Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2018 06:00 - 1001# Методика за оценка на мисленето „Назоваване на 60 думи“ (изследване на асоциации)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1212 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                  1001# Методика за оценка на мисленето „Назоваване на 60 думи“

                                                      (изследване на асоциации)

 

Цел: Методиката е предназначена за оценка характера и продуктивността на асоциативното мислене и словесния запас. Тя (заедно с методиките „Асоциации-отговори“ и „Противоположности“) не е насочена толкова към изучаването на мисленето в широкия смисъл на думата, колкото към изучаване способностите за създаване на асоциации. Изпълнението на инструкциите не изисква от изследваното лице да предприема целенасочени логически действия за решаването на мисловни задачи. Въпреки това, идентифицирането на характеристиките на потока от асоциации, може да бъде полезно за анализиране на фините признаци за разстройства на мисленето.

Описание

Методиката е аналогична на асоциативния експеримент на Юнг.  Последният предлага на изследваното лице да назове първата дума за която се сети, считайки че при такъв свободен поток от асоциации могат да се разкрият преживяванията на лицето, несъзнаваните стремежи, опасения, страхове, травми. Днес в този вид експериментът се използва сравнително рядко. Значително по-често подходът се прилага за изследване свързаността на асоциациите.

За провеждане на опита експериментаторът подготвя средство за писане и секундомер (може и обикновен часовник). Не се препоръчва опитът да се провежда в една сесия заедно с методиката „Класификации“.

Изследването се провежда под формата на проверка скоростта на речта. Експериментаторът казва: „Нека да проверим колко бързо можете да говорите. Моля, кажете колкото се може по-бързо 60 думи, без значение какви са. Старайте се да не назовавате неща, които виждате около вас в момента. Започнете сега.“

След сигнала за изброяването, психологът включва секундомера и записва казаните думи (препоръчително е да се използва звукозаписваща техника).

 В случай, че изследваното лице произнася думите с продължителни паузи,  експериментаторът не откъсва молива от хартията и докато пациентът  мълчи, продължава да поставя точки в реда на мястото за думите всяка секунда. Броят на поставените точки дава представа за относителната дължина на паузите, направени от пациента. Опитът продължава 2 минути, понякога и по-малко, ако пациентът не може да продължи.  

За психично здрави хора и дори за ученици задачата не представлява трудност. Обикновено изследваните лица назовават думите в рамките на т. нар. „гнезда“ – обикновено пакет от 4-7 наименования от някаква област, а след това преминават към друга тематична област. Така например, може да се изредят животни: „тигър, вълк, лос, мечка“, а след тях „палто, костюм, блуза, пуловер“.  Когато се наблюдава особено голям брой наименования от една и съща област, например 12-15 имена, то може да се предполага наличие на извънредна обстоятелственост и инертност на мисленето.

Специално внимание заслужават бързите,  внезапни преходи от едно тематично съдържание на представите към друго. Така например при бързо назоваване (изстрелване) на ред от думи: „кирка, свирка, дирижабъл, бук, лук, вол, кол“, не може да се открие една тематична област, но затова пък е явно подреждането на двойки думи по съзвучие (кирка-свирка; бук-лук; вол-кол), което е силен индикатор за асоциации, които се срещат при шизофрения.

В други случаи елементите на разпокъсаните асоциация се разкриват между адекватни и съдържателни поредица от думи. Например: „смърч, смарагд, щастие, Иванов, дърво, мозък, злато, папагал, смърч, Хасково, славей, Калиакра, Галя, Воденичаров, дърво, глупак, шпек, мозък, палячо, Пинокио, смърч, юмрук, Витоша, дърво, Ботев“.  При подобна поредица извод за нарушена свързаност на асоциациите може да се направи само тогава, ако пациентът произнася думите бързо, не ги обмисля и липсва усилие за търсене и измъкване от паметта.

Методиката може да бъде полезна и за оценяване богатството/бедността на словесния запас и потенциалния резерв на представите. Така например, при болен с неизвестна анамнеза (при съмнение за олигофрения в степен на умерена умствена изостаналост от шизофреничен дефект), пробата показва съвършено неочакван огромен запас от абстрактни понятия и сложни представи (изследваното лице е назовало думи от рода: аеродинамика, пространство, Млечен път, индукция, слънцестоене …) – резултат, който практически е невъзможен при умерена умствена изостаналост.

image

image 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816360
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031