Пенитенциарна психология.   

                             Психологически портрет на извършителите на изнудване

                                                     (глава III, раздел V, чл. 214 от НК)

                               (психологически изследвания на лишените от свобода)

 

„Който с цел, да набави за себе си или за другиго имотна облага, принуди някой чрез сила или заплаха, да извърши, да пропусне или да претърпи  нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда се наказва с . . . „

Текстът е визирал целта, средствата и принудата с два варианта – сила и заплаха.

1.Схващания за изнудването.

 Борислав Йотов (юрист) разглежда връзката между тероризма и рекета и посочва:

„Общото между тези две деяния е в използване на физическото и психологическо насилие за постигане на целта”.

Петър Цанков (криминолог) счита, че връзката между изнудването и грабежа се отнася към групата на „користно-насилствените деяния”, като посочва:

„Изнудването не може без насилие, но същевременно целта на деянието е и набавянето на имотна облага”, т.е. Цанков определя „двойствената природа на изнудването, включвайки користта и агресивните мотиви.

Направен е извод, че за част от извършителите користният мотив е по-значим, а насилието е само средство – инструмент.

Този тип лица са:

-по-меркантилни;

-фиксирани са върху облагата от крайния резултат;

-склонни са към вербална агресия или само към показна физическа демонстрация, т.е. предпочитат да плашат, вместо да използват директно насилие.  

За друга част користните мотиви имат периферно значение, като:

-първо – изпъкват нарцистично-садистични и враждебни нагласи;

-второ – насилието е самоцел, а утилитарния краен резултат, не играе съществена роля;

-трето – те създават или участват в ситуации, в които могат да изтезават жертвата, а при изнудването тези им интенции са прикрити зад получаването на съответна материална изгода.  

2. Психологическо портретиране на изнудвача.

=Латентността, широкото разпространение и безнаказаността на изнудването пораждат в извършителя усещането за всепозволеност.

=Минималния риск при изнудването осигурява пари, престиж, контакти, статус и поддържането на висок социален стандарт.

=Общата псевдокриминална обстановка предразполага за интегриране на изнудвачите в обществото и те започват да се възприемат като прослойка професионалисти, подпомагащи вътрешната регулация на ресурсите в обществото.

=От тук изнудвачите се различават от обикновените престъпници по:

материален статус ;

начин за перцептиране на своята роля и обществена функция ;

От тук следствието: Те поддържат положителна самооценка с криминален и просоциален компонент ;

=Изнудвачът е възмъжал лумпен с елитарни нагласи, укрепващи убеждението му за уникалност, високо самочувствие и липса на емпатия.

3.Мотивационни характеристики на изнудването.

=Имотната облага се свързва с хипертрофиралите потребности, нагласи с нихилистично отношение към собствеността на другите.

=Смята се, че лишенията, ранното депривиране на различни потребности, психическите травми, неудовлетворените стремежи за самоутвърждаване са довели до формиране на деструктивни нагласи към собствеността на другите и желание за нейното завладяване.

=Подчертания индивидуализъм, егоизъм и егоцентризъм се въплъщават в прояви на алчност, користолюбие, паразитизъм, насилие и жестокост.

=Натрупаните фрустрация, разочарование и унижение през периода на детството и юношеството инициират висока агресивност и ожесточение срещу всички форми на собственост.

=Изостря се в болезнен вид стремежът да се докаже, че лицето е над другите, да притежава онова, което се владее от другите.

4.Личностни особености.

-Неадекватна висока самооценка.

-Добър фрустрационен толеранс.

-Успешно справяне с рисковете и трудностите.

-Умело регулира вътрешното си напрежение.

-Бързо релаксира след периоди на напрежение.

-Опознава жертвата и използва нейните слабости.

-Прави избор за жертва на база редица предпоставки и отчита психическите, интелектуални, физически възможности на жертвата с цел, преодоляване на съпротивата и внушаване на страх с цел, жертвата да се придържа към линията на изнудвача.

5.Обобщени тези по изнудването.

1.Изнудването практически се реализира чрез нападение и заплашване, на използваната в случая агресия и има добре изразен инструментален характер.

2.При изнудването целта е сплашване, респектиране на жертвата, а не нейното физическо сломяване и превеждане в безпомощно състояние за разлика от грабежа.

3.Заплахата при изнудването има за цел принуждаване жертвата да следва последователно внушенията на дееца, а не да се малтретира лицето, т.е. атаката е в голяма степен психологическа.

4.Изнудването на практика се осъществява чрез:

-Отслабване волята на жертвата.

-Подчиняване волята на жертвата.

-Манипулиране волята на жертвата.

При измамата обаче жертвата съдейства на дееца.

6.Характеристики на психологическия портрет на изнудвача.

1.Имат по-голям личностен баланс отколкото извършителите-насилници.

2.Водещи в мотивацията и целеполагането са користните интенции, нагласи и предпочитания.

3.Притежава висок самоконтрол, развито самообладание и необходимата волева устойчивост, за да пречупва систематично съпротивата на жертвата и да насочва поведението и.

4.Притежава висок баланс и диференцирана самооценка, базирана на:

-ефективен самоконтрол ;

-зряло и регулирано поведение.

5.За разлика от другите, изнудвачът оценява дейността си като професия със социална значимост и престиж.

Посланието е: „Аз не съм престъпник, вие имате нужда от мен. Аз ви разпределям богатствата, аз съм обществена потребност”.

6.Дейността носи висока вътрешна удовлетвореност имаща материален характер, уважение, престиж и статус.

7.Притежава добри комуникационни умения, свързани с успех при работа с жертвата, които допълват агресията му. В някои случаи той успокоява и предразполага, убеждава и внушава.

8.Изисква се добро планиране и точна роля при контакта с жертвата.

9.Има развити умения за работа в екип.