Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 2540193 Постинги: 1922 Коментари: 115
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>


                            1352# Потребности на родителите, свързани с училището

image 
Категория: Други
Прочетен: 310 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                       1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране.

                           Трудова  заетост  на  младите специалисти –  самопрезентиране

                                                                   (приложение 9)

image

Евгений Павлович Ильин –  доктор на психологическите науки, професор в Руския държавен педагогически университет „А.И. Херцен“, заслужил деятел на науката на Руската федерация; специалист в областите: общата и диференциалната психофизиология, психологията на физическото възпитание и спорта; автор на повече от двеста научни публикации, включително петнадесет учебници и монографии[1].

(Превод: „Психология на зрелостта и психология на старостта“, Глава 4 – Социални функции на възрастните: трудът като водеща дейност, 4.4. Трудова заетост на младите специалисти – самопрезентиране).


[1] Бел. на прев. – за повече виж тук: https://www.koob.ru/iljin_e_p/

 

image

Трудовата заетост на младите специалисти и намирането на работа по специалността, е един от най-важните етапи в живота на възрастните. Ако в миналото завършилите професионални образователни институции не изпитваха тази трудност, тъй като заетостта беше чрез разпределение (и като правило, без да се вземат предвид интересите на току-що завършилите ВУЗ), сега у нас, както и в други западни страни, завършващите ВУЗ са принудени да търси работа. От една страна, това може да се счита за положителен момент, тъй като младите хора могат да се устроят на работа, без да променят местожителството си, без да се откъсват от семейството и приятелите си. От друга страна, сега випускникът трябва да е активен и упорит в процеса на трудоустройването си  в условия, при които свободните работни места на трудовия пазар са много по-малко отколкото желаещите да ги заемат, т.е. в условия на конкуренция. Освен това, младите априори са по-губещи от по-възрастните когато участват в конкурси, тъй като нямат опит в тази специалност.

От съществено значение за назначаване на желаната длъжност е способността на младият специалист да впечатли HR-мениджъра, да покаже силните си страни и да скрие слабостите си. Някои от тях обръщат внимание на тази особеност и се грижат да направят нужното впечатление, докато други не. Естествено, първите по-често постигат целите си, отколкото вторите.

. . .

„Написах автобиографията си ... Разпечатах я ... Препрочетох я ... Избухнах в сълзи ... Жалко е да се даде работа на такъв човек!“

За съжаление, в днешните образователни институции в повечето случаи уменията да представиш себе си в подходяща светлина, да се „продадеш“ с печалба при кандидатстване за работа не се изучават и развиват. По тази причина способностите и знанията на специалиста може да не изиграят ролята, която той очаква за заемане на съществуващото свободно място.  Така възниква въпросът за значението на самопрезентирането – писането на автобиография и собственото поведение по време на интервюто с HR-мениджъра.

В. Н. Куницина (2000), В. В. Хороших (2003) и други изследователи изучават особеностите на непосредственото и опосредствано самопрезентиране и идентифицират основните психологически фактори, които осигуряват неговия успех.

В. Н. Куницина (2000 г.) отбелязва, че сред личностните черти и комплекса от умения, допринасящи за успеха на самопрезентирането в различни ситуации и обстоятелства, трябва да се споменат: социалния интелект, егокомпетентността, естествения чар (обаянието), способността за мобилизиране и превключване, манипулативни умения; задържащи фактори, като неспособността за саморазкриване, срамежливост, стеснителност, дисбалансирана самооценка, комплекси и недостатъци на комуникативните умения.

Един от основните показатели на самопрезентацията е самонаблюдението, т.е. способността да се регулира собственото поведение в съответствие с изискванията на социална ситуация. Успешното самонаблюдение изисква достатъчно висока самооценка и самоувереност. Както показва Ю. В. Шамсутдинова (2008), ниската самооценка и несигурността в своите способности и знания,  формират автоматично негативна оценка и отношение на другите към самопрезентиращият, а те от своя страна оказват силен отрицателен  ефект върху процеса на самопрезентация. Важно е обаче и друго, увереността и високото самочувствие не бива да  водят до самохвалство.

Самонаблюдението е тясно свързано със самоверификацията, т.е. със стратегията за самопрезентиране, насочена към установяване на обратна връзка със събеседника, с цел да се изясни адекватността на Аз-образа. Самоверификацията дава възможност за адаптиране към конкретната ситуация в съответствие със своите цели.

За да се направи желаното впечатление на друг, е необходимо да се вземат предвид законите на социалната перцепция (възприятието на хората). Един или друг акцент в дрехите, наличието на един или друг аксесоар, маниера на разговор и поведение и т.н., всички те по отделно и като цяло водят възприемащите до приписването и вменяването на самопрезентиращия на определени лични качества и формиране на оценка за неговия цялостен образ. Ето защо е важно човек да обмисля добре какъв образ за себе си иска да създаде. Съсредоточавайки се върху един или друг детайл от външния външен вид и поведение, той практически насочва вниманието (манипулира) на събеседника по определен, желан от него  път. Важно е също да се отчита какъв е партньора, с който ще се общува и в каква ситуация ще се комуникира.

. . .

Пример: Компания, специализирана в счетоводна дейност се обръща с молба за помощ към перспективна служителка. Тя е завършила университет с блестяща диплома, а впоследствие се развива като водещ данъчен консултант. Справя се отлично с работата си в рамките на своята фирма. Когато обаче й възлагат да консултира фирмите на външни клиенти, нещата се влошили рязко – служителите на тези фирми почти напълно игнорирали нейните съвети.

„Когато я видях“ –  пише Дж. Т. Малой, автор на книгата „Дрехите на успеха“, всичко стана ясно. Тя беше миловидна блондинка с височина 1,5 м. и с тегло около 40 кг. На 26 години тя изглеждаше на 16. Тогава реших да я заставя да изглежда строга и сериозна, разбира се колкото беше възможно с нейната миниатюрна фигура. В служба тя започна да носи тъмен костюм и контрастираща бяла блуза, светъл копринен шал и шапка с периферия. Значително допълнение бяха очилата с тъмни рамки. Смяната на гардероба донесе успех. Сега клиентите я слушаха с уважение и внимание, а нейните съвети бяха приети като водещи. Сега тази жена заема много по-висока позиция в компанията.“

Не всяка жена обаче за да постигне успех трябва да се преражда от елен в баракуда. Вторият пример на Малой е следния; „Жена, участваща в сключването на търговски договори. Висока, със здрава физика, започва кариерата си в северната част на страната където работи за частна компания. По искане на последната, служителката е  преместена в южните щати, като там тя продължила да се облича в строги тъмни костюми, носейки винаги със себе си голямо куфарче за документи.  Резултатите в работата й обаче започнали да се влошават, макар че при нея не било променено нищо друго, освен географското местопребиваване.  След консултация със специалист тя променила гардероба си – започнала да носи светли костюми и леки дамски чанти. Това било достатъчно за да стане по-мека, „южнячка“ и респектираща. В резултат само на тази промяна,  тя върнала старите си успехи в бизнеса.

Е. Джоунс (Jones E., 1964, 1990) прави следната класификация на стратегиите за самопрезентиране:

-сплашване;

-ориентацията към пример (образцово поведение);

-умоляване;

-инграциация (съвкупност от определени поведенчески стратегии, призвани да повишат собствената атракция (въздействие, влияние), с цел получаване на изгода от друг човек);

-стратегия, наречена „грейте се в лъчите на чуждата слава“.

Някои от тези тактики могат да бъдат използвани от млади професионалисти (и не само тях) по време на интервюто.

За реализиране на стратегията за инграциация се прилагат редица тактики: самоизтъкване (самохвалство; разкрасяване) – положителни изказвания на субекта за себе си, разкрасяване); превъзнасяне на обекта (организацията), встъпващ в качеството на цел, с помощта на ласкателство, комплименти и други положителни подкрепления; усилване проявите  на интерес към този обект. Ориентацията към пример (образцово поведение) предполага демонстриране на своите морални достойнства. Стратегията на умоляване включва демонстрация на лична безпомощност и обръщане с молба към  обекта на самопрезентиране.  Стратегията „грейте се в лъчите на чуждата слава“ означава изграждане на своя образ, като субектът подчертава тясната си връзка и аналогия с успешни, известни, изключителни хора.

Както Джоунс отбелязва, реализирането на всеки от изброените стилове е свързано с определен риск. Например, човек, който се придържа към инграциация, може да се възприема като ласкател, угодлив конформист; при стратегията на образцовото поведение – като лицемер, а при умоляването – като мързелив, слаб, страхлив, неуверен („Аз съм жена – самотна, слаба, беззащитна“).

Ю. С. Крижанская и В. П. Третяков (1990) пишат за самоподчинението (или себеотдаването), като средство за въздействие (манипулация) върху другия и посочват следните типове самоподчинение на: а) превъзходството; б) привлекателността; в) отношението; г) актуалното емоционално състояние и д)  причините за поведение.

Самоподчинение (себеотдаване) на превъзходството може да се прояви като маниер на поведение, който предизвиква негативното възприятие към претендента за вакантната длъжност. Например, твърде отпуснатата поза на HR-мениджъра („разлял се във фотьойла“) при водене на важен разговор може да означава превъзходство в ситуацията, власт; или човекът гледа встрани, през прозореца, „проучва“ ноктите си, почиства прашинки от костюма си – е също ясна демонстрация на неговото превъзходство, сила. Зависимите хора обикновено внимателно наблюдават събеседника, „вглеждат се в очите му". Ако човек говори неразбираемо, използва много специални термини, чужди думи, т.е., не се стреми да бъде разбран, а напротив, демонстрира своята „ученост“, такова поведение може да се интерпретира като демонстрация на интелектуално превъзходство (Argyle et al., 1981)

Превъзходството често се демонстрира чрез скъпо облекло, чрез цветовете на дрехите и вида на силуета (използване и демонстриране на скъпи марки или редки, уникални, ръчно изработени бижута и аксесоари; дрехи с особено ярки цветове и пр. Превъзходството може да се прояви в комуникационна среда, например, големите офиси на началници с дълъг килим от вратата до работната маса (индикация за трудното достигане на началниците), масивна маса, стол с висок гръб , сякаш подчертава величието, значимостта на шефа и т.н.

Самоподчинение (себеотдаване) на привлекателността. Това средство за въздействие върху партньора при общуване е важно за почти всеки човек. Това не е само наличието на модерен костюм, но и съответствието с неговите външни данни. За жените, например, това е макияж, едва забележима небрежност при проявата на суетност и самолюбуване на дрехите, прическата, походката, позата, жестовете, тялото и пр.

Самоподчинение (себеотдаване) на отношението. Много е важно при общуването да се покаже на партньора отношението на субекта към него. Усмивката, кимването при съгласие, откритият, прям поглед помагат да се установи контакт с другия. Директният, постоянен, непрекъснат, предизвикателен поглед обаче се интерпретира по-скоро като израз на враждебност – такъв поглед предизвиква реакция на защита и отбягване.

Пример за подчинение на отношението е следния експеримент: очакващите зелен светофар водачи на автомобили са били подложени за секунди под въздействието на непрекъснат и предизвикателен поглед от друг водач или пешеходците, пресичащи кръстовището пред автомобила. След това е била измерена скоростта, с която шофьорите – обекти на въздействие, веднага при зелен светофар са тръгнали и прекосили кръстовището. Оказало се, че под въздействието на фиксираният, втренчен и настъпателен поглед на обкръжаващите, водачите са стартирали и преминали с много по-висока скорост.

Способите за самоподчинение (себеотдаване) на отношенията се делят на вербални и невербални. Вербалните са добре известни по прилагане и използвани  техники.  Основното при вербалните методи е способността да се изразява съгласие със събеседника възможно най-бързо по важни за него въпроси и в никакъв случай да не се противоречи. Невербалните средства, използвани при самоподчинени отношения са многообразни. Сред тях са: кимване на главата и директен поглед с лека усмивка на устните, съчетание с поза на поклон по отношение на събеседника. Важно е вербалните и невербалните средства да не си противоречат, тъй като тяхното разминаване разкрива неистинното себеотдаване на говорещия.

Самоподчинение (себеотдаване) на емоционално състояние. Този способ на самопрезентиране е свързан или с умишленото акцентиране върху емоционалното състояние, или обратно, с неговото прикриване. В първия случай се надяваме нашите партньори да възприемат адекватно нашето поведение. Във втория случай общуването бива затруднено, тъй като усложнява разбирането на проблемите, а това не допринася за установяване на взаимно разбирателство.

Самоподчинение (себеотдаване) на причините за поведението. Вербалните средства за такова самоподчинение са фрази от типа: „Не съм виновен, че ...“, «Обстоятелствата се стекоха така, че ...“, „Бях принуден да ...“ и т.н. Подобно самоподчинение способства за разбирането на партньора.  

image

Категория: Други
Прочетен: 278 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                            1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране.

                                                            Самопрезентиране на педагога 

                                                              (приложение 8) - продължение


image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image






image
Категория: Други
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                           1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране.

                                                         Самопрезентиране на педагога

                                                                          (приложение 8)


image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image


Следва продължение-2

Категория: Други
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                    1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране.

                  Самопрезентация – как правилно да разкажем за себе си при интервю

                                                                      (приложение 7)

Самопрезентацията е една от темите, от която се страхуват мнозина, на които предстои представяне пред публика или отделно лице. Трудно е предварително да се разбере колко и  какво точно искат да знаят другите.

Самопрезентацията се явява една от най-разпространените речи, която на всеки и то многократно ще се налага да изнася през живота си.

Самопрезентацията е процес, чрез който индивидът се представят в социалния свят. Този процес протича на съзнателно и несъзнавано ниво, обикновено мотивиран от желание да угоди на другите и да задоволи техните нужди. Самопрезентацията може да се използва като средство за управление на впечатления.

Самопрезентация е всяко поведение, предназначено за създаване, модифициране, и запазване на впечатления за себе си в представите и спомените на другите хора.

Самопрезентацията изпълнява три важни функции:

-помага за социалното взаимодействие;

-позволява на хората да постигнат определени материални и социални награди (изгоди);

-помага за създаване на желано удостоверяване на личността;

Видове самопрезентация

Една от класификациите на процеса самопрезентиране е свързана със самото взаимодействие със средата, т.е. с публиката пред които се извършва представянето, а именно:

-в зависимост от отношение на аудиторията към презентиращия (позитивно, враждебно);

-в зависимост от формата на изпълнение (устно, под формата на текст);

-в зависимост от предназначение на събитието (промоционално, информационно);

-в зависимост от размера на аудиторията (частна, камерна, публична).

-в зависимост от мотивите на презентиращият – изследванията показват, че при самопрезентиране обикновено поведението на човек е насочено към създаване на желано впечатление, т.е. всеки от нас иска да бъде видян в определен образ.

Съдържание на трикомпонентната успешна самопрезентация:

Когато говори за себе си, ораторът трябва:

-да бъде силно мотивиран, за да постигне желаното въздействие върху мисленето и емоциите на публиката (интервюиращия);

-да притежава необходимите умения и знания за това, как конкретно поведение въздейства и формира желаното впечатление в публиката (в другия);

-да умее и да желае да приеме търсеното поведение (ефект).

Успешното самопрезентация предполага баланс между предимствата (представяне на най-полезния образ за ситуацията) и достоверността (гарантиране, че желания имидж ще бъде възприет от другите). Осъзнавайки тези фактори, хората обикновено променят поведението си в съответствие с очакванията на аудиторията.

Препоръки за самопрезентация.

Планирайте своята реч, разделете я на три части – начало, среда и заключение (изводи). Това ще и придаде структуриран вид и ще подпомогне написването й.

Поздравете публиката с топлина, кажете кой сте, за какво ще говорите и защо.

Разкажете им за себе си: увлечения (хобита, интереси), надежди, мечти, цели. Бъдете информативни. Ако е подходящо, не забравяйте да разкажете за личните си постижения (какво точно имате постигнато зад гърба си);

Ако се намирате в ситуация на събеседване (например, интервю за работа) задължително посочете причините да искате да работите за тази компания, свържете тези причини с миналия си опит, знания и умения и на тази основа свържете убеждението си, че бихте могли да се справите и считате предложената длъжност за подходяща за вас. Възможно е дори да разкажете конкретен случай от миналия си опит, свързан с тази длъжност (ако е уместно). Посочете пред интервюиращия, че се гордеете както с миналия си опит, така и с постиженията на миналата си длъжност. Това могат да бъдат придобити навици и умения, знания, ефективност, заключения. По тези елементи следва да сте подготвени да отговорите на конкретни въпроси – интервюиращите проявяват специален интерес именно към опита, който имате в миналата си работа.

Ако кандидатствате за позиция в курс за някакво обучение (квалификация, преквалификация за нова специалност) с ограничен брой места, то кажете защо сте избрали този курс, какво ви интересува в определена работа или кариера.

Особено важен момент! Не добавяйте допълнителна информация в края на презентацията си, но задължително трябва да попитате аудиторията (предложете на интервюиращия или дайте да се разбере, че сте готов за въпроси) дали има някакви въпроси. На финала благодарите на публиката за отделеното време и внимание.

 

Аспекти на личната самопрезентация.

Важни елементи на личната презентация са: облеклото, аксесоарите (чанта, телефон, ювелирни изделия, шал, папка с документи), език на тялото, глас.

Облеклото е най-видимата страна на личното представяне. Когато решавате какво да облечете, обърнете внимание на няколко неща. Какво очаква публиката? Деловият  костюм не винаги може да е подходящ. Много зависи от очакванията на потенциалните слушатели. Понякога интелигентният ежедневен стил е по-подходящ.

Във всички случаи трябва да се чувствате уверени и спокойни в презентацията, трябва да намерите баланс между очакванията на аудиторията и комфорта.

Жените трябва да помислят за обувките: ако трябва да стоите права дълго време, уверете се, че можете да го направите. Ако не сте свикнали с токчета – не носете този вид обувки.

Аксесоарите трябва да съответстват на облеклото. Това не означава, че чантата трябва да е същия цвят със сакото (палтото, якето и пр.). Ако носите костюм, тогава вашите материали трябва да са в куфарче, а не в раница.

 

За ролята на гласа при самопрезентацията.

Гласът може да разкрие лична история така, като външен вид. Интонацията на гласа и съдържанието на речта могат да бъдат ключът към емоционалното състояние на индивида. Гласът е уникален за всеки човек.

Три основни елемента на речта трябва да бъдат усвоени от тези, които искат да станат ефективни оратори:

Сила – за да се чува.

Яснота – за да се разбере.

Разнообразие – за да събуди интерес.

Сила на звука. Някои хора по природа имат меки гласове. Ако гласът е твърде висок, тоналното качество се губи. Формулата е: не повишавайте силата и височината, а „проектирайте“ гласа си докато издишате.

Когато разговаряте с група хора (например в салон, зала), е важно да не насочвате речта си към тези от първия ред или просто към най-близките до вас хора, а целенасочено да отправяте фрази към тези, които са разположени по-далече. Именно към тях трябва да бъде насочен и погледа.

 

Правила на поведение

Яснота. Някои хора са склонни да говорят през стиснати зъби. Тази неспособност да се отваря устата и да не се произнасят ясно звуците е основната причина за неразбираемостта на речта.

Разнообразие. За да направите речта ефективна и интересна, трябва да приложите вокално разнообразие. Начини за постигане на вокално разнообразие: скорост, сила на звука, интонация – акцент –  пауза

Скорост на говорене (темп). Ако речта е твърде бърза, слушателите няма да могат да усвоят казаното. За да се запази интереса на аудиторията, темпът на речта трябва да варира – първоначално забързан, а впоследствие по-забавен.

Сила. Чрез увеличаване и намаляване на силата може да се създаде акцент.

Интонация – акцент: говорейки публично, опитайте се да предадете информацията с възможно най-много енергия и ентусиазъм.

Пауза. Може да се използва за ефект, за да отдели една фраза от друга или за привличане на вниманието при важно съобщение.

 

Образец за провеждане на самопрезентация при интервю.

Интервюто е среща и разговор на кандидата с потенциален работодател. По време на интервюто е важно страните да разберат дали са подходящи една за друга, да обсъдят детайлите на съвместната работа. Работодателят може да зададе въпроси за образованието и опита на кандидата, както и за уменията и знанията. Възможен е разговор за личните стремежи и планове в живота.

Първите впечатления могат да изиграят важна роля за това как вашият работодател ви възприема като кандидат. Това, което казвате в първата фаза на интервюто, може да доведе до голяма промяна в резултата.

Препоръчителен ред за действие по време на интервюто:

-секрет за успех – започнете с усмивка на лицето си, представете се;

-разкажете в детайли за образованието си; 

-отговорете на въпроса защо искате да работите в тази компания;

-разкажете за своите навици и умения;  

-при нужда, добавете информация за семейството;

-споделете за своите хобита, интереси, увлечения;

-как прекарвате свободното си време;

-когато приключите, кажете БЛАГОДАРЯ на човека, който ви е слушал.

Неща,  за които трябва да избягвате да говорите на интервю:

-мразя сегашната си работа;

-сегашният ми началник е лош началник;

-сегашната ми компания е ужасна;

-кога мога да очаквам отпуск;

-можете ли да разчитам на такси, за прибиране от работа вкъщи (безплатен транспорт);

-мога ли да отговоря на позвъняването (не сте изключили мобилния си телефон);

-наистина имам нужда от тази работа;

-нямам нужния опит, от който се нуждаете, но се уча бързо;

-не зная;

-имам среща, ще приключим ли скоро;

-съжалявам, че закъснях за срещата;

-използване на нецензурен език (обиди, ругатни);

-в момента нямам детегледачка, но ще наема;

-мога ли да излизам по-рано от работа (няма кой да прибере децата ми от училище);

-все още нямам кола, но скоро ще имам;

-графикът (работното време) не ми пасва;

-мога ли да разчитам на гъвкаво работно време, мога ли да го променя;

-нямам въпроси;

-какво е включено в пакета от обезщетения;

-какви бонуси (финансови, материални) предоставя компанията;

-обикновено се изнервям по време на интервюта;

-кандидатствам и на друго (други) място / места;

-очаквам обаждане от друга компания;

-мога ли да работя от вкъщи.

 

Пример за самопрезентация

Добро утро,

Приятно ми е да се представя. Казвам се  ……. и съм от ……. Живея в  ……. Занимавам се с електроника и програмиране.  В миналото съм завършил ……. Там преминах допълнително обучение по ……. Имам ……. квалификация. (хронологично всичко за образованието и обучението).

Баща ми е държавен служител, а майка ми – домакиня.

Силните ми страни: обичам да решавам проблеми, аз съм мотивиран и самодисциплиниран човек. Определено съм екипен „играч“ и имам опит като ръководител. Мога да приема и бързо се адаптирам във всяка среда. Добър слушател съм и се уча бързо.

Не харесвам да говоря за слабостите си. По-скоро без резерви обичам да говоря за възможността за развитие, вярвам в себе си, в работата си, искам да се усъвършенствам и развивам.

Краткосрочната ми цел е да получа възможност и среда, в която да мога да направя кариера заедно с развитието на организация като вашата.

Моята дългосрочна цел е, да бъда една от причините за успеха на вашата компания.

Това е всичко за мен. Благодаря, че ми дадохте възможност да разкажа за себе си.

 

УПРАЖНЕНИЯ ЗА ФОРМИРАНЕ УМЕНИЯ ЗА САМОПРЕЗЕНТИРАНЕ 

В РЕЖИМ НА ТРЕНИНГ

Упражнение „Аз успявам“

Цел: „Аз успявам“ е едно от простите, но много ефективни упражнения, които могат да се използват не само за развиване на умения за самопрезентация, но и за да могат участниците в тренинга да се опознаят по-добре

Задачи: Участниците да развият самоувереност, мотивация за различни видове дейности, да научат повече един за друг.

Процедура за прилагане: От обучаемите се иска да разкажат за нещо, което правят добре, след което да отговарят на два въпроса, зададени от други участници.

-Как успяхте да научите това?

-Кога и къде в живота това умение може да ви бъде полезно?

Всички говорят по ред, като всички стават. Времето не се ограничава (обикновено историята се вписва в рамките на няколко минути). Ако участникът се разсее и излезе извън темата, водещият го коригира в нужното русло. Смисълът на упражнението е, че с негова помощ се създават условия за самостоятелно представяне, запознаване и повишаване на мотивацията за обучение и усвояване на нови дейности.

Въпрос за обсъждане: Кое е това, което чухте да разказват другите за себе си и вие искате да научите

 

Упражнение „Най-доброто за себе си“

Цел: Упражнението основно е предназначено за работа с група ученици-подрастващи с цел, корекция за развитие в посока балансиране на  самооценката.

Ниската самооценка е много сериозна пречка по пътя към личния успех. Хората с ниска самооценка са ориентирани по-скоро не към успех, а към избягване на неуспех. За тях е по-трудно да покажат способностите си, да привлекат вниманието на другите към своите постижения и достойнства. Обикновено за тях са характерни: срамежливост, нерешителност, проблеми в общуването с връстниците.

Задачи: Повишаване на самооценката, чрез фокусиране вниманието върху своите достойнства. Смисълът на упражнението е във възможността, която предоставя за положително саморазкриване, фиксиране на вниманието на участниците към силните страни, собствените си добродетели и тези на най-близките им хора, което спомага за повишаване на самочувствието и самоуважението.

Процедура за прилагане:

Водещият предлага всеки от участниците да си припомни и запише:

-три от своите силни качества, достойнства;

-три добри дела, извършени през последната седмица (месец);

След това всеки от участниците споделя своите силни качества и добри постъпки пред цялата група. Това се прави силно, гордо и уверено. Водещият внимателно следи за дисбаланс между вербално и невербално поведение.  Всеки участник след представлението е награден с аплодисменти.

Въпроси за обсъждане:

-Какви чувства преживявахте при необходимостта публично да говорите за своите достойнства?

-Трудно ли ви беше, ако да –  с какво е свързано това?

-Защо самохвалството обикновено не се приема?

-Кога наистина е по-добре да се избягва да разказвате за своите достойнства и в кои случаи е вярна фразата „Ако сам не се похвалиш, няма кой да те похвали“

 

Ролева игра „Вълкът и седемте козлета“

Цел: Трениране на навици за убеждаващо поведение и развитие на наблюдателността.

Процедура за прилагане: Упражнението се основава на сюжета на едноименна приказка. Седем доброволци играят ролята на „деца“, които „седят в къщата“ (къщата може да бъде обозначена например с помощта на няколко стола). Те трябва да не пускат при себе си „сивите вълци“ , а да пуснат „майката коза“, „леля“, „дядо“ и други „роднини“. Останалите участници са разпределени така, че приблизително половината са „вълци“, а половината са „кози роднини“. Самите „козлета“ не трябва да знаят кой всъщност е „вълк“ и кой е представител на „роднините на козата“. Играта се провежда в следния начин:

Към къщичката на „козлетата“ последователно се приближават другите участници и ги молят да ги пуснат при тях, опитвайки се да ги убедят, че не са „сиви вълци“.  Всеки участник има минута, за да направи това. „Козлетата“ се съветват и решават дали да пуснат този участник или не. Играта приключва, когато всеки, който е бил извън „къщата“, вече е опитал своите сили и всеки съобщава кой всъщност е той. След се изчислява колко пъти „козлетата“ са допуснали грешка и са били изядени, пускайки „сиви вълци“ в къщата и колко „роднини“ са останали вън от къщата за храна на „сивите вълци“.

Полезността на упражнението се изразява в тренирането на уверено поведение в ситуации на необходимост да се убедят другите хора, а също и за развитие на наблюдателност. Добър материал за обсъждане на признаци, въз основа на които се правят изводи на кого можем да се доверим и на кого не можем.

Въпроси за обсъждане:

-Какво ръководеше „козлетата“, когато решаваха на кого може да се вярва и на кого не?

-Какво беше най-важно за тези, които се опитаха да убедят „козлетата“?

-На какви основания преценяваме искреността или неискреността на хората в реални житейски ситуации?

 

Ролева игра „Митница“

Цел: Трениране на навици и умения за уверено, убедително поведение и наблюдателност.

Процедура за прилагане:  Създава се група от 3-4 доброволци, изпълняващи ролята на „митнически служители“. Тяхната задача е да намерят сред останалите участници онези, които имат „забранен предмет“. Водещият, скрито от митничарите предоставя на „пътниците“ „забранени артикули“ (например, кутии за кибрит). След като са оборудвани, „пътниците“ последователно подхождат към „митницата“. За да разберат дали даден участник има забранена стока, „митническите служители” могат да му зададат всякакви въпроси (разбира се, не се извършва претърсване, „контрабандистите” се идентифицират само чрез разпитване и наблюдение). Когато всички участници преминат през „митниците“, „митническите служители“ се консултират и обявяват: кой от тяхна гледна точка е „контрабандист“. След това участниците, които действително са имали „забранена стока“, я показват, което позволява да се оцени точността на предположенията на „митническите служители“.

Смисълът на упражнението е в тренирането на уверено поведение на участниците в ситуации, в които трябва да се убеждават други хора в своята искреност. За „митническите служители“ – тренировка на навици за наблюдение, проницателност, търсене на невербални признаци за нечестност.

Въпроси за обсъждане:

-На какви основания „митничарите“ правиха предположения за това, кой има забранения артикул и кой не?

-Ако са допуснали грешки (най-често има такива), кои са причините?

-Какви са различията между тези, които успешно са успели да пренесат забранен предмет и тези, които не са успели?

-Ако някой се е оказал „невинна жертва“ (не е имал забранен предмет, а „митничарите“ са го заподозрели), то от какви особености в поведението е било  провокирано?  В каква степен (до колко) е характерно за този човек позицията на „невинна жертва“ в други житейски ситуации и как може да бъде избегнато това?

 

Упражнение „Човек на стола“  

Цел: Провеждането на това упражнение е подходящо в началото на тренинга, тъй като съчетава въвеждането в темата с процедурата за запознаване. Освен това, упражнението позволява на участниците да почувстват своите силни и слаби страни.

Процедура за прилагане: Провежда се с всички участници. Всеки трябва да подготви кратка, за 1-2 минути самопрезентация. След това от обучаемите се иска: всеки един от тях да застане прав зад стола си и в това положение да играе ролята (символизирайки) пред цялата група. Докато стои зад стола обучаемият излага своята презентация, говорейки за себе си от трето лице, например: „На този стол седи ……. Той е роден в …“

Инструкция: Изгответе кратка самопрезентация за около 1-2 минути. Всеки от вас трябва да се представи пред групата, като това направи по следния начин. Изправя се и застава зад своя стол и от името на групата представя себе си, говорейки в трето лице, например: „На този стол седи …….“ или „Приятно ми е да ви запозная с ….“ Постарайте се да представите колкото се може по-ярка, изразителна, впечатляваща, запомняща се самопрезентация.

Време: 10-20 минути, в зависимост броя на участниците.

Оптимален брой участници: 8-12 човека

Вариант: Възможен е и друг вариант на същото упражнение – групата се разделя по двойки. В продължение на 4-5 минути участниците се интервюират помежду си, след което всеки трябва да представи партньора си на цялата група.

Забележка: Упражнението не изисква допълнително обсъждане. Целесъобразно е водещият да демонстрира изпълнението на инструкцията.

 

Упражнение „Отиди там, не знам къде ... "

Цел: Упражнението позволява на участниците в обучението да практикуват подготовка на покана за презентация, намиране на ефективни методи за привличане на интереса на аудиторията и нематериални начини за въздействие.

Процедура за прилагане: Групата се разделя на няколко по-малки групи (3-4). Всички получават една и съща инструкция.

Инструкция: В продължение на 12-15 минути трябва да съставите текст на покана за презентация. Поканите трябва да имат конкретни адресати – реални членове от групата. В поканата не трябва да се споменава темата на презентацията. От вас се иска да напишете така поканата, че да заинтригувате хората, да ги накарате да посетят мястото и да чуят презентацията. Постарайте се да привлечете разнородна публика (гости), но е забранено да използвате способи от рода: бюфет, подаръци, лотария, дефиле на топ-модели и т.н. Намерите други начини за привличане на гостите. След завършване на подготовката, един от членовете (говорител) на подгрупите ще трябва да прочете поканата.

Докато групите подготвят поканата, работейки на различни работни места (препоръчително е в отделни стаи или поне достатъчно отдалечени) водещият посещава всяка една от тях и ги убеждава, че всеки един трябва да се откаже от колективната солидарност със своята група и след като изслуша всяка покана, сам реши дали я харесва и дали ще отиде на презентацията.

След представяне на поканите, водещият предлага гласуване: тези, които са съгласни да отидат на презентацията и са оценили по представения текст, че събитието е впечатляващо и интересно да вдигат ръце. По общия брой гласували за текстовете на всяка от групите се определя на ефективната покана.

Въпроси за обсъждане:

-Какви методи за въздействие на аудиторията са използвали групите?

-Кои методи са били най-успешни?

-Кое в крайна сметка е повлияло върху избора ви?

Забележка: Упражнението ще бъде по-ефективно, ако водещият го подсили с теоретична информация и обяснения за всеки от избраните методи.

Време: 30-35 минути.

Оптимален брой участници: 12-15 човека

Материали: листове и средства за писане

 

Упражнение „Въпроси по тема“

Цел: Упражнението е насочено към хора, чиито дейности включват задължителни презентации (рекламодатели, мениджъри по продажби и др.). По време на неговото изпълнение участниците, потапяйки се в проблемите на презентацията, активират своите знания и споделят опит.

Процедура за прилагане: Всички участници се разделят на три групи. Водещият задава дискусионна тема на всяка подгрупа. Например: „Какво трябва да се вземе предвид при подготовката на презентация“, „Контакт с публиката и форми за установяване“, „Начини за поддържане на вниманието на аудиторията по време на презентацията“, „Оптимални форми на представяне на информация“, „Основни грешки по време на презентацията“ и т.н.

След това се подава следната инструкция:

Инструкция: Упражнението се провежда на четири етапа:

Първи етап: Всяка подгрупа прави списък с въпроси по своята тема. Броят на въпросите трябва да е равен на броя на членовете на подгрупата. Въпросите се разпределят между тях – всеки участник трябва да получи по един въпрос.

Втори етап: Всеки участник в играта трябва да зададе въпрос на 2-3 членове от други подгрупи (отива при тях) и след като чуе отговорите им, да обобщи получената информация. След това всички се връщат в своите подгрупи.

Трети етап: Подгрупите трябва да подготвят по един човек за представяне на темата, по която са работили, представяйки обобщената работата на група по дадената тема.

Последният етап включва представяне на три презентации. “

Въпроси за обсъждане: При обсъждането се разглеждат както съдържателната страна на самопрезентациите, така и използваните форми за подаване на информацията.

Време: 1-1,5 часа.

Оптимален брой участници: 9-15 човека.

 

Ролева игра „Конференция“

Цел: Трениране навици за публична презентация.

Инструкция: Предлагам да проведем конференция на тема „Как да отслабна?“ Този проблем става все по-актуален днес и засяга не само хората с наднормено тегло, но и тези, на които не е безразлично здравето на другите.

Някой по време на конференцията ще поеме ролята на любител на храните, който иска да се справи със зависимостта си от храната.

Някой ще е дебел човек, който е опитал всичко и се е примирил.

Някой може да поеме ролята на запален гастоном, носещ в живота лозунга „Когато мазнините изсъхнат, тънкият умира!“ 

Други участници могат да поемат ролите на представители на Института по хранене, Министерството на здравеопазването, Агенцията за закрила на детето и др.

Всички ще говорят сериозно и убедително. Три минути за подготовка. Моля, кой ще започне? “

Въпроси за обсъждане: След конференцията групата анализира презентациите, обсъждайки следните въпроси:

-Като цяло, чие представяне беше най-убедително? 

-Какви техники са използвани от различните участници?

-Какви бяха техните силни и слаби страни?

Допълнителни препоръки: Упражнението постига по-висока ефективност, ако водещият запише с камера представянето, а групата анализира получения видеоматериал.

Оптимален брой участници: 12-15 човека.

Време: 1-1,5 часа.

Материали: листове и средства за писане.

 

Упражнение „Гледаме в книгата и виждаме …“ 

Цел: Това упражнение помага на участниците да демонстрират особеностите на възприятието и предаването на информация.

Процедура за прилагане: От групата са избират 5-6 доброволци, които се извеждат в друга зала. На останалите накратко се обяснява сценария. Въвежда се забрана за подсказвания, смях и т.н. След това в залата се поканва първия доброволец и му се дава следната инструкция:

Инструкция: „Сега ще ви бъде представен лист хартия, съдържащ малко информация. Това е текст и картина. В рамките на една минута разглеждате листа, опитвайки се да запомните всичко, което е написано и изобразено там. След това трябва да съобщите цялата запомнена информация на следващия доброволец.“

След това се кани втория доброволец, който получава следните инструкции:

„Сега на вас ще ви бъде съобщена устно информация, която трябва да запомните, за да я предадете на следващия участник в експеримента. Нямате право да задавате уточняващи въпроси.“

Експериментът продължава и накрая последният участник разказва какво е запомнил пред цялата група.

Въпроси за обсъждане: Анализирайки упражнението, групата обсъжда следните въпроси:

-Каква информация и на кой етап е била загубена?

-Какво е било запомнено по-лошо и какво – по-добре (по-точно)?

-Каква роля са изиграли личностните особености на конкретни участници при предаването на информация?

Препоръчително е по време на дискусията групата да стигне до анализ на следните проблеми:

-Особености на процесите на възприятие и памет.

-Обем и разположение на информацията.

-Количеството на изложената по време на презентацията информация.

-Качеството на речта и нейната ефективност (въздействие).

Допълнителни препоръки:

Препоръчително е на аудиторията (зрителите) да се предоставят копия на „информационния лист“, а  за да се предотврати всеобщото забавление, зрителите получават задачата да записват случващото се, тоест да запишат какъв блок информация и на какъв етап е загубена.

Оптимален брой участници: 10-15 человека.

Време: 25-35 минути.

Необходими материали:  лист хартия, съдържащ словесна информация и картина. Желателно е да се използват бланки за предизборна агитация, рекламни постери и пр.

 

Ролева игра „Продажба на слонове“

Цел: Упражнението позволява трениране на различни умения в провеждането на презентация: умение да се въздейства нагледно върху аудиторията, да се използва рационално пространството на аудиторията, да се използват убедителни думи и изрази и т.н.

Процедура за прилагане: Групата се разделя по двойки и получават инструкция.

Инструкция: „Всеки от вас ще играе две роли – като представител на HR-агенция,  набираща кандидати за определена длъжност и като самия кандидат.

Този от вас, който сега е представител на агенцията за набиране на персонал, трябва да интервюира своя съсед „кандидат“ в продължение на 5 минути. След това сменяте ролите и сега интервюто с партньора се взема от този, който преди това е играл ролята на кандидата.

След това в продължение на още 10-12 минути всеки от вас трябва да подготви реч (представяне), целта на която е да „продаде“ (рекламира) кандидата си („слонът“) на HR-агенцията или ръководството на компанията (техните роли ще играе цялата група). Времето за представяне на кандидата е ограничено до 1 минута.“ 

Въпроси за обсъждане:

След изслушване на всички представяния, групата обсъжда следните въпроси:

-Кои презентации могат да се приемат за успешни и кои – не толкова?

-Какви методи са използвани при успешните презентации?

-Кои действия на презентаторите са намалили ефекта на тяхната работа?

Варианти: Може да се усили ефекта, като се въведе съревнователен елемент в упражнението, въвеждайки ритуал за гласуване за всеки кандидат.

Допълнителни препоръки

При корпоративен тренинг е препоръчително водещият да удържа рамката на активност в професионалната област, т.е.  да се обсъдят реалните изисквания към кандидатите за реални длъжности в компанията.

Оптимален брой участници: до 15 човека

Време: 1-1,5 часа.

Необходими материали: средства за писане, хартия, флип-чарт.

 

Упражнение „Самопрезентация“ (обучителен блок)

Обучителният блок (методически указания) включва няколкодневна работа по темата, т.е. серия от занятия. Тук е представена общата рамка и са дадени насоки за организиране на тренинга. Тренингът е предназначен за т. нар. „линейни ръководители“, т.е., за лица, заемащи ръководни длъжности, които непосредствено контактуват с изпълнителните кадри и клиенти. Такива могат да бъдат: директори, бригадир, майстор, началник цех, началник група, ръководител на методическо звено и др. За този тип ръководители е характерно, че те имат правомощия да извършват еднолично управление спрямо подчинените по-ниски степени.

Цел: Развитие на умения за самопрезентиране, активизиране на адаптивните механизми на участниците, развитие на умения за проява и контрол на емоции, които допринасят за процеса на професионална адаптация; развитие на базови навици за самопрезентиране, на умения за представяне на информация и ефективна комуникация в рамките на групата с техните екипи, колеги и ръководители.

Процедура за прилагане:

-Водещият предлага  всеки от участниците да разкаже за себе си и за значими за него събития, от гледна точка на това, какво е предизвикало следните емоции: изненада, интерес и радост.

-Процедурата на представяне върви в кръг и може да включва оценка на самопрезентацията на предишния участник по същата схема „изненада - интерес - радост“.

-В края на процедурата в групата може да се обсъдят резултатите от самопрезентацията (ако е необходимо).

Тренингът е съчетание на теория с практиката. Участниците могат да избират свои теми или да използват теми от подготвен (препоръчан) списък. Преди провеждане на обучението, водещият следва да даде списък с темите и възможност на участниците да се разделят по двойки.  

Бележка за водещия: Това е базов модул за развитие умения за самопрезентация. Ако смятате, че нивото на умения на групата  надвишава съдържанието на този основен модул, тогава включете повече практически упражнения, за да предоставите обратна връзка и обърнете по-малко внимание на теорията. Подгответе презентация и / или видеоматериали, които да илюстрират теоретичната част

Основните теми на занятията:

-Как ефективно да се подготви самопрезентация.

-Как да се определят основните компоненти на самопрезентацията.

-Как да се работи ефективно с въпроси.

-Как да се прилагат отделни техники за поддържане на самоконтрол (самообладание).

-Как да се използва набор от гласови техники за подобряване на самопрезентациите.

Въведение

Обяснете подробно целите и плана на занятията.

„Обучението е посветен на уменията за самопрезентация. Една от задачите ни е да свикнем да говорим пред публика.“

Попитайте: - „Какво чувствате, когато ви помолят да застанете пред група хора и да говорите?“

Запишете отговорите на флип-чарт / дъска. Със сигурност сред тях ще бъдат следните наблюдения: напрежение/напрегнатост, вълнение, изпотяване, зачервяване, треперене.

            Обяснете, че всички тези реакции са нормални в подобни ситуации. Споделете, че дори Лорънс Оливие, който се смята за изключителен актьор, понякога е изпитвал страх от сцената, но е излизал на нея всяка вечер!

Затова нека свикнем с този аспект на самопрезентациите.

В мое лице имате приятелски настроен водещ и можете да разчитате на „топло и вдъхновяващо“ посрещане на публиката в лицето на нашите участници, за да опитате своите сили в топла и приятелска атмосфера.“

Обяснете как ще бъде отиграна срещата (по сценарий):  „Тя ще комбинира теория и 5-минутно практическо упражнение под формата на самопрезентации по конкретна тема по двойки.“

Предложете да се запознаят с текстовете в работната тетрадка, в която има много информация за това как да направите добра самостоятелна презентация.

Обяснете кои теоретични теми ще бъдат обхванати в урока.

Дайте 20 минути за подготовка на самопрезентациите. 

Първи „кръг“

Представя се първата двойка. Когато участниците завършат, благодарете им за тяхната работа и ги попитайте за чувствата по време на представлението. Добавете нови елементи към списъка на флипчарта / дъската.

Попитайте останалите участници как са изглеждали презентиращите от тяхна гледна точка. Целта на този въпрос е да потвърди тезата, че като правило самите участници се самооценяват много по-лошо от онези, които ги гледат. Така, например, някой може да каже, че е бил много притеснен, но публиката всъщност да не е забелязала това!

Отлична самопрезентация – съдържание:

-Дискутирайте елементите на едно добро самопредставяне.

-Разгледайте структурата на едно добро самопредставяне.

-Обсъдете процеса на подготовка.

Втори „кръг“

Представя се втората двойка. Когато участниците завършат, благодарете им за тяхната работа и ги попитайте за чувствата по време на представлението. Добавете отново нови елементи към списъка на флипчарта / дъската.

Попитайте останалите участници как изглеждаха ораторите.

Начало и край на презентациите.

-Обсъдете как започва и завършва добрата самопрезентация.

-Обяснете ролята на зрителния контакт.

-Разкажете как правилно да се използват ръцете, позите на тялото и как да се движите по време на изпълнение.

-Гласови и езикови умения.

-Емоционално състояние.

Попитайте: „Какво се случва с вас на етапа на очакване и особено непосредствено преди да се изправите пред публиката и да започнете речта си?

Обяснете: „Ако вълнението не се проявява в екстремни форми, то може да ви помогне, да изиграе ролята на мобилизиращ фактор. Очаквайте появата на такива чувства. В определена степен всеки ги преживява. Намерете свои собствени механизми за запазване на самообладание. Не забравяйте фразата: „Най-добрата импровизация е подготвената.“

В тази връзка, попитайте участниците какво според тях могат да направят, преди да започнат самопрезентацията си, за да намалят тревожността. Улеснете процеса на това обсъждане – фасилитирайте.  След това помолете участниците да помислят какво могат да направят по време на самото представяне, за да намалят тревожността. Отново улеснете дискусията.

Финална фаза

Завършете занятието с втори преглед на разглежданите проблеми. Върнете се към записките на флипчарта / дъската, коментирайте и попитайте участниците какво са научили.

Попитайте дали имат допълнителни въпроси. Напомнете за работната тетрадка на участниците, където могат да получат повече теоретична и справочна информация и след това завършете срещата.

Материали: презентационно оборудване, флип-чарт/дъска, презентация с теоретична част, работни тетрадки за участниците.

 

Упражнение  „Голямата игра „Презентация“

Цел: Играта позволява да се моделира целия процес на подготовка и провеждане на презентация и обобщаване работата по темата. В тази връзка тя е оптимална като последната тренировъчна процедура на темата „Ефективна презентация“. 

Процедура за прилагане: Групата се разделя на 3-4 подгрупи от по 4-5 души всяка. Следва подробна инструкция (дублирана с разпечатан писмен текст):

Инструкция:

„Всяка подгрупа трябва да планира, подготви и представи презентация.

Темата за презентация избирате сами. Единственото условие е тя да бъде свързана с професионалните ви дейности.

Ще започнете работа веднага след окончателно завършване на инструктажа и ще действате в реално време.

Сега е ... часа ... минути. Тренингът  трябва да приключи след ... часа ... минути, така че нека веднага обсъдим началния час на последната презентация. Тя трябва да започне не по-късно от ... часа ... минути (примерно около час преди официалното време за приключване на обучението).

Всичко останало планирате сами, като съгласувате времевия регламент с желанията на другите екипи.

Всяка подгрупа трябва да:

-определи темата на презентацията;

-да подготви покана за презентацията и под някаква форма да я представи на вниманието на гостите; в поканата трябва да се посочва часа (истински!); за да няма „наслагвания“, е необходимо да се координира времето с други подгрупи;

-да подготвите самата презентация: съставяне на текстове, назначаване на роли и определяне на презентиращи (опитайте се да включите колкото се може повече членове от подгрупата), направете плакати, видеоклипове, материали за разпространение и др. Целевата група на презентацията сме ние, тоест хората, които в момента са в тази стая, Продължителността на презентацията може да бъде всяка.“

След това екипите започват да работят самостоятелно.

Въпроси за обсъждане:

Всеки споделя своите впечатления от проведената работа, обсъжда успехите и недостатъците на всички презентации.

Варианти: Можете да усложните задачата, като договаряте с участниците правото на водещия да дава неочаквани бележки (казуси, условия, ситуации). Например, в последния момент могат да се дадат на един от екипите за презентация пет до седем минути, вместо планираните петнадесет.

Допълнителни препоръки: Упражнението е по-ефективно, ако треньорът снима изпълненията с видеокамера, а групата анализира получения видеоматериал.

Оптимален брой участници: от 8 до 20 човека.

Време: 2,5-3,5 часа.

 

Необходими материали: средства за писане и рисуване, хартия, флип-чарт.

image

Категория: Други
Прочетен: 355 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                   1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране.

         Психотехники и упражнения за формиране на атракция и  тяхното прилагане

                                                              (приложение 6)

Атракция (от фр. attraction – притежаване, привличане, гравитация) – обозначава процеса на взаимно привличане на хората един към друг, механизм за формиране на привързаност, приятелски чувства, симпатия, любов. Формирането на атракция е предизвикване (събуждане) към себе си на положително отношение, т.е. предразполагане към себе си. Защо е необходима атракция? Няма лоши хора – има лоши отношения. Необходимо е децата целенасочено да се учат да изграждат положителни отношения, а за тази цел следва първо родителите и учителите да владеят методите на атракцията.

Закони на атракцията.

Първи закон на атракцията: „Да разбереш, не означава да приемеш – необходимо е вашата позиция (цел, интерес) да съвпада с позицията на другия човек – да не си противоречат.“

Условията за привличане (приемане) са:

-непротиворечивост на това, което трябва да направи другия, с неговите интереси, желания;

-необходимо е да се покаже, че действията, които се очакват от другия, ще допринесат за задоволяване на неговите нужди;

-трябва да е налице принципно положително отношение към другия (аудиторията);

Упражнение:

Покажете на аудиторията сив лист хартия и попитайте: „Съгласен ли сте, че е бял?“

На тези, които не са съгласни: „Не сте съгласни с мен. Това е ваше право. Но имаше ли тогава смисъл да спорите с мен в тази ситуация? Тогава защо спорихте?“ ...  Е, в друга ситуация, ако Ваш много близък приятел, човек на който държите, когото харесвате и на когото не бихте противоречили би задал същия въпрос, бихте ли се съгласили?“ – все пак разликата между „бяло“ и „мръсно бяло до сиво“ не е чак толкова значителна.“

При подобни обстоятелства спорът е безсмислен. Той не е принципен. Тук въпросът опира не до самата информация, а до позицията на личността. Работата е там, че всяко съобщение съдържа текстова, но има и персонализирана информация, т.е. информация за вас самия и в случая интересът  може да бъде насочен не към информацията, а към нейния носител.

Втори закон на атракцията: „При равни други условия хората по-лесно приемат позицията на човека, към когото изпитват емоционално позитивно отношение (съчувствие, любов, обич, приятелство) и обратно, по-трудно е да заемат позицията на човек, към когото изпитват емоционално негативно отношение (неприязън, антипатия, омраза).“

Съгласно този закон, хората могат да се разположат върху „Скала на отношенията“, класифицирани в групите: A B C D E F, където:

image

A – негов антипод;

В – явна антипатия;

С – отнася се по-скоро отрицателно, отколкото положително;

D – отнася се по-скоро положително, отколкото отрицателно;

E – може да се нарече приятел.

F – боготвори Ви;

Всеки един от Вас сега трябва да се попита:

-Колко типа хора от A до F присъстват в неговата среда?

-Какво трябва да се направи, за да може с тези, които се отнасят към лявата половина на скалата, да се разбира по-добре?

-Как да установи с тях отношения и контакт на взаимно разбиране, за да ги прехвърли в дясната половина на скалата?

Инструментът за постигане на тази цел е един – чрез техниките за привличане, чрез формиране на атракция.

Нека разгледаме общия психологически механизъм за формиране на атракция.

Тук сме изправени пред проблема с безсъзнателното в оценката на хората един на друг. Например, понякога след разговор у нас остава усещане за нещо неприятно: „Някакъв неприятен послевкус“ – казвате вие или: „В него има нещо предразполагащо, привличащо“ - отбелязваме в друг случай. Как да си обясним това?

Нека да помислим. Колко често след проведен разговор с някого, можем да кажем нещо за детайлите на дрехите на събеседника (например за вратовръзката му или за обувките и т.н.) – видели – не видели, чули – не чули ?  Всичко зависи от степента на включеност на нашето съзнание. Понякога човек е толкова увлечен, че не чува и не вижда сигнали, които за него не са толкова значими. Тези сигнали могат да изчезнат без следа за нас, но ... може и да не се загубят! Всичко зависи от това доколко тези сигнали са значими за даден човек, дали носят достатъчно силен емоционален заряд. Когато тези сигнали „преминат“ през съзнанието, но то е заето с нещо друго, тогава информацията остава в безсъзнателната сфера и от тук тя продължава да оказва въздействие, което впоследствие се проявява като емоционално отношение към личността на другия.

От тук следва извода, че когато общуваме, за да формираме атракция в отношенията, нашите сигнали трябва:

-да имат емоционална стойност и значение за партньора;

-това значение трябва да бъде положително за него;

-партньорът не трябва да е запознат с този сигнал (по-добре да не е наясно).

Това е същността на механизма на формиране на атракция, на привличане.

 

Анализ на някои способи (техники) за формиране на атракция.

Психотехника за формиране на атракция „Назови другия по име“

Назоваването на другия по име не е само израз на вежливост!

Предлагам Ви да помислете за следната ситуация: двама служители на приблизително една и съща възраст се срещат в коридора. Те се поздравяват: „А“ казва: „Добро утро, г-жо Андреева!“, а  „Б" казва: „Добро утро!“ Пита се: кой от тях най-вероятно е шефът? Подчинените, като правило добавят име, фамилно име, докато лицата с по-висок служебен статус по принцип не го правят. От какво зависи това? Не става въпрос за учтивост или култура. Защо се приема тази форма на поздрав, а не обратното? Аналогична е ситуацията, при която странно изведнъж учениците започват да поздравяват особено учтиво и активно учителите преди изпити. На кой е нужно да разположи другия към себе си? Кой в по-голяма степен е зависим? При това, мнозина не осъзнават, не забелязват промяната в поведението си.

Психологическият механизъм е следния:

-името съпровожда човек през целия му живот; името и личността са неделими;

-при обръщане към някого, пропускането на името му означава неговото обезличаване; в този случай интересът не е към личността, а например към обект със служебни функции; името е символ на личността; назовавайки името на човек, волно или неволно се поставя акцент на внимание към неговата личност;

-проявеното внимание към даден човек е утвърждаване на неговата личност; всеки претендира и брани статута си на личност; когато тази претенция остава неудовлетворена, настъпва потискане (унижение, обезценяване, неглижиране) на личността.

-когато човек получи потвърждение на своята личност, възниква чувство за удовлетворение;

-чувството на удовлетворение винаги се съпровожда с положителни емоции;

-човек винаги се стреми да създава в себе си положителни емоции (към друг, към информация, към вещи и пр.);

-когато някой предизвика в човек положителни емоции, той практически го притегля към себе си, предразполага към себе си другия, т.е. формира атракция.

Тази техника трябва да се прилага постоянно за всички ученици. Така учителят предварително предразполага децата към себе си, а не само когато отправя искания към тях. Има хора, които твърдят, че помнят имената зле. Девет от десет се оплакват от това. Можете да вярвате и да не вярвате.

Защо помним имената на едни, а не помним на други? В неутрална обстановка: срещате се, запознавате се и скоро след това забравяте името. А какво се случва, когато наистина харесвате определен човек? Когато ви е нужен?  Кои например, помнят учителите? Тези, които са много заинтересовани от тях. Името и личността са неразделни. Как да ги запомним? Ето няколко предложения:

-Веднага щом чуете името, намерете причина веднага да го кажете на глас („Много ми е приятно да се запозная с Вас, г-жо Елена Андреева.“)

-Установете асоциации с имената на други хора.

-Ако трябва да запомните много имена наведнъж и сте учител, полезно е да се организира самостоятелна работа с децата, като Вие се концентрирате през това време върху запомнянето на имената им. А вечер е добре да се направи отново репетиция. 

-На следващия ден се обръщайте по-често към онези, които трябва да се запомнят.

Извод: Предразполагането на учениците (на колектива, екипа, групата, с които се работи ежедневно) към себе си е професионална необходимост и професионална функция на учителя. Ето защо, когато се обръщате към ученици, произнасяйте имената им възможно най-често.

 

Психотехника „Огледало на отношенията“  (формиране на атракция чрез усмивка).

Двама Ваши познати Ви поздравяват сутринта:

-„А“: „Добро утро, Светлана!“,  плюс усмивка и поглед „очи в очи“.

-„Б”: „Добро утро!“, но мрачно, с каменисто, кисело лице.

Въпроси: Споделете (признайте пред себе си). Към кого от двамата ще се обърнете, когато имат нужда от помощ, от съвет, подкрепа, нужда? Защо? Притежава ли усмивката сила да създава привличане, т.е. да формира атракция?  На кого обикновено се усмихвате: на своите приятели или на недоброжелател? И кой ви се усмихва по-често?

Хората казват: „Лицето е огледалото на душата“, а в психологията – „Лицето е огледалото на отношенията“. Често ли Ви се случва напълно съзнателно и преднамерено да регулирате своето „огледало на отношенията“. Хората правят това много рядко. Оказва се, че това, което изпитва човек вътре в себе си, това преживява и на лицето си. С други думи, това което отразява лицето, по-често съответства на действителното отношение към другия.

Психологическият механизъм е следния:

-повечето хора се усмихват любезно на приятелите си;

-усмивката е сигнал: „Аз съм твой (ваш) приятел“;

-„приятел“ – съмишленик, съидейник, защитник, близък, привърженик;

-потребността от безопасност и защита е базова потребност;

-задоволяването на потребността отключва положителни емоции;

-човек винаги се стреми към това, което предизвиква у него положителни чувства;

-когато някой създава в другия положителни чувства, човек несъзнавано формира към него атракция.

Запитайте се сега, умеете ли да се усмихвате, но  не тогава, когато Ви е смешно, а тогава когато е необходимо.

-Какво правите за да постигнете това?

-Какви способи използвате за стигнете до усмивка?

-Какво правите вие, професионалният учител, когато срещнете непознато дете, което пуши на обществен транспорт?

-Какви усилия са Ви нужни, за да се усмихнете на грубиянина?

-Като цяло – имате ли способност да поставите детето в правилната зона на скалата за отношения?

Ако считате, че „Не мога да се усмихвам по поръчка ...“, както често казват младите учители, то с това признание не можете да изпълнявате своите педагогически задължения.

Заключение: Да предразположиш учениците към себе си е задължение на учителя, продиктувано не от инструкции, а от производствена необходимост. Следователно способността да се усмихваш е професионално умение на всеки учител. Когато общувате с деца, винаги трябва да имате любезно и приятно изражение на лицето си, лека усмивка.

 

Психотехника „Златните думи“

Комплиментите са леко преувеличение на положителните качества на човек. Чувате ли често комплименти, адресирани до вас? Какви са вашите чувства? Често ли казвате комплименти на другите? Какви, ако не е тайна?

Нека да обсъдим въпроса: Какво мислите, че ще се случи с човек, ако той е често чува комплименти, отправен към него?  Считате ли, че тогава човек ще повярва в своите способности (качества, възможности) и ще ги развие.

Комплиментите се основават на психологическия ефект на внушението.

Психологическият механизъм е следния:

-човек чува комплимент;

-възниква ефектът на внушението;

-в резултат индивидът преживява потенциалното удовлетворяване на потребността от приемане, харесване, одобрение;

-потребността е удовлетворена – възникват положителни емоции;

-индивидът се ориентира към положително отношение спрямо този, който му доставя положителни емоции – създават се позитивни и взаимноизгодни отношения.

-ориентация, разположение към този, който предизвиква тези чувства.

Противопоказни комплименти практически няма. Препоръчително е в общуването човек да използва колкото се може по-често комплименти, спазвайки следните правила:

-без двусмисленост – комплиментът трябва да отразява само положителни качества, без двойствен смисъл, когато качеството може да се оценява както положително, така и отрицателно, например: „Когато слушам твоите беседи с хората, аз всеки път се удивлявам на твоите способности тънко и остроумно да се измъкваш от отговори“.

-без хиперболизиране – отразеното в комплимента положително качество трябва да има незначително преувеличение;

-с отчитане високото мнение на човека за себе си – ако комплиментът по значимост е с по-ниско качество отколкото самооценката на лицето, то този комплимент няма да предизвика положителни емоции;

-без елементи на поучение – комплиментът не трябва да поучава и да съдържа съвети и напътствия, например: „Ти си добър оратор. Знай, че твърдостта на убежденията са като украса за истинския мъж. Учи се да отстояваш позицията си.“

-без добавки към комплимента – похвалата не бива да съдържа допълнения, добавки, интерпретации, които могат да се превърнат в „лъжичка катран“ комплимента, например: „Ръцете са ти златни, но езикът ти е враг“

 

УПРАЖНЕНИЯ ЗА ФОРМИРАНЕ НА АТРАКЦИЯ В РЕЖИМ НА ТРЕНИНГ

 

Упражнение „Стиснете един с друг ръцете си“

Процедура за прилагане: Участниците оформят кръг. Водещият ги насърчава към действия да се ръкуват по избрани от тях начини, но задължително да докосват едната или двете си ръце, влизайки в кръга, при условие, че командата, която е подадена се отнася за тях. Всяка команда започва с фразата: „В кръга да влязат тези, които …“ и следва определена дума, например: свирят на музикален инструмент; могат да пеят; могат да играят тенис; танцуват валс; играят футбол; плуват; някога са били на друг континент; харесват боза; пързалят на ски/кънки; обичат математиката; имат брат/сестра; имат куче/котка; лягат късно/събуждат се рано и пр.

 

Упражнение „Погали другия с дума“

Цел: Създаване условия за възникване на атракция между участниците, сближаване, преодоляване на дистанцията и отчуждеността; подготовка на участниците за следващите етапи на тренинга, изискващи по-голяма свобода на споделянето – улесняване на общуването.

Процедура за прилагане: Участниците образуват два кръга – вътрешен и външен, обърнати с лице един към друг. Външният се върти с по една крачка надясно, а вътрешният стои на място. По команда „Направи комплимент“, външният кръг прави крачка в дясно така, че всеки участник да застане срещу друг от вътрешния кръг. Когато двойката се изправи една срещу друга, тези от вътрешният трябва да направят комплимент на застаналите срещу тях.

 

Упражнение „Комплименти“ (вариант)

Цел: Установяване на междуличностна обратна връзка в по-специфична персонифицирана форма. Особено важно е, че тази обратна връзка има позитивен, подкрепящ характер.

Този тип упражнения обикновено се провеждат в последния етап от работата на групата (3-4 ден), тъй като предизвиканите от него положителните ефекти допринасят за пренасяне на резултатите от обучението в ежедневието и дейностите на неговите участници.

Инструкция: Нека кажем комплименти един на друг. Ще го направим така. Всеки, който иска да започне, взема тази топка, хвърля я на участника, когото той е избрал и прави комплимент на този човек. Тези, за който е предназначена топката трябва да благодари по избран от него начин и след това я подава на следващия. Топката трябва да попадне само по веднъж във всеки, като всички следва да получат комплимент.

Процедура за провеждане: Групата оформя кръг (правостоящи). Водещият трябва да следи внимателно движението на топката, за да може да попадне при всеки участник.

 

Упражнение „Продължи искрено“ („всеки в своя живот“)

Цел: Сближаване, себеразкриване, предизвикване на близост и симпатия.

Процедура за прилагане: Участниците образуват кръг, седнали на столове. Водещият подхожда последователно към всеки, като му предоставя картичка с написана на нея определена фраза. Това е недовършено изречение, което обучаемият трябва да довърши от свое име, като се иска да бъде искрен. Участникът чете на глас текста, а след това без да се замисля дълго, довършва изречението.

Останалите сами решават колко е искрен. Когато човек завърши да говори, онези, които смятат речта му за искрена, мълчаливо вдигнат ръката си. Ако мнозинството (поне с един глас) се произнесе, че изявлението за искрено, тогава на говорещият е позволено да премести стола си с една крачка напред към центъра на кръга (сближаване).  Този, чието изявление не е признато за искрено, получава втори шанс, като водещият му предоставя да „изтегли“ втора карта и да продължи. Обменът на мнения е забранен. Реплики за това, което се изразява, са забранени, но е позволено да се зададе въпрос на оратора – само по един въпрос от всеки.

Примерни текстове за стимулен материал могат да бъдат:

-Сред хора от противоположния пол обикновено се чувствам ...

-Имам много недостатъци. Например ...

-Случи се, че близки хора почти ме намразиха. Веднъж си спомням ...

-Случайно проявих малодушие. Веднъж си спомням ...

-Зная, че притежавам добри, привлекателни черти, като …

-Спомням си случай, при който изпитах непоносим срам. Аз …

-Това, което наистина искам е ...

-Познавам силно чувството за самота. Спомням си ...

-Веднъж ми беше много обидно и страдах, когато родителите ми …

-Когато за първи път се влюбих, аз ...

-Чувствам, че майка ми ...

-Мисля, че сексът в моя живот ...

-Когато ме обидят, аз съм готов ...

-Случва се да се карам с родителите си, когато ...

-Честно казано, обучението по математика е напълно ...

-Празна карта – трябва да кажа нещо искрено на произволна тема по свой избор.

 

Упражнение „Всички последователно по кръга“

Процедура за прилагане: Водещият подава последователно по свой избор команда: „Нека всички да помислим за ….. (Станислав). Нека си припомним неговото участие в тренинга, неговите действия, постъпки, изказвания, как той изглежда, как се облича, от какво се интересува, как се усмихва и т.н. А сега всеки един след друг, последователно по кръга да му направим комплимент.

 

Упражнение „Вътрешна поза“  (имидж-упражнение)

Цел: Разбиране и осъзнаване на мислите, поведенческите и емоционални признаци на говорещият пред публика уверен човек; трениране и развитие на себеувереността.

В това упражнение е важно за участниците да разграничат мислите, емоциите и поведенческите си реакции, вкл. физиологични признаци, които проявяват в ролята на неуверени, тревожни, страхуващи се от говорене пред публика и обратно – да усетят т. нар. „вътрешна поза“, когато играят ролята на уверени оратори.

Процедура за прилагане: Участниците се разделят на малки групи (4-5 човека) и получават инструкция за работа за отиграване на роли, а след тренировката следва обсъждане.

Инструкция: За говорещите пред публика може би сте чували две фрази: „Ето, това е човек, който знае какво говори!“ и другата – „Говори каквото знае!“. Първата се отнася за оратори, които демонстрират увереност и самочувствие, а втората – за тези с тревожност и неувереност. Предлагам следното упражнение за развитие на вашата увереност. Ще работите в малки групи в продължение на 15 минути. Първо, за време от пет минути един ще прочете кратък стих, който ще получите на лист, като се опита да направи това в ролята на неуверен, несигурен в себе си, тревожен човек, а след това другия.  Втория път направете същото, но в ролята на уверен в себе си, със самочувствие оратор. Обърнете внимание на различията в усещанията, емоциите и поведението си.

От играещите се иска следното: Представете си, че се намирате прав пред огледало. Вземете в ръцете си листчето с текста. А сега си представете, че вътре във вас седи неприятен, много нагънат и много несигурен човек и се опитайте с гласа на този човек да прочетете това стихотворение. След това направете обратното. Застанете отново прав пред „огледалото“, изправете раменете, повдигнете брадичката. Представете си, че сте уверен, знаещ, със самочувствие оратор и прочетете с неговия глас текста.

Когато играете двете роли се опитайте да уловите усещането за „вътрешна поза“, онези фини интонации, маниери, които излъчват уверения човек, независимо от това как изглежда и дали изобщо го виждат.

Въпроси за обсъждане:

След изтичане на времето групата се събира в кръг и се обсъждат следните въпроси:

-Какви разлики забелязахте в позата на тялото, мимиките, жестовете гласа на уверения и неуверения в себе си оратор?

-Кои бяха първите ви мисли, когато играехте едната, а след това другата роля. Имаше ли разлика?

-Считате ли, че успяхте да отиграете ролята на двата типа оратори?

image 

Категория: Други
Прочетен: 248 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                    1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране.

                    Психотехники и упражнения за развитие на умения за  импровизация

                                                                 (приложение 5)

„Най-добрата импровизация е подготвената импровизация“

В практиката на всеки оратор има моменти, когато той може просто да забрави какво да каже или да загуби мисълта си. Подобни ситуации могат да се случат често, ако самият презентиращ (самопрезентиращ) е начинаещ. Опитният оратор се отличава с това, че знае как да се измъкне от тази ситуация, използвайки техники за импровизация, като по този начин въздейства на слушателя с лекотата и непринудеността на словото си.

Импровизацията е способността да се говори без подготовка по каквато и да е тема.

Няма значение дали говорите пред многолюдна публика, дали самопрезентирате по време на интервю за работа, присъствате на събитие и изведнъж ви носят микрофон и ви молят да кажете „нещо“ или сте на делова среща и водите преговори. Възможно е просто да ви е нужно време да прецените, да помислите, а мълчанието в подобни ситуации е неловко и неподходящо. Именно при подобни ситуации умението да се импровизира се явява „спасителен пояс“. Как може да се усвои и научи това умение?

По-долу са представени няколко упражнения и техники, които ще ви помогнат да развиете говорни умения без подготовка:

 

Психотехника „Импровизация по зададена тема“

Вземете някаква книга, отворете на произволна страницата и вижте с каква дума започва тази страница. Тази дума ще бъде темата на речта, на която ще трябва да импровизирате в рамките на една минута. Започнете да развивате темата, припомняйки си различни факти, случаи от собствения си живот, шеги, анекдоти, всичко, което ви идва наум. Важното е да продължите да говорите без да спирате. Можете да се отдалечите малко от темата, след което да се върнете отново. Вашата задача: да задържите поне една минута (тогава можете постепенно да увеличавате времето).

 

Психотехника „Преход (скок) от последната дума“

Същността на тази техника се изразява в това, че се опирате върху една от последните думи, казани в речта си и развивате нова тема от нея, например:

„Има дни, в които нищо не радва човек: нито общуването, нито вкусна храна, нито хубаво време.

Времето също изглежда има свое настроение: ту е слънчево, ту е дъждовно, ту е ветровито или вали сняг.

Понякога снегът създава чувство за умиротворение, когато гледате снежинките как се въртят във въздуха и тихо падат на земята.

Земята става бяла, дърветата са елегантни, прозорците сякаш са с дантела ...... и както вероятно вече се досещате, следващата дума ще бъде „дантела“.

На пръв поглед тази техника може да изглежда твърде очевидна, но ако се използва внимателно,  тя ще преминава напълно незабелязано от публиката. Между другото, това е любима техника на много политици.

 

Психотехника „Насочващи въпроси“

Насочващите въпроси са един вид „бастунче“, което ви помага да продължите напред, да продължите речта си. Те подсказват  какво още можете да си припомните по дадена тема, за да я разкриете по-добре и по дълго да я вербализирате.

Например, вие говорите за литература. В този случай можете да използвате такива водещи въпроси:

-Какво е литература?

-Кога е възникнало понятието?

-Какви са жанровете?

-Как можете да характеризирате различните периоди?

-Любими писатели и поети?

-Каква е ползата от литературата за обществото?

-Кои от съвременните произведения са най-популярни?

-Каква е перспективата за развитие?

…..

... или за домати:

-Какво е това?

-Как са полезни?

-Къде ги отглеждат?

-Кое от тях може да се приготви?

-Каква е цената им?

…..

И така, въпроси, които могат да ви помогнат:

-Какво е това?

-Кога се е появило?

-Какви са видовете?

-Какви са перспективите за развитие?

-Как може да се използва това?

-С какво това може да бъде заменено?

-Каква е цената на това?

-От какво се състои?

-Кой използва това?

-Как правилно да го използвам?

От тук нататък, този списък с въпроси може да бъде разширен в процеса на тренировки.

 

Упражнение „Пътна  карта“

Същността му е следната: запишете 5 напълно несвързани по смисъл думи, например: овчар, риба, луна, монета, динозавър (това е вашата пътна карта).

След това измислете тема, например: „Съвременна младеж“.

 Вашата задача е: да говорите по тази тема в продължение на две до три минути, като използвате пътната карта (вашите думи, за предпочитане в реда, в който сте ги написали). Резултатът трябва да бъде напълно съгласуван текст.

image

Категория: Други
Прочетен: 277 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                       1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране.

            Упражнения и ролеви игри, прилагани в условия на тренинг

                                                     (приложение 4)

Упражнение „Първо впечатление” 

Цел: Разкриване и осъзнаване на своето вътрешно състояние, посредством външни признаци; развитие на умения за „прочитане“ състоянието на партньора по външни признаци; установяване на обратна връзка между участниците в тренинга; разкриване на способности за разбиране характера на другия при първи контакт (запознанство).

Процедура за прилагане: Участниците работят по двойки, като от всеки се иска да опише себе си пред непознат човек (партньора си), с който предстои да се срещне на многолюдно място. Описват се: местоположение, жестове, изражение на лицето, глас, поведение.

Обсъждани въпроси: Следва групово обсъждане и споделяне на първото впечатление един за друг.

 

Упражнение "Колело на първото впечатление“ 

Цел: Създаване на условия, при които всеки от участниците получава възможност да разбере  какво впечатление предизвиква в другите при първи контакт.

Процедура за прилагане: Обучаемите имат за задача в рамките на една минута всеки да установи мълчалив контакт с другите. При срещите по двойки (движение в залата) обучаемите разменят предварително получени бланки (дневници, тетрадки), като всеки записва след изтичането на минутата в тетрадката на другите своите впечатления за него и връща дневника на притежателя му. След приключване на тази процедура, по сигнал обучаемите разменят партньорите си. „Въртележката“ продължава при същия алгоритъм до момента при който всеки се срещне с всеки.

 Водещият организира прехода на участниците от партньор към партньор и контролира точното изпълнение на задачата. Командите, подавани от треньора могат да звучат така:

-„Разменете дневниците и започнете да пишете“

-„Вземете обратно своите дневници“

-„Начало на рунд № …“

Инструкция: При предстоящото взаимодействие всеки от вас трябва да се срещне с всеки по двойки. По моя команда при срещата ще изпълнявате следните действия:

-разменяте работните си дневници;

-в бележника на партньора в таблицата записвате (накратко, с една или две думи) впечатлението си за него в следните позиции: 1) „ресурс“ – това, което според вас се явява силна страна на партньора; 2) „точка“ –  това, което считате за негова „слаба“ страна – това са онези качества или състояния, които бихте управлявали при взаимодействието (например, преговорен процес)  във ваш интерес; приемете тази точка за „контролен бутон“, „точка за натиск“, „кормило“ или „лост за управление“ на другия.

-отново разменяте работните си дневници;

-извършвате преход към среща с нов партньор.

По описания начин всеки един от вас в края на упражнението ще има в дневника си списък от мнения за себе си при установяване на първи контакт

Упражнението се изпълнява мълчаливо. Не е необходимо да пишете много (това не е есе и не е характеристика). Не мислете твърде дълго при търсене на думи. На първо място, впечатленията ви са анонимни. Второ, и това е по-важно – първото впечатление за човек се формира през първите 10 секунди. И именно това е важно за нас. Направете си взаимно подаръци. Последният може да се окаже неочакван за мнозина, но именно това го прави ценен. Посредством него ще видим, че различните хора ни виждат различно. И това винаги трябва да се има предвид. Това е основният резултат от нашата работа в това упражнение.

Има две правила, които ще помоля за стриктно изпълнение:

-първо, моля, въздържайте се да поглеждате в своите дневници до окончателно завършване на упражнението (това ще ви разсее, ще превключи вниманието ви върху други стимули);

-второ, за да се получи съгласуваност и бързина при провеждане на упражнението, разменяйте дневниците си само по моя команда.

 

Упражнение „Първо впечатление – невербално самопрезентиране“ 

Цел: Да се информират обучаемите и да осъзнаят важността на невербалното презентиране, както и практически да отработят техники за невербално самопрезентиране.

Теоретична част (инструкция): Често се допуска грешка, при която самопрезентиращият излиза на сцената (влиза в стаята, излиза пред публиката), движи се към мястото, което трябва да заеме и едва след като е стигнал там, тогава започва вербалното си самопрезентиране. Важно е да се запомни, че самопрезентирането започва още в първия момент от появата на субекта пред аудиторията (стъпвайки на сцената).

Правило  – Най-често самопрезентирането стартира с невербални сигнали към аудиторията (махане с ръка; стискане на двете ръце; вдигане на ръцете нагоре; широка усмивка; подаване на длан в стил „Дай ми пет“; възможна е кратка обиколка с ръкостискане на намиращите се най-отпред в залата; вдигане на ръцете с ръкопляскане;  поклон, жест с пръстите „Победа“, жест с двете ръце във вид на сърце „Обичам ви!“ и пр.).  В специфични ситуации, когато е особено необходимо, самопрезентирането може да се медиира от друго лице, което има за цел да подготви публиката, искайки от нея „топло и радушно посрещане“, като медииращият го представя, поканвайки го на сцената (пред аудиторията). Има случаи, при които субектът се намира сред самата публика и трябва да излезе на сцената, тогава самопрезентирането следва да започне още със ставането на субектът от място, чрез обръщане към публиката, поклон, поздравяване на хората, намиращи се по пътя към сцената, мнимо помахване на някого в залата и т.н.

Друга често допускана грешка е свързана с интонацията и силата на гласа. Прекалената суровост и сериозност, както и говоренето на висок глас тип „командирска команда“ води до отчуждение, поставя бариери и „оглушава“ аудиторията. Препоръчва се мекота на гласа, височината да бъде от ниска до средна сила, темпът да бъде забавен, ясен, а изреченията кратки.

Уводните (встъпителните) думи на субекта могат да бъдат насочени към разкриване на очакванията му, например; „Уважаеми гости, мисля, че ще се получи една хубава вечер – уютна, дружеска , топла, радушна …“

Процедура за прилагане: След теоретичната част и след практически представените от водещият техники за невербална самопрезентация, групата се разделя по двойки и за време от 10 минути упражнява описаните техники при самостоятелен избор на една от следните роли (ситуации):

-при среща с HR (началник група, отдел, директор), като кандидат за работа;

-при среща с избиратели в зала, като кандидат за общински съветник (народен представител);

-при среща с колектива, като току-що назначен на отговорна управленческа позиция;

-при среща с родители, като току-що назначен за класен ръководител;

 

Упражнение „Интервю“  (вариант)

 Цел: Развитие на умения за слушане на партньора и усъвършенстване на комуникационните навици; съкращаване на  комуникационната дистанция между участниците в тренинга.

Процедура за прилагане: Участниците се разделят по двойки (по свой избор) и в продължение на 10 минути провеждат беседа със своите партньори, като се опитват да разберат колкото се може повече за тях. След това всеки подготвя кратко резюме за представяне на своя събеседник пред групата.  Главната задача е да се подчертае индивидуалността и неповторимостта.

 

Упражнение „Интервю“  (вариант)

Цел: Сплотяване на групата, снижаване на напрежението, скъсяване на дистанцията, запомняне на информация за членовете.

Упражнението е подходящо за уводната част на всяко обучение в случаите, когато членовете на групата вече се познават и са готови да споделят информация за себе си с колеги. Намалява рязко напрежението в първите етапи на тренировката.

Време: 15-20 минути.

Процедура за прилагане: Групата се разполага в кръг, седнали на столове. Иска се всеки участник да разбере три факта за този, който седи отдясно и три факта за този  отляво. За самото интервю се отделят 5-7 минути След това треньорът предоставя възможност на всеки участник да съобщи пред групата установените факти. Препоръчва се да не се правят писмени бележки от участниците, тъй като една от целите е да се възприеме и запомни получената информация, което от своя страна спомага за по-доброто опознаване и сближаване.

Въпроси за обсъждане след завършване: Кой от чутите факти според вас е най-интересен? Кой от групата е запомнил най-много информация и защо?

 

Ролева игра „Интервю за приемане на работа“

Цел: Упражнението позволява на участниците да разкрият и осъзнаят своите професионални очаквания и отношението им към професионалната кариера; развитие на творческите способности и навиците за общуване; укрепване на вярата в собствените сили и утвърждаване основите на психологически грамотно практическо поведение. Особено полезно за ученици-випускници.

Инструкция: „Вие сте решили да участвате в конкурс за свободното място, което ви интересува. Подготвили сте резюме, външният ви вид съответства на вашите представи за идеала (имидж-картинка). Сега трябва да потвърдите вашите професионални претенции директно по време на интервю с работодателя.“

Процедура за прилагане: Работи се в малки групи. Всеки участник трябва да подготви резюме, съставено от него и „имидж-картинка“.

Преди да започне интервюто, водещият обсъжда с участниците в играта насочеността на въпросите и критериите за подбор, извеждайки параметрите за оценка на професионално важните делови и лични качества на кандидата.

След това се работи в групите. Всеки участник в играта преминава през интервюиране в неговата малка група, където останалите членове на групата играят ролята на работодатели. След обсъжданията всяка група  определя един кандидат, който изглежда най-убедително и напълно е потвърдил своите претенции за овакантената позиция.

Избраниците на малките групи продължават състезанието помежду си. От тук нататък всички останали участници представляват екипа на организацията, който набира нови служители.

Възможни са различни опции за интервю, например може да е избран „съвет на директорите“, който взема окончателното решение за наемане. Във всички случаи обаче, всички членове на групата имат възможност да задават въпроси на кандидатите и тяхното мнение се взема предвид при избора на най-достойните кандидати.

Забележка: Участниците в играта защитават правото си да заемат обявената позиция в съответствие с техните професионални предпочитания. Ето защо представители на различни професии могат да се състезават на финалите, тъй като на първо място се оценява психологическата подготовка за изграждане на професионална кариера и способността за убедително обосноваване на нечий професионален избор. В условията на играта се отбелязва, че „организацията, която наема служители, има свободни работни места в различни професионални области, но броят на тези свободни работни места е ограничен“.

След приключване на интервютата с кандидатите, те трябва да напуснат залата, за да не присъстват на последващите обсъждания по избора.

Когато „работодателите“ направят своя избор, всички кандидати се връщат в залата, а представителят на работодателя (лидер, председател на съвета на директорите) обявява тържествено кой от тях е нает, обяснявайки причините за този избор.

Забележка: Обикновено дискусията за избора на най-достойния кандидат е доста бурна, като в крайна сметка биват излъчени на предни позиции няколко претенденти, които се харесват на работодателите.  Ето защо е препоръчително освен един нает на работа участник, да се избират и други, които са „приети с изпитателен срок“, „поканени на стаж с перспектива за по-нататъшна работа“ и т.н.

Задължително условие: Водещият трябва да гарантира, че при обобщаването се прави анализ на причините за избора, отбелязват се типични грешки и най-важното – изтъкват се силните страни на кандидатите.

В заключение на всички участници се предлага да обсъдят резултатите от занятието. Водещият може да стимулира дискусията, като попита за трудностите, с които са се сблъскали участниците и за личния опит, който са придобили. Финалистите в конкурса разказват за личния си опит, чувства и впечатления в ролята на кандидати, а „представители на работодателя“ – за своите собствени.

 

Упражнение „Какъв съм аз в танца“

Цел: Самопрезентация на участниците, стартиране на интерпретационни процеси в групата, проучване на себеотношенията на участниците.

Процедура за прилагане: Групата се разполага в кръг. Един от участниците застава в центъра на кръга и танцува първо танца „Какъв съм всъщност аз“, а след това танца „Това, което бих искал да бъда“. След изпълнението му, мястото в центъра се заема от следващия участник.

Въпроси за обсъждане:

-Какво са почувствали участниците в ролята на наблюдатели и като танцьори?

-Как с няколко думи може да бъде описан (характеризиран) танца на един или друг член на групата?

-Какви са характерните особености на танцувалната експресия на участниците?

-По какво се различават танците „Аз-реално“ от танца „Аз-идеално“?

-Към какво е бил насочен танца на един или друг участник: а) към себеизразяване или б) към взаимодействие с другите?

Време: 1-1,5 часа.

Материали: музика, подбрана от участниците.

 

Упражнение „Дискусия в ролята на друг“

Цел: Развитие на самосъзнанието на членовете на групата посредством обратна връзка.

Процедура за прилагане: Групата се разделя на две половини. Едната половина образува вътрешвн кръг – това са на участниците в дискусията, другата половина външен кръг – те са наблюдатели. Всеки от участниците в дискусията (първа група – вътрешен кръг)  изтегля картичка с името на един от членовете на групата, седнал във вътрешния кръг. В това упражнение фасилитаторът трябва да гарантира, че никой не получава карта със собственото си име – в противен случай ефективността на играта ще намалее.

Всеки наблюдател (от втора група – външен кръг) получава задача да следи един от участниците в дискусията, с цел да определи чия роля играе той.

Водещият задава темата на дискусията, която може да засегне всякакъв въпрос: „Има ли нужда от животни вкъщи?“, „Има ли истинска любов в живота?“, „Вярваш ли в магическата сила на злото око?“, „Трябва ли да участвам в политически избори?“, „Какво е това, което обикновено силно отблъсква и какво силно привлича хората?“ и т.н.

Дискусията може да продължи 5-10 минути. След приключването й,  думата се дава на наблюдателите. Те изказват предположения относно ролята на лицето, което са наблюдавали.   Преди самият изпълнител да потвърди или опровергае това мнение, други членове на групата, включително и участници в дискусията, излагат своите предположения, обосновавайки ги. След това думата се дава на самите участници в дискусията, които разкриват кого са изобразили. Обсъжда се успехът и точността на ролите.

След това участниците в дискусията стават наблюдатели, а наблюдателите – дискутиращи. Те получават картички с имената и процедурата се повтаря.

Време: 20 минути

Материали: Специални картички с имената на определени участниците.  

 

Ролева игра „Приемна комисия“

Цел: Запознаване с изискванията при прием в учебно заведение или на работа.

Условия за провеждане: Играта е много полезна за ученици от 8-10 клас, както и за випускници. Могат да участват от 3 до 10 души. За играта трябва да бъде осигурена специфична справочна литература („Справочник за кандидат-студенти“), а водещият трябва да е запознат с особеностите за приемане (обучение или работа) в конкретно учебно заведение, учреждение или фирма.

Процедура за прилагане:

1 етап. Водещият запознава участниците с общите инструкции и правила.

Инструкция: „Скоро ще трябва да постъпите някъде: във институти, колежи, университети или да кандидатствате за работа. Нека си представим, че не е необходимо да държите никакви изпити за прием, а трябва да преминете само интервю с членове на комисия за подбор, която ще реши дали да ви приеме или да отхвърли кандидатурата Ви.

В нашата игра ще има комисия за подбор и кандидати. Да видим колко ще успеят?“

2 етап. Избира се приемна комисия от 2-5 души (в зависимост от броя на учениците) и се решава въпросът коя образователна институция ще бъде представена в играта. Водещият може да предложи най-престижната образователна институция или обратно – най-малко престижната, като заяви, че в следващите игри ще бъдат представени други образователни заведения.

3 етап. Подготовка за играта. Членовете на комисията за подбор се запознават с образователното заведение (четат рекламни брошури, професиограми на основните професии, които са подготвени предварително от водещия) и разработват основните критерии за подбор, например:

-познания за бъдещата професия;

-желание да учат в тази образователна институция (мотивация);

-способности за обучение;

-поведение

-възпитание;

-специфични лични качества, необходими за бъдещата професия и др.

Водещият предлага на останалите участници да помислят как биха постъпили, за да се харесат на приемната комисия и за да влязат в даденото заведение. Времето за подготовка може да отнеме от 5 до 10 минути.

4 етап.  Участниците един след друг се явяват пред комисията и се представят. За едно отиграване се определя време от  5 до 15 минути, в зависимост от броя на играчите.

5 етап. Обсъждане на играта. Оценяват се действията на членовете на комисията: прецизност, взискателност, умения за предразполагане на кандидата, точност на изборите и др.  Водещият трябва да информира участниците каква е реалната ситуация, когато кандидатстват точно в избраната институция (например, има много специфични изисквания при постъпване във ВУЗ по изкуствата или в МВР, Въоръжените сили и специалните служби)

Възможни диагностични процедури: Изследват се степента на информираност за условията за прием, обучение, възможности за работа след завършване на определена образователна институция или при кандидатстване за работа.

Типични трудности. Обикновено участниците са много по-заинтересовани и се опитват да „постъпят“ в престижно ВУЗ, отколкото в професионално училище. Препоръчително е да се даде възможност на участниците да опитат своите сили в различни образователни институции, но в същото време водещият трябва да следи и удържа високите изисквания при подбора и трудностите, типични за престижните образователни институции.

 

Ролева игра „Снимане на филм“

Правила за провеждане на играта:  Водещият номинира един член за ролята на филмов продуцент. Задачата му е да „направи филм“, но всъщност да организира някаква сцена. Самият той трябва да се ограничи само до „общата политика“: да избере от участниците един режисьор и да постави пред него задачата и общата рамка за създаване на интересен филм, да ангажира добър сценарист, добри актьори, композитори и т.н. Изборът на продуцента и този на режисьора преминава през провеждане на интервю с определените лица.

Времето, необходимо за снимане на филм е в рамките на 10 минути. Тези от участниците, които не са включени в снимачния екип, трябва да оценят филма по 6-бална скала.

След като „гледат филма“, всички участници седят в кръг и обсъждат следните въпроси:

-Направил ли е „продуцентът“ правилен избор за създаване на екип?

-Включените в екипа съгласни ли са с ролите, които режисьора и продуцента са им възложили?

-В каква степен е бил ефективен и прецизен подбора на продуцента и режисьора и при избора на участващи във филма и в частност, при определяне на силните и слабите им страни?

 

Психотехника „Бърз метод за освобождаване от страха“

За начало изберете неприятен инцидент, страховит или травматичен спомен, който бихте искали да неутрализирате.

1.Представете си, че сте в киносалон. Виждате себе си в черно-бяло изображение на екрана, правейки нещо неутрално.

2.Сега се отделете от себе си (от ролята на екрана) и вижте как се гледате като страничен наблюдател (публика).

3.Оставайки в същото положение, погледнете екрана, където върви черно-белия филм, в който вие изпитвате същото преживяване, с което искате да се справите.

4.След като приключите да наблюдавате себе си като участник във филма, когато всичко премине, спрете филма, върнете се към екранното си изображение, направете го цветно и върнете филма много бързо назад. Така ще останете с впечатлението, че гледате филм със собственото си изображение, в който времето върви в обратна посока.

5.А сега проверете резултата. Спомнете си случилото се. Обърнете внимание дали сега можете да мислите за това по-спокойно. Ако е така, вие сте постигнали резултат. Ако не, трябва да преминете през целия процес още веднъж или да потърсите помощ от някой, който владее този метод.

 

Упражнение „Резюме“

Описание на ситуацията и поставяне на задачи:  Млад специалист, завършил университета със специалност „мениджмънт“, прочита във вестника съобщение за наемането на специалисти с неговата специалност в организация. В съобщението се посочва искане за изпращане на резюме и представяне на работодателя.

Изисква се съставяне на резюме.

Методически указания: Резюме – информация за себе си, предоставена от кандидата на работодателя. Успешното резюме може да бъде повод за интервю, т.е. лична среща с работодателя или негов представител. Резюмето трябва да отговаря на определени изисквания: автобиографията трябва да бъде кратка, но в същото време възможно най-информативна, не трябва да има дълги изречения, пасивни форми. По-долу е представена примерна форма на резюме.

image

Ситуация „Разработване квалификационна характеристика на специалист“

Описание ситуацията и поставяне на задачи: В Общинска банка възниква необходимост от назначаване на ръководител на кредитния и икономически отдел. В тази връзка възниква необходимост от разработване на квалификационна характеристика. Липсата на такава възпрепятства правилния избор на кандидат за тази позиция.

Методически указания: Квалификационните характеристики се разработват въз основа на Наредбата за организацията, Наредбата за звеното, в което работи специалистът, длъжностни характеристики и други нормативни документи.

Квалификационната характеристика трябва да съдържа правата и задълженията на специалиста и да отговаря на следните въпроси:

-трябва да бъде;

-трябва да има;

-трябва да знае;

-трябва да владее;

-трябва да има ясна представа.

Решение: (пример)

Квалификационните характеристики на ръководителя на кредитния и икономически отдел на Общинска банка са представени под формата на следната таблица.

image

Ситуация „Заплата за временна работа“

Описание ситуацията: Завършил университета, временно е получил работа в ресторант като сервитьор. След като работи малко повече от месец, той е обърнал внимание на факта, че друг млад мъж на приблизително същата възраст, изпълнявайки същата работа на подобна длъжност, получава почти 1,5 пъти по-голяма заплата за същите часове работа. Когато се е обърнал към ръководството за разяснения, му обяснили, че това е естествено, тъй като този служител, въпреки възрастта си, работи по-дълго и има повече опит. Освен това, той е на постоянен щат т.е. щатен служител. Випускникът е изправен пред избор: или да се съгласи с аргументите на ръководителя, или да потърси друга работа, която ще бъде платена по-справедливо.

Поставяне на задачи: Да се прецени законосъобразността и целесъобразността на решението на администрацията на ресторанта за определяне на заплатата на новия сервитьор и основателността на претенциите на последния по този въпрос.

Предложете решение на ситуацията.

Методически указания

При анализирането на тази ситуация трябва да се изхожда от факта, че, първо, малкият размер на възнаграждението само по себе си не е основание за предявяване на претенции на служителя към администрацията, второ, размерът на възнаграждението за всяка длъжност се определя от щатното разписание и не зависи от продължителността (трудовия стаж) на работа на тази позиция. С други думи, в съответствие със закона, по време на изпитателния период организацията е длъжна да заплати на служителите, заемащи една или друга длъжност, колкото е предвидено за съответната длъжност по щатното разписание за персонала, което е задължителен документ за всяка организация.

 

Ролева игра „Оценка на деловите и личностни качества на ръководителя“

Цел: Формиране на способности за извеждане на професионално важни делови и лични качества, развитие на умения за оценка и себеоценка, усвояване на опит във възприемане оценките на другите за себе си.

Процедура за прилагане: Пред участниците се описва професионална ситуация, в която трябва да действат – появата на вакантна ръководна длъжност в организацията, в която работят (началник на един от отделите), като за длъжността претендират няколко човека.

От състава на участниците в играта се избират 3-4 души – кандидати за длъжността ръководител на един от отделите на организацията (например началник на отдела за персонал). Избира се експертна комисия от 5-6 души, която подготвя социограми за всеки кандидат, на базата на лист за оценка на деловите и личните качества (в таблицата е показва пример за такива критерии и оценки). Сравнението на резултатите от изграждането на социограмите позволява да се избере един от кандидатите за длъжността началник на отдела за персонал.

Инструкция: В организацията, в която работите се е освободила длъжност „началник на отдел“. От вас се иска да подготвите социограма – списък от критерии, включващ професионално важни лични и делови качества. Необходимо е да се оценят качествата по 5-бална скала на всеки от кандидатите за позицията, а след това да изберете най-добрите от кандидатите, изчислете средната оценка на всеки от кандидатите.

image

Условни обозначения:

П – президент на компанията

И – генерален изпълнителен директор

ф – финансов директор

Т – началник отдел

Х – художник

З – звукооператор

 

Упражнение „Труден разговор“

Цели: Упражняване на умения за убеждаване в качеството си на лидери;  развитие на творческото мислене на участниците в обучението, на способността им да разширяват полето на проблема и да виждат разнообразието от подходи за решаване му; развитие и трениране на способности за себенаблюдение (интроспективност) разбиране и осъзнаване на своите лидерски качества; трениране на способи за разрешаване на конфликти в ситуация на преговорен процес

Процедура за прилагане: Водещият предлага на участниците внимателно да чуят следната инструкцията на играта.

Инструкция: Вие сте ръководител на малък отдел на голяма фирма за политически консултации. За рано сутринта на утрешния ден е планирано решаващо съвещание, на което трябва да представите доклад за кандидата за политическа изборна общинска длъжност (например общински съветник) и негова стратегия за предстояща избирателна кампания.

Клиентът (кандидатът) изисква да го запознаете с всички елементи на рекламните продукти: скици на плакати, листове за кампании, текстове на обяви, статии, снимков материал, графики, статистика.

Поради фатално недоразумение, готовият материал е бил изтрит от паметта на компютъра, така че текстовете и графиките трябва да бъдат възстановени в пълен обем така, както са били поръчани от клиента. Вие разбирате за ситуацията едва в 18.30 ч. Работният ден почти е приключил. За възстановяването на загубения материал се изисква най-малко 1,5-2 часа.

Има и допълнителни проблеми: вашият текстови редактор е закупил на висока цена билет за любимата му рок-група, която гостува в града и концертът е същата вечер, само след час и половина.

В допълнение, графичният ви редактор – млада колежка празнува днес първата годишнина от сватбата. Тя споделила с вас плановете си да срещне съпруга си след работа, като е подготвила изненада – романтична вечеря за двама на свещи. Затова сега гледа нетърпеливо часовника си, буквално за да побегне към вкъщи и завърши всички подготовки, преди съпругът й да се е върнал от работа.

Какво ще правите ?!

Вашата задача като ръководители на отдела е, да убедите служителите да се задържат и да подготвят материалите.“

След като бъдат запознати със ситуацията, водещият предлага,  трима участници да опитат силите си на сцената, като изиграят разговора между ръководителя и неговите подчинени. Могат да се представят няколко опита, във всеки от които съставът на участниците да бъде различен. Важно е след всяко представяне водещият да иска обратна връзка от публиката: „Вярвате ли, че за утре всичко ще бъде подготвено?“

Въпроси за обсъждане:

-По какъв начин тази игра Ви помага да разберете секретите на преговорния процес?

-Какъв е бил приложения стил за действително разрешаване на конфликта?

-Какви индивидуални особености при водене на преговорите наблюдавахте в играта на участниците?

Време: до 1 час.

 

Упражнение „Психосинтетична автобиография“

Цел: Писане на автобиография.  Основната цел е да се разкрие и установи това от нашето минало, което е влияело и продължава да влияе върху нашето настояще. Това упражнение помага да се излезе извън рамките на създадените под влиянието на различни обстоятелства стереотипи на поведение, които вече не отговарят на вашите потребности. От първостепенно значение тук не е простото изброяване на събитията заради тях самите, а вътрешните процеси, изследването на онези състояния, ситуации и хора, които са повлияли на живота ви, както и начините, по които взаимодействаме с тях.

За да предоставите информация на специалистите, които ще работят с вашата автобиография, трябва накратко да посочите такива чисто формални данни като:  дата и място на раждане; националност; социално-икономическо статус на семейството, в което сте отгледани; брой братя и сестри; вашето място в семейството; социално обкръжение и естествени условия, в които сте живели. Опитайте се да посочите влиянието на тези фактори върху вашето развитие. Включвайки чисто външни данни във вашата автобиография, посочете какво въздействие според вас, са оказали те върху вас като личност.

Начин на представяне:

Различните хора могат да имат различни начини за представяне на автобиография. Някои хора използват хронологичен подход, проследявайки година след година. Други започват със събитията, които им се струват най-достойни за внимание. Всеки от тези подходи може да бъде полезен и ефективен. Понякога най-добрият резултат е тяхната комбинация, т.е. първоначално се прави описание на основните моменти в хронологичен ред, а след това и тяхното разглеждане, в зависимост от желанието. Хронологичният списък тук служи като справочен указател, като жалон, който не позволява да бъде пропуснато нещо важно. Препоръчително е да се записва в свободна и най-проста форма, дори ако това води до нарушаване на граматичните правила и засяга стила. Най-важното е да се отрази потокът от мисли, а не формата на това отражение.

Записът трябва да фиксира „потока на съзнанието“, където ще бъдат подчертани някои основни моменти и теми, а не да бъде отражение на опит за класифициране на данни според някаква предварително определена схема.

Опитайте се да опишете живота си честно и безпристрастно, без да изхвърляте нищо, което според вас може да ви представи в неблагоприятна светлина. Необходимо е да отбележите всичко, от което се срамувате, както и да посочите своите слабости и болезнени точки. Опитът да дадете най-честното и обективно описание ще ви помогне да свикнете с него и да го използвате по най-конструктивен начин.

Ако внезапно установите, че написаната автобиография е много обемна и объркваща, препоръчително е да работите върху нея още известно време, за да създадете по-съкратена и подредена версия. Това ще ви позволи, първо, по-ясно да се видят проблемите, и второ, ще имате на разположение ръководство, определящо посоката на психосинтеза. Много подробната версия помага да се излее натрупаното, да изразите себе си. Този вариант е по-подходящ за лична употреба. Краткото изложение може да бъде основа за работа при контакт с други хора, а също така организира мислите и ги конкретизира.

Какъв човек сте били в различни периоди от живота си? Има ли настъпили промени във вас във времето? Възприемат ли ви другите така, както си представяте себе си? Какви маски носите в обществото? Променяте ли се по някакъв начин, ако искате да угодите на другите или да се предпазите от тях?

Опитайте се да илюстрирате всички положения с помощта на рисунки.

Как решихте психологическия проблем на идентичността с биологичния си пол? Какви чувства изпитвахте във връзка с факта, че сте жена или мъж, промени ли се мнението ви по този въпрос? Какво харесваш или не харесваш в пола си? Представете си, че сте човек от противоположния пол: какви са според вас предимствата и недостатъците на това?

Към кои модели на поведение сте се връщали няколко пъти в живота? Имало ли е случаи на стереотипно конфликтно поведение, което многократно се е повтаряло в най-различни ситуации? Научихте ли някакви уроци от своя житейски опит?

Частни въпроси:

Кой е най-ранният ви спомен (колко реален или измислен е той, няма значение)? Опишете някои от детските си сънища, които сте сънували многократно.

Посочете всяко травматично събитие, например болест, злополука, смърт, раздяла, насилие, сексуални проблеми и т.н. Как това се е отразило на вас?

Модел и смисъл на живота:

Каква разновидност архетипен модел отразява описаният от вас живот? Напишете митично произведение или приказка, която разказва за живота ви. Нарисувайте символични портрети на главните персонажи. Какви наименования или надписи бихте искали да използвате в комбинация с рисунките? Приемате ли или отхвърляте своя житейски опит? Какво според вас е дълбокият смисъл и цел на живота ви?

 

Упражнение „Когато много ми върви“ (В. Ромек, 2005)

Цел: Укрепване чувството за себеувереност при самопрезентиране, сближаване на участниците, преодоляване на дистантност и бариери, създаване атмосфера на взаимно споделяне, разбиране и осъзнаване влиянието на значимите  други (аудиторията) при самопрезентиране на успехи. 

image

Процедура за прилагане:  Участниците са разположени на столове в кръг. Предлага им се за време от 3-4 минути да помислят върху тяхна история (случай, ситуация), която считат за особено успешна. 

Инструкция: Всеки трябва да разкаже пред групата някаква своя история, в която е бил особено успешен. По време на разказа опишете чувствата си след като сте постигнали този успех. Ако говорите за някакви „предметни“ успехи – например, в готвенето, шиенето, ремонта, танците и т.н.,  не забравяйте да споменете за кого сте правили това и как сте разбрали дали сте успели да му доставите  удоволствие.

Въпроси за обсъждане:

-Какво чувствахте, когато говорехте сами и когато слушахте другите?

-Чия история най-много ви засегна?  Как мислите, защо сте реагирали така?

-Споделете, имаше ли разлика в емоциите ви, когато постигате успех (правите нещо добре) само за себе си и кога този успех засяга и други хора?

 

Ролева игра „Съд за безработните“

Цел: Да се помогне на участниците да развият конструктивно отношение към безработицата, да създаде условия за активно търсене на изход от негативна ситуация, а също и да създаде предпоставки за формиране на адекватна самооценка.

Тема за дискусия: Успех.

Процедура за прилагане: Водещият предлага на групата да обсъдят следните въпроси:

-Какво за Вас е „успехът“?

-Какво е „успехът“ за човек, който е загубил работата си?

-Може ли да се приеме за успешна една кариера, ако човекът в момента е безработен?

-Явява ли се безработицата пречка за успеха?

-Свързано ли е усещането за собствен неуспех, със загубата на професионална значимост?

-Какво пречи на безработния човек да бъде успешен в живота? и т.н.

По-нататък на групата се предлага да обмисли и представи някаква история – жизнено описание на един типично безработен човек по следната схема: семейство, образование, етапи на трудова дейност, загуба на работа, в търсене на нова работа, отношение към обществото, служба за заетост и др.

След това групата се разделя на отбори: избира се участник, който играе ролята на „подсъдим“, формират се групи „защита“, „обвинение“ и „съдебни заседатели“.

От „Обвинението“ се иска  да излезе с възможно най-много аргументи, доказващи, че именно „подсъдимия“ е виновен за това, че на определен етап той е станал неуспешен в живота (според измислената легенда).

„Защитата“, както се предполага, привежда доказателства в полза на „подсъдимия“, считайки, че „подсъдимия“ не може да бъде изцяло отговорен за своя провал. Обективните процеси в обществото създават неблагоприятни условия за стабилен и успешен трудов живот

Всяка от страните в съдебния процес може да „покани свидетели“, които да „дават показания“ в защита или срещу подсъдимия.

„Съдебните заседатели“ имат право в хода на процеса да задават всякакви изясняващи въпроси на страните „обвинение“ и „защита“.

Изслушването включва и т. нар. „последна дума на „ подсъдимия “, в която той е поканен да формулира и представи пред съда нова оценка на проблема, по-обективно да се отнесе към положителните и отрицателните страни на ситуацията с безработицата, да оцени реално възможностите и перспективите на своето трудоустройване и по-нататъшното си професионално развитие.

По-нататък съдът издава присъдата си – „виновен“ или „невинен“ е „подсъдимия“ за това, че днес е безработен. Ако е „виновен”, присъдата се издава под формата на задължителни практически мерки, предписани на вече „осъдения” за ефективно търсене и успешно намиране на работа. Ако „не е виновен“, присъдата може да има препоръчителен характер във вид на система от мероприятия, които ще помогнат на безработен човек по пътя към трудоустройването му.

В заключение следва да се проведе обсъждане и обобщаване на резултатите от играта.

 

Упражнение „Моята стена на победите“ (вариантът е за младши ученици)

Цел: Развитие на себеувереността и повишаване на самооценката; закрепване на успешни и полезни навици, чрез визуализация и споделяне на опит; получаване на групова поддръжка; формиране на готовност за приемане на своите победи и своите поражения.

Процедура за прилагане: Групата се разделя на по-малки групи (3-5 човека) и се предоставя време от 10-15 минути, през което първоначално всеки сам „изгражда“ своята „стена на победите“. По сигнал на водещия самостоятелната работа се прекратява и следва 5-10 минутно обсъждане на резултатите на всеки в рамките на малките групи.

В заключителния етап всеки представя своята „стена на победите“ пред групата. Останалите имат право да му задават изясняващи въпроси. Важно е през цялото време водещият да следи реакциите на участниците и да стимулира техните насърчаващи и одобряващи реакции.

Инструкция: От всеки от вас се иска да нарисува своята „стена на победите“. Първоначално ще работите в малки групи, но самостоятелно. По мой сигнал ще прекратите работа и ще обсъдите в групата си резултатите на всеки. При рисуването на стената имате право да използвате малки и по-големи тухлички – малките ще изобразяват вашите по-малки победи, а големите – по-важните и внушителни победи. Вие решавате с какви тухлички ще строите. Запомнете нещо много важно: Стената трябва да бъде изградена от „качествени тухлички“, т.е. от реални и истински победи, защото крие опасност да падне.

Въпроси за обсъждане:

-Кои са онези знания, качества и умения, които най-често съпровождат пътя към успеха?

-Има ли значение и ако – да, в какво се изразява подкрепата на другите за постигането на личен успех?

Материали: бели листове с формат А-4 и средства за писане / оцветяване.

image






image

Категория: Други
Прочетен: 1109 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                   1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране.

                          Примерен модел на програма за провеждане на тренинг

                                                 „Успешна самопрезентация“

                                                           (приложение 3)
 

Цел: Формиране на навици за самопрезентиране и разкриване (осъзнаване, разбиране) причините за възникване на неувереност при самопрезентиране.

Задачи:

-формиране на навици за успешно самопрезентиране;

-усвояване на знания и практикуване създаването на позитивен имидж в сферата на общуването;

-развитие на самоувереност при самопрезентиране пред публика;

-осмисляне на основните бариери, възникващи при публичното и социалното взаимодействие.

Участници: Тренингът е предназначен за работещи в публичните сфери, намиращи се в ежедневен контакт с хората (млади специалисти, кадри на изпълнителско ниво).

Време за провеждане на тренинга: 7 часа.

Структура на  тренинга: включва три блока: въвеждаща част, основна част и заключение, като всяка от тях съдържа теоретичен и практичен дял.

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Самопрезентация на треньора.

Цел: Премахване недоверието и скъсяване на дистанцията между водещ и участници; успокояване на обучаемите.

Време: 2 минути.

 

Въвеждане правила за взаимодействие в групата, обсъждане формите за обръщение един към друг (определяне на имена; поставяне на баджове и пр.)

Цел: Определяне на правила за ефективна работа на групата.   

Време: 5 минути.

Процедура за провеждане: Участниците сами формулират правила, които е необходимо да спазват за успешно провеждане на тренинга. Водещият записва правилата върху флип-чарт и стоят на видно място по време на целия тренинг.

 

Упражнение „Всичко, освен името“

Цел: Запознаване, запомняне имената на участниците.

Време: 15 минути.

Процедура проведения: Участниците се опознават по двойки (2-3 минути), след което всеки запознава съседа си с останалите. Той назовава истинското име на лицето, а всичко останало измисля, но така, че в крайна сметка другият да успее да запомни името на представяното лице.

 

Групова работа

Цел: Сплотяване на групата и разкриване очакванията на обучаемите за тренинга.

Време: 20 минути.

Процедура за провеждане: Участниците отговарят на следните въпроси:

-Какво е самопрезентация?

-Защо използваме самопрезентиране?

-Кога се използва самопрезентиране?

-Защо е необходимо да се развиват умения и навици за самопрезентиране?

 

Мини-лекция „За самопрезентирането и неговото място в живота“

Цел: Обобщаване на цялата информация, подготовка на групата за следващия етап на работа. 

Време: 5 минути.

Самопрезентацията е инструмент, чрез който всеки човек може да постигне значителен успех. Понякога самопрезентацията се разглежда като процес за управление на образа на друг човек, процес на управление на неговото възприятие чрез привличане на вниманието му върху определени желани елементи. Както  правило самопрезентацията намира широко приложение в деловото общуване. 

Самопрезентацията е средство за формиране на „Аз-образ“. Тя, сякаш произхожда от социалните стандарти, които се формират в обществото. Това е разграничение между реален и идеален образ, създаване на модел на поведение, който в момента съответства на изпълнявана роля, имидж, социално приемлив модел.

Има редица ключови мотиви, които са в основата на процеса на самопрезентиране:

-поддържане на усещане за лична уникалност;

-демонстрация на своята принадлежност към определена среда;

-утвърждаване на желаната „Аз-концепция“ и укрепване на самочувствието;

-получаване на социални, материални облаги;

-повишаване на привлекателността, получаване на одобрение и уважение;

-запазване и увеличаване на власт и влияние.

Повечето изследователи смятат, че необходимостта от социално одобрение е водещ мотив за самопрезентирането. Интересът към темата за самопрезентацията е свързан главно с промяна в ценностното ниво на обществото. От човекът се изисква да следва определен имидж, за ​​да бъде успешен. Успехът предполага лидерство в обществото, в групата. За да бъде такъв, човек трябва да знае и умее да направи първо впечатление, да може да влезе в контакт с доверие, да е в състояние да се покаже най-добрите си страни. Днес уменията за самопрезентация са особено полезни и нужни в бизнес средата, в деловото общуване. Тази среда е фокусирана върху избора на най-доброто – най-елементарен пример е процеса за кандидатстване за работа, независимо от това, дали самопрезентирането ще бъде пряко – чрез интервю или косвено – чрез обява за работа, автобиография и пр. Още повече, че в днешния дигитален динамичен свят кадровите служби на големите компании широко използват софтуер за обработка на автобиографиите, който в качеството си на първи филтър автоматично определя кои кандидати да продължат към следващ етап – лична среща и интервю.

Самопрезентирането се състои от три компонента:

-този, който се представя;

-този, на когото се представят;

-това, което се самопрезентира.

Тези три компонента са обединени от една цел, която субектът на самопрезентирането иска да постигне. Вторият участник (публика, аудитория) често се възприема като обект, върху който може да се въздейства. Допълнителен фактор може да бъде средата, която определя правилата за комуникация.

Овладяването на умения за самопрезентиране е път към саморазвитие. Собственият стил на самопрезентиране е ключ, който позволява на човек да получи признание. Усъвършенствайки личния си стил на общуване при установяване на контакт, проявяващ се в осанката на тялото, мимиката и жестовете, в начин на говорене, човек създава свой уникален имидж, а последният му позволява с по-голяма лекота да постига поставените си цели.  

 

ОСНОВНА ЧАСТ

Упражнение „Взаимни презентации“

Цел: ѝапознаване на участниците, загряващо упражнение за въвличане в динамиката на тренинга.

Време: 45 минути.

Инструкция: Сега ще се разделим на двойки. Имате 10 минути, за да си разкажете един на друг за себе си възможно най-подробно, тъй като след това всеки ще представи своя партньор пред групата. Опитайте се да получите възможно най-многостранна информация за партньора си.

Процедура за  провеждане:  След организиране работата по двойки, на участниците се предоставя възможност сами да изберат партньорите си.

Въпроси за обсъждане след завършване: Вашият партньор успя ли правилно да представи информацията за вас? Какви чувства и мисли възникнаха по време на представянето? Оценете успеха на вашата презентация.

 

Упражнение „Ръкостискане“ 

Цел: Отработване на навици за установяване на контакт.

Време: 15 минути

Процедура за  провеждане:  На участниците се предлага за време от 2 минути да се опитат да поздравят чрез ръкостискане колкото се може повече хора.

Въпроси за обсъждане след завършване: Как се почувствахте, когато се ръкувахте? Колко успешен беше контактът? Какво помогна, какво пречеше за осъществяването на контакт по този начин?

Упражнение „Приказна самопрезентация“ 

Цел: дД се постигне от участниците осъзнаване и разбиране на факта, че използвайки умения за самопрезентиране и способности за абстрахиране от собствените си модели на поведение, човек може да бъде много успешен при самопрезентацията си.

Време: 40 минути.

Материали: Картички (табелки) с наименования на персонажи от приказките.

Процедура за  провеждане:  Всеки участник получава лист хартия (бланка, табелка) с името на приказен герой, а от него се иска да подготви самопрезентирането си от името на този персонаж, като същевременно избира определена позиция, за която героят претендира (качества, умения, интереси, черти, действия и пр., характерни за този персонаж).  Време за подготовка – 5 минути. Останалите участници в процеса на самопрезентиране трябва да познаят кой е този персонаж.

Въпроси за обсъждане след завършване: Лесно ли беше да изберете позиции за героите? Лесно ли беше да ги представите?

 

Упражнение „Въртележка“

Цел: Усвояване умения за адекватна комуникация, отработване ефективни техники за общуване.

Време: 30 минути

Процедура за  провеждане:  Групата се разделя наполовина, образувайки два кръга: външен и вътрешен. Участниците във външния кръг се движат по посока на часовниковата стрелка, а вътрешният кръг обратно на часовниковата стрелка. По сигнал на водещия участниците спират и се обръщат с лице към съответния партньор в другия кръг. Във вътрешния кръг участниците играят ролята на продавачи, които се опитват да продадат нещо на бъдещите купувачи от външния кръг. По-нататък движението продължава. След три минути участниците спират играта и споделят своите впечатления.

Въпроси за обсъждане след завършване: Какви чувства изпитахте, когато действахте като продавач и купувач? Колко убедителни бяха продавачите? Какво попречи за успешната продажба?

 

След провеждане на това упражнение следва почивка (кафе-пауза).

 

Игра „Размяна на местата“

Цел: Създаване на условия, участниците да се опознаят по-добре, да разберат колко общо има между тях, да се усили интересът им един към друг.

Време: 15 минути.

Процедура за  провеждане:  Участниците седят на столове в кръг. Водещият застава в средата на кръга и казва фразата: „Да разменят местата си тези, които ... (например, „Знаят как се пържат яйца“).“ В края на упражнението водещият започва да включва в командите си определени умения, интереси, качества, като по този начин обучаемите се опознават по-добре и разбират общото между тях. След като участниците усвоят алгоритъма, задача на водещият е да търси възможност и да се опита да заеме някое от свободните места, а този, който остане без място започва да играе неговата роля.

Въпроси за обсъждане: Какво ново разбрахте един за друг?

 

Упражнение „Комплимент“

Цел: Създаване на дружеска атмосфера и скъсяване на дистанцията в общуването.

Време: 5  минути.

Материали: топка.

Процедура за  провеждане:  Водещият хвърля топката към някой от участниците, като преди това е назовал името му и е казал за него комплимент. Поемащият топката отговаря на комплимента с думата „благодаря“, гледайки в очите на хвърлилия топката, а след това я подава на друг участник.

 

Упражнение „Двойник“

Цел: Разкриване на неповторимото, оригиналното и уникалното в жизнения опит на участниците и описване на вътрешните  психологически ресурси, стоящи в основата на този опит.

Време: 25 минути.

Инструкция: Всички сте гледали сериите на филма „Терминатор“. В една от тях, героят има способност да приема формата (външния вид) на друг човек, ставайки негов двойник. Сега си представете, че той е приел вашия външен вид. Пита се, по какъв начин и как хората могат да разпознаят кой е пред тях – вие или двойникът?  Отговаряйки на този въпрос, не се опитвайте да го „разглобявате на части – парче по парче“, а просто помислете. Кое е онова нещо у вас, което е толкова уникално, толкова неповторимо и толкова скрито, че „двойникът“ не би успял да го копира? Какви въпроси бихте искали да чуете от хората, от отговорите на които би станало очевидно, че Вие сте именно Вие, а не друг?  Кое е онова нещо, което не може да се повтори?

Процедура за  провеждане: В продължение на 5 минути участниците самостоятелно работят върху търсене на своята уникалност, а след това споделят с групата.

 

Упражнение „Лозунг на живота“  (девиз)

Цел: Развитие на творческото мислене, разкриване на основните жизнени стратегии.

Време: 40 минути.

Материали: лист хартия, молив.

Инструкция: Направете списък с хора, живи или мъртви, на които сте се възхищавали за това, как са преживели живота си. С други думи, към кой екип бихте искали да се присъедините? Това могат да бъдат известни писатели, герои от филмите, ваши познати или родственици.  Запишете най-харесваното нещо за този човек с една дума или напишете едно изречение, което най-точно характеризира главното, което е направил този човек. Запишете името (фамилията) и срещу него една дума (изречение). След като подготвите своя списък, разгледайте внимателно съдържанието и се опитайте да откриете какво обединява всичките тези хора? Коя е ключовата дума или словосъчетание, което ги обобщава? По този начин Вие ще откриете това, което все още не осъзнавате или на което не придавате особено значение. Това обединение по общ критерий (показател) не е случайно. Тази мисъл или идея принадлежи лично на вас и тя разкрива именно вас. От тук нататък следвайте този показател, например, ако сте открили, че за лицата от списъка са обобщаващи термините: „пари“, „власт“, „кариера“ или „милосърдие“, „себераздаване“, „хуманност“, то вече спокойно можете да формулирате свой принцип, който прилагате реално в живота си (осъзнато или не). Накрая от вас се иска, използвайки кодовите обобщаващи думи, да създадете ваш лозунг (девиз), който ще обявите публично.

Процедура за  провеждане: В продължение на 10 минути участниците съставят списъци и обмислят лозунг, а след това го обявяват.

Въпроси за обсъждане: В каква степен вашият лозунг има реално отношение към вашия живот? Научихте ли нещо ново за себе си по време на това упражнение и ако – да, то бихте ли споделили?

 

Групова работа: Обсъждане – какви допълнителни лични ресурси могат да помогнат, за да бъде успешна самопрезентацията.  

Цел: Повишаване нивото на енергизиране на групата, активизиране творческото мислене, обсъждане на следващи стъпки за промяна в модела на поведение.

Време: 20 минути.

 

Упражнение „Експедиция“ 

Цел: Изследване стратегиите за самопрезентиране при изпитни ситуации на оценяване; развиване на способности за преодоляване на „страха от изпита“; намиране на нови начини за убеждаване, влияние, отключване на скрит естествен потенциал.

Време: 1 час.

Инструкция: Организира се научно-изследователска експедиция. Вие всички искате да сте сред членовете и желаете да участвате: едни искат да изпитат себе си, други имат професионален интерес, трети са водени от любопитството на откриватели, а някои искат просто да припечелят малко пари. Не е важно  съдържанието на вашата мотивация и цели – важно е, че желанието ви е особено силно. За да бъдете приети в групата обаче, трябва да преминете през интервю (събеседване). Решението за включване в екипа се взима от директорът, в случая този ще бъда аз. Веднага след като първият участник бъде приет, той автоматично придобива правото на глас. По този начин, решението за включване на последния член ще бъде взето от всички вас. Задължително условие – ако все пак някой от Вас не бъде приет, вие имате шанс и трябва да се опитате отново до тогава, докато бъдете включен в експедицията.

Процедура за  провеждане:  Работи се в кръг. В средата е поставен стол. Треньорът седи срещу стола, който по сюжет ще бъде заеман от всеки участник, който е кандидат. Ако бъде приет, той преминава на страната на треньора, а ако – не, връща се при останалите. По време на интервюто се задават следните въпроси:

-В какво качество кандидатствате?

-Какво умеете да правите?

-Защо искате да попаднете сред състава на експедицията?

-Какви черти на характера притежавате?

Могат да бъдат поставяни и други въпроси, като важното е беседата да помогне за разкриване на деловите и личните качества на кандидата. След всяка беседа се провежда „гласуване“ – „за“ и „против“ и се излагат мотивите за вота от всеки. Тези обяснения могат да имат напълно рационален характер, например: „Такъв специалист не ни е нужен“ или да имат силно емоционална окраска: „Хареса ми неговата самонадеяност“.  Тези обяснения (аргументите на гласуващите) не се коментират, обсъждат или оспорват, те просто се назовават за да се чуят и толкова.

Въпроси за обсъждане след завършване: Как оценявате своята самопрезентация? В какво се изразяват нейните силни и слаби страни? Какво чувствахте по време на упражнението? Какво ви помогна да се справите със своите преживявания?  Какво беше съдържанието на предложението ви и какво общо има това с вашия живот? Успяхте ли да игнорирате реалността и да си позволите просто да играете? Как се отразява това на живота ви?

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Упражнение „Припомняне на първото впечатление“.

Цел: Припомняне на първото впечатление за участниците в групата.

Време: 20 минути.

Процедура за  провеждане:  На участниците се предлага да си припомнят момента, в който за първи път са видели своя съсед; да си припомнят първото впечатление, възникнало при първия контакт с него. След това от всички се иска да споделят помежду си.

Въпроси за обсъждане след завършване: Настъпила ли е промяна в създаденото първоначално впечатление в процеса на тренинга? Ако е настъпила, какво точно и в каква посока – положителна или отрицателна, оправдаха ли се очакванията Ви?

 

Групова работа: обсъждане резултатите от тренинга.  

На участниците се предлага да отговорят на следните въпроси:

-Какво бихте искали да си пожелаете един на друг?

-Какво Ви направи най-силно впечатление, какво запомнихте?

-Променихте ли нещо в себе си по време на тренинга?

-Какво още бихте искали да промените?

 

АНКЕТА ЗА ОБРАТНА ВРЪЗКА

 

Моля, отговорете на следните въпроси:

 

Какво е самопрезентация?

………………………………………………………………………………………………………..

 

………………………………………………………………………………………………………..

За какви цели и какви мотиви се използва самопрезентирането?

………………………………………………………………………………………………………..

 

………………………………………………………………………………………………………..

 

При какви случаи се прилага самопрезентиране?

………………………………………………………………………………………………………..

 

………………………………………………………………………………………………………..

 

Защо лично на мен е важно да притежавам умения за самопрезентиране?

………………………………………………………………………………………………………..

 

………………………………………………………………………………………………………..

 

Анкета за обратна връзка

 

Моля, отговорете на следните въпроси:

 

Какво е самопрезентацията?

………………………………………………………………………………………………………..

 

………………………………………………………………………………………………………..

За какви цели и какви мотиви се използва самопрезентирането?

………………………………………………………………………………………………………..

 

………………………………………………………………………………………………………..

 

При какви случаи се прилага самопрезентиране?

………………………………………………………………………………………………………..

 

………………………………………………………………………………………………………..

 

Защо лично на мен е важно да притежавам умения за самопрезентиране?

………………………………………………………………………………………………………..

 

 

………………………………………………………………………………………………………..

image

Категория: Други
Прочетен: 293 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                   1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране.

                  Скала за измерване на самомониторинг на М. Шнайдер

                                                             (приложение 1)


Скалата за измерване на самомониторинг е създадена от М. Шнайдер (Self-Monitoring Scale). Съдържа набор от 18 твърдения, които се отнасят до личното поведение.  Те са съставени на принципа „истина-лъжа“.  Според автора, с помощта на скалата се установяват значителни различия в самоконтрола и експресивното поведение.

Основната цел на скалата за самонаблюдение е да диагностицира индивидуалните различия в управлението на впечатления и гъвкавостта (лабилността) на поведението при взаимодействие с други хора. Гъвкавостта на поведението се постига благодарение на способността да се възприема адекватно състоянието и поведението на комуникационния партньор, непрекъснато да се  наблюдава и променя собственото си поведение, като взема предвид получената от другия информация и изискванията на комуникативната ситуация.

Хората с висок резултат по скалата за самонаблюдение са много по-способни целенасочено (волево) да изразяват и предават широк спектър от емоции чрез вербални и невербални средства, отколкото онези, чиито оценки по скалата на самонаблюдение са ниски. В сравнение с хората с ниско ниво на самонаблюдение, те могат ефективно и убедително да демонстрират сложни черти на характера и поведенчески реакции, като бдителност, изолация, интровертност  и едва след това да „покажат“ себе си вече приятелски, отворени, екстровертни.

Характеристики на индивиди с високо ниво на самонаблюдение.

Такива хора са особено чувствителни към експресивните реакции и самопрезентирането на другите; те умеят да отчитат спецификата на дадената социална ситуация, да осъществяват контрол и управление на собствената си вербална и невербална самопрезентация.

Такива хора са готови да модифицират и демонстрират значителна вариативност в поведението си, като използват голям брой поведенчески стратегии, за да получат положителни резултати при всяко социално взаимодействие, те са адаптивни, гъвкави и прагматични. Те се характеризират със социална смелост, активност, по-жизнерадостни са, приказливи, подвижни, тактични и дипломатични в отношенията с другите. Когато се стремят да създадат благоприятно впечатление за себе си, демонстрират само най-добрите качества.

Характеристики на индивиди с ниско ниво на самонаблюдение.

Такива хора не са достатъчно внимателни към социалната информация, те са по-малко гъвкави при демонстрацията на различни форми на експресивно поведение. Реакциите им се контролира във функционален смисъл от вътрешното емоционално състояние. Те се изразяват така, както се чувстват; при самопрезентирането тяхното поведение не се съобразява с конкретната ситуация. Във взаимодействие с другите може да проявят праволинейност, сдържаност в контактите, да демонстрират поведение, съответстващо на собствените нагласи, ценности, упорство в отстояването на мнението. Хората с ниско ниво на самонаблюдение са си самодостатъчни по природа, те в по-малка степен са засегнати от ситуацията, открити, принципни, откровени са.

Инструкция: Текстът съдържа твърдения, които се отнасят до вашите лични постъпки в различни ситуации. Тъй като няма напълно идентични твърдения, внимателно прочетете всяко от тях, преди да отговорите. Ако смятате, че твърдението е вярно или основно вярно, тогава поставете знак „+“пред номера на това изявление в листа с отговори. Ако ви се струва, че изявлението не отговаря на описанието на вашето поведение или по принцип не се вписва, поставете знак  „-". Гарантираме, че изявленията ви ще останат в тайна и ви молим да отговаряте на въпросите искрено и честно!

Въпросник:

1.Трудно ми е да имитирам поведението на други хора.

2.По време на общи срещи, честване на празненства, отбелязване на дати и други аналогични поводи в работата ми, аз не се опитвам да говоря или да се държа така, че да се харесам на другите.

3.Мога (в състояние съм) да защитавам само идеи, в които вярвам.

4.Когато говоря публично мога да импровизирам по теми, за които нищо не разбирам.

5.Мисля, че притежавам способност да впечатлявам другите хора и да ги различавам.

6.Вярвам, че бих могъл да бъда добър актьор.

7.Когато съм в група, аз рядко ставам център на внимание.

8.В различни ситуации и с различни хора, аз се държа съвсем по различен начин.

9.Мисля, че е малко вероятно да успея, когато се опитвам да угаждам на други хора.

10.Аз не винаги съм човекът, който познават другите хора.

11.Не променям мнението или поведението си, за да се харесам на другите хора.

12.Без да се замислям бих се съгласил да бъда домакин и организатор на празнично парти.

13.Никога не съм бил успешен в игри, които изискват импровизация.

14.Трудно ми е да променям поведението си, за да съответства на определени ситуации.

15.По време на партита и в компания аз предоставям възможност на другите да разказват анекдоти и шеги.

16.Чувствам се малко ограничен в групи и компании и не мога да изразя себе си напълно.

17.Мога да гледам в очите на другия и спокойно да лъжа, ако е необходимо разбира се.

18.В състояние съм да въведа в заблуждение другите, като ги накарам да мислят, че съм доброжелателен към тях, а всъщност да ги ненавиждам.

Ключ.  Всеки отговор, съвпадащ с ключа се оценява с 1 бал. Максималният брой бал е 18 (най-високо ниво за самонаблюдение).

( + ) – въпроси: 4, 5, 6, 8, 10, 12, 17, 18.

( - ) – въпроси: 1, 2, 3, 7, 9, 11, 13, 14, 15, 16.

image

image



Категория: Други
Прочетен: 249 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                       1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране (В.А. Чикер)


Индивидуалният стил на самопрезентиране се явява ключ,

който позволява на личността да получи човешко признание.“

 

„Вие никога няма да получите втори шанс,

за да създадете първо впечатление.“

(Филипа Девис).

 

„За да се харесате на другите, трябва да говорите с тях за това, което ги интересува, отклонявайте споровете за маловажните неща, рядко задавайте въпроси и в никакъв случай не позволявайте да ви заподозрат, че може да сте по-умен от тях.“ (Ларошфуко)


1.САМОПРЕЗЕНТИРАНЕ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ

Термините „самопрезентация“ (self-presentation) и „управление на впечатления“ (impression management) отдавна са твърдо установени в англоезичната научна лексика и намират отражение в съвременните руски изследвания, касаещи социалната перцепция и междуличностното възприятие, и влияние, а темата за самопрезентирането с право заема все по-голям брой страници в учебниците по социална психология.                                                                                                                                                                                                             

Това се дължи на факта, че най-значимите човешки потребности са потребностите от общуване, приемане, признание и самоизразяване. Именно тези потребности предопределят значимостта от създаването на благоприятно впечатление за себе си, което от своя страна се отразява на социалния успеваемост. Не е необходимо да се доказва, че в процеса на създаване благоприятно впечатление за себе си съществена и специална роля има управлението на впечатленията. Под „управление на впечатленията“ се разбира „целенасочена дейност за контрол и регулиране на информацията, с цел създаване на подходящ образ“(3). По един или друг начин,  всички хора като правило се стремят да управляват създаваните от тях впечатления, използвайки различни тактики и стратегии за самопрезентиране. Под „самопрезентиране“ се разбира процес, при който човек в различна степен на осъзнаване постоянно в хода на междуличностното взаимодействие  представя „Аз-информация“ във вербалното и невербалното поведение, като отчита спецификата на конкретната социална ситуация (6). Следва да се обърне внимание, че понятията „управление на впечатленията” и „самопрезентиране” често се използват в литературата като синоними, но според автора това не е напълно вярно. Независимо от факта, че самопрезентационните тактики в междуличностното общуване се прилагат едновременно с тактиките за управление на впечатленията, самопрезентирането встъпва  в качеството на една от категориите за управление на впечатленията, което е свързано с един много по-широк процес на наблюдение и регулиране на най-разнообразна информация, получена за други хора, предмети и събития. 

Първите изследвания на самопрезентирането са проведени в края на 50-те и началото на 1960г. в Западна Европа. Един от първите изследователи е Е. Гофман, чийто фундаментален труд „Самопрезентацията в ежедневния живот“ (1959) е класически.

Гофман е привърженик на ролевата теория за личността и според него (цитира Шекспир) животът е като театър и всеки човек в този живот е „актьор”, действащ според определена роля. Гофман описва ежедневните взаимодействия на хората чрез драматургия, от гледна точка на театралното изкуство. По този начин индивидите изглеждат като „актьори“, а взаимодействието като „представление“ (ситуация) и е предназначено да предаде впечатления на други хора в съответствие с желаните цели на „актьора“.

За разлика от редица по-късни изследователи на самопрезентацията: М. Шнайдер (М. Snyder), Е. Джоунс (Е. Jones), А. Бейз (A. Bass), С. Бригс (S. Briggs), според които самопрезентацията се осъществява само в специфични условия и се използва само от определен тип хора, Е. Гофман е привърженик на разширен подход към интерпретацията на самопрезентацията и управлението на впечатленията. Той разглежда самопрезентацията като постоянен процес, който променя характера си в зависимост от целите на „актьора“ и обстоятелствата, т.е. като обща характеристика на социално поведение.

Известният западен изследовател Б. Шленкер (V. Schlenker), разглеждайки самопредставянето като многоцелева дейност, пише, че нейното изучаване включва два вида изследвания:

1.Изследвания, които разглеждат как хората, като субекти, се опитват да формират отношения (нагласи) и поведение в аудиторията чрез представяне на „Аз-информация“.

2.Изследвания, които разглеждат как хората реагират на самопрезентацията на другите (6).

Според В. Шленкер самопрезентацията е не само повърхностна, измамна или манипулативна дейност, но може да включва и „... опит да се представи пред аудиторията образ на някого, приближаващ се до идеал“. Обикновено този образ отразява леко модифицирана и подобрена „Аз-концепция“, но това се получава тогава, когато „актьорът“ искрено вярва в себе си .“ (6, с. 493). За Шленкер, самопрезентацията в осъзнат или несъзнаван вид представлява полимодална характеристика: „... самопрезентацията се осъществява, изхождайки от множество мотиви;  тя присъства сред другите и дори в интимни ситуации;  тя има място и в продължителни връзки, такава като брака. Но не е задължително тя да включва непременно съзнателно внимание и контрол “ (6, с. 495).

От гледна точка на практическото приложение на теоретичните знания в областта на практическата психология, последното твърдение се явява основополагащо при разработката на тренингови програми за развитие на уменията за самопрезентиране, тъй като именно тази рамка обръща внимание  не само на съзнателните моменти на представяне на себе си пред другите, но и върху несъзнателните мотиви, поведение и действия на хората, извършващи самопредставяне.

Изследователите (Е. Goffman, J. Tedeschi, М. Leaiy & R. Kowalski, R. Baumeister, E. Jones, B. Schlenker, M. Weigold, K. Gentry и др.) извеждат редица ключови мотиви, стоящи в основата на процеса самопредставяне:

-поддържане на чувство за собствена уникалност;

-демонстрация на своята принадлежност към определена среда;

-утвърждаване на желана „Аз-концепция“ и укрепване на самооценката;

-получаване на социална, материална изгода;

-повишаване привлекателността, получаване на одобрение и уважение;

-запазване и увеличаване на власт и влияние;

Следва да се подчертае обаче, че повечето изследователи смятат необходимостта от социално одобрение за водещ мотив за самопредставяне. В същото време, както отбелязват много други изследователи (B. Schlenker, D. Myers и други), не всяко самопрезентиращо поведение има за цел да представи социално одобрена идентичност. Хората често могат да проявяват агресия или слабост в общуването, за да постигнат определени цели (тук можем да си припомним концепцията на Е. Шостром с двоякото му разбиране за манипулативното поведение, обозначено като:  „куче-долу“ и „куче-горе“).

Въпреки универсалността на мотивите за самопрезентационното поведение, съществуват значителни индивидуални различия в прилагането на самопрезентацията.  Представителите на публичните професии (актьори, политици, журналисти и др.) в голяма степен осъзнават процеса на контролиране на впечатлението, докато в други области такъв контрол и осъзнаването му са по-слабо изразени.  В допълнение към професионалните особености на самопрезентацията, съществуват също полови и възрастови различия на този процес, а те оказват влияние върху особеностите на стила на комуникация, върху избора на самопрезентационни тактики и стратегии на психологическото съдържание, на което се спираме по-долу.

 

Нито едно социално взаимодействие на човек не е пълно без представяне на себе си, на своите лични или професионални качества (между другото, дейностите на водещата тренингова група не са изключение). Озовавайки се в ситуация на междуличностно общуване, всеки от нас веднага става обект на самопредставяне. Независимо от осъзнаването на нашите поведенчески действия, ние представяме на нашия комуникационен партньор информация за себе си, чрез различни символични знаци (външен вид, заобикалящо пространство – офис, дом, социални символи на престиж и статут – марка на автомобил, телефон и т.н.), както и със своето вербално и невербално поведение (виж схемата по-долу) (1).

image

Автоматично, от момента, в който започваме  общуването, нашият партньор възприема както осъзнато, така и частично неосъзнато тази информация, като става обект на нашето самопредставяне. По този начин самопрезентацията се явява средство за  управление на впечатлението, което правим на други хора.

В процеса на общуване ние използваме различни тактики и стратегии за самопредставяне, които имат както вербален, така и невербален характер. Опити за разработване на класификация на тактиките на самопрезентация са правени многократно от различни изследователи.

Най-известни са класификациите на Е. Jones (1990); W. Benoit (2000), A. Schutz (1997) и др. Една от най-новите разработки е класификацията на авторски екип (SJ Lee, B.Quigley, M. Nesler, A.Corbett, J. Tedeschi), която има практическо преимущество – въпросник за тактиките на самопрезентация, основан на тази теория (2). Тази класификация включва дванадесет самопрезентационни тактики, седем от които се отнасят към асертивн тип, а пет – към защитен тип самопрезентации.

В таблицата по-долу са описани защитните и асертивни тактики за самопрезентиране, които са разделени в определени групи – стратегии.

Главното основание за класифициране на стратегиите за самопрезентиране се явяват характерните особености в поведение на хората, проявяващи стремеж да получат социално одобрение или да  избегнат значителни загуби при социалното неодобрение (Berglas & Jones, 1978; Arkin, Appelman & Burger 1980; Schlenker, 1992, 2003; Rosenfeld, Giacalone & Riordan, 2002 и други). И така, стратегиите за създаване на привлекателно поведение, самоизвисяване, самоизтъкване и силово  влияние са пряко насочени към получаване на одобрение от другите,  а стратегиите за избягване на загуби  („самоунижение“, „самопринизяване“, „самокритичност“, „самоподчинение“) са насочени към избягване на вероятно лошо впечатление за себе си.

Условни обозначения:

(З) – тактика на защитен тип поведение за самопрезентиране;

(А) – тактика на асертивен тип самопрезентиране.

Забележка: Трябва да се отбележи, че тактиката на „заявка / искане / молба“, която авторите включват в стратегията за „самопринизяване“, се характеризира със своеобразие на нейното проявление и известна противоречивост. Повечето неруски изследователи вменяват на тази тактика  асертивни свойства, опирайки се на целенасочено проактивно поведение на субекта на самопрезентиране (за да постигне целта, субектът извършва необходимите активни действия). По мнение на руските изследователи обаче, противоречието се крие в несъответствие в популярното разбиране на понятията „асертивност“ (увереност) и „самопринизяване“. В случая авторите приемат, че тези стратегии и тактики на самопредставяне в общуването най-често имат манипулативен характер и по този начин практически те не променят принадлежността на тези тактики към определените типове самопрезентиране, възприети в психологическата литература.

Изследванията, които авторите провеждат през последните години върху руска извадка, използвайки методологията на S. J. Lee и колегите (SJ Lee et al.) са показали, че в процеса на самопрезентиране, независимо от степента на осъзнаване на своите поведенчески действия, се използва като правило почти цялата гама от тактики и стратегии. Предпочитането на определени тактики се дава в зависимост от социалния контекст, личните особености, както и целите и задачите,  обусловени в основата си от социалния статус и професионалната дейност.

image

Авторът отбелязва, че процесът и резултатът от формирането на впечатление за себе си в очите на други хора, е един от най-привлекателните не само за учените, но и за практикуващите. Не е тайна, че много от нас често си задават въпроса: „Как ме възприемат другите?“ В зависимост от адекватността на отговорите на този въпрос, често се определя характера на нашите взаимоотношения с обкръжаващите ни. Неадекватността ни води до илюзии, а комплексът за малоценност до трагедии. Сложността на ситуацията се състои в това, че хората като правило имат твърде малко възможности да получат правдива информация за себе си. В края на краищата човек, който се отнася към нас положително, вероятно ще даде предимно положителни оценки или поне ще затаи горчивата за нас истина, а хората които ни мразят, ще ни възприемат с определена степен на предразсъдъци, през „черни очила“.

Очевидна е необходимостта от практически инструмент, който да позволява съзнателно проследяване и управление на лична информация, която се представя на други хора в процеса на общуване (най-често при делово общуване) и как тя им влияете. Според авторите такъв инструмент може да бъде видеотренингът за ефективна самопрезентация, който  като ефективен метод за усъвършенстване и позитивна промяна на поведението на човек по време на самопрезентация, представлява една балансирана система от дидактически и интерактивни технологии.

Предложената авторска програма на тренинг за ефективна самопрезентация (О. А. Пикулева) възниква като съществено „разширение“ на един от разделите на комуникативния тренинг при работа с ръководители от висше и средно ниво, които изпитват затруднения в социалното взаимодействие и личното влияние.

 

4.ПРОГРАМА ЗА ТРЕНИНГ

В най-общ вид целта на програмата може да се определи като, повишаване нивото на лична ефективност и информираност в сферата на самопрезентационното поведение на представителите на публични и комуникативни професии. Програмата се основава на практическо разбиране на горния теоретичен материал и представлява опит за отговор на социална заявка в областта на задълбоченото усъвършенстване на уменията в социално значимите междуличностни и делови комуникации. Основната целева аудитория, за която е предназначена предлаганата версия на програмата, са ръководители на различни нива, както и представители на публични и комуникативни професии, които в своите дейности много често се сблъскват с нейното презентиране, позиционирайки своите лични и професионални качества.

Това презентиране се осъществява чрез вербални и невербални действия, а именно от тях много често косвено зависят кариерното израстване и професионалното развитие на мениджъра. В значими и стресиращи ситуации (общуване с висшестоящи, при публични изказвания, важни и отговорни преговори), често за мнозина е трудно да се справят със страховете си, че  „изглеждат глупаво“ или „не като всички останали“, с вътрешните си комплекси и т.н. Ето защо една от задачите на тренинга е да изведе до ниво на осведоменост и разбиране на основните бариери, стоящи пред осъществяването на общественото и социалното взаимодействие и работата с тях.

Програмата на видеотренинга за ефективно самопрезентиране включва комплекс от практически и теоретични информационни модули, някои от които могат да бъдат модифицирани, според спецификите на професионалните дейности на аудиторията. Програмата е предназначена за три дни, а  времето на учебните часове е от 10.00 до 17.00 часа.

В хода на обучението участниците практикуват своето самопрезентационно поведението в различни комуникативни ситуации с повишена социална значимост (например, представяне пред голяма и / или негативно настроена аудитория; интервюта при кандидатстване за работа; важно събеседване; водене на преговори и др.). За разлика от традиционния комуникативен тренинг, основният анализ на игрите и упражненията се извършва в съответствие с разбирането на тактиките и стратегиите на собственото и чуждото самопрезентационно поведение.

Разработената от авторите програма за видеотренинг е в тясна връзка с няколко вече добре познати програми за обучение и включва някои от техните елементи.

Това преди всичко е тренинг за ефективно общуване, за развитие на увереност в себе си, за лидерство, за влияние и противопоставяне на влияние. Технологията за провеждане на представения тук тренинг, анализа на ролевите игри и упражненията са изцяло в контекста на известните концепции за организиране на комуникативни тренинги.

В процеса на обучението се решават следните задачи:

1.Теоретично и практическо развитие на концепциите за ефективна самопрезентация и формиране на положителен имидж в сферата на общуването. 

2.Развитие на увереност в себе си, посредством:  

-разкриване на скрити личностни резерви, чрез осъзнаване и осмисляне на основните бариери пред реализацията на публичното и социалното взаимодействие и работа с тях;

-осъзнаване възможностите за контрол над създаваното впечатление.

3.Използването на техники за създаване на впечатление (атракция), при практикуване на уменията за осъществяване на контакт и завършване процеса на общуване.

4.Формиране на умения за предизвикване на симпатия у партньора.

5.Формиране на навици за позитивно самопрезентиране в стратегията за „саморекламиране“.

6.Разглеждане и анализ на последствията от прилагането на различни тактики и стратегии на самопредставяне.

7.Усъвършенстване на уменията за публично говорене с елементи на привличане и самореклама.

        Концепцията на разработената програма предполага използването на специално разработена брошура за участниците, която съдържа необходимия теоретичен материал за техниките, навиците които се тренират и практически задачи за всеки тренировъчен ден, които изискват самостоятелно  изпълнение от участниците.

Структурната композиция на тренинга включва три блока, всеки от които съдържа теоретична и практична част.

 

ПЪРВИ ДЕН – „КОНТАКТ И САМОРЕКЛАМИРАНЕ“ (публична реч)

Цел: Изучаването на основните идеи, свързани с управлението на създаваното впечатление, направено в процеса на деловото и междуличностно взаимодействие; влияние на феномена „първо впечатление”.

Задачи: Развитие на умения за установяване на контакт, свързан с непосредствено (пряко) и опосредствано (косвено) самопрезентиране, разработване на индивидуална концепция за самореклама.

Тренингът започва традиционно – със самопрезентиране на треньора, въвеждане на правилата за взаимодействие в групата, обсъждане на формите за общуване помежду си и запознаване с членовете на групата, както и изброяване на техните лични качества, които помагат и затрудняват ефективното самопрезентиране. За да се създаде ситуация, способстваща рефлексията на собствения образ в очите на другите, се прилага упражнението „Първо впечатление”[1] с последващ анализ на бариерите на възприятие и социалните стереотипи.

За да могат участниците да осмислят и разберат концепцията за атрактивното поведение се провежда дискусия, в резултат на която на обсъждане и групов анализ се поставят основните критерии за успех на самопрезентирането. Докато едни обучаеми се самопрезентират, останалите играят ролята на наблюдатели и анализират поведението от гледна точка на увлекателност и убедителност.

Структурно обучението на участниците се извършва в хода на редуване на информационни и практически блокове: първо, на теоретично обсъждане се подлага реалния  материал, получен в играта или дискусиите, а след това се преминава към практическо отработване на теорията. Така че, след като получат информация за тактиките и стратегиите на самопрезентация и особеностите на тяхното проявление в поведението на хората, участниците изиграват различни ролеви ситуации, научават се да чувстват ползите и рисковете от използването на всяка тактика. Всички упражнения се записват на видео и са подложени на специален анализ по зададени критерии. Това е изключително важно, тъй като всеки участник има възможност да получи не само аудио, но и визуална обратна връзка, което му позволява да формира адекватно възприятие на своя образ в очите на другите.

Първият ден на тренинга включва теоретични и практични задачи за усвояване и формиране на навици за непосредствено и опосредствано самопрезентиране.

-установяване на контакт;

-атрактивно поведение;

-навици за „самореклама“ (самопредлагане);

 Всички гореизброени навици се отработват в реално срещани в живота ситуации (в съответната професионална дейност) на участниците в групата (упражненията „Интервю“[2], „Труден разговор“[3] „Колело на първото впечатление“[4],  „Интервю за приемане на работа[5]“). Освен навиците за непосредствено самопредставяне,   участниците получават задача за практикуване на навици за опосредствано (медиирано) самопредставяне  –  съставяне на резюме, писане на обява за търсене на работа (с последваща оценка през втория ден на тренинга), писане на имейли („Резюме“[6]).

Основната задача на първия ден на тренинга е създаването от всеки участник в обучението на индивидуална концепция за самореклама, осъзнаване на възможността за произволен (волеви, съзнателен, целенасочен) контрол върху информацията за формиране на имидж и повишаване на увереността при иницииране на контакти с други хора. Възможно е също така да се въведе в програмата за обучение и индивидуална диагностика на личностните особености за самопрезентация на участниците в групата.

Денят завършва с оценка от участниците в тренинга за удовлетвореността им от съдържанието на работата и от самите тях, като получат писмено задание за домашна работа – да изградят своята „Стена на увереността“ [7].

 

ВРОРИ ДЕН – „ПУБЛИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ“ (публична реч)

Цел. Усвоят на умения за съзнателно създаване на положително впечатление, както върху партньора в междуличностното общуване, така и върху публична аудитория.

Задачи: Формиране на умения за предизвикване на симпатия у партньора и публично позициониране на своите личностни и професионални качества.

През този ден се изпълняват задачи за отработване на следните качества:

-умения за предизвикване на симпатия у партньора;

-навици за публично представяне.

След груповото обсъждане на задачата, дадена за домашна работа, се извършва експертен анализ на резюме на автобиографии и анализ на обяви за търсене на работа. Треньорът идентифицира онези резюмета и съобщения, които са избрани от него според критерия за привлекателност на работодателя, след което в процеса на групова дискусия се декларират общите правила за ефективно опосредствано (медиирано) самопредставяне.

Следващата стъпка е играта „Телевизионно видео“, която позволява да се обсъдят психологическите аспекти на публичното представяне, ефективността на стратегиите и тактиките за самопрезентация, използвани от участниците в процеса на играта. След това се провеждат поредица от упражнения, за да се отработят и заучат техниките за подчертаване на общото и значимото за партньора, които позволяват вниманието на участниците да се концентрира върху различни човешки потребности и възможностите за тяхното удовлетворяване чрез своето  поведение.

Втората половина на деня е посветена на отработване на навици за публична самопрезентация, първо, посредством упражнението „Импровизация на тема“, позволяващо осмисляне значимостта на определени самопрезентативни техники и втори, чрез ролеви игри „Публично представяне“.  Темата на представянето може да бъде модифицирана, като се вземат предвид интересите на участниците в обучението, с една непроменена позиция – половината от участниците заемат от позиция „за“, а другата – позиция „против“.

След видеоанализа в изказванията на всички участници, групата дискусионно разработва общи правила за публично представяне и съставя „Паметка за представящият се пред публика“. В края на занятието участниците получават домашна работа: „Избор на девиз“.

Следвайки този порядък, в края на втория ден тренингът следва да е решил следните задачи: трениране  на навици за публично представяне с елементи на атракция и самореклама; преглед и анализ на последиците от прилагането на различни тактики и стратегии за самопредставяне и най-важното – членовете на групата да са развили увереност в себе си на база разкритите скрити личностни резерви и осъзнаване възможностите за контрол над създаваните впечатления.

ТРЕТИ ДЕН – „ОБЩИ ВПЕЧАТЕЛЕНИЯ“

Цел: Закрепване на ефективните поведенчески образци за самопредставяне на участниците.

Задачи:  Осъзнаване и разбиране на последствията (резултатите) от използването на различни поведенчески тактики и стратегии в междуличностното взаимодействие; развитие и извеждане на по-високо ниво на обмисленост на своя стил за комуникация.

През този последен ден на тренинга се отработват следните умения:

-обобщаване на техниките за привличане (създаване на симпатия, одобрение, харесване);

-създаване на „общо впечатление“ в субекта на самопредставяне;

-диференциране на различни стратегии и тактики за самопредставяне в поведението на обкръжаващите в отговор на реализираните свои действия.

В резултат на дискусионно обсъждане на домашните задачи от втория ден, участниците извеждат три основни девиза-лозунги[8] на групата, които отразяват целта и задачите на третия ден. След това се провеждат упражнения за практикуване на уменията за вербализиране на позитивни чувства и мозъчна атака „Какво е приятно за повечето хора, независимо от техния статус?“, в процеса на която участниците оценяват ефективността на различни вербални и невербални средства за общуване. Важно емоционално позитивно натоварване внасят упражненията „Колко страхотно се справям!“[9] и „Гордея се!“[10], които позволяват на участниците да усетят своя вътрешен потенциал.  

Последната ролева игра, която се предлага на участниците, се нарича „Презентация на проект“[11] и има за цел да затвърди тактиките и стратегиите на самопрезентация, които са овладели и навиците за публично представяне на техните лични и професионални качества. В нея играят всички участници във видеотренинга, а последващата обратна видеовръзка им помага да разберат промените, настъпили в поведението им. В края на цялото обучение участниците в занятията оценяват удовлетвореността си от дейността, своето емоционално състояние и постиженията, извършва се обобщаване  на груповата работа.

Важно е да се отбележи, че видеотренингът води до адекватно разбиране за това как другите ни възприемат, какво ни помага в поведението ни и какво ни пречи да постигнем целите си; способства да се освободим от въздействието на социалните стереотипи и вътрешните страхове, които оказват влияние върху  стила на нашето самопредставяне.

По време на обучението участниците последователно и поетапно разработват различни психотехнологии за управление на впечатления, и тренират навици за атрактивно[12] (предизвикващо симпатия) поведение в различни социални ситуации.

Използването на видеотехника по време на тренинга има принципиално значение, тъй като анализът на видеозаписите по специален и уникален начин развива самонаблюдението и самоконтрола върху поведение, формиращо имидж, както и разкриват силните и слабите страни на самопрезентирането (ресурсите за развитие) на участниците. Видеозаписът дава възможност за най-ефективно овладяване на нови образци самопрезентационно поведение, както и за придобиване на безопасен социален опит.

Представената рамка на програма за видеотренинг позволява на членовете на групата да овладеят техниките за съзнателно оформяне на имиджа си, да се запознаят с ползите и рисковете от различни тактики и стратегии за управление на впечатления, да се научат как да ги използват ефективно и да ги различават в поведението на други хора. Обучението помага да се усвоят навици за публично говорене, да се повиши самочувствието и да се усвоят основни техники за атракция (умение за харесване на другите).

 

Литература

1.Пикулева О. А. Гендерные, возрастные и профессиональные особенности тактик самопрезентации. Автореф. дис... канд. психол. наук. СПб., 2004.

2.Lee S.-J., Quigley В., Nesler М., Corbett A., Tedeschi J. Development of self-presentation scale // Personality and Individual Differences. 1999. № 26. P. 701-722.

3.MansteadA. & Hewstone M. The Blackwell Encyclopedia of Social Psychology. London: Blackwelll, 1996.

4.Pearson J., Nelson P., Titsworth S., Harter L. Human communication. N.-Y., 2003.

5.Ppsenfeld P., Giacalone R., Riordan С Impression management: building and enhancing reputations at work. London: Thom-son Learning, 2002.

6.Schlenker B. Self-presentation // In: Handbook of Self and Identity / by M. Leary et al., 2003. P. 488-518.


[1] Бел. на прев. Виж приложение № 4, стр. 37-53.

[2] Бел. на прев. Виж приложение № 4, стр. 37-53.

[3] Бел. на прев. Виж приложение № 4, стр. 37-53.

[4] Бел. на прев. Виж приложение № 4, стр. 37-53.

[5] Бел. на прев. Виж приложение № 4, стр. 37-53.

[6] Бел. на прев. Виж приложение № 4, стр. 37-53

[7] Бел. на прев. Виж приложение № 4, стр. 37-53.

[8] Бел. на прев. Виж приложение № 4, стр. 37-53.

[9] Бел. на прев. Виж приложение № 7, стр. 65-79.

[10] Бел. на прев. Виж приложение № 7, стр. 65-79.

[11] Бел. на прев. Виж приложение № 7, стр. 65-79.

 

[12] Бел. на прев. Виж приложение № 6, стр. 57-64.

image
 

Категория: Други
Прочетен: 389 Коментари: 0 Гласове: 0
 

 

                                      1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране.

                               Скала за измерване на тактиката при самопрезентация 

                                                     (приложение 2-продължение)
 

56.Правя негативни изказвания за хора, които принадлежат към конкуренцията.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

57.Случва се самият аз да възпрепятствам собствените си успехи.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

58.Високата ми тревожност е пречка за моята действеност и активност.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

59.Постъпвам по такъв начин и с такива средства, че да внуша страх в другите, с цел да ги подтикна да направят нещо необходимо за мен.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

60.Когато постигна успех в работата си, аз не пропускам да отбележа неговата значимост.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

61.Мога да изложа сериозни аргументи за своето поведение, независимо от това, колко лошо може да се струва на другите.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

62.За да избегна обвинения и упреци, аз се старая да уверя обкръжаващите ме в това, че за тях няма никакви негативни последици.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

63.Умея да въздействам на хората с комплименти, за да ги предразположа към себе си.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

64.Когато извърша лоша постъпка, аз се опитвам да обясня на обкръжаващите, че ако те бяха на мое място биха направили  същото.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

Ключ:

Изчисляването на баловете се извършва по деветбална скала (от „1“ – „рядко се проявява в поведението) до „9“ – „много често се проявява в поведението). Всички твърдения са разпределени в дванадесет групи тактики за самопрезентиране:

-от 1 до 5 група – защитен тип тактики;

-от 6 до 12 – асертивен тип тактики.

Всяка тактика за самопрезентиране е номерирана и включва определен брой твърдения (тактика №6 – „желание/стремеж за харесване“ включва 8 твърдения, а останалите – по 5).

1.Оправдание с отричане на отговорността – 35, 36, 39, 48, 62.

2.Оправдание с приемане на отговорността 05, 44, 45, 61, 64.

3.Отричане – 04, 10, 17, 25, 49.

4.Възпрепятстване на самия себе си – 12, 42, 53, 57, 58.

5.Извинение 03, 13, 18, 29, 50.

6.Желание/старание/стремеж за харесване – 09,11,28, 33, 38, 43, 52, 63.

7.Сплашване – 01, 02, 32, 51, 59.

8.Искане/жалба/молба – 07, 08, 14, 41, 54.

9.Приписване (самовменяване) на постижения – 22, 23, 40, 46, 55.

10.Преувеличаване на собствените постижения – 06, 19, 30, 41, 60.

11.Отрицателна оценка за другите – 20, 27, 34, 47, 56.

12.Пример за подражание – 15, 21, 24, 26, 37.

Стратегии за самопрезентиране:                                           

I. Отклоняване.                                                        

№ 1 – „Оправдание с отричане на отговорността“

№ 3 – „Отричане“

№ 4 – „Възпрепятстване на самия себе си“

II.Атрактивно поведение.                                          

№ 6 – „Желание/старание за харесване“

№ 5 – „Извинение“                                               

№ 12 – „Пример за подражание“

III. Самовеличаене/самоизтъкване.                                                 

№ 9 – „Приписване (самовменяване) на постижения“

№ 10 – „Преувеличаване на собствените постижения“                           

№ 2 – „Оправдание с приемане на отговорността“

IV.Самокритичност /самопринизяване/самоунижение/самоподчинение                                               

№ 8 – „Искане/молба“

V.Силово влияние.                                                  

№ 7 – „Сплашване“                                                

№ 11 – „Отрицателна оценка за другите

Забележка: Оценките за тактиките, включени в стратегиите се сумират и се разделят на броя на тактиките във всяка стратегия. В резултат се определя количеството бал за всяка стратегия.

При прилагане на компютърна версия за изчисляване на резултатите или при изчисляване на количествата бал, и при сравняване на съотношенията в проценти, са приети следните условни показатели за интерпретация:

-0% – 20%  нисък тестови показател;  

-21% – 40%  понижен тестови показател; 

-41% – 60%  среден тестови показател; 

-61% – 80%  повишен тестови показател; 

-81% – 100%  висок тестови показател.

 

Пример за тестиране и интерпретация[1].

Тактики защитен тип:                              

1.Оправдание с отричане на отговорността – ОО = 39  85%             

2.Оправдание с приемане на отговорността – ОП = 30  62%             

3.Отричане – От = 32  68%             

4.Възпрепятстване на самия себе си – ПС = 20  38%             

5.Извинение – Из = 25  50%              

Тактики асертивен тип:                             

6.Желание/старание/стремеж за харесване – СП = 43  55%             

7.Сплашване – Зп = 14  22%             

8.Искане/жалба/молба – ПМ = 16  28%             

9.Приписване (самовменяване) на постижения – ПД = 34  72%             

10.Преувеличаване на собствените постижения – УД = 33  70%             

11.Отрицателна оценка за другите – НО = 35  75%             

12.Пример за подражание – ПП = 23  45% 

           

Стратегии за самопрезентиране:                              

I.Отклоняване – Ук = 30  63%             

II.Атрактивно поведение – АП = 30  51%             

III.Самовеличаене/самоизтъкване – Св = 32  68%             

IV.Самокритичност /самопринизяване/самоунижение – Сп = 16  28%             

V.Силово влияние – СВ = 24  49%             

 

Интерпретация:

Тактики защитен тип:                           

1.Оправдание с отричане на отговорността – тестови показател: висок.

2.Оправдание с приемане на отговорността – тестови показател: повишен.

3.Отричане – тестови показател: повишен.

4.Възпрепятстване на самия себе си – тестови показател: понижен.

5.Извинение – тестови показател: среден.

Тактики асертивен тип:                            

6.Желание/старание/стремеж за харесване – тестови показател: среден.

7.Сплашване – тестови показател: понижен.

8.Искане/жалба/молба – тестови показател: понижен.

9.Приписване (самовменяване) на постижения – тестови показател: повишен.

10.Преувеличаване на собствените постижения – тестови показател: повишен.

11.Отрицателна оценка за другите – тестови показател: повишен.

12.Пример за подражание – тестови показател: среден.

                                

 Стратегии за самопрезентиране:                             

I.Отклоняване – повишен.

II.Атрактивно поведение – среден.

III.Самовеличаене/самоизтъкване – повишен.                                     

IV.Самокритичност /самопринизяване/самоунижение – понижен.                                     

V.Силово влияние – среден.


[1] Бел. прев. Абревиатурите на скалите са запазени така,  както са в оригиналния материал на руски език. Виж диаграмите по-долу.

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 262 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                    1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране.

                            Скала за измерване на тактиката при самопрезентация 

                                                             (приложение 2)

 

Самопрезентацията на личността може да е разглежда като средство за управление на впечатленията, които човек създава в другите хора в процеса на взаимодействие.

Терминът „самопрезентация“  (от  англ.  self-presentation –  „Аз  сам“  и  „представяне, показване") в тесния смисъл на думата е специфична дейност на човек в определени ситуации, носеща съзнателен и целенасочен манипулативен характер.

Тактиката на самопрезентирането се явява краткосрочен поведенчески акт на субекта, включваща съвкупност от способи на вербално и невербално поведение, насочени към формиране в обекта на самопрезентирането на желаното впечатление на субекта, като целият акт има определени краткосрочни цели.

Стратегията на самопрезентирането е в различна степен осъзнато и планирано поведение от субекта на самопрезентирането, насочено кум формиране у обекта на самопрезентацията на желано субективно впечатление, като се вземат предвид една дългосрочна идентичност, основана на определените тактики за самопрезентиране.

Авторите (Lee et al., 1999) предлагат класификация, в която отделят 12 тактики на самопрезентация:

Защитен тип:

1.Оправдание с отричане на отговорността (excuse) – вербални твърдения (заявления), отричащи отговорността за негативни постъпки или събития (Tedeschi,  Lindskold, 1976).                                                       

2.Оправдание с приемане на отговорността (justification) – предоставяне на оправдания за обясняване на отрицателното поведение като оправдано и поемане отговорността за него (Scott, Lyman, 1968).                            

3.Отричане (disclaimer) – изрази, предлагащи обяснение на причините за поведението преди да настъпи затруднение или неприятна ситуация (Hewitt,  Stokes, 1975).                                                                                                     

4.Възпрепятстване на самия себе си (self-handicapping)посочване на пречки (външни препятствия) като причина за своите неуспехи, с намерение да попречи на наблюдателите да правят конкретни заключения относно неговите (на субекта) недостатъци (Berglas,  Jones,  1978).                                                                                  

5.Извинение (apologies) – признаване на отговорност за всяка обида (вреда, щета или действие), причинена на другите или за отрицателни постъпки, изразяване на разкаяние и вина (Tedeschi, Lindskold, 1976).                                                                             

Асертивен тип:

6.Желание (старание, стремеж) да се хареса (ingratiation)  –  действия и постъпки, насочени към предизвикване на симпатия към „актьора“  (субекта) от страна на обкръжаващата го среда, за да може „актьорът“ да получи определена изгода (да се възползва) от тях (Jones, Pittman, 1982). „Старанието за харесване“ може да приеме форма на ласкателство, комформност, готовност за оказване на услуги, правене на подаръци, поемане на обещания (Jones, Wortman, 1973).                          

7.Сплашване (intimidation) –  действия, които имат за цел да проектират (отъждествят, да поставят равенство) „актьора“ като човек, който е силен и опасен.  Тактиката за сплашване се прилага за да възбуди страх в аудиторията и да усили ефекта на условната заплаха (Jones, Pittman, 1982).                                                                     

8.Жалба/молба (supplication) – „актьорът“ проектира себе си като слаб (безпомощен, уязвим) и показва зависимост с цел, да помоли за помощ обкръжението (Jones,  Pittman,  1982).                                                                                        

9.Приписване (самовменяване) на постижения (entitlement) – изявления на „актьора“ за отговорността и доверието към постигнати от него положителни резултати (постижения) (Tedeschi, Lindskold, 1976).                            

10.Преувеличаване на собствените постижения (enhancement) – „актьорът“ убеждава другите, че резултатите от неговото поведение (действия, решения) са много по-позитивни (ефиктивни), отколкото реално те могат да бъдат определени (Schlenker, 1980).                                                  

11.Отрицателна оценка за другите (blasting) – поведение, предназначено да заяви (оповести, предяви, покаже) или директно да даде негативни оценки на други хора или групи, с които „актьорът“ е свързан (Cialdini, Richardson, 1980).                     

12.Пример за подражание (exemplification) поведение, представено от „актьора“ като морално и привлекателно. Използвайки тази тактика, „актьорът“ може да предизвика уважение, подражание или възхищение у другите [Jones, Pittman, 1982].

Авторите на класификацията считат, че защитния тип самопрезентиране има място, когато събитието застрашава съществуващата желана идентичност. В такива случаи самопрезентацията ще бъде насочена към възстановяване и запазване на идентичността или към намаляване на негативните последици от заплашителна ситуация. Асертивната самопрезентация е свързана с проактивно поведение, насочено към създаване на определена идентичност. Според авторите, и за управление на впечатленията и за самопрезентиране, личността прилага едни и същи тактики. Разлика има единствено в това, че при управление на впечатленията, изборът на самопрезентационна тактика е много по-осъзнат и целенасочен.

Теоретичното и практическо значение на класификацията, предложена от С.-Ж. Ли и съавторите [Lee et al., 1999] се състои в това, че те разработват методика за измерване на самопрезентационното поведение на индивида – скала за тактиките на самопрезентация, създадена въз основа на съществуващите концептуални определения на други изследователи, които преди това са изучавали процеса на самопрезентация.

Въпросникът включва 64 въпроса.     

Ориентировъчно време за тестиране – 10-15 минути.                                

Инструкция: Представяме Ви твърдения, свързани с това, как възприемате себе си. Моля, прочетете внимателно всяко твърдение и се опитайте да дадете максимално точни и искрени отговори. Няма верни и неверни отговори. Когато отговаряте на въпросите, моля, обградете с кръгче тази цифра от скалата, която най-точно съответства на честотата, която се проявява във Вашето поведение, като имате предвид, че с „1“ се обозначава „много рядко, а с „9“ – „много често“.

                                                                                                                                                                

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

Въпросник:

1.Държа се така, че другите да се боят от мен.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

2.Използвам възможностите и силата си, за да влияя на хората, когато ми е нужно.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

3.Когато засегна някого, обикновено се извинявам и обещавам, че няма да се повтори.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

4.Стремя се предварително да обяснявам това, което другите може би няма да харесат.

много рядко

 

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

5.Умея да оправдавам и аргументирам своите действия, за да неутрализирам отрицателните реакции на обкръжението ми.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

6.Склонен съм да разказвам за успехите си в дейности, които другите обикновено намират за трудни.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

7.Използвам своите слабости, за да получа благоразположението на другите към себе си.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

8.Обикновено моля другите за помощ.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

9.Съгласявам се с мнението на другите, за да  се отнасят добре с мен.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

10.Когато усетя, че ще претърпя неуспех, аз своевременно започвам да се оправдавам и извинявам.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

11.Способен съм да използвам ласкателство, за да предразположа другите.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

12.Поболявам се под товара на отговорността: „Направи всичко перфектно!“.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

13.Моля за извинение, когато направя (кажа) нещо неправилно.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

14.Карам другите да мислят, че не мога да направя нещо, за да получа помощ.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

15.Старая се да служа за пример за това, как трябва да се държи човек.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

16.След лоша постъпка се опитвам да накарам другите да разберат, че ако бяха на мое място, те щяха да направят същото.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

17.Опитвам се да привлека подкрепата на другите, преди да направя нещо, което може да бъде възприето негативно.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

18.Старая се да изкупя и неутрализирам последиците от всяка обида или вреда, които съм причинил на някой.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

19.Когато разказвам на другите за нещата, които притежавам, обикновено споменавам колко струват.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

20.Имам социално активна позиция – обикновено реагирам на неправилни решения, изявления, постъпки и т.н., извършени от представителите на политическите партии.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

21.Старая се да събудя желание в другите да ме подражават, като съм положителен пример.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

22.Когато разказвам на някого за минали събития, в които съм участвал, аз често претендирам и изтъквам по-голям принос, отколкото имам в действителност.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

23.Споделям открито с хората своите достойнства.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

24.Старая се да бъда пример за подражание.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

25.Предварително се извинявам за действията си, които могат да не се харесат на другите.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

26.Старая се да убедя другите хора да се държат толкова позитивно, както аз.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

27.Потискам хората около мен само и само да изглеждам по-добре от тях.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

28.Правя различни услуги или отстъпки на хората около мен, за да ги предразположа към себе си – обикновено казвам „да“.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

29.Поемам отговорност за извършена негативна постъпка,  когато вината ми е очевидна.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

30.Преувеличавам значимостта на моите достойнства.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

31.Нерешителен (а) съм и се надявам другите да поемат отговорност за общата ни работа.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

32.Упражнявам натиск, дори мога да заплаша някого,  когато вярвам, че това ще ми помогне да получа това което искам.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

33.Изразявам мнения, които зная, че  другите ще харесат.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

34.Изразявам критичното си отношение спрямо непопулярни хора и групи.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

35.Стремя се да убедя другите, че не съм отговорен за неуспехите или провалите.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

36.Когато нещата не се случват, аз се опитвам да обясня на хората, че вината не е моя.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

37.Държа се по начин, който съответства на представите за това, как  другите трябва да се държат (общоприетите норми).

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

38.С удоволствие разказвам на обкръжението си за моите положителни качества.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

39.Когато някой ме упрекне в нещо, аз съм способен да се извиня.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

40.Поставям акцент и обръщам внимание на положителните неща, които правя, тъй като мисля, че другите хора могат да не ги забележат.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

41.Правя забележка на хора, които недооценяват ценността на моите подаръци или приноси.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

42.Крехкото ми физическо здраве е причината за моите посредствени резултати в училище.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

43.Помагам на другите хора, знаейки че и те ще ми помогнат.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

44.Изразявам неодобрение към този, който е причина да бъде харесано поведение, което определено зная, че няма да се хареса на другите хора.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

45.Когато поведението ми изглежда погрешно за другите, привеждам всякакви доводи и основателни причини за да го оправдая.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

46.Когато извършвам някаква работа съвместно с някой, аз се старая да подчертая, моя принос да бъде по-значителен (отколкото е всъщност).

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

47.Преувеличавам негативните качества на хора, които са ми конкуренция.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

48.Внимателно обмислям извиненията си, когато имам лошо поведение.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

49.Внимателно обмислям причините за да оправдая възможни неуспехи. 

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

50.Разкайвам се дълбоко и имам угризения на съвестта, когато направя нещо неправилно.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

51.В състояние съм да тормозя другите.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

52.Когато се нуждая от нещо, аз се старая да изглеждам добре.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

53.Не се подготвям добре за изпити (за педагози – преподавателска дейност), защото съм прекалено ангажиран (а) с обществена работа.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

54.Казвам на другите, че са добри, компетентни, изглеждащи добре и пр., за да ги склоня да направят нещо за мен.

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 

55.Стремя се да убеждавам другите хора да вярват в неща, които в миналото не съм правил (а).

много рядко

1

2

3

4

5

6

7

8

9

много често

 Следва продължение

Категория: Други
Прочетен: 203 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                           1332 # Методика „Индекс за качеството на живот“[1]

 

Методиката „Индекс за качеството на живот“ е разработена с цел, да помогне на пациентите (клиентите) в постигане баланс между стреса и силата на личностния потенциал, а също и за избор на индивидуална линия на поведение. Всеки пункт от въпросника се явява способ за разкриване на жизнените стресори.  Оценката на силата позволява управление на стреса. Методиката включва 40 категории за оценка на индивидуалното възприятие на обкръжаващата среда, която респондента определя по скала от 1 до 9.

Инструкция: Вашата оценка не може да бъде правилна или неправилна – тя е уникална и е Ваша. Предложените 40 пункта ще Ви помогнат да идентифицирате невидимите ежедневни стресови напрежения, а също и да разберете добрите и успешни страни на Вашия живот.  

От Вас се иска да оцените всеки от пунктовете, като посочите съответен бал, който в най-голяма степен отразява Вашето състояние. Най-висока степен на преживяван стрес се обозначава с „1“ бал, а най-малката степен с „9“ бала. За всеки пункт можете да отбележите само една цифра.  Ако някой от пунктовете не се отнася за Вас, прескочете го и не го включвайте в крайната обработка на резултатите. Ако чувствате състояние на неутралност, оценете пункта с 5 бала. Колкото по-бързо и спонтанно отговаряте, толкова по-точно ще отразите състоянието си. Методиката изисква бързи и честни отговори, което е напълно във Ваша полза. Ефективността (точността) на методиката  е над 90%.

Ако чувствате, че сте отговорили правилно на всички твърдения, направете графика (виж приложението).

След това сумирайте всички балове и разделете сумата на броя на твърденията, на които сте отговорили. Полученият резултат показва стандарта Ви на живот. Например, ако Вашият индекс е „6“, начертайте хоризонтална линия от цифра „6“. Точките над линията показват какво Ви причинява стрес и в каква степен (сила). Точките под линията показват източниците на стрес, с които Вие вече се борите.

Средната линия обикновено корелира с енергийното ниво. Линия, която е по-ниска от „5“  показва ниско ниво на жизнена активност, например – депресия; линия над ниво „5“ отразява състоянието на енергични и оптимистично ориентирани хора, респ. наличен е личностен потенциал за справяне със стресорите.

 

Въпросник

Забележка: Всеки пункт от въпросника е представен графично и текстово с две полярни позиции: „а“ и „б“, като „а“ отразява цифра „1“, а „б“ – цифра „9“ от скалата.

1.Кариера (работа)

а) често не съответства на очакванията;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) обикновено съответства на очакванията;

2.Лични дългосрочни (кратковременни) стремежи и постижения.

а) не постигам много от целите и често се чувствам като неудачник;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) постигам много от целите и обикновено се чувствам успял човек;

3.Здраве.

а) често боледувам;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) обикновено съм здрав;

4.Индивидуално общуване (с колеги, началници).

а) не много добре;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) много е добре;

5.Лично време само за мен ( Вие сте в вкъщи, не се занимавате с работа).

а) рядко (по-малко от 1 път на 2 г.);

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) често (6 и повече пъти в годината);

6.Отношения с децата.

а) не предизвикват радост;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) предизвикват радост;

7.Отношения с родителите.

а) не предизвикват радост;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) предизвикват радост;

8.Отношения в работата (с колеги, началници и др.).

а) предизвикват дискомфорт;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) обикновено са хармонични;

9.Отношения с приятели, съседи и др.

а) не съществуват, чувствам се дистантен (а), изолиран (а);

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) чувствам стабилната им подкрепа;

10.Религиозна и духовна подкрепа.

а) несъществена;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) съществена;

11.Източник на хубаво настроение.

а) външен – добри отношения с хората;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) вътрешен – самоконтрол;

12.Домашни животни.

а) проблематично;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) удовлетворително или аз не се нуждая от тях;

13.Хоби (увлечения).

а) неудовлетворително или липсва;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) удовлетворително;

14.Разпределение на времето.

а) винаги недостига;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) времето е мой съюзник;

15.Обкръжаваща среда.

а) неприятна и опасна;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) комфортабилна;

16.Телефон.

а) дразнят ме честите позвънявания;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) не е проблем;

17.Делови пътувания (командировки).

а) изнервящи, напрягащи ме;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) приятни, дори разтоварващи;

18.Физическо състояние и среда.

а) предизвиква умора, безсъние;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) приятни усещания и емоции;

19. Финанси.

а) неконтролируеми;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) управляеми;

20.Житейски кризи през последните 6 месеца.

а) една и повече;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) липсват;

21.Релаксация (медиация).

а) безполезна;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) полезна, благодатна;

22.Кариера.

а) безперспективна;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) добра перспектива за развитие;

23.Хумор (игри).

а) абсурдно е, кой има време за това?

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) това е мой стил на живот;

24.Междуличностно общуване.

а) харесва ми да говоря, а не да слушам;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) стремя се да слушам повече, отколкото да говоря;

25.Физическа активност.

а) никога;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) регулярно;

26.Сън.

а) често е проблематичен;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) рядко възникват проблеми;

27.Телесно тегло.

а) това е проблем за мен;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) нямам проблеми с теглото;

28.Употреба на алкохолни напитки.

а) повече от 8 чаши бира (3-4 чаши спиртни напитки) дневно;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) две бири дневно и по-малко;

29.Тонизиращи напитки (кафе, чай, кока-кола и др.).

а) повече от 5 чаши на няколко часа;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) не употребявам;

30.Тютюноипушене.

а) 10 цигари дневно;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) никога не съм пушил (а) или не пуша повече от 3 г.

31.Самоконтрол.

а) незабавно губя баланс;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) винаги успявам да се държа на ниво;

32.Взимане на решения.

а) не ми е лесно да взимам решения;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) решенията взимам с лекота;

33.Задължения (отговорности).

а) всичко трябва да бъде направено (изпълнено) добре;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) правя това, което мога;

34.Тенденция към оптимизъм / песимизъм.

а) всичко се нарежда зле;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) всичко се случва добре;

35.Чувство за вина и срам.

а) често;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) рядко;

36.Притворност (тайнственост, мнителност).

а) рядко споделям това, което мисля;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) обикновено говоря това, което мисля;

37.Приспособимост (гъвкавост) – индивидуална / професионална.

а) трудно променям плановете си;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) с лекота мога да променя плановете си;

38.Гняв.

а) често се сърдя;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) много от нещата приемам с лекота (не ги преживявам дълбоко);

39.Самоуважение.

а) често не съм доволен от себе си;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) напълно съм удовлетворен от себе си;

40.Жизнени ценности и принципи.

а) обикновено не са ярки и ясно отчетливи;

1

2

3

4

5

6

7

8

9

б) много ясни, стабилни;

 

Обработка и анализ на резултатите.

Ако всичките Ви цифри по скалите са големи (8 и 9), Вие трябва да попълните отново теста. Подобни резултати са твърде нереални, сякаш живеете в несъществуващ свят. Ако резултатът от повторното тестване остане същият, трябва сериозно да анализирате живота си. Такъв жизнен стил може да бъде много опасен поради явна неспособност да разпознавате и респ. да реагирате защитно на жизнените стресори, резултатите от които обикновено се натрупват и водят до т. нар. „прегаряне“ (бърнаут). Ако сте по-устойчив и по-стабилен човек от другите, то можете да намалите оценките си с 1-2 бала за всяка позиция. Това със сигурност ще увеличи точността на вашите изчисления.

Когато анализирате своята графика, не забравяйте: цифрите не са толкова важни, колкото взаимното им разположение. Прегледайте сега на графиката Вашите крайни оценки – най-високите и най-ниските стойности. Най-високите точки отбелязват областите, в които Вие сте силни и способни да се справяте с трудностите. Тези области отделят негативните места. Ниските стойности изискват Вашето особено внимание: те показват най-стресиращите видими и скрити области от живота ви. Същевременно тези области представляват точки, които е възможно да промени към по-добро.

Пример за интерпретация на резултатите.

За да улесните интерпретацията на собствения си индекс за качеството на живот, можете да сравните резултатите си с примера на хипотетичния пациент (клиент) Джон, който е на 46г., мениджър в голямо промишлено предприятие.

След определяне индекса за качеството на живот, е получена сума от балове равна на 190. Резултатът се разделя на броя пунктове, които са получили отговор (в случая – 38). Получава се частно – средна обща оценка равна на „5“, което представя приблизителното енергийно ниво. Колкото е по-нисък показателя „енергия“, толкова по-високо е стресовото натоварване.  Ниските енергийни показатели показват също недобро здраве и наличие на елементи на депресия. Оценките 8 и 9, определени от самия Джон, свидетелстват, че той е човек, който или отрича неблагоприятна реалност, или е неоткровен.

Джон е най-силен и стабилен в такива аспекти като: кариера (работа), честолюбие, здраве, основни взаимоотношения, общуване с колеги, търсене на одобрение (оценки), постигане на комфорт в заобикалящата обстановка, работна среда, финанси, отделни житейски кризи, увереност, приспособимост, самоуважение и не е предразположен към тютюнопушене.

В същото време той изпитва напрежение по показателите:  телефонни разговори, време за основни взаимоотношения, общуване с децата, религиозна подкрепа, хоби, управление на времето (претоварване), делови пътувания (командировки), релаксация (медитация), хумор, физическа активност (упражнения, тренировки), сън, тегло, алкохол, кофеин, самоконтрол, вземане на решения, перфекционизъм, оптимизъм / песимизъм, вина / срам, гняв.

Очевидно е, че идентифицирането на основните сили и стресове до известна степен е субективно. В същото време някои фактори са толкова важни, че почти винаги приемат значението на стреса или силата. Други обаче могат да бъдат първични или вторични – последните са тези, които са склонни да се развиват от първичните стресори.

Дори да бъдат определени за вторични, това не означава, че към тях можем да се отнасяме несериозно. Прекомерната употреба на алкохол, например, може да доведе до унищожаване на здравето и дори на личността и затова такъв лош навик трябва да се преодолее на първо място. Но този фактор почти винаги е придружен от други, първични стресори, които понякога са по-малко очевидни, но винаги са критични за намиране на решение на проблемите.

Перфекционизмът, неувереното поведение и системата от ценности също са по-малко видими стресори и сили. Ако един от тези фактори е стресогенен, тогава той със сигурност ще влияе на други условия. Например, премахването на перфекционизма може да помогне на човек да реши проблемите с управлението на времето, което от своя страна би могло да предизвика гняв и лошо изпълнение на функции, придружени от вина и срам. Това е принципът на доминото: първичният стрес предизвиква верижна реакция.

Очевидно е, че проблеми като управление на времето, гневът и вината не предизвикват перфекционизъм; напротив, перфекционистите изпитват затруднения с прехвърлянето на работа на други изпълнители, поемат твърде много дейности и след това се уморяват, като започват да се ядосват, особено когато те самите или другите не правят нещата така както „трябва“. Това може да доведе до проблеми с общуването. По този начин идентифицирането на първичния стрес помага на респондента да се справи с вторичния. Непродуктивно е да се опитвате да се справите с вторичните стресори, без първо да елиминирате първичните.


[1] Элиот Р. С. Мы побеждаем стресс / Пер. с англ. В. Козлова. – М.: КРОН-ПРЕСС, 1996.–С. 80-131.

image

image

При анализа на данните от примера с Джон, откриваме, че неговите лични сили са в пунктовете: кариера / работа, здраве, основни взаимоотношения, самоуважение, а основни стресори са:  децата, липса на духовна подкрепа, перфекционизъм.

При проучването на модела-решетка на Джон, към първичните стресори може да се добави системата от ценностни ориентации. В своя въпросник той отнася домашните любимци и ценностите към категорията „неприемливи“. И ако отношението му към домашните любимци може да се разбере и приеме, то  за ценностите – не.  Ценностите са навигационната система на личността в живота, те са крайно необходими за определяне на жизнените приоритети. Всъщност Джон може да има значителни ценности, но той не ги осъзнава и затова не може да ги използва за справяне със стреса. Без ясно разбиране на житейските ценности той попада под властта на своя перфекционизъм: всичко трябва да е перфектно, съвършено. Възможно е Джон да усеща, че на него винаги и за нищо не му достига времето. Той не може да се занимава с хоби или да спортува редовно. Децата му са отдалечени от него. В отговор на своя първичен (основния) стрес той преяжда и злоупотребява с алкохол и кофеин.

Значим и стабилен потенциал за Джон са неговите първични (основни) сили, които му осигуряват отлична стартова основа за промени. Той има стабилен брак, който може да бъде допълнително укрепен, ако постигне контрол над своите стресори. Тогава намесата на Ноша (неговата съпруга) при решаването на неговите собствени проблеми ще намалее. Освен това, Джон не изпитва безпокойство по повод финансите и кариерата си – обстоятелство, което с обратен знак би могло да го отвлече от решаването на стратегическите въпроси.

 

На тази основа евентуални предписания за Джон могат да бъдат:

-Привличане на съпругата за участие при анализа на резултатите от теста. Можете да й се предложи веднъж лично тя да попълни въпросника и втори път да направи това, но от името на Джон, поставяйки се на негово място.  От друга страна, Джон също може да попълни въпросника от името на съпругата си. Идеята е, на финала двамата партньори да сверят резултатите си и да получат възможност за осъзнаване основните моменти на много от своите проблеми, а с това техните отношения ще се укрепят още повече.

-Наложително е да се извърши разшифровка на жизнените ценности пред Джон, като тази тема се превърне в централна за корекцията. Тази интервенция може да включва и търсене на допълнителна духовна подкрепа в живота.

-Необходимо е да се окаже просветителско въздействие върху перфекционализма на Джон с помощта на литература и съвети на психолога.

-Може да се предложи преминаване на курс за формиране на умения по управление на своето време.

-Целесъобразно е да се определи, дали децата не са излезли от родителски контрол и ако това е така, то да се потърси помощта на специалист.

-Да се предпише на Джон ежедневно да отделя време за разходки със съпругата си, а изпълнението на програмата за намаляване на телесното тегло да се отложи, докато не бъде намалено влиянието на останалите стресори.

-Да се препоръча на Джон регулярно провеждане на тридневни уикенди, оставайки децата под контрола на надежда детегледачка.  

Съвместната работа с Джон и включването на неговата съпруга ще помогне те заедно да намерят нови решения и да намалят въздействието на такива проблеми, като пътуванията и телефонните разговори. След справянето с това натоварване, Джон по-лесно ще преодолее проблемите с алкохола и кофеина, а в резултат ще подобри своя сън, както и вече може да се заеме с активна физкултура и програма за редукция на телесното тегло.

image

Категория: Други
Прочетен: 322 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                1071# Примерна схема за съставяне на психологична анамнеза

 

Забележка: По-долу е предложена примерна схема за съставяне на психологична анамнеза. Ако интервюто не е свързано с патологии на личността и интелекта, схемата може да бъде съкратена. Като примери е представена тази информацията, която трябва да се съдържа при официални психологични заключения, предназначени за правораздавателните органи, различни комисии и др.

1.Анкетни данни. Лично, бащино и фамилно име; дата на раждане; възраст в момента на изследването; за децата и подрастващите – години и месеци, а при възрастните – само навършените години; адрес; място на обучение или работа. Посочва се за кого е предназначена анамнезата или адресата: самия клиент, родител, съпруг, институция и др.

2.Причини за контакт със психолога. Например, лицето е насочено за консултация от родителите във връзка с трудности при за намиране на подходи и мерки за самостоятелно въздействие върху поведението / Лицето посещава кабинета във връзка с растяща тревога по повод лична непродуктивност при творческа дейност / Лицето търси психологична помощ предвид трайни неуспехи в семейните отношения.

3.От кого е насочено лицето. Например, насочено от семейна консултация / По собствена инициатива / От Общинска комисия и др.

4.Оплакване – представя се личното оплакване и това на обкръжението на клиента. Например,   оплаквания на клиента: чувство за безпокойство и страх за детето; ниска ефективност на трудовата дейност; конфликти с обкръжението; оплаквания на съпруга: болезнено състояние на съпруга, панически реакции при незначителни трудности / Оплакванията на родителите са свързани с ниската успеваемост при усвояване на училищната програма, демонстративен отказ от обучение, плачливост и лесна раздразнителност. Детето няма оплаквания.

5.Заявка към психолога. Например, клиентът постъпва със заявка за диагностика на причините за назовани трудности и искане за получаване на препоръки по оптимизация на детско-родителските отношение / Искане за диагностика нивото и особеностите на интелектуално развитие.

6.Особенности при първичния (входящия) контакт. Описва се как е протекъл: с лекота, контактът е бил достъпен, труден, избягва контакта и пр.  Посочва се наличието или бягството от очен контакт.  Как възприема ситуацията, каква е оценката за състоянието, какво е отношението към оценките на експерта (при патология този показател е винаги неадекватен / Извънредно вживяване или неразбиране на ситуацията, или безразличие, или страх. Проследява се динамиката на контакта по време на сесията. Например, контактът е достъпен, клиентът лесно и бързо установява връзка с психолога, при беседата се наблюдава откритост, артистичност, многословие, доверчивост, отстъпчивост / Първоначално контактът е труден, беседата мудна, клиентът е мълчалив, но в процеса на изследванията става по-открит и откровен.

7.Особенности на външното поведение и облик. Съответствие между възрастта и физическото развитие. Ако има някакви аномалии и особености във външния вид, се отбелязва (особено ако те могат да означават заболяване – например структурни особености на черепа (недоразвития на фронталните лобове и тяхната цялост; хидроцефален череп и др.), наличие на явни признаци на алкохолизъм / наркомания / умствена изостаналост, инвалидност и пр.). Ако клиентът е ляворък, задължително се записва, както и се установява генеза на ляворъчието (наследственост по линия на …, травма). Ако са налични хронични травматични заболявания, се посочват и по възможност възрастта на която са се появили.  Описва се външния вид и поведение: вид облекло, чистота, прическа, стил на обличане, прецизност, съразмерност/адекватност, като се съпоставя с адекватността към пол и възраст. Посочва се дали има явен или подчертан стил в облеклото и обноските (извънредна декорация; атрибути на неформалните младежки групи; татуировки; прецизност или безразличие към облеклото).  Например, подрастващият е физически развит в съответствие с възрастта си; облечен е небрежно, в подчертано тийнейджърски стил, отдавна не се е подстригвал, с дъх на цигари, държи се предпазливо.

8.Специфичен темп на работа по време на изследванията. Например, нормален, висок, забавен.

9.Специфична поза, движения, глас – активна двигателна активност, слаб контрол, затвореност, срамежливост и пр.; силен/тих говор; специфика на речта – словесен запас, жаргон, лекота на речевата продукция или наличие на затруднения. Например, говори тихо, седнал е на самия край на стола, очите му често се насълзяват, особено когато говори за проблемите на майка му /  Съпротивява се и се старае да отрича проблема, говори високо, гръмко, многословно, стеснява се да покаже нуждата си от помощ / Преувеличава собствените си трудности,  търси съчувствие и одобрение; в речта му често се появява привлекателна, ласкателна, угодлива интонация.

10.Има ли натрапчиви движения и действия – задължително се прави разгърнато описание: като се започне от „клати крак“ („шие“), „събира прахови частици и власинки от дрехите“, „усуква косата“ – до наличие на тикове, повтарящи се движения на части от тялото, мигане, клатене от кръста нагоре,  „миене на ръце“ и т.н. Например, на около 5 годишна възраст се появяват тикове: треперене на рамената; майката е провела консултация с невролог, било е назначено медикаментозно лечение, като постепенно симптомите са отзвучали.  При постъпване в първи клас, треперенето на рамената отново се е появило, а в самото начало на учебната година са се появили енуреза и периодично мигане.

11.Развитие в детството. Желана и планирана ли е била бременността. Развитие на бременността (протичане), раждане, развитие на детето през първата година. Преминати през детството заболявания. Травми, особености при черепно-мозъчни травми. Посещение в детска градина, протичане на адаптацията във външна среда.  Особености на обучението в училище; мотивация, успеваемост при овладяване на учебния материал, реакция при добри и лоши оценки, отношения с връстници. Например, роден от втората планирана бременност в рамките на термина. Раждането е тежко, с тройно завита пъпна връв. При раждане се диагностицира хипоксия, PEP (пренатална енцефалопатия). До една година се води на отчет при невролог, след това е снет от регистрация, тъй като не са се наблюдавали никакви трудности. Ранно развитие във възраст. Винаги е бил затворено и срамежливо дете. Не е посещавал детска градината, а към училищната среда се е адаптирал трудно въпреки че се е учил успешно; често е плачел, чакайки майка си. До пети клас е имал само няколко приятели – също като него тихи, „домашни“ момчета.

12.Особености на отношенията с членовете на семейството и близкото обкръжение (по възможност от раждането до сегашния момент). Послушание / непослушание, истеричност, бягства от вкъщи, претенции и изисквания на родителите. Отношения с братята и сестрите в детството.  Например, към майката отношението е амбивалентно: силна привързаност, жажда за внимание и същевременно отричане на нейните трудности: отправяне на обиди, негативизъм, стремеж да се избави от нейните периодични изблици на повишена опека. В периода 14-15 г. три пъти бяга от вкъщи, като е издирван и връщан с полиция. В момента няма наличен открит конфликт, но липсва и доверие; изолира се след училище в своята стая, с майка си разговаря едносрично. Особено е привързан към домашната котка.

13.Особенности в развитието на половата идентичност и отношения с противоположния пол. Например, винаги дълбоко преживява пълнотата на тялото си, счита себе си за непривлекателна, многократно е провеждала краткосрочни диети. Влюбчива и романтична.  Отношенията с момчета са само във фантазиите й, а в реалността е отбягваща, дистантна и изпитваща страх да не бъде отхвърлена / Още от ранна подрастваща възраст се е отличавал с разкрепостено влечение, фриволност в поведението и подчертан интерес към секса и порнографията. Няма стабилни отношения с момичетата, обратно – поддържа множество повърхностни връзки.

14.Подробно описание на оплакванията и трудностите, с които клиентът посещава кабинета. Манифестация на симптомите (кога за първи път са възникнали).  Реакция на симптомите при появяването им. Динамика на симптомите. Динамика на отношението на клиента към симптомите.  Динамика на отношението  на обкръжението към симптомите на клиента. Ако има основания да се предполага, че симптоматиката е условно желателна за клиента – посочва се. При наличие на данни, показващи, че клиентът се ползва от симптома, задължително се отбелязва.  Отбелязва също  наличието на физически болезнена симптоматика.  Задължително се записват особеностите на отношението и наличието на критичност към собственото състояние в момента. Например, има изразени многобройни страхове (от тъмнина, височина, закрити пространства, от люлеене, лекари, медицински инструменти, кръв, насекоми паяци, жаби, риби; оставане сам в малки затворени помещения; от неприятните му животни се страхува до такава степен, че през лятото обува гумени ботуши, за да няма случайно съприкосновение с тях). В 6 клас са се появили тикове – „мигане“. Майката също се оплаква от обща мекота, ранимост, „безнадеждност“, отсъствие на последователност и настойчивост в обучението. Момчето спи с майка си в едно легло – страхува се да остава само, бои се да посещава и влиза в магазини, които са разположени на разстояние повече от 10 метра от къщата им; страхува се от по-активните и напористи съученици, от баща си, от филми на ужасите.  В анамнезата травмиращата ситуация е свързана със смяна на училището поради конфликти с учители, след което, по думи на майката, рязко се е усилила тревожността и преживяванията на сина по повод училището и него самия. Като цяло, за много от невротичните симптоми майката вижда предшестващи ги негативни събития (люлял се е особено силно на люлките и е плакал от страх – впоследствие е формирал страх от височини;  баща му се е карал за ниските оценки – появили са се тиковете). Връзката между невротичните симптоми и някои травмиращи събития е очевидна; заслужава обаче да се отбележи прекалената острота на преживяванията на момчето в отговор на незначителни събития.

15.Търсена ли е помощ от други специалисти, ако симптомът е отдавна. Ако е била търсена и предоставена такава помощ, то какви са били препоръките на специалистите и спазвани ли са; довели ли са до някаква промяна на състоянието. Ако не е търсена помощ, то какви са причините. Например, майката нееднократно е търсила съдействие на психолози; преди да постъпи в училище с детето са се работили невролог и дефектолог; сурдопедагог е оказвал помощ до 3 годишна възраст. Препоръките на специалистите са били изпълнявани. До началото на употребата на наркотици и кражбите, родителите не са търсили специализирана психологична помощ; веднага с появата на отклоненията в поведението по договореност с поликлиниката, детето е било подложено „на лечение“ в детска психиатрична болница; смисълът и съдържанието на провежданото там лечение не са известени. Около един месец преди пристигането в кабинета, детето е избягало от училище, като е заживяло при приятел, вкъщи почти не се е явявало.

16.Aко има някакви ярко изразени особености в биографията, поведението, оплакванията, състоянието, то психологът следва да ги посочи.

image

Категория: Други
Прочетен: 630 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 2540193
Постинги: 1922
Коментари: 115
Гласове: 1216
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930