1064# Методика за определяне агресивност и значими ценности при учениците

           в гимназиален курс – „Вербален фрустационен тест“ (Людмила Собчик)

 

Забележка: Тук е представен превод от руски език на статия на Людмила Собчик, доктор на психологическите науки, публикувана в списание „Школьный психолог“ № 9/2002г. Людмила Собчик е автор на методиката „Вербален фрустационен тест“

Агресивността е психологическо качество, което за училищния психолог твърде често е обект на изучаване. Феноменът агресивност се тълкува много двусмислено. Често за агресията се говори в контекста  на противоправното  престъпно поведение. Тук тя се описва като импулсивни поведенчески действия на незрял човек (проблеми на юношеството) или като реакция на акцентуиран или психопатичен индивид, както и на възбудим тип личност.

В психиатрията болезнените прояви под формата на агресивни действия се оценяват като клиничен симптом.

Агресивното състояние може да бъде ситуационно обусловена реакция във вид на агресията на някого.

Агресията може да бъде насочена не само навън, но и към себе си. Такава емоционална реакция се разглежда като автоагресия: първо, това са самоубийствените тенденции при отчаяния индивид и второ, това е автоагресия, която не е провокирана от външно влияние. Последната обикновено е свързана с клинична депресия или с някакви ирационални, необясними от гледна точка на здравия смисъл мотиви. В широк смисъл на думата, агресивността може да се разбира и като настъпателност, настойчивост, упоритост на самореализираща се личност от лидерски тип, т.е. като функция, необходима за мениджъра, на военачалника, предприемача, политика, командира на екипаж, спортиста и др. В този случай агресивността е продължение и част от стеничността: комплекс от личностни качества, противодействащи на натиска на околната среда, на рутинните и утвърдени традиции, на консерватизма на обкръжението или висшестоящата власт.  Човек извършва такова противодействие за да осъществи своите конструктивни намерения или новаторски идеи. Този вид агресия не е разрушителна и отразява само една от личните характеристики на човека. Не е лесно да се направи разделителна линия между стеничните черти на характера и агресивността, която при определени обстоятелства може да се прояви като антисоциално действие.

 Поради това фразата „агресивност, като водеща тенденция“ е най-подходяща. Водещата тенденция като основна индивидуално-лична характеристика включва в себе си, както вродените свойства на темперамента, така и чертите на характера като личностни свойства.  Това се отнася и за други вродени стилистични характеристики, т.нар. „водещи тенденции – базови свойства на личността, които оцветяват човешката индивидуалност на всички етапи на развитието на психиката (Собчик Л.Н. Введение в психологию индивидуальности. Теория и практика психодиагностики. М.: ИПП, 1996, 2001).

Базовите свойства на личностни се откриват още при раждането под формата на индивидуални черти. По-късно тези свойства се проявяват под формата на характерови черти, които се формират в процеса на взаимодействие с индивидуалните черти и възпитаващото влияние на средата. Впоследствие, те се оформят на различни нива на самосъзнанието на зрялата личност (несъзнаваното Аз, декларираното субективно Аз и идеалното Аз, често съвпадат със социално желателния модел на Аз-ът и обективната картина на вътрешния Аз).

Ние отделяме следните водещи тенденции. Всяка тенденция има своя собствена полярна, противоположна антитенденция:

-интроверсия – екстраверсия;

-ригидност – емоционална нестабилност;

-спонтанност (рискова самореализация, разкрепостено самоутвърждаване);

-чувствителност (впечатлителност, чувствителност към потребностите на обкръжаващата среда);

-тревожност (повишена ранимост, преобладаване на страхови реакции);

- агресивност (стеничност, настъпателност, твърдост).

Когато всички тези свойства са умерено изразени и полярните характеристики са балансирани една с друга, тогава става дума за разнообразна структура на нормална, балансирана личност. Преобладаването на едно или друго индивидуално-личностно свойство, представено от неблагоприятното преобладаваща определена тенденция в качеството на водеща, се проявява като изразена черта на характера.

Острият дисбаланс трябва да се дефинира като акцентуиране на личността. Тогава за човек възникват известни трудности в социално-психичната адаптация. Ако обаче бъде активизирана противоположната тенденция, тогава може да се оптимизира взаимодействието на индивида със социалното обкръжение. Разбира се, този вариант  изисква от личността значителни  усилия и емоционално напрежение. Ако водещата тенденция не се компенсира от антитенденцията, тогава имаме работа с психопатичен модел на личност, който води до социална дезадаптация.

Училищният психолог обикновено се среща с различни аспекти на агресивността. Най-често става дума за поведенческа агресивност, която се проявява по различни причини.  Това може да бъде продължение на една личностна черта, включваща твърдост, настъпателност и стремежа към самоутвърждаване, което е по-характерно за момчетата.

Агресивността често носи подражателен характер, когато агресията се култивира чрез медиите: телевизия, филми, детективски романи и т.н.

Агресията също може да бъде защитна в природата или да бъде проява на защитна реакция към жестоки постъпки на другите, включително репресивните мерки на родителите.

Агресивността често има компенсаторен характер като свръхкомпенсация на уязвимостта и ранимостта на впечатляващата личност, маскирани като псевдоагресивни декларации и реакции, израз на страх и неувереност.

През последните години проблемът с агресивността на юношите, включваща  елементи на жестокост стана особено важен. Ето защо, за да се идентифицират различните форми на проявление на агресивност, е необходимо да се използват доказани и надеждни психологически тестове, насочени към изучаване на личността.

Личностните характеристики, както свидетелства опита, се проявяват по-ярко в състояние на емоционално напрежение. По тази причина, в своите тестове психолозите изучават личностните особености на човека, моделирайки ситуации на фрустрация. 

Под фрустрация най-често се обозначават ситуации, при които обкръжаващите лица (умишлено или неволно) или нарушават интересите на индивида, което води до блокиране на значими потребности или засягат неговото себелюбие и негативно въздействат върху неговата самооценка.

В ситуация на фрустрираност, емоционално състояние се проявява като:

-реакция на страх, безпокойство, отказ от самореализация (може да бъде придружена от чувство за вина, желание да избяга от конфликта);

-настъпателно, обвиняващо другите, активно или дори агресивно поведение, враждебни изказвания или действия;

-желание се да потискат едни и други реакции, пасивно или безразлично отношение към случващото се, стремеж да се  омаловажава, игнорира или отрича тежестта на конфликта.

Естествено, „изборът“ на типа реагиране до голяма степен зависи от базовите свойства на личността.

Известният фрустрационен тест на Сол Розенцвайг, адаптиран от Н.В.Тарабрина използва за стимулен материал контурни сюжетни картини (Тарабрина Н.В. Экспериментально-психологическая методика изучения фрустрационных реакций. Ленинград: МЗ РСФСР, 1982). На всяка рисунка (общо 24) се възпроизвежда незавършен диалог, в който едно действащо лице говори по адрес на друго нещо, което по един или друг начин причинява фрустрираност на последния. Картините моделират ситуациите на „препятствия“ и „обвинения“.

Реакцията към ситуацията се отразява в този произволен отговор, който изследваното лице дава от името на този персонаж.

В случая могат да се наблюдават три типа реакции:

-екстрапунитивни реакции (насочени навън към други хора или към околните обекти);

-интропунитивни реакции (насочени към самия себе си);

-импунитивни реакции: фрустриращата ситуация се разглежда от изследваното лице като малозначима, незначителна, не е свързана с вината на никого, като е способна да се нормализира сама по себе си.

Опитът от използването на тази методика обаче разкрива следните слабости.

Изследваното лице в значителна степен е подложено на влиянието на някои базови реакции, т.е. то може толкова добре да контролира себе си, че да не се прояви истинска реакция на стрес).

Методиката не предлага диференциран подход към различни видове фрустрация, в зависимост от степента на значимост на едни или други ценности в индивидуалната йерархия на ценностите.

Освен това, при нея не се взема предвид степента на значимост на лицето, от което произлиза фрустриращото въздействие, т.е. не се уточнява насочеността на агресивността в различните сфери на междуличностните отношения.

При разработката на настоящия вербален фрустрационен тест, ние на първо място изхождаме от следните предпоставки:

1.Реакцията на фрустрацията зависи от типа на реагиране, т.е. от водещата тенденция, произтичаща от корените на конституционно зададената предиспозиция. 

2.Реакцията на фрустрация зависи от йерархията на ценностите на изследваното лице, т.е. от това, колко значима за изследваното лице е зоната на интереси, която се е оказала засегната.

3.Силата на тази реакция е толкова по-силно изразена, колкото по-малко значим е конкретния индивид за фрустрираното лице, тъй като се приема, че непосредствените реакции се проявяват по-свободно именно в тези контакти, които са по-малко значими. И обратно -  при общуването със значими други, индивидът контролира максимално своите изказвания и постъпки, особено агресивните си реакции.

При формализираното провеждане и отчитане резултатите от настоящия тест, на изследваното лице се предлага да отговори на поставени фрустриращи въпроси. Процедурата на изследването включва не само отговори-изказвания (Какво би казал?),  а и описание на чувствата (Какво би почувствал?). По този начин силата и насочеността на агресията се определя опосредствано, като се отчита значимостта както за фрустрираното лице, така и за фрустрираната за личността значима ценност.

В нашата версия на вербалния фрустрационен тест, въпросника е предназначен за ученици в горен курс (гимназиален курс), като в качеството на фрустриращи лица са включени: родители, учители, връстници. С други думи в групата от значими лица са включени тези, които реално съществуват, тези, с които изследвания ученик в една или друга степен е заставен да общува.

НЕОБХОДИМИ ПОЯСНЕНИЯ

Фрустриращите лица могат да бъдат избрани произволно или да бъдат адекватно заменени с други, тъй като независимо от техния брой, количествената оценка за агресивността се дели на n – общ брой фрустриращи лица.

Фрустрирани ценности:

A — външен вид;

B — здраве;

C — характер; 

D — благополучие;

E — социален статус;

F — кръгозор;

G — нравственост.

Оценки

Средните оценки по всеки пункт от въпросника от 1 до 6 бала се интерпретира по следния начин:  

-1 бал – изразена интропунитивна реакция, извънредна автоагресия;

-2 бала – интропунитивна реакция, автоагресия;

-3 бала – импунитивна реакция, сдържаност, висок самоконтрол на агресивните реакции;

-4 бала – умерено изразена обвиняваща реакция, стеничност и увереност в себе си, стремеж да отстоява своята позиция;

-5 бала – обвиняваща реакция, повишена агресивност; 

-6 бала – изразена външно-обвиняваща реакция, извънредна агресивност.

Оценките от 1 до 6 бала се интегрират в сумарно по две категории: изказвания и чувства. По този начин оценките 5 и 6 бала показват външно-обвиняваща агресия, а 1 и 2 – изразена автоагресия.

 

ОБРАБОТКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ

По време на отговорите на въпросите психологът попълва регистрационен лист (виж таблицата „Регистрационен лист“). Баловете се поставят в съответствие с критериите, описани в таблицата „Варианти за възможни отговори и оценки“. Препоръчва се цялото изследване да бъде регистрирано на звукозапис.

Във всяка клетка от регистрационния лист се отразяват балове за агресивност от два вида:

-за отговор „Изказвания или действия“ (а) - отляво;

-за отговор „Чувства“ (в) - вдясно.

Ако общият бал в категорията „Изказвания или действия“ е по-малък от този в категорията „Чувства“, то се приема, че агресивните емоции се контролират от разсъдъка. 

Ако общият бал в двете категории е еднакво висок, тогава контролът върху агресивността е отслабен.

Ако общият бал в категорията „Изказвания или действия“ е по-висок от този в категорията „Чувства“, тогава агресивността носи хиперкомпенсаторен характер. 

След това се определят сферите на отношенията, които предизвикват най-голямата агресия, както и най-фрустрираните ценности, което позволява да се построи  йерархия на ценностите на изследваното лице.

Следващи стъпки:

-сумират се баловете по вертикалните колонки и резултатът се дели на броя фрустриращи лица, което позволява да се изчисли средната оценка за степента на агресивност за всяка категория ценности;

-общата сума бал по хоризонталните редове се дели на 7  (брой на представените ценности), което позволява да се получи представа за най-интензивните потребности.

Максималните показатели по факторите А, Б, С, D, Е, F, G, разкриват значителни за изследваното лице ценности, фрустрацията на които предизвиква най-агресивна реакция.

Минималните показатели за факторите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, разкриват най-значимите лица за изследвания, в присъствието на които се увеличава неговият самоконтрол.

Е – представя сумата в балове по вертикала, делена на броя на лицата.

n – хората, предизвикващите фрустрация в изследваното лице; същите се избират в зависимост от ситуацията и възрастта на изследваното лице.  

(или обратно), то тогава се установява разликата в изразената агресивност при контактите с противоположния пол. В частност, в първия случай (когато първата величина е по-голяма от втората), мъжете предизвикват по-голяма агресия от жените, а във втория - жените предизвикват по-голяма агресия от мъжете.

Като цяло, преобладаването на оценките 3 и 4 бала е характерно за устойчива норма и добре контролирана личност. При това, оценка от 3 бала е типична за учениците от гимназиален курс с умерено изразени хипотимни, задържащи черти.

Преобладаването на оценка от 4 бала е по-характерно за стенични, активни, оптимистични момичета и момчета.

Агресивно външно обвинение (оценки от 5 или 6 бала) е свойствено за акцентуираните хипертимен тип и агресивните (експлозивни, възбудими, нестабилни и импулсивни) ученици с лош самоконтрол.

Агресивността, насочена към себе си (оценки 2 или дори 1 бала), е характерна за хипотимните акцентуанти, т.е. за ученици с тревожно-мнителни черти, сензитивни, песимистични интроверти.

При стандартизацията методиката установява значими количествени показатели за изразена агресивност (5-6 бала) при емоционално незрелите личности: възбудимия, емоционално лабилния, параноялния и експлоазивните типове гимназисти.  При сензитивните, интровертите, тревожните и индивидуалистичните типове личност са значими самообвиняващите реакции (1-2 бала).

Конфликтни зони, достигащи максимални балове, могат да бъдат семейната, учебната, интимната (отношения между половете) или генерализирана – при изразена афективна неустойчивост. По-високите балове на отговорите от типа „в“ в сравнение с отговорите от тип „а“ са типични за тези, които се стремят да не показват емоциите си открито, опитвайки се да ги сдържат..

Ниската агресивност, като правило се наблюдава в тази сфера на междуличностните отношения, която е свръхзначима и способства за блокиране на агресията или за усилване на контрола на разсъдъка, потискайки отрицателните емоционални прояви.

Максимална агресивност се разкрива при фрустрация, насочена към най-значимите за изследваното лице ценности.

Максимални балове се наблюдават в най-незначимите сфера на отношенията. За повечето хора това са външните, т. нар. улични контакти

Висока агресивност се разкрива също в зоната на най-неблагополучните контакти, в зоната на конфликта.  

При по-малките деца (особено при момчетата) външният вид рядко заема значимо място, докато при подрастващите (особено при момичетата) тази сфера става по-значима.

Най-честолюбивите тийнейджъри реагират най-агресивно на упреци в некомпетентност, като повечето проявяват раздразнителност при негативни изказвания по повод техния лош характер.

Рядко се наблюдава болезнена реакция на обвинения за морално-нравствени постъпки. Често обидата възниква в отговор на забележки, свързани с лоша материална осигуреност, бедност.

Тук обаче няма уеднаквяване и често идентифицираните значими ценности могат да подскажат и насочат обкръжението (учители, родители) правилния подход към детето, за да се снеме напрежението в отношенията.

Практическото прилагане на теста доказва неговата по-малка чувствителност към мотивационно изкривяване в сравнение с други тестове, насочени към измерване на агресивността.

 

ВЪПРОСНИК

Какво бих казал (а) и какво бих почувствал (а), ако … 

1. Баща ми каже:

A) Не виждаш ли, че прическата ти е глупашка!

B) Ти изобщо не се интересуваш от здравето си!

C) Какъв противен характер имаш!  

D) Наистина не трябва ли вече да започнеш да работиш нещо?

Е) Малко е вероятно да успееш да постигнеш нещо в живота си!

F) Ти не разбираш нищо, така че по-добре не спори с по-старите!

G) Ти си безсрамен човек, не искаш да направиш нищо за баща си!

 

2. Майка ми каже:

A) Трябва да ти дойде на главата, тогава ще разбереш!

B) Храниш се по такъв начин, че напълно съсипваш здравето си!

C) С теб никога и никой не трябва да се съгласява!

D) Отново си без пари, а майка ти трябва да те търпи! 

E) Срам ме е да кажа кой си и с какво се занимаваш!

F) Ти толкова малко знаеш, а толкова голямо мнение имаш за себе си!

G) И не те ли е срам, да се държиш така отвратително!

 

3. Приятеля ми каже:

A) Надул си се като мая в хляб!

B) Толкова зле изглеждаш!

C) А ти както винаги с особено мнение ли си?

D) Някак неусетно ти се е изплъзва богатството!

E) Ти все с двойкаджиите ли ходиш или въобще са ви изхвърлили от училище?

F) Как не можеш да отговориш на такъв прост въпрос?  На твоята възраст всеки човек знае това!

G) Слушай, постъпваш грозно, това не е по приятелски!

 

4. Приятелката ми каже:

A) Твоята прическа отдавна вече не е на мода.

B) Имаш болнав вид, отивай на лекар.

C) Да се спори с теб е излишно, твоя инат ми е известен.

D) А ти продължаваш ли да ходиш със скъсани дрехи?

E) Очевидно вече не очакваш да постигнеш нещо в живота си?

F) Боже, с теб не може да се говори за нищо: книга не си прочел, на театър не си стъпил. G) Трябва да те изостави човек – за нищо не ставаш.

 

5. Моят съученик ми каже:

A) В последно време си загубил форма.

B) Гледам те, че ходиш много внимателно – нещо да не те боли?  

C) Ох, колко си скучен!

D) Какво, пак не ти стигат парите ли? Да ти дам ли малко или какво?

E) Ти отново ли си сред изоставащите?

F) Имам един въпрос, но ти едва ли ще можеш да ми отговориш.

G) Кой ще ми помогне в труден момент? Може би ти? Но това за теб ще е голяма жертва.

 

6. Моята съученичка ми каже:

A) Дори външния ти вид е странно войнствен!

B) Напоследък забелязвам, че имаш уморен и болнав вид.

C) Мислех, че ще успея да се разбера с теб, но с твоя характер това е невъзможно.

D) Твоето непостоянство и несигурност напълно ли те устройват?   

E) Така ли ще бъдеш през целия си живот, ще бягаш след тези, които са постигнали нещо в живота си?

F) Можеш ли да ми разкажеш нещо за импресионистите или това е извън твоите интереси?

G) Що за егоизъм от твоя страна – така да подхлъзнеш всички!

 

7. Моят учител или директор (мъж) ми каже:

A) В такъв вид не може да влезеш в училище.

B) Ти отново ли си болен? А кой ще учи?  

C) С теб не можем да мелим брашно: аз казвам едно, а ти – друго! Имаш труден характер!

D) Всички ученици дават необходимата сума за събитието, а ти си по-бедни от другите или какво?

E) В скоро време добри оценки  едва ли ще заслужиш.

F) Не се решавам да ти възложа такава отговорна задача: тук са нужни знания по много въпроси.

G) На теб не може да се разчита в трудни моменти: ти можеш да подведеш и мен и всички останали!

 

8. Моята учителка или зам. директор (жена) ми каже:

A) Да не съм те видяла с тази дреха в училище

B) Ти си толкова бледен (бледна) Какво става с теб? 

C) Какъв непоносим инат и грубост!

D) Всички ученици са с нови ризи, само ти отново си със старата

E) Ти никъде не можеш да отидеш да учиш, защото просто нищо не знаеш.

F) Ти не си присъствал на контролното, защото се страхуваш от своето невежество ли?  

G) Трудно е да се разчита на теб в трудни моменти: ти можеш да подведеш и мен и целия колектив.

 

9. Непознат на улицата ми каже:

A) Минувач по мой адрес: „Ей, плашило!“  

B) Пътник в автобус: „Седнете, изглеждате болен, откога стоите прав“.

C) Пътник в метрото: „Вие сте конфликтна личност, трябва да се научите как да се държите!“

D) Продавач в магазин: „Не докосвайте стоките! Не можете да си го позволите!“

E) В киносалон, седящ зад вас: „Всякакви се мъкнат тук. Застават пред теб и иди гледай!“

F) Продавач в книжарница: „Е, тази книга не е за вас. Трудно ще е – няма да я разберете!“

G) Минувач на входа на метрото: „Веднага ме пуснете да мина! Не виждате ли –  бързам!“