2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
1099# Практически препоръки за учители при работа с хиперактивни деца
(страници на психолога в училищния сайт)
Училищната програма за корекция на хиперактивните деца трябва да се основава на когнитивна корекция, за да може да помогне на децата да се справят с трудностите в обучението.
1.Промяна на средата:
-изучаване на невропсихологичните особености на децата с нарушено внимание при хиперактивност;
-работа с хиперактивното дете се организира и провежда индивидуално – то винаги трябва да е пред очите на учителя, в центъра на класа, точно срещу на дъската;
-промяна в режима на часа с включване на паузи за физически упражнения;
-осигуряване право и възможност на хиперактивно дете на всеки 20 мин. да стане и да се разходи в края на класа или да излезе навън и посети тоалетна;
-осигуряване на детето възможност винаги когато изпита нужда по време на час или извън него, бързо да се свърже с учителя си;
-насочване на енергията на хиперактивното дете към полезна дейност: да почисти дъската; да раздаде тетрадките; да събере контролните листове; да помогне за затваряне на прозорец или да отвори вратата на друг и т.н.
2.Създаване позитивна мотивация за успех.
-въвеждане на знакова система за оценяване;
-отправяне на чести похвали;
-постоянен (непроменлив) график-разписание на дейностите;
-постоянни и балансирани изисквания и очаквания от/към детето;
-прилагане на способи за работа, предназначени за т. нар. „трудни“ деца;
-прилагане по време на час на елементи на игра и съревнование;
-поставяне на задачи, съобразени със способностите;
-разделяне на по-малки части на големите уроци (задачи) и контролиране изпълнението на всяка една от тях;
-създаване на ситуация, в която хиперактивното дете да покаже своите силни страни, да стане експерт в класа в някоя област;
-формиране на умения и навици хиперактивното дете да компенсира нарушените функции, за сметка на безопасността си;
-игнориране на отрицателните постъпки и насърчаване на положителните;
-изграждане на процеса на учене върху положителните емоции;
-непрекъснат процес на договаряне (споразумяване) с детето, а не принуждаване;
3.Корекция на негативните форми на поведение.
-оказване на помощ и създаване на условия за елиминиране на агресивността;
-обучение за приемане и усвояване на необходимите социални норми и навици за общуване;
-регулиране взаимоотношенията със съучениците.
4.Регулация на очакванията.
-поддържане на ясна и последователна позиция пред родителите за това, че промените у детето не могат да настъпят толкова бързо;
-поддържане непрекъснат процес на въздействие спрямо родителите и обкръжението на детето, вкл. други учители за това, че подобренията в състоянието на детето зависят не само от специалното лечение и корекция, но и от спокойното и последователно отношение;
Важно!
Не забравяйте, че докосването е мощен стимулант за формиране на поведението и за развитие на навици за обучение при хиперактивното дете. Педагог в начално училище в Канада е провел експеримент с докосване в своя клас, като резултатите са потвърдили казаното. Учителят насочил вниманието си върху три деца, които нарушавали дисциплината в класната стая и не подготвяли домашните си задачи.
Педагогът си поставил за задача, пет пъти на ден при „случайна“ среща да ги спира и докосвайки ги по рамото, да им казва с доброжелателен маниер думите: „Аз те харесвам!“ Когато същите тези деца нарушавали правилата на поведение, учителят пренебрегвал този факт, сакаш не го е забелязал. След първите две седмици, всичките трима ученици започнали да се държат по-добре и да подготвят домашните си задачи.
Учителят нито за момент не трябва да забравя какво представлява хиперактивното дете, а именно, че това е поведенчески проблем, а не е резултат от лошо възпитание; че това е медицинска и невропсихологична диагноза, която може да бъде поставена само в резултат на специална диагностика. Проблемът с хиперактивността не може да бъде решен чрез волеви усилия, авторитарни указания и словесни убеждения.
Хиперактивното дете има неврофизиологични проблеми, с които не може да се справи само. Дисциплинарните мерки на въздействие във вид на постоянни наказания, забележки, викове, мъмрене и др. в никакъв случай няма да доведат до подобряване на поведението на детето, а ще го влошат. Ефективни резултати от корекцията на синдрома дефицит на внимание и хиперактивност могат да се постигнат при оптимално съчетание на медикаментозни и немедикаментозни методи, към последните се отнасят психологическата подкрепа.
Източник: Сиротюк А.Л., Нейропсихологическое и психофизиологическое сопровождение обучения
1098# Практически препоръки за родители ...
650# Трудности в обучението на деца в на...