Психология :: Психодиагностика. Методика за изследване избирателността на вниманието

Мнозинството от изследователите, проучващи вниманието приемат, че то е процес, при който се извършва концентрация на психически сили върху един основен обект. Той става своеобразен притегателен център на душевната енергия.

У внимаващият човек протича сложен процес. От една страна той извършва ограничаване на обектите, а от друга - насочване на психическите сили само към един от тях.

Водещото отличие на вниманието е, че то няма собствен продукт т.е. не е самостоятелен процес.

Функцията на вниманието не се състои в сътворяването на психични продукти, а в това, да измени създаван образ или пораждаща се идея по посока на по-голяма отчетливост. В този смисъл то изпъква като регулатор, който само увеличава тяхната яснота в съзнанието.

Съдържанието на вниманието - това е съдържанието на онзи психичен процес, който в момента е подложен на ускоряващо въздействие с цел, съответния образ или идея да изпъкнат по-ярко. Всяко изменение на силата на вниманието неизбежно се отразява както върху темпа и дълбочината на функциониране на съответния процес, така и върху яркостта на продукта, представян в съзнанието на човека.

Именно по такъв начин вниманието прониква в други психически процеси, ставайки „съпритежател” на техните продукти.

Съдействайки образа или идеята да заемат господстващо място в съзнанието, вниманието упражнява своите „управляващи възможности”. Тези възможности се проявяват в превключването от един образ на друг.

Именно тези възможности определят вниманието като феномен, който стои по-високо в сравнение другите психически процеси. Тъкмо тази управляваща роля на вниманието създава предпоставки за последователност, за подреденост във включването на други процеси.

Вниманието се проявява в насочване и съсредоточаване психичната дейност на личността. Благодарение на вниманието е възможна избирателна активност на психичните процеси.

Основните две функции на вниманието са: (1) регулираща и (2) контролна. В зависимост от нивото на психична регулация, на определени параметри на въздействащите стимули, наличието или отсъствието на цели и волеви усилия, вниманието може да бъде по вид: (1) произволно, (2) непроизволно и (3) послепроизволно.

Вниманието на човек се отличава със сила, широта и динамика. Към важните негови характеристики се отнасят:

= Избирателност – изразява се в способността за насочване към определен обект (дразнител) и активизиране на определен психичен процес.

= Устойчивост – изразява се с диапазона от време, през което се запазва онази интензивност на концентрация, необходима за оптималната продуктивност. Основното тук е възможността за разкриване на нови и стари връзки. Зависи от това дали обектът е подвижен или неподвижен и доколко човек е пасивно наблюдаващ или активно манипулиращ с обекта.концентрация,.

= Колебливост – то е противоположно свойство на устойчивостта. Изразява се в изтласкване на обекта от центъра на съзнанието. Същественото тук е, че колебанието има неволеви характер и не може да бъде изключено от живота на човека. Работата обаче е там, че само след няколко секунди колебливост вниманието може да придобие своята устойчивост . като причини за колебливостта се посочват: биологични ритми ; умора на сетивните клетки ; изтощаване на нервните клетки и пр.

= Разпределеност – свързано е с факта, че в живота човек извършва едновременно повече дейности спрямо които трябва да съсредоточи вниманието си. Това свойство се поддава на формиране и развитие до навици. Тук са възможни вариативности - едната дейност да е развита до ниво навик, а друга да не е

.= Превключваемост /гъвкавост/ – изразява се в преконцентриране на психическите сили от един на друг предмет. Всяко превключване е съпроводено с волеви процес.

= Отвлекаемост – свойство, което е сродно на превключването. Изразява се в това, че човек пренасочва, променя посоката на концентрация, но без предварително поставена цел.

Важно:

Устойчивостта, превключваемостта и разпределителността могат да бъдат волево регулирани.

Съществуват обаче и други свойство, които не подлежат на волеви контрол.

Например ОБЕМЪТ на вниманието. Той се характеризира с количествената, времевата, пространствената страна на полето на вниманието. По-конкретно тук става на въпрос за количеството обекти, които могат да бъдат обхванати, но за кратък период от време.

Възможността човек да възприема по-малък или по-голям брой предмети се обуславя от 2 условия:

· Възраст ;

· Смислова свързаност т.е. наличието на връзки между обектите ;

Друго свойство, което се проявява без участие на волята е разсеяността.Тя изпъква с две разновидности:

· Разсеяност, която е следствие на слабостта на волевото внимание. Изразява се в невъзможността от концентрация и задържане или разсеяност поради неизградена привичка за концентрация, умора, липса на мотивация ;

· Разсеяност поради свръхконцентрация на внимание известна като „Професорска разсеяност”.

Общото и в двата вида разсеяност е слабия самоконтрол върху концентрацията.

* * *

(1) Цел: Определяне нивото на избирателност на вниманието.

(2) Материали и оборудване: Тестова бланка, моливи, секундомер.

(3) Процедура на изследване: Изследването се провежда при активно участие на изследваното лице и експериментатора. Последният прочита на ИЛ инструкцията, представя тестовата бланка и фиксира времето за изпълнение на задачата.

(4) Инструкция: „Ще Ви предоставя тестова бланка с напечатани на нея букви и думи. Вие трябва да откриете и да подчертаете думите. Старайте се да не пропуснете нито една дума и работете бързо, тъй като времето се фиксира. Ако нямате въпроси, тогава „Започнете!”.

(5) Стимулен материал:

БСЛЪНЦЕВТРГШОЦРАЙОНЗГУЦНОВОСТИХЕЪГЧАФАКТУИЗПИТТРОЧЛОСТОРИ ЯГШГЦПРОКУРОРГЦРСЕАБЕСТЕОРИЯЕНТСДЖЗБЪАМХОКЕЙТРОНЦДУРШРОЛП ФШУЙГЗХТЕЛЕВИЗОРБОЛДЖШЗХЮЕЛГШЬБПАМЕТШОГХЕЮЖИИДРОШЛПТСЛ ХЕНЗДВЪЗПРИЯТИЕЙЦУКЕНДШИЗХЪВАФПАПРОЛДБЛЮБОВЪАБФАРПЛОСЛДКН ЕСЛАСПЕКТАКЪЛЕЯЧСИМТУБАЮЖЮЕРАДОСТИВУФЦПЕЖДЛОРПНАРОДШМВТ ЛИЖТХЕГНЕЕКУКФЙШРЕПОРТАЖЗЖДОРЛАФЕВЮЭФБЪДЪКОНКУРСЗЖШНАПТ ЙФЯЧАЦУВСКАПРЛИЧНОСТЕХЖЕЪЕЮДШШГЛОДЖЕПРПЛАВАНЕДТЛЖКВАЛАК ЕЗБЪТРЛШШЖНПРКАВКОМЕДИЯШЛДКЦУЙФОТЧАЯНИЕЙФРЯЧАТЛДЖЕТЪБЮН ХТЗФТАСЕНЛАБОРАТОРИЯГШДШНРУЦГРГШЩТЛРОСНОВАНИЕЗШЕРЕМИТДТ НТАОПРУКГВМСТРПСИХИАТРИЯБПЛМСТЧАЙФЯОМТЗАЦЕЬАНТЗАХТДКННОП

След приключване на експеримента, ИЛ следва да даде отчет за това, как е изпълнил задачата.

(6) Обработка и анализ на резултатите

Показател за избирателността на вниманието се явява времето за изпълнение на задачата и количеството допуснати грешки, и пропуски при откриване и подчертаване на думите.

Ключ: В тестовата бланка са вмъкнати 25 думи:

1. Слънце

2. Район

3. Новости

4. Факт

5. Изпит

6. Прокурор

7. Теория

8. Хокей

9. Трон

10.Телевизор

11. Памет

12. Възприятие

13. Любов

14.Спектакъл

туба

15. Радост

16. Народ

17. Репортаж

18. Конкурс

19. Личност

20. Плаване

лак

21. Комедия

22. Отчаяние

23. Лаборатория

24. Основание

25. Психиатрия

Резултатите се оценяват с помощта на скала, в която баловете се начисляват в зависимост от времето, използвано в търсене на думите. За всяка пропусната дума се изважда по един бал.

Скала:

Време (сек.) Бал Ниво на избирателност

250 и повече 0 I ниско

240-249 1 I ниско

230-239 2 I ниско

220-229 3 I ниско

210-219 4 I ниско

200-209 5 I ниско

190-199 6 I ниско

190-189 7 II средно

170-179 8 II средно

160-169 9 II средно

150-159 10 II средно

140-149 11 II средно

130-139 12 II средно

120-129 13 II средно

110-119 14 III високо

100-109 15 III високо

90-99 16 III високо

80-89 17 III високо

70-79 18 III високо

60-69 19 III високо

59 и 20 IV много високо

по-малко

Баловете в предложената скала за оценка дават възможност да се установят абсолютни величини на качествена оценка на нивото на избирателност на вниманието. В случай, че ИЛ има бал от 0 до 3, то е важно по самоотчета на ИЛ и от наблюдението на психолога в процеса на опита, да се изяснят причините за слабата избирателност. Такива могат да бъдат: силно емоционално преживяване; външни смущения, привеждащи в състояние на фрустрация ИЛ; скрито нежелание за тестиране и пр.

Повечето случаи на пропускане или намиране на скритите думи (в крайните им варианти) имат връзка с индивидуалния опит на ИЛ.

Избирателността на вниманието се поддава на тренировка. При ниски резултати, на ИЛ могат да се предложат и други аналогични тестове за развитие на уменията.

Много високото ниво на избирателност (IV ниво) свидетелства за феноменална психическа активност.

МАТРИЦА С ПРАВИЛНИ ОТГОВОРИ

БСЛЪНЦЕВТРГШОЦРАЙОНЗГУЦНОВОСТИХЕЪГЧАФАКТУИЗПИТТРОЧЛОСТОРИ ЯГШГЦПРОКУРОРГЦРСЕАБЕСТЕОРИЯЕНТСДЖЗБЪАМХОКЕЙЛТРОНЦДУРШРОЛП ФШУЙГЗХТЕЛЕВИЗОРБОЛДЖШЗХЮЕЛГШЬБПАМЕТШОГХЕЮЖИИДРОШЛПТСЛ ХЕНЗДВЪЗПРИЯТИЕЙЦУКЕНДШИЗХЪВАФПАПРОЛДБЛЮБОВЪАБФАРПЛОСЛДКН ЕСЛАСПЕКТАКЪЛЕЯЧСИМТУБАЮЖЮЕРАДОСТИВУФЦПЕЖДЛОРПНАРОДШМВТ ЛИЖТХЕГНЕЕКУКФЙШРЕПОРТАЖЗЖДОРЛАФЕВЮЭФБЪДЪКОНОКУРСЗЖШНАПТ ЙФЯЧАЦУВСКАПРЛИЧНОСТЕХЖЕЪЕЮДШШГЛОДЖЕПРПЛАВАНЕДТЛЖКВАЛАК ЕЗБЪТРЛШШЖНПРКАВКОМЕДИЯШЛДКЦУЙФОТЧАЯНИЕЙФРЯЧАТЛДЖЕТЪБЮН ХТЗФТАСЕНЛАБОРАТОРИЯГШДШНРУЦГРГШЩТЛРОСНОВАНИЕЗШЕРЕМИТДТ НТАОПРУКГВМСТРПСИХИАТРИЯБПЛМСТЧАЙФЯОМТЗАЦЕЬАНТЗАХТДКННОП