Техники в семейната терапия.

                                                          "Ролева игра с картички”

                                                 (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                          (през очите на психолога – прочетено в книгите)

Ролеватa игра с картички e предложена от Джина Огдън и Ан Завин (Ogden, Zevin, 1970) като психотехника за работа със семейството. Това е невербална техника, която идентифицира тези роли и задължения в рамките на семейното взаимодействие, които изпълнява всеки член на семейството. При работата с тази техника се изяснява и характера на взаимодействието на семейството при вземане на съвместни решения за една или друга задача (отговорност, семейно задължение). Участието в играта дава възможност на членовете на семейството да видят повече или по-малко пълен набор от отговорности, които съществуват в семейството и как те се разпределят между всичките му членове. Изучават се също се индивидуалните способности (умения), негативните механизми и семейната динамика.

Техниката, описана тук е взета  от работата на Джина Огден и Ан Завин.

Процедура

Членовете на семейството без предварителна обсъждане избират карти (примерен списък е представен по-долу) за себе си и за другите. Картите описват домашните задължения (отговорности), които някой трябва да изпълнява, например: кой взема решение какво ще се готви; кой изпълнява решението; къде и кога ще се вечеря; кой организира самата вечеря; кой почиства; кой пазарува; кой има право да дава оценки, да критикува, да поучава, да обвинява или да стимулира, награждава, похвалва; кой обикновено благодари; кой най-често е сърдитият, недоволният, претенциозният; кой определя кога се ляга вече и т.н. Освен това картите имат редица роли, които членовете на семейството играят във взаимоотношенията помежду си. Членовете на семейството имат възможност да се съгласят или обратно да не се съгласят, дали съответства наименованието на дадена картичка с определено лице, както и да отхвърлят тези картички, които не искат да вземат.

Примери за „роли-задължения”: Организатор на къщата; Купувач на храни,  Планиращ вечерята;  Пералня; Сексът; Негово превъзходителство; Лошият изпълнител на всички свои задължения; Посредник; Разпоредител; Иконом; Почистващи масата след хранене;  Производител на напитки; Готвач; Сервитьор; Почистващ съдовете; Отглеждащ животните; Грижещ се за малките деца; Този, който поставя децата в леглото; Организатор на празниците; Създател на правилата; Дисциплиниращият, Отговорен за всичко.

Примери за „роли във взаимодействието”:
Положителни: Говорещ истината; Помагащият; Разбиращият; Творецът;  Щастливецът; Пазачът на вратата;  Защитникът на слабите;  Дипломатът.  Отрицателени: Обвинителят; Умиротворителят; Самотният вълк; Жертвата; Палячото; Крещящият; Критикуващият; Прокурорът; Компютърният специалист;  Детето кумир;

Целта на това упражнение е да проучи, в рамките на личностно-безопасна игра с карти, как членовете на семейството виждат себе си и другите в термините на задълженията и социалните роли. Важно е да се наблюдават различията между начина, по който дадения член на семейството вижда себе си и как другите го виждат. Психотерапевтът може да наблюдава семейство в структурирана невербална ситуация.

Оборудването, необходимо за осъществяването на тази техника, включва 36 ролеви картички (всяка роля е отпечатана на отделна картичка), лист хартия, молив и ластик, с който всеки участник  закрепва в колода картичките си. Психотерапевтът предварително подготвя картичките, след като се е ориентирал за вероятните отговорности в семейството и се е убедил в полезността от прилагане на техниката точно за това семейство.  Много от наименованията на картичките са универсални.

Семейството трябва да получи приблизително следната инструкция:

„Сега ще поставя на масата пред вас колода  от картички. Бих искал всеки от вас да ги разгледа внимателно и да избере за себе си такива картички, които да се отнасят за него, да му съответстват. След това, нека всеки да разположи картичките пред себе си така, че останалите отново да могат да ги виждат. Ако някой иска да притежава картичка, която друг е взел, нека да запише тази картичка на листа, който съм поставил на масата пред всеки. Не се стремете да се конкурирате, като вземате за себе си повече картички – това не е съревнование. Докато трае играта, от вас се иска да мълчите. Моля ви, не разговаряйте!  Картичките, които ви предоставям, не са подготвени специално за вашето семейство, така че не е необходимо да бъдат избрани всички. Отново ви напомням, че към някои картички може да имат интерес повече хора, ако е така, то този, за който няма картичка, нека да я запише на листа, който стои до всеки от вас – това е достатъчно, за да се знае, че той също би я избрал.

Всеки участник трябва да провери целия комплект картички, които е избрал и да се увери, че те са разпределени правилно.  Ако не сте съгласни, че някоя конкретна карта трябва да принадлежи на вас или на някой друг, кажете информацията за това на диктофона, който е на масата – коментирайте, изразете мнение и се мотивирайте защо мислите така.  Освен това, ако някой попадне на картичка, която счита, че не се отнася за него, не се чувствайте задължени да я задържите – можете да я върнете в колодата на масата. Когато всеки участник използва възможността да се изкаже по повод картите на другите, семейството ще има право да се избави от всяка роля, която счита, че е неправилна или не му принадлежи, независимо от това колко точни са преценките му. След тази процедура, всеки от вас трябва да събере своята колода и да я върже с ластик.”

Звукозаписът на диктофон служи за последващо оценяване на резултатите от „играта”. При анализа на информацията,  психотерапевтът създава схема за всеки член на семейството, която улеснява определянето на техните роли и позиции в семейната система.

Пример

Сю и Дъглас и техните двама тийнейджъри приели психотерапевтична работа. В заявката си Сю споделила недоволство от общуването между нея, нейните синове и съпруг. Често тя изпадала в депресия и се чувствала много разстроена поради тези отношения в семейството. Терапевтът поканил семейството да участва в играта на ролеви картички и разположил върху масата 36 карти (подготвен предварително) с изображения нагоре.

Семейството трябвало да разгледа картите и всеки да избере тези, които според него се отнасяли за личността му.  След това те били помолени да отхвърлят тези роли, които искали да откажат. Станало ясно, че Сю е „работен кон” в къщата. Тя имала серия от задължения и отговорности, които били несъизмерими с натоварването на останалите членове на семейството. От притежаваните от нея карти, тя отхвърлила тези, които характеризирали взаимодействието в семейството в неговата негативна страна.

Тъй като семейството участвало в една „игра без думи“, членовете били лишени от обичайната атмосфера – викове и обвинения.  Сега ситуацията (общуването) била контролирана и спокойна, членовете се отнасяли един към друг по начин, коренно различен от предишния си опит. Дъглас, който обикновено казвал, че работата му в градината била с достатъчен принос за работата на къщата, сега осъзнал, че това не е достатъчно. Когато момчетата ясно видели несправедливостта при разпределението на работата, те изразили желание да поемат повече отговорности.

Преразпределението на задълженията било извършено в спокойна и мирна обстановка, без никакви викове и обвинения. Сега членовете на семейството искали да разпределят отговорностите честно. Освен това, Сю видяла, че е получила много отрицателни „роли на взаимодействие“. Тя не била доволна от такива роли като „Крещящият“ и „Пркурорът“, а вместо това поискала да придобие ролята на „Творческият човек“ и „Щастливият човек“. Съпругът и синовете й възприели позитивно желанието й да промени стила си на общуване.

Разбира се, тази техника не решава всички проблеми на разпределението на ролите и взаимоотношенията в семейството, но тя дава на терапевта възможност да се разгледа тези проблеми без външен натиск. Освен това, семейството може да види разпределението на отговорностите в графична форма. Този подход е различен от обичайния начин за обсъждане на семейните роли, които често се случват в спорна ситуация. Техниката позволява на членовете на семейството в атмосфера на позитивна групова работа да поемат нови роли и да отхвърлят старите.

На финалната част картичките обикновено се разпределят на масата пред семейството в няколко колоди със следните наименования, например:

1.+ (за положителни характеристики);

2.- (за отрицателни характеристики);

3.Избрани (ролите, избрани от играча);

4.Данни (всички роли, дадени на играча от другите, приети или не);

5.Неправилни (ролите, дадени на играча, които по негово мнение не са правилни и които той не желае да приеме);

6.Несъответстващи (ролите, които другите играчи смятат, че не са подходящи за този играч).

7.Неприети (ролите, които играчът е отхвърлил в края на играта).

Използване

При оценяването на резултатите от играта трябва да се изследват няколко аспекта:

УМЕНИЯ:

1.Факти, ценности и значения, които се споделят от членовете на семейството.

Споразумения между членовете на семейството за ролите, които  вземат за себе си и другите. Явяват ли се ролите точно формулирани или се оказват неправилни, несъответстващи и не трябва да се разпределят между членовете (не трябва да се дават на никого)?

2.Отговорност.

Обръща се внимание на разпределението на задълженията и какъв модел за това разпределение се прилага от родителите,  и служи ли той като отправна точка за децата? Какви конкретни отговорности избират различните членове на семейството?

3.Положително взаимодействие помежду си.

По време на играта членовете на семейството поставят ли един на друг позитивни роли?

4.Способността да играят.

С удоволствие ли играят членовете на семейството? Скучно ли им е по време на игра или забавно? Настроени ли са да се конкурират помежду си?

5. Приемане и поддръжка на индивидуалните различия.

Допуска ли се в това семейство членовете да се различават от другите и да променят установената представа за себе си? Способни ли са членовете на семейството да отхвърлят ролите, които им се приписват от другите? Отговорът на тези въпроси по същество е свързан със способността на семейството да дава на членовете си свободата да бъдат различни, да запазят своята специфика и самоценност.

6.Роли, които членовете  вменяват на себе си, но не „за играта“, а за „разчистване на сметки“.

Членовете на семейството мислят ли за себе си и за другите по положителен начин или други могат да бъдат отхвърлени като „лоши“, да ги обвиняват и оскърбяват?

НЕГАТИВНИ МЕХАНИЗМИ:

1.Унижение.

Отрицателни социални роли, които членовете на семейството приписват един на друг плюс отрицателни изказвания, записани на магнетофона.

2.Самоунижение.

Отрицателни социални роли, които членовете на семейството избират за себе си, плюс подходящи устни изявления.

3.Други негативни механизми.

Неадекватни шеги, хаплива ирония, подигравки и ненужни въпроси (необходимо е да се регистрират и двете).

СЕМЕЙНА ДИНАМИКА:

1.Сексизъм.

Разпределят ли се отговорностите на основава традиционните преедстави за ролите на половете? Съпругът/бащата избира ли ролята на „Създателят на правилата“ и „Дисциплиниращият“? Могат ли членовете на семейството да преодолеят традиционните представи за типични женски и типични мъже задължения?

2. Търсенето на „жертвен агнец“.

Някой избира ли за себе си „картата за жертва“ или  някой получава ли такава? (в този случай е важно дали картата е приета или отхвърлена)? Кой поема ролята на „Спасителят“?

3.Сила.

Кой изпълнява повечето от задълженията? Кой ги приписва на другите?  Кой приема тези задължения, които му се приписват от други членове на семейството?

4.Семейни съюзи.

Кой разделя (споделя) задълженията с други (с кого)? Членовете на семейството  обединяват ли се в групи, за да припишат на други негативни роли?

5.Гняв.

Кой избира роли за другите, фокусирайки се върху отрицателните? В този случай, понякога гневът е видим, а понякога е скрит.

6.Емоционална подкрепа.

Ако членовете на семейството разпределят отговорностите си справедливо, задават само позитивни роли един на друг и отхвърлят карти с отрицателни роли, тогава те показват емоционална подкрепа в играта (или могат да се стремят да направят благоприятно впечатление на терапевта, дасе  видят в най-добрата светлина).

7.Въпроси, които не се обсъждат и са скрити.

Скрити конфликти, за които не се говори. Съждения за това, какъв е всъщност един или друг член на семейството и какво се нуждае да получи от другите – всичко това може да се разкрие по време на играта.

От особена важност е да се наблюдават невербалните прояви на поведение. Дали семейството като цяло е в добро настроение или не? Имало ли е някакви пискливи писъци, гняв, неразрешено улавяне на карти, необуздано веселие по време на играта или всичко е било организирано и спокойно? Участниците излагат ли своите карти така,  че другите да могат да ги видят или обратно – разпръсват, крият, изпускат на пода, захвърлят и пр.  

Техниката безусловно е много полезна за семейния терапевт, тъй като му дава възможност за кратък период от време, да събере голямо количество информация за семейството и за това как нейните членове взаимодействат помежду си. Упражнението убедително показва на семейството – кой, какви задължения действително изпълнява и дава възможност на семейството да търси нови и по-конструктивен начин в разпределението на домашния труд. Всички скрити нагласи, както положителни, така и отрицателни, по повод задълженията тук изплуват на повърхността. 



Източник: