„Трудните” подрастващи – 8 съвета на училищния психолог.

                                  (из „Страници на психолога в училищния сайт)

Кой е виновен?

Когато възникват конфликти и напрежение в отношенията с подрастващите, много родители са склонни да обвиняват за това себе си или детето.  Разбира се, не всеки е съвършен и навярно всичко може да се случва и по-добре.

В същото време е необходимо а се знае, че подрастващият преминава през един особен, но необходим етап на своето порастване във възрастност. Това е трудно време и за него за родителите, но той неизбежно ще премине и тогава родителите могат да изградят едни наистина дружески отношения вече в ново възрастово ниво.

Може да се направи аналогия с периода, през който порастват зъбите на детето.  Този етап също нерядко протича мъчително за детето, което не се чувства добре и за родителите, които буквално са тормозени от крясъци и капризи. Порастващите зъби дори травмират гърдите на кърмещата майка.  Но всички родители искат детето им да има зъби! Родителите разбират, че е необходимо, доколкото е възможно, да се облекчат страданията на детето, да има търпение и да  чакат. Всичко ще мине само.

Какво да се прави?

Да се чака докато „всичко премине само” съвсем не е просто при подрастващите. И периодът е твърде дълъг, и причините съвсем не са така очевидни, както зъбите.

Ето няколко съвета на училищния психолог:

1.Поддържайте лична позитивна самооценка като родител. Това което се случва не е по Ваша вина – това е природен закон.

2.Уважете необходимостта на подрастващия да започне постепенно психологическо отделяне от Вас. Това е и много важно и необходимо за него, за да порасне като пълноценен възрастен.

3.Дайте на подрастващия по-голяма свобода, защото той така или иначе ще се бори за нея. Предоставяйки му сами свобода, Вие ще запазите дружески и уважителни отношения. Не забравяйте принципа: „Не децата трябва да се борят за своето отделяне, а родителите трябва да освободят децата от себе си”.

4.Постепенно отдавайте на подрастващия контрола над все повече сфери от неговия живот. Той трябва да се учи на собствен опит и грешки. В крайна сметка ще бъде оптимално, ако можете да се намесвате в живота му, само когато подозирате заплаха за живота и здравето му.

5.Опазвайте собствените си психологически граници – не му позволявайте да Ви „седне” на врата. Както подрастващият се стреми да опазва упорито своята, така и Вие удържайте собствените си граници.

6.В подрастващата възраст основна референтна група (онези други, чийто мнение е важно за него) вече не са родителите, а другите подрастващи и чуждите възрастни, от които подрастващият няма причина да се отделя.  По тази причина ще е доста полезно, ако Вие осигурите на детето си добро обкръжение, в което лесно да се научи на полезни навици.

7.Голяма помощ за подрастващия може да се окаже участието му в тренингова група, които се организират в училище от училищния психолог. В този формат той се намира сред свои връстници и се учи в игрова форма под ръководството на училищния психолог. Там детето може да усвои необходимите навици и да разреши много свои психологически проблеми.

8.И накрая, помнете, че трудната възраст преминава и Вашите добри отношения предстоят. Трябва само да имате търпение и да помагате на детето си да премине през този период.