Психологическа корекция на агресивното поведение при децата

                                                              (Смирнова. Т.П)

            Психологически практикум – диагностични критерии; корекционна                                                            работа; психологически методики.

                                                              (четвърта част)

Упражнение 1 ПЛАСТИЧНО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ГНЕВА, ОТРЕАГИРАНЕ НА ГНЕВА ЧРЕЗ ДВИЖЕНИЕ (може да се изпълни групово и индивидуално)

1. Помолете детето да стане и да заеме произволна поза (или да седне). След това го помолете да помисли за такава ситуация (или човек0, която предизвиква в него най-силно чувство на гняв.

2. Помолете го да се съсредоточи върху своите усещания и да обърне внимание в кои части на тялото ги усеща най-силно.

3. След това го помолете да стане (ако е било седнало) и да започне да извършва движения по такъв начин, че максимално да даде воля и да изрази чувствата си (негативните си усещания), които изпитва.При това, подбудителният импулс за движенията трябва да произлиза от онази част на тялото, където негативните чувства (усещания) са били най-силни. При това не е нужно да контролира движенията си, важно е да изрази чувствата си.

4.Обсъдете упражнението:

-леко ли му е било по време на изпълнението;

-в кое е срещнал затруднение;

-какво е почувствал по време на изпълнението на упражнението;

-променило ли се е състоянието му след изпълнението на упражнението.

Упражнение 2 РИСУВАНЕ НА СОБСТВЕНИЯ ГНЯВ (моделиране с пластилин или глина) – изпълнява се индивидуално).

За изпълнение на упражнението са необходими лист хартия за рисуване, цветни моливи, флумастери (пластилин, глина).

1.Помолете детето да помисли за такава ситуация (човек), която предизвиква в него чувство на гняв, агресия.

2.Помолете детето да забележи в кои части на тялото то усеща най-силно  своя гняв. Обсъдете това с детето.

3.Когато детето започне да разказва за своите усещания, попитайте го: „на какво прилича твоя гняв?“, „Можеш ли да го изобразиш във вид на рисунка или да го моделираш във фигурка с пластилин?“

 Обикновено децата с желание откликват на рисунката. Често чувството на гняв се асоциира с огнена лава, избухнал вулкан, черен ураган, дракон, разярен тигър, пантера или с конкретния агресор, който е предизвикал най-силни негативни чувства.

4.Важно е да се обсъди с детето рисунката, проявявайки към него искрен интерес и да се отбележи:

-какво е нарисувал;

-какво чувства детето, когато рисувал своя гняв;

-може ли да поговори от името на рисунката (за откриване скрити мотиви и преживявания).

-променило ли се е неговото състояние, когато напълно е довършил рисунката (виж рис. № 1)

            5.По-нататък може да попитате,  какво иска да направи с тази рисунка.

Някои деца крият рисунката, други плачат или я захвърлят – всяко постъпва различно, но повечето от тях отбелязват, че „тяхната рисунка сякаш е станала друга“ (като правило се променят цветовете, размера, а понякога и самото съдържание в позитивна посока (виж. рис. № 1а). В този случай е добре да се помоли детето, да изобрази новия променен вариант (виж. рис. № 1а) и да се направи ново обсъждане (например, огънят от рис. № 1 се е превърнал в цвете):

-какво чувства, когато е рисувал втория път;

-да се попита би ли желал да говори от името на новата рисунка;

-какво се е променило в неговото състояние сега.

6.Често в хода на рисуването (моделирането) на своя гняв (ярост, агресия), детето прави изказвания (коментари) за всичко, което той  мисли по повод всяка ситуация и всеки агресор. Не е нужно да се прекъсва, защото колкото по-пълно детето се изрази, толкова повече това ще способства за промяна на образа в позитивна посока, а следователно, позитивно ще се промени състоянието му като цяло (И. Фурманов, 1997).

Пример:

Альоша, 10 години:

„Този огън е смесен с тъмнината. Когато аз се ядосам, той става голям. Искам да го залея с вода и водата да бъде много-много. Тогава пламъкът и тъмнината ще изчезнат и вместо тях ще порасне красиво цвете.“

Разказ от името на изображението (рисунката):

„Това цвете е добро. То расте нас вълшебна поляна. Всеки копито го докосне, става добър. Това цвете иска да бъде обичано и да бъде поливано (неудовлетворена потребност“)

Упражнение 3 ГАЛЕРИЯ НЕГАТИВНИ ПОРТРЕТИ (за деца на 9-12г. – групово и индивидуално).

Упражнение 3а:

1.Помолете детето да седне удобно, да се отпусне, да вдиша/издиша дълбоко 3-4 пъти и да затвори очи. След това помолете да си представи, че е попаднало в малка галерия (изложба): „В нея са поставени фотографии (или рисунки) с лица на хора, на които детето е разгневено,, които предизвикват в него злоба – хора, които са постъпили с него несправедливо.

2.Разходи се сега в тази изложба, разгледай портретите и обърни внимание как изглеждат (цвят, размер, изражение на лицата, разстояние (отдалеченост). Избери един от тези портрети и се съсредоточи върху него. Какви чувства предизвикват в теб портрета на този човек?

3.Сега изрази мислено тези свои чувства, адресирайки ги към портрета. Не сдържай чувствата си, а кажи всичко което ти се иска, не се срамувай от това, което ще кажеш. А сега си представи, че можеш да направиш с портрета всичко което пожелаеш.  Как се чувстваш сега? Направи дълбоки вдишвания/издишвания 3-4 пъти.

Следва обсъждане на упражнението с детето:

-какво беше лесно и какво трудно в това упражнение;

-какво ти хареса и какво – не;

-как се промени състоянието ти в процеса на изпълнение на упражнението;

-с какво се различават чувствата ти в началото и в края на упражнението.

Упражнение 3б :

1.Помолете детето (подрастващия) да седне удобно, да се отпусне, да направи дълбоко дишане 3-4 пъти и да затвори очи.  След това изпълнете инструкцията от упражнение 3а (посещение в галерия/изложба). След това, когато детето направи избор на определен портрет (обикновено най-актуалния за него), помолете да си представи, че човекът изобразен на портрета прави (казва) такива неща, от които детето се дразни, страхува, гневи (възможно е да се представи реална ситуация). След това поискайте детето да си представи, че говори на този човек.

2.В хода на въображаемия диалог е необходимо да си представи, че човека, с който детето говори постепенно става все по-малък и по-малък, а гласът му става все по-слаб и по-слаб (тих).

След това помолете самото дете да си представи, че наблюдава този разговор като страничен наблюдател и попитайте:

-как се вижда сега в качеството си на страничен наблюдател;

-как възприема цялата ситуация;

-как се е чувствал в процеса на изпълнение на упражнението;

-как се е променяло състоянието му в хода на упражнението.

Направете цялостно обсъждане с групата (при групово провеждане).

Упражнение Зв: (групов вариант)

1.Помолете децата да се разделят на двойки и да седнат един срещу друг. Предложете инструкцията от упражнение 3а (галерия/изложба с портрети).

2.Попитайте децата:

-какво конкретно не харесват в този човек, представен на портрета срещу всяко от тях;

-какво най-много ги дразни и гневи;

-какво биха направили в отговор на този човек;

            3.От децата се иска да изрекат всичко на висок глас един по един на партньора срещу когото седят, като започват с фразата:

„В този човек на мен не ми харесва ……… /това и това/ и да завършва с думите „И затова аз съм му обиден (разгневен, раздразнен, зъл); „И затова аз искам да го обидя“, „И затова ми се иска да го ударя (причиня болка/страдание) и т.н. (описва точно какво би направил). След изпълнение на упражнението обсъдете с децата:

-лесно или трудно е било да говорят за своите чувства на партньора си;

-лесно или трудно е било да слушат чувствата на партньора си;

-променило ли се е емоционалното състояние по отношение на тези хора, за които всеки един е съобщил на своя партньор.

Упражнение 4 ПИСМО НА ГНЕВА (за деца по-големи от 9 години; индивидуално)

1.Помолете детето да помисли за този човек, който предизвиква в него най-голям гняв и неприязън, а също така и за ситуациите, свързани с този човек, при които това чувство се проявява особено остро.

2.Помолете детето да напише писмо до този човек (често това е един или двамата  родители, съученик, учител). Нека в това писмо детето честно и искрено да разкаже какво преживява, когато види този човек, когато слуша неговите думи: упреци, забележки, заплахи, съвети, а е възможно и оскърбления по свой адрес и какво му се иска в тези моменти да направи. Важно е детето да изрази напълно своите чувства, да се освободи от тях (предупредете детето, че освен него, това писмо никога и никъде няма да бъде изпратено и прочетено).

3. След като напише писмото, попитайте детето какво би му се искало да направи с писмото (да го разкъса; захвърли; изгори; смачка; привърже към въздушен балон или птица; да го постави в бутилка и хвърли в морето и пр.). важно е обаче да не му се предлагат варианти за действие, а да се изчака то да направи избор. Много често децата искат да унищожат писмото, като символично се освобождават от негативните чувства.

4.Обсъдете с детето:

-трудно ли му е било да напише това писмо;

-всичко ли е казал в писмото си или е останало нещо неизказано (ненаписано);

-променило ли се е неговото състояние след написване на писмото.

Следващите две упражнения мога да се използват както за отреагиране на гнева на децата, така и за целите на обучението за контрол на своите агресивни импулси.

Източник: