2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. iw69
8. laval
9. zahariada
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. bezistena
2. shtaparov
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. dobrota
8. milena6
9. ambroziia
10. vidima
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. mimogarcia
10. bateico

Кратка скала за оценка на когнитивни функции (психичен статус/състояние).
(Mini-Mental State Examination – MMSE)
Предназначение: Краткият въпросник от 30 пункта се прилага за скрининг на възможни когнитивни нарушения, в частност – деменция, т.е., ако пациентът се оплаква от възникнали проблеми в когнитивната сфера и има подозрения за деменция, е необходимо да се предприемат мерки за обективизация на нарушенията в когнитивната сфера. Прилага се също за оценка на изменения, настъпили при развитие на болестта или за оценка въздействието на терапията.
Скалата е разработена през 1975 г., а през следващите години в нея са внесени изменения. За провеждане на изследването са необходими около 10-15 минути.
Оценяването на когнитивните функции е много важна процедура при психодиагностичния преглед. Понякога е по-добре да се изследват когнитивните функции в началото на беседата. Желателно е въпросите да се задават по време на целия разговор (беседата), вместо да се поставят в единичен блок. Какво трябва да попита пациента се определя предварително, като се отчитат особеностите на лицето. Например, тревожният пациент обикновено е разсеян, лесно се отвлича вниманието му. Той може първо да отговори на всички въпроси, които определят когнитивните му способности, но може и да възникне подозрение по повод разговора със специалиста. В този контекст, пациентът може да се чувства по-добре, ако специалистът насочи усилията си преди всичко към това, което е приятно за пациента и след това да започне да поставя въпросите, които изглеждат трудни или заплашителни.
Много е важно, когато се работи с пациентите, специалистът да направи изследването възможно най-приятно. За всички отговори, правилни или неправилни, пациентът трябва да получи обратното положително подкрепление. Когато интервюиращият не може да каже „правилно“ или „вярно“, той винаги може да каже „благодаря“.
Има няколко области на когнитивно функциониране, които трябва да бъдат обхванати: ориентация във времето, мястото и терена; внимание и концентрация; фиксиране на нов материал и неговата последваща промяна във времето (след разсейване); проста аритметика; узнаване на предмети и лица; демонстриране на адекватно използване на ежедневните предмети, използване на писмено и устно съобщение; възпроизвеждане в паметта на общоизвестни факти, както от миналото, така и скорошни.
Има много тестове за оценка на когнитивните функции. Най-широко използваният тест е Mini-Mental State Examination (MMSE), който е представен в таблицата по-долу.
Инструкции
1.Ориентировка за време.
На пациента се предлага последователно да назове днешния дата, месец, година, ден от седмицата, сезон. Максималният бал е 5, ако бъдат правилно посочени дата, месец и година. Ако бъдат зададени допълнителни въпроси, се поставя оценка 4 бала. Допълнителни въпроси могат да са: ако пациентът назове само коя дата сме днес, тогава се пита: Кой месец сме?, „Кой ден на седмицата сме?, Коя година сме? Всяка грешка или отсъствие на отговор намалява оценката с 1 бал.
2.Ориентировка за пространство.
Задава се въпроса: Къде се намираме? Ако пациентът отговори непълно, се задават допълнителни въпроси. Пациентът трябва да назове: държавата, областта, гардът, учреждението, в което се намира в момента, номер на стаята (етаж), в която е настанен. Всяка грешка или отсъствие на отговор намалява оценката с 1 бал.
3.Възприятие.
Дава се инструкцията: „Повторете и се опитайте да запомните три думи: молив, къща, стотинка“. Думите трябва да се произнасят възможно най-отчетливо и ясно, с темп една дума в секунда. Правилното повторение на всяка дума се оценява с 1 бал. Процедурата се повтаря докато пациентът назове правилно думата, но се оценява само първото повторение.
4.Концентрация на вниманието.
На пациента се предлага да изважда от 100 числото 7 и всеки път да назовава отговора. Аритметичното действие се повтаря 5 пъти до достигане на разликата „65“. Всяка грешка намалява резултата с 1 бал. Друг вариант е искане да се изрече думата „земя“ но на обратно. Аналогично – всяка грешка намалява оценката с 1 бал. Например, ако назове „ямзе“, вместо „ямез“, където грешката е една – се поставя оценка 3 бал; ако назове „язлем“, където грешките са две – 2 бала.
5.Памет.
На пациента се предлага да си спомни и възпроизведе думите, които е заучил (виж задача 3). Всеки правилен отговор се оценява с 1 бал.
6.Реч.
-Показва се химикал (молив) и се пита: Какво е това?, аналогично – за часовник. Всеки правилен отговор се оценява с 1 бал.
-На пациента се предлага да повтори по-горе посочената сложна в граматическо отношение фраза. Правилното повторение се оценява с 1 бал.
-Подава се инструкция, която предвижда запомняне и изпълнение на три последователни действия. Всяко правилно действие се оценява с 1 бал.
Вариант на MMSE с допълненията на Folstein и McHugh
Тази схема е адаптирана за работа с пациенти в модерна клиника. Въпросите, които са добавени към първоначалната схема на MMSE на Folstein и McHugh са обозначени с буквата "А". Оценките на MMSE се обобщават отделно отделно от оценките "А".
Интерпретация на резултатите
Крайният резултат се извежда чрез сумиране на резултатите за всеки от пунктовете. Максималната стойност в този тест може да бъде 30 бала, което съответства на оптималното състояние на когнитивните функции. Колкото по-нисък е крайният резултат, толкова по-изразен е когнитивният дефицит. Резултатите от теста могат да се тълкуват както следва:
-28 - 30 бала – няма нарушения на когнитивните функции;
-24 - 27 бала – преддементни когнитивни нарушения;
-20 - 23 бала – деменция с лека степен на изразеност;
-11 - 19 бала – деменция с умерена степен на изразеност;
-0 - 10 бала – тежка деменция.
Броят на задачите MMSE значително надвишава тестовете, описани по-горе, и отнема повече време за провеждане. Въпреки това, чувствителността му при леки форми на деменция е ниска: общият резултат може да остане в рамките на нормалния диапазон. В този случай лекарят може да прецени наличието на заболяването чрез динамиката на резултатите (сравняване показаните резултати с интервал от няколко месеца): ако пациентът развива деменция, резултатите ще се влошат; при липса на болест показаният резултат ще бъде стабилен.
Този тест показва най-голяма чувствителност при деменция с преимуществено нарушение на подкоровите структури или челният дял на главния мозък. За тези случаи лекарите прилагат друг набор от методики.
Корнелийска скала за депресия при деменц...
Методика за изследване на паметта при въ...