Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2017 05:00 - Техника 2 „Интеграция на полярности“ (гещалт-терапия)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1569 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                            Техника 2Интеграция на полярности

                                                                 (гещалт-терапия)

 

Упражнение 1. „Разиграване на роли“

По предложение на психолога, участниците в групата подред проиграват своите вътрешноличностни конфликти, които не се осъзнават изцяло от тях, но са очевидни за обкръжаващите ги.

Например, ако един участник, без да забележи това, често се извинява, говори тихо, смущава се, тогава може да му бъде предложено да играе ролята на срамежлив, плах млад мъж. В същото време от него се иска, да усили същите  тези характерни черти, които при него са особено изразени. Ако участникът осъзнава своето поведение и има желание да се избави от него, тогава му се предлага да изиграе роля на човек с противоположните черти на характера.  За разиграване на ролите на всеки участник се отделят по 5-10 мин. останалото време се осигурява за споделяне на впечатления.

 

Упражнение 2. „Борба на противоположности“

Психологът определя тема за дискусия, след това на един от участниците се възлага роля на „нападащ“, а на друг – на „защитаващ“.

Участниците сядат на столове един срещу друг и започват дискусия. Всеки един от участниците трябва твърдо да се придържа към своята роля.  „Нападащият“ трябва да критикува, недоволства, поучава, взисква, да не се съгласява, да говори с твърд авторитарен глас. „Защитаващият“ се – да се извинява, моли, убеждава, опрадвава, да обеснява, защо не успява да постигне това, което иска от него „Нападащият“.

Времето за дискусия е около 10 мин. След това партньорите сменят ролите си. Всеки участник в диалога трябва колкото се може по-дълбоко да осъзнае чувството за властност и агресия на „Нападащ“ и чувството за унижение, плахост, страх, смирение, незащитеност  на „Защитаващ“. От участниците се иска да сравнят ролите със своето поведение в живота. Следва групово обсъждане на опита.

 

Упражнение 3. „Антикварен магазин“

Предлага се на клиента да седне на стол, да затвари очи, да се отпусне. Иска се да си представи, че се намира в магазин за антикварни вещи.  Мислено следва да избере за себе си любим предмет и да си въобрази, че той е този предмет. След като се получи отговор за идентификация с поредмета, психологът предлага на участника да говори от името на този предмет, като облекчава процедурата (помага) с насочващи въпроси, например: Как се чувстваш?, Защо си се оказал в този магазин?, Кой е бил твоя предишен собственик? По каква причина той се е лишил от теб?, Къде се намира сега този човек? и пр.  На финала се иска клиентът да сподели с групата своите усещания.

По същия начин може да се приложи идентификация с цветя, дървета, животни и пр.

Участниците задължително трябва да са разкрепостени, отпуснати, склонни да споделят и саморазкриват.  В тях не бива да остават незавършени преживявания. Не трябва да се стесняват от своите усещания, каквито и да са те.

 

Упражнение 4 „Два стола“

Нерядко човек има усещането за някаква двойственост, за разцепване на противоположности, чувства себе си в конфликт с тези противоположни, противостоящи сили.  Упражнението предлага на клиента да разиграе диалог между тези две противоположни страни, например:  „Аз-дружелюбно“ и „Аз-раздразнително“, сменяйки сценично местата си между два стола.

Изпълнителят на ролята може да бъде човекът, който е в момента, но може да бъде и в ролята на дете, майка, баща, съпруг, началник, учител, съученик и пр.  Ролята може да бъде физически симптом – язва, главоболие, болки в кръста, силно сърцебиене и пр.  Може да бъде изразена чрез предмет, животни и др.

Този метод позволява на човек да разбере себе си и своя „противник“, срещу който воюва. Особено е полезен при разрешаване на конфликти. Напомня малък театър, в който клиентът играе последователно себе си, а след това другия (противника).  Например, да разгледаме една ситуация на конфликт с началник.  Първоначално клиентът играе ролята на самия себе си, като прави изказвания – всичко онова, което иска да съобщи на другия:

Изказваня на „А“:  „Уважаеми г-н Иванов, отдавана исках да се обърна към Вас с молба за повишаване на заплатата, но аз се боя, страхувам се, че не само няма да ми повишите заплатата, ами може направо да ме уволните, защото обикновено вие правите така – уволнявате хората когато си поискате.“

Изказваня на „Б“:  „А през миналия месец не бяхте ли вие този, който не успя да изпълни три задачи (поръчки), в резултат на което фирмата можеше да загуби своя лиценз?“

По този начин, сменяйки местата си, клиентът получава възможност да продължи диалога, като това му помага да разбере не само себе си, но и ситуацията като цяло.

За да бъде методът наистина достатъчно ефективен, клиентът трябва да има искрено желание да я разработи открито и честно.

Има известно сходство между методите „два стола“ при гещалт-терапията и използването на „спомагателен Аз“ при психодрамата. При психодрамата упражнението позволява на клиента да преживее повторно болезненото събитие, а гещалт-методиката насочва клиента към презъздаване двете страни, участващи в конфликта (контакта) и да установи диалог помежду им. Така клиентът напълно преживява двата компонента на своето „Аз“, включвайки и този, който обикновено се отрича или не се осъзнава поради неприятния му характер.  След осъзнаване на противоположностите, по-късно клиентът интегрира техните две части в своята личност.

 

Упражнение 5 „Работа с имена“

Усещането за идентичност се развива под влиянието на обкръжението.  Тази реакция на въздействие и влияние е адресирана към човека.  Дори името или имената, които са записани в документите влияят на човек, на неговата съдба. Те отразяват родителските очаквания, насочеността на детето, културния и изторически фон, често историята на рода или историята на страната.  Освен официалните имена, човек е носител на детски имена, прозвища, прякори – така, както са го наричали в детството родители и родственици, както го наричат в момента близки или врагове.

Упражнението се предлага в множество варианти, които могат да активизират чувствата, свързани с имена и асоциираните с имена отношения в семейството.

Различните упражнения отделят и очертават различни фигури, като позволяват на клиента да се фокусира върху разнообразни аспекти на една голяма тема. Не е необходимо да се прави списък, но е важно да се подберат по-значимите имена за дадената сесия.

Примери:

1. Припомнете си имената и прозвищата, с които са ви наричали в детството. Кой ви даде това име? При какви обстоятелства се обръщаха към вас с това име? Кой най-често използваше това обръщение към вас? Какви чувства изпитвате в момента, когато мислите за това име?

2. Изберете най-ярките детски имена. Какви чувства предизвикват те? Съединете се с проекцията. Експериментирайте в момента. Какви чувства изразява това име? Как са се отнасяли към вас тези хора, които са използвали за вас това име? А сега проигайте сценка с вашия партньор.

3. Какви прозвища или ласкателни имена имате сега? Откъде са се появили? Какви области на живота засягат те – къде се появяват?

4. Имате ли различни имена в дома си и в местоработата? Ако – да, с какво са свързани те?

5. Припомнете си ваши имена (определения, характеристики) от различни периоди на живота.  Как те са повлияли или влияят и сега върху вашата представа за себе си?

6. Припомнете си отношението ви към своите имена от различни периоди на живота. Как са се променяли те? Изпитвали ли сте гордост от т    ях, харесвали ли сте ги или сте имали негативно отношение към тях?

7. Какви варианти на имена имате сега? При какви ситуации се обръщат към вас с тези имена? Пред кого и къде самият вие се представяте с тези имена? Какви чувства се асоциират с тези имена? Какво е отношението на другите към вашите имена? Какви са отношенията ви с хората, които се обръщат към вас с тези имена?

8. Имало ли е случаи, при които са ви наричали с имена, несъответстващи на вашия пол или смехотворни имена?

9.Как са избрали вашето име родителите ви? В чест на някого? Какви според вас са били очакванията на вашите родители към това име – какво знаете за това?

10.Има ли някакво символично значение вашето име? Какво означава в превод? Какво е означавало за вас в различните периода от живота?

11.Как се чувствате с тези имена сред другите? Как се отнасяте към тези, които имат същите имена: добре ли се чувствате или преживявате дискомфорт, когато има хора със същите имена в обкръжението ви? Ако вашето име е уникално, то как ви приемат тези, които носят обикновени и често срещани имена?

12. Ако решите отново да изберете име, кое име бихте избрали и защо, какво би могло да символизира? Какви са причините да запазите старото си име? Какви са причините за избора на ново име?

13. Осъзнавате ли как се представяте пред другите – например, в тази група; впоследствие така ли ви наричат другите или по друг начин? Как реагирате на това? Как предпочитате да ви наричат – кой и при какви случаи? Кои варианти на своите имена не харесвате?

14. (Вариант за омъжени жени) Как е повлияла на вашата идентичност смяната със съпружеското или запазването на бащиното име след сватбата, а в случай на развод? Коя фамилия носите и защо? Какво означава тя за вас? Ако вашата фамилия се различава от тази на съпруга ви, то как реагират на това другите или как мислите, че реагират?
Източник:

image

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3815781
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031