435# Карта за наблюдение на ученици от „група риск“ (карта на Стот)

                           (за учители, възпитатели и други педагогически специалисти)

 

Описание: Методиката се използва за диагностика на ученици с девиантно поведение или със затруднения в адаптацията в традиционно „трудния“ пети клас (първи или десети) към новите условия на обучение; за анализ характера на дезадаптацията и определяне степента на неприспособимост на ученика. Методиката позволява да се получи картина на емоционалното състояние на ученика и на пречките за адекватното му приспособяване към училищните изисквания. Методиката се явява основен инструмент за разкриване на ученици от „група риск“.

Широкото прилагане на методиката в практиката на училищните психолози показва, че тя е чувствителна и позволява да бъде събрана достатъчно пълна информация за учащите се.  Получените с помощта на картата данни се явяват достатъчни за изводи относно проблеми на учениците, които могат да попречат за успешното справяне с трудностите, възникващи при прехода от IV към V клас. Най-често методиката се прилага  в началото или втората половина на октомври, а за първокласниците през декември месец.

Картата представлява едновременно и бланка за попълване. В нея класният ръководител отбелязва наличието на една или друга особеност в поведението на ученика, които са указани в съдържанието на скалите.

Картата включва общо 196 образци на поведение за оценяване степента и характера на дезадаптация на ученика, групирани в 16 комплексни симптоми – или симптомокомплекси (СК). СК представляват списъци, които са номерирани от I-XVI. Във всеки СК образците поведение имат своя номерация. При попълване на картата за наблюдение всеки от указаните в нея образци при наличие се отбелязва със знак „+“ , а при отсъствие със знак  „-„.

Към дезадаптираните се отнасят две категории ученици:

а) такива, които изпитват трудности и създават множество трудности за обкръжаващите (технически персонал, педагози, съученици), популярни като „трудни“;

б) такива, които изпитват трудности, но не създават трудности на обкръжаващите;

Процедура за обработка: Процедурата включва изчисляване на събраните балове по всяка от скалите и общо сборуване на всички скали, което показва степента на адаптация на всеки ученик. Колкото е по-висок сбор по една или друга скала има ученика, толкова по-ниски са възможностите му за адаптация в новите условия.

При количествената обработка се правят две изчисления:

а) Сумират се баловете по всяка скала (суров бал).

б)Изчислява се степента на изразеност на симптомокомплекса по всяка скала (всеки сбор от постигнатите по скалата сурови балове се разделя на максимално възможната сума по същата скала и се умножава по 100.%.)

Скалата позволява да се установят трудностите на ученика и да се определят насоките за по-нататъшна работа с него. С помощта на картата училищният психолог получава възможност да помогне на учителя при установяване проблемите на класа като цяло и в частност на всеки един ученик.

Може да се каже, че колкото повече симптоми от картата бъдат маркирани, толкова по-голяма е вероятността от училищна дезадаптация. Отделни поведенчески реакции обаче, имат различна информационна тежест за общия синдром. Някои имат много по-сериозна роля за дезадаптацията, отколкото множество с по-малка  (незначителна) тежест. Именно тази особеност занимава анализа, който следва да се извърши не от учителя, а от училищния психолог, който от своя страна единствен е в състояние да направи професионална оценка и да събере допълнителна информация по отделни хипотези. 

По тази причина при превода на първичните емпирични показатели (суров бал – „+“ и „-„), за едни образци поведение се начислява 1 бал, а за други 2 бала.  За тази цел се използва таблица за превеждане на суровите балове.

При работа с картата следва да се съблюдава етика на изследването. Преди всички психологът, оказващ помощ на класния ръководител е длъжен да получи увереност, че педагогът иска действително да помогне на учениците, изпитващи проблеми при адаптацията си и още, че няма да обсъжда резултатите с външни лица, други ученици или с техните родители. Освен това е необходимо пълно взаимно разбиране между педагога и психолога, за постигане на последващите цели.

Понякога в процеса на анализ на картата може да бъде наблюдавана ситуация, при която по-голямата част от учениците от класа събират максимален бал по някои от скалите.  Такъв клас изисква повишено внимание от страна на администрацията на училището, тъй като е необходимо да се установят причините, довели до тази дезадаптация в такъв размер. Например, ако класът събира максимален бал по скала „Тревожност по отношение на възрастните“, може да се предположи, че учителите, които работят с този клас използват преимуществено директивен стил в общуването с учениците или са извънредно строги по отношение на децата. В този смисъл картата позволява да се открият дефицити в компетенциите или грешки в моделите на общуване, преподаване, ръководене на класа. 

I  - НД - недоверие към новостите; хора, вещи, ситуации;  

II  - Д - депресия;

III  - У - самоизолация (бягство в себе си);

IV  - ТВ - тревожност по отношение на възрастните;

V - ВВ - враждебност по отношение на възрастните;

VI - ТД - тревожност по отношение на децата;

VII - А - недостатъци в социалната нормативност;

VIII - ВД - враждебност по отношение на други деца;

IX - Н - нетърпеливост, безпокойство;

X - ЕН - емоционално напрежение;

XI - НС - невротични симптоми;

XII - С - неблагоприятни условия на средата;

XIII - УР - умствена изостаналост;

XIV - СР - сексуално развитие;

XV - Б - болест и органични нарушения;

XVI - Ф - физически дефекти.

 

Ред за работа:Картата се попълва от учители, възпитатели или възрастни, които познават добре детето. В регистрационната бланка се маркират онези цифри, които съответстват на формата на поведението (синдрома) и са най-характерни за даденото лице.

Централната вертикална линия отделя по-тежките нарушения (вдясно) от по-малко тежките (вляво). При сборуване на симптомите, намиращи се в лявата част всеки сегмент се оценява с 1 бал, а в дясната – с 2 бала.  Сборът от сумите по баловете на всеки синдром дават „коефициента на дезадаптираност“. Освен количествен се извършва и качествен анализ.

По-голямото количество маркирани сегменти (в сравнение с другите деца) позволява да се направи извод за сериозни нарушения в развитието и поведението на детето, а също така да се отделят синдроми, които в най-голяма степен определят нарушението и чийто преодоляване трябва да заемат централно място при работата с детето. 

 I.НД – недоверие към новости: хора, вещи, ситуации.

Индикатор за това, че всеки успех на детето се постига с огромно усилия. От 1 до 11 – малко изразени симптоми; от 12 до 16 – симптоми на явно нарушение.  

 II.Д – депресия.

В по-лека форма (симптоми 1-6) по време на наблюдението се наблюдава спад на активността и смяна на настроението. Наличието на симптоми 7 и 8 свидетелстват за склонност към раздразнение и физиологично изтощение. Симптомите 9-20 отразяват по-остра форма на депресия.. Пунктовете на синдром „Д“ обикновено способстват за усилване на синдромите „ВВ“ и „ТВ“, в  крайните форми на депресия. По всяка вероятност, те действително репрезентират елементи на депресивно изтощение.  Скалата взаимодейства чувствително със ПДО на Личко (астения – слабост, раздразнителност, умореност) за акцентуации на характера при подрастващи. Става дума не за клинични, дори не за субклинични форми на слабост, а за прояви на апатия, понижено настроение, неврофизическа изтощеност.   В най-лека форма спада на енергичността се редува с извънредна енергичност и активност. СК показва дефицит на енергийни ресурси на организма на детето, а следователно на невъзможност за проява на активност. 

III.У – самоизолация (бягство в себе си).

Избягване на контакти и самоизолиране – негативни нагласи към всякакви контакти с хора, дори отхвърляне на проявявано към него чувство на любов.  Явява се защитна нагласа по отношение на контактите с други хора и отхвърляне на проявите на любов към него.

IV.ТВ – тревожност по отношение на възрастните.

Безпокойство и неувереност дали е обичан, харесван, дали възрастните се интересуват от детето. Изразява тревожна надежда в стремежа и опитите на детето към установяване и съхраняване на добри отношения с възрастните. Симптомите 1-6 – детето се старае да се убеди „прието“ ли е и обичано ли е от възрастните;  Симптомите 7-10 – стреми се да привлече вниманието и да добие любовта на възрастните. Симптомите 11-16 – показват засилено безпокойство дали е „прието“ от възрастните.

V.ВВ – враждебност по отношение на възрастните.

Манифестира различни форми на отхвърляне на възрастните: от избягване на учителите, през подозрителност до неконтролируеми навици на враждебност. Симптомите 1-4 – детето проявява различни форми на отхвърляне на възрастните, които могат да бъдат начало на враждебност или депресия. Симптомите 5-9 – показват определена враждебност към възрастните, но все още се старае да поддържа добри отношения.  Симптомите 10-17 – показват открита враждебност, проявяваща се в асоциално поведение. Симптомите 18-24 – пълна, неуправляема, първична враждебност.

VI.ТД – тревожност по отношение на децата.

Безпокойство, неувереност и тревожност на детето за приемане от други деца – обичат ли го, харесват ли го, представлява ли интерес за тях. Временно тя приема форми на открита враждебност. Всички симптоми са еднакво важни.

VII.А – дефицит на социална нормативност (асоциалност).

Този термин не трябва да се приема буквално като асоциално поведение, макар че при силна изразеност (82% и повече) може да се твърди за такава.  Слаба изразеност (около 14% и по-малко) може да се наблюдава в случаи, при които нравствените нагласи на ученика са по-високи от предявяваните към него училищни изисквания (това съотношение разбира се не е задължително, но се среща). Неувереност в одобрението на възрастните, проявяваща се в различни форми на негативизъм. Симптомите 1-5 – показват отсъствие на старание да се хареса на възрастните. Безразличие и отсъствие на заинтересованост да поддържа добри отношения с тях.  Симптомите 5-9 – при по-големите деца могат да показват определена степен на независимост.. Симптомите 10-18 – свидетелстват за липса на морални скрупули. 16 – счита възрастните за недружелюбни, противоречи им, като вярва че се месят и ограничават неговите права.

VIII.ВД – враждебност към деца. (от ревниво съперничество, през конфликтност до открита враждебност).

Слабата изразеност на СК „Враждебност към възрастните“ и  „Враждебност към децата“ може да говори за опит  за установяване или съхранение на добри отношения, но не с нормални, а с погрешни способи. Това може да бъде сигнал за началото на преход „от любов към ненавист“, когато добрите прояви се редуват с лоши.

IX.Н –  нетърпеливост, безпокойство.

Безпокойство, нетърпеливост, неспособност за работа, изискваща концентрация на внимание, размишление и постоянство. Склонност към полагане на кратковременни и повърхностни усилия. Избягване на продължителни усилия.

X.ЕН –  емоционално напрежение.

Признак за изоставащо емоционално развитие, водещо в условията на училището е емоционалната напрегнатост и ниско ниво на стресоустойчивост. Проявява се в инфантилност на речта, тревожност, склонност към плач. Симптомите 1-5 свидетелстват за емоционална незрялост. 6-7 - за сериозни страхове. 8-10 – за отклонения.

XI.НС -–  невротични симптоми.

Включва преимуществено признаци на невроза: невро-обсесивни състояния – често мигане с клепачите; смучене на пръсти, гризане на нокти; отчасти страхова невроза: говори неподредено, забързано или упорито мълчи. Остротата им може да зависи от възрастта на детето или да бъдат последици от други нарушения.

Забележка:СК, които са свързани с конституционалния тип нервна система – О, Н, ЕН, НС, а също отчасти и НД и У – имат важно значение за разбиране личността на ученика.

XII.С — среда.

Съдържа няколко външни признака, които са сигнали за това, че детето расте в неблагополучна среда – фактори и условия, които засягат семейния кръг.

XIII.УР — умствено развитие.

 Показва нивото на изоставане в учебната дейност и свидетелства за общото умствено развитие на детето на фона на възрастовата му група.

XIV.СР — сексуално развитие.

Фиксира и представя обща оценка за темпа и насочеността на половото развитие.

XV.Б — болест и органични нарушения.

Съдържа външни признаци, по които може да се съди за заболяване на детето, без да позволява поставяне на диагноза.

XVI.Ф — физически дефекти.

Констатира абнормности или нарушения в телосложението, зрение, слух.

Инструкция за класния ръководител: Отбележете със знак „Х“ устойчивите (регулярни или постоянно наблюдавани) форми на поведение на детето.

Ориентировъчни критерии (по данни на В.А.Мурзенко).

Коефициента на дезадаптация съставлява основната част на скалата от 8 до 25 бала. Повече от 25 бала свидетелства за значителни и сериозни нарушения на механизма за личностна адаптация. Тези деца се намират на границата на клиничните нарушения и се нуждаят от специална помощ, в т.ч. намеса на психоневролог.

 I.НД - недоверие към нови хора, вещи и ситуации
(16 модели на поведение)
1.Разговаря с учителя само тогава, когато се намира с него насаме. 
2.Плаче, когато му направят забележка.
3.Никога не предлага на някой сам някаква помощ, но веднага се включва, ако бъде помолен за такава.
4.Играе ролите на „подчинен“ (например, съгласява и приема безинтересни роли – да бъде резерва при игра на футбол, а по време на почивката взима топката и играе сам, а другите го гледат). 
5.По-скоро тревожен, отколкото непослушен.
6.Лъже от страх.
7.Харесва му другите да проявяват към него симпатия, но не моли за нея.
8.Никога не носи на учителя цветя, подаръци,  защото другите правят това достатъчно често.
9.Никога не носи и не показва на учителя намерени неща (вещи), не информира за прояви на съучениците и пр., тъй като другите го правят достатъчно често. 
10.Има обикновено само един добър приятел и обикновено игнорира останалите деца в класа.
11.Поздравява учителя си само тогава, когато му се обърне внимание. Иска да бъде първо забелязан.
12.Не търси учителя и не започва разговор с него по собствена инициатива.
13.Твърде срамежлив е за да поиска нещо от другите (например помощ).
14.Бързо се изнервя, плаче, почервенява, ако му зададат въпрос.
15.Бързо и лесно се отказва от активно участие в игра.
16.Говори неразбрано, мърмори,  особено когато го поздравяват или се запознават с него.

II. Д – депресия
(20  модели на поведение)
1.По време на час понякога е старателен, друг път не го е грижа.  2.В зависимост от самочувствието или моли за помощ за изпълнение на учебните задачи, или дори обратно.
3.Държи се крайно различно неадекватно. В учебната работа  старателността му се променя без основание.
4.В игрите понякога е активен, понякога напълно апатичен. 5.През свободното си време понякога проявява пълна загуба на интерес дори към неща, които обикновено харесва и от които се интересува.
6.Когато изпълнява манипулации с ръце, понякога е много старателен, понякога – не.
7.Нетърпелив - внезапно губи интерес към дейността по време на нейното изпълнение.
8.Лесно и изведнъж се ядосва, внезапно изпада в ярост.
9.Може да работи самостоятелно, но бързо се уморява и губи интерес.
10.Не му достигат физически сили когато е необходимо да извършва такава дейност.
11.Вял, безинициативен в класа.
12.Апатичен, пасивен, невнимателен.
13.Често се наблюдава внезапен и рязък спад на енергия.
14.Движенията му са забавени, тромави.
15.Твърде апатичен, разтроен, към никого не се обръща за помощ, не споделя.
16.Изглежда равнодушен, с празен, неразбиращ поглед.
17.Винаги е ленив и апатичен в игрите.
18.Често мечтае, отвлечен от реалността.
19.Говори неразбрано, мърмори, фъфли.
20.Предизвиква жалостта на другите (угнетен, нещастен), рядко се смее. 

III.У – самоизолация (бягство в себе си)
(13 модели на поведение)
1.Абсолютно никога и с никого не се поздравява.
2.Не реагира на приветствия.
3.Не проявява дружелюбност към другите и не отговаря на дружелюбието им.
4.Избягва разговори (затворен себе си). 
5.Мечтае и се занимава с други неща, които са различни от учебните (живее в друг свят).
6.Не проявява интерес към дейности, свързани с манипулация (ръчна работа).
7.Не проявява интерес към колективни игри.
8.Избягва другите хора.
9.Стои далеч от възрастните (страни) дори тогава, когато видимо се нуждае от тях. 
10.Съвършено изолиран от другите деца (не е възможно с него да се сближи някое дете)
11.Създава впечатление, че не забелязва другите. 
12.Обезпокоен, срамежлив при водене на разговори, често променя темата или отклонява предложението за диалог.
13.Държи се като уплашено „животно“. 

IV.ТВ – тревожност по отношение на възрастните.
(16 модели на поведение)
1.С желание изпълнява своите задължения.
2.Проявява извънредно желание да поздравява учителите.
3.Твърде разговорлив (бърборенето му дори е досадно).
4.С удоволствие поднася цветя и други подаръци на учителите.
5.Много често носи, показва и занимава учителите с намерени вещи, показва им рисунки, разказва за други случаи в класа и извън класа.
6.Извънредно дружелюбен и учтив към учителите.
7.Извънредно много разказва на учителите си за своето семейство.  
8.Старае се да се хареса на учителите, дори се „подмазва“.
9.Винаги намира повод да привлече вниманието и да занимава учителя със себе си.
10.Постоянно се нуждае от контрол и помощта на учителите.
11.Стреми се да получи симпатиите на своите учители, като ги посещава с различни дребни молби или оплаквания на свои съученици.
12.Опитва се да „монополизира“ учителя (занимава го изключително със себе си).  
13.Разказва фантастични, измислени истории.
14.Опитва се да заинтересова възрастните, но не полага никакво старание за това.
15.Извънредно загрижен в опитите си да заинтересова възрастните и да получи техните симпатии.
16.Напълно и внезапно се „оттегля“ от учителя, ако усилията му не се увенчаят с успех.

V. ВВ – враждебност по отношение на възрастните
(24 модели на поведение)
1.Непостоянен в настроението. 
2.Изключително нетърпелив, освен в случаите, при които се намира в „добро“ настроение.
3.Проявява упорство и настойчивост при манипулации (работа с ръце).
4.Често се намира в лошо настроение.
5.При подходящо настроение може да предложи своята помощ и услуги на другите.
6.Когато моли за нещо учителите си може понякога да бъде сърдечен, а друг път равнодушен.
7.Понякога се стреми, а друг път не поздравява учителите си.
8.В отговор на поздравление може да изрази подозрителност или злоба.
9.Понякога е дружелюбен, а понякога  в лошо настроение.
10.Много нестабилно поведение. Понякога създава впечатление сякаш умишлено се държи лошо и изпълнява лошо дейностите си.
11.Не опазва или унищожава обществена или лична собственост (вкъщи, обществен транспорт, училище).
12.Използва вулгарен език, разказва цинични истории, драска и рисува аналогично съдържание.
13.Неприятен, особено когато се защитава от обвинения.
14.Мърмори под носа си, ако е недоволен от нещо.
15.Отнася се негативно към забележки.
16.От време на време лъже без повод и без затруднение.
17.Един-два пъти е заловен или уличен в кражба на пари, лакомства, ценни предмети.
18.Винаги за нещо претендира и счита, че е наказан несправедливо.
19."Див" поглед. Гледа изпод вежди.
20.Много непослушен, не спазва правилата, недисциплиниран.
21.Агресивен (крещи, заплашва, употребява сила).
22.С желание се сприятелява и дружи с т. нар. „подозрителни типове“.
23.Често краде от другите пари, ценни предмети, лакомства. 24.Държи се непристойно. 

VI.ТД – тревожност по отношение на другите деца.
(15 модели на поведение)
1.Играе ролята на „герой“, особено когато му се направи забележка.
2.Не може да се удържа (самоконтролира) без да играе роли пред другите деца (демонстративен).
3.С удоволствие се прави на глупак.
4.Извънредно смел (перчи се и поема необмислени рискове).
5.Полага усилия винаги да се намира в съгласие с болшинството (масата), като се опитва да ги манипулира и управлява. 
6.Обича да бъде център на внимание.
7.Играе изключително (или почти изключително) с деца по-големи от него.
8.Стреми се да играе важни роли и заема отговорни постове в група, но се страхува, че няма да се справи.
9.Хвали се (перчи се) пред другите деца.
10.Държи се като шут (незряло поведение, търсещо внимание).
11.Държи се шумно в класната стая, когато учителя отсъства.
12.Облича се предизвикателно (панталони, прическа - при момчетата; екстравагантно облекло и козметика – при момичетата).
13.С удоволствие разрушава обществено имущество. 14.Организира и извършва глупави лудории в група от връстници. 15.Подражава и участва на хулиганските постъпки на обкръжението си.  

VII.А – дефицит на социална нормативност (асоциалност).
(16 модели на поведение)
1.Не е заинтересован от учебната дейност.
2.В училище работи само тогава, когато над него „стоят“ или когато го заставят да работи.
3.Вън от училището работи само тогава, когато го контролират или заставят да работи.
4.Не е срамежлив, а проявява безразличие при отговори на въпросите на учителя.
5.Не е срамежлив, но никога не моли за помощ.
6.Никога доброволно не се ангажира с каквато и да е работа. 7.Не се интересува от одобрението или неодобрението на възрастните.
8.Контактите с учителите свежда до минимум, но с останалите възрастни общува нормално.
9.Избягва учителите, но разговаря с другите хора.
10.Пише домашните си работи.
11.Взема чужди книги, учебници без разрешение.
12.Егоистичен, обича интригите, лицемери, издава другите деца.
13.В игрите с другите деца проявява хитрост и непочтеност.
14.„Нечестен играч“ (играе винаги за лична изгода; лъже в игрите).
15.Не може да удържа дълго погледа си и гледа в очите на другите.
16.Потаен и недоверчив.

VIII. ВД – враждебност по отношение на другите деца. 
(10 модели на поведение)
1.Пречи на другите деца в игрите, надсмива им се, подиграва ги, обича да ги обърква, пречи и затруднява.
2.Периодично става много недоброжелателен към деца, които не принадлежат към групата му (тесния му кръг).
3.Дразни другите деца, подиграва се, закача се.
4.Обижда другите деца, кара се с тях.
5.Опитва се вербално да създаде определени трудности във взаимоотношенията между другите деца.
6.Поврежда или унищожава вещи на другите деца.
7.Обикновено с повечето деца се намира в лоши отношения (преобладаващо не го харесват).
8.Сближава се и дружи най-често с по-слаби деца.
9.Другите деца не го обичат, не могат да го търпят, избягват го. 10.При физически сблъсък използва прийоми, несъответстващи на възрастта  (дращи, хапе и пр.).

IX.Н – нетърпеливост, безпокойство.
(11 модели на поведение)
1.Много нерешителен.
2.Отказва контактите с други деца, като това прави неприятен за тях начин.
3.Лесно се примирява с неуспех при манипулации (дейност, извършвана с ръце).
4.В игрите е неспособен да владее себе си – сприхав, изнервен, разсеян.
5.Разпилян, неорганизиран, повърхностен – често забравя или губи принадлежностите си в училище.
6.Нервен, повърхностен и безотговорен в ръчния труд.
7.Липсва му старание в училище.
8.Твърде обезпокоен за да работи самостоятелно.
9.По време на час не може да се съсредоточи и дълго време да бъде концентриран.
10.Не знае какво да прави със себе си – не е в състояние да се заеме и извършва каквато и да е било дейност относително дълго време. 
11.Твърде обезпокоен за да запомни определени указания или бележки на възрастните.

X.ЕН - емоционално напрежение.
(12 модели на поведение)
1.Играе с играчки и участва в игри за по-малки от него.
2.Обича игрите, но бързо губи интерес към тях.
3.Речта му е инфантилна, характерна за по-ранна възраст. 4.Твърде незрял, за да разбере, да следва указания и да му се има доверие.
5.Играе изключително (преимуществено) с по-малки деца. 6.Неуверен, плашлив и тревожен при вземане на решение за каквото и да било.
7.Другите деца му се подиграват (жертвен агнец, аутсайдер). 8.Често го подозират, че е избягал от час, че не е присъствал на събиране, че не е участвал в мероприятие, макар другите да правят това много по-често.
9.Често закъснява
10.Бяга от отделни часове.
11.Неорганизиран, хаотичен, разпилян.
12.Държи се в класа (групата) като отхвърлен, изоставен, страни от другите (външен човек).   

XI.НС - невротични симптоми.
(7 модели на поведение)
1.Заеква, изпитва трудности при произнасяне на звуци/думи.
2.Речта е накъсана, неподредена.
3.Често мига – наподобява тик.
4.Безцелни движения на ръцете, шията или с цяло  тялото – наподобяващи тик.
5.Гризе ноктите си. 
6.Специфична походка – клати се в ляво-дясно.
7.Смуче някой от пръстите си (най-често палец) – над 10 годишна възраст. 
 
XII.С – неблагоприятни условия на средата.
(7      модели на поведение)
1.Често отсъства от часове.
2.Не посещава училище по няколко поредни дни.
3.Родителите съзнателно лъжат и оправдават отсъствието на детето.
4.Налага се да остава вкъщи, защото е необходим в помощ на родителите.
5.Разхвърлян и нехигиеничен, немарлив към хигиената.
6.На външен вид изглежда така, сякаш е недохранен.
7.Външния му вид е значително непривлекателен.

ХIII.УР – умствено развитие.
(7 симптома)
1.Значително изостава в усвояване на учебния материал.
2.Носител на званието „необучаем“.
3.Въобще не може да се научи да чете.
4.Значителни дефицити в математическите му знания и умения.
5.Липсват му каквито и да било математически знания.
6.Другите деца се държат с него като с „глупак“.
7.Децата го наричат „глупав“. 

XIV.СР - сексуално развитие.
(3 модели на поведение)
1.Твърде ранно развитие, чувствителност към противоположния пол.
2.Задръжки в половото развитие.
3.Проявява извратени наклонности.

XV.Б - болести и органични нарушения.
(14 симптома)
1.Неправилно дишане..
2.Чести простуди.
3.Често кръвотечение от носа.
4.Дишане през устата.
5.Склонност към ушни заболявания.
6.Склонност към кожни заболявания.
7.Чести оплаквания за болки в стомаха и гадене.
8.Често главоболие.
9.Склонност към извънредна бледност или изчервяване.
10.Болезнено зачервени клепачи.
11.Много студени ръце.
12.Кривогледство.
13.Лоша координация на движенията.
14.Неестествени пози на тялото. 

XVI.Ф - физически увреждания (дефекти)
(5 симптома)
1.Лошо зрение
2.Слаб слух.
3.Твърде нисък.
4.Извънредна пълнота (наднормено тегло).
5.Други ненормативни особености в телосложението.

Количествените показатели по всеки СК имат значение, но то е ориентировъчно. По тази причина на интерпретацията се обръща специално внимание.

С помощта на цифрова скала (от 0 до 100%) всеки СК е разделен на 5 интервала. Интервалът от 0 до 20%  показва слаба изразеност на качеството или фактически, ние имаме работа с качество, различно от присъщите, дадени в СК.   Така например, много слабо изразен СК V.ВB, може да свидетелства за опити на детето да установи добри отношения с възрастните, но тези опити са съпроводени с неприятни за възрастните действия.

Интервалът от 80 до 100% по аналогичен начин показва, че тук качествата на СК са преобразувани и ние имаме работа с други качества. За правилната интерпретация на крайния интервал е особено важно да се установят допълнителни сведения.

Интервалите от 20 до 40 %, от 40 до 60 %, от 60 до 80 % манифестират съответно видима изразеност, силна изразеност, много силна изразеност на качествата.

В бланката с букви са представени симптомокомплексите, а с цифри образците модели на поведение. Моделите, намиращи се вдясно от удебелената вертикална линия и маркирани с по-тъмен шрифт, свидетелстват за по-тежки нарушения и неприспособимост на детето.        

Забележка: Местата на скалите „Н“ и „ВД“ и „СР и УР“ са разместени в бланката, в сравнение текстовия материал.

 

Превод от руски, Кунчев.

 

Източници:

1.Ку Тху Хыонг. Диспозиционные механизмы регуляции как фак­тор успешности педагогической деятельности: Автореф. канд. дисс. Л., 1991.

2.Мурзенко В. А. Психологический анализ личностно-поведенческой структуры так называемых «трудных» детей в условиях мас­совой школы (в связи с задачами психокоррекционной работы): Ав­тореф. канд. дисс. Л., 1979.

3.Рабочая книга школьного психолога / Под ред. И. В. Дуброви­ной. М., 1991.

4.Реан А. А. Психология педагогической деятельности. Ижевск, 1994.

5.Регуш Л. А. Наблюдение в практической психологии. СПб., 1996.

6.https://murzim.ru/psihologija/psihologija-izuchenija-lichnosti/10539-karta-nablyudeniya-stotta.html