Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2018 08:00 - Методика „Скала за оценка степента на изразеност и вид тревожност при ученици“
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1480 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                                                      Методика

             „Скала за оценка степента на изразеност и вид тревожност при ученици“

 

Методиката за оценка на тревожността е разработена на принципа на „Скалата за социално-ситуативна тревожност“ на Кондаш (1973). Особеност на скалите от този тип е, че в тях човек не оценява присъствието или отсъствието на каквито и да е преживявания, симптоми на безпокойство, а ситуацията от гледна точка на това, до колко тя би предизвикала тревожност. Предимството на скалите от този тип е, първо, че те позволяват да се идентифицират областите на действителността и обектите, които са основните източници на безпокойство за учениците и второ, в по-малка степен, отколкото другите видове въпросници, зависят от особеностите на развитието на интроекцията при изследваните лица.

Бланката на теста съдържа инструкции и задачи, които позволяват групово прилагане.

Методиката включва три типа ситуации:

-ситуации, свързани с училището и общуване с учителите;

-ситуации, актуализиращи представите за себе си;

-ситуации на общуване.

Трите видове тревожност се установяват с помощта на съответни скали (виж таблица №1) : училищна, самооценъчна и междуличностна.

image

Обработка на данните

Изчислява се сумата от балове по всяка от трите скали и след това общия бал от всички скали. Получените данни по скалите се интерпретират като показател за нивото на съответните видове тревожност, а общата сума, като общо ниво на тревожност.

В таблица № 2 са представени стандартни данни, позволяващи да се сравнят показателите за нивото на тревожност в различните полови и възрастови групи. Стандартизацията е проведена в градски училища, поради което представените характеристики не са приложими за ученици от селските райони.

image

Нивото на тревожност за всеки пол и възрастова група се определя въз основа на средната аритметична стойност за всяка група.

Преди всичко, специално внимание е необходимо да се обърне на първо място, на учениците с "висока" и "много висока" обща тревожност. Както е известно, такава тревожност може да възникне или при реално неблагополучни ученици, като засяга най-важните сфери на дейност и общуване, или да съществува въпреки обективно благополучно положение, като следствие от определени личностни конфликти, нарушения в развитието на самооценката и др.

Втората категория се нуждае от особено внимание, тъй като нерядко се оказва извън полезрението на учителите и родителите. Подобна тревожност често изпитват ученици, които са с добър, дори отличен успех, с отговорно отношение към училищните си задължения, към обществения живот, училищната дисциплина, но това видимо благополучие те постигат на необосновано висока цена и често е съпроводено със сривове, особено при рязко усложняване на дейността и усилване на училищните натоварвания. При тях могат да се наблюдават изразени вегетативни реакции, невротични и психосоматични разстройства.

Тревожността при тези случаи често поражда конфликт в самооценката, изразяваш се в противоречие между високо ниво на претенции и достатъчно силна неувереност в себе си. Подобен конфликт ги принуждава непрекъснато да се стремят към постигане на успехи и същевременно им пречи правилно да го оценят, пораждайки чувство на постоянна неудовлетвореност, неустойчивост и напрегнатост. Това води до хипертрофирана потребност от постижения, която придобива ненаситен характер и в резултат учители и родители могат да наблюдават в детето нарушения на вниманието, намалена производителност, повишена умора.

В зависимост от реалното положение на ученика сред неговите връстници, от неговия успех в обучението и т.н., може да се наблюдава висока (или много висока) тревожност, които изискват  различни способи за корекция. Ако в случай се касае за реална неспособност за постигане на успех, то корекцията следва да е насочена към формирането на необходимите навици за работа и общуване, които ще позволят да се преодолее този неуспех, но при втория случай ученици обект на корекция ще бъде самооценката или преодоляването на вътрешните конфликти.

Паралелно с работата, насочена към премахване на причините, довели до тревожността, е необходимо в учениците да се развие способността за справяне с нея. Известно е, че когато тревожността се закрепи, то тя бързо се превръща в устойчиво образувание. Учениците с висока тревожност се оказват в ситуация на „порочен психологически кръг“, при който тревожността влошава възможностите на ученика, понижава резултатите от неговата дейност, а те на свой ред усилват емоционалното неблагополучие. Следователно работата, насочена единствено към премахване на причините не е достатъчна, защото начините за редукция на тревожността в голяма степен са общи, независимо от нейните реални причини.

Друга категория ученици, на които следва да се обърне внимание са тези, при които се наблюдава т. нар. „извънредно спокойствие“, особено тези, при които оценките по цялата скала не превишават 5 бала. Подобна нечувствителност към неблагополучията като правило е компенсаторна, тя има защитен характер и възпрепятства пълноценното развитие на личността. Ученикът не допуска неприятния опит в съзнанието си, като емоционалното неблагополучие в този случай се запазва с цената на неадекватно отношение към действителността, което оказва негативно влияние върху продуктивността.          

При методиката има ограничения, свързани с прилагането на скалите. Те са аналогични да други подобни инструменти за оценка на тревожността и зависят от отговорите на ученика, т.е. от желанието му да дава искрени отговори; от доверието на изследваното лице в психолога и т.н.  Често високите оценки на скалата са един вид „вик за помощ“ и обратно – „извънредното спокойствие“ може да скрие повишената тревожност, за която ученикът по различни причини не желае да съобщи.

Инструкция: „Предлагаме ти списък от 30 ситуации, с които често се срещаш в живота. Някои от тях могат да бъдат неприятни за теб, да предизвикват вълнение, безпокойство, тревога, дори страх. Внимателно прочети всяко едно изречение (ситуация) и обгради с кръгче едно от числата вдясно: 0, 1, 2, 3 или 4, като се съобразиш със следните значения на числата:

-0 – ако ситуацията въобще не те засяга; тя не е неприятна за теб;

-1 – ако ситуацията те вълнува и те безпокои;

-2 – ако ситуацията е доста неприятна, предизвиква в теб безпокойство и искаш да я избегнеш; 

-3 – ако ситуацията е много неприятна, като предизвиква в теб силно безпокойство, тревога и страх;

-4 – ако ситуацията е крайно неприятна, непоносима, като предизвиква в теб много силно безпокойство и много силен страх.

От теб се иска да си представиш колкото се може по-ясно всяка ситуация и да обградиш с кръгче числото, което най-точно отразява преживяванията на опасение, безпокойство, тревога или страх.“

image

image
 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816508
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031