Психология :: Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите-част 4

          Някои особености, характерни за децата и подрастващите
        а/ Суицидните подрастващи приемат, че техните проблеми са сериозни, неразрешими и фатални.
        Различните хора разглеждат (оценяват) една и съща ситуация по различен начин. За едни определена ситуация се оказва рутинна, а за други извънредна, определена като „края на света”. Различни са и оценките на младия все още незрял човек и тази на възрастния (например, неговия родител). Когато младият човек преживява дълбоко една неуспешна любов, страдайки за любимото момиче (момче), за родителя (възрастния) е лесно да заяви: „Какво толкова? Има толкова много други момичета (момчета)! Именно една такава неглижираща, повърхностна позиция на възрастния по отношение на толкова значим за младия човек проблем е погрешна и се тълкува от подрастващия като: „Те не ме разбират”, след което следва генерализация: „Никой не ме разбира!”. Последиците само от една такава родителска позиция могат да бъдат катастрофални, тъй като в много случаи младият човек от една страна е фрустриран, от друга, не знае как да постъпи (липсва му опит, необходима му е подкрепа), а от трета, могат да се добавят и други допълнително обременяващи обстоятелства.
         б/ Суицидът е последица не само от едно обстоятелство (причина, факт), а от множество.
         Обикновено суицидът е „последната капка, която прелива чашата на търпението на младия човек”.   С други думи, при работа със лица, имащи суицидни тенденции сравнително лесно може да се установи отключващият (провокиращият) фактор. Тази причина не се крие нито от суицидантът, нито от родителя, когато се касае за настъпила криза и за нуждата да се спасява подрастващия. Много по-трудно е да се проникне в дълбочина и да се разкрият всички онези, намиращи се назад в миналото „капки”, които са се натрупвали в живота на детето и подрастващия.
          Вземането на решение за самоубийство не е толкова лесно. То обикновено се предхожда от дълъг, мъчителен и изтощителен за младия човек период. По време на тази борба на мотиви, младежът полага усилия и търси начини да се справи, отправя апели за подкрепа и помощ. Тези промени в поведението му следва да бъдат долавяни своевременно както от родителите, така и от училищния персонал.
          в/ Материалното и финансово благополучие не е гаранция за защита от самоубийство. Самоубийство може да извърши всеки млад човек.
          Предотвратяването на суицида би било сравнително лесно, ако има създаден еднотипен портрет на „суицидния подрастващ”, но за съжаление такъв не може да бъде даден. Независимо от наличните статистически данни и резултати от изследвания, трудно може да бъде създадена с абсолютна увереност някаква типология. Например, подрастващите, произхождащи в богати семейства за подложени на риск от суицид не по-малък от тези, изпитващи икономически затруднения. Суицидни опити извършват не само ученици, които са изоставащи в учебния процес, но и млади хора, които нямат проблеми с усвояването на учебния материал.
          Суицидът се корени в преживяванията на младия човек, в неспособността му да се справи с определен проблем, в негативните оценки, които поставя на себе си и на другите. Суицидантът е лице, което само се поставя в порочен кръг, от който без чужда, компетентна помощ трудно може да излезе.
         г/ Колкото е по-добро настроението на суициданта, толкова е по-голяма опасността.
         Самоубийството при подрастващите, които вече са излезли веднъж от състояние на криза, впоследствие за другите се оказва напълно неочаквано. Повечето млади хора правят опити за самоубийство само веднъж в живота си, но има един много рисков период след този опит. Той обхваща времето от 80 до 100 дни, след първия опит.
        Обикновено след първия опит за самоубийство, в живота на подрастващия настъпва сериозна промяна, която се свързва с изменения на обкръжението към него.
        Всички (приятели, роднини, родители, учители и пр.) го даряват с повишено внимание и по този начин в млади я човек възниква усещането, че е обичан. Работата е там, че около три месеца след опита, обкръжението се връща към старите си модели на общуване с подрастващия. Всички се заемат със своите грижи и проблеми, снемат наблюдението и вниманието си от проблемната личност, оттеглят се в ежедневието си. Обикновено обкръжението бива подведено от доброто състояние на младежа и подценява факта, че връщането на лицето със суицидни тенденции към нормален начин на живот става след много по-продължителен период. На второ място, ако лицето (и семейството) не получи специализирана помощ, остава опасността след период на „затишие” всички заедно да се завърнат в онзи порочен кръг, който е довел до опита за самоубийство.
        Понякога, за да преживее и окончателно да отстрани от себе си суицидните намерения, на младия човек са необходими по-малко от три месеца. През този период обаче той може да разбере, че ситуацията не се е променила към по-добро (особено когато на лицето не е дадена алтернатива и то продължава да е фиксирано върху онова, което е станало причина за първия опит) – любимата девойка не се е завърнала при него; бележките в училище не са станали по-високи; не е успял отново да вземе изпита; пристрастеността към алкохола или наркотика е станала още по-силна; конфликтите с родителите отново са станали непоносими и пр. По този начин мисълта за ново самоубийство (за ново бягство) отново се завръща. Младият човек отново започва да планира самоунищожението си при това, с още по-голяма енергичност и упоритост.
         д/ Най-близкия приятел (приятелски кръг) може да предотврати самоубийството.
За много от младежите в описваната възраст значимостта на приятелския кръг е много по-голяма дори от тази на родителите и семейството, особено в случай, че проблемите идват от семейството. От грижливия и любещ приятел зависи много. Той наистина може да спаси потенциалния суицидант жив. В тази възраст младият човек с по-голяма охота би споделил свои съкровени мисли и чувства с приятел, с връстник, отколкото с възрастен или родител. В този смисъл, ролята и значимостта на съучениците, изразяващи се във взаимопомощ, съчувствие, разбиране, доверие и пр. е от решаващо значение.

        4. Фактори-защити от проява на суицидно поведение
       Изследванията извеждат следните основни фактори осигурява защита от проява на суицидно поведение.
      (а) Характеристики на семейството:
= Емпатични, сърдечни отношения между членовете на семейството;
= Пълна подкрепа от членовете на семейството;
      (б) Когнитивен стил и личностни защитни фактори:
= Увереност в себе си, в своите сили, убеденост в способностите си за постижения и постигане на цели;
= Развити социални навици и удовлетворяващи социални контакти – умения за общуване с връстници и възрастни (афилиационни способности); умения да се обърне към другите и да потърси помощ при възникване на затруднения, например в учебната дейност; умения да потърси съвет от възрастните при необходимост от вземане на решения;
= Откритост към мненията и опита на другите (гъвкавост на мисленето);
= Откритост към всичко ново и способност към усвояване на нови знания;
= Културни и социално-демографски фактори – социална интеграция (участие в обществения живот, напр. в спортни мероприятия, членство в значими групи по интереси, клубове и пр.); добри, конструктивни и удовлетворяващи взаимоотношения с съучениците, с учителите и другите възрастни; готовност за приемане поддръжка от близки хора; ниво на информираност за науката психология и ролята на психотерапията за разрешаване на човешките проблеми, както и нагласа за контакти със специалисти в тази област;