(автор Елена Юрьевна Коржова, модификация Т.А. Заеко)

Методиката „Значими събития в жизнения път на семейството“ е от типа диагностични инструменти, използващи събитийно-биографичен подход.

Събитийно-биографичният подход приема, че събитието се явява такава промяна (конкретно изменение) в живота, която настъпва мигновено или достатъчно бързо (Кроник А., Кроник Е.).

Събитието е условен момент и повратен етап в жизнения път на индивида, при който с приемането на едно или друго решение за по-голям или по-малък период, се определя целия по-нататъшния жизнен път на човека (Рубинштейн С.Л.).

Значимо събитие в семейството е събитие, което води до качествена промяна във функционирането му.

Историята на семейството е верига от определени събития, случили се в семейството (с членовете на семейството) в жизнения му път.

В семейното събитие участват всички членове на семейството, но всеки негов член може да възприеме дадено събитие по свой начин и по различен начин да го оцени, а това може да породи несъответствия в субективните картини за събитийния път на цялото семейство. Именно това несъответствие е мощен динамичен фактор, който съдържа в себе си, както потенциал за развитие на семейството, така й опасност от неговата дестабилизация.

Предназначение на методиката: изучаване на семейната история и особеностите във възприятието на членовете на семейството за събитията в жизнения им път.

Техника за провеждане на изследването

Техниката се използва както за индивидуални, така и за групови изследвания. Разработена е бланка за изследването, която включва инструкции за изследваното лице. Задачата се изпълнява отделно от всеки член на семейството. В работата с по-малки деца и ученици (начален курс), формулярът се попълва от психолог. Тийнейджърите и възрастните членове на семейството попълват бланката самостоятелно.

Задачата е следната: от изследваното лице се изисква да си припомни и да посочи събитията, настъпили в живота му от момента, в който се е запознал със своя бъдещ съпруг (или от момента на раждането за децата) до наши дни и да отбележи събитията, които изследваното лице предполага, че ще се развият в бъдеще. Броят на събитията не се ограничава. Изследваният трябва също да оцени всяко събитие (както случило се, така и очаквано) и да посочи датата му (точна или ориентировъчна).

Инструкция (вариант за възрастни): Моля, посочете най-важните събития в живота си, от момента, в който сте се запознали със съпруга (съпругата) си, както и онези, които очаквате в бъдеще. Всяко събитие, както вече случило се, така и очаквано, може да е било (да бъде) радостно или тъжно. Опитайте се да изразите своето отношение към посочените от вас събития, оценявайки радостните от +1 до +5, а тъжните –  от -1 до -5. При това,  събитията от миналото, за разлика от събитията в бъдещето оценете два пъти, както следва:

1.първа оценка – ретроспективна – това е оценката, която Вие поставяте на събитието в момента на неговото възникване;

2.втора оценка – актуална – това е оценката, която Вие поставяте на събитието сега, в този момент (от позиция на изминалото време).

Отбележете на бланката точната или ориентировъчна датата на настъпване на събитието.

Инструкция (вариант за деца в начална училищна възраст):

Инструкция за минали събития:

Моля, припомни си и посочи най-важните събития, настъпили в живота ти до ден днешен. (Детето назовава събитието, а изследователят го записва). Това, което казваш, че се е случило, за теб какво беше – радостно или тъжно? Ако считаш, че за теб то е било радостно, то тогава каква оценка можеш да му дадеш по степен на радост от +1 до +5?

-Ако то е било много радостно събитие, тогава му постави оценка „+5“.

-Ако е било радостно, но в живота ти има и по-приятни моменти, тогава оценката с „+4“ ще бъде точно за него.

-Ако това, което се е случило не те е зарадвало чак толкова много, постави оценка „+3“.

-Ако това е било само просто приятно събитие, оцени с „+2“.

-И накрая, ако то е чак толкова приятно, тогава постави оценка „+1“.  

Ако събитието не те е зарадвало, не те е направило щастлив и не е приятно, а точно обратното – било е тъжно и неприятно, то също го оцени по скала от 5 до 1, но със знак минус. Тогава най-тъжно събитие ще получи оценка „-5“, а най-малко тъжното – оценка „-1“.

Опитай се да си спомниш кога се е случило това. (Психологът задава въпросите по повод на всяко събитие, което назовава детето и записва отговорите).

Инструкция за бъдещи събития:

А сега се опитай да предположиш какви събития те очакват в бъдеще. (Детето назовава събитието, а изследователят го записва). Ще бъде ли това събитие радостно или тъжно за теб? Оцени го, моля. Според теб, след колко време ще се случи това събитие?

Забележка: Когато прочете инструкцията и в процеса на изпълнение на задачата, е много вероятно детето да зададе въпросът: „Какво е събитие?“. Тогава психологът трябва да дефинира понятието „събитие“, но без да дава конкретни примери.

Основни параметри за интерпретация на данните:

1) Продуктивност на възприятието за жизнения път.

Продуктивността се определя по броя на назованите събития (таблица 1). Колкото повече са събитията, толкова по-висока е производителността. Производителността характеризира богатството на психологическото време, т.е. богатството и лекотата на актуализиране на образите от миналото и бъдещето, както и адекватността на психическото състояние и социалната адаптираност. Особено важен признак е наличието на отговори за бъдещи събития (особено тъжните) и най-вече тъжните събития от миналото. Изследванията показват, че  респондентите са най-уверени при назоваването на минали радостни събития, явяващи се естествена опора за личността и доказва значимата роля на миналия опит. В същото време, с висока производителност, проявяваща се в големия брой назовани събития, може да показва желанието да се преодолее безпокойство, като се „разпределя (подрежда) целия живот на рафтовете“.

2) Оценка на събитията.

Определя се от „тежестта“, която носи за изследваното лице  конкретно събитие (Таблица 2).

Не е достатъчно само количественото оценяване, т.е. само броят на събитията. Оценката на събитията дава възможност да се определи значението на всяко конкретно събитие точно за дадено лице в сравнение с другите. Желателно е да се вземат предвид двата показателя – броят и „тежестта“ на събитията.

Проблемът е в това, че при анализи на събитийните изследвания се взема предвид само общата съвкупност на „тежестта“, отразяваща степента на изразеност на преживяванията, което не дава конкретна информация за съставящите елементи на тази „тежест“. В резултат на това може да се окаже, че сумарна голяма „тежест“ може да се получи както само при едно-две големи за лицето събития, така и при множество по-малки събития.

3) Степен на влияние.

Този показател конкретизира предишния. По степен на влияние върху изследваното лице, е прието следното категоризиране групи събития (Таблица 3):

- събития, които имат значително въздействие (4-5 точки);

- събития, които имат умерено влияние (3 точки);

-събития, които имат малко влияние (1-2 точки).

4) Средно време за ретроспекция и антиципация на събитията  (таблица  4).

За да се получи показателя за средното време за ретроспекция, е необходимо да се сумира изтеклото време след всеки статистически факт и да се раздели получената сума на общия брой събития от миналото. Средно време на антиципация: това е сумарното време на отдалеченост на всяко събитие в бъдеще, разделено на общия брой събития от бъдещето. При това, колкото са по-отдалечени събитията в миналото (средното време на ретроспекция), толкова по-голямата е степента на тяхната реализация и колкото по-отдалечени са събитията в бъдеще (средното време на антиципация), толкова по-голяма е степента на тяхната вероятност да се реализират.

5) Съдържание на събитията.  

За психолога е най-важен качествения анализ на събитията. Именно той създава условия да се разкрие кои събития от жизнения път на изследваното лице се преживяват (оценяват) като положителни или отрицателни, дори травматични. Има много опити за класифициране на събитията по съдържание. В тази техника, както във версията на автора, е възможно да се приложи класификацията на H.W. Reese, М.А. Smyer (1983). Тази класификация предоставя възможност за извършване на подробен анализ и насърчава специалистът да проучи внимателно какво стои зад всяко посочено събитие. Според тази класификация, всяко събитие е специфичен тип и вид:  

Тип събития:

1.Биологически (например: травма, раждане на дете).

2.Личностно-психологически (например: избор на жизнен път; събития, свързани с прекарване на свободното време). 

3.Тип събития, отнасящи се до промени във физическата среда (например, земетресение, пожар, катастрофа).

4.Тип събития, отнасящи се до промени в социалната среда ( (например: сключване на брак; издигане в длъжност в службата).

По вид събитията могат да се отнасят към следните жизнени сфери:  

-родителско семейство;

-брак;

-деца;

-местоживеене;

-здраве;

-„Аз“;

-общество;

-междуличностни отношения (приятелство, социални отношения).

-материално състояние;

-образование, обучение, повишаване на квалификация;  

-работа;

-природа;

-конфликти със законите.

Работа със „смесени“ (комбинирани) събития.

Ако в процеса на анализа едно и също събитие може да бъде отнесено към два вида от един и същ тип, тогава условно се присвояват на всеки от двата вида по „0,5 събитие“; към три типа – към всеки от трите по „0,33 събитие“; към четири – към всеки по „0,25 събития“.

Аналогично се подхожда, ако едно и също събитие може да бъде отнесено към един или няколко вида различни типове. Често отнасянето (категоризирането) на комбинираните събития става едва в резултат на беседата, когато се уточнява какво е имал пред вид субектът, назовавайки едно или друго събитие.

При сравняването на протоколите от изследването е необходимо да се обърне внимание на синхронността (асинхронността) на субективните картини от жизнения път на семейството.

1.Синхронност (асинхронност) на възприятието за минали събития.  

а)степента на съвпадение (несъвпадение) на списъка от миналите събития, представени от всички членове на семейството,

б)степента на съвпадение (несъответствие) на оценките за минали събития, представени от всички членове на семейството,

Ако едно или друго събитие се среща в индивидуалните протоколи на всички членове на семейството (в зависимост от етапа на жизнен цикъл на семейството и неговия състав на този етап), то може да се направи извод, че това събитие е важно за изследването на семейството като цяло, освен това, е връхната точка на съвместния живот начин (жизнения път).

Колкото по-големи са съвпаденията в съдържателен и оценъчен план на субективните картини от жизнения път на семейството (членовете на едно семейство), толкова по-висока е психологическата близост между членовете и толкова по-силни са преживяванията на съпричастност (емпатийност) между тях, т.е. „общата им съдба“.

2.Характер и оценка на бъдещите събития.  

Данните позволяват да се направят изводи за очакванията на съпрузите за техния брак и предвижданията на членовете на семейството за тяхното съвместно бъдеще.

Предложената методология запазва предимствата на индивидуално ориентирания анализ и същевременно позволява да обобщават резултатите от изследвания на значителен брой субекти и на тази база, да бъдат извлечени и формулирани групови закономерности

                                           ТАБЛИЦИ ЗА ОБРАБОТКА НА ДАННИТЕ