Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 2540216 Постинги: 1922 Коментари: 115
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
 

                                1286# Методика за изследване на педагогическия колектив

                                                             „Обичат ли Ви другите?“ 

 

Инструкция: Предлагаме Ви списък с 20 твърдения. Моля, прочетете внимателно всяко от тях и ако то отговаря на Вашите разбирания и сте съгласен с него, обградете отговор „ДА“, а ако не сте съгласен – отговор „НЕ“.

Въпросник:

1.Вие трябва да помните и непрекъснато да си повтаряте, че ежеминутно, през целия ден, тези с които общувате непрекъснато Ви оценяват.

да

не

2.Човек трябва да има достатъчно развито чувство за независимост, за да обсъжда с другите своето хоби или други по-лични интереси, независимо от това, дали те споделят или не неговото увлечение.

да

не

3.Най-мъдро е да запазиш личното си достойнство дори тогава, когато пред себе си имаш достатъчно силна съблазън и ти се иска да постъпиш по друг начин.

да

не

4.Ако човек открие грешки в речта на някой, то той трябва да го поправи и да му посочи къде греши.   

да

не

5.Когато общува с непознати хора, човек трябва да бъде достатъчно остроумен, общителен и привлекателен, за да създаде добро впечатление за себе си.

да

не

6.Когато се запознавате с друг човек и не сте чули името му, трябва да го помолите да повтори.

да

не

7.Вие сте сигурен, че хората Ви уважават за това, че никога не позволявате на някой да се шегува с Вас.

да

не

8.Вие трябва постоянно да сте бдителни, да сте нащрек, защото хората около вас винаги могат да започнат да се шегуват с Вас и да Ви направят за смях.

да

не

9.Ако общувате с ерудиран и остроумен човек, то е по-добре да не влизате в спор и съревнование, а е по-разумно да му се отдаде дължимото уважение и по този начин да се излезе от ситуацията.

да

не

10.Човек винаги трябва да се старае поведението му да бъде адекватно на настроението на компанията, в която се намира.

да

не

11.Вие трябва да помагате на другите хора, защото може да дойде време, когато Вие да имате нужда от тяхната помощ.

да

не

12.Не бива да се помага много-много на другите, защото в крайна сметка много малко хора оценяват тази помощ.

да

не

13.По-добре е другите да зависят от Вас, отколкото Вие от тях.

да

не

14.Истинският приятел се старае да помага на своите другари. 

да

не

15.Човек трябва да излага на показ най-добрите си качества, за да бъде оценен по достойнствата и да бъде одобрен.

да

не

16. Ако в компания някой разказва шега, която вече сте чули, то е по-добре веднага да прекъснете разказвача.

да

не

17.Ако в компания някой разказва виц, който вече сте чували, то Вие трябва да сте достатъчно учтив и искрено да се смеете на финала на шегата.

да

не

18.Ако сте поканен на среща от приятел, а Вие предпочитате да отидете на кино, то трябва да му кажете, че имате главоболие или да измислите някакво друго обяснение, но без да рискувайте да го обидите, като му кажете истинската причина.

да

не

19.Истинският приятел изисква неговите близки винаги да правят най-доброто за него, дори когато не искат. 

да

не

20.Хората не са длъжни упорито и настойчиво да защитават своите убеждения всеки път, когато някой изрази противоположно на тяхното мнение.

да

не

 

Обработка на резултатите

Всеки отговор, който е „правилен“ (съвпада с ключа) получава 5 бала.

Правилни отговори са „да“ на твърдения: 6, 13, 14 и 20 и „не“ – за останалите.

Баловете от отговорите се сумират и се отнасят към скала за определяне степента на приемане (харесване, привързване, обич) от другите:

-висока степен на приемане: от 85 до 100 бала;

-добра – от 75 до 80 бала;

-удовлетворителна – от 65 до 70 бала;

-ниска – от 0 до 65 бала.

Колкото е по-голяма крайната сума, толкова по сериозни са основанията, позволяващи да се приеме, че респондентът е харесван и обичан от другите.

Източник: Рогов Е.И. Учитель как объект психологического исследования: Пособие для школьных психологов по работе с учителем и педагогическим коллективом. – М.: Гуманит. изд. центр ВЛАДОС, 1998. - 496 с. ISBN 5-691-00076-4.

image

Категория: Други
Прочетен: 439 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                          1258# Методические препоръки за съставяне на групова

                                                    психокорекционна програма

 

Програмата за психолого-педагогическа корекция включва следните раздели:

1.Пояснителна записка отразява значимостта и актуалността на дадената програма за образование, рехабилитация или др., за каква категория деца или юноши е предназначена, условията, при които ще се прилага, периодите, през които ще се изпълнява програмата, честотата на часовете и т.н.

2.Цел – формулира се в зависимост от това каква сфера на психична дейност обхваща и към  формирането на какви функции или процеси е насочено корекционното въздействие, какъв резултат възнамерява да постигне психолога.

3.Задачи насочени са за изпълнение на частни цели, в съответствие с генералната цел. Могат да се отделят три групи задачи:

-корекционно-развиващи – насочени към непосредствено отстраняване и преодоляване на недостатъци и за развитие на психичните процеси и функции;

-корекционно-образователни – предполагат формиране на знания и разширяване на кръгозора;

-корекционно-възпитателни – насочени  към формиране на личностни качества и  навици.

4.Вид на корекционната програма и аргументация за избор на определен вид, за разрешаване на задачите на психокорекционното въздействие (симптоматична, причинно-следствена, директивна, недирективана и пр.).

5.Основна психотерапевтична концепция (концепции) – поставя рамката в която се извършва корекцията (бихевиорална, хуманистична, когнитивна и пр.).

6.Принципи на психолого-педагогическа корекция – включва принципите (правилата), на  които се основава на корекционното въздействие. При формулирането на принципите се използват теоретични и методологични подходи, разработени в психологическата и педагогическата наука (концепции, теории, твърдения).

7.Насоченост (блокове) на корекционното въздействие – тук се посочват към какви психични функции, процеси или видове дейности на клиентите е насочено корекционното въздействие (обикновено 3-4 направления).

8.Етапи на психолого-педагогическата корекция – отразяват динамиката на психокорекционния процес, относително завършените фази (периоди), в хода на които се реализират едни или други задачи.

9.Методи и способи за корекция (психокорекционни техники) – методи на влияние, които се предполага, че се използват за корекция, развитие или формиране на една или друга особеност на психиката.

10.Средства за въздействие – технически (компютърни), информационни, демонстративно-илюстративни, спомагателни  и др. Например какъв дидактичен материал ще бъде използван (обемни предмети, визуални материали, макети, бланки, буклети, и т.н.).

11.Съдържание на психолого-педагогическата корекция – тази част от програмата включва планиране на занятията (дата, цели и задачи на групата, необходимото оборудване).

Пример за такава форма на планиране може да бъде следният:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 216 Коментари: 0 Гласове: 0
                       
                       1204# Методика за изследване на педагогическия колектив.

           Изучаване привлекателността на работата, като един от показателите на

            социално-психологическия климат в педагогическия колектив
(Е.И.Рогов)

 

Както показват многобройните изследвания, една от значимите характеристики на социалната среда на човек, която по същество определя рамката и нормите на нейното поведение, е нивото на социалното и психологическото развитие на колектива. Ето защо психолозите на образователните институции се стремят да наблюдават динамиката на груповите показатели в учителските колективи.  Изследвания показват (А. С. Полякова[1]), че учителите на педагогически колективи с ниско ниво на развитие са склонни да се ориентират при установяване на значими за тях контакти към онези членове на колектива, в чиито личности екипът високо цени обществено-политическите, деловите, професионалните качества, с доминиращо господство лична естетическа изразителност.

В условията н педагогически колективи с високо ниво на развитие учителите, са склонни да се съсредоточават повече върху онези педагози, в личността на които високо се ценят личните, професионалните, социално-политическите качества, като в същото време доминират високи оценки на качествата, които разкриват техниката на реагиране на учителя. Резултатите от този тип изследвания могат да послужат като косвено доказателство за връзката на професионалната насоченост и нивото на развитие на социалната среда. Една от най-важните характеристики на колектива се явява е психологическият климат, който може да бъде оценен с помощта на специална скала, базирана на полярни профили.

Въпросникът се състои от две части. Първият оценява реалните условия и обстоятелства в работата. Във втората се оценяват същите условия и обстоятелства на работата, както в първата част, но по отношение на желанията (нуждите, претенциите) на респондента. Съотношението на тези две оценки е показател за субективната привлекателност за човек, да работи в този колектив.

Изследването може да се извърши както в група, така и индивидуално. Препоръчително е всички членове на колектива да бъдат обхванати в изследването или поне 75–80%. Само в този случай можем да говорим за колектив, а не за група от хора (малките групи се оценяват по други параметри).

За да се прогнозира текучеството на персонала, изследването се провежда индивидуално. За първи път, когато човек постъпи на работа, а вторият път е 2-3 месеца по-късно. Точността на прогнозата се увеличава значително, ако в този случай субективната оценка се сравнява с оценката на колектива.

Инструкция: Пред Вас е въпросник, който съдържа редица преценки за различни аспекти на работата в работните колективи. Сред предложените решения няма лоши или добри. Всички те са важни, но за всеки човек по свой начин.

В първата част на Ви молим да оцените по десетобална скала степента на истина на изброените твърдения за Вашата лична работа в този колектив. При оценяването имайте предвид, че 10 бала означава абсолютно (100%) съгласие с твърдението, т.е. оценяваното качество винаги присъства. Ако дори много рядко същото качеството не се наблюдава, тогава трябва да поставите 9 точки и така до оценка 0, което означава пълна липса на това качество, тоест това никога не се случва. За да отговорите, трябва да напишете в съответната колона на тестовата бланка оценката, която изразява Вашето мнение по тава твърдение.

Във втората част се използва същия въпросник. Но сега трябва да отговорите на въпроса: „Ако изведнъж имате възможността да смените тази работа с друга, ще изберете тази, в която ...“. Когато изпълнявате тази част, на първо място трябва да се ръководите от личните си желания и интереси, т.е. обърнете внимание на това, кое е най-важно за вас в работата и кое е най-малко важно. В отговорите бъдете себе си, опитайте се да изразите своето лично мнение за всяко твърдение, не пропускайте нищо. В самия въпросник не пишете нищо. Резултатите от отделните въпросници няма да бъдат обсъждани никъде и няма да бъдат обявявани.

Въпросник

1.В работата ми винаги има нещо ново, непознато и поради това е интересна.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

2.Добри, безвредни за човек санитарно-хигиенни условия за труд.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

3.В колектива са налични топли и дружески взаимоотношения между хората.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

4.Имам много приятели в работата си, които ме ценят и уважават.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

5.Налице е възможност за повишаване на своята квалификация и професионална грамотност.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

6.Висока средномесечна заплата.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

7.В колектива съществуват отношения на непримиримост безстопанствеността, лошото управление, небрежността и нечестността.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

8.В колектива повечето колеги са висококвалифицирани и образовани.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

9.Повечето от колегите имат отговорно отношение към задълженията си.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

10.Своевременно се извършва ремонт на техниката и оборудването.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11.В колектива непрекъснато расте ефективността на труда.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

12.Работата е елементарна и не изисква нито предварителна, нито допълнителна подготовка.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

13.Не изпитвам срам да споделям за моята работа пред колеги и приятели.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

14.В процеса на работа винаги има възможност за договаряне или за свободни разговори с колеги.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

15.За работата ми се изискват специални знания и умения.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

16.Работата ми е безопасна, не включва травматични и опасни ситуации.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

17.По-голямата част от колектива са приятни и симпатични хора, с които може не само да се работи, но и да се прекарва свободното време.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

18.Ползвам се с авторитет и доверие сред колегите.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

19.Има възможност да се работи с различни класове, с ученици в различна възраст, като предметите тематично са обвързани.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

20.Има възможност за получаване на големи премии.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

21.В колектива са възприети отношения на взаимопомощ и сътрудничество.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

22.Повечето от колегите имат средно, вкл. среднотехническо и незавършено висше образование.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

23.В колектива отсъстват каквито и да е нарушения на трудовата дисциплина: закъснения, неизпълнение на задачи, неспазване на безопасността на труда и др.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

24.В колектива напълно отсъстват извънкласни дейности или мероприятия, провеждани през почивните дни.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

25.В колектива непрекъснато се намалява нивото на напрежение на труда.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

26.Работата е лека, не води ди физическа преумора.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

27.Моята работа има съществено значение за дейността на целия колектив.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

28.Ръководителят ми често обсъжда с мен определени професионални въпроси.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

29.Работата е разнообразна, изисква творчество, кара те да мислиш.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

30.Налични са добра, съвременна техника и спомагателно оборудване.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

31.В колектива отсъстват каквито и да било явни и скрити конфликти, интриги и враждебност между колегите.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

32.Администрацията на училището ме цени като работник.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

33.Има възможности и са създадени всички условия за учебна дейност.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

34.Високо заплащане за извънкласна дейност и работа в почивните дни.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

35.Отношенията между колегите са изградени на основата високи изисквания и принципност.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

36.Повечето от колегите са преминали обучение или се обучават за повишаване на квалификацията.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

37. Повечето от колегите имат творческо отношение към работата.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

38.Работи се ритмично, спокойно и планирано, без напрежение и щурмовщина.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

39.В колектива не се наблюдават трайни неуспехи в работата.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

40.Условията на работа позволяват на всеки да избира свой темп.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

41.Дейностите, която извършвам е особено важна и значима.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

42.Ръководството винаги проявява интерес към моята работа.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

43.Работата изисква висока квалификация.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

44.Има на разположение и  функционално са разположени местата за общо ползване: столова, физкултурен салон, зали за работа с родители и деца, клубове, училищно радио места за отдих и др.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

45.В колектива е налична атмосфера на доверие и взаимно разбиране.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

46.Ръководството ме цени и уважава.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

47.Има възможност непрекъснато да повишавам своята икономическа и правна грамотност.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

48.Членовете на колектива са осигурени с допълнителни бонуси:  ваучери, безплатни билети (карта) за пътуване, квартири за настаняване, преференциално приемане на децата в детска градина и др.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

49.Колективът се характеризира с висока организираност и сплотеност.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

50.По-голямата част от колегите се включва и активно участва в обществения живот на колектива.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

51.В колектива всеки приема за дълг да полага усилия за повишаване качеството на работата си.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

52.Удобно разпределение и гъвкавост на работното време.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

53.В колектива строго се изпълняват всички планирани сели и показатели.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

54.Работата не налага голяма отговорност на човек.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

55.Нащият педагогически колектив играе важна роля в живота на целия район (квартал, град, община и пр.).

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

56.Членовете на колектива често организират и заедно провеждат мероприятия извън работното време.

 

Източник: Рогов Е.И. Учитель как объект психологического исследования: Пособие для школьных психологов по работе с учителем и педагогическим коллективом. – М.: Гуманит. изд. центр ВЛАДОС, 1998. - 496 с. ISBN 5-691-00076-4.


[1] Полякова А. С. Влияние ценностных ориентаций педагогов на эффективность функционирования педагогического коллектива. Гродно, 1980. – С. 45.

image

Категория: Други
Прочетен: 177 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                            1312# Методика „Личностна агресивност и конфликтност“

                                                       (Е.П. Ильин, П.А. Ковалев)

 

Методиката е предназначена за изследване на конфликтността и агресивността на изследваното лице в качеството на личностни черти.  

Инструкция. Предлагаме Ви списък с твърдения. Ако сте съгласни с твърдението, в  бланката за отговори (тя е дадена по-долу), поставете знак "+" („да“) в съответното поле, ако не сте съгласни, отбележете знак "-" („не“).

Въпросник

1.Лесно се ядосвам, но и бързо се успокоявам (минава ми).  

2.Когато споря с някой, винаги се стремя да овладея инициативата (да съм настъпателен и водещ). 

3.Обикновено другите не зачитат моите приноси и не получавам заслужено признание.   

4.Ако не ме помолят с добро, никога не отстъпвам.  

5.Старая се да направя всичко възможно, за да избегна напрежение в отношенията с другите. 

6.Ако се отнасят несправедливо към мен, то аз мълчаливо пожелавам на лицето всякакви нещастия.

7.Често се ядосвам истински, когато ми възразяват.  

8.Считам, че другите говорят лоши неща зад гърба ми.  

9.Мисля, че съм много по-раздразнителен, отколкото трябва.  

10.Мнението, че нападението е най-добрата защита е чиста истина.  

11.Мисля, че ситуациите (обстоятелствата), в които попадам винаги са по-благоприятни за другите, отколкото за мен.  

12.Ако някакво правило не ми харесва, аз гледам да не го изпълнявам.  

13.При спор се опитвам да намеря такова решение, което да удовлетвори всички.

14.На мнение съм, че е по-добре човек да си отмъсти.

15.Всеки човек има право на свое мнение.  

16.Вярвам в честните намерения на повечето хора.  

17.Обхваща ме ярост и се ядосвам, когато ми се присмиват.  

18.При спор често прекъсвам събеседника, налагайки му своята гледна точка.

19.Обиждам се от коментари и забележки на другите, дори да разбирам, че са справедливи.

20.Когато някой се самоизтъква и представя за важна персона, аз винаги действам срещу него.

21.Обикновено при спорове вземам някаква средна позиция.  

22.Мисля, че фразата „Зъб за зъб – око за око“ е справедлива.  

23.Когато обмисля нещо добре, аз не се нуждая от съветите на другите.

24.С хората, които не са достатъчно любезни към мен, аз обикновено съм бдителен.  

25.Когато някой ме ядоса, аз обикновено не му обръщам внимание.  

26.Считам, че не тактично да не позволяваме на другата страна да изрази мнението си при спор.  

27.Обижда ме отсъствието на внимание от страна на другите.  

28.Не обичам да се предавам или нарочно да губя при игра, дори тогава, когато играя с деца.  

29.В споровете се стремя да открия това, което би удовлетворило всички страни.

30.Уважавам хората, които не са злопаметни.

31.Твърдението „Един мислеща глава е добре, но две – много по-добре“, е вярно.  

32.Твърдението „Не мамиш ли другите – няма да оцелееш“ е справедливо.  

33.Никога не избухвам, обхванат от гняв и яд.

34.Способен съм внимателно да изслушам всякакви аргументи на спорещия с мен.  

35.Винаги се чувствам обиден, ако се окаже, че не съм сред наградените за нещо, в която съм участвал.  

36.Ако някой от опашката се опита да докаже, че стои пред мен, няма да му отстъпя.

37.Старая се да избягвам сблъсъци и изостряне на отношенията с другите.  

38.Често си представям различни наказания, които бих искал да получат тези, които ме обиждат.  

39.Не мисля, че съм по-глупав (а) от другите и за това мнението им не ми е нужно.  

40.Не харесвам недоверчивите хора.  

41.Винаги приемам спокойно критиката на другите, дори ако мисля, че е несправедлива.  

42.В състояние съм винаги убедително да отстоявам своята истина.  

43.Не се обиждам дори за злобните шеги на другите.  

44.Понякога давам възможност на другите да поемат отговорност за решаването на важен за всички въпрос.

45.При спорове се старая да убедя другите да направят компромис.  

46.Вярвам, че на злото може да се отговори с добро и се придържам към този принцип.  

47.Често се обръщам към хората около мен, за да разбера тяхното мнение.  

48.Ако някой ме хвали, за мен това означава, че нещо ще поиска от мен.  

49.Мога да контролирам себе си при конфликтни ситуации.  

50.Близките често ми се сърдят, че когато говоря с тях „не им позволявам да отворят устата си“.

51.Не се засягам, ако при похвала за общата работа името ми не се споменава.

52.Когато разговарям с някой по-възрастен или по-висш по длъжност, аз се старая да не възразявам.  

53.Каквито и проблеми да решавам, винаги се придържам към „златната“ среда.  

54.Имам отрицателно мнение за отмъстителните хора.  

55.Не мисля, че един ръководител трябва да се съобразява с мнението на своите подчинени, защото той е отговорен за всичко.

56.Често се страхувам от комбинациите и хитрите трикове на другите. 

57.Не се възмущавам и не реагирам отрицателно, ако някой на улицата или в автобуса ме бутне (настъпи, блъсне).  

58.Когато говоря с някого, аз се изкушавам по-скоро да изразя мнението си.

59.Понякога имам чувството, че животът е несправедлив с мен.  

60.Винаги гледам да напусна автобуса (вагона, колата) преди другите.  

61.Не мисля, че е възможно да се намери решение, което да удовлетвори  всички.

62.Мисля, че нито една обида не трябва да бъде безнаказана.  

63.Не харесвам, когато другите ме обсипват със съвети.  

64.Мисля, че повечето хора поддържат с мен отношения просто заради някакъв користен интерес. 

65.Не съм способен (а) да се въздържам, когато някой ме упреква.

66.Обичам да съм атакуващ (а), отколкото защитаващ (а) се.

67.Извънредно обидчивите хора предизвикват съжаление у мен.  

68.За мен не е от голямо значение, чиято гледна точка в един спор се оказва вярна – моята или на някой друг.

69.Не винаги компромисът е най-доброто решение при спор.

70.Не мога да се успокоя, докато не отмъстя (не сложа на мястото му) този, който ме е обидил.  

71.Считам, че е по-добре да се посъветвам с другите, отколкото да взимам сам решение.  

72.Съмнявам се в искреността на думите на повечето хора.

73.Обикновено трудно губя контрол над себе си.  

74.Когато видя недостатъци в някой, аз не се притеснявам да му ги посоча.

75.Не виждам нищо обидно в това, другите да говорят за моите недостатъци.  

76.Ако съм продавач на свободен пазар, в никакъв случай не бих отстъпил от цената на стоката.  

77.Да направя компромис, означава да призна своята слабост.  

78.Считаш ли за справедливо мнението: „Ако те ударят по едната буза, обърни се да те ударят и по другата“?

79.Не се чувствам потиснат, ако мнението на другите се окаже по-правилно от моето.

80.Никога не подозирам хората в нечестност.  

 

Обработка на резултатите

За удобство при обработката на резултатите, е целесъобразно да се използва регистрационна бланка, в която изследваното лице да запише отговорите си с „да“ или „не“.

image

Отговорите на въпросите съответстват на осем скали:  

1.избухливост (раздразнителност);

2.настъпателност;

3.обидчивост;

4.неотстъпчивост (упорство);

5.компромисност;

6.отмъстителност (ненавист, омраза);

7.нетърпимост към мнението на другите;

8.подозрителност (недоверие).

 

За всеки отговор „да“ или „не“, съвпадащ с ключа по всяка скала се начислява по 1 бал. По всяка скала максималния бал е 10.

Ключ:

-отговори „да“ по позиции: 1, 9, 17, 65 и отговори „не“ по позиции: 25, 33, 41, 49, 57, 73 свидетелстват за склонност към избухливост;  

-отговори „да“ по позиции: 2, 10, 18, 42, 50, 58, 66, 74 и отговори „не“ по позиции: 26, 34 свидетелстват за склонност към настъпателност, напоритост;

-отговори „да“ по позиции: 3, 11, 19, 27, 35, 59 и отговори „не“ по позиции: 43, 51, 67, 75 – склонност към обидчивост;

-отговори „да“ по позиции: 4, 12, 20, 28, 36, 60, 76 и отговори „не“ по позиции: 44, 52, 68 – склонност към неотстъпчивост;

-отговори „да“ по позиции: 5, 13, 21, 29, 37, 45, 53 и отговори „не“ по позиции: 61, 69, 77 – склонност към компромисност;

-отговори „да“ по позиции: 6, 22, 38, 62, 70 и отговори „не“ по позиции: 14, 30, 46, 54, 78 – склонност към отмъстителност (злопаметност);

-отговори „да“ по позиции: 7, 23, 39, 55, 63 и отговори „не“ по позиции: 15, 31, 47, 71, 79 – склонност за нетърпимост към мнението на другите;

-отговори „да“ по позиции: 8, 24, 32, 48, 56, 64, 72 и отговори „не“ по позиции: 16, 40, 80 – склонност към подозрителност.

 

Сумата от балове по скалите „Настъпателност“ (напоритост) и „Неотстъпчивост“ показва сумарен показател за позитивната агресивност на субекта.

Сумата от балове по скалите „Нетърпимост към мнението на другите“ и „Отмъстителност“ е показател за негативна агресивност на изследваното лице.

Сумата от балове по скалите „Компромисност“, „Избухливост“, „Обидчивост“ и „Подозрителност“ – обобщен показател за конфликтност.

image
 

Категория: Други
Прочетен: 269 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                             1313# Методика „Конфликтна личност“

 

Методиката позволява да се оцени степента на конфликтност или тактичност на личността.

Инструкция: Предлагаме на вниманието ви 11 твърдения. От Вас се иска да изберете един от възможните три отговора. Изберете този, който в най-голяма степен отговаря на Вашите възгледи и разбирания и поставете пред съответния отговор знак „+“ (или „да“).

Въпросник

1.Представете си, че в обществен транспорт възниква спор и последващ скандал. Какво ще предприемете?

а) няма да се намесвате в спора.

б) ще се намесите на страната на този, който е прав;

в) ще се намесите и ще отстоявате своя гледна точка.

 

2.На събрание критикувате ръководството за допуснати слабости и грешки:

а) не;

б) да, но в зависимост от вашето лично отношение към ръководството; 

в) винаги критикувате за грешки и слабости.

 

3.Непосредственият Ви началник представя план за работа, който обаче Ви се струва неправилен. Ще предложите ли свой план, който Ви се струва по-добър:

а) ако другите предложат, тогава – да;

б) разбира се, Вие ще изложите и поддържате свой план;  

в) страхувате се, че ако критикувате, ще имате неприятности.

 

4.Обичате ли да спорите с колеги и приятели?

а) само са тези, които не обиждат и когато спорът не се отразява на Вашите отношения;

б) да, но само по важни, по принципни въпроси;

в) Вие спорите с всеки по всякакъв повод.

 

5.Някой се опитва да Ви изпревари на опашка.

а) мислите си, че не сте по-глупав от него и правите същото;

б) възмущавате те се, но само на себе си, вътрешно;  

в) открито изразявате своето недоволство.

 

6.Ако при определена конфликтна ситуация Вашето мнение е решаващо, то какво бихте направили?

а) ще се изкажете и за положителните и за отрицателните страни на предложенията;

б) ще изложите положителните страни и ще предложите да се обмисли ситуацията допълнително; 

в) ще критикувате принципно само идеята, без подробности.

 

7.Съпругата Ви (съпругът) постоянно ви напомня за Вашата разточителност и самата тя (самият той) непрекъснато купува скъпи неща. Тя (той) иска да знае Вашето мнение за последната й покупка. Какво ще й/му кажете?

а) че одобрявате, ако това й/му доставя удоволствие;

б) че тази вещ е кич;

в) ще вдигнете скандал.

 

8.Срещате познати подрастващи, които демонстративно пушат (или тийнейджър се храни в метрото, а от сандвича на пода пада парченце колбас . Как ще реагирате?

а) мислите си: „Защо да се занимавам и превъзпитавам чужди деца?“  

б) правите им забележка.

в) докладвате ги.

 

9.В ресторанта сте забелязали, че сервитьорът Ви лъже:

а) не му давате бакшиш, който предварително сте приготвили за него;

б) ще го помолите да изчисли сметката още веднъж;

в) ще вдигнете скандал.

 

10.В хотела са Ви обслужили зле. По какъв начин ще изразите недоволството си?

а) ще изразите претенциите си пред администратора;

б) ще се оплачете пред по-висша инстанция с искане за наказание на администратора;  

в) ще насочите недоволството си към помощния персонал: хигиенисти, готвачи и др.

 

11.Вие спорите с Вашият подрастващ син (дъщеря) и се убеждавате, че той (тя) е прав (а). Признавате ли своята грешка (заблуда)?

а) не;

б) разбира се, признавате;

в) мислите си: „Какъв авторитет ще бъде един родител, ако признава, че греши?“

 

Обработка на резултатите

Всеки отговор получава определено количество бал: а – 4 бала; б – 2 бала; в – 0 бал. Баловете от всички отговори се сумират.

Интерпретация

-от 30 до 44 бала – респондентът е тактичен, не обича конфликти, избягва критични ситуации, склонен е да бъде приятен и приет от другите, но не винаги им помага.

-от 15 до 29 бала – респондентът е конфликтна личност, настоятелно отстоява своето мнение, независимо как се отразява на личните или официалните отношения и по тази причина респектира другите..

-от 10 до 14 бала – респондент провокира конфликти, търси поводи да спори, обича да критикува, налага мнението си, накратко, той е кавгаджия.

 

Источник: Женская психология / Сост. Н. А. Литвинцева. М., 1994.

image

Категория: Други
Прочетен: 411 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                1330# Нарушаването на границите – всичко започва в семейството.

 

Кои поведения на възпитателите по отношение възпитанието на детето са абсолютно недопустими?

Тази статия е предназначена за всеки, които нарушава чуждите граници, преструвайки се на т. нар. „народен човек“ и онези, които моделират ситуации, в които целият целия свят въодушевено да играе  „по тяхната свирка“, като куче с топка.

Сред нас обаче има една определена част хора, които сами не са виновни за това, че другите постоянно нарушават техните лични граници. Този процент (няма да спорим за цифрата) включва онези, които още в ранното си детство в рамките на семейството са били възпитан в неуважение към чуждите граници априори.

И така, нека да разгледаме именно ситуацията от този период в семейството. Това ще бъде полезно за онези родители, които сега възпитават своите малки потомци и искат впоследствие те да не станат обект за нетактичните забележки и желания на другите – накратко, да не се превърнат в обект на манипулации.

И така, кои поведения на възпитателите по отношение възпитанието на детето са абсолютно недопустими?

Първо

Абсолютно неприемливо е да се възпитават братя и сестри, принуждавайки по-голямото дете да търпи, когато по-малкото взима или унищожава неговите вещи, играчки, или когато нахлува в стаята, или го разсейва когато подготвя уроците си, или просто се усамотява.

Ако някой твърди, че „когато човек има две деца,  то те взаимно ще се забавляват по цял ден“, то той със сигурност не е прав. Това е мит. Този мит все още процъфтява поради факта, че сред децата винаги едното рано или късно ще бъде прекършено психологически.

Тогава то (по-слабото) просто е принудено да издържи „чудовището“, развивайки  комплекс за вина, поради факта, че през цялото детство е принудено да потиска естественото желание да „удуши тази гадина“.

Впоследствие такива хора често не искат да имат собствени деца или имат само едно дете („това е необходимо!“), но по всякакъв начин ограничават емоционалния контакт с него и като цяло такива хора прерастват в мрачни нечестиви мизантропи.

Ако все пак не бъдат изцяло прекършени, то те завинаги се превръщат в личности, които са „услужлив  парцал“ за обувките на другите.

Препоръка: Никога не използвайте по-голямото (или по-податливо) дете като мълчалива и търпелива детегледачка за вашите по-малки деца (вашите неуправляеми и проблемни деца), с които самите не знаете какво да правите.

Второ

Не оставяйте безнаказано поведението на онова дете (брат/сестра), което удря, хапе, обижда, унижава, тероризира второто Ви дете. Никога не използвайте фразата: „Бъди по-умен. Отстъпи!“.

Ако детето последва съветите ви, то няма да бъде „по-умно“ – не се заблуждавайте!  Просто ще израсне като възрастен, чието време, усилия, материални средства, емоционални ресурси и т.н. ще се управляват от всички негови истерични и инфантилни приятели. Дори когато напълно непознати хора срещнат такъв човек на улицата, то не без усилие могат да го „водят за носа“, използвайки възможността да нахлуят безнаказано през границите на неговата личност. В крайна сметка такова дете не е в състояние да удържа такива граници или при него просто липсват граници.

Трето

Не позволявайте на някой от членовете на вашето семейство (и на себе си като родители) да нахлувате без да чукате в стаите на децата си, в банята, когато детето е там или в тоалетната. В отговор – не позволявайте на децата да правят същото с вас.

Четвърто

Никога не решавайте вместо детето: кой клуб в училище да посещава, на каква училищна проява да вземе участие,  какво да учи,  какви дрехи да облече когато излиза навън и т.н. Вашите избори за детето се явяват грубо нарушение на границите на неговата личност.

Също така, не позволявайте на детето ви от момента, в който влезете в детска градина, да започне изведнъж да ви сравнява с други „майки“, да критикува дрехите, вашия общ стил на поведение, чантата, мобилния ви телефон, колата ви и т.н.)

Помнете, че всеки път, когато възрастният дава съвет или косвен пример за това как се нарушават границите на друго лице, той култивира в детето си психологически вампир и манипулатор, който по-късно всички ще намразят. Всеки път, когато нарушаваме крехките граници на личността на нашето дете, ние отглеждаме аутсайдер, който ще служи на всички психологически вампири и манипулатори.

image

Категория: Други
Прочетен: 242 Коментари: 0 Гласове: 0
 


        1329# Методически инструментариум за изучаване синдрома на „прегаряне“

                        Въпросник „Синдром на прегаряне“  (А. Рукавишников)

 

Уводни бележки

Синдромът на психично „прегаряне“ се разглежда от автора на методиката като комбинация от симптоми на три субскали. Съществените характеристики на тези субскали са както следва:

Психоемоционално изтощение (ПИ) –  процес на изчерпване на емоционалните, физическите и енергийните ресурси на професионалистите, работещи с хора; проявява се в хронична емоционална и физическа умора, безразличие, студенина към другите с признаци на депресия и раздразнителност.

Личностна отстраненост (ЛО) – специална форма на социална дезадаптация на професионалиста, работещ с хора; проявява се в намаляване на броя на контактите с другите, повишена раздразнителност и нетърпимост в ситуации на общуване, негативност по отношение на други хора.

Професионална мотивация (ПМ) – ниво на работна мотивация и ентусиазъм за работата с „алтруистичното“ съдържание. Състоянието на мотивационната сфера се оценява по такива показатели като: продуктивност на професионалната дейност, оптимизъм и интерес към работата, самооценка на професионалната компетентност и степен на успеваемост в работата.

Въпросник

Инструкция: Предлагаме Ви да отговорите на серия твърдения, които засягат чувства, свързани с работата. Моля, прочетете внимателно всяко твърдение и решете дали сте изпитали нещо подобно. Ако никога не сте имали такова чувство, поставете знак „Х“ или „+“ в колона „никога“ срещу номера на одобрението на твърдението. Ако преживявате това чувство постоянно, поставете знак в колоната „обикновено“. По същия начин  в съответствие с отговорите ви използвайте колонките „често“ и „рядко“. Опитайте се да не мислите за избора си дълго време. Благодаря ви за искрените отговори!

1.Лесно ставам раздразнителен (а).

2.Мисля, че работя само защото трябва да работя някъде.

3.Изпитвам безпокойство от това какво мислят за мен колегите в работата ми.

4.Чувствам, че нямам емоционални сили, за да проявявам съпричастност към чуждите проблеми. 

5.Имъчва ме безсъние.

6.Мисля, че ако получа подходяща възможност, бих променил работата си.  

7.Работя с огромно напрежение.

8.Работата ми носи огромно удоволствие.  

9.Смятам, че работата с хората ме изтощава.

10.Приемам работата си като особено важна.  

11.Уморявам се от проблемите на хората, с които се сблъсквам на работното място.

12.Доволен (а) съм от професията, която съм избрал (а).

13.Неразбирането от страна на колегите и учениците ме дразни.  

14.Изхабявам се чисто емоционално по време на работа.

15.Мисля, че не съм сгрешил (а) при избора на професия.

16.В края на работния ден се чувствам напълно опустошен (а).

17.Чувствам, че не съм удовлетворен (а) достатъчно от постигнатите успехи в работата.  

18.Трудно установявам и поддържам близки контакти с колегите.  

19.За мен е важно да преуспея в работата си.  

20.Отивайки сутрин на работа, аз се чувствам свеж (а) и отпочинал (а).  

21.Струва ми се, че резултатите от работата ми не си заслужават усилията, които полагам.

22.Не ми достига време нито за семейството, нито за личен живот.

23.Оптимистично съм настроен (а) по отношение на работата. Харесвам работата си.

25.Уморявам се непрекъснато да се старая.

26.Уморявам се от участие в дискусиите на професионални теми.   

27.Струва ми се, че съм изолиран (а) от колегите в работата.

28.Удовлетворен (а) съм от професионалния си избор.   

29.Чувствам се физически напрегнат (а) и уморен (а).

30.Постепенно започвам да изпитвам безразличие към своите ученици.

31.Работата ме изтощава чисто емоционално.

32.Взимам медикаменти за подобряване на самочувствието и настроението. 

33.Интересувам се от резултатите от работата на моите колеги.

34.Сутрин ми е трудно да стана за работа.  

35.По време на работния ден ме преследва мисълта, кога най-после ще свърши.

36.Натоварването в работата ми е практически непоносимо.

37.Преживявам радост, помагайки на обкръжаващите ме хора.  

38.Чувствам, че ставам по-безразличен към своята работа.  

39.Случвало се е без особена причина да изпитам главоболие или стомашни болки.

40.Полагам неимоверни усилия за да бъда търпелив (а) със своите ученици.  

41.Обичам работата си.

42.Дълбоко в себе си се чувствам емоционално незащитен (а).

43.Дразня се от поведението на моите ученици.  

44.Лесно ми е да разбера какво чувстват обкръжаващите по отношение на мен.

45.Често ме обхваща желание да захвърля всичко и да напусна работното си място.  

46.Забелязвам, че ставам все по-безчувствен (а) към хората.

47.Чувствам емоционално напрежение. 

48.Въобще не съм увлечен (а) и дори не се интересувам от своята работа.

49.Чувствам се изтощен (а).

50.Считам, че със своя труд допринасям ползи за хората.  

51.Понякога се съмнявам в способностите си.

52.Изпитвам към всички около себе си пълна апатия.  

53.Изпълнението на ежедневните ми задължения се явява източник на удоволствие и удовлетворение.  

54.Не виждам смисъл в това, което правя в работата.

55.Чувствам се удовлетворен (а) от избраната професия.  

56.Иска ми се да „плюя“ на всичко.  

57.Имам здравословни оплаквания без някакви ясно определени симптоми.

58.Доволен (а) съм от положението ми в професията и в обществото. 

59.Би ми харесвала работа, която отнема малко сили и време.  

60.Чувствам, че работата ми с хората се отразява зле върху физическото ми здраве.

61.Изпитвам съмнение относно значимостта на работата.

62.Изпитвам чувство на ентусиазъм по отношение на работата.

63.Така се уморявам в работата, че не ми остават сили да изпълня ежедневните си задължения.

64.Считам, че съм напълно компетентен (а), за да решавам проблемите в работата.

65.Чувствам, че мога да направя за децата повече, отколкото давам сега.

66.Налага ми се  буквално да се заставям за да работя.  

67.Има усещането, че мога лесно да се разстроя, да потъна в униние.

68.Харесва ми да се отдавам изцяло в работата.

69.Изпитвам състояние на вътрешно напрежение и раздразнение.

70.Отнасям се с по-малък ентусиазъм към своята работа.

71.Вярвам, че съм способен (а) да изпълня всичко което съм замислил.  

72.Изпитвам желание да вникна дълбоко в проблемите на моите ученици.  

Забележка: Въпросникът е адаптиран за педагози, психолози, социални работници и други длъжности, работещи с деца и ученици.

 

Обработка и интерпретация на резултатите.

Оценката на психичното прегаряне се определя от три субскали (психоемоционално изтощение, личностна отстраненост, професионална мотивация) в съответствие с „ключ“.

„Ключ“

Психоемоционално изтощение (ПИ) — твърдения: 1, 5, 7, 14, 16, 17, 20, 25, 29, 31, 32, 34, 36, 39, 42, 45, 47, 49, 52, 54, 57, 60, 63, 67, 69 (общо 25).

Личностна отстраненост (ЛО) твърдения: 3, 4, 9–11, 13, 18, 21, 30, 33, 35, 37, 40, 43, 46, 48, 51, 56, 59, 61, 66, 70–72 (общо 24).

Професионална мотивация (ПМ) твърдения: 2, 6, 8, 12, 15, 19, 22–24, 26–28, 37, 41, 44, 50, 53, 55, 58, 62, 64, 65, 68 (общо 23).

Количествената оценка на всяка скала се извършва чрез привеждане на отговорите по трибална система („обикновено“ – 3 бала; „често“ – 2 бала, „рядко“ – 1 бал, „никога“ – 0 бал) и сумарна оценка. Обработката се извършва по суров бал, след това с помощта на нормативни таблици се определя нивото на психично „прегаряне“ по всяка скала.   

image

image

image

image

image

Източник: Психодиагностика стресса. Водопьянова Н. Е., СПб. Питер, 2009.

image

Категория: Други
Прочетен: 441 Коментари: 0 Гласове: 1
 

     1328# Методически инструментариум за изучаване синдрома на „прегаряне“.

       Въпросник „Професионално прегаряне“ (Н. Водопянова и Е. Старченкова)

 

Уводни бележки

Методиката е разработена от Н. Водопянова и Е. Старченкова на основата на трифакторния модел на К. Маслач и С. Джексън. Въпросникът съдържа 22 твърдения за чувства и преживявания, свързани с професионалната дейност. Той се състои от три субскали: „емоционално изтощение“, „деперсонализация“ и „професионални постижения“. Отговорите се оценяват по 7-бална скала за измерване и варират от „никога“ (0 бал) до „винаги“ (6 бала). За наличието на високо ниво на „прегаряне“ свидетелстват оценките по субскала „емоционално изтощение“ и „деперсонализация“, а  за ниско – по скала „професионална ефективност“ (редукция на професионалните постижения). С други думи, колкото човек оценява по-ниско своите възможности и постижения, и е по-малко удовлетворен от самореализацията в професионалната сфера, толкова по-ярко са изразени симптомите на синдрома „прегаряне“.

При диагностиката на синдрома следва да се отчитат конкретните значения на субскалите (факторите), които имат възрастови и полови особености. Например, за редица социални (или комуникативни) професии в процеса на професионалната адаптация,  определени степени на емоционално изтощение може да се приемат за норма при определена възрастова група, а определено ниво на деперсонализация – като необходим механизъм за психична защита.

При анализ на индивидуалните показатели по скала „професионална ефективност“ следва да се отчитат възраст и етап на развитие на човек в професията или трудовия стаж. Началният етап на професионална адаптация е неизбежно свързан с осъзнаването от младия специалист на някои свои недостатъци от знания и умения, необходими в практическата дейност. Този факт естествено обуславя известна напрегнатост (психичен стрес) в работните ситуации. Ако подобно явление не се вземе предвид, то може да се направи погрешна интерпретация от млади психолози, като се определят ниските балове по субскала  „професионални постижения“, като симптом за „прегаряне“.  При вече формираните в професията специалисти и на етапа късна зрялост, ниските балове по субскала „професионална ефективност“, често свидетелстват за ниска самооценка за значимостта на реално постигнати резултати и водят до вторично намаляване на продуктивността, поради промяна на отношението към работата.

В този контекст, при изследване на динамиката на „прегаряне“, е необходимо да се вземат предвид както специфичните стойности за всичките три субскали, така и тяхната взаимовръзка. Взаимната връзка и взаимното влияние на факторите, определят динамиката на процеса „прегаряне“ и неговото развитие.  По-нататък този текст са представени варианти на въпросника за различни професии, „ключ“ и средни възрастови значения, позволяващи определянето на персоналните характеристики за „прегаряне“.

Психометрия

Резултатите от проведените изследвания показват, че въпросникът осигурява достатъчно разбиране на психометричните свойства на методиката. Специално изследване, проведено от Е. Старченкова, е потвърдило надеждността и валидността на предложената модификация на въпросника. А именно: статистическата обработка на получените данни е потвърдила ретестовата надеждност, както за отделните пунктове, така и за скалите на въпросника.

Проверката на съгласуваността на емпиричните разпределения на скалите с нормалното разпределение е показала, че техните разпределения не се различават статистически значително от нормите. Така получените данни могат да се считат за устойчиви –  репрезентативни по отношение на генералната съвкупност  изследвани лица и могат да служат като основа за определяне на тестови норми за работещите в социалните професии.

Резултатите от изследването (оценката) на концептуалната, съдържателната, вътрешната, конструктивната, конвергентната и емпирична валидност, потвърждават възможността за използване на дадената методика за измерване на синдрома на „прегаряне“.

 

1.Въпросник „Професионално „прегаряне“  за учители и преподаватели във ВУЗ[1]

Целта на изследването е да се определи, какви преживявания възникват у специалистите, упражняващи педагогическа професия.

Инструкция: Предлагаме ви 22 твърдения за чувствата и преживяванията, които съпровождат работата ви. Моля, прочетете внимателно  всяко твърдение и решете, чувствате ли се по този начин във вашата работа. Ако никога не сте преживявали такова чувство, в листа за отговорите отбележете позиция 0 – „никога“. Ако сте преживявали това чувство, то определете колко често сте го усещали, като позиция 6 означава „ежедневно“. Маркирайте в бланката за отговори за всяко твърдение по един избор със знак „Х“.

Въпросник:

1.Чувствам се емоционално изтощен (а).

2.След работа имам усещането, че съм „изцеден лимон“.

3.Сутрин след сън чувствам умора и нежелание да отида на работа.

4.Разбирам какво чувстват моите ученици (студенти) и  намирам към всеки индивидуален подход.

5.Общувам с моите ученици (студенти) чисто формално, без излишни емоции и се стремя да ограничавам контактите до минимум.

6.По време и след урок чувствам повишено настроение и преживявам въодушевление *.

7.Умея да намирам правилни решения при конфликтни ситуации, възникващи при общуване с моите ученици (студенти).

8.Чувствам потиснатост и апатия.

9.В състояние съм да влияя позитивно върху продуктивността на работата на моите ученици (студенти) и колегите ми.

10.Напоследък станах по-безчувствен (а) и дистантен (а) към тези, с които работя.

11.Обикновено учениците, родителите и администрацията на училището изискват от мен твърде много и заедно с това ме манипулират. Те преследват само свои интереси. 

12.Имам много планове за бъдещето и вярвам в тяхното реализиране.

13.Изпитвам емоционален спад в работата си.

14.Чувствам равнодушие и загуба на интерес към много неща, които по-рано са ми харесвали.

15.Не мога да бъда съпричастен (а) към всеки ученик (студент), особено към недисциплинираните и нежелаещите да учат.

16.Искам да се оттегля, да се уединя и отпочина от всички и всичко.

17.Лесно мога да създавам атмосфера на приятелство, доброжелателство и сътрудничество с моите ученици (студенти) и колеги.

18.С лекота общувам с учениците (студентите) и техните родители, независимо от тяхното социално положение и поведение.

19.Разполагам с достатъчно време и за работа и за вкъщи, и успявам да постигна целите си.

20.Чувствам, че съм на предела  на възможностите си.

21.Все още мога да постигна много в живота си.

22.Струва ми се, че колегите, учениците (студентите) и техните родители, прехвърлят върху мен тежестта на своите проблеми и задължения.

 

2.Вариант на въпросник „Професионално „прегаряне“ за ръководители на средно управленско ниво.

1.В края на работната седмица се чувствам емоционално изтощен (а), без ярки емоции и чувства.

2.В края на работния ден се чувствам като „изцеден лимон“.

3.Сутрин в работните дни имам лошо настроение и броя дните и часовете до уикенда.

4.Резултатите от моята работа не заслужават усилията, които полагам.

5.Дразня се от подчинени и колеги, които са бавни или некомпетентни.

6.Чувствам се енергичен и емоционално въодушевен човек *.

7.При общуване с агресивни или конфликтни работници, умея да се договарям и да избягвам конфликти.

8.Чувствам недостиг на сили и апатия по отношение на работата си.

9.Умея да внасям „искра“ (да ги заинтересовам, да ги въвлека) в работата на моите подчинени (делови партньори).

10.Напоследък съм станал (а) по-безчувствен (а) във взаимоотношенията с колегите (подчинените) ми.

11.Хората, с които ми се налага да работя не будят интерес в мен – по-скоро ме уморяват, отколкото радват.

12.Работя с удоволствие и имам много планове за бъдещето, свързани с моето професионално развитие. Вярвам в тяхната реализация.

13.Имам много разочарования в живота.

14.Чувствам равнодушие и загуба на интерес към много неща, които по-рано ме радваха.

15.Безразлично ми е какво се случва с подчинените ми. Предпочитам формално общуване с тях, без излишни емоции и се стремя да сведа общуването до минимум.

16.Искам да се оттегля и да си почина от всички и всичко.

17.С лекота мога да създам приятелска атмосфера на доброжелателност и сътрудничество в колектива.

18.В работата си с лекота общувам с всички (подчинени, колеги, технически, обслужващ персонал), независимо от техните амбиции, емоционалното им състояние и маниер на общуване.

19.Доволен (а) съм от моите жизнени и професионални успехи (постижения).

20.Чувствам, че съм на предела на възможностите си.

21.Мога да направя много повече в живота си.

22.Към подчинените си проявявам по-голямо внимание и грижа, отколкото получавам признателност и благодарност.

 

3.Вариант на въпросник „Професионално „прегаряне“ за служители на търговски организации.

1.В края на работната седмица се чувствам емоционално изтощен (а), без ярки емоции и чувства.

2.В края на работния ден се чувствам като „изцеден лимон“.

3.Сутрин в работните дни имам лошо настроение и броя дните и часовете до уикенда.

4.Успявам да усетя чувствата и отгатна интересите на тези с които работя (партньори, клиенти) и това ми помага в преговорите при търговските сделки (реализацията на продукти).

5.Дразня се (извеждат ме от душевно равновесие) от хората, с които ми се налага да работя. 

6.Чувствам се енергичен (а) и емоционално въодушевен човек *.

7.Умея да намирам правилни решения при сложни (конфликтни) ситуации.

8.Чувствам недостиг на сили и апатия по отношение на работата си.

9.Внасям много нови идеи и полезни дейности в работата на нашата компания (в производителност на служителите от нашата компания).

10.Напоследък съм станал (а) по-безчувствен (а) във взаимоотношенията с тези, с които ми се налага да работя. 

11.Хората, с които ми се налага да работя не будят интерес в мен. Те по-скоро ме уморяват, отколкото радват.

12.Работя с удоволствие и имам много планове за бъдещето, свързани с моето професионално развитие. Вярвам в тяхната реализация.

13.Преживявам все повече и повече жизнени разочарования.

14.Чувствам загуба на интерес към много неща, които по-рано са ме радвали.

15.В организацията, в която работя предпочитам формалното общуване, без излишни емоции и се стремя да сведа общуването със служителите и клиентите до минимум.

16.Искам да се оттегля и да си почина от всички и всичко.

17.Лесно ми е да провеждам търговски преговори и успявам в тях.  

18.Лесно и без напрежение общувам с хората, независимо от техния социален статус (положение), възраст и характер.

19.Доволен (а) съм от моите жизнени и професионални успехи (постижения).

20.Чувствам, че съм на предела на възможностите си.

21.Мога да направя много повече в живота си.

22.Хората, с които работя (началници, подчинени, колеги) ми прехвърлят тежестта на свои проблеми и задължения.

 

4.Вариант на въпросник „Професионално „прегаряне“ за търговци на дребно (продавачи).  

1.В края на работната седмица се чувствам емоционално изтощен (а), без ярки емоции и чувства.

2.В края на работния ден се чувствам уморен (а) и напълно изтощен (а).

3.Когато отивам на работа губя настроение и броя часовете и минутите до края на работния ден.

4.Добре се справям с купувачите, разбирам ги и винаги мога да ги заинтересувам от асортимента стоки, които предлагам.

5.Много ме дразнят купувачите. 

6.Чувствам се енергичен (а) и емоционално въодушевен човек *.

7.Умея да намирам правилни решения при сложни (конфликтни) ситуации.

8.Чувствам недостиг на сили и апатия по отношение на работата си.

9.В състояние съм да повлияя върху избора на стоки от купувачите и на тяхното решение да закупят тези стоки.

10.Напоследък предпочитам да съм по-дистантен (а) и безчувствен по отношение на тези, с които ми се налага да работя.

11.Хората, с които ми се налага да работя не будят интерес в мен. Те по-скоро ме уморяват, отколкото радват.

12.Работя с удоволствие и имам много планове за бъдещето, свързани с моето професионално развитие. Вярвам в тяхната реализация.

13.Преживявам все повече и повече жизнени разочарования.

14.Чувствам равнодушие и загуба на интерес към много неща, които по-рано са ме радвали.

15.Дразня се от купувачи, които искат твърде много обяснения или желаят дълго да им се показва. Предпочитам да огранича общуването до минимум.

16.Искам да се оттегля и да си почина от всички и всичко.

17.Лесно намирам общ език с всеки купувач. 

18.Харесвам си работата.

19.Доволен (а) съм от моите жизнени и професионални успехи (постижения).

20.Чувствам, че съм на предела на възможностите си.

21.Мога да направя много повече в живота си.

22.Често изпълнявам дейности, които са извън моите задължения и за тях не получавам никакво възнаграждение.

 

5.Вариант на въпросник „Професионално „прегаряне“ за работещи в системата на здравеопазването (медицински работници).

1.Чувствам се емоционално изтощен (а), без ярки емоции и чувства.

2.В края на работния ден се чувствам като „изцеден лимон“.

3.Когато отивам на работа губя настроение и броя часовете и минутите до края на работния ден.

4.Добре разбирам какво чувстват моите пациенти и използвам това за успешното им лечение.

5.Общувам с пациентите (болните) само формално, без излишни емоции, като се стремя да свеждам общуването с тях до минимум. 

6.Чувствам се енергичен (а) и емоционално въодушевен човек *.

7.Умея да намирам правилни решения при сложни (конфликтни) ситуации с болните и колегите.

8.Чувствам неудовлетвореност и загуба на интерес към работата.

9.В състояние съм да повлияя позитивно върху настроението и самочувствието на пациентите (болните).

10.Напоследък предпочитам да съм по-дистантен (а) и безчувствен по отношение на тези, с които ми се налага да работя.

11.Като правило, обкръжаващите ме хора изискват твърде много от мен. Те по-скоро ме уморяват, отколкото да ме радват.

12.Работя с удоволствие и имам много планове за бъдещето, свързани с моето професионално развитие. Вярвам в тяхната реализация.

13.Преживявам все повече и повече разочарования в живота.

14.Чувствам равнодушие и загуба на интерес към много неща, които по-рано са ме радвали.

15.Старая се да не реагирам емоционално на „трудните“ пациенти (болни).

16.Искам да се оттегля и да си почина от всички и всичко.

17.С лекота мога да създам атмосфера на доброжелателност и оптимизъм в отношенията с моите колеги и пациенти. 

18.Лесно общувам с болните и техните роднини, независимо от техния социален статус и характер.

19.Успявам да се справям с работата си и постигам много в рамките на един работен ден.

20.Чувствам, че съм на предела на възможностите си.

21.Мога да направя много повече в живота си.

22.Проявявам към другите по-голямо внимание и загриженост, отколкото получавам признание и благодарност от тях.

 

Обработка на резултатите

В съответствие с общия „ключ“ се изчислява сумата от балове по всеки субфактор. Оценка на степента на „прегаряне“ може да се даде както за всеки отделен показател, така и по интегрален показател. За тази цел се събират и оценяват скалните оценки на трите показателя (субфакторите, представени в таблица №1) и се отнасят към тестовите норми (таблица №2).


[1] Водопьянова Н. Е., Старченкова Е. С. Синдром выгорания: диагностика и профилактика. — СПб., 2005.

image

image

image

Пример за изследване особеностите на показателя „прегаряне“, в зависимост от възрастта и професионалния стаж.

От проведените изследвания (при извадка от 360 изследвани лица), не са получени значими данни за различия между възрастовите групи. Очевидно това се дължи на факта, че са сравнени данните от респонденти в различни професионални групи и организации. При сравняване на мъжете и жените, също не са открити разлики в средните стойности. Възможно е половите и възрастовите характеристики на „прегаряне“ да се проявяват в зависимост от други фактори: организационни, ролеви, длъжностни и др.

Резултатите от изследване на синдромът „прегаряне“, проведено от Я. Виданова показва, че при административните служители на държавната служба (N = 105) са наблюдавани възрастови различия в тежестта на отделните параметри[1]. По-конкретно, сравнението на четири възрастови групи помежду си по отношение на нивото и характеристиките на „прегаряне“ показва, че са установени значителни разлики между възрастовите периоди от 40 до 50 и над 50 години в параметъра „професионална успеваемост“  (t = –2.57; p

[1] Величковский Б. Б., Марьин М. И. Комплексная диагностика индивидуальной устойчивости к стрессу в рамках модели «состояниеустойчивая черта» // Вестник МГУ. Серия 14. Психология. 2007.№ 2.

image

Получените данни показват, че административните работници, намиращи се в предпенсионна възраст (над 50 г.) не са склонни да намаляват (омаловажават, обезценяват) своите професионални постижения в сравнение своите по-млади колеги. Отличителна черта на административните работници на държавната служба е, че при всички възрасти до 51 години „прегарянето“ се осъществява според вида намаляване (редукция) на личните постижения (професионалната успеваемост).

Сравнителен анализ на показателите за „прегаряне“, в зависимост от продължителността на работа е представен в таблица №4. Стажът в административна дейност е разделен на следните степени: от 0 до 3 години, от 3 до 10 години, от 10 до 20 години, над  20 години. В групата на административните работници със стаж под 3 години са били включени 53 души, със стаж от 3 до 10 години – 42 души, със стаж от 10 до 20 години – 42 души и със стаж над 20 години – 18 души.

Сравнението на четирите групи е показало, че има тенденция за по-високо емоционално изтощение сред специалистите през първите три години работа, в сравнение с по-опитните и не са установени значителни разлики в нивото на психично „прегаряне“. Сравнението е било извършено с помощта на еднофакторен дисперсионен анализ и t_ критерия на Стюдънт за независими извадки. Резултатите са показани в таблица №4.

Като цяло проучването показва, че психичното „прегаряне“ е често срещано явление сред тази категория професионалисти. Авторът установява висока степен на психично „прегаряне“ при 40% от изследваните лица, средна степен – при 50% и ниска – при 10% от респондентите.

 

Синдромът на“ прегаряне“ при административните работници се развива по тип реакция към намаляване на личните постижения (ниска професионална самореализация), независимо от продължителността на трудовия стаж. Емоционално изтощение и деперсонализацията/цинизъм през всички етапи на професионалната кариера се развива в средна степен.

image

 
Съдържателна характеристика на скалите.  

Психоемоционално изтощение – процес на изчерпване на емоционалните и енергийни ресурси на професионалиста, работещ с хора.  Изтощението се проявява чрез хронична емоционална и физическа умора, равнодушие и студенина по отношение обкръжаващите посредством признаците депресия и раздразнителност.

Деперсонализация (личностна отстраненост) – специфична форма на социална дезадаптация на професионалиста, работещ с хора. Личностната отстраненост се проявява чрез ограничаване и намаляване броя на контактите с обкръжаващите, повишена раздразнителност и нетърпимост в ситуации на общуване, негативизъм по отношение другите хора.

Редукция на личните постижения (професионална мотивация) – намаляване чувството за компетентност относно своята работа, недоволство към себе си, обезценяване на своята дейност, негативно самовъзприятие в професионалната сфера.  Възникване чувство за вина за собствените негативни реакции или чувства, снижаване на личностната и професионална самооценка, поява на чувство за собствена несъстоятелност и безразличие към работата. Снижаване на нивото на работна мотивация и на ентусиазмът по отношение дейности с алтруистично съдържание.  Състоянието на мотивационната сфера се оценява по такива показатели, като: продуктивност на професионалната дейност, оптимизъм и заинтересуваност към работата, самооценка на професионалната компетентност и степен на успеваемост в работата с хората.

 

Източници:

1.Корчуганова И.П. Профессиональное развитие и поддержка педагогов, работающих с детьми группы риска (Методическое пособие). Под науч. Ред. профессора С.А. Лисицына, С.В. Тарасова. СПб.: ЛОИРО, 2006. – 172 с. (с. 166-170)

2.Источник: Диагностика профессионального выгорания (К.Маслач, С.Джексон, в адаптации Н.Е.Водопьяновой) / Фетискин Н.П., Козлов В.В., Мануйлов Г.М. Социально-психологическая диагностика развития личности и малых групп. - М., 2002. C.360-362/

 

 

image

Категория: Други
Прочетен: 226 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                       1325# Признаци за жестоко отношение и насилие над детето.

                          (информация за психолози, педагози и социални работници)

 

1.Детето се развива бавно (изостава): умственото и физическото му развитие не съответства на възрастта му.

2.Детето е небрежно облечено, изцапано, със занемарена хигиена (мирише лошо). То е апатично, често плаче или обратно – агресивно, нагло, дръзко.

3.Детето показва променливо поведение: ту е спокойно, ту внезапно развълнувано и обратно. Това поведение често е причина за лоши контакти на детето с други деца, което води до неговата изолация, отхвърляне в група.

4.Детето може да има проблеми с обучението поради ниско ниво на концентрация на вниманието, непоследователност, умора, липса на сън.

5.Детето показва отрицателно отношение към собственото си тяло, вкл. самонараняване.

6.Детето отказва да се съблича, опитва се да скрие рани, белези, синини, подутини и други свидетелства за физическо насилие.

7.Повтарящи се оплаквания за неразположение: главоболие, коремна болка, външно възпаление на пикочните органи.

8.Детето открито преживява враждебност или чувство на страх по отношение на познат възрастен.

9.Наличие на реакция на страх или отвращение към физически контакт с конкретен възрастен.

10.Детето конвулсивно реагира при вдигнатата към него ръка на възрастен. (сякаш се опитва да се защити от удар).

11.Детето се стреми извънредно (на всяка цена) да получи одобрение, ласка и погалване от всички възрастни; избягва всячески конфликти и спорове с други деца (неадекватно отстъпчиво); налична е хипертрофирана проява на грижа за всеки и всичко.

12.Детето демонстрира неестествено за годините си поведение на възрастен, проявява интерес към сексуални въпроси и показва компетентност; наличие на фриволно поведение (най-вече при момичетата) в сферата на флирта и секса.

13.Описва случаи на насилие или сексуален тормоз, за които се твърди, че са се случили с други деца.

14.За детето са характерни; безсъние, страх от тъмно, енуреза.

Забележка: Всеки от тези признаци и особености на поведението на детето не означава непременно, че то е подложено на малтретиране или насилие (включително сексуално насилие), но ако те се проявяват в определена комбинация, то трябва да обърне внимание.

image

Категория: Други
Прочетен: 236 Коментари: 0 Гласове: 0
 

1326# Тренинг "Професионално „прегаряне“ на педагога. Профилактика.“ (част 2)


image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 277 Коментари: 0 Гласове: 0
 

      1326#  Тренинг "Професионално „прегаряне“ на педагога. Профилактика.“

                                                                        (част 1)

 

Презентация №1 (основна)

image

Презентация №2 (допълнителна)

image

Актуалност.

През последните десетилетия проблемът за запазване психичното здраве на педагога стана особено актуален. Съвременното общество поставя все по-високи изисквания към системата на образованието. Учителите от своя страна се стремят да не изостават, а да отговорят адекватно на тези изисквания и очаквания, като непрекъснато трябва да повишават нивото на професионалната си компетентност, а това на свой ред води до физическо и интелектуално претоварване.  Напрегнатите ежедневни ситуации в работата (трудностите при взаимодействието с учениците по време на час; нарушенията на дисциплината; конфликтните ситуации с родителите, с администрацията, с колегите и пр.), водят до изтощение на емоционалните ресурси на учителите. Последиците от това емоционално „прегаряне“ могат да доведат до проблеми в семейството, до нарушение на взаимоотношенията с най-близките хора и на първо място със собствените деца.

Професионалното „прегаряне“ е синдром, развиващ се на фона на хроничен стрес и води до изтощаване на емоционално-енергийните и личностни ресурси на работещия човек.  Емоционалното „прегаряне“ възниква в резултат на вътрешно натрупване на отрицателни емоции, без да е на лице необходимото за организма „разтоварване“ или „освобождаване“ от тях.  Опасността от „прегаряне“ се изразява  в това, че става дума не за краткосрочен преходен епизод, а за дълговременен процес на „тотално изпепеляване“.

По тази причина, днес в системата на образованието е особено актуална необходимостта от корекция на психичното състояние и развитието на емоционалната устойчивост на учителите. Педагогът трябва да има умения ефективно да „отхвърля“ и „разтоварва“ натрупващото се напрежение и да възстановява своята работоспособност. В този контекст, целенасоченото използване на начини и методи за саморегулация, може да помогне на учителя да повиши своето професионално майсторство и оптимално да изгражда общуването си с учениците и колегите си в работата.

По мнение на Л.Г.Федоренко, „за да не оказва един педагог пагубно въздействие върху тези, с които общува (преди всичко, децата и техните родители), той следва на първо място  да се справи себе си, със своите емоционални проблеми, да намери изход от стресовите ситуации, т.е. да започне със самия себе си“.

Предложеният тренинг има за адресат именно учителите, чиято професия по своето съдържание е свързана с общуване с хора – дейност, която изисква специфични навици за взаимодействие с другите и налага пред педагозите изискването за контрол върху своите думи и постъпки. Всички планирани в настоящото обучение навици са крайно необходими в професионалната дейност, както за учителите, така и за ръководителите в днешното училище.

Цел: Запазване психичното здраве на педагозите в образователната среда.

Задачи:

-Запознаване с понятието професионално „прегаряне“ и с неговите характеристики.

-Анализ на проявите на признаците за „прегаряне“ и формулиране източниците на неудовлетвореност от професионалната дейност.

-Създаване на условия, способстващи профилактика на синдрома на „професионалното „прегаряне/изгаряне“.

-Формиране на представи за основните понятия и функции на саморегулацията.

-Сваляне на емоционалното напрежение и усвояване на способи за саморегулация на емоционалното състояние.

Брой на участниците.

В тренинга може да участват различен брой лица – от 8 до 30 човека, като препоръчителния състав е от 12 до 16. Обучаемите заемат местата си, като образуват кръг.

Място.

Тренингът се провежда в продължение на 3-4 часа в достатъчно просторно помещение, което е оборудвано с технически и материални средства, позволяващи създаването на оптимална среда за ефективно изпълнение на поставените задачи.

Структура на тренинга.

Тренингът се състои от три части:

-Първата (въвеждаща) е насочена към създаване атмосфера на доверие, сближаване, сътрудничество и взаимно приемане между участниците.

-Втората (основна) – включва диагностичен компонент и усвояване на навици за емоционална саморегулация.

-Третата (заключителна) е насочена към формиране на навици за позитивно самовъзприятие и рефлексия.

За постигане на резултатна работа е необходима следната организация на работното пространство:

-достатъчно просторно и вентилирано помещение, съобразено с броя участници;

-наличие на работни места за участниците (маси, столове и др.);

-възможности на помещението за затъмняване и създаване на уютна атмосфера, оптимално ограничаваща външни дразнители (звук, светлина и пр.), особено през фазата на релаксация („Делфинотерапия“).

Материали и оборудване:

-хартия – бели листове формат А4;

-цветни моливи, химикали, маркери;

-буклет (брошура) за всеки участник в тренинга;

-интерактивна дъска, проектор, компютър;

-презентации: основна и допълнителна („Делфинотерапия“)

 

I ЧАСТ

Цел: Включване в работа, снижаване на натрупаното напрежение, преодоляване на съпротивите, сплотяване, създаване на групово доверие и приемане.

1.Въведение. Актуални проблеми (презентация №1.ppt. – слайдове № 1-2).

2.Упражнение „Снежна топка“.

Цел: Запознаване на участниците един с друг и снижаване на емоционалното напрежение.

Забележка: Общоприето правило е по време на тренингови занятия обучаемите сами да определят името (прозвището), с което ще участват в обучението и с което другите ще се обръщат към тях. За тази цел най-често всеки един от участниците сам определя наименованието си, написва го на лепящо листче и го поставя на видно място върху дрехата си. Особено важно е организаторът да предложи такъв вариант за закрепване на „баджа“, че табелките с имената да могат да се запазят до самия край на обучението.  

Инструкция: Настанете се удобно. Отпуснете се! Всеки от вас, един след друг  трябва да назове своето име, с което желае да участва по време на тренинга, като го свърже с някакво прилагателно име, което според него най-точно отразява настоящото му настроение и очаквания. Например, днес Ирина желае към нея да се обръщате с името „Ирка“ и определя себе си като „благословена“. Следващият участник трябва да запомни названията на Ирина и да ги повтори, а след това да оповести своето име с принадлежащото му прилагателно. По този начин всеки следващ до петия човек трябва да запомня и назовава имената на предшестващите го и да добавя своите.

Забележка: По своя преценка, в зависимост от броя участници и други критерии, водещият може да раздели групата на тройки, петорки и пр. Идеята е да се постигне както взаимно запознаване, така и да не се претоварват и напрягат участниците, въвеждайки ги в изпитна ситуация за проверка на паметовите функции.

3.Упражнение “Самоанализ” (слайд №3)

(раздават се листове А4, химикалки и цветни моливи).

Инструкция: В лявата половина на листа нарисувайте по свой избор една от трите геометрични фигури, които виждате на екрана и оцветете фигурата с един цвят, като изберете този, който най-точно отразява вашето настроение и състояние в този момент.

Обсъждане: Опишете състоянието си, в което се намирате сега и разкажете, защо избрахте точно тази фигура и този цвят.

4.Упражнение „Празно място” (слайд №4).

Цел: Снижаване на емоционалното напрежение (известно е, че една от сериозните трудности между познати или непознати лица, които са организирани в група (колектив, от който се очаква съвместна екипна работа) е да се гледат свободно в очите и да се докосват един с друг.

Инструкция: Пребройте се на първи-втори. Първите сядат на столовете, а вторите застават прави зад тях, като поставят ръцете си върху облегалката на стола (ако липсва облегалка – върху раменете на първите). Само един участник остава да седи сам на стол без партньор зад него – „празно място“. Неговата задача е да привлече някой от седящите да застане на „празното място“.  Това той трябва да направи без думи, като внимателно наблюдава този, който иска да покани. Ако успее да насърчи някой от седящите и той реши да стане и заеме „празното място“, то стоящият зад него трябва да задържи бягащият, хващайки го за раменете.  Ако задържането е успешно, търсещият партньор продължава наблюдението си, изпращайки покани с поглед към друг участник. Ако задържането е неуспешно и бягащият заеме „празното място", тогава седящият на стола става и заема неговото място, а „бягащият“ сяда на стола и започва както първия с поглед да отправя покани за нов партньор.

След известно време всички партньори сменят местата си – седящите стават и тяхното място на столовете се заема от стоящите.

Обсъждане: Разкажете за усещанията, емоциите и впечатленията си.

5.Упражнение “Въртележка” (слайд №5)

Цел: Запознаване с факторите, улесняващи и затрудняващи установяването на контакти между хората.

Инструкция: Изправете се и застанете в кръг. Сега се пребройте през един и се разделете на „ябълки“ и „круши“. „Крушите“ образуват външен кръг и стоят на място, а „ябълките“ – вътрешен кръг. Нека сега „ябълките“ направят крачка напред, а след това се обрнете с лице към „крушите“. Така се образуват два кръга, обърнати един към друг. По мой сигнал, „ябълките“ започват опити да установят контакт с партньора срещу тях, обсъждайки определена тема, която ще ви съобщя в края на инструкцията. По мой сигнал „Завърти се наляво“, ябълките се придвижват с една крачка в тази посока и застават срещу другия пореден участник от външния кръг на „крушите“. Тяхната задача е отново да установят контакт, като започнат да обсъждат нова тема подадена от мен.

Теми за обсъждане могат да бъдат, например:

-Където съм роден (а) …

-Винаги съм живял (а) в този град и помня, че …

-Когато аз с моите родители сме се преместили в града …

Обсъждане:

-С кого ви беше най-лесно да установите контакт и защо?

-С кого ви беше най-трудно да установите контакт и защо?

-Какви са вашите впечатления?

6.Упражнение „Разменете мястото си с този, който …“ (слайд №6)

Цел: Установяване на контакти и създаване положителна мотивация за тренинга.

Инструкция: Стоящият в центъра на кръга (в началото ще бъда аз) предлага на останалите да смени мястото си с тези, които притежават определен признак, характерен за самия него. Например, когато аз кажа: „Разменям мястото си с всички, които сега са изпълнени със сили и енергия“, всички, които отнасят себе си към тази категория, трябва да променят местата си.

Примерен списък с признаци:

-Често се чувстват уморени.

-Редовно усещат претоварване в работата си.

-Завършват работния ден изпълнени с оптимизъм.

-Започват работния си ден с чувство за жизнерадост.

Обсъждане: Обобщаване на резултатите от първата част на тренинга, насочена към адаптация на групата, взаимно опознаване на партньорите и повишаване на настроението.

-Кое упражнение беше най-полезно за вас? Защо?

-Кое упражнение в най-голяма степен ви енергизира? Защо?

 

II ЧАСТ

1. Упражнение: „Очаквания“

Цел: Разкриване очакванията на участниците (искания за корекция – заявки)

-Всеки един от вас има формирани очаквания, когато се заеме с нова дейност.  

-Какво очаквате от днешния тренинг? Запишете своите очаквания в дясната колонка на листа.

-А сега, нека да видим вашите очаквания към настоящия тренинг.  

Всичко което сте записали на листовете, безусловно може да бъде променено в течение на тренинга.  Възможно е вие да получите това, което сте очаквали. Това в голяма степен зависи от вашата лична активност. В края на тренинга вие ще имате възможност да анализирате своите очаквания. 

2. Мини-лекция „Професионално „прегаряне“. 

Нашият тренинг е посветен на профилактиката на синдрома на професионалното прегаряне.

Синдромът професионално „прегаряне“ е процес, който се развива във времето. В самото му начало, в основата му стои силен и продължителен стрес в работата.  В подобни случаи, когато външни или вътрешни изисквания към човека превишават неговите собствени ресурси, настъпва нарушаване на равновесието в неговото психофизическо състояние.  Запазването или усилването на дисбаланса води до пълно изтощение на наличните емоционално-енергийни и личностни ресурси и работещият човек „изгаря“.

Професионалното „прегаряне“ не е медицинска диагноза и по принцип въобще не означава, че това състояние е присъщо на всеки човек на определен етап от неговия живот или кариера. Същевременно „прегарянето“ е достатъчно коварен процес и възниква в резултат на вътрешно натрупване на отрицателни емоции без адекватно разреждане или освобождаване от тях. Опасността се изразява в обстоятелството, че това не е краткосрочен епизод, а дълговременен процес на „горене до изпепеляване“.  Човек, подложен на въздействието на този синдром обикновено малко осъзнава неговите симптоми, а по-скоро усещанията и емоциите му подсказват за състоянието му – основно чувството за неувереност в себе си и неудовлетвореността в личния живот.

Личността не намира достатъчно основания за самоуважение и аргументи за укрепване на позитивната си самооценка, на положителното отношение към собственото си бъдеще и по този начин губи смисъла на живота, въпреки че полага усилия да намери самореализация в професионалната си сфера. Понякога ежедневната работа без прекъсвания и почивки, условията на постоянно физическо и психично натоварване усложняват емоционалните контакти с другите хора, като въвеждат и принуждават човек да води живот в състояние на постоянен стрес, натрупване на негативизъм, изтощаване на жизнената енергия и като резултат следват сериозни физически заболявания (гастрит, язва, мигрена, повишено артериално налягане, синдром на хроничната преумора и др.)

-Според вас, кои са факторите, които способстват възникването на синдрома „прегаряне“ ?

Основен фактор е хроничния стрес на работното място, предизвикан от:

-високи изисквания и голямо натоварване;

-отсъствие или недостатъчна подкрепа от страна на колеги и ръководители;

-недостатъчно възнаграждение за положените усилия – както морално, така и материално-финансово;

-невъзможност да се влияе върху вземането на решения (чувство за обреченост, безсилие);

-потребност от външно изразяване на емоции, която не съответства на реалността (правилото да бъдеш емпатиен, учтив, внимателен, търпелив, усмихващ се, приветлив, но за твоя сметка);

-работа с „трудни“ хора (агресивни, завистливи, враждебни, с психоподобно поведение);

-отсъствие на други интереси извън работата;

-преживяване дълбоко чувство за несправедливост;

-неудовлетвореност от работата.

Първият признак за „прегаряне“ се явява емоционалното изтощение и соматизацията. Появява се чувство за пренапрежение, емоционалните и физически ресурси се изчерпват, появява се чувство за умора, която не изчезва след нощен сън, след отдих и дори след прекаран отпуск (слайд №7).

Вторият признак се проявява чрез личностна отстраненост. Човек престава да проявява интерес към професионалната дейност, в него почти нищо не предизвиква емоционален отклик – нито положителен, нито отрицателен.

Третият признак се отнася до усещане за загуба на собствена ефективност и снижаване на самооценката.  Човек не вижда смисъл и перспектива в своята професионална дейност и губи удовлетворението от работата си. Ниската самооценка, чувството за вина, депресията са показатели за ниска емоционална грамотност.

3.Диагностична процедура „Симптоми на професионално „прегаряне“.

Нека да разгледаме какви са симптомите, характерни за професионалното „прегаряне“.

Предлагам сега да се вгледате в себе си, да анализирате своето състояние и да се постараете да определите, има ли при вас признаци за „прегаряне“ (слайд № 8, 9,10).

Ако сте открили по два и повече симптома във всяка от групите, това е сигнал да помислете за своето физическо и психично здраве (Приложение №1)

-А сега направете проверка на своето състояние. Прочетете още веднъж симптомите, които сте открили, че се отнасят за вас (всеки участник получава лист с напечатани на него основни симптоми за „прегаряне“).  

-Бяхте ли намръщени, докато четяхте тези редове.

-Чувствахте ли напрежение в очите?

-Седейки на стола, усещахте ли отпускане или обратно стягане, прегърбване на тялото?  

-Напрегнати ли бяха мускулите на лицето ви?  

Ако вашето тяло се оказа неподатливо и не сте успели да се отпуснете, то в този момент вие сте предизвикали в себе си нервно напрежение и нервна умора.

-Какво може да направите?

В края на краищата, тези процеси, които се случват в човека и се изразяват външно в симптомите на „прегаряне”, ни дават възможност да разберем какво се случва с нас и въз основа на това да решим какво да правим. Възможно е да сменим професията или да се опитаме да коригираме проявлението на синдрома. А своевременно предприетите превантивни мерки могат да предотвратят, отслабят или изключат явлението.

Какъв е изхода: Променете начина си на живот! Променете самия себе си!  

Можете да подобрите живота си само чрез промяна в отношението си към него, чрез възприемането му като най-ценния дар, чрез мъдростта, да се наслаждавате всеки ден, всяка минута, всеки миг.

Проблемите и житейски противоречия са норма на живота. Те не трябва да заемат повече място в нашето съзнание, отколкото заслужават.

Бих искал да цитирам думите на Уолтър Ръсел: „Ако правите това, което ненавиждате, то поради омразата в тялото ви започват да се произвеждат разрушителни токсини и в резултат започвате да страдате от хронична преумора и дори може да се разболявате. Необходимо е да харесвате, да обичате всичко, което правите или правете това, което можете да правите с любов.“

Така гласи древна мъдрост: „Направи всичко с радост, направи всичко по най-добрия начин, който познаваш."

4.Практически упражнения „Научаване на саморегулация“ (слайд №11).  

Саморегулацията е процес на управление на своето психоемоционално състояние и въздействие върху поведението и реакциите, посредством думи, мислени образи, управление на мускулния тонус и дишане.

Упражнение „Усмивка“ (cлайд №12)

Инструкция: Затворете очи и стойте така няколко минути, като опитайте да не мислите за нищо. Усмихнете се докато стоите така.

Ако успеете да удържите усмивката си в продължение на 10-15 мин., то вие веднага ще почувствате успокоение, а настроението ви ще се подобри.  Докато се усмихвате, мускулите на лицето създават импулси, които влияят благоприятно на нервната система. Въздействието е толкова впечатляващо и силно, че дори да полагате волево усилие при удържане на усмивката, то със сигурност ще почувствате положителни промени.

Упражнение „Мускулна енергия“ (слайд №13)

Релаксацията е способна да подобри състоянието на човек.  По време на дълбоко разпускане, в кръвоносната система на човек навлиза по-голямо количество ендорфин, който повишава настроението и снижава нивото на артериалното налягане. Този хормон е в състояние да нормализира работата на сърцето, нервната система, ритъма на мозъка.  За провеждане на релаксационни упражнения е необходимо да се запомнят три правила:

-Преди да постигнете състояние на отпускане и да почувствате успокоение, винаги трябва да напрегнете мускулите си.

-Напрягането на мускулатурата трябва да стане постепенно, плавно, а отпускането – бързо, за да постигнете търсения контраст, респ. ефект.

-Напрягането на мускулите трябва да се извърши когато вдишвате, а отпускането – когато издишвате.

Инструкция: Сгънете палеца на дясната си ръка и се опитайте с всичката си сила да напрегнете мускулите му. Докато правите това, проверете как се разпределя мускулната енергия, къде в тялото ви усещате напрежение? В съседните пръсти. А другаде? В китката на ръката? А по-нататък разпространява ли се напрежението – лакът, рамото, шията. А лявата ви ръка усещате ли я напрегната. Проверете. 

А сега се опитайте постепенно да отстраните излишното напрежение. Дръжте палеца си напрегнат, но освободете напрежението в шията. След това, освободете рамото, после – лакътя.  Важно е ръката ви да се движи свободно. Сега палецът напрегнат ли е както беше по-рано?  Сега освободете излишното напрежение от останалите пръсти последователно – палеца, безименния и останалите. Показалецът напрегнат ли е както по-рано? Освободете и него от мускулното напрежение.

Упражнение „Маска на гнева“ (слайд № 14)

Друг алгоритъм за релаксация може да бъде следния:

Инструкция: Седене или се изправете – всеки както желае. С бавно вдишване постепенно  намръщете веждите си, опитвайки се да ги сближите над носа възможно най-силно. Напрегнете лицевите си мускули. Задръжте въздуха си не повече от секунда и след това издишайте рязко, като освободите мускулите и отпуснете внезапно веждите си.

Упражнение „Почивка“

Инструкция: Изправете се, поставете краката си на ширината на раменете. Вземете дълбоко въздух. Докато издишвате, започнете да отпускате шията си и раменете така, че главата и ръцете ви да висят свободно надолу. Продължете да дишате в това положение дълбоко, като следите времето за дишане и издишване. Правете го бавно. Работете така в това положение в продължение на 1-2 минути . След това бавно се изправете, изправете главата и съберете краката си.

Упражнение „Мобилизиращи сили“ (слайд № 15).

Инструкция: Станете и се изправете. Издишайте постепенно и леко, а след това вдишайте, като задържите въздуха в белите си дробове за около 2 секунди. Продължете това упражнение, като внимавате времето за вдишване и издишване да е едно и също – издишвайте толкова дълго, колкото вдишвате. Постепенно увеличавайте времето вдишване. Първата цифра показва продължителността на вдишването, в скобите е посочено времето за задържане на въздуха (пауза), а след това фазата на издишване.

Упражнение „Звукова гимнастика“ (слайд № 16).

Инструкция: От позиция прав, изправете гърба, опънете раменете назад, но без напрежение. Останете така в отпуснато състояние.  Първоначално поемете дълбоко въздух през носа, а след това изпуснете въздуха силно и рязко през устата. При издишването произнасяйте звуците от таблото.

Упражнение “Похвално погалване“ (слайд № 17)

Инструкция: От седящо положение, с лявата ръка се погалете по задната част на главата и по гърба. След това сменете ръцете и повторете същото. При извършване на тази процедура казвайте фразата: „Аз съм забелязан, обичан и високо ценен”. След това, при погалване с лявата ръка, обръщайте главата си на дясно, а с дясната – на ляво, като изричате фразите: „Всичко върви добре“ и „Всичко е наред“. При погалването се стремете да достигате с пръстите си при всеки следващ опит все по-напред и по-напред.  Завършете упражнението с фразата: „В живота ми се случват само добри неща”.

Забележка: Първоначално фразите могат да се тренират индивидуално, но  е добре на финала водещият да организира общо групово звучене на посланията.

Упражнение „Делфинотерапия“ Презентация № 2.ppt.

Линк за сваляне: https://www.youtube.com/watch?v=gt0VpC7tHbw&feature=youtu.be

 

III ЧАСТ

Цел: Установяване на обратна връзка, анализ на опита, получен в групата.

Упражнение: “Телеграма” (слайд № 18).

Инструкция: Запишете върху листа, който имате прилагателни имена, които впоследствие да вмъкнете на мястото на многоточията в изреченията. Прочетете телеграмата на глас.

Упражнение “Самоанализ” (слайд № 19).

Инструкция: В дясната половина на листа нарисувайте една от трите геометрични фигури  (кръг, квадрат, триъгълник) и украсете фигурата с цвят по ваш избор, който отразява моментното ви настроение.

Ако сега сте избрали  друга геометрична фигура в сравнение първоначалната и сте я украсили с друг цвят, то това означава, че проведения тренинг ви е повлиял . Това въздействие може да се приеме за положително, ако цветовете син, черен или кафяв са били променени с червен, зелен или жълт.

Ако сте изобразили кръг, това означава че изпитвате подем в сферата на общуването и с лекота можете да общувате с обкръжаващите.

Ако сте изобразили квадрат – вие изпитвате подем в интелектуалната сфера и можете ефективно да се занимавате със самообразование.

Ако сте изобразили триъгълник – изпитвате подем в сферата на преподаването и възпитанието.

Обсъждане: Оправдаха ли се очакванията ви днес?

Анкетиране „обратна връзка“ Приложение №2

 

Като подарък, всеки участник в тренинга получава буклет „Психотехнически методи за саморегулация“ Приложение №3


Приложение №1

Първа група: Психофизически симптоми.

-Чувство за постоянна умора не само вечерта, а и сутрин, веднага след събуждане от сън (синдром на физическа умора).

-Усещане за емоционално и физическо изтощение.

-Намаляване на възприемчивостта и реактивност към промените във външната среда (отсъствие на реакция за любопитство и интерес, като реакция за търсене на новини или реакция на страх към опасни ситуации).

-Общо снижаване на чувствителността (слабост, намалена активност и енергичност, влошаване биохимията на кръвта и хормоналните показатели).

-Често безпричинно главоболие, постоянно разстройство на стомашно-чревния тракт.

-Рязка загуба или рязко увеличаване на телесното тегло.

-Пълно или частично безсъние.

-Постоянна ленивост, сънливо състояние и желание да се спи през целия ден.

-Задух или нарушение на дишането при физическо или емоционално натоварване.

-Забележимо намаляване на външната и вътрешна сензорна чувствителност: влошаване на зрението, слуха, обонянието, загуба на вътрешни телесни усещания.                                    

 

Втора група: Социално-психични симптоми.

-Безразличие, скука, пасивност и депресия (понижен емоционален тонус, чувство за потиснатост).

-Повишена раздразнителност към незначителни събития.

-Чести нервни сривове (нервни избухвания на немотивиран гняв, отказ от общуване, самоизолация, бягство в себе си).

-Постоянно преживяване на негативни емоции, за които няма външни причини (чувство за вина, обида, срам, подозрителност, скованост, предпазливост, безинициативност, неувереност).

-Чувство за несъзнавано безпокойство и повишена тревожност (усещане, че „това което правя не е както трябва“).

Чувство за хиперотговорност и постоянно чувство на страх, че „няма да успея“, „няма да се справя“. 

-Обща негативна нагласа на житейските и  професионални перспективи (песимизъм), от типа „колкото и да се старая, нищо няма да се получи“.

 

Трета група: Поведенчески  симптоми.

-Усещане, че работата става все по-тежка и по-тежка, а изпълнението й – все по-трудно и по-трудно.

-Чести промени на своя режим на работа (една и съща задача един път отнема много кратко време, а друг път – много продължително).

-Постоянно, без необходимост се взима работа за вкъщи, но там не се занимава с нея.

-Педагогът среща трудности при вземане на решения.

-Чувство за безполезност, липса на оптимистична  увереност, спад в ентусиазма по отношение на работата, безразличие към резултатите.

-Неизпълнение на важни, приоритетни задачи и зацикляне в незначителни детайли, не спазване на служебните изисквания за работното време, ниско ниво на осъзнаване или пълна липса на осъзнаване на извършвани автоматични и елементарни действия.

-Дистанцираност от колегите, повишена неадекватна критичност.

 

-Злоупотреба с алкохол, увеличаване броя изпушени цигари, прием на наркотични вещества (опити за бягство от реалността).


Приложение №2

Анкетиране „Обратна връзка“

Степен на включеност:  0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Какво ми хареса, защо:

……………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

Какво не ми хареса, защо:

……………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

Твоите мисли след занятието.

За себе си:

……………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

За групата:

……………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

 

Твоите забележки и пожелания към водещия:

……………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

 
Приложение №3
image

image

Приложение №4

image

Следва снимков материал - основна презентация. (част 2).

Категория: Други
Прочетен: 489 Коментари: 0 Гласове: 0
 


    177# Тест за определяне базовите типологични характеристики на личността

                                                                       (ТТ-тест)

 

Тестът принадлежи към групата „популярни вестникарски“ тестове. Предназначен е за относително точно определяне на базови характеристики на личността, определящи темперамента.  Използвани са 50 твърдения, които позволяват чрез отговори само с “да” и “не” да се определи от всеки, който го попълва към коя категория принадлежи най-общо.

Въпросник

Инструкция: „Прочетете внимателно два пъти всяко твърдение и ако важи за вас отговорете с “ДА”, а ако не важи - с “НЕ

1. Предпочитам да съм си сам /сама/ в къщи през свободното си време, да си чета /или гледам ТВ/, а не да ходя по заведения и компании. Не мога да понасям много хора.

да

не

2. Когато съм принуден да участвам във весели компании /рождени дни, именни дни и пр./ най-често не участвам в шумните веселби, а стоя настрана.

да

не

3. Обичам често да се самовглъбявам в мислите си.        

да

не

4. Избягвам да наблюдавам конфликтни ситуации.   

да

не

5. Чувствата ми са слаби по сила и не ги изразявам с обилни мимики, пантомимики, жестове.

да

не

6. Мога да върша, без това да ме притеснява, бавна, монотонна, еднообразна работа.

да

не

7. Аз съм муден /на/, бавен /на/ в действията си.

да

не

8. Действам само след трезви, обмислени решения.

да

не

9. Аз съм спокоен /на/, най-често отпуснат /та/, почти съм “непукист” и не се вълнувам много.

да

не

10. Най-често действам бавно, защото не мога да    бързам.

да

не

11. Много често се потапям вътрешно в чувствата си и не мога да се откъсна от тях.

да

не

12. Много лесно се наранявам емоционално.

да

не

13. Чувствата ми са дълбоки и много продължителни, но не ги изразявам с мимики, пантомимики, жестове.

да

не

14. Обичам да съм сам /а/ със себе си и да мечтая.

да

не

15. Обичам да си работя сам и да не ме наблюдават.

да

не

16. Често се случва да съм нещастен затова, че съм сгрешил нещо и това силно преживявам вътрешно.

да

не

17. Най-често не споделям почти с никого това, което ме мъчи и гнети вътрешно.

да

не

18. Много малко и рядко общувам с хора. Избягвам това.

да

не

19. Действам винаги много бавно. Бавни са ми реакциите.

да

не

20. Шумните групи ме нараняват емоционално и винаги ги избягвам. Предпочитам да съм сам /а/ със себе си.

да

не

21. Обичам много да общувам с хората и обикновено пръв почвам разговор дори с непознати.

да

не

22. Общуването с хората ми доставя удоволствие.

да

не

23. Чувствата ми са силни и ги изразявам обилно с мимики, пантомимики, жестикулации.

да

не

24. Вземам много бързо решение за действие и веднага действам без да се колебая.

да

не

25. Винаги действам бързо, динамично, чевръсто.

да

не

26. Много ме дразнят бавните хора. Не мога да ги понасям.

да

не

27. Обичам да пътешествам, да сменям ситуации.

да

не

28. Мразя да ме прекъсват когато говоря.

да

не

29. Мога да върша тежка, но разнообразна работа. Монотонната работа ме съсипва.

да

не

30. Участвам страстно в спорове и дискусии.

да

не

31. Работя настойчиво и последователно, без много да бързам, но не съм и бавен /а/.

да

не

32. Чувствата ми са умерени, но не ги изразявам чак много обилно с жестове и пантомимики.

да

не

33. Не говоря много, но не съм и мълчалив /а/.

да

не

34. Обичам да общувам с различни хора, но не се отдавам много емоционално при общуването.

да

не

35. Когато започна една работа обичам да я завърша.

да

не

36. Мога да работя при различно темпо на работа.

да

не

37. Отстоявам своята позиция при спорове, но съм готов /а/ да отстъпя, ако опонентът ми е по-прав.

да

не

38. Обмислям решенията си и действам енергично.

да

не

39. Мога да върша разнообразна работа енергично.

да

не

40. Обичам да ходя на гости у приятни за мен хора.

да

не

41. Често така силно се разгневявам, че не мога да се овладея и после съжалявам за това.

да

не

42. Настроението ми често така бързо се мени, че не мога да го овладявам.

да

не

43. Често съм нещастен /а/ за това, че съм казал /а/ нещо не както трябва и после преживявам това. 

да

не

44. Често сънувам кошмарни сънища.

да

не

45. Много често не мога да заспя от тежки мисли.

да

не

46. Понякога така много съм нещастен /а/, че стигам до идея за самоубийство.

да

не

47. Аз съм силно раздразнителен /а/.

да

не

48. Често ме безпокоят страшни мисли за нещо лошо, което може да ми се случи.

да

не

49. Много силно ме безпокои чувство за малоценност.

да

не

50. Страдам от силно безсъние. Много малко спя.

да

не

 

Обработка на резултатите:

Преброяват се отговорите само „да” в следните групи:

-първа от 1 до 10;

-втора от 11 до 20;

-трета от 21 до 30;

-четвърта от 31 до 40 ;

-пета от 41 до 50;

1. Ако отговорите с “ДА” в първа група (от 1 до 10)  са повече от 7, то Вие сте приблизително клонящ към флегматик , но при положение, че отговорите с “ДА” в трета група са под 5.

2. Ако отговорите с “ДА” във втора група (от 11 до 20) са повече от 7, то Вие клоните към меланхолик,  но при положение, че другите са под 5, особено в трета група! (изключете четвърта!)

3. Ако отговорите с “ДА” в трета група (от 21 до 30) са повече от 7, то Вие клоните към холерик, но при положение, че другите са под 6.

4. Ако отговорите с “ДА” в четвърта група (от 31 до 40)  са повече от 8, то Вие клоните към сангвиник, но при положение, че другите са под 6.

Ако във всички групи имате повече от 7, то или не сте попълвали правилно и точно, или сте смесен тип темперамент, което също не е напълно невъзможно, но едва ли е достоверно.

Нека сега обобщим в две групи (по Айзенк): интроверти и екстроверти:

1.Ако сборът от отговорите с “ДА” от първа и втора групи е повече от 15, а в трета и четвърта е под 15, то Вие сте интроверт (затворен, необщителен, самовглъбен).

2.Ако сборът от отговорите с “ДА” от трета и четвърта група е над 16, а от първа и втора – под 10, то Вие сте екстроверт (отворен, общителен, деятелен, динамичен).

3.Ако сборът от отговорите с “ДА” от пета група е 7 и повече – невротик.


image

Категория: Други
Прочетен: 415 Коментари: 0 Гласове: 0
 


         1324# Въпросник за изследване свойствата на темперамента (Г. Бергер)

 

Съществуват две групи теории за темперамента. Типологическите теории са исторически първи и най-разпространени, но са критикувани поради схематичността, упростенчеството и което е най-важно, за връзката на типовете темперамент с крайните проявления на даден признак, които са много редки. Като реакция на този подход се появяват факторните теории.

Една от първите такива теории е тази на холандците Г. Хейманс (G.Heymans) и Е.Уирсма (E.Wiersma) от 1906 г., допълнена и актуализирана във френската психология от Р. Льо Сен (R. Le Senne). Концепцията на Льо Сен по същество е за характера и за темперамента като негова основна част. Характерът се определя като ансамбъл от изразени диспозиции, формиращи психичния скелет на човека, относително устойчива организация, която не се променя особено в хода на човешкия живот. Този психически скелет се реализира като начин на реагиране. Той се формира от обстоятелствата, ситуациите, работата на човек над себе си и е в най-голяма степен основа на човешката индивидуалност.

Основните диспозиции, които по различен начин се съчетават в 8 типа темперамент са:

-Емоционалност – неемоционалност.

-Активност – неактивност.

-Отзвучаване (функция) – първично / вторично.

Освен възбудимостта на чувствата (Е) тази система включва «възбудимостта на волята» (А) и критерия «първична-вторична функция» (Ф), въведена от Грос.

Описание на трите основни скали:

1.Емоционалност

Проява на разнообразни чувства, вариращи по насоченост. Други автори наричат тази дименсия импресивност, емоционална изразеност, чувствена лабилност. При всички случаи се изразява в разнородни емоции и чувства – слаби и силни, моно- и поливалентни.

Емоционалността на човека се определя от честотата и силата на емоционалната реакция към ситуация, която я предизвиква. Личността с високо ниво на емоционалност е постоянно възбудена, без значение от какво. Тя се поддава на впечатления, лабилна е в емоциогенни ситуации, лесно мобилизира енергията си и я реализира в поведението си. Лесно се ентусиазира и възмущава. Възбудата често изглежда непредизвикана от нещо конкретно. Такъв човек говори с убеждение и плам. Така и работи. Много мисли за живота, често е нещастен. Чувства страх и безпокойство. Нерядко силната възбуда го деморализира и дезорганизира.

2.Активност

Диспозиция за насочване на спонтанните желания към цел, свързана с преодоляването на някои трудности. Означава приложение на много енергия, сила на волята, преднамереност на психическата дейност, устременост, мобилизираност, организираност.

Активният човек работи и живее интензивно. Той обича да работи, постоянно е зает с нещо. Това го прави доволен. Не отлага работите си за по-късно, не се демобилизира от трудностите. Не се изморява лесно и бързо почива и се зарежда със сили. Трудностите стимулират активните хора. Те харесват плановостта и се стремят да планират работите си. Активните личности са живи, действени, мобилни – в труда, в къщи, в свободното си време и т. н.

3.Отзвучаване (функция)

Дименсия, основана на физиологичната структура на нервната система – бързо или бавно отзвучаване на реакциите, главно емоционални, към външните и вътрешни дразнения на организма. Изразява се с продължителността на следите от тези дразнения, от предишната дейност върху следващата и пр. Съществуват два вида отзвучаване: първично и вторично. Типовете с преобладаване на първичната или на вторичната функции са съвсем отдалечени аналози на умствените и рационални типове на И.П.Павлов. Не е изключено Павлов да е повлиян от тази типология.

Първичното отзвучаване (функция) е характерно за импулсивните, живеещи на момента хора. Те бързо реагират на стимулите на средата, незабавно и силно, при това ефектът от реакцията бързо угасва. Тази реакция е еластична, незабавна, бурна. Такива хора са склонни към промяна на реакцията, малко стереотипни са, лесно примиряващи се, шеговити, повърхностни. Те лесно установяват контакт с другите хора. Интересуват се от това, което е „тук“ и „сега“. Често изоставят започнатото и се насочват към друго – ново. Често сменят приятелите и интересите си. Често са обхванати от силни, но нетрайни чувства. Харесват новото, нетрадиционното. В повечето случаи са екстроверти.

Вторично отзвучаване (функция) – известно е още като персеверация (по Спирман и Гилфорд). Описва се като психична инертност при реагиране, хладност, стереотипност, голяма латентност. Такива хора в началото са със слаба реакция на дразнителите, но след това непрекъснато усилваща се и съхраняема продължително време. Това са сериозни, спокойни, издръжливи, прикрити хора, педантични, добросъвестни, склонни към депресии, хладни, стереотипни, проявяващи постоянство. Такъв човек мисли с готови схеми. Стреми се да регулира желанията си. Дълго преживява дадено чувство или настроение. Има установени навици и стабилен светоглед. Болшинството такива хора (но не всички) са интроверти.

Типовете темперамент са следните:

image

Въпреки, че някои от тях звучат донякъде пейоративно (с отрицателен нюанс), в тази типология се подчертават и позитивните, и негативните черти на всеки тип. Счита се, че при малките деца не се наблюдават типовете с вторична функция. Още в училищна възраст, обаче започва отдиференцирането на такива типове.

Въпросникът на Гастон Бергер (1957) е разработен за анализ на всички черти на характера по теорията на Льо Сен. Той проучва 9 измерения на личността, от които първите 3 се отнасят до темперамента, а останалите са допълнителни. Въпросникът е много популярен във френско говорещите страни.

Всяка скала е двуполярна, като са предвидени 3 възможни отговора: А – оценява се с 9 точки; В – (не мога да отговоря категорично) – 5 точки; С – 1 точка.

Резултатите над 50 т. се отнасят към положителната част на скалата, а под 50 – към отрицателната. Счита се, че въпросникът може да се използва пълноценно за индивидуална диагностика от 14-15 годишна възраст нагоре. С помощта на векторен анализ на първите 3 измерения е възможно да се изчисли строежът на темперамента за отделната личност, като се изрази в проценти относителния дял на всеки от осемте типа темперамент.

В съкратения вариант на въпросника са включени 3 скали от полската версия на оригиналния въпросник (Хенрика Островска) [Siek, S. Wybrane metody badania osobowosci.W.,1983] . В него трите скали включват следните айтеми:

Скала Е - 1,4,7,10,13,16,19,22,25,28.

Скала А - 2,5,8,11,14,17,20,23,26,29.

Скала Ф - 3,6,9,12,15,18,21,24,27,30.

Коефициентите на обективност и надеждност са съответно: за скала Е - 0,74 и 0,85; А - 0,65 и 0,74; Ф - 0,58 и 0,78.

 

Въпросник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 708 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.07.2019 12:22
 


1323# Методика за определяне тип темперамент на детето
от 1 до 3 г., посредством стандартизирано наблюдение. 
(Г. П. Лаврентиев, Т. М. Титаренко)

 
          За определяне на темперамента се използва специална карта за наблюдение, която се предлага на родителите.  В нея са отразени най-характерните прояви в поведението на детето, специфични за отделните типове темперамент.  Попълването на картата за наблюдение върху реакциите и активността на детето се извършва в рамките на една седмица.

          Инструкция:
Уважаеми родители, предоставяме Ви няколко ситуации, в които най-често попада детето в ежедневието, всяка от които има по 4 отговора. Моля, наблюдавайте внимателно поведението му и отбелязвайте всеки път реакциите в продължение на една седмица, като поставяте знак „+“ на тези позиции, които установявате, съгласно предложеното по-долу описание. Всеки един от предложените отговори съответства на определен тип темперамент.

Карта за наблюдение на детето

1.Как се държи детето в ситуации, при които е наложително да реагира бързо (незабавно, мигновено)?

            а)включва се с лекота, без изразени ярки емоции;

б)включва се много активно и емоционално изразено;

в)включва се нетърпеливо;

г)включва се срамежливо, много внимателно и предпазливо;

2.Как реагира детето на забележки на възрастни?

а)веднага казва, че това няма да се повтори, но по-късно прави същото;

б)не слуша и постъпва както си иска, проявява бурни реакции;

в)мълчи, приема забележката, обмисля;

г)обижда се, мълчи, дълго преживява, плаче;

3.Как реагира детето при общуване с други деца, при значими за него ситуации?

а)бързо, слушайки внимателно казаното от другите;

б)стремително, страстно, никого не слуша;

в)спокойно и уверено;

г)съмнява се, неуверено е, наблюдава реакциите на другите;

4.Как се държи детето в нетипична (необичайна, извънредна, непозната) обстановка (например, в лекарския кабинет; на Аерогара; в кабинета на директора на детската градина или ясла и пр.).

а)лесно се ориентира, проявява активност и любопитство;

б)възбудено е, понякога неоснователно се безпокои;

в)внимателно и обстоятелствено разглежда всичко наоколо;

г)слуша внимателно възрастните, държи се срамежливо, пасивно-отбранително;

Ключ и интерпретация

В зависимост от броя на наблюдаваните реакции се определя типа на водещия темперамент:

-реакции тип „А“ – може да се приеме, че доминиращи са чертите на сангвиничен тип темперамент.

            -реакции тип „Б“ – холерични черти;

-реакции тип „В“ – флегматичен тип;

-реакции тип „Г“ – доминиращи меланхолични черти;

image

Категория: Други
Прочетен: 245 Коментари: 0 Гласове: 0
 


    96# Въпросник за определяне доминантен и субдоминантен тип темперамент

 

Цел:  Определяне на доминантен и субдоминантен тип темперамент.

Описание: Тестът съдържа 80 въпроса (твърдения, ситуации), на които изследваното лице следва да даде един от двата възможни отговора: „да” – съгласен съм с твърдението или „не” – не съм съгласен с твърдението.

Инструкция: Предлагаме Ви осемдесет твърдение (ситуации), в които е описано определено поведение (реакция) на личността. От Вас се иска да прочетете твърдението и да прецените дали то се отнася (не се отнася) до Вас. Ако сте съгласен с твърдението, поставете пред номера му знак „+”. Няма ограничение на времето, но работете бързо.

 Въпросник:

1. Вие сте суетлив (а) и не може дълго да стоите на едно място.

2. Вие сте сприхав (а), невъздържан (а).

3. Нетърпелив (а) сте.

4. Рязък (а) сте в отношенията си с другите.

5. Проявявате инат

6. Находчив (а) сте в споровете.

7. Работите непостоянно, а с прекъсвания.

8. Имате склонност към риск.

9. Не сте злопаметен (а).

10. Говорите бързо, сбито.

11. Склонен (а) сте към излишна разпаленост.

12. Можете да се наречете побойник

13. Много нетърпим (а) към недостатъците на другите.

14. Притежавате развита, изразителна мимика.

15. Бързо оценявате хората.

16. Може с лекота да раздвижите една унила компания.

17. Имате склонност към поривисти, импулсивни движения.

18. Праволинеен (а) сте в отношенията с хората.

19. Винаги сте настойчив (а) при постигане на цели.

20. Бързо превключвате от една дейност към друга.

21. Леко преживявате неуспехите и неприятностите.

22. Вие сте общителен (а) и отзивчив (а).

23. Изключително сте енергичен (а).

24. Непретенциозен (а) сте в своите интереси и склонности.

25. Мнителен (а) сте, имате склонност да се тревожите без причина.

26.  Леко и бързо схващате новите неща.

27. Излишно сте любопитен (а).

28. Леко превключвате към нова дейност.

29. Имате висока работоспособност.

30. В сложна обстановка запазвате самообладание, не се поддавате на паника.

31. В своите решения често проявявате прибързаност.

32. Обикновено имате силна реч, жива жестикулация.

33. Досажда Ви дори лесна работа, ако тя е задължителна.

34. Вие сте склонен (а) да се разсейвате от странични неща.

35. С леснина запомняте сведения от най-различни, не свързани области на знанието.

36. Спокойно и бързо заспивате и се разбуждате.

37. Склонен (а) сте първо да действате, а после да мислите.

38. В случай на конфликт Вие не се безпокоите от неговата причина, а по-скоро от факта на скандала.

39. При трудна ситуация Вие оказвате първоначално помощ на другите, а след това на себе си.

40. Лесно се обиждате и не сте склонен (а) да изяснявате отношенията си.

41. В нова обстановка се чувствате неуверено.

42. Не вярвате изцяло на силите си.

43. Любопитството не Ви е приятно.

44. Доста трудно се сработвате с нови хора.

45. С лекота работите в позната обстановка.

46. Дори малък неуспех силно Ви потиска.

47. Имате склонност да изразявате (показвате) своите преживявания.

48. След продължително натоварване, Вие се нуждаете от продължителна и пълна почивка.

49. Вие сте много впечатлителен (а) и всяка ситуация може лесно да Ви „изкара от кожата”.

50. Имате тенденция да се приспособявате към характера на събеседниците си.

51. Винаги обмисляте своите думи и изказвания.

52. По отношение на другите сте склонен (а) към подозрителност.

53. Чувствителен (а) сте към всяко порицание или одобрение.

54. Извънредно и не винаги сте справедливо обидчив (а).

55. Доста сте прикрит (а) и не сте склонен (а) да разказвате за себе си.

56. Рядко се заемате сам с някаква работа, нужно Ви е някой да Ви подтикне.

57. Не оставяте въпрос или задача, докато не я разучите или решите до самия край.

58. Трудно запомняте материал от различни области и леко от една или близка област на знания.

59. Способен (а) сте да предизвикате съчувствие в другите.

60. Доста дълго помните събития, свързани с ваши лични преживявания.

61. В действията си сте винаги последователен (а) и обстоятелствен (а).

62. Умеете да чакате.

63. Можете да кажете за себе си, че сте хладнокръвен човек.

64. Не сте склонен (а) към излишни разговори дори с близък човек.

65. В работата се придържате към определения ред и правила.

66. За вашата реч са характерни спирания и паузи за обмисляне.

67. При силни емоционални преживявания Вие лесно се сдържате.

68. Стараете се да не губите напразно нито своите, нито чуждите сили.

69. Вълнува Ви силно одобрението или неодобрението на дейността Ви.

70. Вие сте постоянно потънал (а) чувствата и взаимоотношения.

71. Редът в работата за Вас е не по-малко важен, отколкото резултата.

72. За Вас е характерно еднакво и спокойно отношение и към лошото, и към доброто във живота Ви.

73. Снизходителен (а) сте към лошите или тежки характери на другите.

74. Трудно взимате решение за каквото и да е и се включвате в изпълнението му предпазливо и бавно.

75. Ако имате една цел, всякакви трудности и непредвидими обстоятелства не съществуват за Вас.

76. Дори най-силните Ваши преживявания практически не влияят върху вашия живот и текуща дейност.

77. Склонен (а) сте да оценявате хората повече по техните дела, отколкото по емоционалните им качества.

78. Склонен (а) сте винаги да доведете един разговор до край, дори да Ви отвличат, разсейват и привличат вниманието с друго.

79. Вие спокойно понасяте всеки шум, силно говорене, силна музика.

80. Лесно можете сам да се съсредоточите, не са ви нужни външни стимули.

Обработка на резултатите

Въпросникът съдържа четири раздела с по 20 въпроса. Въпросите във всеки раздел са ориентирани към диагностика на един от четирите типа темперамент. Разделението е следното: 

-от 1 до 20 въпрос – холерик;

-от 21 до 40 въпрос – сангвиник;

-от 41 до 60 въпрос – меланхолик;

-от 61 до 80 въпрос – флегматик.

Изчисляват (събират) се всички положителни отговори по всеки раздел и се намира крайния общ сбор.

След това, работата продължава по формула за изчисляване на доминантен и субдоминантен тип темперамент:   Т = (Нх:20) * 100%, където:

-Н с индекс – количество положителни отговори (+) по съответния тип (раздел);

-20 – количество въпроси по типа темперамент;

-* 100 – Изчислява се процентното отношение по всеки тип.

По-нататък данните се записват по ранг (ранжиране) – на първо място се поставя онзи тип темперамент (доминантен), получил най-голям бал (%). Втория по бал (%) темперамент  е субдоминантен. Темпераментът получил величина по-малка от 40% има незначима роля за личността. Ако ранжираните на първите две места темпераменти имат еднакъв бал (%), се приема наличието на т. нар. смесен тип темперамент.

Според някои автори субдоминантният тип темперамент е особено важен, тъй като той излиза на преден план (превръща се в доминантен) при стресови ситуации.

image 

Категория: Други
Прочетен: 240 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 2540216
Постинги: 1922
Коментари: 115
Гласове: 1216
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930