Психология :: Емоционална зависимост – психологически модели на често срещани в практиката проблеми и методи за р...

От множеството видове емоционални зависимости, в материала е разгледан един от тях, който е достатъчно разпространен и е известен като „нещастна любов“. Проблемът с емоционалната зависимост има много общо с проблема за скръбта и загубата, тъй като и тук човек трябва да каже сбогом на друг, от когото зависи. Зависимостта се проявява във факта, че клиентът губи своята воля и самостоятелност (независимост), общувайки с някого. Клиентът действа не сам по себе си, а в съответствие с желанията и поведението на друго лице, при това другият запазва своята автономия и използва своята емоционална власт над клиента, за да му навреди. Ако отношенията бъдат прекратени, тогава жертвата на тази психологическа зависимост може да попадне в депресия, да загуби смисъл за живот, няма да може да изгради нови удовлетворителни отношения.

Партньор, психологическата връзка с който не може да бъде прекратена, обикновено несъзнателно желае да причини на клиента страдание, което се проявява в различни форми.

Той може да бъде тиранин, който бие жена си; алкохолик или наркоман, който емоционално зависимият човек усърдно и безнадеждно спасява от гибел; просто невнимателно и безотговорно лице, което търси опека; нещастник, които „ще загине без подкрепа“; бивш съпруг, който шантажира съпругата си със самоубийство; всяка любяща майка, която не позволява свобода в своето семейството и постоянно го контролира; бивша възлюбена, която клиентът няма сили да забрави и т.н.

Емоционалната зависимост се определя от механизма на фрустрация т.е. зависимият не може да получи от партньора това, за което копнее, но въпреки това се надява да го получи и един ден съвсем в реда на нещата той „увисва на куката“. Той чувства, че не може да осигури за себе си това, което иска. Например хората, които имат орален характер, смятат, че не могат да си осигурят необходимата подкрепа и грижа. Те се страхуват от суровостта на външния свят и жадуват да получават внимание, нежност и утеха. Ако те се надяват да получат това от някого, тогава те могат да попаднат в сериозна емоционална зависимост от човек, при това, страдайки, унижавайки се, скандализирайки, изискващи все повече и повече любов и т.н.

Психоаналитиците казват: „Майката трябва да присъства, за да не бъде изоставена!“ Това означава, че фрустриращите майки, които не дават на детето достатъчно любов и внимание, създават зависимо дете, което е привързано към тях през целия си живот и мечтаят да получат онова, от което са били лишени в детството си. Тези деца през цялото време са обидени, но търпят обидата, прощават и непрекъснато опитват отново и отново да заслужат желаното от майка си.

В други случаи, зависимото лице се надява да получи благодареност, любов, щастливо семейство с цената на много старание и отново страдание. В трети – зависимият може да се страхува да не провокира смъртта на важен за него човек – индивид, зависим от алкохол, наркотици, хазарт и т.н. Последният вариант се среща не е толкова рядко и понякога се превръща в истинска трагедия за зависимото лице. Той става така нареченият ко-болен (съзависим), целият му живот е изкривен и е подложен по уродливото поведение и егоцентричния характер на партньора.

2.Психологически модели на емоционална зависимост.

-Емоционалната зависимост, като резултат от „капиталовложение“.

Емоционално зависимият човек инвестира големи надежди и много чувства в лицето, от което би искал да получи любов, уважение, прошка или нещо друго. Личните проецирани (вменени) чувства създават магически ореол около дадения човек и му предопределят извънредна привлекателност. Ако има разрив в отношенията, то проецираните чувства винаги остават в лицето, към което са били насочени по-рано, но индивидът, който е направил инвестициите, не получава нищо повече.

Зависимият човек счита, че никой друг не може да задоволи неговите чувствата, защото вече е твърдо укрепена вярата, че не може да прехвърли желанията си върху някой друг. Ние казваме, че „съпроецираните“ чувствата привързват към самия обект, но са недостъпни за любещият. В случай на разрив или други обстоятелства, които правят тази любов невъзможна, любящият попада в ситуация на фрустрация, желаейки да се съедини със собствените си чувства, които вече не са достъпни за него.

Зависимостта може да се дължи не само любов, но и на страх, гняв, вина или повишена отговорност. На фрустрация тогава се подлагат чувствата за безопасност, самоуважение и чиста съвест. Например, изнудвач, който заплашва да се самоубие, ако другият откаже да направи нещо, всъщност се опитва да обремени съвестта на другото лице с последствията от собственото си действие. Зависимият човек проецира върху него собственото си чувство за повишена отговорност и постъпва по свое най-естествено желание и право, за да опровергае и предпази изнудвача. В противен случай рискува да загуби нравственото си благосъстояние.

Ефективно средство за избавление от този вид зависимост е методът за връщане назад към погрешните чувства. На клиент се предлага да разкрие всички свои чувства, които е инвестирал в партньора, от когото той изпитва зависимост (към който е пристрастен) и да ги върне в себе си. Следният пример илюстрира как може да се приложи тази процедура.

Пример от практиката на Н. Линде:

По време на семинар, който провеждах в института, сред студенти от трета година, едно момиче ме помоли да й помогна с проблема „нещастна любов“. Тя вече две години била под влиянието на тези чувства. Всеки ден „мислела само за него“, живеела механично, нищо друго не я интересувало, не можела да обича друг. В един момент и за известно време тя посещавала психоаналитик, но това изобщо не й помогнало.

За начало й предложих да си представи, че на стола пред нея (гещалт техниката „празен стол“) седи този млад мъж и да опише преживяванията, които изпива в момента. Тя отговори, че цялото й тяло изпитва лудо влечение към него и това усещане е локализирано в гърдите й. По-нататък следвайки основната схема на терапията, я поканих да си представи образ на това чувство, стоящо върху същия стол, където по-рано „седеше“ младежът. Тя отговори, че това е ярка синя топка, която безусловно й принадлежи. В същото време тя искаше да хвърли тази „топка“, да се отърве от нея, но тя не можеше да го направи, защото, както каза тя, „тогава съвсем ще умра“.

На този етап вече стана очевидна структурата на задънената улица, по която момичето ходеше. Очевидно тя искаше да се избави от чувствата си, от които страдаше, но в същото време не искаше да ги загуби. Способността й да обича под формата на синя топка беше съпроецирана върху младия мъж, а момичето беше лишено от контакт с тази част от личността, затова усещаше апатия, живееше механично и не можеше да обича друг.

Същата проекция създаваше мощното влечение отново да притежава синьото кълбо.

Тогава предложих, че за да се измъкне от безизходицата, трябва да опита последователно два варианта, две възможности:

1) Да изхвърли напълно „топката“;

2) Да я приеме в себе си, като част от своята личност.

Едва след този тест можеше да се види кое действие е най-подходящо. Въпреки това, в съответствие със законите на психологията, тя показа мощна съпротива и категорично отказана и едната и друга възможност.

За да разхлабя тази ригидна система, предложих на членовете на групата да участват в процеса. Всеки на свой ред заставаше зад момичето и от нейно име произнасяше реч, в която обосноваваше своето решение, да отхвърли или да приеме „топката“. Този въпрос докосна всички и всички се включиха активно. Въпреки създалата се обстановка, тя все пак не взе решение.

Тогава реших да изостря ситуацията и да приложа техника от гещалт-терапията. Помолих я да застане в средата на стаята, да разпери ръцете си настрани, а останалите да я хванат, като са разделени на две групи по признак „приемане-отхвърляне на топката“, като всички започнат да я убеждават във вярността на своята позиция – идеята беше да я убедят да вземе решение. Борбата се разгорещи сериозно. По някаква причина всички мъже бяха в полза на отхвърляне на „топката“, а всички жени бяха за приемането й. Главното действие се случи много бързо, момичето буквално крещеше: „За нищо на света!“ и се хвърли към групата на жените, въпреки че мъжете я държаха много здраво.

След като беше взето решението, спрях „играта“ и попитах момичето за това как се чувства. С изненада тя призна, че се чувства много добре и „топката“ сега се намирала в сърцето й.

-Но – добави тя – това вероятно няма да е задълго. Страдах толкова много, ходих и при психоаналитик ..., а тук само след един час ... най-вероятно всичко скоро ще се върне.

Тогава й предложих да седне на стола и отново да си представи този млад мъж.

-Как се чувстваш сега?

-Странно е, чувствам към него нежност, но не страдам…

-Можеш ли сега да го пуснеш? Кажи му, че ти му пожелаваш щастие, но без теб?

-Да, сега мога. (обръщайки се към образа на младия мъж). Освобождавам те и ти пожелавам щастие, независимо от мен.

Тогава й предложих моя интерпретация. Казах, че заедно с чувствата, от които иска да се избави, тя отхвърля и собственото си сърце, което й дава възможност да обича и да чувства, а това я довежда до състояние на апатия. Сега, когато сърцето е на мястото си, тя може вече да не страда и да освободи този човек, като същевременно запази топли чувства за него.

След това обяснение друго момиче каза:

-Разбрах. Преживях същото преди осем години. Аз го държах психологически през цялото време, измъчвах се, измъчвах други, но не можех истински да живея и да обичам. Сега искам да завърша това.

В пристъп на чувства тя скочи и силно съобщи, че отсега нататък той е свободен и може да живее според желанието си и тя също е свободна…

Семинарът приключи с общата дискусия.

Седмица по-късно отново срещнах първото момиче на семинара, лицето й блестеше и тя каза:

-Много ви благодаря. За първи път цяла седмица живея с чувство за облекчение и щастие.

Наблюдавах я до края на семестъра – очевидно беше, че при нея всичко е наред. На последното занятие тя призна, че вече не страда и има щастливи спомени за тази любов.

От този пример става ясно, че проецирани в друг човек, могат да бъдат не само чувства, а и части от личността на зависимия индивид.

Пример от практиката на Н. Линде:

При мен дойде млад мъж, който имаше искане да изясни своите отношения с момиче. Любовта им, която започнала още преди 15 години, беше силна и искрена. Още тогава те установили сексуални отношения и били щастливи един с друг. Но годините минавали и станало време за брак, но той бил беден студент и не можел да осигури семейството си. Тогава тя се обидила и след тежка раздяла с любимия си, се омъжила скоропостижно за един богат мъж. Тя родила дете, но не била щастлива, разкайвала се за избора си и скоро започна да търси начин да възстанови отношенията с бившия си любовник. Със съпруга си тя се развела, но все пак основният й стремеж останали парите и кариерата.

Клиентът вече не искаше нейното завръщане, но не можеше да се освободи от предишните си чувства, не можеше да се противопостави на настойчивостта й, въпреки че вече не се доверяваше на нейната любов. Сега той вече можеше да издържа семейството си, но не искаше да свързва живота си с бившата си приятелка. Отначало мислех, че в него просто говорят обидата и самолюбието. Допусках, че може би е необходимо да му се помогне да прости на невярната си възлюбена и отново да се събере с нея. Той обаче беше твърдо решил да се освободи от тази емоционална зависимост. Той беше убеден в ниския морал на момичето и считаше, че тя го манипулира. Клиентът въобще не можеше да разбере как по-рано тя би могла да пренебрегне прекрасните им чувства и да му причини такава болка. Самият той въобще не искаше да поеме инициатива да възстанови отношенията си с нея. Първата сесия беше използвана за изясняване всички обстоятелства по случая и за вземане окончателни решения за по-нататъшна работа.

В началото на втората ни среща клиентът отново потвърди, че няма никакво намерение да възстановява връзката, но се нуждае от помощ, така че вече не се привлича от бившата си любима, за да може да се освободи от тази зависимост и страдание.

Следвайки теоретичната постановка, че емоционалната зависимост се крепи и издържа само от онези психологически капиталовложения, които даденият субект „инвестира“ в любим човек, предложих на клиента да създаде представа за образа на тези чувства (инвестиции). Мислейки, младият мъж каза, че тези чувства са като огромна златна сфера, от която се издига балон на връв. Ние установихме, че това символизира момичето, което той иска да задържи с помощта на чувствата си.

След това помолих клиента да вземе този „сфера“, т.е. своите чувства отново в себе си, като своя енергия. Отначало той не разбираше как може да се направи това. Предложих му да ги покани обратно в тялото си, но й това не му се отдаде. Изведнъж той самостоятелно намери решение:

-Трябва самият аз да вляза в тази „сфера“, защото тя е по-голяма от мен.

-Е, направи го.

Във въображението си той влезе в „сферата“ и сподели, че чувствата, които са били загубени по-рано, сега са го обградили от всички страни, като златна блестяща аура, чувствата изпълвали цялото му тяло, а самата „сфера“ отлетяла и увиснала някъде настрани.

-Тези чувства дори ме защитават, чувствам се силен и независим. Сега тези чувства ми принадлежат и аз мога свободно да се разпореждам с тях, мога да ги изпратя на някой друг… И как е могла тя да пренебрегне тези прекрасни чувства ?!

- Как сега се отнасяте към това момиче?

- Знаете ли, наистина не ме интересува. Дори не искам да отида пред нея с новия си „Мерцедес“ за да си отмъстя, Аз съм свободен наистина…

-В такъв случай ще трябва още веднъж да се срещнем, за да сме сигурни, че резултатът е наистина стабилен. Може би ще е необходимо да довършим нещо?

-Не, аз съм убеден. Ако все пак е необходимо, аз ще Ви потърся.

Той си тръгна с уверена и стабилна походка. Повече не ме потърси.

-Емоционалната зависимост, като резултат от психологическо сливане.

Е. Пърлз посочва съществуването на няколко вида нарушения на границите на личността (или Его-граници): синтез, ретрофлексия, интроекция, проекция и дифлексия. Тук е описан само синтеза. В този случай индивидът губи чувството за своята автономия и отделеност. Той се слива с друг човек (понякога такова съчетание е взаимно) и преживява неговите чувства, мисли с неговите мисли, живее с неговите интереси, живее неговия живот. Той не прави разлика между себе си и другия човек. Има хора, които се самообезценяват, те се разтварят в другия или в другите. Сливането в любовните отношения води до чувство за щастие, но става патологично, когато човек загуби своята идентичност и не може да се отдели от другия, дори ако отношенията са прекратени или са манипулирани.

Сливането може да бъде не само между любовници, но и например, между майка и дъщеря. Техните граници толкова могат да се покрият, че когато едната се почувства зле, автоматично и другата преживява същото.

Пример:

Дъщерята създава свое семейството, майка й обаче, не може да допусне някого, нейния съпруг или дете, да има по-голямо значение за дъщеря й, отколкото тя. Майката се държи не просто като обикновена тъща, а като ревнив любовник, като не позволява на ново семейство да бъде самостоятелно. Съпругът и синът на дъщерята трябва да заемат някаква трета роля, за майката семейството – това е тя с дъщеря й, а другите просто се намират заедно с тях. По тази причина животът в такива условия става невъзможен, семейството на дъщерята се опитва да се отдели, да се премести, например, в друг апартамент. При тази ситуация дъщерята пристига в кабинета на психолога и търси съвет. Психологът работи с цел, дъщерята да може да се отдели от майката. Например, той предлага на клиентката да си представи, че тя и нейният съпруг и дете са се преместили в друг апартамент. Тогава пред очите на психолога изведнъж лицето на дъщерята става мъртвешки сиво и тя веднага заявява, че се чувства зле.

-Защо? - попитал терапевтът.

-Видях, че майка ми е болна и веднага се почувствах зле.

-Но защо трябва Вие да се чувствате зле, след като на майка Ви е зле?

-(с недоумение и възмущение.) Как мога да се чувствам добре, ако майка ми се разболее? Не мога да се чувствам по друг начин …

-Можете да съчувствате на майка си, но не сте длъжна да се чувствате като нея.

-Не, аз винаги съм чувствала това, което е чувствала и майка ми. Не мога дори да си представя, че мога да преживявам нещо различно.

Ясно е, че състоянието на сливане буквално „консервира“ самото себе си. Необходимо е човек да се отдели, но отделянето причинява болка на другия и следователно на самия човек. Освен това той не може да се отдели, защото никога не се е чувствал отделен и не знае какво е това „да бъде себе си“, да чувства себе си, а не да чувства дугия. Отделяйки се, индивидът изпитва силна фрустрация, защото се намира в нов, напълно необичаен свят, където той сам трябва да мисли и чувства, да взема решения и да отговаря за себе си.

Преодоляването на сливането изисква сериозна работа.

1.Осъзнаване на сливането като „неправилно“ състояние (клиентът обикновено вярва, че трябва именно така да живее, без да разбира, че другите хора живеят по различен начин; че самият той, намирайки се в състояние на емоционална зависимост, приема сливането за морално, а отсъствието му за неморално).

2.Връщане от състоянието на сливане.

3.Усвояване на принципите на независим и отговорен живот.

4.Придобиване на самоуважение и на умение да разбира себе си, да бъде себе си.

5.Отказване на зависимостта и позволяване на другите да отговорят сами за себе си.

6.Развиване на умения свободно да влиза в контакт и да го напуска.

-Емоционалната зависимост, като черта на оралния характер.

Както е известно от психоаналитичната теория на З.Фройд, индивидите, които са психологически фиксирани в оралния стадий на развитие имат редица особености, характерни за кърмачетата. Те се чувстват безпомощни, не знаят как да „стоят на собствените си крака“, нуждаят от постоянна емоционална подкрепа, прегръдки, целувки, внимание и грижи. В случай на разрив в отношенията, те попадат в депресия и най-често се утешават с храна, алкохол или пушене.

В тази ситуация е необходимо да се използва терапия за личен растеж и преработка на причините, които са фиксирани в детството на индивида и водят до формирането на орален характер. Майката на такова лице, като правило упражнява силна опека над него, ограничава самостоятелсността му, старателно осигурява неговата безопасност, заобикаля го с любов или обратно, фрустрира неговата потребност от любов и грижа.

Тъй като зависимостта на даден тип се определя от вида на характера на индивида, то работата за освобождаването му трябва да бъде продължителна и системна. Тя е насочена към отказ на комплекса за безпомощност; към постигане на съгласие да бъде поне малко жалостив към себе си; към развитие на способност да се „изправи на собствените си крака“. Клиентът трябва да се научи да поема отговорност за собствения си живот, за успехите и неуспехите; да се научи как да се осигури; как да създаде собствени цели и ценности; как да намери път към сътрудничество с другите. Тази работа изисква много време. Опасността в подобна работа е, че клиентите от този вид са склонни да формират зависимост от терапевта.

3.Методи за работа с емоционалната зависимост.

-Метод за връщане на „неправилно направени капиталовложения“.

-Метод за разделяне в случаите на емоционално сливане.

-Метод за придобиване на самостоятелност в случай на орална зависимост.

-Метод за прощаване (сбогуване) със загубата.

Литература

1.Бернс Д. Хорошее самочувствие. Москва, 1995.

2.Гулдинг М., Гулдинг Р. Психотерапия нового решения. Москва, 1997.

3.Котляров А. В. Освобождение от зависимостей. Москва, 2005.

4.Поттер-Эфран Р. Стыд, вина и алкоголизм. Москва, 2002.

5.Психология и лечение зависимого поведения / Под ред. С . Даулинга. Москва, 2000.

6.Рудеетам К Групповая психотерапия. Москва, 1990.