2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Тест за самооценка „Оцени себе си по качества” (7-10 г.)
Изследването е предназначено за деца на възраст 7-10г.
Стимулен материал
Набор от положителни и отрицателни качества и скала – вертикална линия, на върха на която се разполагат положителните значения, а в основата – отрицателните.
Инструкция: „Виж този лист. Тук са записани различни качества на хора – както добри, така и не толкова добри качества. Избери от тях тези, които считаш за най-добри и за най-лоши. А сега се опитай да оцениш себе си, разполагайки тези качества по тази вертикална линия. Тези черти, които считаш, че са най-развити у теб в положителна насока, постави на върха на скалата, а тези, които не са така добре развити –в основата на скалата”.
Провеждане на теста
В началото на изследването вниманието на ученика се насочва само върху избора на качества от списъка. От него детето избира по 5-6 от най-привлекателните и от най-непривлекателните. Тези качества детето подчертава в списъка. След това на детето се предлага да се самооцени и се обяснява как да разположи качествата по скалата. По време на работа изследователят не се намесва в процеса на оценяване, дори може да напусне за няколко минути стаята или да се занимава със свои неща. След окончателното завършване на работата, резултатите не се обсъждат с детето. Необходима е беседа, която може да се яви като начало на корекции, а тя се провежда едва след анализ на проведени с детето други личностни тестове.
Анализ на резултатите
При анализа на резултатите се обръща внимание на разположението както на положителните, така и на отрицателните качества. За адекватна се приема самооценка, при която няколко положителни качества са поставени в горната част на скалата, а 1-2 качества в долната или близо до нула.
Ако отрицателните качества са разположени близко около нулата, едно от тях попада в долната част на скалата и има едно в най-горната част, може да се говори, че детето като цяло приема себе си и своя Аз-образ, но не се идеализира и вижда и свои отрицателни черти.
Ако детето разположи всички положителни качества в горната част на скалата и достатъчно високо, а отрицателните – в ниската или около нулата, неговата самооценка е неадекватна и си приписва отсъстващи достойнства. Тази неадекватност може да бъде източник на агресивно поведение, конфликтност, тревожност или нарушения в общуването. Тези негативни прояви са свързани с това, че образът, който детето създава за себе си не съвпада с представите на другите хора за него. Такова несъвпадение възпрепятства контактите с другите и се явява причина за много трудности в социалната адаптация и асоциални реакции.
Ако детето обратно, разположи положителните качества близо до нулата или в ниската част на скалата, то независимо от това, къде са разположени отрицателните качества може да се говори за неадекватно занижена самооценка. Разполагането на отрицателните качества утежняват (ако са поместени към върха на скалата) или в известен смисъл подобряват общата структура на самооценката по отношение на адекватност. За тези деца като правило са характерни тревожност, неувереност в себе си, стремеж да разполагат събеседниците си, особено възрастните, склонни са към отстъпки за тяхна сметка. Понижената самооценка може да бъде свързана и с асоциалност, агресивност, особено в онези случаи, когато от детето настойчиво се изисква да изпълни свои задължения, от които то се страхува и изпитва неувереност в справянето с тях.
141# Методика за диагностика на емоциона...
1064# Методика за определяне агресивност...