Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2018 06:00 - Обвинения и обиди – психологически модели на често срещани в практиката проблеми и методи за решаване.
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 3437 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.03.2018 02:05


 

       Обвинения и обиди – психологически модели на често срещани в практиката

                                                    проблеми и методи за решаване.

 

 

Съдържание на материала:

1.Психологически модели за възникване на обвинението и обидата.

-Обвинението, като парадоксален стремеж да се получи любов.

-Модел на обучение за обвинение в родителското семейство.

-Обидата, като детско шантажно чувство.

2.Методи за работа с обвинения и обиди.

 

Хората са склонни да обвиняват другите за своите проблеми, неуспехи, незадоволителен живот и т.н. Кой не направи това? Обвиненията са близки до гнева, но те имат различен произход. Обвиняващите може да са зли (яростни, враждебни) или тъжни (скръбни, печални), но и в двата случая се опитват да вменят вина на някого или на нещо. Това поведение няма характер на самозащита, а преследва цели за самооправдаване, манипулация или шантаж (изнудване). Ако човек обвинява някой друг за провалите си, тогава може да приеме поражението и да не направи нищо за да подобри живота си. С помощта на манипулации и шантаж, човек може да застави когото и да било да извърши определена дейност или да се „разплати емоционално за греховете си“.

Обидни думи, доказващи вина, често могат да се чуят между съпрузи и съпруги; укори от деца срещу родители от типа: „Ако ми бяхте купили пиано на времето...“; гръмки обвинения на родители и учители срещу техните деца или ученици. Обвиненията могат да бъдат и „тихи“, чрез тъжен вид или сълзи, чрез състояние на депресия, самоизолация и болести и пр. По мащаб обвиненията могат да са по адрес на целия „този свят“ (страната, правителството, началниците, лица от друга националност (етнос), социална прослойка (класа) и пр.). Почти всички тези обвинения не преследват никаква практическа цел, тяхната цел е  само една – психологическа.  Обвинителят най-вече иска да оправдае себе си, да снеме от самия себе си отговорността, а след това да остави всичко така, както си е. Обвинителят би искал да промени чрез обвинението си другия, макар че дълбоко в себе си знае, че тази цел е недостижима.

Проблемът е, че никой не търси помощта на психолозите със заявка (искане) за да се избави от собствените си обвинения или обиди. Този проблем обаче лесно може да бъде открит в резултат на анализ на първоначалното искане при депресивни състояния, при нарушени междуличностни отношения или в случаи на самота (алианиране). В подобни заявки доста ясно може да се „види“ тенденцията на клиента, да препише (вмени) вина за всички свои проблеми на някой друг и същевременно да получи от терапевта  съчувствие и одобрение. Обвинителят не желае  да играят ролята на човек, отговорен за своите проблеми. Такава категория клиенти яростно ще се противопоставят  на договор за отказ от обвиненията срещу друг (другите).

За специалистите е добре известно, че голяма част от  клиентите идват в кабинета и търсят помощ не за да осъзнаят нещо или да променят себе си, а да обвиняват някой друг и да получат от терапевта съчувствие.

Принципно обвинителите никога не успяват да докажат убедително своята правда (не говорим за обвиненията в съда), но ще продължават и продължават да настояват за едно и също, като понякога тази тенденция трае през целия им живот. Те правят това дори тогава, когато никой не ги слуша. Те не се нуждаят винаги от публика или от обект на своето обвинение, защото този процес може да се развива вътре в самите тях. Възниква въпросът: „За какво им е нужно всичко това?“  

 

1.Психологически модели за възникване на обвинението и обидата.

Обвинението, като парадоксален стремеж да се получи любов.

За да може клиентът да разбере каква е истинската цел на обвиненията му, може да му се предложи да си представи, че вече е постигнал целта си, доказал се е и всички са се съгласили с него, че той е прав, а другите са виновни пред него. Веднага след тази стъпка възниква серия от въпроси: Какво предстои сега? Какво е постигнал? От кого иска да получи голямата награда? Каква е тази награда?

Именно тогава клиентът ще започне да разбира, че чрез обвинението (обидата) той всъщност търси признание за своята доброта и достойнство, че сега той може да получи любов (признателност), дори той се досеща от кого иска да получи всичко това. Оказва се, че главната цел на обвинителят е да получи любовта, която той не е могъл да получи по-рано.

Така постепенно той разбира, че обвиненията му срещу други хора са насочени всъщност срещу погрешни адресати и че наградата, която би искал да получи като правило е един от родителите. Обвинителят осъзнава, че обвиненията му не помагат да спечели тази любов, а по-скоро я възпрепятстват, но проблемът му е в това, че той не вижда други средства за постигане на целта. Той би искал да накаже източника на любовта за нейната липса и същевременно от това възмездие да получи удовлетворение.

Пример:

По време на терапевтична сесия младата жена признава, че ако наистина трябва да „види“ във въображението себе си като победител, то тогава нейната основната награда ще бъде „разкаянието на майка й, която я „вижда“ да къса косата си, да пълзи към нея и да я моли да й се прости за това, че не е обичала достатъчно своята дъщеря“.

Решението на такива случаи се състои в отказ от обиди и обвинения, като лъжлив и безнадежден път към любовта. Във всички случаи обаче трябва да се очаква, че клиентът ще се противопостави на такова предложение от терапевта, защото тогава както той смята, „няма да получи нищо“. Такъв клиент се надява, че обидите и обвиненията му дават някакъв шанс, макар и напълно нереален, илюзорен. На практика обаче, такъв клиент получава само провалени отношения с другия, депресивно състояние, вечна фрустрираност и разнообразие от психосоматични симптоми. По тази причина, задача на психотерапевта е да му разясни и да го убеди, че самият той блокира способността си да получава любов, а след това да му помогне самият той да разреши на себе си да бъде обичан.  

 

Модел на обучение за обвинение в родителското семейство.

В повечето случаи обвинителят получава в родителското си семейство достатъчно примери за подражание. Тук той може да е заобиколен от обвинители и обидени от всички страни и да приеме този стил на отношения като единственият възможен („В нашето семейство беше прието, който е най-обиден, той има най-големи права да докаже на всички останали, че е обиден повече от всички останали.“).   

В други семейства има постоянно дългосрочно „съдебно разбирателство“, в което един по един, в качеството си на обвиняем се оказва един или друг член.  В много семейства съществуват подобни роли на взаимни обвинения във взаимоотношенията между съпруга и съпругата, а подобно общуване между възрастните се наблюдава и усвоява от децата.

При  групова работа със семейството е много ефективен метода с няколко празни стола, според броя на близките роднини, които са повлияли върху детството на клиента. На последният се предлага да премине през образите на всеки член на семейството, като сядайки на всеки стол, да разкаже в какво и защо този член е обвинявал клиента. В края на процедурата клиентът разбира колко нелепо се е оказал заразен със семейна обвинителна традиция. Това осъзнаване му помага да се отдели (разграничи) от своите обвинения и от позицията на обвинител.

Пример за прилагане на техниката в групова сесия:

Верна. (седейки.) Аз съм майката. Обвинявам съпруга си, че съсипа живота ми.

Терапевт. Добре. Мамо, кажи ми как той е съсипал живота ти.

В. Две години след сватбата ни, той избяга с друга жена. Той се върна, но никога не можех да забравя ...

Т. Преместете се. (терапевтът дава указание за преместване на друг стол – промяна на ролята,влиза в образ на друг член от семейството).

В. Аз съм бащата. Обвинявам съпругата си, че съсипа живота ми с нейното вечно мърморене, непрекъснато хленчене и плач.

Т. Преместете се.

В. Аз съм бабата. Обвинявам съпруга си, че съсипа живота ми. Той ме отведе от майка ми и никога не направи достатъчно пари в Америка (клиентката започва да се смее, премествайки се на другия стол).

В. Аз съм дядото. Наистина съм добър човек. Обвинявам либералният западен модел в международна конспирация срещу обикновените хора (клиентката отново се премества, продължавайки да се усмихва).

В. Аз съм леля Мод. Прекрасната стара леля Мод. Обвинявам моят годеник, че ще умра като девственица.  

В този момент цялата група, заедно с Верна, започва да се превива от смях.

Верна казва: „И така, какво трябва да направя ли? Вече зная. Когато ми се ще да обвиня някого за нещо,  веднага да си спомням за леля Мод и нейния годеник“.

 

Обидата, като детско шантажно чувство.

Обидите са най-характерни за Детското Его-състояние. Те не подхождат на състоянието на егото на Възрастният или Родителят. Детето зависи от родителите, то използва обидата, за да ги накаже и за да получи това което иска. Детето свиква с правилото, което повечето родители следват, че дете, което е обидно, трябва да бъде убедено, подкупено, приласкано, трябва да получи внимание (понякога много повече, отколкото когатое послушно) и т.н.

Обидата става удобен инструмент за влияние върху родителите, а при възрастните – за влияние върху другите хора, от които субектът иска да получи нещо, но не иска или не може да ги моли за това. Прякото изразяване на недоволство може да предизвика морално осъждане или ответна агресия, по тази причина обидата не се вербализира, но мълчанието я изразява. Докато обвиненията се отнасят често към миналото („Ако беше постъпил по друг начин, то …“), то обидата е насочена към получаване на девидент в бъдещето.

Обидата се отличава от обвинението още по своята пасивност и мълчаливост.

Обидата е сдържано обвинение!

Обидата се изразява в скрито телесно напрежение, предназначено да сдържа емоциите и обикновено в емоционално-образната терапия се асоциира с образа на камък. За обидата са характерни: тъжно изражение на лицето, отказ от контакт с този, който е обидил („Не прави опити, аз съм ти обиден!“), както и други форми за наказание и очакване за изкупление, уговорки и извинения от страна на обиждащият. Обидите обикновено се натрупват и се стоварват изведнъж върху главата на партньора, за да не може той да избяга от възмездието.

Обидите могат да се натрупва с години, за тях не трябва да се говори, защото „Той сам трябва да се досеща!“, но надеждата, че все някога обиденият ще обмени „камъните“ срещу „твърдата валута“ – любов и справедливост, не оставят на мира обиденият. Последният разбира се осъзнава, че неговите обиди и обвинения няма да му спечелят този „доход“, но той продължава да трупа напразни надежди. Той така фрустрира останалите, както те са фрустрирали него, подтискайки своето желание за любов, заменяйки го с хладнина, мълчание и обвинения.

Шантажните чувства се отличава с това, че те допринасят и тяхната цел е  натрупване на „любимите“ за изнудвача преживявания. Тези емоции за него имат самостоятелна ценност  и той предпочита да остане хронично обиден, без да знае други начини за получаване на това което иска. Точно както тъжният индивид не знае как да получи възможности за успех и радост.

Клиентът трябва да се подпомогне да разбире тези епизоди от детството, когато той е решил, че обидата е единственото надеждно и достъпно му средство за влияние върху родителите и другите хора, от които зависел. Необходимо е заедно с клиента да се потърсят други начини за постигането на това, което той иска да получи сега. Той също така трябва да осъзнае, че обидите за него имат само един резултат – депресия и разнообразие от психосоматични симптоми.

В случая трудността се състои в това, че като правило клиентът апелира към принципа за справедливост и обезщетение за причинените му вреди. Той разбира, че ще бъде невъзможно (или изключително трудно) да докаже своите принципи, както и цитираните факти, че никога няма да получи обезщетение. Той обаче продължава да доказва своята праведност и „греховете“ на тези, „другите“, опирайки се на убеждението, че всеки трябва да бъде на негова страна.

На клиента трябва да се помогне още да разбере безполезността и вредността на натрупвания гняв и на фантазиите за компенсация и възмездие. Той трябва да бъде убеден в правилността на философията на прошката и опрощението на дълга, да му се обясни, че самият той умножава злото и вреди на себе си и другите, че отмъщението не е нравствена задача и не носи успех.

Тук на терапевта може да се наложи не само да се обърне към логиката, но и да прибегне до добре известни религиозни и нравствени идеи: „И ни прости дълговете, тъй като ние прощаваме на нашите длъжници ... „

Но най-убедителният аргумент е, че за обиждащият, както се казва, не му става „нито студено, нито – топло“ от натрупаните обиди, а за него този резултат е крайно значим.

Ако клиентът в готов да се освободи от обидите и се откаже от въображаемите компенсации, то тогава терапевтът може да му предложи да се освободи от тях и в тези места в тялото, където, според неговите усещания, те се съхраняват – например, с помощта на въображаем звук или въображаема енергия.

Пример (от практиката на Н. Линде):

Клиентка беше безкрайно много обидена на своята сестра. Нейните оплаквания бяха с реални основания,“които ние няма да разберем“. Тези обиди бяха толкова силни, че я бяха довели до депресия и много психосоматични симптоми. По време на сесията успях да й обясня, че нейните обиди отравят само собствения й живот, че никога няма да получи компенсация и т.н. Тогава тя се съгласи да се освободи от обидите си. Те – обидите, „излязоха от тялото й като потоци от „черна енергия“. Тя споделяше, че „има толкова много натрупана черна енергия, че тъмнината скоро изпълни цялото й въображение, дори цялата Вселена“. След това клиентката изпадна в безизходица, в ступор – те не знаеше какво повече да направи. Тогава аз й отправих предположение, че вероятно тя е решила никога да не прости на сестра си. Тя потвърди, че наистина го е мислела така: „тя може да й прости всичко друго, освен отношението й към майка им“.  Аз й предложих да преразгледа това решение, тъй като нито сестра й, нито насочените към нея обиди не решават проблема. Клиентката се замисли и каза, че това е съвършенно друга гледна точка. След като преодоля съпротивите си и прие това мнение, т.е. съгласи се с мен, Вселената в този миг се изчисти (резултат, постигнат без да съм използвал специални техники). Вместо обидите,  във въображението й се появи образ на красиви и ароматни цветя, които заеха място в сърцето й, като създадоха усещането за свежест и радост от живота.

Ясно е, че всичко което се случи в нейния субективен свят е далеч от мистичното тълкуване на този случай. Но именно промените в субективния свят я доведоха до освобождаване от депресивното състояние, психосоматичните симптоми, а в по-далечен срок промени изцяло своя живот и отношението си към целия свят.

 

2.Методи за работа с обвинения и обиди.  

=На първо място, клиентът трябва да бъде подпомогнат в осъзнаване на факта, че психологическото и психосоматичното му състояние страда от стремежите му да обвинява и да обижда. Той също така трябва да бъде подкрепен да разбере главната цел, която действително преследва. Задължително клиентът следва да се откаже от всички нереалистичните и вредни цели.

=На второ място, трябва да се избави от идеите си за лъжлива справедливост и търсене на възмездие. Клиентът следва да поеме отговорност за живота си, респ. за проблема си и да насочи своите усилия за подобряване на здравето и разрешаване на конкретната жизнена колизия.  

=На трето място, в някои случаи е необходимо да се помогне на клиента да се освободи от миналите си амбиции, надежди и илюзии и да премине към реални и възможни постижения (цели).

=На четвърто място, клиентът задължително следва да се освободи от гнева си, насочен срещу онези хора, от които иска любов и грижа, а също и от гнева срещу онези, които според него са му причинили една или друга щета и са го накарали да се откаже от желанието, като с това са го подтикнали към търсене на възмездие.

 

Литература

1.Гаулстон М., Голберг Ф. Психологические ловушки. Санкт Петербург, 1997.

2.Гулдинг М., Гулдинг Р. Психотерапия нового решения. Москва, 1997.

3.Джеймс Д., Джонгвард Д. Рожденные выигрывать. Москва, 1995.

4.Ильин Е. П. Эмоции и чувства. Санкт Петербург, 2002.

5.Мак-Кей М, Роджерс П., Мак-Кей Ю. Укрощение гнева. Санкт Петербург, 1997.

6.Скиннер Р., Клииз Д Семья и как в ней уцелеть. Москва, 1995.

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3817513
Постинги: 2164
Коментари: 116
Гласове: 1309
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031