Психологическа корекция на агресивното поведение при децата

                                                             (Смирнова. Т.П)

               Психологически практикум – диагностични критерии; корекционна                                                         работа; психологически методики.

                                                                    (пета част)

Упражнение 5 ОСЪЗНАВАНЕ НА ГНЕВА ЧРЕЗ СЕНЗОРНИТЕ КАНАЛИ (На какво прилича гневът? Какъв е неговия цвят, миризма, звук, вкус, усещане).  Упражнението е авторска разработка.

Как работи това упражнение ми се иска да обясня с пример.

Подготвителна група деца в доучилищна възраст. В коридора се построява колона деца и в определена последователност влизат в час. Първоначално се е разгорял спор между момчетата и момичетата (лидери на групите), който много бързо е преминал в сблъсък, в който с удоволствие се включила част от групата. Тук следва да отбележа, че групата като цяло се отличава с повишена агресивност.

Разделих  основните „играчи“ (останалите престанаха да се блъскат и дърпат) и ги поставих в двата края на стаята, като после предложих да поговорим за конфликта, което другите с ентусиазъм приеха. Примерът, който използвах в разговора възникна спонтанно , но се оказа толкова ефективен, че и до сега го използвам при работа с агресивни деца. Искам децата сами да осъзнаят какво стои зад тяхното агресивно поведение. 

1.Първоначално аз ги помолих всеки да се изкаже по темата „Какво е това конфликт“, като отговорите на децата основно се свеждаха до следното: „Това е когато един човек иска да направи лошо на друг човек, а след това другият също да направи лошо“. Децата привеждаха примери в отговорите си чрез своите лични конфликти (опит) с другите, в които разказвачите бяха в ролята на жертви на несправедливост.

2.След това всяко дете се изказа по темата „Как възниква конфликта и с какво той започва?“ („Когато някой каже груба дума или блъсне; или се опита да отнеме нещо от друг, вместо да го помоли; да удари просто така; да счупи играчка; да не позволи на другия играчка или друга вещ; сам да направи нещо лошо и да каже на учителката, че друг го е направил“).

3.По-нататък помолих децата да разкажат: „Имало ли е във вашия живот поне един случай, при който вие сте започнали конфликт с друг?“, „Какво сте направили за да стане това?“. Въпреки моите очаквания, желаещите да споделят не бяха малко.

4.След това аз попитах децата: „А какво ви харесва в тази ситуация?“, а в отговор децата ме попитаха: „Нима може да се харесва нещо когато хората се карат?“. Дадох им следния отговор: „Но вие се карате поне по няколко пъти дневно, значи това е нещо много привлекателно за вас“. Получих следната обратна връзка – те хитро помълчаха известно време и след това един по един се засипаха отговори: „Аз се чувствам силен и справедлив“, „След всеки такъв случай аз плача и ми е жал“, „Често ми е скучно и като няма какво да правя се закачам с някой“, но отговора на едно от децата ме порази: „В тези сбивания аз чувствам много енергия и движение“.

5.След това ние обсъдихме темата „Какво не ни харесва в тези ситуации на сблъсъци, сбивания, кавги и т.н.?“ („Когато ругаеш (обиждаш) някого, се чувстваш самотен“, „Настроението е лошо, нищо не ме радва“, „В сбиването може някой да се нарани или дори да убиеш друг човек“).

6.По-нататък попитах: „Ако тези разправии имаха цвят, то какъв би бил той?“. В отговорите им присъстваха основно цветовете черно и  червено (но червеният по-рядко).

7.“Според вас какъв вкус има караницата?“ („Фуу, тя е горчива като отрова, нея дори не трябва да я опитваш, а ако пробваш, ще умреш“).

8.“А ако докоснете караницата, какво мислите че ще усетите?“ („Тя е хладна, твърда, много твърда“, „Тя има остри шипове и остриета, на нея можеш да се нараниш“, „противна е и гнусна – лепкава, хлъзгава, мирише лошо“).

9.“А каква е караницата по звук?“ („Много креслива“, „Чува се като взрив, нещо пада, разбива се, чупи се с много шум“, „Ако човек я слуша, може да го заболят ушите и главата“).

10.Накрая предложих на децата да нарисуват ситуация, в която те самите участват в такава караница (когато са гневни, злобни, раздразнени на някого или нещо) (виж. рис. №2)

Коля, на 9 години:

11. Докато основната група работела в класната стая, рисувайки своите „караници“, „дразнене“ и „конфликти“,  две от децата (Леня и Вика) рисували в коридора. И двете изобразили сцена на примирие. След като бяха завършили рисунките си, Вика казала на Леня: „Искам да ти подаря рисунката си и обещавам, че аз повече никога няма да те обиждам“. На свой ред Леня подарил рисунката си на Вика, целунал я по устните и също обещал повече никога да не се кара с нея. Останалите деца изразили голяма радост от настъпилото примирие, някои от тях поискали извинение един от друг за по-раншни обиди и били опростени. Обещанието което Вика и Леня дали по време на занятието, по-късно наистина удържали.

Винаги ме е учудвала бързата промяна при децата, навярно това се дължи на особеността, че за разлика от възрастните, децата не натрупват мълчание, не потискат своя гняв, а също така те са по-искрени при изразяване на негативните си емоции.

Упражнение 6 РЕЦЕПТА: КАК ДА НАПРАВИМ ДЕТЕТО АГРЕСИВНО

Упражнението се изпълнява с неголяма група от 5-6 деца или индивидуално.

В хода на тази игра децата могат да разберат какво е това, което те наричат агресивно поведение.  Те дори ще разберат своето собствено агресивно поведение и ще изследват чуждото агресивно поведение.

Упражнението се състои от две части. За изпълнение на упражнението всяко дете трябва да разполага с лист хартия, молив, флумастери.

Първа част:

1.Помолете децата да си представят агресивен човек и мислено да проследят какво обикновено прави агресивният човек, как се държи, какво казва, какво прави, как реагира и пр.

2.Нека децата да вземат лист хартия и да напишат кратка рецепта, следвайки която е възможно да се създаде агресивен човек, а след това да нарисуват портрет на такова дете (виж. рис. №3)

3.Поискайте от децата едно по едно да прочетат своите „рецепти“ и да покажат своята рисунка, като обяснят (как техния агресивен човек гледа, какъв е неговия глас, какво той прави).

Олег, 8 год.:

1. Трябва да се вземат 500 кг. железни тежести..

2. Трябва да се вземат 5000 кг. бомби.

3. Трябва да се вземат 600 кг. пари. 

4. Трябва да се вземат 100 кг. лоши момчета.

5. Трябва да се вземат 200 кг. умение да може да спъва другите.

6. Трябва да се вземе и толкова дразнене и закачане с другите.

7. Трябва да се вземат 1000 кг. много здрави юмруци.

8. Трябва да се затвори в тоалетната.

9. Трябва да му се даде лошо име.

10. Трябва да се направи много глупав.  

4) Следва да се направи обсъждане:

-какво им харесва в агресивното дете;

Втора част:

1.Помолете децата да помислят за това, кога и как обикновено те проявяват агресия? Какъв образ на агресията могат да опишат за себе си (какви са в този момент)?

1. Викат, крещят..

2. Удрят в корема.

3. Удрят в краката – спъват.

4. Бутат в стената.

5. Удрят в лицето.

6. Плюят в лицето.

1. Правя физиономии.

2. Закачам се.

3. Преча на другите.

4. Крещя.

5. Удрям в корема.

6. Показвам различни знаци с пръстите на ръката.

Забележка: Собствената агресия се възприема от децата като незначителна в сравнение с агресията, която е насочена към тях.

2.Нека децата вземат още един лист хартия и да го разделят с една вертикална линия наполовина – лява и дясна част. В лявата половина да запишат как другите в продължение на учебния ден са проявявали агресия по отношение на тях. В дясната половина да запишат как самите те са проявявали агресия по отношение на другите (виж. рис.№ 4).

3.След това, когато всички завършат упражнението, може да се обсъди с децата:

-познават ли такива деца, които са агресивни;

-как мислят, защо хората са агресивни;

-винаги ли трябва да се прибягва към агресия в сложна ситуация или може понякога да се решават проблемите по друг начин (например, с какви?);

-как се държат обикновено жертвите на агресия;

-какво може да се направи, за да не бъдат жертви.

2.4.Психологически методи, начини, упражнения, насочени към формиране в децата на навици за контрол и управление на собствения гняв (навици за саморегулация).

При агресивните деца е слабо развит контрола над своите емоции, а често просто отсъства, по тази причина е важно в корекционната работа с такива деца да се формират навици за контрол и управление на гнева, да се обучат на някои начини за саморегулация, които ще им позволят да запазят определено емоционално равновесие в проблемни ситуации. Важно е също, децата да усвоят релаксационни техники, тъй като релаксационните техники помагат за управлението на негативното състояние – за снижаване нивото на личностна тревожност, което при агресивните деца е доста висока.

Корекционната работа в това направление се изразява в:

1.Установяване на определени правила, които помагат на децата да се справят със собствения им гняв.

2.Закрепване на тези правила (навици) в ролеви игри (провокиращи игрови ситуации).

3.Обучение за прилагане на релаксационни техники за дълбоко дишане. 

Източник: