Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2017 16:00 - Психологическа корекция на агресивното поведение при децата (Смирнова. Т.П) - трета част
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 989 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                 Психологическа корекция на агресивното поведение при децата

                                                             (Смирнова. Т.П)

              Психологически практикум – диагностични критерии; корекционна                                                            работа; психологически методики.

                                                                 (трета част)

 

2.2.Принципи на корекционна работа.

Агресивните деца са от категорията деца, които най-често са осъждани и отхвърляни от възрастните. Неразбирането и незнанието са причина агресивното поведение да води до това, че агресивните деца да предизвикват във възрастните открита неприязън и неприемане като цяло.

Взаимодействието с възрастните, готови да го разберат и приемат, дава на агресивното дете безценен опит (възможно той да е първия в неговия живот) за това, че възрастните са различни, а светът не е толкова лош, което може да окаже положително влияние върху базовото доверие на детето към хората и света като цяло.

При работата с агресивните деца е важно психологът да се отнася с уважение към вътрешните им проблеми. За агресивните деца е необходимо да получат положително внимание от страна на възрастните към техния вътрешен свят, в който са се натрупали много разрушителни емоции и с които те самостоятелно не са в състояние да се справят. За агресивното поведение като правило много допринасят болката, разочарованието и отхвърлянето.  Агресията е реакция на „неудовлетворени базисни психологически потребности от любов, уважение, приемане и нуждата от другите (Хипенрайтер, 1997г.).

Без положително внимание и приемане личността на детето от страна на психолога, цялата корекционна работа ще бъде обречена на неуспех, тъй като детето скоро ще загуби доверие към него и ще оказва съпротива при по-нататъшната работа.

В същото време в процеса на корекционната дейност с агресивното дете, психологът не трябва да играе ролята на „добрата леля“ или „добрият чичко“,  тъй като за тези деца е необходимо конструктивна, действена помощ при отреагиране на травмиращите ситуации, а също и преработване на навиците за саморегулация и контрол.

Психологът трябва да заема безоценъчна позиция: да не дава оценки от типа „не трябва така да се говори“, „не трябва така да постъпваш“, „как си могъл да кажеш/направиш това“ и пр., тъй като подобни забележки не способстват укрепване контакта с детето.

С цел провеждане на успешна корекция, могат да бъдат изведени следните принципи върху които се изгражда взаимодействието между психолога и детето в хода на съвместната работа:

-контакт с детето;уважително отношение към личността на детето;

-положително внимание към вътрешния свят на детето;

-безоценъчно възприятие към личността на детето и приемането му в цялост;

-сътрудничество с детето – оказване на конструктивна помощ, отреагиране на проблемните ситуации и формиране на навици за саморегулация и контрол.

2.3.Корекционна работа, насочена към обучение на детето в приемане способи за изразяване на гнева, а също и отреагиране на негативни ситуации като цяло. Методи, техники и упражнения.

В.Оклендер отделя 4 стадия за отреагиране на гнева (В.Оклендер, 1997).

Първи стадий – „предоставяне на децата на практически приемливи методи за изразяване на гнева по безопасен начин във външен план“.

Втори стадий – „помощ на децата за достигане реално възприятие на чувството за гняв и подпомагане за емоционално отреагиране на този гняв (и ситуацията като цяло) „тук и сега“. В този случай е добре да бъде нарисуван гневът със цветове или да бъде моделиран с пластилин – зрително обозначаване на своя гняв. Много често при децата образът на техния гняв се отъждествява с насилника, с тези обекти, към които непосредствено е адресиран гневът.

Трети стадий – „предоставяне на възможност за пряк вербален контакт с чувството за гняв: „нека да кажат всичко, което им е нужно да кажат и за когото трябва“ (В.Оклендер, 1997). Обикновено след подобна вербална експлозия (понякога те крещят и плачат) настъпва трансформация в зрителния образ на гнева в позитивна посока; децата стават по-спокойни и открити в по-нататъшната работа.

Четвърти стадий – „обсъждане с децата какво ги кара да се гневят, в какви ситуации най-често се случва това, как самите те разбират това и как се държат по това време“ (В.Оклендер, 1997). Важно е детето да се научи да осъзнава и разбира своя гняв и впоследствие да се научи да оценява ситуациите, за да може да направи избор между откритата (асоциална) проява на гнева или проява приемлива в социално отношение форма.

Задачата на психолога в стадия на отреагиране на гнева се състои в оказване помощ на детето в посока освобождаване на неговите истински преживявания (болка, обида), които често  се крият зад външното проявление на гнева. Освен това е необходима помощ за да може детето да промени възприятието си към ситуацията в нейната цялост – от травмираща и негативна към изцяло позитивна.

Пример:

Миша (името е променено) на 8г. – един от добрите в училище ученици, в което аз работех. Миша се отличаваше с неуравновесеност, раздразнителност, повишена агресивност.  Родителите на Миша бяха разведени, но бащата два пъти седмично посещаваше детето (в семейството има още един по-малък брат) с цел възпитанието им. „Възпитанието“ беше в основен елемент в живота на Миша. Бащата се интересуваше единствено от учебната дейност, която спонсорираше. В случай на получена тройка (което се случваше не толкова често – Миша не беше лош ученик, по-рано закупените играчки се отнемаха и се провеждаше „възпитание“ с колан. Майката се страхуваше да се застъпи за сина си: тогава бащата „изпадаше в ярост“ и всички вкъщи бяха виновни, но най-вече тя.

Цялата тази информация беше получена в хода на корекционната работа. В този ден Миша се беше борил с деца от неговия и паралелния клас, отказал да влезе в час, скъсал бележника си, ритнал гардероба с крака си. Когато пристигнах, учителката буквално се втурна към мен с молба „да направя нещо“.

Като начало аз предложих на Миша да изрази (покаже) всичко което чувства, използвайки пластилин и лист хартия. (Парченцата пластилин изискват сила за да бъдат моделирани върху хартия и прекрасно канализират агресията освен това се получава много интересен колаж). Миша взе първо черен, после кафяв, а след това червен пластилин и започна яростно да го разтрива върху листа. Натискайки пластилина, първоначално той започна да крещи: „Ненавиждам те!“, „Ще видите всички!“, „Не искам да те виждам!“, „Ако още веднъж ме извикаш, аз ще избягам!“, „Ако ще веднъж ме удариш, ще те убия!“. След това той започна да плаче, но не прекратяваше работата си. Пластилинът върху хартията започна да придобива форма на космически кораб с остри крила. Аз попитах Миша: „Какво е това?“. Миша отговори, че това е неговия баща, който лети в космически кораб и още, че той е много зъл.

В долната половина на листа, Миша започна нова композиция с бял пластилин. „А това съм аз с ракета. Аз имам много силна ракета. Сега ще бомбардирам този кораб така, че от него нищо няма да остане“.  Към ракетата бяха прикрепени множество оръжия и Миша започна интензивен обстрел на кораба.  Миша престана да плаче, видимо се успокои и каза: „Добре, той е разстрелян, той вече разбра всичко и повече няма да ме бие“. След това той направи малък мъж от бял пластилин,  залепи го  на върха на бащиния кораб и каза: „Сега татко е добър“, дълбоко въздъхна и попита, може ли да отиде при децата (в това време започна междучасието, чу се училищен звънец). Освободих Миша, съпровождайки го до вратата. Излизайки в коридора той видя момчетата от своя клас, с които се беше борил малко преди това. Той радостно побягна към тях и без да говори ги прегърна,а те отговориха със същото.

След срещата аз позвъних на бащата и го помолих за среща. В коректна форма обясних на таткото какво се случва с неговото дете. За времето, през което работех в училището, бащата повече не упражни физически наказания спрямо Миша. Надявам се, че така е продължило и после.

Упражнения за обучение на детето в приемливи способи за разреждане на гнева и агресивността, а също и отреагиране на негативни ситуации като цяло.

В първия стадий на отреагиране на гнева най-ефективни и широко използвани от психолозите при работа с деца се явяват следните методи и способи:

1.мачкане и късане на хартия.

2.нанасяне на удари по възглавница, топка, боксова круша.

3.тропане с крака.

4.силен вик (използва се подходящ съд гърне, кофа, тръба).

5.мачкане с крака на пластмасова бутилка (например, 5-10 литрова от минерална вода).

6.писане на лист на всички думи, които детето иска да каже, след което хартията мачка и накъсва на парчета.

7.мачкане на пластилин върху хартия или картон.

8.стрелба с воден пистолет, игра на батут, надуване и пукане на найлонови торбички (в домашни условия).

За да бъде корекционната работа по отреагиране на гнева ефективна и успешна, не е достатъчно да бъдат използвани само тези методи. Необходимо е да се помогне на детето да отреагира негативната ситуация като цяло и да се избави от целия комплекс травмиращи преживявания.

Следващите упражнения, развити подробно и постъпково дават възможност работата на психолога да се изпълни с конкретно съдържание; включване на някои психотерапевтични прийоми (арт-терапия, телесно-ориентирана терапия, гещалт-терапия, работа с образи, НЛП) и позволява да се отговори не само на въпроса „Какво да се прави?“, но и „Как да се направи?“.  

Източник:


image




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816827
Постинги: 2164
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031