Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи-част 1

           Въведение
          Суицид умишлено самоповреждане със смъртен изход (лишаване на себе си от живот). Психологическия смисъл на суицида се изразява в отреагиране на афект, снижаване на емоционалното напрежение, избран изход от фрустрираща индивида ситуация, в която той волево или неволево е попаднал.
Суицида е човешки акт. Хората, извършващи суицид обикновено страдат от силна душевна болка и се намират в състояние на стрес, като същевременно чувстват, че не са в състояние да се справят със своите проблеми. Те често страдат от дълбоки психични разстройства, емоционални нарушения, особено при депресия и разглеждат бъдещето си като безнадеждно. В това състояние личността губи интерес към живота и няма цел на съществуването си. 
         По данни на НСИ от последното преброяване, общо 11646 българи са се самоубили или са починали от умишлено нараняване от 2000 до 2010г. (мъже – 8626; жени – 3020). През последните 50г. в световен мащаб броят на самоубийствата се е увеличил 60 % - по данни на СЗО.  По данни на същия източник, опитите за самоубийства са 20 пъти повече отколкото броя на реализираните самоубийства.  Според специалистите, от общия брой суициди 90% се извършват от лица с психотично състояние и само 10% - без психотични разстройства. Други данни показват, че при подрастващите само при 10% суицидалното поведение има за цел самоубийството, а при 90% - насочване вниманието към себе си.
          Разпознаване на суицида – профилактика
        Думата „превенция” произлиза от латинската «praevenire» «предшествам, предвижда».Знанията за социалните и психологическите предвестници на суицида могат да помогнат за неговото предотвратяване.  «Защо той (тя) е устремил своята сила и своя ум, за разрушаването на тази сила и на този ум?» Този въпрос си задават почти всички, които са се сблъскали с жертва на самоубийство.
 Социологията разглежда самоубийството като измерител на социално напрежение, а психологията го интерпретира, като реакция на личността спрямо някакъв натиск.  И едните и другите обаче са съгласни с това, че самоубийството възниква тогава, когато у човека липсва приемлив път за съществуване.  Паралелно с това, не всеки, при който са нарушени връзките с обществото или са възникнали неуспехи, става жертва на самоубийство.  Явно е, че не съществува една причина поради която човек се самолишава от живот. Предразполагащите фактори също се различават при всеки индивид и е различно кой от тези фактори е водещ. 
         «Ако само знаех, че тя замисля самоубийство!», «Аз просто не мога и да си помисля, че е станало такова нещастие!» - възкликват обикновено близките. Същевременно почти всеки, който мисли за самоубийство подава сигнали за своите намерения към обкръжаващите го.
          Суицидно поведение
Суицидно поведение – това е проява на суицидна активност – мисли, намерения, изказвания, заплахи, опити и покушение.
Суицидното поведение се среща както в норма (без психопатология), така и при психопатия, и акцентуация на характера. При последния случай то се явява форма на девиантно поведение при остри афективни или патохарактерологични реакции.
          При изучаване на суицидалното поведение, следва да се различават следните типове:
          а/ Демонстративно поведение
За този тип поведение е характерно, че личността се опитва да извърши суицид, като използва средства, които не водят до мигновено отнемане на живот. Такива са опитите с разрязване на вените, приемане на неотровни лекарства.
          б/ Афективно суицидно поведение
За този тип поведение е характерно, че опитите включват използване на токсични и силнодействащи препарати, както и прибягване към самообесване.
          в/ Истинско суицидно поведение
Най-често използвания начин за самоубийство е чрез самообесване.
           Предсуициден синдром
         Това е психологически симптомокомплекс, свидетелстващ за предстоящ суициден акт, т.е. това е етап на суицидна динамика, продължителността на който трае от няколко минути до няколко седмици, дори месеци. Наблюдава се често при юноши и възрастни при наличие на тенденция към суициден акт в сложна ситуация.
Децата-суициданти най-често са лишени от родителско внимание и грижа, при тях 75% от родителите са разведени или живеят отделно, често децата са живели или живеят в интернати или са изоставени на други роднини (приемни родители).
            Предразположени групи към суицид (рискови групи)
            С висок риск за извършване на самоубийство са следните категории:
                Лица, извършили вече поне един опит за суицид (съставляват около 30%).
                Лица, отправящи суицидни заплахи (преки или завоалирани).
            Лица, демонстриращи тенденция на самоповреждащо поведение (автоагресия).
                Лица, които принадлежат към т. Нар. «суицидни семейства».
                Лица, злоупотребяващи с алкохол (алкохолна болест). Съставляват 25-30% от самоубийствата; сред младите хора този процент стига до 50%. Продължителната употреба на алкохол обикновено води до депресия, а чувството за вина още повече я изостря. Известно е, че депресията е предвестник на сауицида.
                Лица, хронично зависими от наркотици и токсични вещества. Употребата на наркотици и алкохол водят до отслабване на мотивационния контрол над поведението на личността, изострят депресията и дори могат да предизвикат психоза.
               Лица, страдащи от афективно разстройство, особено тежка депресия (психопатологичен синдром).
                 Лица, страдащи от хронична или неизбежна смъртоносна болест.
                Тежка, непоносима загуба (смърт на съпруг (родител), особено през първата година на траура.
                Лица, преживяващи семейни проблеми: разпад на семейството; развод на родителите; непрекъснато физическо, психично или емоционално малтретиране.
Специалистите, работещи с тази група лица, с техните приятели и семейства, следва да бъдат много внимателни при анализа, като недопускат прибързани решения. Факта, че определен човек е попаднал в рискова група не означава, че той непременно ще извърши суицид. Трябва да се знае, че не съществува само една причина за самоубийството.  Същевременно към всеки намек за суицид отношението трябва да е сериозно.  Особена бдителност да се проявява към сигнали (дори и да са съвсем слаби), които продължават дълго време.  Няма никакво съмнение във факта, че призива за помощ се нуждае от адекватен отговор – реакция на помагащата личност. Именно това е уникална възможност за намеса в кризата на самотника.

Следва продължение - част 2