Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2017 16:00 - Програма за развитие на мислене и памет за деца и ученици със специални образователни потребности (СОП) – I – IV клас
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 10198 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                                                     Програма

                     за  развитие  на мислене и памет за деца и ученици със специални

                                       образователни потребности (СОП) –
I IV клас

 

Забележка: Упражненията се прилагат в зависимост от състоянието на детето (ученика).

 

Група №1: Упражнения за развитие на способности за създаване на мисловни образи (визуализация на понятия)

Упражнение №1 "Мисловни образи, отговарящи пряко или косвено на понятието”

 Упражнението се провежда на два етапа, тъй като мисловния процес на тази възраст не може да се удържи активен продължително време без подкрепление. На първия етап понятието получава графическо изображение.

Инструкция: Опитай се за всяко от казаните от мен думи, да направиш някаква рисунка.

За детето не е трудно да даде отговор, тъй като образът изниква почти автоматично.

Примерен набор думи:

image

На втория етап думата се представя, като дума или фраза, без фиксация на хартия.


Упражнение №2  (усложнен вариант на предшестващото упражнение).

Използват се 200-300 кибритени клечки. На ученика се диктува думата, а той подрежда клечките във вид на фигура, която предизвиква думата в представите му.  Например, трактор може да бъде изобразен посредством прекъсната линия от звук р-р-р-р….. Клечките могат да бъдат подреждани по всякакъв начин, в т.ч. и да се чупят. Думите се диктуват с пауза от 1 мин.  След като приключи диктовката, от детето се иска по конструираните фигури да възпроизведе думите.   С увеличаване броя на тренировките се повишава скоростта на конструиране и увеличава броя на запомнените думи.

Когато ученикът се научи да създава зрителни образи, обличайки ги в конкретна форма, с лекота може да се премине към следващ етап на запомняне – осъзнатото възприемане. Препоръчително е в процеса на упражнението да се обръща внимание на преживяванията на ученика и да се стимулират положителни емоции, които влияят върху крайния резултат от запаметяването.

 

Група №2: Упражнения, насочени към развитие на възприятието и концентрацията на вниманието.

Упражнение №3. "Осъзнаване на визуализиран материал”

 За упражнението са необходими: лист хартия, моливи и секундомер.

На таблото (стимулния материал) са представени 12 изображения.  Предлага се на ученика да разгледа първия ред, закривайки останалите с лист хартия, за да го разсейват.  След 30 сек. на ученика се предлага да закрие и този ред и да нарисува по памет изображенията от първия ред.  След това му се предлага да сравни работата си с образците. По този начин се работи и с останалите редове, като с последните два реда се работи едновременно.

image

Упражнение №4. Събуждане на „чувство за детайли” 

На ученика се предлага табло с 4 абстрактни фигури 

image

Всяка от тях се показва на детето в продължение на 1 минута, като останалите са закрити, за да не отвличат вниманието.  След това се предлага на ученика, мислено да си представи същите фигури с всички детайли и по памет да начертае всяка една от тях на хартия.

 

Упражнение №5. „Осмисляне на вербален материал” (използва се за тренировка както на зрителна, така и на слухова памет)

Целта на упражнението е ученикът да се научи да разсъждава върху думите.

Инструкция: Сега ще ти прочета (покажа – в зависимост от тренирания тип памет) думи, когато чуеш думата от теб се иска, да си представиш външния вид на дадения предмет, предназначението му,  неговия вкус, аромат, който той може да притежава и други свойства. Например, паста за зъби – на външен вид може да е бяла, блестяща, трицветна, с аромат на билки или с остър лютив вкус и пр.

Като предварителна тренировка, преди началото на упражнението се препоръчва, да се поработи с ученика, като му се подадат 2-3 и повече думи и той да изпълни условието на глас.  Към упражнението се пристъпва само ако детето е усвоило условието.

image

Около 40 мин. по-късно на ученика се предлага да възпроизведе запомнените думи.

Упражнение №6. "Оживяване на неодушевени предмети”

Към това упражнение е желателно да се премине след като бъдат усвоени добре предшестващите, т.е. ученикът трябва да има формирани умения за привеждане на вербалната информация в зрителен образ, т.е. да има навици за визуализация и особено за концентрация на вниманието, предизвикано от осъзнатостта на възприемането.

На детето се предлага да си представи някакъв звяр, животно. След като бъде създаден образа, психологът предлага на ученика да „оживи” картината, т.е. животното да започне да се движи, да живее самостоятелен живот във въображението.  След това се иска ученикът да разкаже за своето животно всичко, което „вижда” за него и счита, че е важно.

След „оживяването” на живото, може да се премине към процедура на „оживяване” на предмет. Първоначално упражнението се изпълнява със затворени очи, а след това с отворени.  За да бъдат постигнати добри и трайни резултати в способностите з визуализация, се препоръчва серия от занятия, при които да бъдат „оживени”  50 живи същества и 100 предмета.

Това упражнение може да бъде проведено и във форма на игра на вълшебник.  На детето се предлага да бъде вълшебник, който е способен да съживява с помощта на вълшебна пръчица всичко което иска.  Например, той решава, че някакъв предмет трябва да бъде съживен и той в същия миг оживява. Когато това се случи, вълшебникът вече може да разкаже за този „жив” предмет всичко, защото е разкрил тайните му.

Забележка: Всички по-горе описани упражнения способстват за запис на информацията, за което се използва кратковременната памет (КВП).  При това, данните от паметта, получавани от възприятието в съответствие с решаваната задача, се допълват от данни, които се съхраняват в дълговременната памет (ДВП).  Същевременно, за да се възпроизведе информацията от КВП, се извършва процес за продължително съхранение, т.е. активизира се ДВП или се извършва процес на структуриране (кодиране) и търсене.

Описаният  процес на запаметяване не може да се осъществи без посредническата роля на мисленето.  Първичната обработка по систематизация и класификация на запомнените обекти се  извършва с помощта на операции за намиране на сходство и различие, при задължително участие на емоционалната сфера.  Тази процедура осигурява разделяне на информацията на категории (за удобство при съхранението)  и я снабдява с опознавателни сензорни знаци, облекчаващи извличането и от паметта.

Във връзка с това, работата по трениране на ДВП трябва да започне едва след формиране на умения за сравняване на запомнените предмети, чрез намиране в тях на признаци на сходство и различие.

 

Група №3: Упражнения за развитие  на операции по установяване на сходство и различие, анализ и синтез на детайлите.

Упражнение №7.

Всички анализирани предмети се изследват по една и съща схема: от емоциите към логиката.  По-долу е посочен план за провеждане на такъв анализ:

1.Емоционално възприемане на предмета

          Инструкция: „Какво впечатление създава у теб този предмет? Харесва ли ти неговия цвят, форма?”  Детето лесно може да изведе онези предмети, към които изпитва приятни чувства, т.е. то ги извежда и отделя  от общия фон.

            Този тип въпроси подтикват детето към анализ на неговите емоционални реакции. Задачата на психолога е да въвлече детето в активен процес на възприятие, в което съзнателно да се включи емоционалния фактор, гарантиращ по-добро запаметяване в ДВП.  Много е важно да се изясни кой от всички предмети е произвел най-ярко впечатление у детето и да се проследи живота на този предмет в ДВП.

 

2. Анализ на предизвиканите емоции.

Инструкция: „Този предмет, който виждаш приятен ли ти е или не? Той успокоява ли те или те дразни?  Според теб впечатляващ ли е или безцветен/ Забавен ли е или тъжен?  Увлекателен ли е или скучен?”

От особено значение е, детето да се учи да се вслушва в емоциите си и да ги разбира.  Такъв род мислене предизвикано от емоциите способства за по-добро закрепване на паметовите следи.

Логическа част.  Простата стратегия на анализ позволява да се извърши съсредоточаване върху главното, същественото и значимото.

 

3. Установяване на общия смисъл

Инструкция:  „Погледни този предмет. Що за предмет е това? как се нарича той?”

 

4. Разглеждане от гледна точка на композицията

Инструкция:  „Погледни, как са използвани цветовете, има ли и кои са допълнителните елементи, които се отличават и различава този предмет от останалите? Какво забелязваш на преден план?

Посредством въпроси от този тип, психологът въвлича детето в пространствено възприемане на обекта.

 

5. Анализ на детайлите

На следващия етап се търсят най-значимите детайли (елементи), които предоставят специфична информация за предмета.  Вниманието се съсредоточава върху описанието на отделните детайли. Този етап може да бъде повече или по-малко сложен в зависимост от количеството детайли, които следва да запомни детето.

 

6. Синтез

Инструкция: „Затвори очи и мислено си представи изследвания обект. Кажи сега какво  на ясно виждаш на своята картинка? Вземи молив (цветен) и нарисувай това, което си запомнил.”

В заключение може да се сравнят получените картини.  За упражнението (анализ-синтез) могат да се използват предмети, достъпни за условията, в които се провежда упражнението:

= плодове или зеленчуци; започнете от един обект, постепенно преминавайки към сравняване на няколко еднакви елемента в рамките на един вид;

= цветя и растения;

= дървета; обект на изследване са общата им форма, короната, клоните, листата, цветовете, плодовете;

= животни (например, кокошки, кучета, птици);

= близки квартали (близкостоящи улици; паркинги и пр.);

= хора; лица, глас, навици на приятели и пр.;

 

Упражнение №8 „Запомни картинките”

На детето се предлага да запомни изображения на 3-4 картички с картинки и да ги назове по памет.  След това трябва да потърси тези изображения сред 10-12 картички, но разхвърляни безпорядъчно.  За това упражнение може да се използват букви или цифри, прилагайки специално изработени картички.

 Постепенно количеството на картичките може да се увеличи.

Описанието при повече упражнения, ще помогне на детето да се научи да запомня при определен ред. За извличане на информацията обаче е необходимо, да се приложи механизма на асоциациите. Асоциацията е психичен процес, в резултат на който едни представи предизвикват и влачат след себе си други. Например, при представа за Нова година, автоматично възникват образи за елха, Дядо Коледа, Снежанка, джуджета, шампанско, лакомства и т.н.

Обикновено асоциациите възникват бързо и автоматично, отколкото логично, въпреки че подобна дейност също не е възможна без намирането на сходства и различия.  Именно затова в предишните упражнения следва да бъдат отработени задачите за сходства и различия.  Тренировката на умения за установяване на връзки (асоциации) между отделните елементи е показана в упражнение №4.   

В това упражнение се отиграват задачи за развитие на асоциативното мислене, развитие  на умения за подбиране на зрителни образи с преход към абстрактни понятия, а също така е описан мнемотехнически прийом „нелогични асоциации” за запомняне на думи, които не са свързани по никакъв начин.

 

Група №4: Упражнения, насочени към развитие на способности за установяване на връзки (асоциации) между отделните елементи на материала.

Упражнение №9 „Двойна стимулация на паметта“

Пред детето се разполагат 15-20 картички с изображения на отделни предмети (например, ябълка, тролейбус, чайник, самолет, риза, писалка, автомобил, кон, петел, флаг и др.)

Инструкция: „Аз сега ще ти кажа няколко думи . Разгледай картинките и избери между тях тази, която би ти помогнала да си припомниш всяка една от казаните от мен думи. Тази картичка постави отстрани.”

След това се прочита първата дума.  След като детето избере картичка и я постави в страни, се чете следващата дума и т.н.  По-късно детето трябва да възпроизведе казаните думи.  За тази цел изследваното лице взима една по една от сложените в страни картички и с тяхна помощ се подсеща за думите.

Примерен набор от думи:

ПОЖАР, ЗАВОД, КРАВА, МАСА, БАЩА, ГРЕШКА, ДОБРОТА, КРЕМ, СЕДИ.

 

Упражнение №10

На детето се дават няколко думи и се иска да ги прегрупира, обединявайки ги по някакъв признак, който да облекчи запомнянето, а след това се иска да измисли история, с която да ги обедини.

image

Упражнение №11

Инструкция: „Разгледай внимателно рисунката. На нея са представени наименованията на животни. Представи си сега външния вид на всяко животно на мястото, на което се намира неговото име и помисли върху някаква история, която свързва тези животни помежду си.”

След това рисунката се закрива и от детето се иска да възпроизведе на лист хартия разположението на имената съгласно образеца. Няма ограничение на времето за наблюдение на таблото.

 

Упражнение №12 (развитие на асоциативното мислене).

Целта на упражнението е да подтикне детето към асоциативно мислене.   На детето се предлагат няколко думи и се иска да направи колкото се може повече асоциации, които му идват наум при четенето на тези думи. Например, камила – гърбица, пустиня, пясък, кактуси и пр. В края на упражнението детето работи самостоятелно върху 2-3 думи.  Този тип упражнение е добре да се прилага периодично, за кратко време, за да може детето да формира скорост за генериране на асоциации. При провеждане на упражнението резултатите се записват с цел, проследяване развитието на способностите във времето.

image

Упражнение №13 „Конкретизация на абстракцията”

Инструкция:”намери конкретни зрителни образи, които могат да се асоциират с всеки от приведените от мен думи, например, любов – сърце и пр.

image

Упражнение №14 "Нелогични асоциации"

Този тип упражнения са насочени към създаване на логични асоциации, т.е. развиват логическия вид запомняне.  В образователния процес често е необходимо да се запомня материал, който външно логически не е свързан.

На детето се подават няколко думи, които не са свързани помежду си. Например, КНИГА, ЦВЕТЕ, НАДЕНИЦА, САПУН.

Инструкция: Пред теб има набор от думи, които не са свързани помежду си. Иска се да потърсиш все пак някакви асоциации, за да ги обвържеш.  Най-добре е веднага да кажеш първото което ти идва на ум. Имаш пълна свобода да търсиш каквито и да е било връзки, дори най-абсурдни. Когато откриеш такива връзки, то с лекота би могъл да сътвориш някаква кратка история.”

Това упражнение също е полезно да се прилага периодично, за формиране на устойчиви навици.

 

Упражнение №15  „Нелогични двойки асоциирани думи”

Това упражнение изисква обединяване във въображението на два предмета, които нямат нищо общо помежду си, т.е. не са свързани чрез естествени асоциации.

Инструкция: „Опитай се да създадеш в ума си образ на всеки предмет.  А сега мислено се опитай да ги обединиш в една картинка.  Предметите могат да се обединяват по всякакви асоциации, дай воля на въображението си. Да вземем пример с  думите „КОСА” и „ВОДА”, тях можем да си ги представим обединен  (свързани) чрез асоциация  на коса намокрена от дъжда. Постарай се да създаваш колкото се може по-ярки картини. Запомни, че колкото по-силни и богати са асоциациите, т.е. картините ти, толкова по-трайно ще бъдат запомнени тези думи.”

 

Примерни двойки за тренировка:

image

Първоначално е добре детето да поработи по слух, разказвайки за своите картини заедно с психолога, а след това самостоятелно, пишейки на лист. На следващото занятие е добре да се повтори някоя от двойките, за да се извърши проверка. Задължително трябва да се съобщят резултатите от проверката.

 

Упражнение №16 „Запомняне на думи”  

Сега вече може да се премине към научаване на детето да запомня няколко нелогично свързани думи. Препоръчва се да се започне с 10 думи, например:

ДЪРВО, МАСА, РЕКА, КОШНИЦА, ГРЕБЕН, САПУН, ТАРАЛЕЖ, ЛАСТИК, ХАРТИЯ, СЛЪНЦЕ,

Тези думи следва да бъдат свързани в разказа:

„Представи си зелено красиво ДЪРВО.  От него започва да расте настрани един дебел клон, който ще бъде използван за изработването на МАСА.  Когато се приближиш към масата и я разгледаш внимателно виждаш, че върху нея има вода, която се стича надолу и образува цяла РЕКА.  В средата на реката се образува водовъртеж, в който се върти огромна КОШНИЦА.  Кошницата се блъска от бряг на бряг. Ти се приближаваш от единия край, успяваш да хванеш кошницата и виждаш, че в нея има ГРЕБЕН. Взимаш гребена и започваш да решиш косата си, като заедно с това я миеш със САПУН.  Сапунът се стича по косата и тя става настръхнала като бодилите на ТАРАЛЕЖ. На теб ти е неудобно, взимаш един ЛАСТИК и връзваш на опашка косата си.  ластикът обаче  не издържа, къса се и когато започва да пада към земята, виждаш, че той е направен от ХАРТИЯ. Навеждаш се и виждаш, че на хартията е нарисувано ярко СЛЪНЦЕ.”

Първоначално детето се подкрепя при създаването на разкази, а след това се оставя да работи самостоятелно.  Постепенно количеството използвани думи за запомняне следва да се увеличава.

През цялото време психолога трябва да документира работата на детето.

 

Упражнение №17 „Запомняне на стихове” 

Всеки текст може да бъде представен в мисловни образи. На това се основава и техниката за запомняне, на която трябва да бъде научено детето.

Училище

(Ив.Вазов)

Детенце хубаво,

пиленце любаво!

Къде под мишница

с таз малка книжица?

 

Отивам, бабичко,

макар и слабичко,

книга да се уча,

добро да сполуча.

 

*   *   *

Овчар

(Ив.Вазов)

Когато бях овчарин

и овцете пасях,

бях много благодарен,

макар и сиромах.

 

Щом пукнеше зората,

изкарвах ги навън

и свирях из гората,

подпрян на някой пън.

 

И времето бе кратко

със шарен ми кавал,

и никога тъй сладко

не съм ни ял, ни спал.

 

И днес, когато виждам

овчарче малко аз,

не знам защо завиждам

и охкам си без глас.

 

*   *   *

 

Уловена птичка

(Ив.Вазов)

Деца

Видиш, птиченце крилато,

ние в примка те държим

и със тебе цяло лято

няма да се разделим.

Птичка

Ах, защо ви съм? Бъдете

милостиви тоя час,

да си хвръкна ме пуснете,

в примката ще умра аз!

Деца

Не грижи се, мила птичко,

дор си в нашите ръце;

ще те храниме със всичко,

с захарчица, с млечице.

Птичка

Мляко що е не разбирам,

захар ази не кълвя,

само зрънца знам да сбирам

и мушици да ловя.

Деца

Ти зимъска ще загинеш

на полето там сама!

По-добре да си починеш

в нашта клетка у дома.

Птичка

Не се бойте, аз щъ хвръкна

татък в топлите места,

в ваш"та клетка ще издъхна,

макар златна да е тя.

Деца

Мила птичко, ти не знаеш

как е харно тука, виж -

ти със нас ще си играеш,

няма що да се боиш.

Птичка

Мен, дечица, по е харно

да си хвъркам по светът,

тук щъ умра аз навярно,

тясно ми е в тоя кът!

Деца

Право казваш, пиле клето,

тук на мъка ще живейш,

хай хвръкни си към небето,

на свобода да си пейш!

 

Стимулен материал: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=1335&Level=1

 

Инструкция:

а) Прочети внимателно първата строфа на стихотворението.

б) Сега затвори очи и се опитай зрително да си представиш съдържанието на тази строфа в ума. Постарай се да нарисуваш ярка картина, да я почувстваш, да имаш свое отношение към нея: харесва ли ти, позната ли е, успокоява ли те или те натоварва с негативни чувства.

в) Сега премини към следващата строфа.  Прочети я на глас и си я представи. По този начин продължавай да работиш и с останалите строфи.”

Детето трябва да създаде пределно ясна картина от образи, съдържащи се в стихотворението.  Създадените зрителни образи се записват във вид на думи на отделен лист. След това от детето се иска да прочете цялото стихотворение на глас без да спира, подкрепяйки се с думите, възникнали при създаването на зрителните образи.

г) „Сега се опитай да си спомниш стихотворението, като се опираш на мислените образи. Затвори очи и възпроизведи тези образи, които си запомнил. Опиши ги  със свои думи.”

д) След това, се предлага ново прочитане на глас. Ако е нужно, някои образи, които не са ярки и не работят (не подпомагат запомнянето) могат да бъдат променени. Много е важно детето да запомни безгрешно последователността, в която се появяват образите.

е) На последно място детето се опитва да възпроизведе цялото стихотворение.

Следва да се обръща внимание на ритъма и римите. Всеки път при нови упражнения психологът обсъжда с детето заучаваното стихотворение, интересувайки се от неговото лично отношение към текста.

 

Упражнение №18 „Запомняне на текст”

Една от трудностите на учениците в обучителния процес е свързана както с преразказа в устна форма, така и в писмена.  Упражнението предлага вариант за работа с текст, който облекчава неговото запомняне.

-Определяне на основната идея на съдържанието на текста.  Извеждане на главното – за какво става дума?  След това е добре да се позволи на детето бегло да разгледа текста. Обръща се внимание на детето към заглавието на текста.

-Определяне колко части включва текста. Формулиране на въпроси към всяка една от частите, основавайки се на заглавието (ако има такова) и приемане имена (подзаглавия)на всяка отделна част.  След това се позволява ученикът да прочете текста и да намери отговор н а формулирания въпрос във всяка отделна част.  По този начин ученикът проследява развитието на главната идея в текста.

-Съвместно с детето се съставя план, разкриващ структурната композиция на текста.  За тази цел, текстът се разбива на отделни абзаци, чийто съдържание е обединено от общата идея.  Плана може да бъде създаден писмено, а може да бъдат само подчертани ключови думи в абзаца, които носят основната мисъл.

-След това се предлага на детето да направи опит за преразказ на основните идеи на глас, а след това самостоятелно наум.

-След това ученикът отново има възможност да прегледа текста и отново да акцентира вниманието си върху основните идеи, последователността на изложението им и да изведе ярки образи и примери, подкрепящи основната мисъл.  При четенето  се изисква детето зрително да възпроизведе образи, подсказващи текстовете.

-На следващо място се разглеждат детайлите в произведението.  Заедно с детето се извеждат съществените признаци.

-На последно място се правят лични коментари и се изтъкват онези моменти, които са направили най-силно впечатление.  Изяснява се какво е отношението на автора към главния герой, към събитията.  От детето се иска да доказва всяко свое предположение. След това се преминава към обсъждане на впечатленията.  Много е ценно детето да не се принуждава да следва внушението на автора, а да произвежда свое мнение. Ако се случи това, то отново се иска аргументация. Иска се от ученика да посочи ясно какво точно му харесва и какво не в произведението, както и какви чувства го кара да преживява.

-В заключение се предлага на ученика да отговори на шест прости въпроса:  Кой, какво, кога, защо, къде, как?  Това позволява по дълго да бъде съхранена информацията в активната зона на детската памет.

 

Училищен психолог:

………………………

 (………………..)

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3815863
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031