Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2018 06:00 - Типове заявки (искания) на клиента при психологическо консултиране и психотерапия
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1960 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                           Типове заявки (искания) на клиента при психологическо

                                                   консултиране и психотерапия

 

Съдържание на материала:

1.Определение.

2.Съдържание на заявката в рамките на общуването.

3.Манипулативна заявка.  

4.Типове конструктивни заявки.  

5.Варинати на информативни заявки. 

6.Характеристика на заявките за самопознание, саморазвитие и трансформация.  

7.Варианти на заявки за снемане на симптома.

 

Заявка се нарича открито изразено искане (оплакване; жалба, запитване), съдържащо словесна формулировка на трудностите на клиента, за разрешаването на които той очаква помощ от психолога.

Определянето на целта и смисълът на заявката се явява една от първите задачи на психолога-консултант.

Една от предложените класификации, срещани при  психологическо консултиране, разделя заявките на два основни типа: неконструктивни и конструктивни.

Към неконструктивните се отнасят:

а) нереалистични заявки (или пределно обобщени заявки);

б) неопределени заявки;

в) манипулативни заявки.

Конструктивните запитвания се различават по това, че клиентът знае, поне грубо какво иска и какви са намеренията му да реши проблема. Към тях се отнасят следните заявки:

а) за искане на информация;

б) за самоусъвършенстване;

в) за саморазвитие;

г) за трансформация;

д) за отстраняване на симптом.

 

Неконструктивни заявки

Нереалистични заявки – Такива заявки (искания с крайното обобщение), чийто съдържание и цели очевидно не могат да бъдат постигнати. Обикновено фиксират някакво  идеално състояние като цел. Клиентът използва думи като „винаги“ или „никога“, например: „Искам винаги да съм в състояние…“, „Не искам никога да се гневя отново на съпруга / съпругата си“, „Как да накарам детето да ме слуша винаги?“, „Помогнете завинаги да се избавя от сексуалните си желания, не мога повече"“, „Как да не се ангажираме никога повече с …“

Хората с подобни искания са ориентирани към идеализирани потребности (тази особеност се нарича перфекционизъм) за себе си, за хората и за света. Всъщност, техните желания служат само като средство за защита срещу реални проблеми, чиито решения избягват. На тях трябва да се помогне да преформулират исканията (претенциите, целите) си и обикновено е нужно да им бъдат показани несъзнаваните от тях проблеми: „Вероятно е трудно за вас да спасите нещо по някаква причина“, „Изглежда, че постоянно се ядосвате на съпруга / съпругата си?“, „Всъщност, вие твърде много искате да задоволите вашите сексуални желания“.

Необходимо е да се обясни на клиента какво е перфекционизмът, защо възниква, как може да се свърже с родителското възпитание, с комплексът за малоценност или с желание да се скрият зад него някои болезнени въпроси. Трябва да му се предложи, че първо е необходимо да се избави от завишените и нереалистични изисквания към себе си, а след това да се поставят и други задачи. Може да му се отговори с хумор на желанието никога повече да не допуска грешки: „Вашият проблем вече е решен! Знам отговора… (Пауза.) Просто не трябва никога да правите нищо!“ При такива случай следва да се изчака клиентът да направи по-конкретно предложение (искане).   

 

Неопределени заявки – При тях клиентът не може да определи конкретно какво иска. Например, той разказва една дълга история (понякога много истории), без да прави заключения и без да формулира желанията си или той формулира проблема абсолютно абстрактно и абсурдно, като: „Искам да принадлежа на себе си.“ или просто показва гняв и възмущение за други хора, или говори за нещо, което за него е емоционално значимо, но не казва какво би искал да получи от терапевта. Например „Основният ми проблем е, че нямам баща.“ (дълго пауза.) или „Аз се влюбих в едно младо момиче, какво да правя?“

Такива клиенти или не разбират себе си какво искат или просто искат да говорят, или се надяват на инициативата на терапевта, чакат съвет от приятел, искат да бъдат съжалявани, или се страхуват от терапевта и искат да го объркат с много подробности и т.н. При такива случаи трябва да се поставят насочващи въпроси и максимално да се конкретизира заявката. Може да се попита „Какво мога да направя за вас?“ или: „Казахте много, нека да поставим всичко това в някакъв порядък?“

 

Манипулативни заявки – Такава заявка съдържа в себе си искане за промяна не на клиента, а на трето лице или лица, т.е. за промяната на друг без негово съгласие. Например, клиентът може да попита как да въздейства върху приятел, съпруг или баща, за да спре да пие или да приема наркотици.

Скандалната неграмотност на подобни оплаквания е шокираща. С подобни искания се обръщат дори много интелигентни и образовани хора. На такива лица е необходимо да се обясни, че дори самият алкохолик или зависимият от наркотици да поискат помощ от психолога, то на такива хора е много трудно да им се помогне, шансовете за успех са малки, а да се даде магическа рецепта е доста трудно. Известно е, че много съпруги и майки се обръщат към гадатели-лечители и екстрасенси за задочно лечение на техните съпрузи и деца или за любовна магия, но психологията не се занимава с това.

Пример:

Учителка потърсила консултация, във връзка с 70-годишния си баща алкохолик.  Психологът попитал:

-Той иска ли да бъде лекуван?

-Какво говорите, той дори не иска да чуе за това, той въобще не се смята за алкохолик!

-Как мога да му помогна?

-Но аз чух, че имате методи ...

-Методи има, но няма предмет, към който да могат да бъдат приложени.

-Как може да бъде повлиян, за да иска да бъде лекуван?

-Само да обясня ... Мога да работя с вас, за да не се притеснявате повече за него и да го оставяте в 70-те си години да бъде отговорен за собствения си живот.

Тази клиентка си тръгнала с голямо разочарование.

В случай на манипулативна заявка, психологът трябва да обясни, че не можем да реши проблемите на трети лица задочно, особено ако те не го искат. Такова искане трябва да бъде прехвърлено в руслото на работата със самия клиент, с неговите проблеми, които могат да бъдат свързани с трети лица.

Има изключения от правилото, когато става дума за близки хора, поведението на които определя отношението на клиента към тях. Въпреки тези изключения, заявката винаги следва да бъде прехвърлена в „полето“ на клиента, към неговото поведение и чувства, ако той е готов за нужните промени. Такива обрати са особено оправдани, когато родителят се обръща към психолога за проблемите на детето му или съпругата, за проблемите на съпруга й.  Като правило, проблемите на децата се определят от проблемите на техните родители, така че е по-правилно да се работи с тях, а не с детето (отново има изключения). Освен това не всички родители са готови за такава работа.

Манипулиращо е искането на клиент да се контролират отношенията на друг (други), на неговото мнение, неговите желания, поведение или емоции. Всичко това е неприемливо.

Специален случай се явява желанието на клиента да манипулира самия психолог. Това искане обикновено не се обявява на глас, психологът не може да го открие веднага, но колкото по-скоро открие това тайно намерение на клиента, толкова по-добре. Някои клиенти идват на консултацията само за да „победят“ терапевта или да докажат, че не може да направи нищо с тях, или да накарат терапевта да изпита и покаже съжаление  (съчувствие) към тях, или да поеме отговорност за проблемите на клиента и в крайна сметка да му вмени вина.  Има и такива случаи, при които клиентът се гневи на психолога, поставя се над него и го „разглежда под лупа“, осъжда или налага собствени решения. Такива клиенти имат предварително формирани негативни нагласи за неуспех.

 

Конструктивни заявки

Заявки за информация – При тези заявки клиентът просто иска да получи психологическа информация за някои важни за него въпроси. Подобни искания се срещат доста често поради очевидната липса на психологическа грамотност, липсата на популярни познания по много важни теми или разпространението на редица погрешни схващания. Тийнейджърите и младите хора, родителите, разтревожени от поведението на децата си, както и тези, които се страхуват да отидат при психиатър, но биха искали да разберат естеството на някои от техните симптоми, могат да напраят такива заявки с подобни мотиви.

Обикновено се срещат две форми на такива заявки: 

-заявка за границите на нормата или причините за симптома;

-заявка за възможности за психологическа промяна и нейната прогноза.

В първия случай клиентите се интересуват от това колко сериозен е проблема за техните деца, роднини или за самите тях. Освен това, много родители се вълнуват за готовността на децата им за училище. Във втория случай клиентите са загрижени за възможността за корекция и прогнозата за събитията, ако се работи или не се работи за корекция на поведение или емоционално състояние, каква ще е продължителността на работата и т.н.

Примери:

-„Нормално ли е детето ми да прекарва осем часа на ден на компютъра и нищо друго да го интересува?“

-„Струва ми се, че ще се побъркам. След като съпругът ми ме напусна, мислите ми се объркаха, не мога да се съсредоточа върху работата, през цялото време плача.“

-„Имам в главата си натрапливи мисли, от какво могат да бъдат?“,

-„Възможно ли е аз да лекувам човек с алкохолизъм с чисто психологически методи и как да го направя?“

-„Ужасно съм ревнива, мога ли въобще да се избавя от това?“

-„Колко сесии са необходими за да се излекува заекването?"

Пример:

Жена на средна възраст потърсила психологическа помощ. Тя много смутено попитала:

-Знаете ли, често имам еротични сънища. Най-ужасното нещо е, че това не се случва със съпруга ми и те са особено интересни и ярки. Изпитвам особено силни чувства.

-Първо, всички хора от време на време имат еротични съновидения, някои жени се срамуват от това, мъжете обикновено – не. Прочетете сексологичната литература по този въпрос. На второ място, очевидно, не сте доволни от сексуалния си живот със съпруга си. Природата не може да бъде измамена и не можете да компенсира недостатъка на чувства чрез сънища. Може би…

-Не, не, за любовник не може да става и дума!

-Тогава, може би, някак трябва да образовате съпругът си?

-Аз вече се опитах, той е такъв сух човек, а бих искал нещо по-емоционално.

-Ако не можете да помогнете, тогава трябва да издържите еротични сънища, тялото ви не може да се излъже ...

Тогава лицето й изразило голямо облекчение, тя се изчервила, но била много благодарна, защото вътрешната й болка била изчезнала.

Последната забележка на психолога имала за цел да премахне от жената вината за „незаконните“ й сънища.

Понякога на фона на искането за информация има по-дълбоки проблеми и е необходимо да се осигури терапевтична помощ. Понякога сериозните проблеми могат да бъдат решени с помощта на просто психологическо обучение и препоръки за запознаване със съответната литература (библиотеротерапия). В много случаи е необходима психодиагностика, например, когато се пита за готовността на детето за училище или се иска информация за собствения му характер.

Заявки за самопознание –  Тази заявка има много общо с искането за информация, но изисква по-задълбочено проучване. Срещат се по-често при младите хора, които се интересуват от психология и / или искат да разберат по-добре самите себе си. Обикновено тези искания се срещат в три основни формата:

а) за определяне на способностите или избора на професия;

б) за структурирането на Аз-концепцията;

в) за помощ при самоприемане и самоосъзнаване.

В първия случай на първо място е необходима психодиагностика, понякога е по-добре  да се ориентира клиента към специалист в областта на професионалното ориентиране. Въпреки това може да се наложи просто интервю и разумен съвет, а след това и терапевтична работа.

Пример:

Майка потърсила помощ за сина си, който от нейната гледна точка трябвало да отиде в хуманитарен ВУЗ. Според нея той не знаел какво иска, а трябвало да му се повлияе. Ясно било, че тази майка е с авторитарен характер. Освен това, самата тя на същите години, на каквито сега бил синът й, била принудена от своите родители да се обучава в технически ВУЗ, а тя имала желание да се занимава с музика.  Тогава тя била много обидена на родителите си, които изпратили по-голямата й сестра да учи музика. Още при формулиране на заявката, психологът заподозрял манипулативност в искането, но  се съгласил да се срещне с момчето.

На срещата се изяснило, че момчето няма никакво колебание и е решен да влезе в института, който желае, дори точно в определен факултет. Оказало се, че той е говорил с майка си доста неопределено (уклончиво),  за да избегне спорове с нея, познавайки характера й. Виждайки твърдото му намерение и ясна представа за бъдещата професия, психологът го подкрепил и не го обезкуражил, макар че той очевидно очаквал обратното, а именно, че майката предварително е подготвила психолога да удържа нейната позиция.

По-късно майка позвънила по телефона, а психологът категорично и дори рязко я посъветвал да остави сина си на спокойствие.

-Навремето за вашето бъдеще са решили родителите ви, нали?  Бяхте ли доволна от този избор? Искате ли той да ви помни по-късно, как сте разрушили живота му? Нека по-добре той сам да отговаря за собствените си решения.“

Вторият вариант на искането включва изследване на личността. Клиентът се интересува от това, кой и какъв е той всъщност, какъв е характерът му. В подтекста на заявката, често е скрито намерението да се провери „Аз добър човек ли съм“. Тъй като има много диагностични методи, е необходимо да се разбере кои са мотивите, които карат клиента да поддържа убеждение, че в животът му не е така или да се съмнява в някакво твърдение.

Пример:

Мъж на средна възраст се е обърнал с искане да получи „портрет“. Психологът съвсем естествено се заинтересувал: „Защо, какво не е наред с вас, а може би се нуждаете от терапия?“ Оказало се, че той е затворен човек, че има много трудности при общуването, но не знаел дали той е „виновен“ или другите хора. Той твърдо държал да получи „портрет“.  Тогава психологът реших да провери, дали не става дума за акцентуация на характера. Приложени били тест на Шмишек за акцентуации и методика за контрол „Нарисувай човек“ на Маховер. Резултатите от първия тест показали пределно развита дистимна акцентуация, а фигурата на човек напълно потвърдила тази хипотеза – изобразявала натиснат надолу, буквално смачкан „човек в калъф“.

Психологът обяснил на клиента какъв е неговият характер, а той отвърнал, че сега осъзнал, че трудностите произтичат от него самия и попита дали могат да бъдат отстранени. Терапевтът обяснил, че поправката на характера е сериозна и продължителна работа и го пренасочил към друг психолог, тъй като на клиента било много трудно да пътува за сесии.

В третия случай клиентът иска да разбере по-добре себе си,  да разреши някакъв свой вътрешен конфликт. В основата на такива искания може да стои чувство за вина, родителски директиви „Ти не си такъв!“ или други основни причини. По тази причина тук е необходима сериозна терапевтична работа.

Пример:

В първоначалната си заявка студент поставил въпроса за неувереност в себе си. С напредването на работата обаче станало ясно, че проблемът бил в това, че той не приемал самия себе си. В душата му живеели двама души: един „слаб“, нежен и мил, а другият бил „фашист“, силен и агресивен, който нападал първия. Оказало се, че в детството баща му често казвал: „Този свят не е за слабаци!“ От тогава клиентът мечтаел да стане силен и да заеме някакво водещо място в живота, но в решаващи моменти по някаква причина той винаги чувствал неопределена страшна несигурност – толкова силна, че му причинявала болки в сърцето, появявали се сълзи в очите му, а в стомаха му се образувало някакво болезнено чувство, сякаш този „фашист“ го е пробол с щик. Той ненавиждал „слабака“ в себе си, а  това го правило още по-слаб.

За формирането на този проблем способствало още нещо.  В тийнейджърските си години той два пъти бил пребиван от връстници, които му причинили дори сътресение на мозъка. Сега се страхувал от други мъже – гледайки всеки мъж той постоянно мислел дали и как може да го победи в битка.

Психологът отделил доста време за да примири „Фашистът“ и „Слабакът“, така че и двамата в крайна смета признали, че се нуждаят един от друг и биха могли да бъдат приятели и да си помагат, а не да се бият. Процесът започнал с разпределение на влиянието на двата персонажа, което в началото било в съотношение 90% към 10% в полза на „Фашистът“ и бил доведен до баланс 50% на 50%. Работата включвала много допълнителни подробности, но избраната стратегия била правилна – организиране приемането и сътрудничеството на двата типа личности (личността на бащата и тази на сина).

В рамките на три сесии тази цел била постигната: младият мъж придобил вътрешна увереност, дори променил стойката на тялото си, сега походката му била уверена, както при  решителен и уважаван мъж. Клиентът споделил, че с останалото той ще се справи сам. При среща след три месеца той потвърдил, че всичко е наред, въпреки че сълзите понякога се появявали, но това било дреболия. Психологът все пак казал, че ако е необходимо, той винаги може да го посети.

Заявки за саморавитие  – този тип заявка възниква главно в следните форми:

а) за развитието на когнитивни способности (памет, внимание, мислене и т.н.);

б) за развитието на комуникационните умения (общуване);

в) за развитието на умения за саморегулиране (релаксации, управление на емоциите и др.).

В първият случай е по-добре клиентът да се насочи  (включи) към група за тренинг на съответните способности (развитието на уменията за скоростно четене; за развитие на способности за изобретения; да бъде препоръчана подходяща литература за самообразование и самообучение). Във всички случаи трябва да се разбере защо клиентът  има такава необходимост, не скрива ли с това свое искане други проблеми, причинени от нарушение на когнитивните функции, или има наивно намерение да постигне успех в други области, където тази способност наистина е необходима, или при комплекс за непълноценност.

Вторият вариант на заявката се решава чрез специални тренинги с различно ниво и насоченост. Съществуват тренинги за междуличностно общуване; тренинги за уверено поведение; тренинги за делово общуване; тренинги за водене на преговори и др. Необходимо е също така да се установи истинската мотивация на клиента, може би не става въпрос за липсата на навици за общуване, а за някакъв комплекс, който не може да бъде преодолян чрез тренинги.

Третият вариант е най-добре да бъде решен чрез групи за телесна терапия, йога, релаксация, свободно дишане, автогенно обучение и др. Също така понякога е необходимо да се дават на клиентите прости съвети относно саморегулирането, например, ако страдат от безсъние.

Заявки за трансформация – това са случаи, при клиентът иска да направи сериозни промени в своята личност или състояние. Съществуват четири основни форми на тази заявка:

а) за личен растеж (може да бъде отнесена към предишната форма на заявка);

б) екзистенциална;

в) за промяна на жизнения сценарий;

г) за постигане на личностна цялост.

Личностен ръст (развитие) – това е такава промяна в личността, при която се постига нейното развитие, преход към ново интелектуално и емоционално ниво. Това е качествен преход, когато проблемите на предишния етап стават прости, лесно решавани, възприемат се като „детски“. Човек придобива по-широк кръг възгледи, по-голяма гъвкавост и способност да разбира другите хора, започва да възприема живота си стратегически, вместо да реагира на ситуацията, развивайки своята философия на живота.

В случаите на такава заявка се препоръчват т. нар. „групи за личен растеж“. Насочеността  на тези групи е многообразна: те могат да бъдат групи за срещи (роджериански групи), групи от екзистенциален тип, гещалт-групи, групи по психодрама, групи за психосинтез или арт-терапия и др. Винаги обаче трябва да се помни, че всяка терапия и решаване на проблеми преместват личността напред, по тази причина е необходимо да се изясни каква цел преследва клиента в стремежа си към личностен растеж. Това ще помогне за правилното му ориентиране и може би ще му предложи индивидуална работа.

 

Екзистенциални заявки – те предполагат искания от типа: Как да намеря смисъла на живота?,  Как да постигна самореализация?, Как да живеем тук и сега?

Проблемът за смисъла на живота или неговото отсъствие безспорно се отнася към категорията на личностното израстване. Тази тема е най-ярко представена в книгите на В. Франкл, но такива случаи се срещат в практиката на всеки консултант.

Пример:

В процеса на работа със студентка резултатите от сесиите били успешни, но въпреки това, тя продължавала да повтаря, че все още не вижда смисъла в живота си, а без него никакъв успехът няма стойност. На една от сесиите психологът предложил тя да си представи смисъла на живота на известно разстояние от себе си, т.е. в бъдеще. Тя отговорила, че няма такъв. Консултантът отвърнал: „Как можете да знаете това, като не можете да си го представите?

Тя се съгласила и си представила абстрактен образ, който обаче не можело да достигне. Психологът я помолил да каже на „смисъла“, че тя повече няма да го гони от живота си.

Предложението на психолога се основавало на убеждение, че клиентката сама се отказвала от смисъла на живота, който всъщност винаги присъствал в нашия живот, дори и да не го съзнаваме. Тя била изненадана от такова предложение, но изпълнила искането и тогава изведнъж започнла да се смее. Тя просто била щастлива и казала, че сега чувства живота си пълен със смисъл, а очите й сияели.

В този момент жената попитала с упрек:

-Защо вие по-рано не ми казахте тази проста, и лесна фраза?

-Съжалявам, току-що се досетих.

Постигнатия успех бил голяма стъпка в личното й развитие, защото личният растеж не е толкова интелектуална работа, колкото прогресивна самопромяна.

Проблемът с промяната на жизнения сценарий може да се демонстрира с изразите: „Искам да стана различен“, „Искам да се избавя от тежестта на миналото и да започна на ново“,  „Защо в моят живот се повтарят едни и същи грешки?“, „Струва ми се, че най-пълно съм я закъсал“.

Тази тема най-пълно е разгледана в теорията на транзакционния анализ на на Е. Бърн и теорията за сила на живот на А. Адлер. Най-често причината за неудовлетворителния сценарий се явяват решенията в детството, прилагани по модела на родителските предписания.  

Пример:

Млада жена (30г.) с успешен бизнеса и личен живот се обърнала с въпрос: „Защо имам усещане за близък край на живота ми?“ Тя имала още съвсем малко неща за уреждане – да уреди личния живот за майка си, а след това бил краят…

Когато заедно с нея психологът анализирал тази ситуация, тя си спомнила, че когато е била в първи клас, майка й казала: „Ако получиш три за правопис, по-добре е да не се прибираш вкъщи!“ Майката повтаряла непрекъснато тази заплаха и освен това изисквала абсолютно подчинение. Момичето трябвало да разбира какво се иска от нея само по очите на майка си. Един ден седнала и престояла дълго, чак до вечерта на една пейка в парка и тогава се замисли как ще живее. В този ден тя твърдо решила, че ще изпълнява всички изисквания, които този свят й поставя, ще удържи победа и след това ще настъпи краят… Това решение се превърнало в нейния жизнен сценарий.

Тя наистина изпълнила решението си: тя се учила добре, била отлична спортистка, станала бизнесмен, спечелила много пари, имала добър съпруг и син. Тя почти напълно уредила живота на майка си (въпреки факта, че при общуването с майка си винаги изпадала в истерия), сега останало съвсем малко…

Когато разбрала всичко това, тя възкликнала: „А аз мисля, какъв ще е краят, защо въобще ще е край?" След това не и било трудно да направи следващата стъпка и да разбере, че краят е отменен.

Заявки за постигане на личностна цялост изразяват се в първично усещане за вътрешна противоречивост, отсъствие на автентичност на живота: „В мен сякаш има двама души, единият  вътре е истински, но воюва с другия“ или „Искам да намеря вътрешен мир, да стана себе си.“ Тази тема частично съвпада с темата за самопознанието. Зад тези заявки може да се крият: проблем с личностната идентичност; конфликт между желанията на индивида и изискванията на обществото; последици от родителски предписания:  „Не бъди себе си“, а една от формите на тези предписания на родителите („Колко е жалко, че си момиче, а не  момче“),  може да доведе до нарушения на полова идентичност.

Пример:

Млада жена с тежки депресивни епизоди. Учи в университет, но не комуникира с никого. Докосвайки тялото си тя го възприемала много болезнено, а до 23-та си годи все още нямала сексуално преживяване. Имала опити за самоубийство. Не разбирала дали е жена или мъж и имала мисли, дали да не промени пола си.

За детството си е научила,  че баща й е искал момче, затова се е опитвала да бъде не само момче, а най-доброто момче. Всичко било добро до петгодишна възраст, когато се родил брат й. Бащата предпочитал момчето, а за нея не оставало внимание. Тогава тя не знаела какво да стори -  не можела да бъде момче, а да се върне в ролята си на момиче вече било късно и не искала.

Тя израснала с чувство за ненавист към момчетата и не позволила на никого да се отнася с нея като с момиче. В училище носела тежки ботуши, с които ритала краката на момчетата. Тя непрекъснато бела напрегната, с никого не разговаряла, в нея имало натрупан огромен гняв.

Историята на работата с нея била изпълнена с драматични истории и интересни открития, но тук е пресъздаден само един епизод.

Анализирайки нейната рисунка на човек, психологът разбрал, че тя иска да докаже на някой нещо, макар че в началото не осъзнавала какво точно. На една от сесиите тя попитала:

 -Чувствам, че вие не сте ми казали всичко.

-Вие искате да докажете, че сте истински мъж. Ясно е пред кого и за кого искате да направите това, но вие го обичате като жена и затова сте се старала толкова много. Така че вашата природа е женска и ви съветвам да се върнете към женствеността.

-Искате да кажете, че 17 години труд трябва да изхвърля на боклука?

-А вие се надявате, че ако положите още няколко години усилия ще получите резултат, така ли?

-Как може да се направи това? Знаете ли, че толкова много години се боря срещу женствеността си, а сега да се оставя?

След няколко сесии тя споделила за решението си да не потиска повече своята женственост.  Скоро след това започна да харесва мъжете, отначало това предизвикало шок, но по-късно й харесало.

Заявки за отстраняване на симптом – Това е най-често срещаната форма на заявка, когато клиентът иска да се избави от неприятните за него последици от психологически проблем. Дали той иска действително да постигне тази цел, това вече е друг въпрос. Симптомите, от които се оплакват клиентите са много, но могат да бъдат комбинирани в следните основни групи:

-оплаквания за емоционални нарушения (разстройства);

-психосоматични нарушения (разстройства);

-комуникативни проблеми;

-когнитивни нарушения;

-нарушения на характера.

Основната задача на психолога е да намери психологическия смисъл на един или друг симптом, т.е. на психологическия проблем, който стои зад симптома (често след симптома) и чрез него се изразява. След това е необходимо да се намерят средства за решаване на проблема и да се помогне на клиента да ги използва.

Заявките за емоционални разстройства са водещи по отношение на броя на оплакванията. Това са депресия, фобии, тревоги, състояния след стрес, емоционални зависимости, чувство за вина или срам, духовна болка, скръб, тъга, разочарование, неконтролиран гняв, обсебващи мисли и действия.

Пример:

Касае работа с фобия при емоционално-образна терапия. Млада жена се оплаква, че страда от напълно неразбираем страх от бръмбари, достигащ до паника. Образът на страхът по някаква причина се свързвал с игли, с които тя пробождала бръмбарите. Клиентката споделила, че „те и казвали“,  че е „лошо момиче, щом измъчва бръмбарите“. Психологът попитал дали някойнякога й е казавал тези думи в детството й. Тя си припомнила, че когато била оставяна през ваканциите на село при баба й, много често заедно с другите деца хващала бръмбарите великденче (известни още като „Божа кравичка“) и ги препарирали, като ги намушквали на карфици – така постъпвали всички деца тогава. Баба й обаче, когато я виждала да прави това,  винаги й се карала и казвала:  „Те ще ти отмъстят за тази жестокост“. Впоследствие тя спряла да ги лови, но по-късно се появил страхът.

Терапевътът й предложил да затвори очи, да създаде представа за образа на баба си, на която мислено да каже, че е добро момиче и не иска да причини зло на никого; да и каже още, че е постъпвала като другите; че това е било само игра и това е естествено поведение за детето. Когато направила визуализацията, клиентката „видяла“, че  баба й простила стореното преди години и „иглите престанали да я заплашват с пробождане“.

Страхът обаче не изчезнал напълно, сега той придобил образа на огромна „пеперуда“ с остри зъби, с които можела да я ухапе. Терапевтът попитал какво би искала да направи с този нов страх. Тя отговорила, че се чувства виновна пред нея и би поискала прошка. Така и направила, а „пеперудата" станала малка и отлетяла – страхът й изчезнал напълно, което било проверено в мисления експеримент.

Психосоматичните нарушения са извънредно разнообразни: главоболие, някои заболявания, засягащи дишането (например, хроничен ринит, астма), редица сърдечносъдови заболявания (коронарна болест на сърцето, сърдечна аритмия и др.), затлъстяване, анорексия нервоза, булимия, стомашни язви, запек, диария, някои разстройства на щитовидната жлеза, невродерматит, псориазис, някои гинекологични заболявания, ревматоиден артрит, предменструален синдром, сексуална дисфункция и др. Някои автори разширяват този списък до такава степен, че в него могат да бъдат включени почти всички болести до рак. В крайна сметка, ако болестта не реагира на традиционното медицинско лечение, има основание да се подозира нейната психологическа природата.

Пример:

На групова сесия студентка съобщила, че някъде от осми клас започнала да страда от постоянно главоболие. На сесията тя била заедно със своя приятелка. Момичето си представяло, че мозъка й е оцветен в черен цвят.  Тя споделила, че по съвет на приятелката й се опитвала да създава във въображението си други оцветявания, но това не дало резултат. Дори в момента на сесията усещала болки.  

Психологът й предложил да опише как точно я боли главата й. Тя заявила, че сякаш нещо подпира главата й отвътре, нещо като скала, която иска да се освободи и да се раздели на две половини. Това изображение носело важна информация за психолога, защото обикновено образът на скалата символизира образа на родителя, който притиска детето с авторитета си.

Без да обяснява нищо на момичето, психологът предложил да си представи нещо, което изтласква двете половини на скалата. Оказало се, че това „нещо“ бело малко слънце, което съответства на образа на детето. Психологът помоли да даде възможно най-много енергия на „слънцето“ (енергиен прием). Тя направла това и постепенно двете части на „скалата“ се разделили, а слънцето станало ярко. Очите на момичето също блеснали и с изненада потвърдила, че болката е напълно изчезнала.

Едва тогава психологът направил открито предположението си и се оказало, че от осми клас родителите й наистина започнали да я притискат, ограничават и контролират във всико. Тя разказала, че това е вярно и се случило точно след смъртта на баща й, когато майка й и баба й променили отношението си към нея.  Участието на двете жени дало обяснение защо в представите си момичето възпроизвежда образа на скалата, разделене на две половини.

Комуникативни проблеми – това не е просто отсъствие на навици за общуване, защото те се основават на по-дълбоки причини и техните проявления са по-фундаментални. Крайна форма на такива прояви е аутизмът, когато човек е напълно затворен в себе си и не отговаря на опитите да се разговаря с него. Комуникативните трудности могат да бъдат в резултат на социална фобия, фобия на речта, чувство на срам или вина, чувство на непълноценност или отхвърляне. Те могат да бъдат резултат от някои характеристики на характера (например избухливост или дистимност), а понякога и последиците от сериозно психическо заболяване. Ето защо при първоначалната заявка е необходимо да се разграничат истинските причини за оплакването, да се открие „подводната част на айсберга“.

Към тази категория може да се отнесат също срамежливост, неспособност за разбиране и изразяване на чувства (алекситимия) и заекване, както и други разнообразни форми на комуникативни разстройства.

Пример:

Млад мъж страдал от заекване от тригодишна възраст. В момента на оплакването той е бил на 23г. Клиентът е поискал да преодолее този проблем, като е изтъкнал трудностите и пречките, които му създавал дефектът в качеството му на мениджър на фирма – било напълно естествено, че заекването усложнявало преговорите му с партньори и общуването с колеги. Анализът показал, че психологическата причина за заекването е желанието му постоянно да следи речта си. Сложно организиран и до голяма степен автоматизиран процес на генериране на реч, който той започвал да поправя в движение. Той също така се опитвал да каже колкото се може повече думи  за по-кратко време, при което напълно естествено настъпвало объркване.

С помощта на различни упражнения психологът решил да преодолее налагания от клиента прекомерния контрол и му помогнал да забавя скоростта на речта. Ако той следвал препоръките, речта му щяла да се подобри, но клиентът не можел да приеме логиката, че човек не трябва да се контролира и не трябва да бърза. Това противоречало на начина, по който го е учил баща му. Въпреки това, в рамките на около десет сесии, на психологът се отдало да постигне пълно съгласие с клиента и заекването практически престанало да го безпокои.

Когнитивни нарушения – те могат да засегнат всеки психичен процес, отговорен за познанието на света. Това са нарушения на паметта, вниманието, мисленето и възприятието. Ако говорим за наличие на делир (бред) и халюцинации, то едва ли те могат да бъде предмет на психологическо консултиране. Тези клиенти трябва да бъдат насочени към съответните специалисти (психиатри). Освен при тези извънредни случаи, често при конкретния клиент се наблюдават сравнително „невинни“, но  доста неприятни проблеми. Например, едни или други видове амнезия, лъжливи спомени, забавено мислене, разсейване на вниманието, дезориентация на съзнанието и т.н.

Пример:

Жена на средна възраст, посещаваща групови сесии се оплаква, че не може да си спомни какво казва шефът й по време на работа. Тя дори не чува това, което той казва, и по-точно – тя чува първата фраза, а след това сякаш „заспива“. „Аз дори вашите думи в началото ги чувах, а след това изглежда заспивам, въпреки че ми е интересно“. Това свойство на вниманието (и паметта) определено й създавали огромните трудности в работата и при обучението по време на терапията.

След анализ на ситуацията, психологът  открил, че това явление е обусловено от факта, че тя е имала много агресивна, назидаваща и контролираща майка, срещу която е изградила пасивна психологическа защита в детска възраст, научавайки се „да не чува това, което й говорят“. Постепенно тази защита се била превърнала в постоянно качество при възприемане на речта на някой друг. За да се избави от този недостатък, психологът приложил техника, чрез която клиентката многократно е  трябвало във въображението си да даде активен отпор на майката, след което способността й да възприема речта на някой друг, дори изразена от висшестояща позицията постепенно се възстановила.

Нарушения на характератова са нарушения, за които психологическата практика сочи, че клиентите рядко се оплакват от собствения си характер, но нарушения на характера се срещат в една или друга форма много често. Те предопределят многочислени психологически проблеми, пред които е изправена личността. Клиентът може да се оплаче от неговата избухливост, несигурност, унилост, хазартност, непоносимост или безпокойство. Нарушенията на характера могат да засегнат една или друга черта, но по-често силно изразените характеристики, могат да се обединят под един знаменател.

Такива нарушения в психологията се наричат акцентуации на характера, когато една или друга черта се оказва силно изразена и определя неадекватни емоционални и поведенчески реакции. Например, личност с хипертимно акцентуиране страда от безспокойство, такъв човек често не е в състояние да доведе започнатото до края, той винаги трябва да избяга някъде, той има склонност постоянно да променя мястото си на пребиваване или работа, може да се включи в авантюристично начинание. Лице с дистимна акцентуация постоянно има понижено настроение, затворен е, не умее да общува, наподобява човек в калъф или статуя. При извънредно развитие на една или друга патологична черта на характера,  може да се говори не за акцентуиране, а за психопатия – в съвременната терминология за разстройство на личноста. Тези случаи по-скоро се намират в компетенциите на лекарите (психиатри), отколкото на психолога, но въпреки това той може да консултира такива клиенти, без да си поставя за цел лечение.

В хода на консултациите можете да се диагностицира определена характерна черта, като се дадат на клиента подходящи обяснения, да се даде съвет как да се намери позитивно приложение на тази особеност на характера или постепенно да се компенсира. В някои случаи консултирането може да бъде под формата на дългосрочна психотерапия.

Консултантът винаги трябва да помни, че зад фасадата на много симптоми и проблеми има устойчиви черти на характера, без корекцията на които основната задача не може да бъде решена.

Литература:

1.Блазер А., Хайм Э., Рингер Х, Томмен М. Проблемно-ориентированная психотерапия. Москва, 1998.

2.Блюм Г. Психоаналитические теории личности. Москва, 1996.

3.Васьковская С. В., Горностай П. П. Психологическое консультирование. Киев, 1996.

4.Волков П. Психологический лечебник: Разнообразие человеческих миров. Москва, 2004.

5.Гулдинг М., Гулдинг Р. Психотерапия нового решения. Москва, 1997.

6.Кочюнас Р. Основы психологического консультирования. Москва, 1999.

7.Крегер О., Тьюсон Дж. Типы людей. Москва, 1995.

8.Линде Н. Д. Основы современной психотерапии. Москва, 2002.

9.Лосева В. К, Луньков А. И. Решая проблему. Москва, 1995.

10.Пезешкиан Н. Психосоматика и позитивная психотерапия. Москва, 1996.

11.Рудестам К. Групповая психотерапия. Москва, 1990.

12.Столин В. В. Самосознание личности. Москва, 1993.

13.Франкл В. Основы логотерапии. Психотерапия и религия. СанктПетербург, 2000.

14.Франкл В. Человек в поисках смысла. Москва, 1990.

image




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 2476860
Постинги: 1922
Коментари: 115
Гласове: 1215
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031