Психология :: Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност”

Водещият напомня на участниците: „Всички ние се страхуваме от нещо. Освен от познати хора, които например биха ни написали двойка, ние най-вероятно се страхуваме и от съвсем непознати. В това няма нищо срамно.” (Водещият може да разкаже пример за подобен страх).

След това водещият дава следната инструкция: „А сега си спомнете или си представете една такава ситуация, при която сте изпитвали страх от хора, които въобще не ги познавате. Напишете тези свои страхове на листа, който ви е даден, след това го сгънете и пуснете в тази шапка.” Водещият събира всички листчета и ги размесва в шапката.

След това всеки участник взима по едно от листчетата със страхове и разказва какво мисли точно за този страх.

= Изпитваш ли и ти точно този страх?

= Защо у този твой съученик или въобще при човек може да се появи този страх?

= Оправдан ли е този страх? какво те кара да мислиш, че е оправдан?

= Ако не е оправдан, то тогава, защо хората го преживяват все пак?

= Какво би посъветвал съученика си, преживяващ този страх? Как би могъл да се справи с него?

Обсъждане

= Защо се страхуваме от някои хора, които дори не познаваме?

= Може ,ли някой друг да се страхува от нас?

= Винаги ли тези страхове са оправдани?

= Могат ли различията да бъдат плашещи?

= Как можем да се научим да не се страхуваме от различията?

= Как мислите, има ли връзка между информацията, с която разполагате и преживяването на страх, което изпитвате?

Домашна работа

Проведете разговор с родителите си и ги попитайте, когато сте били малки деца, как сте реагирали, когато в къщи пристигне непознат човек и ви поздрави или ви попита нещо. Попитайте ги също, какви страхове сте имали, от какво сте се плашили. Помислете, защо сега не изпитвате страх от тези неща?

Пример за формиране на предразсъдък /из „Човекът – социално животно” – Елиът Арънсън/

В изследване, проведено от Кенет и Мейми Кларк, Филип Голдбърг доказва, че жените са научени да се считат за по-нискостоящи в интелектуално отношение от мъжете. В един от своите експерименти Голдбърг моли известен брой студентки да прочетат няколко научни статии и да ги степенуват по компетентност на автора, стил и прочее. На някои от студентките се обявява, че определени статии са писани от мъже (например Джон Т. Маккей); на останалите участнички се казва, че същите статии са писани от жени (например Джоун Т. Маккей). Студентките дават много по-високи оценки на статиите, писани от мъже, отколкото на статиите, писани от жени. Същият резултат е бил наблюдаван и когато статиите са третирали проблеми, за които обикновено се смята, че са от компетенцията на жените, като началното образование и диетологията. С други думи, тези жени са се „научили да си стоят на мястото” — те считат, че написаните от жени статии по принцип са по-слаби от статиите, написани от мъже. Друг експеримент (Кенет и Мейми Кларк) показва, че чернокожите деца са се научили да оценяват черните кукли по-ниско от белите. Това е наследството на общество, пълно с предразсъдъци.

СВЯТ НА РАЗЛИЧИЯТА

Възраст: без ограничения

Продължителност: 90 мин.

Цели:

= да бъде практическо осъзнато преимуществото на разнообразието в обществото;

= да се подобри процеса на комуникация в групата.

Стимулен материал: Набор от цветни моливи или флумастери – от 4 до 8 цвята и малки етикети (лепенки) в същите цветове. Броят на етикетите от всеки цвят да бъде в различно количество, като един от цветовете следва да бъде представен само с един етикет (лепенка).

Провеждане на упражнението

Водещият раздава на всички цветни листчета. Избора на цвят е случаен. Участниците, без да говорят трябва да се открият и се събират в групи по цвят. След това на всяка група се раздават моливи с цвета на групата и листове хартия Всеки участник получава собствен молив, който не бива да предоставя на никого.

Инструкция: „А сега получавате задача. Трябва да нарисувате улица в града. Тази задача има конкурсен характер, като победителят в групата ще получи приз.” Групата започва да работи. Отпуска се време около 15 минути.

Част 1.

По време на първата част на упражнението е много важно да се създаде усещане за активно съревнование между групите, чувство за съперничество и конкуренция, които участниците ще трябва да преодолеят по-късно. За тази цел, водещият моли участниците да помислят за име на своята група, в изписването на което следва да включат своите цветове. Нека част от групата да работи над лозунга, докато останалите рисуват.

В качеството на жури се канят по-старши ученици или учители. С тях се постига предварителна договорка.

След като приключи работата на групите, участниците получават възможност да представят своето име, лозунг и картини. Журито оглежда рисунките на всяка група и поставя на всички групи еднакво нисък бал. Водещият обявява, че никой не може да получи награда.

След това водещият пита за личното мнение на участниците за това, защо са били получени тези резултати, какви са причините. Когато групата заяви, че причината е в това, че всичко е в един цвят, водещият незабавно заявява: „Ще ви отстъпя в такъв случай допълнително време да помислите по този въпрос.” Ако учениците не се досетят, водещият незабелязано може да подхвърли, че решението се крие в обединението на групите.

Когато участниците образуват група от различни цветове, водещият им раздава голям нов лист, за да нарисуват своя цветен град. Много е важно всеки ученик да даде своя принос в рисуването, независимо колко добър художник е. След това водещият удостоява групите с малка награда – например бонбони. Създадената рисунка може да бъде поставена на стената в класната стая. Тя трябва да има име, дадено от самите ученици.

Обсъждане:

= Трудно ли ви беше да намерите съучениците с вашия свят?

= Как се чувствахте като член на голямата, многочислена група?

= Какво чувстваха останалите, когато намираха „свои”?

= Как се чувстваше ученикът, който остана един?

= Какво чувствахте в отношението на другите групи? Искаше ли ви се да вашата група да стане по-голяма, по-силна, по-добра, по-успешна?

= Какво почувствахте, когато всички получихте еднакво нисък бал?

= Трудно ли ви бе да се договорите, за да започнете да рисувате заедно?

=Получи ли се съвместно нарисуваната картина по-добре, отколкото ако бяхте рисували с един цвят?

Част 2.

= Приведете примери за различията в живота на „червени”, „зелени” и „сини.”

= Дайте пример за разнообразието в класа и в живота въобще.