръстчета и записва това число в голямата долна клетка на правоъгълната секция. Важно е самото изследвано лице да записва броя на предполагаемите и реално запълнените квадратчета.

Инструкция: „Трябва да поставите колкото се може повече кръстчета в квадратчетата на тази правоъгълна секция за 10 секунди. Преди да започнете работа, определете колко квадратчета можете да запълните. Запишете това число в горната голяма клетка на тази правоъгълна секция. За начало на работата ще подам сигнал, след което ще започнете попълването на кръстчетата. Всичко ясно ли е? Ако е така, тогава „Старт!“

Втората проба се провежда по същата схема като първата. Преди да се започне, се дава следната инструкция: „Пребройте броя на квадратите, които сте попълнили, и запишете резултата си в долния правоъгълник на първата секция. След това помислете и определете колко кръстчета ще поставите в следващата таблица. Запишете това число в горната голяма клетка на втората правоъгълна секция.“

При третата проба времето за изпълнение на задачата се намалява до 8 секунди (изследваното лице не се информират за това).

Четвъртата проба се провежда по същия начин като първата и втората.

Датата, фамилията, собственото име, презимето на изследваното лице и експериментаторът се попълват на гърба на формуляра, след като са проведени всички проби от изследването. Там се помества и самоотчетът на изследваното лице. В самоотчетът се описва не само самочувствието на изследваното лице, но и неговата оценка за изследването. За целта се задават следните въпроси:

-„Хареса ли ви изследването?“,

-„Бихте ли искали да участвате отново в подобно изследване?“,

-„От какво се ръководехте при определянето на вашите възможности за поставяне на кръстчетата в квадратите?“

Обработка на резултатите

Целта на обработката на резултатите е, да се получи средната стойност на целевото отклонение, въз основа на която се определя нивото на претенциите на изследваното лице.

Целево отклонение (ЦО) е разликата между броя на графичните елементи (кръстчета, точки и пр.), които изследваното лице е възнамерявало да постави и броя на реално поставените елементи. Те се отбелязват във формуляра от всяко изследвано лице самостоятелно в графите „УП“ и „УД“. При това,  „УП“ е числото, намиращо се в голямата горна клетка на правоъгълната секция, а „УД“ е в долната.

Целевото отклонение се изчислява по формулата:

където,

-УП2, УП3, УП4 са стойностите на нивата на претенции при подреждането на кръстовете в квадратите при всяка проба – съответно 2-ра, 3-та и 4-та;

-УД1, УД2, УД3 са стойностите на нивата на постижения съответно при 1-ва, 2-ра и 3-та проба.

Анализ на резултатите

В предложената методика нивото на претенции се определя от целевото отклонение, т.е. от разликата между това, което човек е планирал да постигне за определено време и това, което реално е постигнал.

Необходимо е полученият резултат да се сравни със следните стандарти и да се определи нивото на претенции на изследваното лице.

Методиката на Шварцландер позволява да се идентифицират хора с нереалистично високо или нереалистично ниско ниво на претенции. Първите включват тези, които са получили 5 или повече бал, вторите – тези, които са получили 1,5 или по-малко бал. Ако нивото надвишава 3, тогава претенциите на лицето са твърде високи. Нивата на претенции от 1 до 2,99 се считат за нормални. Стойности под 1 показват нереалистично ниско ниво на претенции.

Интерпретация

Високото реалистично ниво на претенции на човек може да се съчетава с увереност в ценността на собствените действия, със стремеж за самоутвърждаване, отговорност, коригиране на неуспехите чрез собствени усилия и с наличие на стабилни житейски планове.

Високото нереалистично ниво на претенции свидетелства за наличие на фрустрираност, взискателност към другите, екстрапунитивност. Хората с такова ниво на претенции са хипохондрични и изпитват трудности при реализирането на собствените си житейски планове.

Умереното ниво на претенции е типично за лица, които са самоуверени, общителни, не търсят самоутвърждаване, ориентирани са върху успеха, пресмятат степента на силите си и самоизмерват усилията си със стойността на постигнатото.

Ниското ниво на претенции зависи до голяма степен от нагласите на изследваното лице към неуспехите.

Хората с нереалистично ниско ниво на претенции често имат неясни планове за бъдещето. Те обикновено са ориентирани към подчинение и често проявяват безпомощност. Един от проблемите на такива хора може да бъде планирането на действията им в близкото бъдеще и съотнасянето им с реалните резултати на тези перспективи.

Неадекватното на нивото на претенции може да доведе до дезадаптивно поведение, неефективност на каквато и да е дейност, трудности в междуличностните отношения.

Ниското нивото на претенции, развиващо се в резултат на дефицит на социално значим успех, може да причини намаляване на мотивацията, неувереност и глобален страх от трудности.

Образец на бланка за проби

Мотивация, самооценка и ниво на претенции

Самооценката и нивото на претенции на личността са оценъчни категории. Самооценката е начинът, по който човек оценява себе си и своите възможности, позицията си в обществото. Тя влияе върху поведението и действията, като определя как човек ще взаимодейства с другите и обществото като цяло. Адекватността на самооценката детерминира успеха в дейността на личността и как ще се развива в бъдеще. Самооценката се дели на три вида:

-Завишена самооценка – самодоволство: високомерие, суета, арогантност, нежелание да се видят недостатъците и да се работи за тяхното отстраняване.

-Занижена самооценка – недоволство от себе си: нерешителност, унижение, плахост, обреченост, тревожност, неверие в успеха.

-Адекватна самооценка – ясно разбиране за собствените възможности, способност за поставяне на цели, които ще бъдат постигнати.

Самосъзнанието, самооценката и нивото на претенции са взаимосвързани. Терминът „ниво на претенции“ се отнася до целите, които човек си поставя, ръководейки се от самооценката си. Нивото на претенции се характеризира с желаното ниво на самооценка на личността. Ето как работи на практика:

-Хората с завишена самооценка си поставя цели, които надвишават възможностите им. Това означава, че в крайна сметка няма да постигнат всички поставени цели. В резултат на това самооценката им ще падне, а нивото на претенции ще съответства на реалните им възможности. При друг сценарий най-често човек обвинява обстоятелствата за неуспехите си (екстрапунитивност). Тогава нивото му на претенции няма да намалее, но ако неуспехите са постоянни, мотивацията на личността за по-нататъшни действия бързо ще падне.

-Хората със занижена самооценка са и с ниски показатели на претенции. Те са недоволни от себе си, претендират (задоволяват се) за по-малко, отколкото биха могли да получат благодарение на способностите си. Такива лица си поставя прости и незначителни цели и не изпитва удовлетворение, а когато ги постигнат ги омаловажават – не считат подобни постижения нито за успех, нито за победа над себе си. Това означава, че нито самооценката, нито мотивацията им расте.  

-Хората с адекватна самооценка са адекватно ниво на претенции. Човек адекватно оценява възможностите си, поставя си високи цели и не се страхува от провали. Нивото на претенции съответства на степента на сложност на задачите. Такъв човек избира трудността на задачата, като взема предвид успехите и неуспехите си в миналото. С течение на времето той прави грешки все по-рядко и има все по-малко провали. Нивото на претенции в крайна сметка расте, което означава, че мотивацията се усилва.

Забележка! Съществува една опасна комбинация! Високото ниво на претенции в съчетание с ниска самооценка отключва „ефект на неадекватност“. Този ефект провокира появата на комплекс за непълноценност, съпроводен с вътрешно чувство за повишена тревожност. Такива хора не са мотивирани да постигнат целите си.

При наемане на лица на работа, е от изключително важно значение установяване състоянието на двата показателя: ниво на самооценка и ниво на претенции. Тези изследвания са задължителни особено за позиции, които изискват способност за вземане на решения и самостоятелно определяне на целите.

Служителите с висока самооценка са склонни да преувеличават собствените си възможности и способности и затова често допускат грешки. Хората с ниска самооценка са неорганизирани и емоционално нестабилни. В някои ситуации и двете могат да причинят имиджови или финансови щети на компанията. Кандидат, чието ниво на претенции се характеризира с желаното ниво на самооценка на индивида, си поставя цели, които може да постигне в определеното време. Той е мотивиран, фокусиран върху успеха, уверен във възможностите си и може да ги изчисли правилно. Такива хора се отличават и с висока степен на лоялност. Освен това служителите с високо ниво на претенции може да не останат дълго време в компанията. Те вярват, че заслужават най-доброто и ще търсят организация, която ще им позволи да реализират амбициите и да постигнат целите си.

От друга страна,  е полезно служителят да знае доколко самооценката му съответства на неговите способностите. Ако е неадекватна, той може да я коригира, за да разбере обективно към какво може да се стреми. Човек с завишена самооценка ще си поставя цели, които надвишават възможностите му. Човек с ниска самооценка ще е с ниска мотивация, ще е неуверен в себе си, няма да е в състояние обективно да оцени успехите си, ще прави и постига по-малко, отколкото би могъл, защото се съмнява в себе си.

 

/

 

Методика за диагностика съдържанието на общуването на детето с близки възрастни

(Т. Ю. Андрущенко[1] и Г. М. Шашлова[2])

Тази методика е предназначена за диагностика на детско-родителското общуване през периода на кризата на 6-7 години и според авторите, позволява да се идентифицират тенденции в преструктурирането на социалната ситуация на развитие и да се прогнозират варианти за нейното благоприятно или неблагоприятно развитие още на етапа на училищното образование. Методиката може да се използва в семейства с деца в начална училищна възраст.

При конструирането на диагностичната процедура авторите изхождат от концепцията за общуването като двупосочен процес на взаимно насочване на действията на хората, считайки за необходимо да се изучат и двете страни на комуникативното взаимодействие. Разработени са два въпросника със следния диагностичен фокус:

1.Анкета-въпросник за възрастни, насочен към идентифициране съдържанието на комуникацията между родители и деца („ОСОР-В“);

2.Тест-въпросник за деца, разкриващ представи за съдържанието на общуването им с родителите („ОСОР-Д“), включващ беседа с детето.

Въпросниците са базирани на идентифициране и изучаване на основните видове съдържание на общуването между дете и възрастен, по време на прехода от предучилищна към начална училищна възраст.

Показания за използването на тези методи, според техните автори, могат да бъдат:

-диагностика на социалната ситуация на развитие, като индикатор за психологическата готовност на детето за постъпване в училище;

-оценка на актуалното и прогноза за нивото на най-близкото комуникативно развитие;

-трудности във възрастовото развитие на дете в предучилищна възраст по време на прехода към начална училищна възраст (симптоми на кризисно поведение);

-междуличностни конфликти, проявяващи се в неразбиране и отхвърляне на детето в предучилищна възраст от родителите.

Въпросникът „ОСОР-В“ е базиран на десет номинални скали, всяка от които се състои от четири твърдения, касаещи определено съдържание на общуване  между възрастния и детето. Задачата е представена под формата на 40 затворени твърдения. По време на директна беседа, психологът предлага на родителите четири варианта за отговор, които отразяват честотата, до която те обсъждат определена тема във взаимодействията си с децата си. Оценките се записват в специален формуляр, който съдържа 40 номерирани клетки. За записване на отговорите се използва 4-степенна скала, с помощта на която участниците посочват степента на изразяване на оценяваното качество. Ако определена тема, представена в комуникативния опит на възрастен, често се обсъжда с деца, тогава в съответната колона на листа за отговори възрастният поставя два плюса: „++“; ако се обсъжда, но не често – един плюс „+“; ако за нещо рядко се говори, тогава има един минус „-“; ако никога – два минуса "– –". При обработката на данните първоначално се изчислява алгебричната сума от плюсове и минуси за всяка скала. Крайният общ резултат представлява съотношението на четири сфери на комуникационно съдържание. Сферата „Бит“ обединява три скали; сфера „Познание“ – две скали; сфера „Социален свят“ – две скали; сфера „Вътрешният свят на детето“ – три скали.

По-конкретно, авторите идентифицират следните скали за анализ на съдържанието на комуникацията между детето и родителите.

1.Сфера „Бит“

-скала за задоволяване на виталните потребности (ВП) на детето – здраве, хигиена, хранене, безопасност;

-скала за ситуационно-битовите действия (СБД) – помощ в домакинството, домакински задължения, грижливо отношение към домакинските неща, самообслужване;

-скала за формалните съвместни занимания (ФСЗ) – съвместни видове игра, конструиране, рисуване, четене, броене, писане, гледане на телевизия.

2.Сфера за познанието:

-скала за съдържанието на знанието (СП) – закони на природата, растения, животни, анатомична и физиологична информация за хората, информация за известни учени, писатели, пътешественици и др.;

-скала за процеса на познание (ПП) – методи за самостоятелно изучаване от детето на околните предмети и явления, използване на околните предмети и др.

3.Сферата за социалния свят:

-скалата за формална училищна действителност (ФУД), отразяваща изпълнението от детето на изискванията на педагога, взаимоотношенията му с връстниците в детската градина (училище), участието в организираните от възрастни занятия, изпълнението на техните инструкции, успехите, неуспехите в детската градина (училището);

-скалата за нормите на социално взаимодействие (НСВ), където се обсъжда съответствието на поведението с правилата, етичните норми от гледна точка на това кое е „добро“, кое е „лошо“, взаимоотношенията между хората, последствията от антисоциалното поведение.

4.Сферата на вътрешния свят на детето:

-скала за мисловния свят на детето (СДМ) – особености на представите на детето за определени неща, неговите мнения, възгледи по определени въпроси, какво и как измисля, съчинява, начини за решаване на определени задачи, които самото дете е открило;

-скала за детския свят на чувствата (СДЧ) – обсъждане на преживяванията, настроенията на детето и техните причини, отношението му към хората (симпатии, антипатии) и др.;

-скала за Аз-концепцията на детето (АКД), касаеща обсъждане на перспективите за общото развитие на детето, неговите представи за себе си, промените, настъпили в него за определен период от време (какво е било и в какво се е превърнало), отношението на детето към себе си.

Материали за провеждане на изследването

Въпросникът позволява получаване на информация за спецификата на съдържанието на общуването между 6-7 годишните деца и близките възрастни от позицията на самите деца. Да се постигне това е много сложно с помощта на директно проучване, затова е използвана индиректна (игрова) техника, заимствана от теста „Диагностика на емоционалните взаимоотношения в семейството“. Процедурата е била модифицирана, за да отговаря на задачите за изучаване на представите на децата за съдържанието на общуването с близки възрастни.

Както при методиката „Диагностика на емоционалните взаимоотношения в семейството“, детето първо материализира семейството си с помощта на 20 фигури, представляващи хора с различна възраст (форми, размери), достатъчно стереотипни, за да ги идентифицира с членовете на семейството на детето. Комплектът обикновено включва фигурки от баби и дядовци до новородени бебета. Фигурата на човека „Никой“ също е въведена с цел да се идентифицира съдържанието на общуването, което липсва в семейството. Всяка фигурка е снабдена с кутия - „пощенска кутия“.

Комплектът материали включва напечатани картички („писма“), върху карти с кратки „послания“, които отразяват съдържанието на различни комуникационни ситуации, адаптирани за деца. Комуникативните ситуации са представени в 40 „послания“, които съответстват на описаните по-рано сфери на комуникационно съдържание и индивидуалните скали.

Процедура за провеждане на изследването

След като установи контакт с детето, психологът го моли да разкаже за хората, с които живее в семейството си. След това, с помощта на специално създадена игрова ситуация, детето избира от целия набор от фигури тези, които според него представляват семейството. Детето се насърчава по-нататък в изследването да се обръща към тях, като към членове на семейството. След това, до всяка от избраните фигурки, представляващи членове на семейството, се поставя кутия („пощенска кутия“) и на детето се обяснява, че ще трябва да „изпраща писма“ до своите близки. В същото време на детето се показват картичките и му се казва, че те съдържат „послания“ и неговата задача е да постави всяка от тях в полето на фигурата, към която „посланието“ е най-подходящо. Ако „посланието“ на картичката, според детето, не е подходящо за никого, тогава то трябва да се даде на фигурата на човека „Никой“ (психологът въвежда съответната фигура). Ако детето смята, че посланието е подходящо за няколко членове на семейството, тогава трябва да даде тази карта на психолога.

Психологът чете „посланията“ на детето, за да изясни разбирането му за съдържанието на представения фрагмент от общуването.

Например:

-(текст от картичката) „… ми разказва за растения и животни.

-Кой ти разказва за растения и животни?

- …

-Тогава нека му изпратим това писмо.

-Ако в твоето семейство никой не ти разказва за това, тогава дай това писмо на фигурата „Никой“. Или може би няколко души ти разказват за това едновременно, тогава дай картичката на мен и аз ще отбележа, че няколко души са получили това писмо“. .

Интерпретация на резултатите от методиката

При обработката на резултатите от детската версия на въпросника (ОСОР-Д), авторите предлагат да се вземе предвид разпределението на вниманието към едно или друго съдържание на общуването между членовете на семейството, както и връзката между ситуациите на общуване, дадени на героя „Никой“ и семейството като цяло.

Показателите, отразяващи характеристиките на съдържанието на общуването между родителите и децата се ранжират. Предварително се изчисляват средните аритметични резултати за всяка група скали (сфера на комуникативно съдържание), които след това се подреждат  последователно от най-висока към най-ниска. Те се ранжират от първи до четвърти ранг. По-ниското значението на ранга съответства на по-голяма степен на изразяване в общуването на едно или друго съдържание. Това прави възможно идентифицирането на доминиращи съчетания от определени видове комуникационно съдържание. Въз основа на резултатите от класирането, родителят определя индивидуална комбинация от видове комуникационно съдържание, присъстващи в реалното му взаимодействие с детето. Тези данни се сравняват с резултатите от детския тест-въпросник, в който, аналогично, чрез прилагане на процедурата за ранжиране, се разкрива връзката между видовете комуникационно съдържание, което родителите предлагат от гледна точка на детето.

Инструкция

Скъпи родители!

Предлага ви се списък с твърдения, отнасящи се до различни ситуации от вашето общуване с детето. Моля, прочетете твърденията по-долу и оценете всяко от тях, както следва:

„++“ – често обсъждам това;

„+“ – обсъждам това, говоря за това;

"-" – рядко говоря за това;

„--“ – никога не говоря за това.

Тук няма „добри“ или „лоши“ ситуации на общуване. Моля, отговорете така, както реално протичат вашите отношения с детето. Много е важно да оцените всички твърдения.

Текст на въпросника „ОСОР-В“

1.Обсъждам въпроси, свързани със самочувствието на детето (оплаквания за лошо здраве, сън, необходимост от лечебни процедури и др.).

2.Обсъждам реалната и възможна помощ на детето в домакинството (почистване на дома, миене на чинии и др.).

3.В разговорите с детето планираме съвместно гледане на телевизионни програми.

4.Разговарям с детето за известни учени, писатели, пътешественици и др.

5.Разказвам на детето за различни начини за изучаване на околните предмети и явления.

6.Говорим за изпълнение на изискванията на учителя (възпитателя).

7.Обсъждаме последствията от асоциалното поведение на хората (лъжа, кражба, хулиганство, агресия и др.).

8.Обсъждаме особеностите на представите на детето за определени неща.

9.Говорим с детето за неговите преживявания (тъга, радост, гняв и др.).

10.В разговор с детето обсъждаме възможните перспективи за неговото общо развитие.

11.Говорим за реалните и възможните опасности, пред които е изправено едно дете и как да ги предотвратим.

12.Говорим с детето си за неговото самообслужване (обличане, поддържане на вещите му в ред, почистване след себе си и т.н.).

13.Разговаряме с детето по време на съвместни дейности като конструиране, рисуване и др.

14.Беседваме с детето за заобикалящата го дива природа (растения, животни).

15.Отговарям на различните въпроси на детето: защо? за какво? за кого? и други.

16.Когато говоря с детето си, го питам за проблемите на неговите приятели (съученици).

17.Обсъждаме поведението на детето от гледна точка на спазване правилата за общуване при посещение, в детската градина, в клиниката, на разходка и други публични места.

18.Обсъждаме с детето какво и как измисля и съчинява.

19.Разговаряме с детето за определени хора, обсъждаме отношението му към тях: симпатия (любов, привързаност и др.), антипатия (нехаресване, отхвърляне и др.).

20.Обсъждаме с детето неговата представа за себе си (или като умен, красив и т.н., или като глупав, небрежен и т.н.).

21.Разговаряме с детето за хигиенни въпроси (грижа за тялото, своевременност на физиологичните функции и др.).

22.Говорим с детето за това как то изпълнява домакинските задължения и задачи (изхвърляне на боклука, ходене до магазина, грижа за животни и т.н.).

23.Разговаряме с детето, когато заедно с него четем, броим и пишем.

24.Разговаряме с детето по повод сведения за човешката анатомия и физиология (части на тялото, основни органи, раждане и др.).

25.Обсъждаме опитите на детето самостоятелно да изучава околните предмети и явления.

26.Питам детето за участието му в училищните (детската градина) занятия и за изпълнението на задачи в училище (детската градина).

27.Обсъждаме действията на детето от гледна точка на това кое е „добро“ и кое е „лошо“.

28.Обсъждаме с детето неговото мнение и виждания по определени проблеми.

29.Отбелязваме и обсъждаме едно или друго настроение на детето.

30.Забелязваме и обсъждаме промените, настъпили с детето за определен период от време, сравняваме какво е било и какво се е станало.

31.Говорим с детето за хранителни проблеми (редовност на храненията, хранителни предпочитания и др.).

32.Говорим за внимателното отношение на детето към предметите от бита.

33.Разговаряме с детето по време на съвместни игри (обсъждаме правилата, използването на играчки и др.).

34.Разговаряме с детето за законите на природата (сезонни промени, кръговрат на веществата и др.).

35.Разговаряме с детето за използването на различни околни предмети.

36.Обсъждаме с детето успехите и неуспехите в училище (детската градина, оценки на възрастни, качество на работа и др.).

37.Обсъждаме взаимоотношенията между хората и действията на детето от гледна точка на етичните норми (честност, справедливост и др.).

38.Обсъждаме с детето методите му за решаване на тази или онази задача.

39.Обсъждаме с детето причините за неговите преживявания.

40.Обсъждаме с детето отношението му към себе си (недоволство от себе си, гордост от себе си и др.).

Текст на въпросника "ОСОР-Д"

Послания, представени на детето

1.Витални потребности (ВП):

-този човек говори с мен за моето здраве, болести;

-този човек ми обяснява какво да правя, когато се сблъскам с опасност;

-този човек ми казва какво и колко да ям;

-този човек ми казва да си измия лицето, да си измия зъбите и да ставам навреме.

2.Ситуационно-битови действия (СБД):

-този човек ми казва, че трябва да помагам вкъщи: да чистя апартамента, да мия чиниите и т.н.;

-този човек ми казва да се облека и да си прибера нещата;

-този човек ми напомня за домакинските ми задължения;

-този човек ми казва да се отнасям внимателно и грижливо с домакинските вещи.

3.Формални съвместни занятия (ФСЗ):

-този човек обсъжда с мен какво ще гледаме по телевизията;

-този човек разговаря с мен, когато играем заедно;

-този човек ми казва, когато заедно, лепим, рисуваме или конструираме;

-този човек говори с мен, когато четем заедно, смятаме или пишем.

4.Съдържание на познанието (СП):

-този човек ми разказва за известни учени, писатели, пътешественици;

-този човек ми разказва как и защо природата се променя;

-този човек ми разказва как е устроен човек;

-този човек ми разказва за растения и животни.

5.Процес на познание (ПП):

-този човек отговаря на въпросите, които задавам;

-този човек ми разказва какво може да се направи от различни материали;

-този човек ми обяснява, ако не разбирам или не знам нещо;

-този човек ми обяснява значенията на нови думи.

6.Формална училищна реалност (ФУД):

-този човек ме пита за изпълнението на задачите на учителя;

-този човек се интересува от проблемите на моите приятели (съученици);

-този човек ме пита за моите успехи и неуспехи в детската градина (училище);

-този човек ме пита за занятията в детската градина (училище).

7.Норми на социално взаимодействие (НСВ):

-този човек ми казва, че не мога да си играя, да лъжа или да наранявам малките;

-този човек казва как да се държа при посещение на гости, в детска градина (училище);

-този човек ми прави забележка за лоши постъпки и ме хвали за добри;

-този човек ми разказва за хора, които са честни и нечестни, справедливи и несправедливи.

8.Светът на детските мисли (СДМ):

-този човек ме пита какво мисля за различни неща;

-този човек се интересува от моето мнение, възгледи по различни въпроси;

-този човек обсъжда с мен това, което аз самият измислям, съчинявам;

-този човек ме пита как съм успял да постигна, направя или реша нещо.

9.Светът на детските чувства (СДЧ):

-този човек говори с мен за моите тъжни или радостни преживявания;

-този човек ме пита за доброто или лошото ми настроение;

-този човек обсъжда с мен как се отнасям към хората: защо обичам някого и защо не обичам някого;

-този човек ме пита какво обичам да правя и какво не.

10.Самооценката на детето (АКД):

-този човек обсъжда с мен какъв съм и какъв мога да бъда;

-този човек ми разказва как съм се променил: какъв съм бил преди и какъв съм станал сега;

-този човек обсъжда с мен защо съм доволен или недоволен от себе си, уважавам ли се или не уважавам себе си;

-този човек ме пита какво мисля за себе си.

Литература: Андрущенко Т. Ю., Шашлова Г. М. Диагностика содержания общения детей с близкими взрослыми // Психолог в детском саду, 2000, № 4; Лидерс А. Г. Психологическое обследование семьи. М., 2007. А. Г. Лидерс

 

Набор с фигури за въпросник „ОСОР-Д“














/

[1] Татяна Юриевна Андрущенко – кандидат на психологическите науки, доцент, професор в катедра „Психология на образованието и развитието“, декан на Факултета по психологическо, педагогическо и социално образование, Волгоградски държавен социално-педагогически университет, Волгоград, Руска федерация, имейл: tandr@vspu.ru

[2] Галина Михайловна Шашлова – кандидат на психологическите науки, доцент в катедра „Психология на образованието и развитието“, Волгоградски държавен социално-педагогически университет. Федерална държавна бюджетна образователна институция "ВГСПУ", Волгоград, Руска федерация, имейл: kolosova_g@inbox.ru

 

 

Патогенно възпитание при конфликтен развод (д-р Крейг Чилдрес[1])

 

Междуличностните процеси, водещи до развод и разпадане на семейните отношения, носят значителна психологическа тежест за всички участници. Когато единият родител има нарцистично разстройство на личността и преживява психологически стрес, свързан с развода, това може да доведе до психическа декомпенсация у този родител.

Един от водещите експерти по разстройствата на личността, Теодор Милън, описва какво се случва, когато нарцисистът се декомпенсира психологически под напора на неуправляем стрес, който идва с развода и разпадането на семейството:

„В стресови ситуации нарцисистите могат да се декомпенсират в параноидни разстройства. Поради прекомерното използване на фентъзи механизми, те са склонни да тълкуват погрешно събитията и да формират бредови убеждения (погрешни вярвания, заблуди). Те не желаят да приемат ограниченията на своята независимост и не могат да приемат гледните точки на другите хора, в резултат нарцисистите се изолират от коригиращите ефекти на споделеното мислене. В самота те са склонни да развият своите убеждения в мрежа от странни и напълно необосновани подозрения. Сред нарцисистите подобни фантазии (бредови убеждения) често се развиват след сериозен стрес или неуспех, който нарушава образа им за превъзходство и всемогъщество. Склонни са да проявяват компенсаторна грандиозност, реконструирайки реалността според въображението си, като не  желаят да се откажат“.

„Бредовите убеждения могат да се развият и в резултат на усещане за отхвърляне и унижение. Тук можем да видим бързото развитие на манията за преследване и високомерната грандиозност, характеризираща се със словесни атаки и помпозност. При нарцисистите гневът рядко приема формата на физическо насилие и обикновено се изразява чрез словесни обиди и спорове. Това може да се види в потока от ирационални коментари, в които те упрекват и презрително осъждат други хора като глупави и недостойни. Тези словесни атаки обикновено нямат обективни причини, често са смесени със заблуди и могат да бъдат насочени към онези, които не са успели да разпознаят високия статус, в който той или тя изисква да бъде видян.“ (Millon, 2011, стр. 407-440).

Разводът и разпадането на семейството представляват вид неуспех и се възприемат като унижение и предателство от съпруга (съпругата), когото Милън отбелязва като отговорен за декомпенсацията на нарцисиста в „параноидно разстройство“ и „мания за преследване“. В резултат на тези психологически стресове, нарцистичният родител развива мания за преследване и бредови убеждения относно неадекватността на другия родител.

Нарцистичният или параноичният родител „изпълва своите мрежи от вярвания с причудливи и напълно необосновани подозрения, което може да доведе до множество неоснователни обвинения за  злоупотреба от страна на другия родител, който става обект на параноичното преследване от страна на нарцистичния родител. Когато е изправен пред тежък психологически стрес по време на развод, нарцистичният родител „реконструира реалността“ в съответствие с представите на своите параноични убеждения по отношение целевия родител, по отношение на който нарцисистът не може и не иска да се предаде“.  

Междувременно детето, което също попада в семейния процес на развод, се опитва да разбере както своята роля в развода на родителите, така и по-широките последици от развода след разрушаването на семейството. Поради незрялостта на мозъчното развитие, детето ще се обръща и ще търси връзка със семантичните конструкции на родителите, за да се ориентира в настоящата неразбираема ситуация. Това е естествен процес на социална адаптация.

Детето обаче научава смисъла на случващото се от параноидната психопатология на нарцистичния родител, в резултат на което приема ирационалните семантични конструкции на патологичния родител за истина.

Характерна черта на нарцистичните личности е, че те не признават авторитети, признават само сила. Освен това, нарцисистите нямат емпатия и не признават правата на другите, които експлоатират. Следователно, нарцистичните родители не признават авторитета на съдебните решения, които „ограничават свободата им“ и ще предприемат поредица от манипулации, за да разрушат общуването на детето с другия, психически здрав родител.

Освен това, без отделяне от източника на психопатологията, детето ще продължи да развива и изразява ирационални, параноични вярвания относно психически здравия родител, което ще доведе до изключване на възможността за изграждане на нормални, мили и подкрепящи отношения между родител и дете. Засилената враждебност на детето към по-здравия родител и отказът му от отношения с него, ще бъдат психологически подкрепени от нарцистично-патологичния родител чрез различни явни и скрити форми на общуване, които активно ще подкопават способността на детето да развие нормални отношения с другия, психически здрав родител.

В отговор на разрушителните действия на нарцистичния родител, който пренебрегва съдебните решения, целевият родител, може многократно да се обръща към съда, за да наложи прилагането на съществуващи съдебни решения. Въпреки това, през целия този процес на посещения на детето, правата на целевия по-здрав родител ще бъдат сериозно нарушени в продължение на месеци или дори години, под влиянието на психическото насилие от страна на нарцистично-патологичния родител. По този начин, тези забавяния и време за съдебни заседания служат за вкореняване на психопатологията на нарцистичния родител в психиката на детето.

През този период детето ще остане в тясна психологическа връзка с тежката психопатология на нарцистично декомпенсирания родител, така че симптомите на психопатология при детето ще се увеличават с времето.

В рамките на този процес, постановленията на съда за „споделено родителство“ на практика ще се превърнат в решения за еднолично попечителство от страна на нарцистично-патологичния родител. Детето ще е подложено на постоянно индуциране на психопатология, живеейки заедно с такъв родител, чието развитие води до отказа му да общува с целевия – по-здрав родител. Без лечение на основната междуличностна психопатология, която се проявява чрез детето, истинското съвместно възпитание ще бъде невъзможно.

Лечението, както е посочено в DSM-IV TR, изисква период на психологическо отделяне на детето от източника на психопатологията, т.е. декомпенсирания нарцистичен/граничен родител с параноидна мания за преследване.

За да се постигне истинско съвместно възпитание на детето, първото което трябва да се направи е, да се лекува индуцираното бредово (налудно) разстройство на детето. Само тогава може да се осигури развитието на нормален диапазон от отношения, основани на любов с психично здравия родител, без разрушителните ефекти на тежката психопатология на другия родител. Само целенасочена и проактивна терапия, която учи детето на подходящи умения за критично мислене и му осигурява обективни смислови конструкции по отношение развода на родителите и отношението на детето с всеки от тях, може да му позволи да изгради здравословни, любящи взаимоотношения и с двамата родители.

След като се постигнат тези нормални и балансирани отношения, детето може да бъде отново въведено в психопатологията на нарцистично-параноидния родител, така че детето и цялото семейство да могат да постигнат истинско съвместно възпитание. В процеса на събирането на детето с патологичен родител е необходимо внимателно наблюдение на симптомите от екипа за лечение, за да се гарантира, че детето изгражда нормални отношения и с двамата родители, без да се връща към враждебните и ирационални, основани на бредовата система на нарцистично-патологичния родител.

За да се постигне изпълнение на съдебна заповед за съвместно възпитание, първо е необходимо да се отстрани семейната психопатология, която се изразява чрез симптомите на психичното разстройство у детето. Само тогава може да се постигне истинско съвместно възпитание. Без елиминиране на лежащите в основата междуличностни психопатологии в семейството, изразяващи се чрез симптоми на психично разстройство у детето, съдебните решения за съвместно възпитание просто ще се превърнат де факто в решения за еднолично възпитание от патологичния родител, именно поради характера на проявите на неговата патология. 

Източник https://drcachildress.org/wp-content/uploads/2019/11/Pathogenic-Parenting-During-Divorce-De-Facto-Sole-Custody-Childress-2011.pdf

[1]  Д-р Крейг Чайлдрес (Dr. Craig Childress, Psychologist, Claremont, CA) е лицензиран клиничен психолог с частна практика (завършил през 2000 г.), специализиран в детска и семейна терапия, и съдебен експерт по родителско отчуждение. Преди да започне частна практика, д-р Чайлдрес е работил като детски психолог в Детската болница на окръг Ориндж, а по-късно, като  главен медицински директор на Център за оценка и лечение на деца, специализиран за деца в приемни семейства. Автор е на статии и книги по проблема с родителското отчуждение. Противник и критик на преобладаващото безразличие на специалистите по психично здраве към проблема с родителското отчуждение. Основните направления на неговата практика са ранното детско развитие и психичното здраве, конфликтите между родители и деца, вкл. състоянието на децата и семействата  в резултат на разводи с високо ниво на конфликтност.  Уебсайт - https://drcachildress.org/

 

 

Огледалото на нарцисиста (Карън Уудал[1])

 

Нарцистичният персонаж е психологически много сложен персонаж. Сложен е, защото когато си отчужден от децата си от нарцисист, ти вече не съществуваш в техния свят и в душата им, защото той (нарцисистът) е като актьор във филм, създаден от него.

Никой всъщност не съществува в света на нарцисиста, нито вие, нито децата, нито дори самите те. Това, което съществува, е просто проекция, маска и виеща черна празнота, която е ключовият фактор в света, в който се намират. Нека обясня това накратко.

Нарцистичното личностно разстройство е сложен личностен проблем, който възниква от неспособността на растящото дете да получи любов и любящо внимание от родителите, които формират чувство за собствен Аз и цялостност на личността. За да стане цялостно, детето трябва да има позитивни взаимоотношения с хората около себе си през целия си живот и трябва да чувства, че неговите потребности са важни за другите за значителен период от време и че неговите потребности са легитимни. Нарцисистът не е в състояние да осигури отношения основани на любов за своите деца и затова децата често растат, точно както нарцисистът в ранните си години, жадни за одобрението и вниманието, които искат да получат.

Нарцисистите се нуждаят от одобрение и внимание (валутата на техния психологически свят), за да се убедят, че са добри хора. Колкото повече получават, толкова по-добре се чувстват. За съжаление, много бързо, когато дадете на нарцисист търсената и очаквана от него валутата, вие намалявате ценността си за него. Самият нарцисист обаче не може да обича този, който му дава любовта, която изисква.

Нарцисистите имат напълно хаотичен модел на поведение. Те много бързо прекратяват връзки с някои хора и насочват вниманието си към други. Те могат да изчезнат от живота ви, само за да се завърнат, когато последният им източник на внимание пресъхне или причини неудовлетвореност. Когато се върнат, те ще се съсредоточат върху вас за известно време, защото вие сте техният източник на храна, тяхната нарцистична храна, дори ако този източник е стар и износен. Когато намерят нов източник, те ще изчезнат отново.

Нарцисистите всъщност не съществуват, когато са сами. Това е така, защото маската, която носят (фалшивата личност), се държи на мястото си благодарение на това, което получават от други хора. Като огледало: докато някой им казва, че са най-честните, най-интелигентните и най-красивите от всички – те съществуват. Когато няма никой наоколо, маската е изложена на риск да се счупи и виещата черна празнота зад нея започва да се разкрива. Някак си нарцисистите знаят, че тяхната личност не е истинска, не е реална и социалните пеперуди пърхат тук-там, помагайки им да запазят маската на мястото й. Съжалявайте ги, но не се опитвайте да изграждате близки отношения с тях – тези хора са студени като лед, когато искат, могат да действат без никакво състрадание. Те правят това, защото не са усвоили най-важното умение за човешки отношения, наречено емпатия. Те не осъзнават, че другите хора също имат чувства, но в съзнанието им само техните собствени чувства са достойни за внимание.

Нарцистичният родител рискува да възпита нарцистични деца и ако децата бъдат напълно изключени от вас чрез отчуждение от родителят-нарцисист, когато реши, че вече не сте му необходим, то децата ви са в голяма опасност. Децата на нарцистични родители са особено изложени на риск, защото реакцията на отчуждение недопустимо разширява правата на детето и изкривява йерархията на взаимоотношенията, убеждавайки родителя-нарцисист, че е по-добър от вас и следователно може да ви отстрани от своя свят. Това перфектно отразява поведението на нарцисиста, който унижава и отстранява всеки, който вече не е полезен за нарцистичната снабдителна система (подхранвайки неговия егоцентризъм).

Борбата с отчуждението при децата, когато са отчуждени от нарцисист, има важно значение, за да ги предпази от развитие на подобни личностни черти.

Както винаги, и сега казвам това с повишено внимание. Вие не сте психиатър, нито пък аз. Диагнозата „нарцисизъм“ е безполезна, освен ако не се извършва от професионалисти като част от вашето съдебно производство. Да кажете на някого, че е нарцисист или да се опитате да убедите вашия съдебен адвокат, че е нарцисист, няма да помогне по никакъв начин. Но ако разпознаете тези черти на характера в отчуждаващия родител, можете да направите нещо, за да защитите себе си и децата си.

Първо защитете себе си. Това наистина е така, тъй като нарцисистът отчуждава децата, като ви изолира и ви поставя на дистанция. Никога не очаквайте да победите нарцисиста, който ви е заличил и не очаквайте да го разберете! Няма начин да разберете логиката на действията му, освен да го приемете като човек, които ще ви използва и ще ви заличи, ако му позволите. Така че не им позволявайте да го направи. Уверете се, че във всичко, което правите, поддържате безопасна дистанция между вас и този човек. Отговаряйте официално (формално) на неговите претенции, по възможност винаги писмено, за да имате копия от отговорите за вашето съдебно дело. Не се опитвайте да апелирате към емпатийната му страна на личността (състраданието) – нямат такава. Не очаквайте молбите ви да бъдат изпълнени, освен ако това няма да му помогне лично. И най-вече, осъзнайте, че това, което прави на вас, ще направи и на децата ви.

Нарцистичните родители не могат да обичат децата си по нормалния начин. Те не могат да се възприемат като отделени от децата си или отговорни за тях. Смяната на ролите, при която детето е отговорно за благополучието на родителите, е често срещано сред нарцистичните родители, тъй като единствената цел, която детето има на тяхната нарцистична планета, е да отразява ценността на своите родители. Ето защо нарцистичните родители са изложени на риск да възпитат нарцистични деца, тъй като децата им се учат от много ранна възраст, че за да бъдат задоволена някоя от потребностите им, първо трябва да угодят на родителя. Това става част от структурата на познанията им за взаимоотношенията. Това е необходимо, за да се гарантира, че първо са удовлетворени потребностите на нарцисиста, преди да се вземат предвид потребностите на някой друг.

Когато се защитавате, трябва да създадете психологически ров около себе си, който нарцисистът не може да премине. След като направите това, можете да предприемете стратегически опити да спасите децата си. Въпреки това, вие, повече от всяка друга група отчуждени родители, е по-вероятно да намерите децата си изоставени на прага си една сутрин, защото на нарцисистът му е писнало от тях. Помнете, каквото правят на вас, същото ще го направят и на децата ви – правят го, защото не могат да се спрат, не могат да постъпят иначе. С порастването на децата и фактът, че те вече не могат да им осигурят достатъчно нарцистична храна, те рискуват да бъдат безцеремонно изхвърлени от живота на своите самовлюбени родители, което може да ги остави объркани и ужасени. Ако една сутрин отворите вратата и ги намерите на прага, вкарайте ги вътре, стоплете ги и им осигурете последователния отговор на потребностите им, който отчаяно търсят. Животът на децата, в който те са привлечени, а после отхвърлени,си взема своето, а вие можете да им осигурите това, от което отчаяно се нуждаят.

Много деца на нарцистични родители биват отхвърляни по време на юношеството, когато започват процеса на индивидуация и отдалечаване (сепарация) от зависимостта на родителите си. Това е нормален процес и децата, които са имали достатъчен опит в нормалното взаимодействие с други възрастни, ще го започнат несъзнателно. Шокът, който получават, когато обичайните им усилия да се отделят от родителя са посрещнати с катастрофално отхвърляне, е раняващ сам по себе си и може да ги накара да се откажат от всякакви опити за индивидуализация и вместо това, подчинявайки се на родителските заповеди да посветят живота си на това да ги отразяват. При тези обстоятелства детето губи способността да поеме контрол над живота си и вероятно ще се нуждае от много помощ в по-късните години, за да повярва, че има право да го прави. Това води детето до зависимо разстройство на личността.

Както се казва в приказката, предупреждавайки ни за нарцистично отчуждение…

Имало едно време една сладка малка принцеса на име Снежанка. Нейната суетна и зла мащеха, кралицата, се страхувала, че един ден красотата на Снежанка ще надмине нейната собствена. Затова тя облякла малката принцеса в дрипи и я накарала да работи като прислужница. Всеки ден суетната кралица се обръщала към вълшебното си огледало: „Вълшебно огледало на стената, коя е най-красива на земята?“... И докато огледалото отговаряло: „Ти си най-красивата на земята“, Снежанка била в безопасност от жестоката ревност на кралицата.

 *******

 25 октомври 2014 г.

„Аз съм отчуждител“

 Аз съм отчуждител. Но ти ме познаваш добре. Някога живя с мен и беше свидетел на моделите ми на поведение, но никога не отдели време да ги изучиш и разбереш. Познавам моделите ти на поведение по-добре, отколкото ти самия себе си. Знам как да те преценя, да те тествам и да те контролирам. Знам какви са слабостите ти и знам, че дълбочината на любовта ти към децата ти е най-голямата слабост, която мога да използвам. Аз съм емоционален терорист. Ще те сплаша, за да се подчиниш. Ще правиш каквото ти кажа, а ако не го направиш, ще ти отнема децата.

Аз съм отчуждител (макар че не го забеляза, когато живеехме заедно), аз започнах работата си много преди да се разделим. Създавах пукнатини и разломи в нашето семейство и контролирах и манипулирах реалността, въпреки че дълго време ти не го забелязваше.

Аз съм отчуждител, в миналото ти усещаше ледения бриз, когато настроението ми се променяше, когато беснеех и после сладко ти се извинявах, за да изгладиш вълничките в нарастващото ти недоверие. Умът ми е изкривен, но проекцията на сянка те кара да вярваш, че всичко е по твоя вина. В крайна сметка стигна до заключението, че ти си луд, а не аз.

Когато се обърнеш към външния свят за помощ, аз ще обърна прекрасното си лице към слънцето, ще разперя широко ръце и ще ги помоля да повярват, че искам само най-доброто за децата си. Ще разширя очи, ще обърна длани и ще кажа: „Какво мога да направя, когато децата не искат да те виждат“ и ще привлека в моето въздушно пространство всички онези, които се опитват да променят живота със собствените ми оръжия, които аз знам по-добре как да използвам.

Децата ми са ценни активи, съвместни начинания, продължение на плановете ми, които правя, за да си отмъстя на хора, които оспорват възгледите ми или се опитват да се намесят във властта, която имам в живота над децата си.

Децата ми са спътници, движещи се към слънчевата светлина, която идва само от мен – никога не можете да се конкурирате с топлината, която изливам в сърцата им, така че само моята любов е достатъчна; всеки излишък от любов става ненужен и аз го изхвърлям, точно както дрехите, които купи за децата и да знаеш, че няма да им позволя да ги носят.

Аз съм всичко, от което се нуждаят.

Ти – не.

Когато любовта ни приключи, яростта ми въвлече децата ни в кампания за отмъщение, която ни обедини срещу теб.

В съзнанието ми, твоето предателство събуди травмите от отминали дни и запали фитила, който доведе до бомбата, която по-късно взриви живота ни. Сега душите на нашите деца са заложници на злото, което пищи от ада, а вие сте безсилни да сдържите вълната, която ще ви залее и ще загинете, губейки децата си, въпреки че те са все още живи и дишат. Загубата ти не е моя, ти, не аз, ще трябва да я преживеем.

Понякога ме отразяваш. Това са две подобни проекции, които изплитат тъкан от разрушение, разкъсваща децата ни на две: от едната страна на светлината, от другата страна на тъмнината, вие сте там, в сенките.

Но най-вече е защото не мога да видя поведението си, не мога да се видя в огледалото. Единственото нещо, от което се нуждая, е любовта на децата ми, за да ме храни и да ми даде чувството за себе си, което загубих още преди да се родя.

Аз съм отчуждител, унищожител, терминатор. Целта ми е да премахна мястото ти в сърцата и живота на нашите деца по всякакъв начин.

Лесно ме забелязват тези, които ме познават, но съм невидим за тези, които не ме познават. Ще харчиш времето, енергията и парите си, казвайки на другите, че аз съм зад всичко това, но аз само се усмихвам и продължавам да разрушавам доверието, което децата ни някога са имали към теб. Аз съм отчуждител, дори когато самият аз не го осъзнавам, а неспособността ми да видя сенките, които хвърлям в проекциите си върху теб, е по вина на система, толкова заслепена от собствените си пристрастия, че е замръзнала, като умовете на нашите деца. Децата са ощетявани точно под носа на онези, които би трябвало да знаят как да им помогнат, но за съжаление те не виждат нищо от това.

Пред твоите и техните очи, животите на децата, които обичаш, са откраднати, заличени и унищожени.

Твоето страдание и болка са даровете, които ценя.

Страданието ти компенсира това, което според мен си направил.

Докато цари хаос и системата е съгласна с моите заблуди и фантазии, властта, която имам остава с мен.

Заедно с деца.

Чийто очи са широко отворени, но не виждат абсолютно нищо.

 *******

03 12. 2017 г.

Хората с нарцистично разстройство на личността се стремят да са активни, да действат. Макар и очарователни в началото, те могат да скрият много добре недостатъците си при първите срещи с нови хора. Те правят това, като се показват на тези срещи изключително мили, много съсредоточени и изключително възприемчиви в общуването си. Те излъчват топлина, която по странен начин се охлажда от време на време, но когато забележат, че ви е станало хладно и неуютно в тяхната компанията, те включват своето очарование и усилват топлината на общуването, така че да забравите за това студено място и да се върнете към насладата от славата на фокусираното им внимание върху вас. В крайна сметка, когато прекарате известно време с такъв нарцистичен човек, ще забележите, че понякога маската леко-полека се отлепва и започва да се смъква. Ще забележите, че фокусираното му внимание върху вас отслабва и когато това се случи, ще установите и почувствате пропаст в собственото си усещане за дълбочината на отношенията ви, която изпитвате. В отношенията ви внезапно ще започне да се развива чувство за липса на емпатия и постепенно ще започнете да осъзнавате, че тук сте сами, вашата ценност е нещо различно от това, в което са ви карали да вярвате преди, че е било само в началото, когато слънцето е греело.

Хората с нарцистично разстройство на личността са изключително разпространени в групата на родителите, които отчуждават децата си, наред с нестабилните личности (гранично разстройство на личността) и социопати, а понякога и психопати. Сред тази група имаме хора, които изпитват взривоопасна отмъстителна ярост, с която грабват детето в резултат на цунами от терор, такива, които имат изкуствена болест, и такива, чийто проблем с проективната идентичност излиза извън контрол. Тези проблеми нямат нищо общо с отношенията на детето с родителя, когото отхвърля, нито с нездравословно родителско поведение, което детето не е в състояние да управлява.

Този проблем няма нищо общо с родителските права, това е проблем на психичното здраве и разглеждането му от друга гледна точка, освен от гледната точка на психичното здраве, не позволява да се разбере колко сериозен е този проблем.

 *******

04 февруари 2018 г.

 Въпреки че нарцисизмът е проблем, който често се свързва с родителското отчуждение, той не е толкова често срещан, колкото изглежда. Диагностицираното нарцистично разстройство на личността е рядко срещано във Великобритания (може би защото клиничните психолози не са склонни да го диагностицират или може би защото истинското нарцистично разстройство на личността е рядко срещано) и затова често не е възможно да се работи директно с родители, които страдат от разстройството. Това, което наблюдавах в работата си ме научи, как се проявява истинският нарцисизъм и как е невъзможно човек, страдащ от него, да направи каквото и да било без външна помощ.

От терапевтична гледна точка, работата с нарцисизъм е дългосрочна задача, в която най-трудното се случва в самото началото, защото хората с нарцистично личностно разстройство не вярват, че се нуждаят от лечение. Чувството за грандиозност и раздутото мнение за себе си им пречат да осъзнаят, че имат проблем, а фактът, че често са манипулирали успешно другите в продължение на много години, ги кара да виждат проблема „там“, т.е. в другите, вместо да поемат отговорност за него.

Нарцисистите всъщност са невероятно крехки хора, силата на тяхното его е изключително слаба и те разчитат на другите, за да подкрепят това фрагментирано чувство за на своя Аз, което се крие под високомерната им самоувереност. Несигурността, която изпитва самовлюбеният човек, го кара да привлича хора към себе си, само за да ги остави в трудно положение, когато вече не са му необходими. Работата ми с такива родители ме научи много за това как те използват децата си като собствено продължение за да усилят уязвимостта и да укрепят защитите си.

Статията „Аз съм отчуждител“ произлиза директно от моите наблюдения върху тази материя, липсваше ѝ само състраданието, което изпитвах към онези родители, чието дете беше привързано, любящо и винаги щастливо, когато беше с тях. Липсваше светлата страна на нарцистичния свят, смехът и играта, танците и пеенето, които вървят с тях. В най-отчаяните обстоятелства тези родители можеха и наистина получаваха удоволствие.

Може да се каже, че нарцистичната защита е помагала да се създаде забавление дори в най-безнадеждната ситуация, но в съвместната ни работа имаше моменти, в които се смяхме много и детето, което участваше в това, се наслаждаваше на тези моменти. Да помогнем на нарцистичните родители да задълбочат взаимодействията си с детето, така че то да се превърне в истински и отделен човек от този родител, беше част от това, което направихме заедно.

Нарцистичният отчуждител може да бъде описан като зъл човек и наистина, в статията си „Аз съм отчуждител“ описвам зъл човек. Наблюдавала съм как диагностициран нарцисист манипулира и контролира събития и взаимоотношения в това, което изглежда като напълно злобна кампания. Въпреки че много хора са ми казвали, че описвам бившите им съпрузи прекрасно, съжалявам, че не споменах лекотата и яркостта, чара и топлината на нарцисиста, както и абсолютната светлина, която понякога идва от сянката.

Това, което ми липсваше, беше състраданието, което изпитвах, когато работех с такова семейство, и привързаността, която изпитвах към тях, дори когато осъзнавах вредата, която можеше да бъде нанесена на детето без моята защитна намеса. Осъзнах, че тези родители не са правили нищо друго освен това, което са смятали за правилно. Затворени в собствените си изкривени мирогледи, всеки от тях правеше най-доброто, на което беше способен според своите убеждения. Дете, родено в свят, където родителите виждат живота различно от другите, има една основната задача – да оцелее в този хаос.

Осъзнах, че нарцисистът всъщност също е човешко същество. Не всяко родителско отчуждение включва нарцисизъм и не всеки нарцисизъм води до родителско отчуждение.

И дори когато това се случи, не винаги завършва катастрофално за всички деца.

 

Източник: https://karenwoodall.blog/2017/03/12/the-transmogrification-of-trauma-in-parental-alienation/

Източник: https://karenwoodall.blog/2014/12/02/mirror-mirror-the-narcisisstic-alienator/

Източник: https://karenwoodall.blog/2018/04/02/caught-in-the-mirror-the-human-face-of-narcissism/

[1] Карън Уудал е известен психотерапевт, водещ специалист по родителско отчуждение във Великобритания и един от водещите съдебни експерти, работещ повече от 10 години като психотерапевт и директор на собствената си частна клиника за раздяла в Лондон, където е специализирана в събирането на отчуждени родители и деца. Тя има личен опит с родителско отчуждение -  била отчуждена от баща си като дете. Блог - http://karenwoodall.blog/

 

Методика „Емоционален интелект/МЕИ“  (М.А.Манойлова)

 

MEИ – Авторска методика за диагностициране на емоционалната интелигентност. Автор – Марина Алексеевна Манойлова – доктор на психологическите науки, доцент, в катедрата по психология и социология на Псковския държавен университет, Псков, Руска федерация, marinaman@list.ru

Инструкция: Прочетете внимателно следните 40 твърдения и ги оценете по петстепенна скала. За всяко твърдение, дайте оценка, която най-добре ви подхожда лично, съгласно следната скала: 5 – винаги; 4 – най-често; 3 – понякога; 2 – рядко; 1 – никога.

1.Ясно осъзнавам чувствата и емоциите си.

2.В публичните ми изяви няма емоция.

3.Спонтанността в поведението не ми пречи да постигна набелязаната цел.

4.При конфликтни ситуации крия емоциите и чувствата си.

5.Слушам внимателно партньорите, с които общувам. 

6.Вземането на решение при конфликтна ситуация трябва да е незабавно.

7.Старая се да оказвам малко влияние върху действията и чувствата на другите хора.

8.Предпочитам да контролирам хората.

9.В еднаква степен осъзнавам своята ранимост и своята сила.

10.За мен е важно мнението на хората, когато давам воля на чувствата си.

11.Отдава ми се да контролирам чувствата си, дори когато съм ядосан или разстроен.

12.Когато общувам с началниците си, губя ума и дума, и мисля само как да приключа разговора възможно най-бързо.

13.Съсредоточавам се върху чувствата на другите.

14.Опитвам се да разрешавам разногласията веднага щом ги открия.

15.Позволявам на други да поемат ролята ми на ръководител, без да ги контролирам.

16.Склонен съм да използвам властта, с която ме упълномощава длъжността, която заемам.

17.Успявам да скрия неприязънта си към лош човек.

18.Когато общувам с колеги, мога да мисля за нещо свое.

19.Във всички ситуации изразявам чувствата си открито.

20.Счупен телевизор (телефон, лаптоп, домакински уред) може да ме разстрои сериозно и накара да се чувствам объркан и отчаян.

21.Общувам с другите по такъв начин, че те да се чувстват горди с успехите си.

22.Не обръщам внимание на психологическите състояния на колегите си, когато постигаме общи цели.

23.Помагам на другите да разберат себе си по-добре.

24.В общуването се фокусирам върху целта, а не върху чувствата.

25.Лесно изразявам симпатията си към друг човек.

26.Близките хора ми казват: Отпусни се!“  

27.Изразявам чувствата си свободно.

28.Чувствам се неуверен/а, когато общувам с хора.

29.Разбирам чувствата на другите хора, дори ако дискусията се води с повишен тон.

30.Безразличен съм към чувствата на другите, които възникват по време на съвместната ни работа.

31.Насърчавам другите да вършат по-добра работата си.

32.Трудно ми е да говоря директно за поведението на друг човек, което ме притеснява.

33.Доверявам се на чувствата си, когато вземам важни решения.

34.Трудно ми е да гледам право в очите човек, когото не познавам добре.

35.Искрен съм, когато споделям чувствата и намеренията си с другите.

36.Когато изразявам емоционална подкрепа на партньора си, той не я възприема, не я чувства.

37.За мен е важно какви чувства и емоции са довели до конфликта.

38.Не ме интересува какво чувства човек, когото не харесвам.

39.С позата, очите, интонацията си, показвам отношението си към друг човек.

40.Трудно ми е да водя критичен разговор, без другият човек да се обиди и да приеме критиката.

Обработка на резултатите

В съответствие с ключа се изчислява сумата от балове за „директни“ и „обратни“ въпроси. След това, за всяка скала, се изчислява индекс по формулата A-B, където A е сумата от балове за „директните“ въпроси, а B е сумата от балове за обратните въпроси, т.е. сумата от балове за „обратните“ въпроси трябва да се извади от сумата от балове за „директните“ въпроси.

Интегрални индекси

1.Вътреличностен аспект на емоционалната интелигентност (способност за осъзнаване и приемане на собствените чувства, самоконтрол): сумата от балове по скали 1 и 2.

2.Междуличностен аспект на емоционалната интелигентност (способност за разпознаване, разбиране и изменение на емоционалните състояния на други хора): сумата от балове по скали 3 и 4.

3.Интегрален показател за емоционална интелигентност: сумата от балове за всички скали на въпросника.

Диапазонът на балове за всяка скала: минимум - -20 бала, максимум - +20 бала.

Интерпретация на скалите

1.Интегрален показател

Високото ниво на емоционална интелигентност предполага липса или незначителна разлика в йерархичната зависимост на отделните компоненти; всички форми се проявяват интегративно на всички нива. Емоционалната интелигентност се счита за високо развита, когато всички форми са представени от качествени характеристики и се реализират във взаимодействие, поведение и дейност.

Средното ниво на развитие на емоционалната интелигентност се характеризира с ясно изразено развитие на едни аспекти на емоционалната интелигентност и ниско ниво на развитие на други негови компоненти. Средното ниво предполага наличие на способности за развитие на отделни компоненти на емоционалната интелигентност.

Ниското ниво на развитие на емоционалната интелигентност се представя с ниски количествени диагностични резултати и се характеризира с липса на мотивация за постигане на успех в професионалните дейности, взаимодействието и общуването. Емоционалната интелигентност може да се развива на всяка възраст.

2.Вътреличностен аспект

Скала 1. Осъзнаване на собствените чувства и емоции

Високи показатели:

Развито емоционално самосъзнание, способност за живот „в унисон“ с вътрешните си емоции, добро разбиране на ролята на чувствата в работата и общуването. Адекватна осведоменост на емоционалните качества, психологическите характеристики на личностните състояния и тяхната роля в професионалната дейност, което е важен критерий за продуктивността на дейността.

Висока потребност от познаване на самия себе си. Висока адекватна самооценка за психологическите и педагогическите знания, осъзнаване на собствените способности, висока самооценка на собственото си възприятие от страна на партньорите по общуване и как изглежда човек в очите на другите. Развитата рефлексия е процес на огледално отразяване на субекти, чието съдържание е възпроизвеждането и пресъздаването на характеристиките на комуникационните партньори. Рефлексията от процеса на самопознание на вътрешните състояния формира разбиране на другия чрез мислене „от неговата позиция“ и води до взаимно разбиране. Рефлексията предполага достатъчна зрялост на човек и целенасочено внимание към дейността на собствената душа.

Развита интуиция. Активността и гъвкавостта като личните особености на емоционалната сфера спомагат за бързото реагиране на заобикалящите събития и сравнително лесното намиране на правилното решение в проблемна ситуация.

Самонаблюдението играе важна роля в развиването на самосъзнание и самоконтрол на емоционалните състояния и чувствата.

Осъзнаването и разбирането на собствените чувства и емоции, т.е. развитието на вътреличностния аспект на емоционалната интелигентност, се осъществява чрез повишено внимание към духовния свят на човека. Духовното взаимодействие е най-високото ниво на хуманистична и доверителна комуникация между вътрешно съгласувани партньори.

Ниски показатели:

Ниска способност за разбиране ролята на собствените чувства в работата и общуването. Недостатъчно осведоменост за емоционалните качества, психологическите характеристики на личностните състояния и тяхната роля в професионалните дейности.

Липсва изразена потребност от самопознание. Занижена е самооценката на собствените способности, често възникват неадекватни представи за това как другите хора възприемат лицето.

Ниско ниво на рефлексия и разбиране на мислите и чувствата на другия. Конфликтите и разногласията често са свързани с липса на разбиране на причините за поведението на другия човек и неспособност да се разбере неговата гледна точка. Липса на склонност към самонаблюдение. Недостатъчна опора на интуицията в дейностите и общуването, пасивност, ригидност на общуването. Трудности при разрешаването на проблемни ситуации, свързани с междуличностните взаимодействия. Нисък интерес към собствения вътрешен свят и духовното развитие.

Скала 2. Управление на чувствата и емоциите

Високи показатели

Развита способност за управление на собствените емоции и чувства, способност за приемане и контрол на чувствата и емоциите. Възможност да използва емоциите си, за да постигнете целите. Високо ниво на самоконтрол, дълбоко осъзнаване на собственото психоемоционално състояние в момента и разбиране на случващото се в заобикалящия свят.

Високото ниво на развитие на толерантност, предполага осъзнаване на необходимостта от позитивно отношение към себе си, осъзнаване на толерантните и нетолерантните компоненти в себе си.

Развита способност за самоконтрол и висока наблюдателност, които се проявяват в способността да се забелязват фини, значими емоционални особености на комуникационните партньори.

Високо ниво на развитие на управление на собствените чувства и емоции, позитивно мислене, което се характеризира с единството на положителните емоции и управление на търсенето на решения на проблеми в професионалната сфера. Позитивното мислене е показател за оптимистично разбиране на света, другите хора и себе си.

Ниски показатели:

Ниска способност за управление на емоциите и чувствата, импулсивност; емоциите често пречат на постигането на целите. Нисък самоконтрол, недостатъчно осъзнаване на собствените емоционални състояния и чувствата на другите хора.

Нетърпимост към други позиции, възгледи, ценности и начини на живот. Ниски наблюдателни умения в общуването. Липса на отношение и нагласи към позитивно, оптимистично възприятие за себе си и другите хора, и за живота като цяло.

3.Междуличностен аспект

Скала 3. Осъзнаване на чувствата и емоциите на други хора

Високи показатели:

Способност с лекота да разпознава емоциите на другите хора и да разбира чувствата на партньорите в общуването.

Способност да разбира положението на другия, да си представя света през очите на другия.

Достатъчно добре е развит механизмът за идентификация, за който е необходима силна емоционална връзка и ориентация към другия.

Съпреживяване (емпатия) – това е усвояването (поглъщането) на емоционалното състояние на партньорите в общуването, а взаимодействието се изразява в хуманно отношение към другите.

Високото ниво на междуличностна симпатия, като одобряващо емоционално отношение към партньорите във взаимодействието, се проявява в дружелюбие, възхищение, откритост във взаимодействието, оказване на помощ въз основа на общи възгледи и интереси, и действа като фактор за интеграцията на хората и поддържането на психологически комфорт в екипа.

Благодарение на способността за предвиждане, се формира способност за придаване емоционална окраска на ситуацията, настройвайки се към определените преживявания на другия.

Разполага със способност да повлиява положително върху резултатността на общуването, която служи като източник на самоусъвършенстване и саморазвитие на лицата, въвлечени в конфликтна ситуация, и допринася за търсенето на продуктивни решения на проблемите.

Високото ниво на развитие на осъзнаването на чувствата и емоциите на другите хора е индикатор за цялостно човешко възприятие, т.е. създаването на образ на другия, който включва всички нива на психично отражение и зависи от мирогледа на възприемания.

Скала 4. Управление на чувствата и емоциите на други хора

Високи показатели:

Високото ниво на развитие на способността за управление състоянието на партньора, предполага прилагането на съвкупност хуманистични индивидуализирани въздействия, насочени към предотвратяване на неблагоприятни състояния на другия.

Управлението на състоянието се осъществява с цел предотвратяване на евентуално снижаване на работоспособността и поддържане на здравето, чрез нормализиране на функционалното състояние на комуникационния партньор.

Знае как да взема решения, без да нарушава собствените си интереси или да унижава другия.

Има силно развита способност да прониква във вътрешния свят на другия човек чрез чувството за съпричастност към неговите преживявания.

Високото ниво на развитие на емоционалната интелигентност се характеризира с автентично и безпристрастно отношение към другите. Обективността е присъща за изследваното лице и го определя като човек, уверен в своите сили. Демонстрира високо ниво на психологическа гъвкавост при изграждането на взаимоотношения и можете да избира всякакъв стил на взаимодействие в зависимост от изискванията на ситуацията, като е способен да постигнете добър психологически климат в екип.

Способен е да предвижда развитието на събитията, резултатите от дейностите и в състояние да се подготвя за реакцията своя организъм към определено събитие, преди то да се случи, както и да повлияе на партньора си чрез външен израз (поза, движение) на своето състояние.

Теоретична част на методиката

Емоционалната интелигентност (ЕИ) е способността на човек да разпознава, приема и регулира емоционалните състояния и чувства на другите и на себе си. Структурата на емоционалната интелигентност се състои от два аспекта: вътреличностен (интраличностен) и междуличностен, или социален (с други думи, способността за управление на себе си и способността за управление на отношенията с хората).

Тъй като ЕИ е интегративно понятие, състоящо се от емоция, интелект и воля, е необходимо да се дадат понятия на основните елементи. Емоцията е психичен процес и състояние, свързано с инстинкти, потребности и мотиви, които отразяват във формата на непосредствени преживявания значимостта на явленията и ситуациите, засягащи индивида при осъществяването на неговите жизнени дейности. Интелектът е общата способност за разбиране, познаване и решаване на проблеми, която определя успеха в дейностите. Волята е способността да се действа в посока на съзнателно поставена цел, като същевременно се преодоляват вътрешни препятствия, т.е. своите желания и стремежи. (Голям психологически речник. Санкт Петербург, 2005). От тук може да се направи извод, че волята в ЕИ е средство за подчиняване на емоционалното от интелектуалното. Силата на волята обединява емоциите и интелекта в концепцията за емоционална интелигентност.

Въз основа на тези определения, емоционалната интелигентност може да се опише като регулиране на вътрешната и външната умствена дейност на човек. ЕИ е способността за емоционално разбиране, познаване на собствените състояния и тези на партньорите по общуване; управление на действията в посока на съзнателно поставената цел, регулиране на вътрешните състояния (желания, потребности), свързани с преживяването на значимостта на явленията и ситуациите, засягащи комуникационните партньори. ЕИ е субективна характеристика на личността.

Целта на ЕИ е трансформацията и прогресивното развитие на емоционалната сфера на субекта.

Средства за ЕИ: а) Вътрешен аспект – емоционален потенциал на индивида (натрупван с опит); б) Външен аспект – операцията по прилагане на „техническата“ страна (развива се чрез  обучение, акмеупражнения).

Процесът на ЕИ е осъзнаване на собственото вътрешно състояние и това на партньора по общуване, както и отражение на външното емоционално състояние на другия човек.

Резултатът от ЕИ са психични новообразувания на личността.

В модела на емоционалната интелигентност няма йерархична зависимост; всички форми се проявяват интегративно на всички нива на професионалната дейност в неразривно сливане и взаимодействие. ЕИ се счита за високоразвита, при условие че всички форми са представени с качествени характеристики и се реализират във взаимодействие, поведение и дейност.

Разработената методика за диагностика на ЕИ е въпросник, състоящ се от 40 въпроса-твърдения. От изследваното лице се иска да оцени степента на съгласие с всяко твърдение по 5-степенна скала.

Въпросникът съдържа 4 субскали и 3 интегрални индекса: общо ниво на EИ, изразеност на вътреличностните и междуличностните аспекти на EИ.

Стандартизация на методиката

За да се стандартизира авторската методика за диагностициране на емоционалната интелигентност, е проведено проучване (2004-2005 г.) върху представителна извадка от мъже и жени на възраст от 17 до 65 години, работещи в различни области на професионална дейност - учители, психолози, медицински работници, служители, работници, студенти от Псковска област. Общият обемна извадката е 719 респонденти.

За да се идентифицират половите, възрастовите и професионалните различия в характеристиките на емоционалната интелигентност, стандартизираната извадка е разделена на подгрупи по пол, възраст, професионална дейност и трудов стаж (за студенти – по години на обучение).

Извадката от учители също е разделена на 2 подгрупи въз основа на показателя за удовлетвореност от професионалните дейности, съответно с висока и ниска удовлетвореност от труда. Общо са идентифицирани 4 възрастови категории: 17-21 години – юношество, 22-35 години – първи период на зрялост, 36-55 години – втори период на зрялост, 55 години и повече – старост. Изследвани са и разликите в нивото на развитие на емоционалната интелигентност сред представители на три категории професии: учители, медицински работници, работници и служители от други специалности и студенти от педагогически университет от 1-ви до 5-ти курс.

Статистическият анализ на различията в средните стойности на скалите на методиката показа следните тенденции.

Най-очевидните различия са половите (Таблица 1). Свойствата на емоционалната интелигентност са с различна степен на проявление при мъжете и жените; съответно, жените имат по-високи резултати на емоционална интелигентност в сравнение мъжете.

Възрастовите различия в показателите за емоционална интелигентност са по-слабо изразени (Таблица 2). В тази връзка „критична точка“ е преходът от юношеска към зряла възраст. В юношеска възраст, вътреличностният аспект на емоционалната интелигентност е по-изразен, наблюдава се усилено внимание към собствения вътрешен свят, осъзнаване на чувствата и възможност за самоконтрол, което се обуславя от възрастовите закономерности на психично развитие.

Анализът на различията в средните стойности на емоционалната интелигентност сред представители на различни професионални групи разкрива, че показателите за емоционална интелигентност на работещите в „помагащи професии“ и дейности в сферата „човек на човек“, са по-високи от тези на представители на други професии. Не са открити съществени различия в изразяването на емоционална интелигентност сред учителите и медицинските работници (Таблица 3).

Установени са значителни различия в характеристиките на емоционалната интелигентност при учители с различен стаж и различни нива на удовлетвореност от работата. Така, в групата на учителите с дълъг стаж, които не са доволни от професионалната си дейност, се наблюдава намаление на показателите за вътреличностния аспект на емоционалната интелигентност (Таблица 4). Такива учители не осъзнават ясно собствените си чувства, в по-голямата си част не ги приемат и изпитват трудности при управлението на емоциите си. Това свидетелства за тенденция към професионална деформация на личността на такива учители. В този контекст, показателите за вътреличностния аспект на методиката за емоционална интелигентност могат да служат като индикатори за диагностициране на тенденции към емоционално прегаряне и професионални деформации на личността на учителите.

Сравнението на показателите на методиката върху извадки от студенти и работещи учители разкрива, че студентите имат по-слабо изразени характеристики на емоционалната интелигентност, при междуличностния аспект (Таблица 5). С други думи студентите не притежават необходимите комуникативни и педагогически умения, свързани с разбирането на чувствата и емоциите на други хора и способността да контролират състоянието на другия, за да го хармонизират и да облекчат емоционалното напрежение. Междуличностният аспект на емоционалната интелигентност се формира в професионалните дейности и общуването. Този факт потвърждава значението на активните методи на социално-психологическо обучение за развитието на емоционалната интелигентност на студентите от педагогическите университети.

При определяне на средните стандартни стойности и преобразуване на суровите балове в стандартни резултати, най-значимите са разликите по пол. Таблици 7 и 8 съдържат преобразуването на суровите балове в стандартни резултати (стенове) за мъже и жени за всички скали на въпросника.

 За да се преобразува суров бал в стандартна стойност (стен), трябва да се намери желаната скала в реда (хоризонтала) и да се придвижи по него до колоната с интервала от стойности, в който попада изчисленият суров резултат. Първият ред на намерената колона (отгоре) показва съответния стен.

Например, ако суровият бал по скала 1 е +7, в ред 1 намираме интервала 6-7. Първият ред на тази колона показва стойността на стен: 5.

В резултат получените стенови показатели за нивото на изразеност на всяко свойство, емоционалната интелигентност се определя, както следва:

-1-4 стена – ниско;

-5-6 стена – средно;

-7-10 стена – високо.

Вътрешната съгласуваност на скалите на въпросника е определена чрез корелационен анализ върху общата извадка от участниците. Всички скали на въпросника имат значими положителни връзки помежду си и с интегралния индикатор (общия резултат от емоционалната интелигентност) (Таблица 9).

/

 

Въпросник „Субектност[1]“ (Е. Н. Волкова, И. А. Серегина, 1999, 2020)

 

Теоретична постановка

Терминът „субектност“ е използван за първи път от А. Н. Леонтиев в труда му „Дейност. Съзнание. Личност“ през 1975 г. Под „ субектност “ Леонтиев разбира определен набор от човешки качества, които характеризират сферата на неговите дейностни способности – способността му за самоопределение, творческа активност и др.  

В западноевропейската психологическа наука най-точният аналог е английската дума „agency“, която навлиза в лексикона през 80-те години на миналия век. Тя обозначава способността на човек да бъде агент (субект), т.е. активен участник, движеща сила на действието.

Според едно от определенията, agency е „осъзнатата способност на хората да влияят на света си, а не само да го опознават и да му придават личностно или интерсубективно значение. Тази способност е силата, присъща на хората да действат целенасочено и рефлексивно, намирайки се в повече или по-малко сложни взаимоотношения помежду си, коригирайки и преобразувайки света, в който живеят, при обстоятелства, при които те могат да считат различни начини на действие за желани и възможни, макар и не непременно от едина и съща гледна точка“.

Най-признатата теория е тази на Р. Харе, който смята: „Най-общото изискване, за да може едно същество да се счита за субект, е то да притежава известна степен на автономност. Под това имам предвид, че неговото поведение (действия и актове) не са напълно детерминирани от условията на непосредствената му среда“. Харе смята, че пълноценният субект (agent), е способен да се дистанцира както от въздействието на средата, така и от принципите, на които е основано поведението до настоящия момент. „Човек е перфектен субект по отношение на определена категория действия, ако както склонността към действие, така и склонността към въздържане от действие са в рамките на неговата власт.“

Характеристики на субектността

Според С. Л. Рубинщайн, субектността се тълкува като способността на човек да прави промени в света и в себе си. Тази способност се формира в хода на историческото и индивидуалното развитие. В този случай субектът се характеризира с качества като: активност, способност за развитие и интеграция, самодетерминация, саморегулация, самодвижение и самоусъвършенстване.

Е. Н. Волкова определя субективността чрез категорията „отношение“: отношението към себе си като действащ субект и същото отношение към другите хора. В. Н. Мясищев е съгласен с нея, считайки подобни взаимоотношения за „ядро“ на човешкия живот, защото именно в тях се проявяват целите на човек, чувствата му към другия и нивото на способности по време на взаимодействие с други хора.

И. В. Дуденкова също посочва принципа на автономност на разума и принципа на рефлексията.

А. Г. Асмолов разглежда субектността като характеристика на дейността, която изразява нейния вътрешен смисъл. За Асмолов субектността е тясно свързана с мотивацията.

А. Н. Илин пише, че субектността е в общо онтологично пространство със свободата и отговорността.

В. И. Слободчиков разглежда субектността като способността на човек да управлява действията си, реално и практически да трансформира дейността си, да планира методи на действие, да изпълнява програми, да контролира напредъка и да оценява резултатите от действията си.

С. С. Кашлев и С. Н. Глазачев разбират под субект „носител на субективно-практическа дейност и знания, доколкото той е включен чрез реална дейност в процеса на пряко преобразуване и познание на околната действителност“.

Съвременният психолог М. Н. Циганкова разглежда субективността като водещ фактор в личностното и професионалното самоопределение в юношеска възраст. Според нейните препоръки, формирането и развитието на субектността в рамките на дейностите по кариерно ориентиране значително повишава тяхната ефективност.

Определяйки субективността като интегративна характеристика на личността, отразяваща способността за самоопределение, М. Н. Циганкова отбелязва, че в професионалното самоопределение тази характеристика представлява способността самостоятелно да се насочва и определя (определя) собственото професионално развитие. Високото ниво на субективност в сферата на професионалното самоопределение, според нейните изследвания, се изразява в следните характеристики:

-самостоятелно поставяне на цели и осмисленост на живота;

-адекватна самооценка и авторефлексия на личните способности, възможности, мотиви и професионални интереси;

-наличие на представи за стратегията на личното бъдеще и компетентност в средствата за постигането ѝ;

-формирани професионални предпочитания и планове, познаване на начините за тяхното изпълнение и особеностите на приоритетните сфери на професионалната дейност;

-способност за подготовка и постигане на професионална самореализация чрез активна и творческа дейност;

-саморегулация, основана на вътрешния локус на контрол;

И. А. Серегина предлага структура на субективността, която включва съзнателна творческа активност, способност за рефлексия, осъзнаване на собствената уникалност, разбиране и приемане на другите.

Модели на субектността

Продуктивна субектност (англ. productive agency)

Д. Шварц свързва продуктивността и субективността. Според него, за да се осъществи колаборация, не е задължително хората да комуникират: дори да говорят различни езици, те могат успешно да работят заедно. А възникването на мотивацията за колаборация зависи от това, доколкото те могат да проявят своята субектност чрез участие в продуктивни дейности.

Разединена субектност (англ. disjoint agency)

Х.Р. Маркус и С. Китаяма пишат, че моделите на разединената субектност поставят на първо място личната автономия, локализирана в индивида. Този модел, според тях, „не е общ модел на мотивация, а модел предимно на смисъл и житейски практики, типични за контекстите на живот на европейско-американската средна класа“.

Съвместна субектност (англ. conjoint agency)

При съвместната субектност на преден план излиза взаимосвързаността на отделните субекти. Формирането на субектността в този модел се основава на усвояването на определени културни модели. Освен това, те не е задължително да бъдат етнонационални образувания. Маркус и Китаяма, след като са изследвали формирането на идентичността по страниците на американски списания установили, че изданията за хора с висше образование промотират модел на разединена субектност, а тези медии, които са фокусирани върху средното образование – на обединена субектност.

Субектност и субективност

А. К. Оснински, разграничавайки понятията „субективно“ и „субектно“ казва, че субективното представлява цялостна онтологична характеристика на човешкото съществуване, а субектното – характеристика на дейността, следователно може да се разглежда като една от страните на субективността. В. И. Слободчиков и Е. И. Исаев определят субективността като базова категория, която установява общия принцип на съществуване на човешката реалност, а субектността е „социален, дейностно-преобразуващ способ на човешко съществуване“. По този начин „субектността е централното образувание на човешката субективност“.

Предназначение на теста. Диагностика на нивото на развитие на личността, като субект, на база нейните атрибутивни характеристики (субектността и нейната структура), установяване на склонността на човек към субектност и едновременно с това стимулиране формирането на тези нагласи. Настоящата версия на въпросника е насочена към тийнейджъри.

Инструкция:  „Моля, прочетете внимателно всяка характеристика и отговорете с „да“ или „не“ на зададените въпроси. Ако ви е трудно да отговорите, можете да отбележите „понякога“. За да обозначите варианта си за отговор, трябва да поставите произволна икона (+, v) в съответната колонка на таблицата срещу всеки въпрос.“

Процедура: стандартна за текстови въпросници; за попълване на методиката са необходими 15–20 минути.

Въпросник

1.Страдате ли от липса на енергия, воля и целеустременост?

2.Всичко, което ви се случва, винаги ли е ваше дело?

3.Рядко ли се различават думите и действията ви?

4.Способни ли сте лесно да намерите общ език с всеки разумен и знаещ човек?

5.Смятате ли се за великодушен и търпим към недостатъците на другите?

6.Опитвали ли сте се да промените нещо в себе си?

7.Вярно ли е, че най-разумното нещо, което човек може да направи в живота си, е да не се съпротивлява на собствената си съдба?

8.Можете ли да бъдете критични към себе си?

9.Може ли да се каже, че сте човек, отзивчив към призиви за помощ?

10.Лесно ли се поддавате на влиянието на други хора?

11.Често ли си казвате: „Ако не аз, тогава кой?“

12.Когато ви се случи нещо неприятно, казвате ли: „Така ти се полага“?

13.Често ли предприемате определени действия, като например пазаруване, под влияние на реклама?

14.Можете ли да кажете, че сте безкористен човек?

15.Вашето мнение има ли достатъчна тежест в очите на другите?

16.Независим човек ли сте?

17.Можете ли да кажете, че цените себе си достатъчно високо?

18.Очаквате ли всичко да се разреши от само себе си в трудни ситуации?

19.Делкатен човек ли сте?

20.Смятате ли, че вашата личност е много по-интересна и по-богата, отколкото може да изглежда на пръв поглед?

21.Вярно ли е, че много от вашите успехи са възможни само благодарение на помощта на други хора?

22.Отнасят ли се хората с вас така, както заслужавате?

23.Когато правите планове, като цяло уверени ли сте, че ще ги осъществите?

24.Знаете ли как да ръководите други хора?

25.Вярно ли е, че мнението на другите за вас съвпада с вашето?

26.Можете ли да бъдете наречени „водач“, организатор?

27.Мислите ли, че ако имаше повече хора като вас, животът щеше да се промени към по-добро?

28.Съответства ли животът ви на вашите желания и вътрешни изисквания?

29.Смятате ли се за човек, способен на сътрудничество и взаимопомощ?

30.Мислите ли, че сам сте станали такъв, какъвто сте?

31.Вярно ли е, че хората се оказват самотни, защото самите те не проявяват интерес и дружелюбие към другите?

32.Вие уверен в себе си човек ли сте?

33.Може ли да кажете, че сте инициативен човек?

34.Често ли изпълнението на вашите желания зависи от късмета?

35.Можем ли да кажем, че като цяло контролирате съдбата си?

36.Вярно ли е, че дълбочината и богатството на вашия вътрешен свят определят вашата ценност като личност?

37.Енергичен човек ли сте?

38.Смятате ли, че вашите достойнства надвишават вашите недостатъци?

39.Опитвате ли се да планирате дните, седмиците си?

40.Общуването с вас интересно ли е и доставя ли на хората искрено удоволствие?

41.Общителен и спокоен човек ли сте?

42.Вярно ли е, че способните хора, които не успяват да реализират своите възможности, сами са виновни за това?

43.Отговорвн човек ли сте?

44.Вярно ли е, че не сте ли свикнали да се разстройвате за дреболии?

45.Смятате ли, че всеки човек е уникален?

46.Считате ли, че е безполезно да се полагат усилия за промяна?

47.Трудно ли ви е да започнете някакво ново дело?

48.Вярно ли е, че вашето собствено „Аз“ не изисква някакво специално внимание?

49.Склонни ли сте да прощавате грешките на другите хора?

50.Харесвате ли подвижните игри?

51.Уверен ли сте, че в живота сте заели правилното място?

52.Опитвате ли се да се борите собствените си лоши навици?

53.Имате ли ясна представа какво ви очаква в бъдеще?

54.Винаги ли предпочитате да вземате решения и да действате самостоятелно, вместо да разчитате на помощта на други хора и съдбата?

55.Стремите ли се да научите повече?

56.Често ли други хора не ви разбират?

57.Ако друг човек има различна гледна точка, можете ли да се съгласите с него?

58.Свикнали ли сте в живота да разчитате на себе си?

59.Могат ли хората да разчитат на вас по сериозни въпроси?

60.Чувствате ли понякога, че сте човек, „не като всички останали“?

61.Обичате ли да измисляте и правите нещо ново?

62.Можете ли да кажете, че сте господар на съдбата си?

 Обработка на резултатите

Резултатите се обработват с помощта на ключ: изчислява се сумата от балове за твърдения, свързани с отделните скали.

За съвпадение с ключа се присвоява 1 бал, за отговор „понякога“ – 0,5 бал.

Забележка: за скалите „Активност“ и „Свобода на избор и отговорност за нея“ максималният резултат е 11 бала, за всички останали скали – 10 бала.

 Интерпретация на резултатите

Данните се интерпретират, като се вземат предвид стойностите, представени в таблицата.

Таблицата представя средните групови стойности за скалите на методиката за обща извадка от надарени юноши и за извадки от юноши с различни видове специална надареност.

1.Скала „Активност“

Високите стойности (над 9 бала) показват, че тийнейджърът може да се характеризира с изразен стремеж за разширяване сферата на дейност, желание за промяна на реалността, осъзнат стремеж да твори своята дейност, живот и съдба.

Средните стойности (от 6 до 9 бала) свидетелстват за проява на съзнателна и целенасочена активност, но ситуативно, от време на време, а тийнейджърът няма напълно оформена представа за себе си като активна, инициативна личност.

Ниските стойности (под 6 бала) показват, че тийнейджърът не излиза извън рамките на ситуацията и изискванията на средата и по-скоро действа пасивно, адаптирайки се към очакванията на обществото.

2.Скала „Способност за рефлексия“

Високите стойности (над 7 бала) показват, че тийнейджърът познава и разбира добре себе си, а също така е наясно как е възприеман от другите хора и се характеризира с добър самоконтрол и самообладание.

Средните стойности (от 4 до 7 бала) предполагат склонността към рефлексия да се проявява не толкова често, от време на време, а резултатите от самопознанието не се отличават с дълбочина и многостранност.

Ниските стойности (под 4 бала) свидетелстват, че тийнейджърът не е склонен да разсъждава върху случващото се в собственото му съзнание, не е отзивчив към самопознание на вътрешните си психически актове и състояния и не се задълбочава в това, по какъв начин другите го оценяват, познават и разбират неговите личностни особености.

3.Скала „Свобода на избора и отговорност за него“

Високи стойности (повече от 10 бала) – тийнейджърът разбира, че разполага с възможността като цяло сам да избере своя житейски път, както и конкретни цели и средства за постигането на тези планове; същевременно разбира, че да бъде свободен означава и да бъде отговорен за идеите и решенията.

Средни стойности (от 6 до 10 бала) – стремежът за свобода при вземане на решения се проявява ситуационно; чувството за пълна свобода на избор не характеризира такъв субект; той е склонен да се подчинява на обстоятелствата и волята на други хора, включително да прехвърля отговорност върху тях.

Ниски стойности (по-малко от 6 бала) – индивидът не се стреми самостоятелно да изгради житейския си път или избира пътя на подчинение на „по-силна воля“, което е съпроводено с отричане на собствената отговорност за случващото се.

4.Скала „Осъзнаване на собствената уникалност“

Високите стойности (над 8 бала) предполагат наличие на разбиране, че човек е неповторим и единствен; налице е чувство за индивидуалното си предназначение в живота, съчувствие към себе си като уверен, независим, надежден човек, който има за какво да се уважава.

Средните стойности (от 5 до 8 бала) демонстрират увереността в своите особености и индивидуалност, която обаче се проявява ситуативно, от случай на случай; субектът изпитва съмнения в това, че всяко дете, всяка личност, всяко семейство е уникално и неповторимо. Увереността и любовта към себе си могат да бъдат заменени от чувство на объркване и неудовлетвореност от себе си.

Ниски стойности (под 5 бала) –  субектът няма увереност в ценността на своето „Аз“ както за себе си, така и за другите; субектът се характеризира с недоволство и неуважение към себе си, изпитва съмнения в това, че по някакъв начин се отличава от другите и не разбира уникалността на своето предназначение в живота.

5.Скала „Разбиране и приемане на другия“

Високи стойности (над 9 бала) –  субектът признава уникалността и неповторимостта на другите хора; партньорът се разглежда като реален, конкретен, а не въображаем участник в общуването; формирано е отношение към другия не като средство за постигане на цел, а като ценност.

Средни стойности (от 6 до 9 бала) – способността да се вижда и разпознава уникалността и неповторимостта на друг човек се проявява в зависимост от обстоятелствата и не е характерна черта на субекта.

Ниски стойности (под 6 бала) – в подрастващият не е изразен стремеж да вижда във всеки човек уникални и неподражаеми черти, нито да признае наличието на лични цели и ценности у всеки човек; има отношение към другите по-скоро като средство за постигане на собствените цели.

6.Скала „Саморазвитие“

Високи стойности (над 9 бала) – тийнейджърът се характеризира с желание за промяна, осъзнава възможността за саморазвитие; готов е да възприема сигнали за промените отвън; саморазвитието е необходимо условие за живот.

Средни стойности (от 6 до 9 бала) – желанието за саморазвитие все още не се е превърнало в стабилна личностна черта, проявява се рядко и не е важен аспект от живота.

Ниски стойности (под 6 точки) – за лицето не е важно дали той сам се развива, дали промените, които се случват са желателни за него или дали просто бива възпитаван и управляван отвън.

7.Скала „Обща субектност“

Високите стойности (над 49 бала) показват, че тийнейджърът проявява активност, висока съзнателност, свързана със способността за целеполагане; показва желание за саморазвитие; осъзнава собствената си неповторимост и уникалността на другите хора; разбира възможността за свободен избор, както и отговорността си за този избор.

Средни стойности (от 36 до 49 бала) –  възможно е тийнейджърът да е на етап формиране на такава личностна черта като субектност (тъй като човешкото развитие протича по пътя на нарастваща субектност с възрастта), като отделни атрибути на субектността се проявяват ситуативно.

Ниски стойности (под 36 бала) – възможно е тийнейджърът все още да не е достигнал нивото на развитие на личността, при което субектните качества на човек започват да се проявяват.

Използване на въпросника „Субектност“ при подготовка на курсови и диплонми работи

Ето някои примери за емпирични изследвания по психология с използване въпросника за диагностика на субектността, включващи сравнителен анализ и идентифициране на взаимовръзки:

1.Провеждане на сравнителен анализ на нивото на субектност сред студенти от различни факултети. Това проучване може да включва извадка от студенти от хуманитарни и технически специалности. Целта ще бъде да се установят различия в показателите за субектност, което може да помогне за разбирането как образователната среда и спецификата на обучението влияят върху развитието на субективността.

2.Сравнение на нивото на субектност сред работниците от различни възрастови групи. В това изследване участниците могат да бъдат разделени в няколко възрастови категории, като например млади професионалисти, средна възраст и предпенсионна възраст. Целта на изследването е анализ, който да провери и разкрие как свързаните с възрастта промени и житейският опит влияят върху нивото на субектност в професионалната дейност.

3.Изследване на връзката между нивото на субектност и нивото на удовлетвореност от работата чрез корелационен анализ. Това изследване би могло да използва въпросници за оценка на удовлетвореността от работата и субектността, за да определи дали има статистически значима връзка между тези показатели. Резултатите могат да помогнат да се разбере как личностните характеристики влияят на възприятието за работната среда.

4.Провеждане на сравнителен анализ на нивото на субектност при мъжете и жените. Изследването може да включва извадка от равен брой мъже и жени, за да се установят половите различия в проявите на субектност. Това може да помогне за разработването на полово оеиентирани програми за развитие на лични качества.

5.Установяване на корелацията между нивото на субектност и нивото на социална активност. Това изследване би могло да използва въпросници за оценка на социалната активност и субектност, за да се определи как тези показатели са свързани. Това може да помогне за разбиране как личностните характеристики влияят върху участието в обществения живот.

6.Сравнителен анализ на нивото на субектност при хора с различни нива на образование. Участниците могат да бъдат разделени на групи в зависимост от образователното им ниво: средно образование, висше образование и следдипломно образование. Изследването ще разкрие как нивото на образование влияе върху развитието на субектността.

7.Изследване на връзката между нивото на субектност и нивото на емоционална интелигентност с помощта на корелационен анализ. С помощта на подходящи въпросници е възможно да се определи колко силно са свързани тези два показателя. Това може да помогне при разработването на програми за развитие на емоционалната интелигентност чрез повишаване на субектността.

Всяко от тези изследвания може да бъде адаптирано към конкретни цели и задачи, както и към особеностите на извадката от участници.

Литература

1.Bолкова E. Н. Психологические особенности субъектности одарлнных подростков // Известия Российского государственного педагогического университета им. А. И. Герцена. 2020. № 197. С. 52–62.

2.Серегина И. А. Психологическая структура субъектности как личностного свойства педагога: автореф. … дис. канд. психол. наук. М., 1999. 24 с.

/

[1] Субектността е свойството на индивида да бъде субект на дейност; по отношение на личността, това е способността й да действа като агент (субект) на действие, да бъде независим от други хора. Съществуват много тълкувания на този термин: едни са от гледна точка на хуманистичната, а други на естествено-научната наука (хуманитарна парадигма).

 

Въпросник „Ценност на емоционалния контрол“/ ECV (I. Mauss et al. (2010),

адаптиран от А. А. Панкратова, 2015)

 

Предназначение. Въпросникът „Ценност на емоционалния контрол“/ (Emotion Control Values, ECV) измерва колко е важно за човек да контролира емоциите си и да не ги показва на другите, както и убежденията това, дали емоциите са контролируеми.

 Инструкция: Предлагаме ви списък с 15 въпроса, касаещи преживяванията и изразяването на емоции, както и отношението за значимостта на  контрола върху управлението на емоциите. Моля, отговорете на всеки въпрос, използвайки скала от 0 (категорично несъгласен) до 10 (категорично съгласен).

Въпросник

1.Хората не трябва да изразяват емоциите си открито.

2.Силните емоции са много трудни за контролиране.

3.Обикновено можеш да разбереш какво чувстват хората.

4.Не е правилно винаги да показваш чувствата си.

5.Можеш да научиш много, но не можеш да се научиш да управляваш емоциите си.

6.Хората не трябва да сдържат емоциите си.

7.Всеки може да се научи да управлява емоциите си.

8.Хората почти винаги контролират емоционалните си реакции.

9.За да се справите със силните емоции, трябва да им дадете отдушник.

10.Ако човек иска, винаги може да промени емоционалното си състояние.

11.Хората трябва да контролират емоциите си по-добре.

12.Колкото и да се старае човек, той не може да промени емоционалното си състояние.

13.Напълно приемливо е да изразявате емоциите си – както отрицателни, така и положителни.

14.Всъщност емоциите са почти неконтролируеми.

15.Повечето хора не контролират емоциите си правилно.

 Ключ

Скала „Ценност на емоционалния контрол“: 1, 4, 6 (–), 9 (–), 11, 13 (–).

Скала „Самоефективност на емоционалния контрол: 2 (–), 5 (–), 7, 10, 12 (–), 14 (–).

Контролни въпроси, които се отнасят до оценката на поведението на хората около вас: 3, 8, 15.

 

 Литература

А. А. Панкратова. Новые данные по адаптации опросника ECV (Emotion Control Values) А. Маусс и изучение гендерных различий // Обучение и развитие: современная теория и практика. Материалы XVI Международных чтений памяти Л. С. Выготского (16-20 ноября). М.: Левъ, 2015

 

Тест „Индекс за жизнена удовлетвореност“ (адаптиран от Н.В. Панина[1])

 

Въпросникът, който диагностицира индекса на жизнена удовлетвореност, отразява общото психологическо състояние на личността, степента на нейния психологически комфорт и социално-психологическата адаптивност. Тестът може да се използва за диференцирана оценка на особеностите на стилът на живот, потребностите, мотивите, нагласите и ценностните ориентации на човек, за да се определи кои от тях имат положителен и кои имат отрицателен ефект върху общото му психологическо състояние.

Тестът „Индекс за жизнена удовлетвореност“ (Neugarten A.O.), разработен от група американски учени, изучаващи социалните и психологическите проблеми на геронтопсихологията, е публикуван за първи път през 1961 г. и скоро става широко разпространен. Методиката е била преведена и адаптирана от Наталия В. Панина през 1993 г. Въпросникът се състои от 20 въпроса, отразяващи различни аспекти на общото психологическо състояние на личността и нейната удовлетвореност от живота.

Общият индекс на жизнена удовлетвореност се определя чрез изчисляване на балове по ключ. Максималният индекс на удовлетвореност е 40 бала. Средната жизнена удовлетвореност е 25–30 бала. Резултати под 25 бала се считат за ниски.

Инструкция: Предлагаме Ви 20 твърдения, касаещи удовлетвореността от живота. Оценете всяко твърдение, като използвате предоставената Ви бланка – таблица с номерата на твърденията и три степени за оценка „съгласен“, „несъгласен“ или „не зная“. Отбележете Вашият избор със знак „Х“ в съответната колонка срещу твърдението.

Въпросник

1.С напредването на възрастта много неща ми се струват по-добри, отколкото съм очаквал преди.

2.Животът ми е донесъл повече разочарования, отколкото на повечето хора, които познавам.

3.Сега е най-мрачният период в живота ми.

4.Животът ми би могъл да бъде по-щастлив, отколкото е.

5.Сега съм почти толкова щастлив, колкото бях като млад.

6.Повечето от нещата, които трябва да правя, са скучни и безинтересни.

7.В момента преживявам най-хубавите години от живота си.

8.Вярвам, че ме очакват интересни и приятни неща в бъдеще.

9.Имам същия интерес към моите дела и занимания, както преди.

10.С напредване на възрастта се чувствам все по-уморен.

11.Усещането за напредване на възрастта ме безпокои.

12.Когато погледна назад към живота си, изпитвам чувство на удовлетворение.

13.Не бих променил/а изминалия си живот, дори и да имах възможност.

14.В сравнение с други хора на моята възраст, съм правил много глупави неща в живота си.

15.Изглеждам по-добре от повечето други хора на моята възраст.

16.Имам някои планове, които възнамерявам да осъществя в близко бъдеще.

17.Като се замисля, мога да кажа, че съм пропуснал много в живота си.

18.Твърде често, в сравнение с други хора, се намирам в потиснато настроение.

19.Получих достатъчно много от това, което очаквах от живота.

20.Няма значение какво казват, с възрастта при повечето хора нещата се влошават, а не се подобряват.

Обработка на резултатите

Общият индекс на жизнена удовлетвореност се определя чрез оценяване на баловете по ключа.

Интерпретация на резултатите

Тестът измерва най-общото психологическо състояние на човек, определено от неговите лични особености и системата от отношения към различни аспекти от живота му. Индексът на жизнена удовлетвореност е интегративен показател, който включва емоционален компонент като свой основен носител. Тези изследвани лица, които показват висока стойност на индекса са с ниско ниво на емоционално напрежение, висока емоционална устойчивост, ниско ниво на тревожност, психологически комфорт, високо ниво на удовлетвореност от ситуацията и своята роля в нея.

Под понятието „жизнена удовлетвореност“ се разбира най-общата представа на човек за психологически комфорт, което включва:

-интерес към живота, като противоположност на апатията;

-решителност, целеустременост, последователност в постигането на житейските цели;

-съответствие между поставените и реално постигнатите цели;

-положителна оценка на собствените качества и постъпки;

-общ фон на настроението.

За допълнителна информация за определяне кои специфични сфери от живота носят удовлетворение или неудовлетвореност, можете да се изчисли бала по скалите (максималният брой бал по всяка скала е 8).

Разшифровка на скалите

1.Интерес към живота – твърдения № 1, 6, 9, 11. Скалата отразява степента на ентусиазъм, страстно отношение към обикновеното ежедневие.

2.Последователност в постигането на целите – твърдения № 8, 13, 16, 17. Високите резултати по тази скала отразяват такива особености на отношението към живота като решителност, постоянство, насоченост към постигане на цели. Ниският резултат отразява пасивно примирение с житейските неуспехи, покорно приемане на всичко, което животът носи.

3.Съответствие между поставените и постигнатите цели – твърдения № 2, 4, 5, 19. Високите резултати отразяват убеждението на човек, че е постигнал или е способен да постигне целите, които счита за важни за себе си.

4.Положителна оценка на себе си и собствените си действия – твърдения № 12, 14, 15, 20. Включва оценката на човек за неговите външни и вътрешни качества. Високият резултат отразява висока самооценка.

5.Общ фон на настроение – твърдения № 3, 7, 10, 18. Скалата показва степента на оптимизъм и удоволствие от живота.

Резултатите от този тест позволяват бързото получаване на информация за общото емоционално състояние на човек, за жизнените сфери, които може да са „проблемни“ за него и предприемане на стъпки за коригиране на последните.

/

[1] Наталия Викторовна Панина (1949-2006) – доктор на социологическите науки, ръководител на отдела на Института по социология на Националната академия на науките на Украйна. През 1967 г. постъпва във Факултета по психология на Московския държавен университет. Специализира в областта на патопсихологията под ръководството на професор Б.В. Зейгарник. След като завършва университет, тя преподава психология в Киев. Работила е в Института по геронтология към Академията на медицинските науки, където е провежда социологически изследвания, свързани с живота на пенсионерите. От 1991 г. работи в Института по социология на Националната академия на науките на Украйна. През 1992 г. започва разработването на проект и тестването на методики за провеждане на социологически мониторинг на социалните промени в украинското общество в Института по социология на Националната академия на науките на Украйна, който се превръща в основен източник на систематична социологическа информация за държавните служители, научната общност и обществеността в Украйна. Въз основа на резултатите от мониторинга (1994-2006 г.), чийто постоянен научен ръководител е Панина, са публикувани десетки монографии и стотици научни и журналистически статии. Под нейно ръководството на е създаден уникален по отношение на методологичното и техническото му развитие архив от социологически данни към Института по социология на Националната академия на науките на Украйна и са разработени организационни и методологични принципи за създаването на Националния социологически архив на Украйна. Като водещ изследовател и експерт, тя участва в много международни изследователски проекти, сътрудничейки си със специалисти от Института по социология на Руската академия на науките, ВЦИОМ (сега Аналитичен център „Й. Левада“), Институтите по социология на Полската и Унгарската академии на науките, университетите в Кеймбридж и Лондон, университетите в Джорджтаун, Хартфорд и Ню Йорк (Стони Брук), Йерусалимския университет, както и редица научни институции в Германия, Швейцария, Холандия, Франция и Словакия. Нейни статии и раздели в научни монографии са публикувани във всички тези страни.

 

 

Въпросник за родителско прегаряне /бърнаут/ (И. Н. Ефимова, 2013)

 

Предназначение. Въпросникът позволява да се диагностицира емоционалното прегаряне в областта на родителските функции, като се определи тежестта (нивото) на три компонента на родителско прегаряне: емоционално изтощение, деперсонализация[1] и редукция на родителските постижения.

Методиката е базирана на Въпросника за прегаряне на Маслач, адаптиран от Н. Е. Водопянова.

Инструкция: Скъпи родители, мамо или татко! Предлагаме ви 22 твърдения за чувствата и преживяванията, свързани с грижите ви за деца и общуването ви с тях.

Моля, прочетете внимателно всяко твърдение и преценете дали имате някоя от тези мисли или чувства. За да посочите колко често изпитвате определени чувства, като варианти за отговор ви предлагаме шест възможности: позиция „0“ – никога; „1“ – много рядко, „2“ – рядко, „3“ – понякога, „4“ – често, „5“ – много често, „6“ – постоянно.

Моля, оценете всяко твърдение само във връзка с грижата Ви за собственото Ви дете/деца. Това твърдение не касае работата Ви, отношенията със съпруга/съпругата Ви или общата житейска ситуация. Ако имате няколко деца, заменете думата „дете“ с думата „деца“.

Въпросник

1.В края на деня, прекаран с детето ми, се чувствам емоционално изтощен/а.

2.В края на деня, прекаран с детето ми, се чувствам като изцеден лимон.

3.Чувствам се уморен/а, когато ставам сутрин и съм длъжен/а да прекарам целия ден с детето.

4.Разбирам добре какво чувства детето ми и това ми помага в общуването с него.

5.Общувам с детето си само формално, без излишни емоции и се стремя да сведа общуването с него до минимум.

6.Чувствам се енергичен/а и емоционално въодушевена/а.

7.Умея да намеря правилното решение в конфликтни ситуации с детето си.

8.Чувствам се угнетен/а и апатичен/а.

9.Мога продуктивно да повлияя за развитието и успеха на детето си.

10.Напоследък ставам по-дистанциран/а и безчувствен/а към детето си.

11.Детето ми стана безинтересно за мен. То ме изморява, вместо да ме радва.

12.Имам много планове за бъдещето във връзка с развитието на детето и вярвам в тяхното изпълнение.

13.Изпитвам все повече разочарования в живота си в семейната сфера.

14.Чувствам безразличие и загуба на интерес към много неща, които преди ме радваха.

15.Безразлично ми е какво мисли и чувства детето ми.

16.Искам да бъда сам/а и да си почина от всичко и всички.

17.Мога лесно да създам атмосфера на доброжелателност и доверие, когато общувам с детето си.

18.Общувам с детето си без напрежение или раздразнение, независимо от ситуацията, в която протича общуването ми с него.

19.Доволен съм от успеха си като родител.

20.Чувствам се на предела на своите възможности.

21.Все още мога да направя много в живота си като родител.

22.Проявявам повече внимание и грижа към детето си, отколкото получавам от него, вместо признателност и благодарност.  

Ключ

 *Забележка – „обратен“ въпрос, който се брои в обратен ред, т.е. „постоянно“ съответства на стойност нула.

Оценка на нивата на прегаряне

Литература

И. Н. Ефимова. Возможности исследования родительского «выгорания» // Вестник МГОУ. Серия: Психологические науки, 2013. №4

/

[1] Деперсонализацията (от латински dē- - префикс, изразяващ лишение или отсъствие + латински persōna - „личност“) е психопатологичен симптом, характеризиращ се с разстройство на самовъзприятието на личността и отчуждение на нейните психични свойства. Загубата на чувството за себе си и чувството за празнота по време на деперсонализация се нарича ценестезия (от древногръцкия κενός - „празен“ + αἴσθησῐς - „чувство, усещане“). При деперсонализацията собствените действия се възприемат сякаш отвън и са съпроводени с чувство за невъзможност да се контролират, което често е съпроводено с явления на дереализация. Деперсонализацията е симптом на много психични разстройства – депресия, биполярно разстройство, паническо разстройство, шизофрения, шизотипно разстройство и други. В онези редки случаи, когато феномените на деперсонализация не са свързани с други заболявания и продължават дълго време, те се класифицират като синдром на деперсонализация-дереализация (МКБ-10, F48.1) или разстройство на деперсонализацията/дереализацията (DSM-5, 300.6/F48.1). Много хора изпитват преходна деперсонализация поради излишък от чувства или нова информация – в такива случаи тя обикновено преминава в рамките на минута.

 

 

Въпросник за определяне на емоционалността (В. В. Суворова, 1976)

 

Предназначение. Методиката за определяне на емоционалността позволява да се определи нивото на емоционалност на личността въз основа на интегрален показател.

Инструкция: Моля, отговорете на въпросите. Варианти за отговор:

-Да

-Не

Въпросник

1.Можете ли да се изчервите толкова много от срам или неудобство, че да усетите как бузите ви горят и сълзи се стичат в очите ви?

2.Случвало ли ви се е да пребледнеете от страх или огорчение?

3.Често ли изпитвате смущение, типична ли е за вас срамежливостта?

4.Лесно ли плачете от негодувание, нещастие, съпреживяване или дори радост? Можете ли да пролеете сълзи от естетическо удоволствие, когато слушате музика или четете поезия?

5.Случвало ли ви се е да се облеете в пот в неприятна или трудна ситуация?

6.Изпитвате ли сухота в устата, когато сте много развълнувани? Това кара ли гласа ви да се напряга?

7.В моменти на силно вълнение или смущение, усещате ли скованост в крайниците си, когато краката ви стават негъвкави „костили“ или „памукави“ и поддават?

8.Забелязали ли сте някога, че пръстите или краката ви треперят, когато сте много развълнувани или засрамени? Изпитвате ли някога вътрешно треперене и състояние, подобно на тръпки („настръхване“)?

9.Наистина ли сте толкова нервен преди всяко публично представяне, че ви се струва, че сте забравили всичко?

10. Когато отговаряте на изпит или изнасяте публична реч, случвало ли се е да загубите нишката на мисълта си, да се объркате и да замълчите?

11.Често ли се дразните и възмущавате? Можете ли, когато сте ядосани на дете, да го накажете в разгара на гнева си?

12.Склонни ли сте да се карате с близките си, ако видите несправедливост в постъпките им? Колко често това завършва за вас със сълзи, униние и разкаяние?

13.Наистина ли не сте в състояние да се изключите от неприятностите и разочарованията, да не мислите за тях, а лошото настроение да ви обземе напълно за дълго време?

14.Ставате ли прекалено суетливи в моменти, в които  се вълнувате или смущавате?

15.Изпитвате ли болка в областта на слънчевия сплит, когато сте нервни?

Ключът към теста

За всеки утвърдителен отговор („Да“) се присъжда 1 бал.

Интерпретация на резултатите

Колкото по-висок бал получава респондентът, толкова по-висока е неговата емоционалност.

-от 0 до 5 бала – ниско ниво на емоционалност;

-от 6 до 10 бала – средно;

-от 11 бала и нагоре – високо.

 

Литература

Е. П. Ильин. Эмоции и чувства. СПб.: Питер, 2001; 2011

В. В. Суворова. Тесты определения индивидуальных особенностей вегетативного реагирования. М.: 1976

 

Франкфуртски скали за самооценка (И. Дойсингер)

 

 Предназначение на методиката „Франкфуртски скали за самооценка“ (Frankfurt Self-Concept Scales, FSKN): Цялостна диагностика на различни аспекти на самооценката и други компоненти на Аз-концепцията на личността, на основа анализ на действията или преживяванията на човек в конкретни житейски ситуации. Диагностицират се особеностите на Аз-концепцията, свързани със способността за постигане и решаване на проблеми, увереност в поведението и приемане на самостоятелни решения, податливостта към мненията и оценките на другите, способността за социални контакти и удовлетвореността от тези контакти.

Методиката е апробирана за руска популация от Оксана Евгеньевна Байтингер през 2002 г.

Инструкция: Предлагаме Ви списък с често срещани житейски ситуации. Моля, прочетете внимателно всяко твърдение и решете кое от тях е най-подходящо за вас. Предлагат ви се шест варианта за отговор. Обградете с кръгче номера на избрания от вас отговор. Моля, отговорете на всички въпроси.

1. –  изобщо не съвпада;

2. – не съвпада;

3. – по-скоро не съвпада;

4. –  частично съвпада;

5. – съвпада;

6. –  напълно съвпада.

Процедурата на изследване: стандартна за текстови въпросници; времето за завършване на работата 20–30 минути.

Въпросник

1.Трудно ми е да защитя гледната си точка пред голяма група.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

2.Когато съм в група, нямам смелостта да кажа каквото и да било.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

3.Аз съм жизнерадостен човек.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

4.Имам незначителен авторитет в семейството си.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

5.Като личност, съм повлиян от приятелите си.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

6.По-чувствителен съм, отколкото бих искал да бъда.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

7.Нямам съмнение, че съм толкова работоспособен и съобразителен, колкото другите.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

8.Понякога ми се струва, че няма нищо хубаво в мен.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

9.Чувствам се напълно бездарен, когато чувам за успехите на приятелите си.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

10.Когато усетя нечие духовно превъзходство, избягвам този човек.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

11.Гледам към бъдещето изпълнен с надежда.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

12.Аз съм абсолютна нула, пълно нищожество.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

13.Опитвам се да избягвам проблемите си.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

14.Като правило съм склонен да се доверявам на другите.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

15.Мога да се държа добре при общуване с другите.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

16.Лесно мога да си загубя главата.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

17.Презирам себе си.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

18.Трудно ми е, когато трябва да изразя мнението си в група.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

19.Трудно ми е да отстоявам позиция, която е противоположна на тази, заета от групата.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

20.Доволен съм от постиженията си.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

21.Като цяло, аз съм доста доволен от себе си.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

22.Има хора, с които имам твърде малко достойнства, за да се запозная с тях.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

23.Искам да бъда човек, който не се отказва толкова бързо пред трудностите.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

24.Съмнявам се, че мнението ми може да бъде взето сериозно, особено в тези случаи, когато самият аз не съм сигурен в казаното от мен.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

25.Мога сам/а да се справям отлично с личните си проблеми.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

26.Лесно установявам контакти с други хора.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

27.Това, с което се заема, мога да го постигна.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

28.Понякога съжалявам, че съм се родил.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

29.Мисля, че в бъдеще ще мога да се справя и с проблемите си.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

30.Справедлив съм в оценката на способностите си.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

31.Често може да не съм съгласен с мненията на приятелите си, но се затруднявам да ги критикувам откровено.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

32.Когато се обръщам към миналото, си спомням повече успехи, отколкото неуспехи.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

33.За мен е много важно винаги да правя добро впечатление.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

34.В моето семейство не ми имат голямо доверие.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

35.Имам чувството, че не съм достатъчно интересен за някои хора, за да бъда приятел с тях.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

36.Отстоявам гледната си точка в група докрай, дори ако никой не е съгласен с мен.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

37.По принцип съм склонен да мисля за себе си като за човек, който не е успява да се справи с проблемите.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

38.Бих се чувствал по-спокоен, ако не се различавах от другите.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

39.Често ми се иска да се извиня за поведението си.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

40.Бих искал/а да бъда по-внимателен/а към себе си.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

41.Трудно ми е да свързвам сексуалността и любовта.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

42.В повечето случаи съм способен да вземам решения бързо и уверено.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

43.За да бъда по-симпатичен, се държа така, както другите искат да се държа, а не така, както аз самият искам да се държа.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

44.Не ми е трудно да вляза в помещение, където други хора се забавляват.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

45.Мога да се грижа за себе си във всяка ситуация.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

46.Ако имам свое собствено уникално мнение, тогава възразявам дори срещу авторитети.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

47.Ако се захвана с нещо, винаги срещам трудности с постигането на целта –  в повечето случаи не я постигам.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

48.Искам повече да ми се доверяват.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

49.Чувствам се обичан/а в семейството си.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

50.Понякога се чувствам безполезен.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

51.Често се чувствам неловко.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

52.Мога сам да вземам важни решения.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

53.Когато съм в група не се чувствам много уверен, защото другите имат повече идеи.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

54.Обезпокоен/а съм, когато някой активно търси приятелството ми.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

55.Притеснявам се, когато остана с впечатлението, че някой не мисли по същия начин като мен.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

56.Лесно е да наранят чувствата ми.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

57.Опасявам се, че много от приятелите ще ме оставят сам, когато имам нужда от помощта им.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

58.Твърде съм обидчив/а.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

59.Мисля, че в повечето случаи мога да оправдая своето поведение пред себе си.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

60.Личните ми проблеми могат да бъдат решени само от мен.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

61.Трудно ми е винаги да постъпвам правилно.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

62.Трябва да бъда учтив с другите.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

63.В живота си се вслушам твърде много в мненията на другите.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

64.Когато се сравнявам с връстниците си, чувствам, че не съм по-лош от тях.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

65.Когато се връщам към миналото, си спомням повече провали, отколкото успехи.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

66.За да избегна врагове, най-често се съгласявам с мнения и решения, които не считам за по същество правилни и които не оправдавам.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

67.Не ми е трудно да си признавам грешките.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

68.Аз съм също толкова успешен в това което върша, колкото всеки друг.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

69.Страхувам се да бъда себе си.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

70.Стеснителен/а/а съм и не съм сигурен/а как да общувам с други хора.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

71.Приемам себе си такъв, какъвто съм.

72.Не се страхувам да общувам с непознати.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

73.Не е толкова лесно другите да ме извадят от пътя.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

74.Често имам чувството, че хора отстрани ме гледат критично.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

75.Доволен/а съм от себе си.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

76.Мога да понеса обвиненията, без да се дразня.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

77.Мисля, че хората имат нужда от мен толкова, колкото и всички останали.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

78.Често се страхувам, че в решителния момент няма да се справя.

(1, 2, 3, 4, 5, 6)

Обработка на резултатите

Резултатите се обработват с помощта на ключ: изчислява се сумата от балове за директните и обратните твърдения, свързани с отделните скали. При изчисляване балът на обратни твърдения е необходимо да се преобразуват оценките: за оценка 1 се присъждат 6 бала, за оценка 2 – 5 бала, за оценка 3 – 4 бала, за оценка 4 – 3 бала, за оценка 5 – 2 бала и за оценка 6 – 1 бал.

Скали

Трябва да се отбележи, че за скалите „способност за постижения“, „обща способност за преодоляване на проблеми“ и „обща самоценност“ максималният резултат е 60 бала, за скалата „устойчивост по отношение на групата и значимите други“ – 72 бала, а за останалите скали максималният резултат е 36 бала.

Интерпретация на резултатите

Данните се интерпретират, като се вземат предвид стойностите, представени в таблицата.

Таблицата представя средните групови значения за скалите на методиката за обща извадка от надарени тийнейджъри и за извадки от тийнейджъри с различни видове специална надареност.

1.По скала „Способности за постижения“

-Високите стойности (повече от 49 бала) характеризират подрастващите с увереност във възможността да постигнат резултати в текущите дейности и да бъдат успешни.

-Средните стойности (от 34 до 49 бала) показват, че поведението на тийнейджърът не може да се характеризира като еднозначно мотивирана потребност за постигане на успех или потребност за избягване на неуспех; този вид мотивация и свързаната с нея самооценка на собствените възможности се проявява ситуативно.

-Ниските стойности (под 34 бала) свидетелстват за обща неувереност в себе си, липса на резултати в дейностите и оценка като неуспешен човек.

2.По скала „Способности за преодоляване на проблеми“

-Високите стойности (над 43 бала) свидетелстват за увереност на тийнейджъра в своите способности самостоятелно да се справя с ежедневните проблеми и предизвикателства, дори в трудни ситуации; лицето допуска, че в бъдеще също ще се справи успешно с проблемите и гледа с нетърпение към бъдещето, „изпълнен с надежда“.

-Средните стойности (от 32 до 43 бала) показват увереност, че настоящите и евентуални бъдещи трудности могат да бъдат преодолени, но тя се проявява ситуативно, оценката за собствената компетентност е нестабилна и изменчива, а самостоятелност при решаване на житейски проблеми се демонстрира от време на време.

-Ниските стойности (над 43 бала) демонстрират, че тийнейджърът може да се характеризира като изпитващ страх от живота, неспособен е да реши текущи житейски проблеми, често се обръща към други за помощ.

3.По скала „Увереност в собствените решения и поведение“

-Високите стойности (над 29 бала) демонстрират увереност в себе си, вяра в достатъчната си компетентност за вземане на самостоятелни решения и способност да избере правилното от своя гледна точка решение от наличните алтернативи.

-Средните стойности (от 20 до 29 бала) свидетелстват, че увереността в собствената компетентност и способността за вземане на правилно самостоятелно решение и прилагането му в поведението се проявява ситуативно, в зависимост от наличните алтернативи.

-Ниските стойности (под 20 бала) показват, че подрастващите проявяват несигурност при оценката на поведението си в ситуации, които изискват вземане на самостоятелно решение, при избор от налични алтернативи.

4.По скала „Обща самоценност“

-Високите стойности (над 52 бала) свидетелстват, че тийнейджърът демонстрира високо ниво на самоуважение, удовлетворение от себе си (включително при сравняване с връстниците си), чувства се „като личност“, че е „достоен за доверие“ и може лесно да признае, че е направил нещо нередно.

-Средните стойности (от 35 до 52 бала) показват, че не е формирана стабилна самооценка и самоуважение; при сравняване с връстници, може да наблюдава както признание на собствените си достойнства и значимост, така и да постави акцент на вниманието върху собствените си недостатъци и безполезност.

-Ниските стойности (под 35 бала) се проявяват в очевидно общото недоволство от себе си и честа появява на мисли, че „Аз съм никой“, „Аз съм безполезен и в много отношения отстъпвам на приятелите си“.

5.По скала „Настроение и впечатлителност“

-Високите стойности (повече от 30 бала) характеризират тийнейджърът с жизнерадост, нечувствителност към мненията и оценките на другите, спокойствие и увереност в ситуации на общуване; не се обижда лесно.

 -Средните стойности (от 15 до 30 бала) показват чувствителност към мненията и оценките на другите, обидчивост и снижен фон на настроението, като тези елементи се проявяват ситуативно, от време на време, в зависимост от това с кого общува тийнейджърът и с каква цел.

-Ниските стойности (под 15 бала) показват повишена чувствителност към мненията и оценките на други хора, тийнейджърът е „лесно обидчив“, може да се нарече докачлив човек.

6.По скала „Устойчивост по отношение на групата и значимите други“

-Високи стойности (над 60 бала) – тийнейджърите са готови да изразят гледна точка, различна от мнението на мнозинството, да защитават позицията си в групата докрай, да не са съгласни дори с авторитети; докато е в група тийнейджърът е готов да реализира намеренията си, без да се страхува да бъде себе си.

-Средните стойности (от 37 до 60 бала) показват склонност да защитава собствената позиция или да се съгласява с мнението на другите, но тя се появява от време на време и до голяма степен се определя от това, колко авторитетна е групата и колко силни са противоречията във възгледите и намеренията.

-Ниските стойности (под 37 бала) показват намаляване на увереността и чувството за сигурност, поява на висока чувствителност и плахост в социалните контакти в групата и с други хора; за лицето е трудно да защити позицията си, трудно е да критикува, да не се съгласява с мнението на групата, склонен е да слуша другите и да се съгласява с тях.

7.По скала „Умения за контакт и общуване“

-Високи стойности (над 28 бала) – тийнейджърът високо оценява нивото си на общителност и степента на изразяване на комуникативни качества, той успешно установява контакти с хора, дори с непознати и се чувства леко и спокойно в ситуации на общуване.

-Средни стойности (от 19 до 28 бала) – тийнейджърът не е склонен да встъпва в контакти с непознати, а в зависимост от ситуацията, той или тя може да се чувства спокойно или да има затруднения с общуването.

-Ниските стойности (под 19 бала) показват, че тийнейджърът има негативно мнение за комуникативните си умения, чувства стеснение, плахост и неувереност в ситуации на общуване и избягва да създава нови запознанства.

8.По скала „Познаване на себе си чрез другите“

-Високите стойности (над 25 бала) показват, че тийнейджърът е уверен, че околните го възприемат положително, виждат всичките му силни страни и добродетели, ценят го високо и му се доверяват.

-Средните стойности (от 18 до 25 бала) показват, че тийнейджърът няма устойчива представа за това как другите се отнасят с него, оценяват го или положително или отрицателно, и не е наясно дали искат да взаимодействат с него.

-Ниски стойности (под 18 бала) – тийнейджърът чувства, че околните не му се доверяват, няма авторитет дори в собственото си семейство, вярва, че е безинтересен за другите и следователно не може да разчита, че някой ще иска да бъде близък с него.

9.По скала „Емоционално приемане от другите“

-Високите стойности (над 23 бала) показват, че тийнейджърът осъзнава  своите различия от другите хора и е уверен, че неговите особености се приемат от обкръжаващите; той уверено демонстрира своята уникалност и не се страхува да бъде отхвърлен.

-Средните стойности (от 14 до 23 бала) показват, че тийнейджърът не е формирал стабилна представа дали околните приемат или не приемат неговата уникалност и дали трябва да се адаптира към другите; в някои ситуации той може да демонстрира своите особености доста активно, въпреки опасенията за евентуалната им негативна оценка и отхвърляне.

-Ниски стойности (под 14 бала) – тийнейджърът счита, че другите хора го превъзхождат по духовни качества, затова не може да разчита на тяхното уважение и приятелство, опитва се да се държи в съответствие с очакванията на другите (крие своята уникалност), не се стреми да бъде различен от останалите.

10.По скала „Чувства и отношение към другите“

-Високи стойности (над 27 бала) – тийнейджърът е доволен от взаимоотношенията си с хората, доверява се на другите, не се страхува открито да признае грешките си и е уверен, че при трудни обстоятелства ще получи помощ и подкрепа.

-Средни стойности (от 20 до 27 бала) – удовлетвореността от взаимоотношенията с хората и увереността в тяхната надеждност се проявяват ситуативно, в зависимост от обстоятелствата.

-Ниски стойности (под 20 бала) – тийнейджърът не е удовлетворен от взаимоотношенията с хората, опасява се, че приятелите ще го изоставят сам, когато има нужда от помощ, не им се доверява и се страхува, че грешките и недостатъците му ще бъдат забелязани за другите.

 

Литература

Алексеева E. B. Проявление ответственности подростков в совладании с жизненными проблемами: дис. … канд. психол. наук. Санкт-Петербург, 2002. 187 с.

Е. Н. Волкова, С. И. Беляева, С. В. Васильева, А. Н. Кошелева, А. В. Микляева, В. В. Хороших. Субъективные факторы психологического благополучия одаренных подростков: учебно-методическое пособие. СПб.: РГПУ им. Герцена, 2023

О. Е. Байтингер. Психологические детерминанты переживания будущего как проблемы в юношеском возрасте // диссертация, 1998

/