Психология :: Анализ на заявката и сключване на терапевтичен контракт (договор) при психологическо консултиране и ...

След определяне целта и съдържанието на заявката на клиента, същата се анализира и уточнява. Следващата задача на консултанта е да приведе заявката до максимално възможната конкретна форма, достъпна за решение или да я промени, като премахне елементи на несъстоятелност и във всички случаи предложи реалистична задача, чието решение би могло да помогне на личностния растеж на клиента и да подобри живота му.

Анализът на заявката трябва да доведе до сключването на терапевтичен договор между клиента и консултанта. Мери и Роберт Гулдинг (Goulding М. М., Goulding R. L.), предлагат по темата сключване на договор концепция.

Договорът винаги насочва усилията към основната задача. Без договор процесът на терапия рискува постоянно да се отклонява в неизвестна посока, защото всеки конкретен въпрос може да предизвика много нови въпроси и асоциации, в резултат на което ще възниква много нова и нова работа, но тя ще остава несистематична и няма да води до конкретни изводи и резултати. По тази причина, контактът с клиента без договор обикновено може да продължи не повече от две сесии, въпреки че има форми на терапия, при които договорът често не се сключва (например при гещалт-терапия, хуманистична терапия, психоанализа).

Обикновено договорът се сключва устно под формата на взаимно изразено съгласие относно основната цел, която трябва да бъде постигната. Срещу писменото сключване на договора има сериозни възражения. Факт е обаче, че има случаи, при които писменият договор може да служи като извинение за поемане на цялата отговорност за изпълнението му от терапевта. В този случай клиентът несъзнателно се оттегля от работа (самоотстранява се) и чака като клиент, кога терапевтът ще изпълни обещанията, фиксирани на хартия. Най-важното значение на договора обаче е, че клиентът се задължава да работи върху себе си, защото без активното и отговорно участие нищо няма да се случи.

Договорът се явява един от способите за създаване на нормален работещ алианс (съюз). При сключването на договора клиентът работи заедно с терапевта, но по съдържание на работата, която следва да бъде извършена практически ангажира себе си. Освен това договорът понякога е необходимо да бъде променен по време на терапията, ако се окаже, че друга задача се по-значима, а това много по-лесно може да стане в устна форма. Обикновено първият (първите) договор с клиента подлежи на проверка, тъй като той обикновено поражда страх от изразяването на основния въпрос, който засяга някои много интимни и тревожни аспекти на живота му.

В някои случаи трябва да се сключи писмен договор, например когато клиентът има лични качества, които му позволяват да забрави или да подмени основния договор. Формулировката на писмения договор трябва да включва задължения на клиента да се стреми към решаването на поставената задача.

Съдържанието на договора се отнася до това, което клиентът конкретно планира да промени в себе си, за да постигне целите си, като се използват термини, които описват конкретни убеждения, емоции, поведение, черти на характера или психосоматични симптоми.

В тази формулировка се подчертава, че задачата на психотерапията може да касае само промяната на лицето, което е направило заявката, въпреки че много често клиентът идва само да се оплаче от живота си и да получи подкрепа и одобрение. В него също така се отбелязва, че тези промени са необходими за постигането на поставените от клиента цели, което е важно за оценката на неговата мотивация. Ако промените не са необходими на клиента и той не осъзна тази потребност, никога няма да бъдат постигнати от него, въпреки че по подразбиране изглежда, че клиентът винаги желае това (например, да се избави от неприятни симптоми), на практика нещата не стоят така. Понякога клиентът практически трябва само да се увери, че има всички права да продължи да страда и никой не може да му помогне. Въпреки това, по време на подготовката на договора, той може да разбере, че тези промени са наистина важни и отварят нови и ценни възможности за него. За договора са необходими и конкретни изрази, в които се определят желаните промени, в противен случай винаги остава възможността за недоразумение или неразбиране на себе си и терапевта, както и заместване на въображаеми реални проблеми.

Според яснотата на формулировката на проблема дадена от клиента, договорите се класифицират като прости и неопределени.

В случай на прост и ясен договор, на клиента незабавно се предлага конкретна задача, като същият е наясно защо е необходимо нейното решаване и е очевидна готовността му да сътрудничи при решаването на проблема.

Пример:

Клиент: Работата ми изисква често да летя със самолет, но имам панически страх от самолети. Бих искал да се избавя от този страх.

Терапевт: Разбирам. Ако работите активно, можем да се справим с това доста бързо.

Клиент: Разбира се, това е абсолютно необходимо за мен, в противен случай няма да мога да изпълнявам функциите си.

В случаите на неопределеност на договора, като например: клиентът се затруднява да формулира проблема си; страхува се да изрази истинските си цели; говори много неясно; не разбира защо се нуждае от всичко това и пр., терапевтът трябва да проведе работа за изясняване и формулиране на взаимно приемлив и наистина важен за клиента договор. За тази цел се използват следните инструменти:

-Логически анализ. Терапевтът прибягва към уточняващи въпроси, разкрива и посочва противоречия, конкретизира понятия (операционализира) и въвежда определени термини, предлага на клиента избор от две или повече разбираеми алтернативни задачи и т.н.

-Опростяване на изразите. На клиента се предлага да разкаже всичко на прост език. Например: „Кажете го така, сякаш аз съм китаец, който говори лошо български, а за вас е нужно да ви разбера.“ или „Разкажете така, както можете.“, „Не ви разбирам добре ...“, „Сигурни ли сте, че това което искате може да бъде изпълнено?“

-Илюстрация с пример. Терапевтът предлага на клиента, да обясни проблемната ситуация или своето положение, като даде пример.

-Моделиране. На клиента се предлага да пренесе проблемната ситуация „тук и сега“, като проиграе ролите на всички участници. В хода на този експеримент може да се изясни какви са трудностите и какви промени желае клиента. Понякога в този случай незабавно се намира решение на проблема.

-Определяне на целите. Тук терапевтът трябва да попита клиента, за какво му е необходимо да постигне резултатите, към които се стреми. Това са случаи, при които е очевидно, че клиентът по-скоро е здрав и щастлив, отколкото болен и нещастен, но за успеха на работата е желателно той да има привлекателна перспектива, откриваща се след решаване на проблема, за който би трябвало да полага големи усилия и да работи над себе си. Например: „Какво ще правите, когато този проблем изчезне от живота ви?“ или: „Какво ще постигнете, когато се отървете от тази фобия (депресия, заекване)?", „Защо трябва да промените това?“

Пример:

Момиче на 22 години, страдащо от затлъстяване. Изпитва силно чувство за вина. Много пъти се опитвала да отслабне, но всеки път е прекъсвала диетата. На въпроса какво ще получи, когато реши проблема си, тя отначало отговорила, че „ще задържи съпруга си“. Това обаче не може да бъде стимул за работа, защото за себе си клиентът не вижда никакви преки реални ползи и положителна цел, която лично на нея й харесва.

Терапевтът отхвърлил тази мотивация и отново поставил същия въпрос. Клиентката отговорила, че в този случай ще може да си купи най-после красиви вещи и да ги носи, без да се чувства неудобно. Тогава терапевтът посъветвал: „Купете красиви вещи сега и ги носете, въпреки смущението.“ Момичето последвало препоръката, а след два месеца загубила теглото си.

Неприемливи договори

В някои случаи терапевтът може да се изправи срещу привидно адекватно формулиран, мотивиран, но все още неприемлив договор, предложен от клиента. Ако терапевтът направи грешка и приеме такъв договор, работата със сигурност ще бъде неуспешна до тогава, докато договорът не бъде преразгледан. Терапевтът трябва да внимава да не допусне споразумение с клиента, което да съдържат някаква уловка (капан), която изключва постигане на успеха. Ето някои от по-често срещаните неприемливи договори.

Родителски договор

Колко много пъти в живота си човек си казва и обещава на ум: „Аз трябва да спортувам“; „Аз трябва да откажа цигарите“; „Аз трябва да спра да пия алкохол“; „Аз съм длъжен да водя борба с мързела в себе си“; „Аз трябва да не закъснявам за работа“? А колко пъти тези „трябва“ и „длъжен съм“ са се проваляли? В повечето случаи, човек проваля договора със себе си, когато включва в него думите „длъжен“ и „трябва“. Това са основните признаци за наличие на родителски договор или договор, който не работи.

„Задължението“ обикновено идва от нашата контролиращата част. Всъщност това е родителския статус на Аз-а, т.е. по съдържание човек сключва договор със своя Вътрешен родител, който трябва стриктно да следи за това, че същият този човек изпълнява изискването на „трябва“ и „длъжен съм“.

Родителският договор е договор, който клиентът трябва да изпълни. Терапевтът може да приеме такъв договор само ако „Детето“ в клиента иска да участва в неговото изпълнение. Всички договори от типа „престани да ядеш, да пиеш, да пушиш, да употребяваш наркотици“ първоначално се явяват „Родителски“ и вероятно няма да бъдат изпълнени до тогава, докато детето отново реши да живее здравословно. В този смисъл „Детето“ трябва да участва в договора от самото начало.

Някои родителски договори са трудни за диагностициране, защото този, който се явява Родител за един, не се явява такъв за друг човек.

Пример:

Джеф иска да спре да се ядосва – това е детски договор, защото тя използва гняв, за да избегне интимни отношения. Гордън също иска да спре да се ядосва, но с него има сключен родителски договор. Наскоро той за първия път се е оженил, но се ядосва на доведените от жена му синове, които не подреждат своите вещи, издевателстват над неговото куче и се държат с Гордън като с малко момче. Като дете Гордън е слушал родителите си, потискал е гнева си и вместо гняв се е научил да чувства вина. Сега всеки път, когато не може да потисне раздразнението, причинено от момчетата, той се чувства виновен. Терапевтът не приел неговия договор за потискане на гнева, а му предложил да приеме гнева си и после да се научи да отстоява своите права и желания.

Пример (по Мери Гулдинг):

Ан (клиентка) предлага на Мери (психотерапевт) договор, който не възнамерява да изпълнява. Това може да се види от думите й "Аз трябва" ...

Ан: Моят проблем е в това, че аз трябва да чистя къщата. (Пауза). Трябва да я поддържам чиста.

Терапевт: Защо? (Въпросът „Защо?“ по принцип в консултативната и терапевтична работа се задава много рядко и само в екстремни случаи, когато е видно, че клиентът наистина може да се изрази, да се саморазкрие).

Ан: Защото е отвратително.

Терапевт: И какво? Когато децата ми бяха малки и аз седях непрекъснато у дома с тях, винаги оставях прахосмукачката до вратата. В случай, че някой позвъни на вратата, аз винаги се появяваях с прахосмукачка в ръцете с – почиствам.

Ан: (смее се). Е, аз съм длъжна да ...

Терапевт: Разбира се, че трябва. Такъв приятен човек като вас .. Сигурно ако не сте почистили се чувствате виновна, но в крайна сметка ще го направите нали?

Ан: Вие сте много смешна.

Терапевт: Знам. А от такива смешни хора между другото, не очаквайте да се занимават с някакъво скучно почистване.

Ан: Тъй като не приемате такъв достоен договор, аз просто не знам с какво да се занимавам през цялата седмица.

Терапевт: Но в такъв случай ще загубите платените пари за сесията. Ако не почистите къщата, то поне трябва да почистите психиката си.

Ан: Това няма значение. Ще седя тук щастлива и няма да се чувствам виновна.

Пример (по Робърт Гулдинг):

Възможен е различен подход към този тип договори. При провеждане на единодневен семинар за психиатри, Боб (психотерапевт) предлага демонстрации за сключване на договори. Един от слушателите доброволно поел ролята на пациент.

Терапевт: Какво искате да промените в себе си днес?

Психиатър (в ролята на пациент): Какво ?!

Забележка: За класическият терапевт думите „промяна днес“ водят много често до пълно изумление. Повечето тренинги обучават терапевтите да работят с пациентите дълго време. Този въпрос обаче е най-важен. Той дава на пациента сигнал, че промяната е възможна, може би точно сега, а не следващата седмица или следващия месец и му показва, че пациентът ще бъде отговорен за собствените си промени. Някои от терапевтите питат: „Над какво искате да работите?“. Гулдинг обаче предлага глагола „промяна“, защото в различна постановки на въпроса пациентът може да избере работа, работа и само работа, но без никакви реални промени в себе си.

Пациент: Мисля, че вероятно бих искал ...

Терапевт: Мисля ... вероятно ... ще … (терапевтът подчертава думите, изразяващи несигурност).

Пациент: (Смях). Искам да спра да отлагам решения и задачи. (Като пример, той казва, че отлага писането на статия.)

Терапевт: Какво ще кажете за себе си по този повод?

Пациент: Кълна се … Аз се разстройвам и се чувствам виновен.

Забележка:

Нашият опит показва, че същността на въпроса не е в отлагането, а в това как хората се чувстват в тази ситуация. Те се критикуват, обещават да се коригират, измъчва ги мисълта за недовършена работа. Ние предпочитаме първоначално да сключим договор „не се ядосвайте (измъчвайте, безпокойте, затормозявате)“ (това е договор с „Детето“) и едва по-късно да се премине към окончателен договор за края на започналата работа на клиента. В края на краищата, оставайки от страната на Родителя, клиентът може лесно да ни „сложи на рамото си“, сурово да критикува себе си и да почувства своята разрушаваща го вина.

Терапевт: Искаш ли да се отървете от лошите чувства и като начало да престанете да се тормозите?

(Пациент и публиката се смеят.)

Пациент: Да.

Терапевт: Страхотно. Какво ще кажете, всеки път, когато започнете да се обвинявате за своето отлагане, да превключите към сексуални фантазии?

(Психиатърът и публиката отново се смеят.)

Терапевтът предлага на пациента да замени наказанието си със сексуални фантазии, като по този начин му показва, че самият той е отговорен за мислите си и никой не го принуждава да мисли за нещо отвратително като „Колко зле съм!“.

Пациент: Хайде, давайте!

Терапевт: Добре, решихме го. Как е заглавието на статията, която ще пишете?

Пациент: (Той мисли за миг, след това казва наименованието.)

Терапевт: Няма ли да напишете името на лист хартия? (Психиатърът пише). И сега първото изречение? (Психиатърът пише). И моля ви, последното. (Той пише). Страхотно, имате заглавие на статията, първото и последнато от нея. Какво ще кажете за текста на средата?

Пациент: До пролетта ще го направя.

Терапевт: И всеки път, когато започнете да боксувате, ще преминавате към сексуални фантазии?

Той може да напише или да не напише статия. Той ще го напише, ако иска да я напише повече, отколкото да не я пише. Във всеки случай, терапевтът е сигурен, че пациентът е научил да не се поддава на отлагане.

Понякога трудността при сключването на контакт възниква, защото „Детето“ в клиента вижда в терапевта само „Родител“, на когото трябва да се противопостави по всякакъв възможен начин. Каквото и да е договора, веднага щом терапевтът го приеме, клиентът незабавно го преправя в родителски. Гулдинг предлага на терапевтите, които забелязват такова заместване, да бъдат рефлексивни и веднага да дадат на клиента да разбере това и дори да го похвалят за находчивостта, смелостта и силата, показани при съпротивата срещу терапевта.

Пример (по Робърт Гулдинг):

Пат (клиент): Аз съм изпълнен с гняв. В една група (тренинг група) видях хора, които се гневяха на воля, въпреки че терапевтът и всички останали се опитаха да ги накарат да се сдържат. Това вероятно помага много. Трудно ми е да дишам.

Терапевт: Най-напред бих искал да получа повече информация за гнева ви. Дишайте дълбоко.

Клиент: (Без да променя дъха си). Гневът ми е като огнена топка. Толкова се ядосвам на майка ми, че всеки път, когато спирам на вратата, мисля: „Ако тя не ме слуша, ще се движа“.

Терапевт: Не дишате дълбоко.

Клиент: Много ми е тъжно, като мисля за дишането.

Терапевт: Изглеждате така, сякаш че искам да взема нещо от вас? Искате да излеете гнева си, но аз искам да дишате по-дълбоко.

Клиент: Да. (Смее се).

Терапевт: Обзалагам се, че майка ви наистина не може да ви накара да правите каквото и да е. И не дишате дълбоко.

Клиент: Да, тя пиеше с мен. (Смее се).

Терапевтът приел една част от договора, който включвала дълбоко дишане и тази част за клиент веднага станала родителски договор, достоен за съпротива. Когато клиентът формулира договора, той вероятно трябва да добави думите „Ще успея, дори ако това се харесва на моят терапевт, на моята група и дори на майка ми“.

Родителският договор произхожда от Родителското Его-състояние на клиента. Когато клиентът сключва такъв договор, той поставя пред себе си изисквания, които трябва да изпълни. Разбираемо е, че ако той е длъжен да изпълни нещо, това означава, че няма да го изпълни. По тази причина, встъпвайки в изпълнение на договора, клиентът се превръща в „Дете“, което с помощта на различни хитрости или директен саботаж се противопоставя на изпълнението му.

В този случай терапевтът, който е приел договора, започва да играе ролята на „Родител“ на клиента, който го убеждава, респектира и изисква от клиента изпълнение на собствените му желания. След известно време терапевтът започва да се чувства глупаво и се чуди защо клиентът не иска да постигне това, което изглежда да е негова собствена цел. Оставайки обаче на позицията на „Дете“-то, клиентът може лесно да „постави терапевта на двете остриета“, за да може по-късно сериозно да критикува себе си и да преживее порасналата си вина.

Към родителските договори като правило се отнасят всички договори от типа спиране на употребата на алкохол, пушене, преяждане, приемане на наркотици и др. Към тях се отнасят още договорите, включващи заставяне на себе си за: насилствено учене, писане на дисертация, ставане рано, почистване на къщата и т.н. От позицията на „Родител“, клиентът се заставя и обвинява сам себе си, а от позицията на „Дете“-то – се противопоставя, изпитва отчаяние и вина. Чувството за вина от негова гледна точка се явява достатъчен дивидент, за да не прави нищо за успеха. Основната мотивация за избягване на успеха е идеята, че в този случай се оказва, че „Родителят“ е прав и „Дете“-то повече оправдава него, отколкото себе си. Като защита служи убеждението на клиента, че не е възможно да се промени нещо – не е по силите на „Дете“-то да направи това.

По тази причина, когато терапевтът открие, че договорът е всъщност родителски, той се договаря с клиента да добави следните думи: „Така или иначе аз ще постигна успех, дори ако това се хареса на моят терапевт, моята група и майка ми (татко).“

Един от най-важните моменти, позволяващи да се реши този проблем, се явява отказът на клиента да изпита вина и да се стреми към победа над „Родителя“.

Пример (по Линде):

Много студенти са се обръщали към мен с една и съща молба, която приблизително има следния вид: „Не мога да заставя себе си да уча за изпити, да напиша курсова работа. Буквално трябва да се хвана за косата и да сложа себе си на масата за да започна да се занимавам, но колкото по-силно се дърпам, толкова по-дълго продължава отказът ми да седна. Накрая най-после сядам да уча, но в 22.00 часа в последния ден. Чета цяла нощ, а на другия ден с натежала глава полагам изпит и получавам в най-добрия случай тройка. Какво да правя?“

Обикновено на този тип въпроси позволявам на студентите да видят тази част от своята личност, която не желае да се занимава с подготовката на изпита, като изисквам от тях да се обърнат към нея и да й кажат: „За бога! Можеш въобще да не се готвиш за изпита, по-добре си почини, развличай се както желаеш. Аз повече няма да те заставям.“ Фразата следва да се повтори няколко пъти, колкото се може по-искрено. Този подход изглежда неестествен, но се оказва, че във всички с подобен въпрос се появява желание да започнат да учат, т.е. те споделят, че съпротивите им са изчезнали.

Пример (по Линде):

Студентка (Маша, посещаваща групов тренинг) е представила себе си, като лежаща на дивана, слушаща музика със слушалки, отпиваща глътки джин с тоник и пушеща цигара. Тя заявила, че е много ядосана на тази Маша в себе си, но не можела да я накара да се заеме с подготовка за изпити.

Предложих й мислено да каже на тази своя Маша: „Маша, можеш колкото си искаш да се въргаляш на дивана, да слушаш музика, да пиеш джин с тоник, да пушиш цигари и нищо повече от това не трябва да правиш.“

Отначало тя се съпротивяваше и каза, че не може да направи нищо подобно, но я убедих все пак трябва да погледне на това като на експеримент. Тя ме послуша, като буквално избухна в смях и изненада, а след това сподели: „Маша скочила от дивана, изтръгнала слушалките, захвърлила цигарата, скрила джина с тоник и бързо отишла и седнала на масата за да учи!“

Истината обаче е, че този резултат не се хареса на студентката. Причините за това нямахме време да обсъдим, но аз можех да предположа, като се съди по индиректните доказателства, че тя просто не искаше да бъде толкова „добра“, тъй като с това би угодила на майка си.

В други подобни случаи ние добавихме към работата с Вътрешното дете разработването на вътрешната Родителска част, която не позволява на детето да се глези, а да стане негов приятел. След това детските и родителските части се обединяват в един възрастен, който може когато е необходимо да работи и когато е необходимо, да си почива и да се забавлява. В този случай се постига по-стабилен резултат.

Има случаи, при които клиентът предлага нормален договор, но в хода на работата по неговото изпълнение, незабелязано той го подменя с родителски договор, като поставя терапевта в позицията на „Родител“ по отношение на себе си. Терапевтът също незабелязано за себе си започва да проявява много голям интерес към постигането на резултат, а клиентът на всички негови предложения отговарят в такъв дух: „Да, това е добре, но ...“, като зад това „но“ следва допълнително обяснение, защо той „не може“ или „няма да направи“ едно или друго нещо.

Ако забележи това, терапевтът задължително трябва да похвали клиента за силата, интелигентността и находчивостта, показани в съпротивата му. Например: „Вие сте страхотен. Сложихте ме на мястото“, „Вие сте просто един герой от съпротивата. Заслужавате медал“, „Поздравления, вие знаете как да притиснете баща си до стената!“

„Когато казах – продължава Линде – последното изречение на едно момиче, което наистина много се съпротивяваше на моите опити да й помогна за хронично главоболие (последното беше свързано с баща й, който винаги я наричал „глупава“), тя доволно се закиска и каза: „Да! Никой не може да го постави така, както аз до стената!“ След похвалата и осъзнаването, договорът можеше да бъде допълнен по схемата, описано по-горе.

В някои случаи на очевидна саботаж от страна на клиента (особено когато се работи в група), може да се приложи следния способ: „Сега имате избор: или да си тръгнете с чувство на поражение, или да направите каквото ви моля и да постигнете целта“. Това е особено ефективно за работата в групата, тъй като публичността на това което се случва, не оставя на манипулатора шанс да прехвърли отговорността към терапевта. Този способ не му позволява да постигне главното каквото иска, т.е. да представи терапевтичния неуспех като поражение на терапевта, отъждествявайки го с „Родител“ и да прехвърли вината върху него.

По един или друг начин терапевтът работи за да гарантира, че Вътрешното дете на клиента отново да реши да живее и да бъде здраво, така че клиентът да постигне резултат за себе си, а не защото е дължен на някого (в случая на терапевта).

Договори за промяна на другите

При тези договори клиентът вярва, че за да реши проблема си е необходимо не той, а някой друг да се промени: съпругата (съпругата), децата, родителите, всички хора по света. Тези другите няма как да се променят, може би те дори не знаят, че трябва да се променят за да угодят на този клиент.

Всъщност такава формулировка на въпроса помага на клиента да избегне отговорността за своите проблеми, той уверено свързва страданията си с поведението на други хора или обстоятелства и отрича своята автономия. Освен това, той настоява за своята зависимост, той се представя като жертва на други хора, без своя воля и без своя причина.

Например, мъж може сериозно да твърди, че не може да възстанови сексуалната си чувственост, защото всички жени по местоработата му се опитват по някакъв начин го унижат. При такъв случай всички опити на психолога да обсъди причините, поради които клиентът сам потиска чувствеността си, в резултат на определени лични преживявания се свеждат до обсъждане за поведението на тези жени.

Момиче по време на сесия може да настоява, че не е по силите й да се избави от депресията си, докато всички не я обичат, буквално всички. Подобни твърдения кореспондират с абсурдността на фразата: „Аз съм готов да стана президент. Моля, подгответе народа!“

Двойка съпрузи периодично съвместно идват на терапия, само за да се поправят взаимно, а на психолога е отредена ролята на рефер (съдия) в боксов мач, който трябва да издаде присъда за това, кой е прав и кой трябва да се промени. Например, мъжът иска съпругата, която също присъства на сесията, да се откаже от тютюнопушенето, за да може той да се чувства по-добре. Терапевтът отхвърля този договор и му предлага друг – да се чувства свободен и да се отнася с жена си по-добре, независимо дали съпругата му пуши или не.

Такива предложения за договор трябва да бъдат отхвърляни, като вместо тях следва да се предложи друг, въз основа на който клиентът трябва да постигне своята независимост от другите. Тази формулировка на въпроса се основава на крайъгълния камък на психологията, според който човек избира собствените си чувства и поведенчески реакции, никой не може да го накара да се чувства зле и да се държи неправилно, освен в случаите на пряко насилие, заплахи за живота, грабеж и т.н. Ако човек се чувства емоционално зависим от други хора или обстоятелства, тогава е необходимо да се работи срещу тази зависимост, като му се помагне да спечели независимост и увереност. Ако самият той се подлага на емоционален шантаж и натиск, може да му се помогне, като се да научи да се противопоставя на такива влияния. След това той сам може да реши какво да прави в една или друга ситуация.

Манипулативният договор не може да се промени незабавно. Първо се предлага нормален договор, да речем, да се избави от чувството на завист. Когато обаче терапевтът се опита да помогне на клиента за промяна на мъчителните му чувства, той изтъква тезата, че не може да промени чувствата си, докато не получи нещо, което не е по-лошо от това, което има някой друг. В крайна сметка, тъй като е абсурдно терапевтът да осигури на клиента това което той иска, специалистът попада в капан.

Случаят изглежда парадоксално, сякаш психологът се е наел да разреши проблема на клиента, но същевременно не може да направи нищо, именно тогава клиентът започва да манипулира терапевта, използвайки чувството му за вина. В този случай на клиента трябва да се обясни, че най-вероятно той е потърсил помощ не от правилния специалист, тъй като психологът се занимава с вътрешния свят на човек и той може да постигне промяна на този свят само с помощта на самия клиент и по никакъв друг начин.

Игрови договори

Тези договори са получили това име, защото въвличат терапевта в психологическа игра в смисълът посочен от Ерик Бърн. Клиентът иска от терапевта да одобри това, което му причинява болка и го прави нещастен. На външен вид (по форма) договорът преследва благородна цел, но всъщност по съдържание той води не до разрешаване на проблема, а до неговото задълбочаване.

Пример:

Марго: Искам да променя чувствата си, свързани с баща ми. Аз съм пълен провал - неудачница. Например, аз се разделих със съпруга си преди една година и все още не съм казала на баща ми. Той е на 84 г.

Терапевт: Продължи.

М: Страхувам се, че ще бъде такъв удар за него! Той ще бъде толкова разстроен, че ще получи сърдечен удар. Във всички случаи, той е толкова стар и слаб.

Т: Тогава защо да знае?

М: Заради мен.

Т: Обясни…

М: Чувствам се нещастна, защото не му казах.

Т: Как искате да реагира баща ви?

М: Искам и одобрението му и не искам одобрението му.

Т: В такъв случай трябва да се застраховате. Вие му казвате, че сте се разделили със съпруга си и баща ви умира, като не одобрява постъпката. Той вероятно ще ви каже: „Ами, аз така си и мислих, ти отново се оказа пълен провал!“ Вие вероятно ще се почувствате виновна от това.

М: Да, бих се чувствала виновна. И така, какъв е вашият извод? Къде бъркам?

Т: Първа стъпка към баща ви: „Аз искам да се съгласите с мен и да одобрите моя развод със съпруга ми“. (Тя пише стъпките на дъската). Втората стъпка: „Кажете ми защо съм „лоша?“

М: Не, не „лоша“, а „провалена“.

Т: Добре. Втората стъпка: („Кажете ми, защо съм провалена“.) Третата стъпка: „Аз определено ще ви кажа, че сте провалена“. Ето вие отново не сте одобрена. И вие казвате всичко, което мислите за себе си и за него. И получавате порцията от обичайните ви преживявания. Ето това е вашата разплата, т.е. печалба.

М: Която аз не искам.

Т: Единственият начин да спечелите в тази игра е баща ви да се промени? Каква е вероятността за това? Това, че той ще одобри вашия развод?

М: Това е малко. Това е нищожно малко.

Т: Добре. Не приемам договора ви. Да приема този договор означава, да ви помогне да продължите да играете тази игра.

М: В която той страда, а аз страдам още повече. Да. Всъщност, аз не искам това. Вероятно и затова не му казах.

Т: Напредваме успешно.

Даденият пример се базира на теорията на транзакционния анализ на Е. Бърн. Клиентката подготвя капан за себе си, опитвайки се да въвлече в тази дейност й терапевта, но той не се хваща на тази стръв и използва ситуацията, за да разобличи пред клиентката нейната собствена игра, който тя не е измислила точно сега, а я играе от много години в двойка със своя баща. Сега терапевтът може да предложи на клиентката истински договор за да се избави от хаотична игра като „неудачница“ – договор, който може радикално да промени нейноето самочувствие и да й предложи път за постигане на успех.

Пример:

Клиентка с убеждение, че никой няма да я обичам и никога няма да създаде семейство (тя приемала себе си и се преживявала като некрасива), се обърнала с молба към терапевта да я избави по някакъв начин от сексуалните й желания. Тя искала това влечение да престане да я безпокои, да можеше спокойно да живее и да се занимава с обичайните си неща. Тя полагала много усилия за да потиска сексуалността си, което я довело до дълбока депресия. Психологът не пожелал да приеме и сключи този договор, а предложил на жената да й окаже помощ за да се избави от бащините й предписания, които я определяли като „некрасива“, да престане да потиска сексуалността си, независимо от това, дали това ще и осигури бъдеща любов и семейство. Около година по-късно жената се омъжила.

Вечни договори

Някои клиенти са готови да работят много усилено, за да постигнат целта, която по някаква причина никога не могат да осъществят, но са убедени, че това все някога ще стане. Когато терапевтът им предполага, че сега в момента следва да променят себе си, те намерят различни предлози да не го правят. Например, „Аз съм живял така от седемнайсет години, а вие искате сега, на минутата да се откажа?“ Какво може да се каже за такъв довод, освен: „Каква е разликата кога трябва да се случи това?“, „Оковите се отстраняват незабавно или се носят вечно.“ или „Нека го направим като експеримент: ако не ви харесва, винаги можете да се върнете към обичайното, на което сте свикнали.“

Такива клиенти в хода на терапията не разчитат на резултата, те се плашат от него и не са готови за факта, че това ще се случи все някога. Техния секретен план е да останат нещастни до пълното изцеление. Първоначалната им задача те с лекота могат да забравят и да загубят нейното значение. Дейността за самоанализ и „козметичен ремонт“ става самоцел. Клиентът избягва главното, но е удовлетворен от похвалите на терапевта за неговата упорита работа в процеса.

С такива клиенти е най-целесъобразно да се сключи един-единствен договор – да престанат да заставят себе си да страдат по повод миналото им. На тях е необходима помощ за да приемат себе си и да се научат да получават удоволствие от живота.

Скрити договори

Терапевтът може неволно да сключи скрит договор с клиента, който да възпрепятства изпълнението на основния договор. Затова се нарича скрит, т.е. неговото осъзнаване не се декларира. Скритият договор се състои в това, че по един или друг начин терапевтът заедно с клиента отричат, че последният разполага със сила и автономия, достатъчни да решат проблема му – този договор превръща клиента в жертва. Това е скрито споразумение, с което се договаря възможност клиентът да може да избегне постигането на посочената цел, а терапевтът няма да му попречи да го направи.

Пример:

Терапевтът разрешава на клиент да избягва тези чувства, които трябва да преживе, когато той не иска да мисли за проблема си, не иска да действа за промяна. Терапевтът се съгласява, че клиентът не може да направи това. Дори съдържанието на отделни въпроси, понякога може да включва разрешение клиентът да избягва отговорност и да не се справя с най-елементарни задачи. Такива въпроси могат да бъсат: „Можете ли да ми разкажете?“, „Това как ви заставя да се чувствате?“, „Кога започна депресията тв?“ – такива думи насърчават липсата на самостоятелност.

Много клиенти, когато става въпрос за необходимостта да направят нещо, използват фразите: „Ще се опитам“, „Ще пробвам“. Всъщност това означава, че клиентът се подготвя да замени действията с опит, като по този начин да избягва успеха, заменяйки го със саботаж. Ето защо е необходимо терапевтът да реагира незабавно, например: „Да опитате означава – да не го направите“ или иронично „Опитайте, опитайте …“, или директивно „Не трябва да опитвате, просто го направете!“

Следва да се има предвид, че един от любимите „фокуси“ се състои в това, клиентът да казва: „Аз не мога!“, особено когато касае прости действия, които е очевидно, че може да направи, но той не иска по причини, които отново не желае да разбере. Докато клиентът вярва в своето „не мога“, той остава жертва на неизвестни сили. Ако терапевтът се съгласи с него, уморен да се бори с неговата съпротива, той всъщност ще се съгласи, че човек винаги може да се позове на магическите думи „Аз не мога“ и не би напреднал и крачка в терапията.

Пример:

Клиентът твърди, че не може да говори за себе си, той „никога не е можел и изобщо никога не е правил това“. Би било грешка, ако психологът пропусне това изказване (твърдение) без да го оспори с клиента. В случая много по-добре е да го помоли да изрази тази мисъл по различен начин: „Аз не искам да говоря за себе си“. Ако обаче клиентът отново прояви упоритост с думите „Вижте, не мога да говоря за това“, то терапевтът попада в глупава позиция: той разбира, че е малко вероятно да се пребори с такъв клиент, но да се оттегли, означава да приеме този абсурд и да сключи скрит договор с клиента.

В този случай директността и искреността са съвсем подходящи: „Очевидно вие считате терапевта за пълен глупак?“, „Ясно е, че вие можете да говорите! Какъв е проблема?“ или „Ако не искате да изпълните дори най-простите искания, тогава е от ясно – по-ясно, че терапията е малко вероятно да се развие“, или „Аз пък съм длъжен да повтарям това искане, това ми е работата“, или „Защо? Какво ви пречи?“, или „Ако напълно не можете да контролирате себе си, може би е по-добре да потърсите клиника и да приемате лекарства?“

Ако клиентът се съгласи с искането на терапевта и преформулира изявлението си от „Не мога“ в „Аз не искам“ или „Аз няма“, той обикновено започва да осъзнава собствената си тайна (трик, фокус). След това си струва да обсъди защо не иска да направи или каже нещо.

Пример:

Клиентка: Не мога да затворя телефона, когато бившият ми съпруг ми звъни по средата на нощта и започва отново да ме шантажира, че ще се самоубие.

Терапевт. Защо не искате да затворите?

К: Аз? Аз, искам, но не мога ...

Т: Кажете: „Аз не искам да затворя, когато бившият ми съпруг…“

K: Но това е нелепо!

Т: Просто го кажете.

К: Защо трябва да казвам това?

Т: Да осъзнаете какво е вашето чувство, което ви пречи да затворите.

К: Аз и така зная. Не искам да отговарям, ако той все пак го направи.

Т: А вие считате ли, че той е малко дете и вие отговоряте за него?

К: (Пауза.) Всичко, разбирам! Той наистина винаги искаше да бъде малко дете и аз така се държах с него, защото така исках, за да може той най-сетне да стане възрастен мъж.“

Т: Кажете му сега за това.

К: Хей, кучи син, аз искам най-сетне да станеш възрастен и…

(Пауза).

Т: И?.

К: Искаш да се върнеш при мен … Това е невъзможно. Снемам всякаква отговорност от теб, за твоето възпитание и твоята съдба. Прави каквото искаш, аз затварям телефона!

Един много честен аргумент от страна на клиента, обясняващ защо не може да се промени, въпреки да изглежда, че иска това, е че при тези обстоятелства той не може да се чувства различно от това, което преживява и съответно да действа по различен начин. Детето се учи да мисли, че то заставя родителите си да се чувстват по определен начин и е отговорно за тези чувства: „Изплаши ме до смърт“ или „Ти много ме натъжи“, или „Ти ми изкара ума“. Поради това повечето хора вярват, че са принудени да преживяват едни или други чувства от други хора или обстоятелствата. Всъщност чувствата са енергиен източник за бъдещи действия, така че човек избира сам чувствата си, възнамерявайки да действа по определен начин. От тук следва, че изборът на чувствата има определено много сериозен смисъл.

Терапевтът може да попита клиент с фобия: „Обърнете внимание на момента, кога точно самолетът ви уплаши.“ Самолетът не може да плаши клиента, самолетът няма такива намерения! В случая клиентът плаши себе си със самолета, избирайки чувства според някакъв свой травматичен опит или детско инфантилно решение.

Ако терапевтът признае, че обстоятелствата заставят човек да чувства, то клиентът веднага става жертва и проблема няма решение.

Човек може да мисли, че други хора го карат да чувства гняв или вина, унижение, негодувание, страх. Това обаче е вярно само за случаите на пряко физическо въздействие. Дори тогава, когато например отборът загуби мача, не можеш да се каже, че съперниците им са ги накарали да се чувстват унижени или ядосани. Мъжът може да мисли, че жените го карат да чувства ревнност, унижение или страх. Малко вероятно обаче жените да се съгласят с това. Често жените казват същото за мъжете, което също е несправедливо.

Човек избира сам своите чувства и обикновено това са онези чувства, които вече са се превърнали в черти на неговия характер.

Пример:

Проведен е експеримент. На групата участници е предложено да си представят: „Всеки един от вас управлява лек автомобил и внезапно предната кола рязко спира и вие катастрофирате в багажника й. Как ще се чувствате?“ Отговорите са били: а) едни са закрещяли ядосано: „Къде гледа този!“; б) други тъжно са констатирали: „Колко ли пари ще струва ремонта“; в) трети са преживели вина: „Отново претърпях провал. Трябваше да предвидя дистанцията!“; г) четвърти са преживели страх: „Ужас! Какво ще обяснявам на контролните органи за тази нелепа катастрофа. Ще ми съставят акт!“; д) пети останали равнодушни: „Е, жалко, но се случва по пътищата, за какво да се притеснявам – ламарини!“, а шести са се обезпокоили: „Дали не пострадаха хората в колата?“

Всеки избера своя реакция, която за него е най-привична.

Гневните хора ще изберат гняв, тъжните – тъга, виновните – вина, страхливите – страх, спокойните – равнодушие, грижовните – тревога за другите. Типичните реакции се определят от характера на всеки човек и те също съставляват проблемите на личността. Връзката с външните обстоятелства или други хора просто помага на човек да избягне разбирането за самия себе си, позволява му да остане такъв както е, като продължи да се оплаква от проблемите си.

Друг способ на клиента да се измъкне от себе си, е да говори за себе си като за независим субект. Например, „Депресията започна ...“, вместо „Аз бях потиснат и тъжен“. „Гневът ми стига до най-доброто в мен“, вместо "Аз съм ядосан на себе си и затова се преструвам, че не мога да контролирам чувствата и действията си“.

Пример:

Клиентка установила, че измъчващите я чувства приличат на огромна морска мина, заседнала в гърдите й.

Терапевтът попитал:

-Какво иска тази „мина“ да направи?

-Тя иска да унищожи най-доброто в мен!

-Защо искате да унищожи най-доброто във вас?

-Аз?!

-Да, да не мислите, че аз съм създал тази „мина“?

-Какъви ужаси разказвате!

-Ужас е това, което вие самата правите…

-Какво ще стане с мен?

- На първо място, трябва да разберете защо имате нужда от това. Вече казахме по-рано, че имате неосъзнато желание да навредите на себе си …

Друг способ на клиента, който му позволява да предложи скрити договор на терапевта, е да говори за проблема в неопределена форма, но така че терапевта да приеме този израз за конкретни намерения. За тази цел се използват думите „може би“, „възможно“, „навярно“ или „вероятно“ („Може би бих искал да стана по-уверен.“)

При подобни случаи не биха имали ефект реакции на психолога от типа: „Прекрасно, ще работим над това, вие да станете по уверен. Изражението ви показва като несигурен човек.“ Би било по-правилно да се реагира с: „Изглежда, че бихте искали и не бихте искали да сте уверени?“ или "Може би?“, или „Нека разгледаме двете възможности: защо трябва да сте уверени и защо не?“

Подобни реакции могат да се очакват от клиента вече в процес на терапия, когато на предложенията на терапевта той реагира по следния начин: „Вероятно сте прав. Аз, вероятно ще последвам вашия съвет“. Би било измамно, ако при такива случаи психологът реши, че е постигнал успех, защото е видно, че клиентът майсторски е оставил вратичка за себе си, за да отхвърли препоръките и предписанията, когато остане сам със себе си. По-правилно е в случая психологът да попита: „Имам подозрение, че няма да направите това, за което се договорихме, нали?“

Към категорията способи за подвеждане на терапевта и на самият себе си се отнася „пъвата измама“. Тя може да се наблюдава още в самото начало на срещата, когато клиентът обявява някои свои особености или намерения, които правят резултата от терапията малко вероятен. Той говори за това, как между другото е възможно психологът да не го е чул (разбрал), но в клиента вече е създадено усещане, че той „честно“ го е предупредил и сега вече може да следва това, което е казал за себе си.

Пример:

Клиент още в самото начало на сесията споделя с млад терапевт: „Никога не изпълнявам това, което обещавам“, след което бил сключен договор за това, да работят съвместно за отказване от тютюнопушенето. Примерът показва, как клиентът е оставил за себе си вратичка, за да не изпълни обещанията си. По-късно, терапевтът, слушайки аудиозаписа от сесията е бил изумен – „Това не съм го чул!“

Някои клиенти идват на терапия само, за да се уверят за пореден път, че никой не може да им помогне да решат проблемите си. Някои хора го съобщават веднага, други се разкриват по-късно.

Пример:

Клиентка посещава терапевт по повод заекване. Някъде към средата на сесията било видимо, че вече е отегчена. На нея не й харесало много тълкуването, че заекването е свързано със страхове пред доминиращата й майка. Тръгвайки си, тя изрекла фраза, която разкрила целите й: „Днес като се върна на работа, ще кажа на всички, че съм била при психолог.“ По този начин тя вече била поставила отметка в дневния си план за изпълнена задача и с това получила допълнителен аргумент, за да може на „аргументирано основание“ да запази своя симптом.

Често се срещат случаи, при които клиентът първо заявява, че вече е бил лекуван от много терапевти и никой не е могъл да му помогне, но той чул, че именно този конкретен терапевт е особено компетентен за неговия случай. Този трик на клиента може да изиграе лоша шега на всеки неопитен терапевт. Такова отношение изисква бдителност и не без основание се налага въпроса: „Изглежда, че вие искате да ме победите.“

Пример (по Н. Линде):

В група за повишаване на квалификацията на психолози-терапевти, обучаващите заемали място на „горещия стол“ само и само да докажат на водещия, че не може да направи нищо с тях. Когато тази амбиция станала пределно ясна, водещият (Линде) казал нещо от рода: „Не се съмнявам, че всеки от вас винаги може да ме победи! Вие сте твърде по-силни от мен и аз не мога да направя нищо с вас, ако вие не го искате. Но с тази позиция вие никога няма да разрешите проблемите си. А ако мислите, че можете да ги разрешите без моята помощ, тогава защо сте тук?“

Много често действията на терапевта предизвикват раздразнение при клиента – терапевтът наставлява, наблюдава, указва, изисква. Той въвежда клиента в специфична ситуация, при която последния трябва да поеме задължения, да разказва за „тайните на душата“ си, а това не винаги е приятно. Терапевтът още в самото начало се явява за клиента родителска фигура, която трябва да бъде поставена в трудна позиция. Тази своеобразна инфантилност на клиента може да се прояви в стремеж, да се накара терапевта да работи вместо него. Освен това, в процеса на работа терапевтът премахва обичайните способи за адаптация на клиента (това, към което е привикнал при появата на симптома), а в резултат последният остава сам срещу плашещият го проблем. По тази причина и от гледна точка на клиента, терапевтът се явява противник, срещу който трябва да се съпротивява.

В този контекст, целта на терапевта е не само да създаде по възможност чувство за сигурност, да вдъхне увереност в клиента, но и да разкрие истинските мотиви за неговата съпротива.

Пример (по М. Ериксън):

Депресивен клиент е посетил Екриксън и още на първата среща е съобщил, че вече е бил лекуван от десет терапевти и че никой не могъл да му помогне. Той заявил, че Ериксън е последната му надежда и предупредил, че ако и той не помогне, тогава след месец той ще свърши със себе си. М. Ериксън попитал кой го е лекувал, а клиентът назовал десет имена на най-известните практикуващи в Америка. Терапевтът отвърнал: „Такива имена, такива хора и никой не може да ви помогне! Не, не бих могъл и аз да се справя. Вие сте обречен, след един месец ще умрете… и след това добавил: „Единственото, което мога да ви предложа е, че така и така ще се умира, нека поне да преживеем този месец весело.“ Клиентът се съгласил, а в процеса на работа двамата се справили успешно и депресията преминала.

Допълнителни договори

Освен основния договор, насочен към решаване на конкретна задача, често се сключват допълнителни договори, необходими за успешното завършване на основния договор. Един такъв договор вече беше споменат по-горе – на клиента се предлага да каже или да „впише“ в договора, например думите: „Ще успея, дори ако това се хареса на моят терапевт, моята група и моята майка.“

Друг вид допълнителни договори са т. нар. „антисуицидни договори“. Те са абсолютно необходими при работа с клиенти, които извършват опити за самоубийство или имат такива склонности. Повечето депресивни клиенти, клиентите с болезнено чувство за вина и някои други се нуждаят от такъв договор.

Същността на това е, че с клиента се договаря (той твърдо обещава), че няма да се самоубие или да опитва да се самоубие, и няма да навреди на себе си по никакъв друг начин, независимо от обстоятелствата, които биха го подтикнали към това. Такъв договор се сключва с „възрастни“ клиенти, които са в състояние да носят отговорност за поведението си. Терапевтът наблюдава за невербални прояви на съгласие или несъгласие. Клиентът може да обещае и в същото време да поклати глава в знак на отрицание на казаното от него. Такива признаци не трябва да се пренебрегват и ако са налични, следва открито да се обсъждат с клиента.

Понякога клиентът съвсем открито заявява, че не може да обещае, че не може да контролира емоциите и действията си. Ако се колебае, терапевтът може да продължи дискусията с него, докато не получите напълно ясен отговор, но ако отговорът е категорично отрицателен и клиентът отказва да сключи такъв договор, терапевтът трябва да откаже по-нататъшна работа с него и да настоява за лечение в клиниката.

Понякога такова отношение обръща събитията и води до факта, че клиентът дава необходимото обещание. Желателно е обаче да се постигнат по-сериозни уверения: „Тъй като не искахте да се съгласите веднага, аз трябва да съм сигурен, че сега говорите искрено и няма да ме подведете“.

Такъв договор е като предпазен колан за безопасност, но разбира се, в резултат на терапевтичната интервенция самоубийствената тенденция трябва да изчезне.

Пример (по Линде):

Един от клиентите ме увери, че ако такъв договор не бъде сключен, най-вероятно ще се самоубие.

Антисуицидният договор обикновено е за определен период от време. Ако срокът е изтекъл, договорът следва да бъде подновен. Ако пациентът е активно суициден, т.е. съобщава за настойчиво желание да се самоубие и „не дава гаранции“ за дълъг период от време, то с него обикновено се сключват повече договори за кратъки периоди от време: „Можете да ми обещаете, че няма да направите това в рамките на една седмица, до следващата ни среща“, а на следващата сесия договорът се подновява. Има случаи, при които клиентът свиква с договора, като с „патерица“ (с процедурата) и самия той настоява за сключване на такъв.

Може да се подпише договор за цялото време на лечението, но това създава желание някои пациенти да прекъснат сесиите, като по този начин се отърват от договора и да извършват суицид. Може да се договарят няколко години напред, да речем, до 40 години, но отново няма гаранции, че ще може да се поднови договора навреме. Силата на договора е, че когато изтече времето, клиентът автоматично се чувства свободен да изпълни предишното си желание. Това може да предизвика опит за самоубийство.

Следователно, трябва да се гарантира, че в края на лечението клиентът следва да признае, че сега няма суицидни намерения и няма да предприема нищо в тази насока. Добре е терапевтът да се увери, че още в началото на лечението клиентът не се подготвя да извърши опит, но ако съобщи за скрити тенденции за самоубийство, можете да се попита: „Но вие няма да направите това, нали?“ На този въпрос много от клиентите реагират недвусмислено: „Не. Безусловно – не, разбира се. Аз съм вярващ човек, това е невъзможно за мен“ или „Не. Разбирам, че това е акт на страхливост. Освен това имам голяма отговорност за другите.“ Подобно изявление означава пълно съгласие с антисуицидния договор, а за срока на неговата валидност терапевта не трябва да се безпокои. Същевременно обаче трябва да се договори, че клиентът няма да навреди на себе си по никакъв друг начин, независимо от обстоятелствата, които е вероятно да го принудят.

Ако се провежда работа в помощ на клиент със зависимост (тютюнопушене, алкохолизъм или наркомания), тогава задължително трябва да бъде сключен договор (срещу тютюнопушенето, алкохола или наркотика), че клиентът няма да пуши, пие или взема наркотици поне седмица преди началото на лечението и след това, по време на цялото лечение.

Клиентът обаче се изкушава да напусне лечението под предлог, че „аз вече ... се напих на следващия ден“. В това отношение по-правилно е да се договаря всеки път, че клиентът няма да пуши, пие или взема наркотици през целия период и за времето между днешната и следващата сесия, и това трябва да се прави всеки път. Лечението на подобни зависимости е много сложна и трудна задача, която има много нюанси, така че психологът трябва да е преминал допълнително обучение и да е запознат със съответната литература.

Съществува дори възможност при необходимост да се сключи антипсихозен договор, при работа с психотична личност. Както вече бе подчертано, психологът не трябва да приема за лечение психично болните, но е възможно да ги консултира по психологически въпроси. Обикновено това са отделни случайни и еднократни консултации на такива клиенти, чиято диагноза не е известна предварително. Психолозите смятат, че психотичната личност може да контролира своята психоза и на това основание може да бъде склочен антипсихозен договор, но ако клиентът откаже, то задължително следва да се насочи към клиника.

Пример (по Линде):

В своята практика не веднъж съм установявал, че „психотикът“ сам създава своята психоза в нужното за него време и в нужните обстоятелства, а това означава, че той я контролира. Например, консултирах млад мъж, който вече беше посещавал клиника. Диагнозата обаче беше под въпрос. По време на сеанса, при зададен към него „неприятен“ въпрос, клиентът изпадна в психоза. Той ококори очи, а лицето му придоби идиотско изражение на невменяем. До този момент той отговаряше логично, дори умно, шегуваше се. Тогава аз казах: „Не се надявайте, че ще можете да ме заблудите. Аз прекрасно зная, че вие ме разбирате.“ В този момент очите му отрезвяха, а лицето му придоби обичайното изражение, като той произнесе с удивление: „А аз мислех да продължа до края на сесията в този дух“.

Следва продължение - втора част.