Поведението на човек зависи от нивото на самооценката му, която може да оказва различно влияние върху взаимоотношенията му с другите хора. При това, съответната самооценка ще бъде подкрепяна и утвърждавана от множество обратни връзки (сигнали на другите към нас).

По тази причина хората с висока самооценка се държат уверено, често като победители – поведение, което им носи признание и възхищение. Те са много по-малко тревожни от тези с ниска самооценка, но такова поведение може да ги доведе до отхвърляне от страна на другите.

Хората с ниска самооценка попадат в омагьосан (порочен) кръг от поведенчески стереотипи и негативни очаквания.  Те се чувстват обикновено безпомощни и слаби, държат се пред другите по този начин и получават от тях съответната реакция. Така хората, които са потиснати и с ниска самооценка страстно желаят признанието и приемането си от страна на другите, но практически тяхното поведение води към обратното – оказва се, че те са отхвърлени, нехаресвани, не получават това от което жизнено се нуждаят – близост и признание. Този техен проблем се явява основен проблем на адаптацията им сред своето обкръжение (приятелски, професионален или друг кръг).  Тези, които имат ниска самооценка и се подлагат (търпят) на унищожителна критика, много често биват отхвърляни от обкръжаващите ги. Освен това, тяхното потиснато (депресивно) настроение оказва понякога  заразително и оцветява в мрачни цветове всички останали.

Хората с висока самооценка са склонни да оценяват по-често положително себе си, в сравнение тези с ниска самооценка.

Оценката от страна на другите не винаги може да съвпадне със собствената оценка за едни или други наши качества. Изследвания доказват, че само пробивните и активни хора с висока самооценка за своите качества, се възприемат от другите като действителни притежатели на тези качества. В същото време тези хора не биха били привлекателни и алтруистични, хора,  на чиято поддръжка може да се разчита. 

Не е задължително хората, позитивно оценяващи себе си, да бъдат по същия начин оценявани от другите хора.  Това има голямо значение за работата в екип или адаптацията в работната социална група (ученически клас; трудов колектив и пр.). В този смисъл високата самооценка не е критерий за наличието на способностите на човек да се интегрира в екипа. А ако именно този човек е склонен към обезценяване на другите, то това води до появата на доминиращо и високомерно поведение.

Хората с ниска самооценка полагат големи стремежи, ориентирани към социално признание, при това те остават малко инициативни при установяване на контакти. Те се държат твърде внимателно, подозрително, предпазливо, защитно, в някои случаи дори параноично, боейки се да не бъдат отхвърлени. В този свой стремеж те са склонни да правят необосновани отстъпки и компромиси, дори със самите себе си, причинявайки си дискомфорт – това са т. нар. „добряци“.

Тези, които високо оценяват себе си, са готови да поемат рискове в междуличностните отношения. Вероятностите от неуспех в отношенията не ги възпрепятства по пътя към целите им, които се стремят да постигнат, за разлика от тези, които подценяват себе си („Ще отстъпя (ще се съглася; ще премълча и т.н.), за да не си разваля отношенията с тях (за да не бъда отхвърлен.“).  Тези, които оценяват високо себе си, като цяло имат в по-ограничена степен изразена потребност от социално признание и от установяване на контакти. Същевременно, когато при тях възникне потребност от контакти и общуване, те проявяват завидна инициативност и активност, в т.ч. поемат рискове, за разлика от хората с ниска самооценка, за които тези контакти са извънредно важни, но в тази дейност те са извънредно пасивни.

Самооценката е преди всичко нагласа по отношение на себе си. Тази нагласа намира своето изражение в това, как човек се държи по отношение на другите хора. За да запази и  утвърди своята самооценка в социалната среда,  човек нерядко (често несъзнателно) прибягва към изкривяване на възприятието за реалността, ако последната е заплаха за неговата самооценка. Това са т. нар. когнитивни изкривявания. Така например, хората на които е присъщо чувството за вина при конфликти и неуспехи, много по-лесно отхвърлят тази вина и я вменяват на други хора.  Нерядко се наблюдава когнитивно изкривяване, произхождащо от възприятието за самия себе си и другите значими хора в розова светлина – ако определена незаслужено позитивна оценка на другия съвпада или повишава  нашата собствена. Същевременно поведението на другия може да се интерпретира различно, в зависимост от базовото ни отношение към него и от това, каква роля играе той в текущата самооценка на човек.

Хората с повишена самооценка твърде често са склон ни да поемат върху себе си отговорност за своето поведение.  Хората с ниска самооценка – обратно, те приписват на себе си извънредна (реална или въображаема) отговорност за проблемите. При това този, който не счита себе си за виновен за конфликта, ще бъде оценяван от другия като високо отговорен човек, а този, който приписва на себе си вина, често описва партньора си като безотговорен.

Много често е наблюдаван феномен, при който човек се стреми да завоюва симпатиите и съчувствието на другите, чрез самокритични изказвания. В действителност, ако човек се проявява в групата самокритично, той може да бъде възприет като човек лишен от претенции. Дори съществува опасност да бъде възприет за непривлекателен и некомпетентен (особено ако е подложен на изразени и продължителни съмнения към себе си). Ако човек демонстрира превъзходство и се старае да повишава своя престиж, то той често се възприема като твърде компетентен, но същевременно рискува да наруши с това си поведение хармонията в отношенията в групата, към която принадлежи.

Като цяло партньорите по общуване се адаптират по стил един към друг.  Така например, ако единият партньор е самокритичен, то другият по правило ще се държи скромно.  Ако единият полага усилия да повиши своя престиж, то другият също ще оценява себе си позитивно.

Да бъде приет и да принадлежи към групата е исторически развиваща се екзистенциална човешка потребност, гарантираща  оцеляването на отделния човек. Установено е, че ниската самооценка не е причина за социални проблеми, а  съпровожда тези проблеми.  Социалната изключеност се явява в твърде голяма степен източник на лични проблеми (например, безпокойство, тревожност, страх, усещане за самота) и ниска самооценка. С други думи, ниската самооценка на човек в групата (ученически клас, приятелски кръг, трудов колектив) може да показва неблагополучен групов климат, в който отделния индивид се чувства неприет, изключен и преживява заплаха за неговата базова потребност от принадлежност към социална група.

Усещането за изключеност може да доведе до поява на проблемно поведение, което в името на краткосрочни изгоди (повишаване на самооценката), може да доведе до дългосрочни проблеми. Например, включването на детето в определена асоциална група, за да избегне самотата и усещането за безполезност; употребата на наркотици и алкохол, за да бъдеш приет от „своите“ членове на групата. Такова поведение може да доведе до значително снижаване на самооценката. Неуспехите в другите житейски сфери и техните физически и социални последици от такова поведение могат допълнително да снижат самооценката.

Самооценка и семейни (партньорски) отношения

Високата самооценка се намира в тясна връзка с УВЕРЕНИЯ СТИЛ НА ПРИВЪРЗАНОСТ. Такава връзка се открива в нивото на самооценка на хората, които се намират в семейни или партньорски отношения.

Ниската самооценка често се явява голям проблем в семейните и партньорски (приятелски, професионални и пр.) отношения,  тъй като хората с ниска самооценка и постоянни съмнения в себе си непрекъснато търсят и искат признание от страна на партньора.  Този тип поведение твърде много напряга другия, който преживява също непрекъснато повишен натиск, в резултат на което се появява неговото сепариране (нерядко несъзнавано дистанциране, отделяне).  По този начин претенциите и потребността от по-голяма любов и близост на единия партньор се трансформират в стратегия на отказ от другия. Това от своя страна предизвиква при човека с ниска самооценка нов прилив на претенции към своя партньор, който от своя страна усилва тенденцията на отделяне.

Важното е да се осъзнае, че семейните (партньорски) отношения могат да бъдат използвани от хората за повишаване на своята самооценка – било то за сметка на унижението на другия или обратно, за сметка на поддръжката на другия. За стабилността на партнирането е полезно и двамата не само да се поддържат един на друг, а и взаимно да обменят позитивни  изказвания един на друг.

Хората със силни съмнения в себе си и с ниско самочувствие, често не могат да повярват, че другият ги харесва и обича.  Търсенето на близост с партньора винаги е засенчено от безпокойство по повод възможността (често измислена, въображаема) да бъдат отхвърлени.  Такива хора не оценяват доброто отношение с партньора си и оценяват себе си като все по-малко достойни за обичта му. В резултат тези хора все по-малко са доволни от своите отношения и все по-малко са оптимистични за бъдещето.  Те се държат тревожно, неуверено, много са чувствителни на най-малка критика и постоянно изискват от своите партньори признание и потвърждение, че са любими и обичани.  Отношенията са поставени под риск и заплаха, тъй като се предполагат неадекватни реакции на най-малки забележки, които предизвикват в партньора негативни чувства.  Изискващото поведение (претенциите), насочено (изглеждащо) към укрепване на отношенията с партньора, води до напълно противоположен резултат: страхът от изоставяне и отхвърляне провокира такива тенденции, дори и в един много търпелив партньор.

            Отхвърляне.

При хората с висока самооценка, ако преживеят опит за отхвърляне, като правило се наблюдава по-голяма интензивност, насочена към дейността. Активността в работата им помага да запазят нивото си на самооценка.  При хората с ниска самооценка се случва обратното,  всички техни мисли са обсебени от негативни преживявания за раздяла. В резултат те не могат да се съсредоточат върху своята дейност и страдат, а това още повече срива самооценката им.  Аналогичен е процеса и при децата (учениците) – когато едно дете не успява да се адаптира в социалната си среда (учебния клас, приятелски кръг) то страда, защото преживява отхвърлянето от групата или приятеля (при децата това отхвърляне е още по-жестоко).

Високата самооценка често води до това, че при неуспех, човек не се предава бързо, не прекратява усилията си, а продължава да генерира и си поставя цели, вярва в успеха, дори тогава, когато ситуацията не предполага обективни условия за успех. Подобна е реакцията на тези хора и любовните взаимоотношения (т. нар. „неразделна любов“) – те продължават упорито, независимо от многократните повторения на отказ, да се стремят и домогнат до обекта на своята страст.

Отхвърлянето като защита от възможността да бъдеш отхвърлен.

По данни на Мюрей и Холмс. Хората с висока самооценка често се оказват уверени в любовта на своя партньор. За тях отношенията с партньора са тихо пристанище, в което могат да изчакат преминаването на житейските бури.  Обратно, хората с ниска самооценка и предполагаемата и подозрителност, поставят под съмнение, че техния партньор ги оценява и обича.  Освен това, те често си позволяват да говорят за своите отношения  (които така страстно се опитват да запазят), като малко значими за тях, а партньора си оценяват далеч непозитивно. Тази реакция се счита за несъзнавана защита на очаквания крах във взаимоотношенията, от който тези хора непрекъснато се опасяват.

Съмненията подтикват съмняващият се да полага непрекъснати усилия да подтиква своя партньор към потвърждаване на неговата любов. При нарастващото усещане за заплаха от прекратяване на отношенията, такива хора се опитват да обезценят (девалидизират) в своите собствени очи както другия, така и самите отношения, а на опитите за сближаване от страна на партньора реагират често с „хладен отказ“.

По данни на Мюрей и Холмс, хората с ниска самооценка (тази, която се базира основно на външни източници, оценки и одобрения), всяка привързаност крие опасност от раздяла и отхвърляне.  На такива хора може да се помогне не толкова чрез уверения в любов и привързаност, колкото с преход към едно ново ниво на безоценъчни отношения.

От гледна точка на теорията за конструктите на личността на Дж.А.Кели,  не трябва да се поставя акцент върху позитивната противоположност на това, че човек се страхува (например, в случая на конструкта: „признание – отхвърляне“,  „обича ме – не ме обича“), тъй като мислите за позитивния полюс неминуемо привеждат човек към мисли за негативния полюс, към страх от загуба.  Трябва да се работи в неутрални конструкти, например „разбиране – неразбиране“, „неприемане – приемане“, т.е., ако проблема бъде трансформиран от сферата на  фантазията и негативните очаквания (където влиянието на човек върху обстоятелствата и резултатите е незначително) към сферата на реалността (където човек може да влияе на обстоятелствата и на своето поведение).

Ниската самооценка и самоактуализиращото се пророчество.

Катц и Джойнер отбелязват, че хората с ниска самооценка непрекъснато изискват потвърждения и позитивни отзвуци от страна на партньорите си, те не могат да достигнат степен на увереност в неговите положителни изказвания (непрекъснато се съмняват и подозират). Причината тук е в това, че позитивните послания на партньора противоречат на собствената им негативна оценка и негативни очаквания. Оказва се, че за тези хора осреднените негативните оценки са за предпочитане, отколкото открито и явно позитивните оценки, които се интерпретират като неискрени и криещи в себе си заплаха от разочарование.

Стремежът към признание и демонстрация на любов подтиква такива хора към все по-нови и нови изисквания към партньора.  Независимо от реакцията на партньора,  тяхното поведение на взискателен човек с ниска самооценка винаги ще изразява недоволство: негативните реакции на него не му харесват сами по себе си, а в позитивните не може да повярва. И той винаги реагира, „хващайки“ партньора за гърлото с думите „Действителни ли ме обичаш?“.  Така рано или късно партньорът, уморен от такъв тормоз ще започне наистина да преживява чувство на раздразнение към другия, който от своя страна още повече ще изпитва притеснение и  безпокойство, и с нови сили ще се опитва да се домогва до търсеното признание.

Така се формира порочен кръг, който може да задържи двойката в дисфункционално състояние, но е напълно възможен и друг изход – разрив в отношенията. По този начин, човек с ниска самооценка и негативни очаквания въвежда сам себе си в беда, която сътворява със собствените си „ръце“.

Самооценка и оказване на помощ.

            Що се отнася до оказването на помощ, то тя се приема толкова по охотно, колкото повече сходни и общи потенциали имат лицето на което се помага с другия партньор. По принцип, човек възприема другия като толкова по-привлекателен, колкото повече сходства забелязва в другия.

            Оказването на помощ може да се осъществи на алтруистична или егоистична основа.  Алтруизмът в този смисъл означава съдействие на другия и съчувствие към него, егоизмът -  помощ за другия с цел, получаване  за себе си на определени преимущества (например, такива като повишаване на самооценката, поради факта, че човек се представя като компетентен и морален).

            Позитивната самооценка може да бъде както причина, така и следствие на (от) оказаната помощ на другия. Стремежът да защити своята самооценка може да окаже съществено влияние на готовността за оказване помощ на другия – в случаи, когато оказваната помощ може да намали преимуществото над този друг и когато се явява предмет на гордост на човека.  По тази причина, когато определените области не засягат самооценката на човек, той охотно помага на свои и на чужди. В същото време, ако помощта за своите по описаната по-горе схема заплашва на наруши самооценката, то той ще по-склонен да помогне не на своите, а на външните.

            В много ситуации помощта се оказва полезна – човек получава поддръжка при изпълнение на някаква задача, но ползата може да се изразява още и в намаляване на загубите.  Факт е, че когато човек не може да изпълни определена задача със свои сили, тогава той може да възприеме другите като заплашващи самоуважението му и да се почувства унижен.

            Особено унищожителни за самооценката е помощ, получена от хора, чийто статус в очите на човек е по-нисък от неговия.

            Твърде унизителна може да бъде и помощта без възможност за „разплата“ в бъдещето, т.е. приемането на безвъзмездна услуга може да повлияе крайно негативно върху самооценката.

И накрая, сериозна заплаха за самооценката са ситуациите, в които човек вижда себе си като неудачник, т.е., приписва изцяло на себе си причините за неуспехите и мисълта, че има нужда от чужда помощ.

Хората с висока самооценка възприемат много често приемането на чужда помощ като несъответстваща на техните представи. Те приемат с нежелание помощ от хора, които се намират на едно заедно с тях – такава помощ неизбежно е съпроводена от въпроса: „А не мога ли аз сам да се справя?“. По-леко те приемат помощ в случаите, когато могат да се „разплатят“, т.е. да върнат дълга, което се обяснява с възможност за контрол. Ако получената помощ предполага  дълъг период, то хората с висока самооценка са по-малко готови да я приемат в сравнение тези с ниска самооценка.

В същото време, разбирането за помощта на хора с много ниска самооценка може да бъде мъчително, отколкото за хора с крайно висока самооценка. Последните знаят своите силни страни в други области и това действа като компенсиращо. Същевременно хората с ниска самооценка търсят активна социална поддръжка (включително специализирана) в проблемни ситуации, в сравнение тези с висока самооценка.

Съотношение между неуспехите и усещането за отхвърленост.

Отношението на един човек към друг може да се колебае в зависимост от постиженията или от поведението на последния.  Така например, похвалите за успехи или за послушание, могат да се заменят с хладнина, дистантност, обвинения за провал или „нежелано“ поведение. Такова отношение към другия може да се характеризира с формулата: „Аз те обичам и харесва, ако ти отговаряш на моите очаквания!“.  Такова отношение (особено при децата) може да доведе до снижаване на самооценката, когато човек мисли за себе си: „Аз съм ценен, само ако ме признават и ме хвалят!“.

Хората с подобни нагласи и ниско ниво на самоуважение могат лесно да смесят (миксират) усещането за успех и признание от страна на другите със собствените си неуспехи с чувството за отхвърленост от другите.  Този патерн на мислене се базира на убеждението: „Щом другите не ме обичат и те не заслужават обич!“, т.е., винаги когато отношенията не се развиват така както очакват, те губят увереността в себе си, тяхната самооценка се разрушава и отношенията им с другите хора се оказват под заплаха.

Реакциите на хората към неуспехите се намират в тясна връзка със самооценката им.  Ако чувството за самоуважение е високо, то човек реагира на неуспехите и проблемите от позиция на самодостатъчност, ако самооценката е ниска, то на преден план излизат тревожност и страх.

Хората с висока самооценка често са „учудени“ при неуспехи, като обикновено игнорират или отричат, или реагират бурно, проявявайки черти на упорство, конфронтация, враждебност, непокорство и арогантност.

Ниската самооценка често се проявява в случай на неуспех като извънредна дружелюбност и любезност. Такива хора живо търсят признание и утеха.  Те не са уверени в признанието и приемането им от другите, защото всички свои усилия  насочват към съответното очакване на другия.  Те са силно притеснени, че могат да бъдат отхвърлени и по тази причина се стараят да бъдат приети от другите хора, да създадат с тях хармонични отношения, да не се лишат от толкова необходимите за тях обич и снизходителност.

Забележка: С големи букви са  отбелязани термини, по които са разработени отделни материали.

01.10.2017г.

К.Кунчев