Техники в структурната семейна терапия.

                                                            „Семейни фотографии”

                                               (Роберт Шерман, Норман Фредман) 

                                     (през очите на психолога – прочетено в книгите)

Универсалността на носталгията и спомените правят техниката семейна фотография полезен инструмент за изучаване на приноса на миналото на семейството и неговите членове за настоящия момент. Семейната фотография е средство за изучаване на семейната структура, характера на комуникацията между членовете, техните роли и поведение.

Както при много други техники, предназначени да откриват специфичен минал опит или да подтикнат членовете на семейството да съпреживеят чувства – проводници от миналото, в тази техника, се приема, че познаването от терапевта на семейната история и моделите на взаимодействие на неговите членове могат да бъдат полезни в разбирането на актуалната семейна ситуация, както и да накарат членовете на семейството съвместно да преосмислят своя семеен опит, по-добре да разберат чувствата си един към друг и да се научат как да се справят с нерешените в момента конфликти.  Приложена  от гледна точка на специфичните психотерапевтични цели, техниката може да даде богати данни за историята на семейното развитие и взаимоотношенията на неговите членове.

При прилагането на тази техника терапевтът може да наблюдава много важни прояви на поведение. Кои снимки се показват първо и кои са последните? Кой член на семейството липсва? Бързо или бавно се показва всяка снимка? До каква степен се появяват интерес или тревожност при гледане на снимките? Съпровожда ли се демонстрацията от шеги и смях?

Снимките също могат да бъдат изучавани, за да се определи близостта или обратното, дистанцията на всеки член на семейството по отношение  един спрямо друг и общата атмосфера, която преобладава по време на показа. Обичаите, традициите и характера на моментите на общност, които се практикуват от членовете на семейството  при фотографиране също се проектират тук.

Процедура

Процедурата е описана от Андерсън и Малой (Anderson, Malloy, 1976). Авторите посочват, че към тази техника терапевтите прибягва обикновено тогава, когато срещнат затруднения в това, че не могат да достигнат до семейството или подозират, че семейството не може да си припомни значими събития от миналото си. Тогава идва моментът, в който семейството може да бъде помолено да донесат на следващата сесия семейни снимки.

Прилагането на техниката започва с т. нар. „загряващо” упражнение – става дума за размяна на мнения, обсъждане на това, как са направени снимките и как са избрани за семеен албум. В същото време семейството може да се сблъска с трудности. Често срещани проблеми могат да бъдат невъзможността да се намери снимка, върху която да се изобразява цялото семейство, невъзможността да се направи самият избор и т.н. Понякога процесът или проблемите, които семейството очаква да се сблъска, са много по-значими от избора на фотографии сами по себе си. Например, когато семеен албум не съдържа снимки на бащата, това вероятно показва неговото отсъствие в живота на семейството, а не, че само той може да бъде „добър фотограф.”

Преглеждането на снимките заедно с цялото семейство може да продължи няколко сесии. Обикновено семействата отговарят благосклонно на искането да донесат снимки, тъй като това е показател за интерес към тях и тяхното родословие, като тази задача обикновено е лесна и приятна за изпълнение. Упражнението е просто и обикновено не предизвиква прекалено голяма тревожност; освен това, това е просто интересно.

Използването на снимките за стимулиране на спомените спомага буквално за „издърпване” на повърхността на задържан в миналия личен опит материал и предизвиква забравени емоционални преживявания по отношение специфични събития и хора.  Терапевтът поставя въпроси относно лицата и местата, изобразени в снимките, и също така пита за общото настроение и атмосфера, които преобладават по време на снимките. Ето пример за някои от често използваните въпроси:

-Кои са тези хора в снимките?

-Спомняте ли си какво се е случило по време на снимането?

-Какви чувства предизвикаха съвместното развлечение със семейството в този ден?

-Кой е направил тази снимка?

-Какво стана, след като фотографът натисна спусъкът на фотоапарата?

-Разкажете ми, моля, за това място (местност; стая; пейзаж, фон).

-Имате ли спомен за сетивност (миризми, звуци, картини, усещания) за момента на снимката?

Често се препоръчва следната процедура при прилагане на техниката. Всеки член на семейството е помолен да донесе определен брой семейни снимки, които могат да разкажат нещо значително за отношенията в семейството. Терапевтът не дава конкретни указания за съставянето на набор от снимки. Той само ограничава броя на снимките, които трябва да се вземат. Самият избор на фотографии има значително терапевтично значение, тъй като клиентите трябва да преминат през процес на напрегната селекция и да постигнат някакво съвместно окончателно решение.

Времето, което може да бъде посветено на работата със снимките, както и целите на тяхното използване (диагностика, психотерапия), са най-добрите детерминанти за това колко снимки трябва да бъдат поискани за следващата сесия и какъв период от време в живота на семейството те трябва да отразяват.

Ако се изходи непосредствено от потребностите на практиката, то тя показва, че три снимки са достатъчни, за да осигурят достатъчно материал за обсъждане на основната тема - взаимоотношенията в семейството, като на всеки член на семейството се отделят по 15 мин. в рамките на сесията.

Ако е необходимо да се работи с няколко поколения от семейството, т.е. с т. нар. разширено семейство, тогава от клиентите се иска  да донесат повече снимки и съответно ще се нуждаят от повече време в сесията за да ги обсъдят.

Важно е да се създаде атмосфера, в която всички участници в процеса да се чувстват свободни и да могат да говорят за лични важни теми и обстоятелства. Освен това, трябва да се има предвид, че обсъждането на етапите на развитие на семейството и действителното му функциониране може да предизвика много силни чувства.

За да се осигури адекватно разпределение на времето и количеството на снимките между членовете на семейството, терапевтът се нуждае от определена структура на работа в сесията.

Всеки член на семейството се редува, представяйки снимките, които е избрал и казва на другите, защо ги е избрал, какви са личните ценности и личното им значение и чувствата, които тези снимки предизвикват в този индивид. Тук, съществени са  както редът за представяне на фотографиите, така и стилът, с който се представят.

Особено внимание заслужава презентирането на първата и последната снимка, скоростта, с която се извършва показването и разглеждането, нивото на интерес или тревожност, които могат да бъдат свързани с появата на следващата снимка, както и колко сериозни са членовете на семейството по време на цялото действие или обратно, колко често си позволяват да се шегуват. Също така съдържанието на всяка снимка обикновено се обсъжда и се изследва, колко близки са членовете на семейството помежду си, нивото на формалност във взаимоотношенията между тях, както и наличието или отсъствието на един или друг от близките на снимката. Така се извършва цялостна оценка на всички възможни аспекти на семейната система, в семейството, поведение на ролите, граници, комуникативни процеси, семейни структури и др.

Понякога дори грижата и вниманието, с които членовете на семейството се отнасят към фотографиите, могат да допринесат много за разбирането на ситуацията, която се е развила в това семейство.  

Когато един член на семейството представи набор от снимки, донесени от него, други членове на семейството се насърчават да реагират на неговото представяне (презентация) с такива въпроси и наблюдения, които биха създали нови перспективи при разглеждането на модели на вътрешно-семейното поведение.

Пример

Андерсън и Малой привеждат следния пример от практиката, за да онагледят прилагането на техниката:

Г-н и г-жа К. помолиха за помощ по повод брачните им проблеми.  Преди това обаче, на г-жа К. е поставена диагноза шизофрения и многократно е хоспитализирана в психиатрична болница. При всяко следващо хоспитализиране ситуацията в семейството им се влошавала все повече. Въпреки, че госпожа К. се държеше доста добре, заболяването й остана като основен фокус на съпружеските взаимоотношения:  той я обвинявал, а тя плачела.

В момента, когато психотерапевтът оценявал вътрешно-семейната ситуация и двамата партньори се фиксирали върху отрицателно взаимодействие, определяйки живота си заедно като напълно неуспешен и лош. От тази реакция станало ясно, че отрицателното, върху което и двамата партньори разсъждавали, допринася твърде малко за положителните промени и формирането на разумни цели в развитието на техния брак. Тогава (на този етап от работата) терапевтът ги помолил да донесат на следващата сесия три семейни снимки.

Следващият път г-н и г-жа К. изглеждали много по-оживени и проявявали много по-голям ентусиазъм, отколкото предишната сесия. Техният разказ за това, как са избрали фотографи, показвал ниво на комуникация, което преди това се смятало за невъзможно. Двойката намерила стар семеен албум и прекарала, гледайки го, първата невероятна нощ от много години насам, която им донесла голямо удоволствие.

Паметта на г-жа К., диагностицирана по-рано като „лоша”, внезапно се подобрила по време на спомените, точно в момента, в който започнали да обсъждат щастливите времена, които прекарвали заедно. На една от снимките, избрани от г-жа К, тя била изобразена в костюм, ушит от самата нея. Когато г-жа К. описва тази снимка, тя изглеждала изпълнена с гордост.

Проявената от нея компетентност, която показала с репрезентацията на спомена, при разглеждането на тази снимка, отхвърлила отрицателния образ на болния човек, който тя непрекъснато носела в себе си.

Г-н К. избрал снимка на жена си във вечерна рокля, която подчертавала нейната сексуалност. Изборът му бил изненадващо неудобен и толкова смутил г-жа К., че тя не могла да отговори положително на комплиментите, които той направил за нея. Тази обмяна на реплики, разглеждането на снимките и последвалата дискусия, убедително демонстрирали конфликта и объркването в техния сексуален контакт, и очакванията, които те имали във връзка с него. И двамата обаче изпитали облекчение, защото тези въпроси били изведени за първи път на повърхността и сега съпрузите лесно се съгласили да направят обсъждане на следващата сесия.

Използване

Тази техника може да се използва за работа с всяко семейство, чиито членове са в състояние да осъществяват вербална комуникация. Тя може да се използва за изучаване на структурата на семейството, ролите, комуникациите и взаимоотношенията. Въз основа на тази техника може да се анализира и влиянието, което миналото на семейството има върху него. Това, което сега е най-важно за всеки член на семейството, може да бъде свързано с избора на снимки, избрани от всички членове на семейството и последващото обсъждане на случилото се.

Ако изучаваното семейното родословие обхваща няколко поколения, инструкцията може да бъде променена по такъв начин, че терапевтът да поиска три снимки, илюстриращи всяко от трите поколения на семейството или повече снимки на най-важните членове на разширеното семейство. В същото време могат да се изучават специфични области от взаимоотношенията в семейството като сила, зависимост, интимност, тревожност, мъжки и женски роли.

За да помогне да определят областите, в които възниква разочарование, отчаяние и за да формулира целите за бъдещето, терапевтът може да препоръча за следващата сесия двойката да донесе две снимки: с едната да представят себе си в идеалната ситуация на семейните взаимоотношения (такива, каквито искат да се видят), а на втората – реалната ситуация (както виждат семейството си сега). 

Снимките могат да насърчат членовете на семейството да подходят със съмнение към семейните митове, правилата, системите от вярвания и ролите, които всеки от членовете играе в семейството. Субективните разногласия в разбирането на взаимоотношенията в миналото също могат да бъдат поставени под съмнение (например, „Майка ми винаги ме пренебрегва”).

Разпознаването на себе си в огледалото на семейни снимки може да бъде много полезно и благоприятно откритие в психотерапевтичния план. Ето защо винаги трябва да се открива и подчертава позитивната реакция на собствения образ. Въпреки, че употребата на фотография едва ли ще доведе до бързо излекуване и пълно облекчаване на симптомите, снимките могат да послужат като средство, благоприятстващо общуването между терапевта и клиентите, и разбира се между самите клиенти.
Източник: