1291# Методика за изследване аналитичността на мисленето.

                                              (вариант на VI субтест на Р.Амтхауер)

Цел: Определяне нивото на развитие на аналитичността на индуктивното мислене в условията на ограничено време.

Материали и оборудване: Бланка с 15 реда числа, подредени при определена закономерност (вариант на VI субтест на Р.Амтхауер), средство за писане и секундомер.

Процедура.

Изследването може да се проведе както индивидуално, така и групово, при условие, че всяко изследвано лице получи индивидуална бланка с напечатаните числови редици и се осигури пълна самостоятелност за работа.

До началото на изследването бланките могат да бъдат раздадени, но поставени на масата пред изследваните лица и обърнати с текста надолу, за да не могат респондентите да се запознаят с инструкцията и съдържанието предварително.

Инструкция: На бланката, която се намира пред Вас са напечатани 15 числови редици. Опитайте се да откриете закономерността, по която са подредени числата във всяка редица. От Вас се иска, на базата на тази закономерност да допишете следващите две числа, т.е. да продължите всяка редица с две числа. За работа имате 7 минути. Не мислете дълго върху задачите. Ако се затрудните от някоя задача, прескочете я и продължете нататък. Ако Ви остане време, можете да се върнете към нея. Не забравяйте, че продължаването на числовия ред трябва да бъде съобразно последното число от реда. Имате ли въпроси? Ако нямате, изследването да започне сега. След 7 минути аз ще Ви прекъсна. Започнете работа.

Анализ на резултатите

Нивото на развитие на аналитичността на мисленето се определя от количеството правилно решени числови редици.

Ако изследваното лице е решило:

-14-15 задачи, се приема, че аналитичността е много висока или отлична;

-11-13 задачи – висока или добра;

-8-10 задачи– средна аналитичност или удовлетворителна;

-6-7 задачи – ниска или лоша;

-5 и по-малко задачи – много ниска или много лоша.

Аналитичността е важна характеристика на мисленето. В дадения случай – на индуктивното мислене и на способността да се оперира с числа. Тя представлява по същество главен компонент на способността да се теоретизира, да се намират причинно-следствени връзки между явленията и съставлява основата на общите способности, необходими за успешно овладяване на различни видове дейност.

Аналитичността се развива активно в периода 17-18 години и за нейното развитие способстват изучаваните по-късно във ВУЗ предмети, като логика, висша математика и други. В този смисъл прилагането на методиката спрямо учениците в X-XII клас позволява да се прогнозира по резултатите успеваемостта по тези предмети. При интерпретацията трябва да се отчитат особеностите на темперамента и навиците за работа с числа, т.е. критериите за оценка спрямо лица, които ежедневно работят с числа са съвсем естествено по-високи.