Защо формулата на Лакан за нагона е SaD? Първият отговор е, защото нагоните по дефиниция са „частични“, те са винаги прикачени към специфични части от повърхността на тялото - така наречените „ерогенни зони“ - които, противно на разпространеното повърхностно мнение, не са биологично определени, а са резултат от означаващото разделяне на тялото. Определени части от повърхността на тялото са повече еротизирани не заради анатомичната им позиция, а заради начина по който тялото попада в символичната мрежа. Това символично измерение е изразено във формулата като D, тоест, символично изискване (demand). Последното доказателство на този факт се състои във явлението, което често се среща при хистеричните симптоми, където част от тялото, която иначе няма ерогенна стойност започва да функционира като ерогенна зона (шия, нос, и т.н.). Това класическо обяснение, обаче е недостатъчно: това което му убягва е вътрешната връзка между нагон и изискване. Един нагон е точно едно изискване, което не е уловено във диалектиката на желанието, което не се поддава на диалектизация. Изискването почти винаги предполага определено диалектическо посредничество: ние изискваме/искаме нещо, но това което целим чрез това искане е нещо друго - понякога дори самото отричане на искането в неговата буквалност. Заедно със всяко искане, се повдига задължително един въпрос: „Аз искам това, но какво искам от него?“, Нагонът, напротив, персистира в определено искане, той е ‚механична“ настойчивост, която не може да бъде уловена във диалектическа измама: „Аз искам нещо и настоявам за това до края“.

Източник: