Психология :: Някои често срещани каузални връзки (патерни) в психотерапевтичната практика

- Емоционални прояви: невротични реакции - самооценъчно чувство за непоносимост, подтиснато настроение, виновност, самоомраза, гняв отправен към себе си. В редки случаи като агресия, раздразнителност, гневливост, омраза, насочени навън. Непоносимост към себе си, че си направил/не си направил нещо. Вината, че не си направил нещо е винаги по-силна от тази, ако си направил нещо. Корелира с чувството за срам от себе си.

- Поведенчески прояви (дефицити): перфекционализъм, отговорност, потребност от придържане към правила.

- Рискови групи: Нарцистичните, егоистичните, с вътрешен локус, самокритични, затворени, асоциални, параноидни, ананкастни личности.

- Когнитивни модели: : Вярвания, че е направено/не е направено нещо, което индивида счита, че трябва да направи. Ирационално мислене. Погрешни виждания, разбирания за света и неоснователни очаквания към себе си. Притежава ниска самооценка. “Ако бях направи. . ., тогава. . .”

- Потребности: от разбиране, опрощаване, компенсация.

2. Зависимост от загуба → ДЕПРЕСИЯ

- Личностна история (генезис): В покровителствени, глезещи, свръхвъвлечени или твърде контролиращи, /ограничаващи/ семейства. Заучават модела “заучена безпомощност”

- Емоционални прояви: тревожност, страх от отхвърляне, изоставяне, изолация, неприемане в групата; раними, чувствителни, фрустрирани, нисък праг на стресоустойчивост, страх, че не може да се грижи за себе си. Плачливост. Тъга, понякога дори паника. В редки случаи като агресия, раздразнителност, гневливост, омраза, насочени навън – “Ще си платиш затова, че не ме обичаш”, “Те са ме изоставили – те са лоши”.

- Поведенчески прояви (дефицити): зависими от групата, трудно преодоляват трудности, неуверени, силно зависими от СвръхАз-а, манипулируеми, наивни, покорни, отстъпчиви, неконфликтни, самоотричащи се, конформни, вярващи, поклонници.

Позволяват на другите да поемат отговорност за тях, отричат и подтискат собствените си потребности, неспособни да отправят дори основателни искания към другите, неспособност да взима решения за себе си.

- Рискови групи:емоционално лабилни и зависими личности.

- Защити: бягство, отричане, регрес.

- Когнитивни модели: Вярвания, че не могат да се справят сами. Вярва, че е неспособен, уязвим, некомпетентен, неиздръжлив. Притежава ниско самочувствие, което зависи от одобрението на другите. “Аз не съм желан”, “Аз не съм привлекателен”, “Аз не съм харесван” или “Служи и улеснявай другите”, “Трябва да се подчинявам (да слушам, да изпълнявам, да съм примерен, да се съгласявам, да не конфликтувам), тогава ще бъда приет (обичан, харесван, одобряван)” или “Поставяй своите нужди на последно място, тогава ще бъдеш приет”, “Не мога да живея с тях – не мога да живея без тях” и пр.

- Потребности: от харесване, обгрижване, интимност, доверие, подкрепа, сигурност. Зов за любов и обич. Присъствие в групата. Корекция в самооценката;

3. Невъзможни цели или липса на цели → ДЕПРЕСИЯ

- Личностна история (генезис): Изключително взискателни родители, които са критични, перфекционистични и твърде сурови, суздават неспокойни, вглъбени и понякога враждебни деца с нездраво отношение тип "Аз не съм добре". Или незаинтересовани родители, които не възпитават последователно и/ или не осигуряват морални напътствия в живота обикновено имат деца с ниско самочувствие.

- Емоционални прояви: подтиснато настроение, унили; песимизъм; дефицит на висши чувства и кауза, отчаяние;

- Рискови групи: шизоидни и зависими личности.

- Защити: бягство, изтласкване, компенсации с психоактивни вещества, алкохол, религия.

- Поведенчески прояви (дефицити): загуба на цел и смисъл в живота; празнота и духовна опустошеност; ниска самооценка; загуба на уважение към своите бащи (СвръхАз-а); дефицити в ценностната система; дефицити на висши цели; изолация; асоциалност; несигурни и плахи; неспособни да поемат отговорност за собственото си настояще и бъдеще; пасивни;

Когнитивни модели: Вярвания, че са се провалили, че не са достойни, че не са значими, че от тях не зависи нищо. “Аз не вярвам”, “Няма смисъл”..

Потребности: от цели, свобода и избор. снижаване на тревожността;

4. Срам → ДЕПРЕСИЯ

- Личностна история (генезис): Формира се и като викарно поведение от силен Свръх-Аз в ранно и късно детство, чрез копиране на семейни модели. Възниква в нефункционални, консервативни, деспотични, контролиращи, авторитарни, самодостатъчни, затворени семейства, деца на алкохолици. "Не те е срам!", "Караш ме да се срамувам!", "Ти наистина ме разочароваш, когато…"."глупав", "непохватен", "егоистичен", "мамино детенце", "дундьо", "заради теб…", "ти си ужасен", "надут" и др. Братята и сестрите наред с приятелите чрез подигравки, надсмиване, дразнене, обиди; чрез физическо малтретиране (бити, надвивани (подчинявани) и унизявани) прекършват волята. Всичко това може да накара едно дете да се срамува от себе си (да се депресира).

Формира се при словесно, сексуално или физическо насилие, физическо и емоционално изоставяне, възприемането на децата като маловажни подчинени, които трябва да бъдат направлявани и обвинявани; или като личности, които да контролират чрез заплахи за насилие, неодобрение или оттегляне на обичта; или като хора, за които да се грижат прекомерно, да не им казват истината, защото те са нуждаещи се, крехки и "не могат да разберат"; или като хора, с които да бъдат емоционално свързани, защото те са чудесни, перфектни, могат да посрещнат нуждите им и могат да се окажат единствените, които ги е грижа за тях. Така срамът поражда срам.

Формира се и като оперерантно поведение, чрез серия от неуспешни опити за постигане на цели – заучен негативен опит.

Семейства базиращи се на срама често имат негласни, но добре разбрани "правила" като: "Недей да имаш чувства, или най-малкото недей да говориш за тях. Не се опитвай да подобриш нещата - остави семейните проблеми намира. Не бъди такъв какъвто всъщност си; не бъди откровен и открит; винаги манипулирай другите и се прави на нещо различно - на добър, неегоистичен и в контрол на нещата. Винаги се грижи за другите, не бъди себичен и не разстройвай другите, и не се забавлявай. Не се сближавай с хората - те няма да те харесат, ако знаят истината за теб."

- Емоционални прояви: подтиснато настроение, тревожност, безпокойство, неувереност, разочарование от себе си; вътрешно измъчване: да се чувстваш страхлив, глупав, необичан, неструващ, "лош човек". Възможни са и обратни реакции – раздразнителност, гняв, омраза.

- Защити: отричане, бягство, регрес; тих плач; Чрез вербална агресия - критика, сарказъм, обвинения, оскърбления, подигравки, високомерие, презрение за опазване на Аз-а. Компенсация – компенсиране на слабостите чрез перфекционализъм и воля за успех.

- Поведенчески прояви (дефицити): Ниска самооценка, самоизолация, липсва инициатива, неувереност, дефицит на социални умения, неспособност за непосредствени контакти и общуване. Срам от плачене, гняв, страх, самоизтъкване и дори понякога радост. Самокритичност, самообвинения, постоянно сравнение с другите, самоотричане.

Обсебващи дейности - физическо и сексуално насилие, пристрастяване към наркотици и алкохол, анорексия - булимия и затлъстялост, работохолизъм, сексуални пристрастявания, пристрастявания към определени чувства (ярост, да се чувстваш засрамен и отхвърлен), интелектуализация, анти-социални действия както и други проблеми на личността включително и раздвоение на личността (multiple personality).

- Когнитивни модели: Вярвания, че си неадекватен, ниско стоящ, който не е "достатъчно добър, красив, умен, нещо му липсва". "Срам ме е от себе си". “Аз съм различен”, "Аз съм едно нищо!", “Презирам се”, “Колкото и да копирам другите, аз винаги ще са съм различен и по-недостоен”

- Потребности: от положителни оценки, от близост и сигурност, от свобода на избор и действие; развитие на социални умения; корекция в самооценката; снижаване на тревожността;

5. Загуба на контрол → ТРЕВОЖНОСТ→ ДЕПРЕСИЯ

- Личностна история (генезис): Формира се посредством оперантно обуславяне в резултат на родителски контрол, чрез налагани високи изисквания, отнемане на свобода на избора, ограничения, информационни дефицити.

- Емоционални прояви: тревожност, страх, безнадеждност, отчаяние, неувереност, песимистична нагласа;

- Защити: подтискане на своята истинска същност за да запазят последното си късче "любов".

- Поведенчески прояви (дефицити): а) умение да се виждат алтернативни решения, б) умение да развиеш детайлни планове за постигането на крайна цел, в) умение да взимаш решения, г) липсата на умения да си помагаме сами;

- Когнитивни модели: възприемат се твърде високи стандарти и изисквания към себе си; прекалено фокусиране върху себе си; обстановка не позволяваща свободна изява на чувства, възгледи, влечени, интереси; загуба на самоуважение, прекалена самокритичност и наличие на вътрешен локус. “Аз трябва да успявам винаги”, “Аз имам много слабости”, “Аз няма да успея”

- Потребности:самоувереност, себеуважение, адекватност между цели и възможности;

6. Нарцизъм → Невротизъм → Социална неглежираност

- Личностна история (генезис): т. нар. „Парафреници” се формират в рамките на семейството. Научават чрез класическо обуславяне от родителите си поведенчески модел, който се базира на непрекъснато толериране, надценяване, ласкаене на детето, липса на критичност, тотална опека за защитата му, чрез внушения за неговата уникалност, всепозволеност, опрощаване и неповторимост. Детето расте с чувство за безнаказаност при слабо или липса на СвръхАз. Детето е център и ядро на вселената. Ограниченията не важат за детето. Растат като самотници в своя богат, всепозволен, стерилен свят изолиран от външния. Детето трябва да изпълни амбициите и незадоволените мечти на родителите си.

- Емоционални прояви:невротизъм; емоционална лабилност; страхова невроза, неврастения, хипохондрия, натраплива невроза, непрекъснато неудовлетворение водещо до страдания; неуспехите си (непризнаването) преживяват катастрофално; Склонни са към злоба, омраза, лицемерие, отмъстителност, злопаметност, при отхвърляне.

- Защити: регрес, отричане и сублимация;

- Когнитивни модели: ”Кралят – това съм Аз”, “Аз съм уникален, можещ, единствен, знаещ”. „Аз съм най-важния, най-значимия”, “Аз съм съвършен и недостижим”, “Аз трябва да бъда обичан”, “Аз трябва да бъда тачен и признат”

- Поведенчески прояви (дефицити): неадекватно висока самооценка; акцентуирани параноидни черти на характера; самодоволство, самолюбие и самохвалство; егоизъм и индивидуализъм; грандиозно чувство за собственото си значение; подтиснато чувство за вина; липса на емпатия и състрадание; игнорира чувствата и мнението на другите; лесно нарушава норми, ограничения и правила в групата; лидерски амбиции и стремеж към власт; липсата на искрен интерес към външния свят; обладани са от нарцистичен фантазен свят; лесно конфликтуват и често са отхвърлени от групата; самотници; имат множество проблеми с общуването и дефицити в стратегиите за разрешаване на конфликти; създават неустойчиви и лишени от обич семейства; имат силно изразени материални потребности; ригидни; безчувствени и жестоки; злопаметни и отмъстителни; често с неясна сексуална ориентация; Изпитват затруднения при избора и посвещаването си на социален идеал. Имат дефицити в съвестта. Когато е обичан и тачен е смирен и лекуващ.

Типични черти на характера са: наглост, надменност, надутост, големство, гордост, самомнителност, нахалство, самонадеяност, грандомания, презрителност, арогантност, самолюбие, тщеславие, горделивост дързост, безочливост.

- Потребности: открити, искрени, доверителни социални контакти; любов и социална подкрепа; разбиране и съпричастност; потребност от другите, чрез които поддържат нарцизма и се самоутвърждават;

7. Заучена безпомощност → Външен локус → Ниска самооценка

- Личностна история (генезис): Формира се в етапа ранно и късно детство. Включва набор от поведенчески модели на “бягство”, “пасивност”, “зависимост”. Често се генерира при серия от неуспешни опити за справяне, като води до отказ от активност. Индивидът продължително време подтиска значими потребности, фрустрира се, настъпва емоционално износване – състояние на непоносимост на емоциите, след което се прилага модела на “заучената безпомощност” като вид защита. Появява се в семейства със силен родителски контрол, властна майка с високи амбиции, несъответстващи на възможностите на детето, ориентирана към постижения, но с дефицити в общуването с детето си. Липсва обгрижване, разговор, разбиране от родителите. Детето не получава възможност за споделяне или не желае да сподели, считайки, че няма да бъде разбрано. В ученическа възраст децата са много тревожни. Обхванати са от чувство за обреченост.

Рискови са онези деца (юноши), които не са успели да намерят своята идентичност и независимост в периода на юношеството. Вътрешния локус ги кара да обвиняват непрекъснато себе си за всеки неуспех. Оценяват себе си като неудачници. Непрекъснато правят опити за избягване на неуспеха. Затвореност и изолация или раздразнителност и агресия. Наличие на затруднения в общуването.

Самата “заучена безпомощност” е реакция на оттегляне, породена от вярването, че нищо не може да се направи. Индивидът използва готови когнитивни схеми (обяснителен подход по Селигман), включващи неадаптивни убеждения и обяснения за себе си и външния свят. Те имат 3 параметъра: трайност, обхват и персонализация. Трайността включва патерните “винаги” и “никога” и се преживява като обреченост. Обхвата определя генерализирането на безпомощността във всички сфери и генерира пасивност на поведението. Персонализацията касае ориентацията на индивида относно причините на негодност. Моделът изисква самообвинения за собствена неспособност, наличие на дефекти, на дефицити в самия индивид. Тази категория винаги интернализира неуспеха си. Ниската самооценка винаги съпътства модела на “заучената безпомощност”.

8. Спомен за преживян страх → поведенчески модел

Обяснението на връзката се свежда до разбирането, че всяка ситуация, предизвикала състояние на дистрес в резултат на външен стимул, преживяна като чувство за страх, винаги се запечатва трайно в паметта. Впоследствие, при възникване на същата или аналогична ситуация, споменът се възпроизвежда, нахлува в съзнанието, чрез емоцията за да предотврати опасността. По този начин се заучават поведенчески модели за предпазване и адаптация. Когато този спомен за страх е бил изтласкан, индивидът реагира само чрез действие на стимула, но той няма обяснение на тази реакция, защото самия спомен е бил изтласкан. По този начин се обясняват страхови реакции (фобии), чийто корени са запечатани в ранното детство. Те се проявяват впоследствие, в по-късна възрастност и индивидът не е в състояние да си обясни тази реакция, макар вече да разбира, че опасността не е реална, или че реакцията му не съответства на дразнителя.