Контролен списък на признаци за психопатия  (тест PCL-R)

              (из книгата „На крючке: как разорвать круг нездоровых отношений“

                                                  на Ауд Далсегг и Ингер Вессе)

 

В съвремените отношения при избор на партньор много често се намесват и играят решаваща роля няколко фактора, които са определящи: материалното състояние, общественото положение и професионалния статус на мъжа. Много жени класират тези показатели сред първите, когато определят предпочитанията си към един мъж и без да се замислят встъпват в лични взаимоотношения, дори брак.  За съжаление обаче, тези три основни маркера, характеризиращи съвременния „проспериращ“ мъж, са сред признаците от „Контролния списък за психопатия - PCL-R“.  В добавка към тези „качества“ е още един магнетичен за жените елемент (качество) от характера на психопатичните личности, това,  че те са очарователни и любезни, носещи „повърхностно“ обаяние.

Най-често срещаните вреди на ежедневните психопати могат да бъдат причинени в собствения дом, тъй като зад затворените врати членовете на семейството могат да бъдат тормозени с години и никой няма да се намеси, никой няма да съобщи навън (общество, медии, институции). Външно всичко може да изглежда доста прилично и само жертвите - съпрузи, деца, родители ще живеят в друга реалност.

Много психопати съвсем не са официални престъпници, както обикновено е прието да се мисли за тях. Точно обратното, те могат да заемат ръководна длъжност, да имат собствен бизнес или да бъдат признати и уважавани професионалисти във всяка професия. Мъжете, които набират висок бал по първия фактор на този тест, могат да имат много пари, висока интелигентност и добри маниери, и именно това създава опасна илюзия за тяхната нормалност.

С „корпоративните“ или „ежедневните психопати“ се срещаме най-често. Това са хора, които имат психопатични черти. Ние се влюбваме в тях, защото те са очарователни и обаятелни, ние встъпваме с тях в кръвни връзки, а ако те са нашите родители, братя, сестри, съпрузи, колеги,  ние си взаимодействаме с тях ежедневно.

Сред висшите ръководители, в т.ч. политици, по всяка вероятност има доста голям брой хора с психопатични черти, тъй като лидерската позиция позволява възможност да се осъществи една основна потребност на психопата – нуждата от власт и удовлетворение на  потребността му от вниманието от другите. Няма по-удобна позиция за „корпоративния“ психопат или индивид с психопатични черти на характера, от заниманията му с политическа дейност.

Този въпрос е бил проучен от изследователите Пол Бабиак и Робърт Д. Хеър. Те са провели изследване на стотици ръководители на американски компании и са установили, че сред тях има и множество психопати. (Резултатите са били представени на открития форум за европейска наука в Стокхолм през 2004 г.). Въз основа на тези данни е направен извод, че е два пъти по-голяма вероятността психопатията да бъде намерена при старшите мениджъри, отколкото сред останалата част от населението.

Освен това, известни са много примери, как държави са управлявани от желязната ръка на психопатични личности. Появата на такива хора на властови позиции  способства за установяване на диктатура, а не за демокрацията. Има психопатични лидери, чиято решителност и твърдост се подкрепят от широките маси на населението. И само хората, които работят в пряк контакт с тях, знаят за злоупотребата им власт и за това как те буквално отравят, тормозят и наказват тези, които не са съгласни с тях.

Проблемът на психопатите е, че те нямат в личността си структура висши морални чувства (съвест, срам, разкаяние, състрадание, съчувствие, любов, привързаност, честност, доверие). Тези мъже могат да изразяват (маркират невербално и демонстрират вербално) чувства, но всъщност не ги изпитват (лицемерни, претендиращи, коварни), като формират и изграждат умения в областта на взаимоотношенията,  единствено за манипулиране на хората за собствените им цели.

Поради неморалността си, те създават непрекъснат емоционален хаос в техния личния живот и причиняват непонисима болка и страдание на хората около тях в работата или в домът им.

Особено често търпят и страдат жените, встъпили в лични отношения с т. нар. социално адаптирани, „корпоративни“ психопати. Създаването на връзки с такива мъже е изпълнено със силна психологическа травма, поради злоупотребата с доверието на жените, изразяваща се в хронично психическо насилие, безброй изневяри и унижения на тяхната личност.

„Психопатите са социални хишници, които очароват, използват за собствени цели хората и безжалостно си пробиват път, оставяйки след себе си следи от разбити сърца, несбъднати надежи и празни портфейли. Напълно лишени от съвест и съчувствие, те вземат това, което искат и правят това, което им харесва, нарушават социалните норми и правила без най-малкото чувство на вина или съжаление". Така описва психопатите изтъкнатият канадски психиатър Робърт Д. Хаер в книгата си „Лишените от съвест. Страшният свят на психопатите."

Авторът разработва известния „Контролен списък на признаци за психопатия“ или накратко PCL, който специалистите считат за еталон сред инструментите за психодиагностика.  Това е списък на особеностите и характеровите черти, типични за психопатичните личности. Днес той се използва широко за оценка за наличието и тежестта на психопатията в целия свят.

Мъжете, които събират най-голям бал по втория фактор на този тест, често имат проблеми със закона. Влизането в отношения с такива мъже означава много висок риск от повторно възникване на физическо, сексуално насилие срещу тях.

Жените обикновено не разбират същността на това личностно разстройство, те дълго не могат да открият причината за това, което е погрешно в отношенията и обикновено изпитват силно чувство за вина за това, че не са на нивото на такъв идеален и успешен човек, който има одобряем и приемлив публичен образ на лидер и семеен мъж.

Фактор 1: вопроси 1-8 (типични за корпоративния тип психопат);

Фактор 2: вопроси 9-17, 20 (типични за криминалния тип психопат);

Въпросник:

1.Измамно обаяние (способност за убедително, гъвкаво, интересно и неясно говорене; способността да създават особено благоприятното (магнетично) първо впечатление; притворство; лицемерие; коварство).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

2.Нездраво самолюбие (силно надценени представи за собствените си способности; силно изразено чувство за собствено достойнство и себелюбие (честолюбие); високомерие, арогантност и чувство за превъзходство над другите хора).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

3.Патологична измама/лъжа (при умерена изразеност на психопатия се наблюдава проницателност и хитроумие (практичност), а при силно изразена психопатия – измама, лукавост, интригантство и недобросъвесност, нечестност).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

4.Коварство, хитрост и склонност към манипулиране на другите, с цел извличане на лична изгода.  

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

5.Неспособност да изпита висши морални чувства – разкаяние, състрадание, емпатия, съжаление, чувство за вина и срам; хуманизъм; 

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

6.Поверхностни емоции (неспособност за преживяване на дълбоки чувства; емоционална бедност – ограничен диапазон на чувства; притворство на чувствата; емоционална студенина в междуличностните отношения; егоцентричност).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

7. Твърдост, жестокост, липса на емпатия, хладнина, презрение, интолерантност и невнимателност към други хора.

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

8.Безотговорност (отказ да носи отговорност за своите постъпки; отричане на отговорност за думите си; опити да манипулира другите хора, за да свали от себе си отговорността).  

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

9.Потребност от постоянна психична възбуда (извънредна потребност от нови, завладяващи впечатления; склонност към риск и бягство от скуката)

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

10.Финансов паразитизъм (умишлена манипулация по отношение на други хора, за да живеят за чужда сметка;  за да се възползват финансово от други хора; егоистично отношение към финансите и имуществото на други хора и използването на тяхната собственост и труд  като лични; прилагане и използване на финансовата зависимост на други хора с цел, поставянето им в състояние на подчиненост и извличане изгода).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

11.Слаб поведенчески контрол (бурно изразяване на негативни чувства, словесно оскърбление и неумесни и неприемливи способи за изразяване на гнева).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

12.Неспособност да планира и постави пред себе си дългосрочни и реалистични цели (неспособност за разработване и изпълнение на дългосрочни планове и постигане на целите на своята дейност).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

13.Импулсивност (склонност към извършване на необмислени постъпки, без да отчита последиците).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

14. Неспособност да изпълнени поетите задължения или отказ за изпълнение на поетите задължения и отговорности.

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

15.Антисоциално поведение в подрастваща възраст (13-18 г.)

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

16. Проблемно поведение в детството (разнообразно дисфункционално проблемно поведение във възраст до 13 г.)

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

17.Отмяна на условно дългосрочно освобождаване от местата за лишаване от свобода или нарушение на условията за дългосрочно освобождаване.

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

18.Промискуитет (безразборен полов живот; многобройни полови контакти с повърхностни запознанства; липса на избирателност; неадекватност при избора на контакти, несъответстващи на възрастта (много възрастни мъже с много млади момичета).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

19.Многобройни кратковременни бракове и разводи (отсъствие на дълбока привързаност към дългосрочни отношения с партньора).  

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

20.Антисоциално поведение и склонност при първа възможност да наруши законите (проявява се включително при лица, които никога не са били аресувани или осъждани).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

Забележка: Касае наличие на историята (биография, опит) на няколко пункта от следните десет:

-взломна кражба;

-грабеж;

-употреба на наркотици;

-лишаване от свобода;

-насилие опит (убийство);

-незаконно притежаване на оръжие;

-сексуално насилие;

-престъпно нехайство;

-измама;

-бягство от местата за лишаване от свобода.

21.Допълнителен признак – обмисляне и прилагане на стратегии на поведение с цел измама и въвеждане в заблуждение.  

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

 

Обработка на резултатите:

Отговорите се оценяват както следва:

-да, често – 2 бала;

-да, понякога – 1 бал;

-не, никога – 0 бал.

Баловете по всички признаци се сумират.  Максималния бал е 40. Авторът на теста установява следните граници:

-30 бала и повече – наличие на психопатия;

-20-30 бала – лека форма на психопатия или психопатични черти (акцентуация на характера);

Забележка: Въпросникът не е предназначен за обща употреба, а се прилага само от специалисти. Неспециалистите могат да стигнат до погрешни изводи за наличието или отсъствието на определени признаци и основанията за тях.

Например, ако човек е избухлив или скандален с вас, това не означава, че той е психопат. Необходимо е наличието на няколко поддържащи фактора. Освен това психопатите са способни майсторски да се маскират зад сияйна фасада. Необходима е много допълнителна информация, придобита от преки наблюдение или взаимодействие с личността.  Определените признаци следва да са устойчиви и непроменливи за година и повече. Въпреки това, списъкът на PCL, помага да се разбере същността на самото понятие „психопатия“. За тези, които са изложени на негативните ефекти (жертвите), е важно да разберат основите и признаците на разстройство на личността и да знаят, че не може да има промяна в поведението на „извършителя“.

Пример: Да живееш с човек с психотични черти винаги е трудно. Това се потвърждава от историята на Сесил и Робин, описан от Д. Хеър. Тяхната ситуация се развива по класически сценарий: Психопатичният човек (съпругът Робин) използвал непрекъснато психологическо насилие (тормоз), но когато ситуацията ставала по-нагорещена (при съпротива), често се прибягвало и до физическо насилие. За него било важно да запази властта и контрола над съпругата си и той постигал това чрез заплахи и манипулации. Сесил непрекъснато била подлагана на унижение, постоянна критика и е заставяна да заема подчинена позиция буквално на обслужващ персонал.

А когато тя била болна или полагала непосилни грижи за децата си, съпругът не показвал ни най-малко съчувствие, оставайки напълно безразличен. Той не изпитвал разкаяние, че по негова вина нараствали финансовите проблеми на семейството. Когато бил разстроен или ядосан, което се случва доста често, той разтоварвал емоциите си върху Сесил. Робин я обвинявал за всички неприятности, които възникват, считайки себе си за безупречен. От негова гледна точка, той дори заслужавал съчувствие и симпатии за това, че въобще имал работа с такава жена като Сесил.

Анализирайки случая, Хеър отбелязва: „Може би някои ще открият, че Робин няма психопатия. Той не използва постоянно мерки за физическо въздействие и от гледна точка на закона не е престъпник. Вероятно личността на Робин не отговаря на всички критерии от "Контролния списък на признаците на психопатия". Въпреки това Робин несъмнено показва признаци на диссоциативно и антисоциално разстройство на личността. Тези диагнози обикновено се използват при диагностика на психопатични лица в скандинавските страни, особено когато се провежда съдебно- психиатрична експертиза по отношение на лице, извършило насилствено престъпление или рецидив".

Шнайдер Курт отбелязва в „Клиническая психопатология“ следните особености на психопата:

1.Показна активност  и "повърхностно" обаяние. 

Психиатрите използват понятието  „маска на нормалността“. Например, психопатът се приспособява, влиза „под кожата“ на всеки, като го ласкае, помага му показно, а след 10 минути напълно забравя и пренебрегва неговите искания, неговата личност. Той може да слуша, но всъщност не чува, като често прекъсва речта на другия. Той се появява и търси другия само тогава, когато има нужда от него – хладно пресметлив и сурово практичен.

2. Грандиозно възприемане на себе си. 

Психопаттът винаги счита и оценява себе си за по-умен  или по-силен от другия, отколкото е той всъщност. Той е центърът на планетата, а останалите съществуват извън орбитата му.

3. Постоянна потребнсот от стимулация.

Мълчанието и спокойствието не са типични за психопатите. Те се нуждаят от постоянно забавление и активност. Скандали, романтични романи, игри, интриги, манипулация, пътувания, рискове, пълен контрол.

4. Патологична лъжа. 

Психопатът е префинен  лъжец, който съчинява истории в движение. Психопатът лъже по всякакъв повод, подвеждайки с малки лъжи или огромни измислени истории.

5. Трансови състояния и манипулации, когато психопатът влиза в контакт. 

За психопатите са характерни харизма и хитрост. Те са в състояние да накарат другите  да правят неща, които обикновено не правят. Психопатите могат да причинят чувство на вина, срам, любов, да използват сила и други начини за манипулиране. Човек започва да прави това, което не иска да прави или да обича нещо, което никога не би обичал.

6. Отсъствие на чувство за вина и разкаяние. 

Първоначално това може да изглежда случайно, но то е закономерност – психопатът е истински експлоататор-паразит. Той не прави нищо, от което няма интерес, а когато има интерес не би се поколебал да използва който и да било, независимо какво ще струва това на другия. От него не може да се очаква искане на прошка или разкаяние, както и благодарност.

7. Неадекватни афекти или емоционални реакции. 

Психопатът показва слаба емоционална реакция дори при такива травмиращи събития, като: смърт, трагичен инцидент, травма, нараняване или други събития, които обикновено  при нормалния човек предизвикват дълбок емоционален отклик.  

8. Пълно отсъствие на съчувствие и разбиране на другия (емпатия). 

Психопатът е бездушен с „каменно“ лице. Той никога не се свързва с друг психопат. Когато човек общува, понякога той може да прояви неадекватно „красиво сълзливо поведение“  в ситуация, която видимо не изисква това, карайки другият да се запита: „Какво тук не е наред?“

9. Паразитиращ начин на живот.

Психопатът живее за сметка на други хора, независимо какви и кои са те. Той безупречно преценява възможната полза от тях и винаги се възползва от другите, дори тогава, когато може сам да си позволи да има едно или друго нещо.  Децата на психопата се намират непрекъснато под натиска на изискването „Бъди моето идеално дете!“, а неговата съпруга е просто гаранция за собственото му удобство, „красива фасада за нормалност“ и личен слуга.  Обикновено психопатите инкасират няколко развода или влизат в множество краткотрайни връзки, като рано или късно се отегчават, избягват и захвърлят партньорите си.  

10. Три научно изведени поведенчески показателя:

а)лошо контролирано или „восъчно“ поведение (както в забавен кадър, всяка стъпка, всяка дума, се обмисля);

б) сексуална разпуснатост;

в) ранни поведенчески проблеми.

11. Бягство от отговорност.

Психопатът никога не признава както допусната практическа грешка, така и грешка в разсъжденията си, в своите преценки.

12. Психопатът може да бъде както престъпник, така и обратно – борец срещу престъпността, работейки в държавни специализирани служби, заемайки ръководни постове, разполагайки с власт за манипулиране, рекетиране или наказание на другите.

13. Гъвкавост при извършване на престъпления или действия, които не попадат под удара на закона, но се отхвърлят от обществото.

Този, който има работа с пеихопат, трябва да знае, че той ще организира всичко необходимо, за да създаде свой „идеален и неопетнен образ“, а вината ще бъде приписана на другия. А когато отговорността за тази „вина“ се стовари върху другия, той няма да обърне внимание на това – сякаш всичко е в реда на нещата. Той с лекота ще посочи с пръст „виновния друг“, похарчвайки го независимо от цената.  

14. Използването на образа на обиден, уязвим, раним,  болен човек, ако опитите за натиск чрез други емоции не дават резултат.  

Психопатът е експерт по манипулиране емоциите на другите, подтиквайки ги да изпитват различни чувства, изгодни за тях, като например: срам, вина, страх, любов, безпокойство, тревожност и пр.  Те лесно притъпяват сантименталната бдителност на другия, разкривайки и правейки го уязвим за бъдеща експлоатация.   Ако такова психологическо поведение непрекъснато се комбинира с неприемливи и пагубни постъпки, когато другият „огъва“ душата си под натиска на чувствата, то това е сигурно свидетелство за психопатия.

15. Нерешени решения.

Психопатът създава ситуации, които могат да обсебят другия до тях, внушавайки му тяхната сериозност или необходимост, но той не се заема да ги разреши. Той може постоянно и дълго време да напомня за тази ситуация, да напряга, дразни или нервира другия; да преследва маниакално този, от който ще има полза, да подслушва, оглежда, наблюдава, проверява, да събира информация от други места за това (този), което го интересува.

16. Психопатите са склонни да унижават, измъчват, изтезават, издевателстват, манипулират и дори физически да нападат хора, които не им носят полза, например подчинени, физически слаби или хора,  стоящи в по-ниска социална ниша, деца, възрастни, дори животни. Те обикновено не изпитват чувства към красива природа и не се нуждаят от домашни любимци.