Оценка на особеностите в поведението на детето

                                     при провеждане на психологическо изследване.

Една от основните трудности, с която се сблъскват учителите в първи клас е неумението на децата да се включат в общата учебна работа: децата често игнорират предложените от учителите задачи, дори не е опитват да ги изпълнят; задават въпроси, които нямат отношение към учебната работа.  Детето, дори да се старае, то трудно се удържа да не погледне  към работата на седящият до него (зад него) съученик, да не намери нещо да му каже, да вземе, пипне. При тези деца истинските, дълбоки интереси са много импулсивни и спонтанни. Произволността (волевата контролирана дейност) е все още неустойчива. Тези деца са и тревожни и при тях учителят трябва да осъществява стъпков контрол. Някои деца отказват упорито да продължат работата си без такъв контрол от възрастен, други често плачат, търсят майките си и т.н.

Има деца, които постъпват в първи клас с достатъчна степен на подготовка. Те знаят на смятат, познават буквите, дори умеят да четат.  Те обаче нямат обща готовност да приемат училищните организационни форми за обучение. Фактически, независимо от знанията си, тези деца не са готови за училище и при тях се появяват проблеми с учебната дейност и като следствие, възможни проблеми с дисциплината.  Към тези деца учителят (психологът) трябва да подхожда внимателно, да ги водят на отчет, непрекъснато да ги наблюдават, насърчават и наставляват.

Тези и други поведенчески особености в поведението на първокласника могат съществено да повлияят на учебния процес и впоследствие да доведат до дезадаптация на детето.

По-долу в таблицата е представен списък на поведенчески особености, които най-често се срещат при първокласниците по време на час и по време на изследване. За тях може да се въведе балова система за оценка, която разбира се е твърде условна и през по-голямата степен психологът трябва да действа тук съвсем интуитивно. С други думи, ако психологът вижда и чувства, че детето, независимо от това, че се справя със задачата и същевременно се държи неадекватно, то задължително следва да се измени баловата система за оценка, като се вземат под внимание поведенческите прояви на детето, както и тяхната интензивност. По този начин детето може да получи минус два  и дори минус три бала за някаква поведенческа особеност.

Някои от тези поведенчески особености могат да се обединят в групи и по този начин да се разкрият причините за тези нарушения.

Тревожните деца.

Често по време на цялото изследване тревожните деца са доста мудни/бавни, мълчаливи, независимо, че разбират инструкцията и задачата, отговорите на въпросите за тях се явяват трудност. Такива деца се боят да отговарят, страхуват се да кажат нещо, защото считат, че няма да дадат правилен отговор, те са неуверени в себе си, дълго се двоумят и най-често отлагат отговора си.  В края на краищата те или казват, че не знаят отговора, или мълчат. Сред тях могат да се срещнат дори деца, които треперят от страх или плачат.

Хиперактивните деца.

Хиперактивното дете постоянно се върти, разсейва, протяга, прозява, клати на стола, да се навежда и оправя дрехите си, може да говори много по време на изследването за други неща (да бърбори), да поставя въпроси, които не са свързани с работата. Често не вниква в съдържанието на задачата, не гледа психолога (отбягващ поглед), а разглежда кабинета, като улавя най-различни стимули (слухови, зрителни, тактилни и пр.). Тези деца отговарят на въпросите светкавично, без да обмислят отговорите си – казват това, което първо им идва наум. Могат необосновано да станат внезапно весело, да се смеят на нагледния материал, да пипат и объркват стимулите (например картички), които му се предлагат. Понякога, в редки случаи, детето само може да стане от стола, да се разходи из кабинета, да започне да разглежда различни предмети  и пр.

Социално и педагогически пренебрегнатите деца.

При тях често възниква трудност при разбиране на инструкцията. Те непрекъснато или питат или прекъсват психолога и дори при допълнителни насочващи въпроси или открита помощ, те отговарят неправилно. Тези деца доста често не знаят имената на родителите си, на учителката (наричат я „леля” или в най-добрия случай я наричат по малко име, или така, както я наричат родителите вкъщи; не винаги могат да кажат своята фамилия, възраст, клас, номер в класа, името на училището.  Те, както тревожните деца на много въпроси отговарят с „не зная”. По време на час такива деца дори и да седят тихо, да слушат учителя, те малко разбират казаното и не задават въпроси. Освен това, те често имат проблеми с произношението, с изговарянето на определени думи. Те разполагат с ограничен речников запас, речта им е еднообразна и понякога просто не могат да намерят дума и правилно да формулират своите мисли.