Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2019 10:00 - 1115# Кинотерапия и кинотренинг. Възможности на кинотерапията за повишаване психологическата компетентност на педагозите. (Сергей Викторович Березин)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 569 Коментари: 0 Гласове:
0



 


1115# Кинотерапия и кинотренинг. Възможности на кинотерапията за повишаване

                                   психологическата компетентност на педагозите.

                                                (Сергей Викторович Березин)

 

            Забележка: Тук е представен в превод от руски език на фрагмент от книгата на Сергей Викторович Березин „Кинотерапия и кинотренинг – Практическое пособие для психологов и социальных работников“. Книгата е практическо ръководство по кинотрерапия и кинотренинг  за  психотерапевти, педагози, социални работници и социални педагози. Авторът е кандидат на психологическите науки, доцент, завеждащ катедра във факултета по психология към Самарския държавен университет.

 

 „Пътят към новостите в педагогиката е мобилизация на всички културни ресурси.“ (Е. А. Ямбург)

 

В края на 80-те години, при формулиране основните задачи на училищния психолог, докторът по психология Ю. З. Гилбух поставя на първо място: "повишаване психологическата култура на учителите, родителите и учениците".

Ключът към успешната работа на училищния психолог с учителите и родителите, е използваните форми и методи да бъдат разнообразни. Различните форми на взаимодействие комбинирани с активни методи на обучение, водят до създаване на благоприятен психологически климат в семейството и училището.

Педагогическата дейност е изпълнена с всякакви напрегнати ситуации, свързани с повишено емоционално реагиране. Дейността на учителите и възпитателите става особено напрегната, когато субективно се възприема, разбира и оценява като трудна и сложна.

Учителите, подобно на други специалисти в областта на човешките отношения, са обект на емоционално прегаряне – придобито професионално поведение, което е свързано с икономия на енергийни и емоционални ресурси, и с намаляването на емоционалната чувствителност към хора и ситуации. В резултат на това учителят „затваря очите си“, „не обръща внимание“, „грижи се за нервите си", показва безразличие, равнодушие и душевна пустота, намалено съпреживяване, съчувствие и интерес към обкръжаващата действителност.

Повишаването на психологическата култура на учителите допринася за намаляване на емоционалното напрежение и за развитие на емоционална устойчивост.

Една от популярните форми за постигане на това са груповите тренинги. Разнообразието от техники и методи, които могат да се използват по време на обучението, позволяват на психолога да работи доста ефективно с учителите и възпитателите.

Кинотренинг – това е един от методите за групова работа, който се отнася към групата терапии с общо название „терапия чрез изкуство“ (арт-терапия). Това е метод, който позволява да се работи и експериментира с чувствата.

Филмите, както приказките и сънищата, са богати образци на метафори и символи.  Всеки човек ги възприема и интерпретира по свой начин – през призмата на своя житейски опит, психологически особености и отношение към света.

Може да се каже, че кинотерапията е един от лечебните методи за въздействие върху психиката на човек, който възниква почти едновременно с появата на самото кино.  Още актьорите от нямото кино дават възможност на зрителите да бъдат в кинозалата и да преживеят заедно с героите любовни истории, да извършат велики подвизи, да усещат жизнени сривове, да бъдат участници в абсурдни и комични ситуации.  Великата сила на киното кара хората да страдат и да се възхищават, да се смеят и да плачат. Без да кажат дори една дума, филмите разкриват пред човека прекрасен свят, където той може да преживее желания от него живот и всякакви чувства, като същевременно остава защитен в тъмнината в киносалона.

Киното, както и други видове изкуства, са били „забелязани“ от психологията и са „култивирани“ от нея. Този естествен и достъпен начин за „изцеление на душата“ е бил подкрепен с психологически теории, впоследствие е обобщен на методологична основа, тестван в практиката и по този начин е превърнат в един от психотерапевтичните методи.

Каква е разликата между кинотренинг и стандартната форма на групова работа?

В стандартната форма за групова работа животът сам присъства в интерпретациите на участниците – те разказват и изследват трудни ситуации за самите тях, за напрегнатите си отношения и т.н. Трудността тук се изразява в това, че не всеки може да говори откровено и открито за себе си в присъствието на други хора. Още повече, че това е ситуация, при която от една страна подобно саморазкриване може да предизвика у другите напълно противоположна реакция и интерпретация, а от друга страна – разказващият може да изведе в своя анализ съвсем различни характеристики точно по причина, че е заобиколен от други.

За да може човек адекватно да осъзнае реалността, той трябва да има формирани навици за работа с нея. Такава възможност предоставя процеса за изследване (анализ) на филми.  Известно е, че при анализ  на филм, зрителят обяснява действията на героите, като изхожда от своите проекции (особено ярко се проявяват, когато зрителят се слива (идентифицира) с някой от персонажите) и по тази причина той практически не забелязва тези нюанси на поведение, които показват една или друга трактовка, едни или други мотиви и т.н. В процеса на кинотерапия обаче, човек постепенно се научава да открива и изгражда логиката на действията, да вижда тяхната скрита мотивация, да обясни поведението на човек въз основа на неговите характеристики, а не на своите проекции.

Ако искате да подобрите живота си, научете се да анализирате неговата реалност. Всъщност, няма съмнение, че когато човек изследва киноматериали, той практически работи и върху себе си – тренира своите интелектуални навици, развива своята наблюдателност, разширява набора от стереотипни модели на поведение, променя стереотипни принципи и пр.  Освен това, тази форма на работа позволява на участника в тренинга да разкрива себе си не така пряко, както при стандартизирания вариант. Положителен елемент в кинотерапията е и факта, че членовете на групата получават възможност да анализират собствена житейска ситуация, чрез посредник в лицето на филмовите персонажи.

Лечебното влияние на кинотерапията се изразява в оказване на въздействие преди всичко върху несъзнателната сфера  на личността и се основава на няколко психологични механизми. Последните са тясно свързани помежду си – те са взаимопроникващи и допълващи се.  Понятието „механизъм“ в случая се използва условно, тъй като означава едновременно и условие за терапия и психологическо съдържание.

И така, терапевтичното въздействие на филма върху човек, се определят на първо място от механизма проекция.  В случая, филмът се явява онази канава (екранно платно), върху която не само режисьорът, но и  зрителят проецира своето отношение, преживявания, мисли и чувства.  Филмът помага на клиента да пренесе съдържанието на своя вътрешен свят навън, т.е. да види на екран това, което се случва в неговия собствен живот.  Подобна проекция на своите грижи, проблеми или психологическите трудности улеснява много работата по тях. Отделянето на проблема, т.е. проецирането му върху киноекрана, вече само по себе си оказва полезно въздействие върху зрителя, защото му помага да види себе си застанал в страни (като наблюдател) – при консултирането този ефект се постига благодарение на парафразиране или други инструменти за активно слушане.

На второ място, в кинотерапията активно работи механизмът идентификация, който несъмнено е свързан с проекцията.  Благодарение на проекцията и идентификацията човек избира един или друг герой, който му е най-близък в момента по характер, поведение, реакция на ситуацията, психологически проблеми и пр. Когато клиентът прави избор на герой, той се идентифицира малко или повече с него и заедно с него преживява живота му – чувствата, навиците, чертите на характера, мислите, решенията и т.н. стават общи. Те са или проецирани върху героя или  са заимствани от него.

Разбираемо е, че посочените два психологични механизми емоционално обвързват клиента със случващото се на екрана. Трябва обаче да се поясни, че ситуацията представена във филма винаги е измислена, а чувствата на клиента винаги са реални и истински. И тук поставяме акцент на златното правило в консултирането – „тук и сега“, чрез което се реализира и третия механизъм. С други думи, лечебният ефект на този тип арт-терапия се постига поради това, че тя позволява да се преживеят тези чувства, които не намират възможност (поле) за своето изразяване в реалния живот.

Съществува още един механизъм, основаващ се  на закона за „фигура и фон“.  В съответствие с него, клиентът избира във филма тази ситуация (или герой, най-запомнящ се епизод, фраза и др.), което за него се явява „фигура“, т.е. най-значима за дадения момент.

Тази особеност може да се отнесе към четвъртия механизъм, работещ в кинотерапията – актуализацията на значими проблеми (потребности). Филмът помага не само за актуализация на скритите или неявните проблеми, което е важно и необходимо за ефективна терапия, но и удовлетворява различни потребности на личността.

Когато говорим за удовлетворяване на потребности, следва да се отбележи, че кинотерапията се стреми към тяхното удовлетворяване чрез позитивни филми (например, намаляване на стреса чрез забава, хумор, каламбури или получаване на ярки впечатления посредством филм с авантюристичен сюжет). Това е едно от правилата, за което ще стане дума по-късно в този материал. Разбираемо е, че в рамките на процеса кинотерапия, заедно с използването на съзидателния потенциал на филма и удовлетворяването на аналогични потребности, биват активизирани и други разрушителни способности, когато става дума за сцени с насилие, жестокост, агресия, ужаси и т.н.   

И накрая, един от важните механизми не само за кинотерапията, а и за други видове арт-терапии (както и за проективните методи) е т. нар. „маска“.  Както е известно, една от най-значимите потребности за личността е тази за безопасност, която се проявява с особена тежест при докосване и разкриване на моменти и ситуации, които са болезнени, травмиращи или отслабващи психичния потенциал на личността – феномени, които често се случват при терапията и консултирането.  В такава ситуация клиентът търси възможност да намери психологическо укритие, да намери защита от плашещите го преживявания и разрушения. В кинотерапията за такава защита служи „маската“, т.е. образът на героя и осъзнаването, че всъщност това е само един филм, а това означава – всичко което се случва е неистина и още повече „това не е моя живот“.  Условието да остане „скрит“, дава на клиента възможност да проникне в света на собствените си чувства и там да издържа точно толкова, колкото може да издържи в дадения момент.

Поради това, използвайки за въздействие позитивни кинофилми в качеството на терапевтичен материал, ние виждаме, че те не само оставят усещането за истинска наслада и обогатяват духовната сфера на личността, но и съдържат в себе си огромен изцелителен потенциал, който открива широки възможности за психотерапия. Освен това, филмите съдържат богат обучаващ материал, позволяващ развитие на социални и културни стандарти, а също – нравствени и морални норми. Несъмнено е и друго, това, че арт-терапията позволява на човек да се запознае с мнението на други хора, което значително разширява спектъра от представи за себе си и за света.

В контекста на богатите възможности, които предоставя кинематографията за оказване на психологична помощ, Т.И. Сытько извежда следните цели, които определят вида кинотерапия и особеностите за нейното провеждане:

1.Развитие психологична компетентност.

Задачите на този тип включват запознаване с различни социални типажи (типове темперамент, социални роли и т.н.) и научаване как да се взаимодейства с тях.

2.Развитие на интелектуални навици.  

Тук основна задача е трениране на вниманието, паметта, наблюдателността, формиране на навици за генериране на мисли, умения за слушане, за логическо мислене и пр.

3.Развитие на емоционалната сфера.

Този тип кинотерапия има за задача обучение у участниците на навици за проява на емпатия, за определяне на собствените чувства (рефлексия) и за идентифициране емоционалното състояние на другите (или героя от филма).

4.Развитие на навици за решаване на проблеми.

В този случай психологическата работа с филма позволява да се разшири количеството психологическите способи за решаване на едни или други проблеми, да се увеличи поведенческия репертоар при другите членове на групата (например, да се открият 15 способа да се обясниш в любов).

5.Намаляване на стреса.

Както е видно от наименованието, кинотерапията позволява да се намали емоционалното напрежение, а също и да се формират навици за релаксация и спонтанност на поведението.

6.Самоанализ.

Същността на това направление най-ярко отразява понятието „киноТЕРАПИЯ“, тъй като именно тук основна задача е обучението на навици за гъвкава рефлексия, самоосъзнаване и самоанализ, а също така психотерапевтична преработка на психологични проблеми.

7.Обучение за разкриване на символика.

Това е един от най-интересните видове кинотерапия, тъй като позволява формиране на умения за работа със символи, които се прилагат във филмите.  „Работата“ в този контекст означава да се „видят“ тези символи, да се разбере тяхното значение и да се разшифрова техния смисъл (значение), който носят.   Тази привлекателност към символиката на филма позволява на кинотерапията да стане не само по-задълбочена и познавателна, но и самите участници да видят вълнуващите проблеми от различна, алтернативна гледна точка, както и да се научат да забелязват символиката в ежедневието.

Както се вижда, възможностите на кинотерапията са огромни. Тяхната реализация обаче зависи не само от професионалното майсторство на психолога, но и от правилно подбрания стимулен материал –  самият филм, а тук има редица фини моменти. 

На първо място, филмът трябва да бъде позитивен.  „Позитивизмът“ на филма се определя от много характеристики: първото (интуитивно) впечатление от него е дали е източник на житейска истина (реалистичен ли е), истински ли е сюжетът и реални ли са изградените образи, носител ли е на естетически преживявания, които могат да докоснат зрителя.   Главният критерий обаче, който служи за определяне допустимостта на един филм в залата за кинотерапия е, дали той е носител на висши ценности (добро, любов, истина, търпение, красота и пр.); има ли в него хуманистични идеи (свобода, братство, равенство, справедливост, отговорност, вярност, смисъл и пр.); поставя ли пред участниците морални дилеми (нравствени въпроси, като: „Свобода или всепозволеност – къде е границата?“, или „Кое е по-добро: да слушаш своето сърце или да опазиш репутацията си?“, или „“Как да разграничим истината от лъжата?“

На второ място, филмът трябва да съответства на целите на кинотерапията, като се отчитат възрастовото ниво, образователното равнище и психологическата ситуация, в която се намират участниците. Препоръчителни при работа с учители и родители са следните филми:

„Били Елиът“ („Billy Elliot“) – Великобритания, 2000г., драматичен романс, един от най-добрите британски филми за 2000г., носител на престижни международни награди (номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“); признат в много страни за най-добър педагогически филм за последното десетилетие на XX век. Сценарият на Лий Хол разказва историята на 11-годишния Били Елиът (Джейн Бел) от провинциално миньорско градче в северна Англия. Момчето се изправя пред труден избор в суровата среда в която преминава детството му. Уроците по бокс или силното му влечение към танците. Баща му (Гари Люис) и по-големият му брат (Джейми Дрейвън) изпадат в ярост, когато узнават, че той е заменил „бокса“  с „женствен“ балет и само преподавателката му по танци –  госпожа Уилкинсън (Джули Уолтърс) е тази, която поддържа Били и неговото желание да танцува. Благодарение на нея той получава шанс да постъпи в Кралската балетна школа.

 „Саймън Бърч“ („Simon Birch“) САЩ, 1998г., семейна драма,  реж. Марк Стивън Джонсън; в ролите:  Йън Майкъл Смит, Джоузеф Мазело, Ашли Джъд, Джим Кери, Дейвид Стратеърн, Оливър Плат, Дейна Айви.

Саймън Бърч (Йън Майкъл Смит) е един  фъстък с големи амбиции. Когато момчето се ражда, лекарите казват, че няма да живее един ден, но Саймън преживява този ден, после месец, след това години.  Заради вроденото си заболяване което забавя растежа му, 12-годишният Саймън Бърч вярва, че Бог го е създал със специално предназначение.

 През лятото на 1964 г. той и неговият връстник Джо (Джоузеф Мазело) преминават през куп вълнуващи преживявания докато се опитват да разберат отговорите на много неясни въпроси от заобикалящия ги свят. Приятелството им е подложено на сериозно изпитание, когато майката на Джо загива при нещастен случай.

Независимо, че е най-малкият човек в своя град,  той е сигурен, че е роден за велики неща. Саймън е убеден: той скоро ще извърши подвиг…, но все още не знае какъв.  Междувременно тази бъдеща знаменитост започва да тероризира учителя си и местния свещеник, убеждавайки нещастните възрастни в собствената си уникалност. В същото време истинският подвиг вече чака героя си, но изобщо не там, където иска да го намери детето.

„Войната“ („The War“) –  САЩ, 1994г., антивоенна драма, реж. Джон Авнет; в ролите: Илайджа Ууд, Кевин Костнър, Мери Уинингам, Лекси Рандъл, ЛаТоя Чисхолм, Кристофър Фенел, Доналд Селърс, Леон Силс, Уил Уест, Бренан Галахър, Адам Хендерсън, Шарлот Джулиус, Дженифър Тейлър, Лукас Блек, Джъстин Лукас.

Това е нежен и въздействащ филм, който разказва историята на едно семейство и тяхното незабравимо лято през 1970-та година в Мисисипи. Поотрасналият Стю (Илайджа Ууд) иска баща му Стивън (Кевин Костнър), ветеран от Виетнам, да бъде истински герой, но баща му е измъчван от комплекс за вина, че е предал умиращ другар.  И двамата, баща и син са опустошени от войната: бащата в по-голяма степен, заради миналото; синът, поради битка от местно значение, която той трябва да води с банда подрастващи. И въпреки, че тези две причини са несравними, войната си е война – тя убива, осакатява душата, разпалва националистическа, расова, биологична ненавист в хората – и лицето й винаги е отвратително.

„Двайсет и четири очи“ („Nijыshi no hitomi“) –  1954г., реж. Кейсуки Кеносита.

 Този филм може да бъде сравнен с кинопоема, възхваляваща женския принос в педагогиката. Учителка в едно селско училище се старае с всички сили не само да бъде полезна на своите ученици, но е единствената, която дръзва да се противопостави на заслепяващия японски шовинизъм от 30-те години на миналия век. Нейната чиста душа не може да приеме постулата на тоталитарната държава, който я задължава да подготвя своите ученици за сляпо служене на националистичните идеи. За нея е далеч по-важно да пробужда у тях здравия разум, състраданието и надеждата.

Още не“ („Madadayo“) – Япония, 1993г., реж. Акира Куросава.

В своя последен филм великият японски режисьор Акира Куросава за пореден път засяга отношенията между учител и ученици, представяйки един от най-светлите образи на университетски преподавател в историята на киното. Куросава се е опитал да бъде оптимист, като сякаш иска да ни каже, че съвсем не е задължително, възрастният учител да бъде недооценяван или унижаван.

„Училищна джунгла“ („Blackboard Jungle“) САЩ, 1955г., реж. Ричард Брукс.

Филмът e дъpзъĸ и cилeн. Pичapд Дaдиъp (Гpeн Фopд) представя учителят не просто като положителен герой, но и като активен борец срещу злото във всичките му проявления, съкрушител на тинейджърската престъпност и защитник на нуждаещите се от помощ. Той иcĸa дa пocтигнe нeщo в живoтa cи и става зaщитниĸ нa „изгyбeни“ ĸayзи.  Дaдиъp e нoвият yчитeл в гимнaзиятa Hopт Maнюъл Xaй. Той е преподавател-идеалист, който с цената на много усилия и дори риск за живота си се бори и извоюва уважението на своите възпитаници в училище, в което изобилстват рacoви и ceĸcyaлни нaпpeжeния, нacилиe, бaнди, апaтия. Дaдиъp нe ce oтĸaзвa oт идeaлитe cи и плaщa цeнaтa нa cблъcъĸa cи c нeпpиcпocoбилитe ce тийнeйджъpи, вoдeни oт Bиĸ Mopoy и нeвepoятния в звeзднoтo cи изпълнeниe Cидни Πoaтиe. Филмът се запомня и благодарение на чудесната рокмузика на Бил Хейли. Той зaпoчвa c нeзaбpaвимия "Rосk Аrоund Тhе Сlосk",  ĸoeтo вcъщнocт e пъpвaтa пoявa нa poĸeндpoл в cepиoзeн филм.

На учителя с любов(„To Sir, with Love“) –  САЩ, 1967г., реж. Джеймс Клавел.

Един от най-популярните американски филми. В него е разказана завладяващо историята на чернокож учител (в ролята Сидни Поатие), който със своето благородство и принципност спечелва сърцата на буйните си и недисциплинирани ученици. Абсолютно ненатрапчиво и запомнящо са засегнати сериозни проблеми, свързани с възпитанието на младото поколение и взаимоотношенията между деца и родители, ученици и учители.

„Ще дожиивеем до понеделник“ (Доживем до понедельника) – СССР, 1968г., реж. Станислав Ростоцки.

Руското или по-точното киното на бившия Съветски съюз произвеждаше регулярно немалко филми на ученическа тематика, в които майсторски и с психологическо проникновение се представят взаимоотношенията между учители и ученици. Един от най-добрите филми в тази категория е „Ще доживеем до понеделник“. Малко са филмите, отразяващи толкова ярко и точно реалния училищен живот в онези години, при това фокусирайки се само върху 3 дни. Но колко са важни тези три дни! 

Какво ли не се случва през това време: учениците успяват да устроят бойкот на младата си учителка и да се помирят с нея, да напишат съчинение, да получат първия си важен урок в живота от свой съученик и да осъзнаят истинското значение на понятия, като дружба, любов, чест. И да проумеят най-накрая, че учителите като Иля Семьонович са изключителна рядкост и просто са незаменими. Това е една от най-добрите роли на превъзходния и незабравим Вячеслав Тихонов, за която е отличен с Държавна премия на СССР през 1970 г.

Обществото на мъртвите поети“ („Dead Poets Society“) – САЩ, 1989г., реж. Питър Уиър.

През 1990 г. е отличен с „Оскар“ за най-добър сценарий, а във Франция, където е първенец по посещаемост, получава „Сезар“ за най-добър чуждестранен филм. С подобни награди е отличен във Великобритания, Италия и Белгия.

От филмите, посветени на образованието, това определено е филмът, който заслужава най-висока оценка. Преди години той е класиран от над 2500 учители и ученици в САЩ на първо място сред десетте най-добри кинотворби на училищна тема. 

Действието му се развива през 1959 г., когато учениците от елитен клас преживяват истински катарзис под влиянието на новия си учител по литература. Със своите оригинални педагогически методи и фанатична любов към литературата, той успява да вдъхне живот на позабравените принципи, върху които е основано престижното им училище: традиция, чест, дисциплина и съвършенство.

Подтикът към свободна изява в условията на строго подчинение и контрол обаче има действието на наркотик, предозирането с който крие смъртна опасност. Така става и с тези момчета, втурнали се главоломно към новите хоризонти, разкрити от учителя им Джон Кийтинг (Робин Уилямс). За съжаление, цената, която им се налага да платят преди да усвоят неговите мъдри уроци е твърде висока.

Разцветът на г-ца Джийн Броди“ („The Prime Of Miss Jean Brodie“) – САЩ, 1969г., реж. Роналд Нийм.

Той е сред най-интересните филми, посветени на учителската професия. В нея се разказва за учителка по история в началните класове на престижно частно училище, която прилага подчертано нетрадиционни методи на преподаване. Това не се харесва на директора и училищния съвет, които само изчакват благоприятен повод за да я уволнят. Този филм се отличава не само с необикновена психологическа проникновеност, но и с нееднозначност и дискусионност. Основната заслуга за изключително интересния, противоречив, но запомнящ се образ на училищен педагог, е на великата британска актриса Маги Смит, наградена с „Оскар“ за тази роля.

Класът на историците“ („The History Boys“) – Великобритания, 2006г., реж. Никълъс Хитнър.

 Няколко от най-добрите ученици в елитна йоркширска гимназия, възнамеряват да кандидатстват в престижни университети – Оксфорд или Кембридж. Акцентът в подготовката им пада върху историята, а опитен учител по литература, педантична историчка и млад заместник се опитват да им помогнат, въпреки драстичните различия в методите им на преподаване и странностите в техните характери. Училището е ръководено от директор, който е обсебен от желанието да го направи водещо в страната. На фона на бурните преживявания на кипящите от енергия тийнейджъри е разкрита как работи образователната система във Великобритания и доколко полезна може да е за онези, които тепърва навлизат в живота.

Най-добрата професия на света“ („Le plus beau mйtier du monde“) – Франция, 1996г.,  реж. Жорж Лозие.

Филмът представя един интересен, съвременен и реалистичен портрет на учителя. Героят от филма на режисьора Жорж Лозие е учител, който въпреки сериозните си лични проблеми намира общ език с трудните си възпитаници от смесен в етническо отношение квартал на Париж. Това вероятно нямаше да бъде нещо повече от поредната симпатична комедия на младежка тема, без присъствието на превъзходен актьор като Жерар Депардийо. Неговото великолепно изпълнение допринася за издигане равнището на творбата до това на класическите филми за учители.

Добрият Уил Хънтинг" („Good Will Hunting“) – САЩ, 1997г.  реж. Гюс Ван Сант. Филмът е удостоен с две награди „Оскар“ – за най-добър актьор в поддържаща роля (Робин Уилямс) и най-добър оригинален сценарий (Мат Деймън и Бен Афлек).

Тази психологическа драма е многозначна и многопластова творба, която не на последно място показва, че ролята на учителя в нашия живот не е задължително резервирана само за хората, които преподават в училищата или в университетите. Защото най-важните си уроци трудолюбивият и невероятно талантлив Уил Хънтинг (Мат Деймън) получава не от тях, а от психоаналитика Шон Магуайър (Робин Уилямс). Именно той помага на надареното момче да се отнесе с нужната отговорност към себе си и своите способности и да надмогне задръжките и страховете, възпрепятстващи развитието му.

Полу-Нелсън“ („Half Nelson“) – САЩ, 2006г.,  реж. Райън Флек.

Учителят (Райън Гослинг, номинация за "Оскар" за най-добър актьор в главна роля)  е представен като умен, но и много нещастен, самотен човек, страдащ от наркотическата си зависимост. Сам си е противен, без да може да си обясни точно защо, а в същото време се опитва да учи децата да мислят. Много интересни са отношенията му с една от неговите ученички – чернокожата Дрей (Шарика Епс). Общуването с това момиче, изживяващо не по-малки трудности от него, му помага да не потъне напълно в депресия. Благодарение най-вече на тези два превъзходно изградени образа, филмът се нарежда сред най-добрите, разкриващи  отношенията между учители и ученици.   

Хористите“ („Les Choristes“) – Франция, 2004г.,  реж. Кристоф Баратие.

В интернат за проблемни тийнейджъри попада нов възпитател (Жерар Жюно), който се опитва да им въздейства чрез музиката, а не с жестокост и насилие.  Създаденият от него хор запълва празнотата в живота на малките хулигани. Оказва се, че някои от тях са природно надарени за музиканти, но не е лесно да бъде пробудена отговорността им към собствения талант.  В крайна сметка този филм не е само за някакви трудни деца, които един истински педагог успява да обуздае, нито пък за тежкия живот в помощните училища. А още по-малко за облагородяващата роля на музиката. Колкото и да звучи парадоксално, това е един от редките филми, посветени на темата за истинската доброта и липсата за благодарност към нея в живота.

Отчуждение“ („Detachment“) – САЩ, 2011г.,  реж. Тони Кей.

Ейдриън Броуди пресъздава образ на отчаян гимназиален учител, който  се мести от училище в училище, замествайки свои колеги. Един ден пристига на поредното си назначение. Следващите три седмици преобръщат не само живота му, но също и този на неговите възпитаници.

 "Отчуждение” на Тони Кей е откровено, унищожително обвинение срещу обществената училищна система – филмът осъжда учители, родители, ученици и изобщо човечеството. Действието се развива в едва кретащо училище, където учениците и учителите са пред разпад. В центъра е героят на Ейдриън Броуди – талантлив учител по заместване, който се бори да запази своята необвързаност и отчуждение, за да се закрепи на ръба..." (Рони Шайб). 

„Камшичен удар“  („Whiplash“) – САШ,  2014г.,  реж. Деймиън Чазел.

Още един невероятен филм за отношенията между учител и ученик, който обаче поставя и дискусионния въпрос за същината на перфекционизма. Както е известно, този термин придобива негативна окраска тогава, когато преследването на съвършенството се превърне в натрапчива идея, тотална обсебеност и пълна зависимост.

 Андрю Нийман (Майлс Телър) е приет за студент в най-доброто музикално училище на Ню Йорк. Неговата мечта е не просто да си пробие път като музикант, но и да остави следа в историята като своя кумир – легендарният джазбандист Бъди Рич (Buddy Rich). Той е твърдо решен да не повтори съдбата на баща си, който е неуспял писател, превърнал се в обикновен гимназиален учител. По тази причина героят е готов да преследва целта си с неистово упорство, репетирайки по цели нощи. Изтощителното му самоусъвършенстване обаче придобива маниакални мащаби в хода на борбата за себедоказване пред диригента на оркестъра на консерваторията Терънс Флетчър (Дж. К. Симънс). Този прочут със строгостта си музикален преподавател не се спира пред нищо в името на перфекционизма. Подлага на чудовищни изпитания своите възпитаници, надъхвайки ги с историята за великия саксофонист Чарли Паркър, който се отказал от всичко в името на джаза.

 Творбата се докосва до мрачната страна на маниакалното преследване на съвършенството, но финалът му прозвучава по-скоро като апотеоз на творческото пробуждане на героя под влияние на предизвикателството на неговия учител, който противно на разпространената вяра в поощрението с думи, не е убеден, че с повтарянето на фрази като "Good job!" би могъл да разпали тлеещите искри на гениалността у своите ученици. 

„Камшичен удар“ печели заслужено три награди "Оскар", едната от които е за феноменалното превъплъщение на Дж. К. Симънс в ролята на маниакалния преподавател и диригент Терънс Флетчър. 

В класната стая“ („Entre les murs“) – Франция, 2008г.,  реж. Лоран Канте.

Сред най-значимите съвременни филми за проблемите на съвременното училище е именно тази френска продукция, отличена със „Златна палма“ на фестивала в Кан през 2008 г. Tова е творба, която би трябвало да гледат всички, които възнамеряват да се посветят на трудната учителска професия. Нейното изключителното въздействие се дължи на ефекта на достоверност, постигнат благодарение на режисьорското майсторство на Лоран Канте и на изпълнението на Франсоа Бегодо, по чиято автобиографична книга е написан сценарият. 

„Между стените“ е сред редките шедьоври на киното в днешно време, успяващ да покаже взаимоотношенията между учител и ученици едновременно задълбочено и завладяващо, без нито за миг да напуска пределите на училищната сграда. В него с пределна откровеност са поставени въпросите за съмнителната полза от образованието в държавните училища и учителското безсилие пред неясното бъдеще на учениците, които ги завършват. „Не разбирам какво правим“, произнася смутено чернокожа ученичка във финалната сцена, а нейният учител я пита: „В училище ли?“. „Навсякъде“,  проронва тя.

Други препоръчителни филми, посветени на темата:

-„Географът си пропи глобуса“ – Русия, 2013г., реж. Александър Веледински.

-„Опасен ум“ – САЩ, 1995г., реж. Джон Н. Смит.

 

Нека да разгледаме особеностите на кинотренинг за развитие на емпатия.

Емпатията играе голяма роля както в междуличностното общуване, така и в социалната адаптация. Тя помага на човек да разбере другия и по най-добрия начин да изгради своите отношения с обкръжаващите го хора, а тази способност е особено актуална за педагозите.

Основа на други видове кинотренинги е интелектуалният анализ на ситуациите (анализ на различни версии за видяното; анализ на разбиранията за действия на героите; разкриване на тяхната мотивация и пр.), при които вниманието е насочено към емоционалното състояние – както на участниците, така и на героите от филма.

Действието може да се организира по следния начин:

1.Първа стъпка: След като гледат филма, участниците в кръга изразяват чувствата, които филмът е актуализирал и посочват най-запомнящите се епизоди, описващи техните емоционални реакции. По този начин групата се насочва на първо място да работи с чувствата, а акцентът се поставен върху емоционалния начин на възприемане.

2.Втова стъпка: Тъй като по време на гледането на филма всеки член на групата обикновено психологически се свързва с някой от героите (с този, който е най-близо до поведенческите и емоционалните му реакции), следващата стъпка е да се посочат ситуациите във филма, в който той (член на групата) най-силно съпреживява и е съпричастен към героя, усещал е, че се намира на неговото място, слял се е с персонажа. Тук се поставя за задача да се обсъдят ситуациите от гледна точка на тяхната емоционална значимост – какво ги причинява, защо съпреживяването е било най-пълно в тези случаи.

3.Трета стъпка: Тя е резултативна от първите две, които я подготвят. Задачата на този етап е да събуди способността за емпатийно съединяване между напълно различни хора, които могат да бъдат емоционално и поведенчески напълно отдалечени участници в тренинга.  За да се постигне това, водещият поставя задача да се избере един психологически „чужд“ персонаж, в който всеки да потърси и открие нещо което му е емоционално близко (да си припомни ситуациите от филма, които са близки до негови преживявания) и след това да се опита да преживее тези ситуации, поставяйки се на мястото на героя във филма.  Проверката за успеха на това психологическо съединяване се осъществява по две направления: първо, от страна на водещия и второ,  от страна на участниците, на които този герой е най-психически близък (трябва да се отбележи, че тази задача не винаги веднага се решава успешно,  дори от най-емпатийно развитите членове на групата). 

Технология за водене на кинотерапия –  това е технология за водене на групова беседа. Преди да бъде внесен филма за обсъждане в групата, психологът трябва да го гледа няколко пъти, за да може свободно да се ориентира в последователността на сюжета, в основните символи и дори по отношение отделни фрази. Много е важно психологът да борави така с филма, че да е в състояние да го възстанови във всеки един момент. По време на груповата беседа се обсъждат впечатленията от прожектирания филм (мисли, чувства, постъпки), анализират се героите и техните действия, а това което се е оказало символика или метафора, се обозначава като най-запомнящ се епизод.

Това ще помогне на водещия да отдели за всеки участник проблемните въпроси и ще го улесни при подбора на филми за следващите сесии. Освен това, при изпълнение на тази задача участниците откриват значителни различия помежду си по отношение на възприемането на филма, при поставянето на акценти  и самото осъзнаване на филмовия материал. Постепенно се изяснява, че първоначално всички (почти всички) участници са били на мнение, че всеки по отделно и всички заедно са възприемали по един и същ начин видяното на екрана, но  в процеса на дискусията тази увереност постепенно намалява и на повърхността изплуват различни мнения, оценки, акценти и пр. Особено важни при обсъждането са акцентите на филма, поставени върху нравствени проблеми, например, темите за „смъртта“, „загубата“, „любовта към майката“, „любовта към Родината“, „престъплението“ и др.

Не трябва да се забравя, че груповата дискусия при гледане на филм може да съдържа една опасност, а именно да се навлезе в сферата на изкуствоведечески теми. Това е един от капаните на кинотерапията: вместо да се обърнат към собствените си чувства и преживявания, участниците могат да започнат да обсъждат играта на актьорите или режисьорските грешки. В този случай е много важно да напомнят целите на кинотерапията и водещият да връща групата към тях.

Като инструмент за постигане на по-пълен самоанализ може да се използва не само беседата, а също и рисуването (чувства, герои от филма, нравствени дилеми), както и елементи на психодрамата, където участниците в групата, стават герои на филма и играят най-значимите или неразбираеми ситуации.

В края на обсъждането е препоръчително да се направи обобщаване. Водещият може да предложи разговор за това, какъв е главния урок, който е научен от този филм, както от всеки участник, така и всички заедно.  Например, Форест Гъмп в края на едноименния филм пита: „Има ли съдба или всички ние летим през живота като перо във вятъра?“ Как бихте отговорили на този въпрос?

 

Превод от руски, Кунчев.

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3814721
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1307
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031