Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2019 08:00 - 298б# Практическо ръководство за прилагане на визуално-вербална полупроективна методика за изследване на социалната приспособимост на детето / Le Test-Film, R
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 3258 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


                298б# Практическо ръководство за прилагане на визуално-вербална

        полупроективна методика за изследване на
социалната приспособимост на

                          детето / Le Test-Film, Rene’ Gille (Рене Жил)
– втора част

3. ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

3.1. Процедура за прилагане на методиката. 

 „Филм-тестът“ на Рене Жил е преди всичко един прекрасен материал за организиране на беседата и взаимодействието с детето. Вместо традиционните въпроси: „Как се казваш?, „На колко си години?“ и пр., на него му се предлага да разгледа не съвсем обикновени, но напълно разбираеми картинки и иска да „покаже с пръст“ на кой стол би искал да седне, сред кои приятели се намира, как би се държал в определена ситуация и т.н.

Както беше отбелязано по-горе, проективната зрително-словесна методика на Рене Жил се състои от 42 ситуации, от които 22 в картини с изображения на деца или на деца и възрастни, съпроводени с кратки текстове, поясняващи ситуацията или въпроси, 3 задачи в схеми и 17 текстови задачи.

Преди да се започне работа с методиката на детето се съобщава, че от него се очакват отговори на въпроси по картинки. Психологът предоставя стимулния материал, ако детето може да чете, тогава прочита само въпросите и отговаря.  Ако не може да чете, тогава разглежда рисунките, а психологът чете въпросите. И в двата случая от детето се иска освен отговора и да посочи избраното за себе си място на изобразената картинка (за задачите с картинки и схеми), разказва как би се държало в една или друга ситуация или избира един от описаните варианти на поведение (за текстовите задачи). Детето може да посочи всяка фигура, намираща се в по-голяма или по-малка близост/дистантност от определена фигура, т.е. няма ограничения.  Картините и схемите се предоставят последователно в указания ред, една по една.

С поставените след това въпроси, психологът  предлага на детето да избере типичната форма на поведение. По такъв начин методиката позволява да се получи информация за отношението на детето към членове на семейството или друго обкръжение, както и към някои събития. Някои от задачите имат повече от един въпрос и те се задават един по един, т.е. изчаква се отговора и тогава се поставя следващия. Препоръчва се само индивидуално прилагане на методиката. Не се допуска участието на други лица, особено родители. По време на изследването психологът не бива да навлиза в сфери на изучаване отношенията на детето с други лица, които то посочва, за да не се фиксира вниманието му върху някои от тях. Препоръчва се това да стане впоследствие, след приключване на задачите.

Пример: В тестовата задача се предлага избор на типична форма на поведение:

= С кого обичаш да играеш? С деца на твоята възраст, с по-малки от теб или с по-големи от теб?

По време на изследването, психологът има възможност да разшири обхвата на беседата, чрез допълнителни въпроси с цел, уточняване на един или друг отговор, особено що се отнася до мотивите и подбудите за направените избори; може да се изяснят някои странни и особени отговори (моменти, ситуации), свързани с живота на детето, да се разкрие реалния състав на семейството, да се определят значимите други или включването на външни лица, в качеството им на членове на семейството; може да се прояви интерес към хора, които са нарисувани, но не са обозначени на картинките кои са (например, на картина №1, като се препоръчва да се записва реда, в който детето назовава лицата).

Методиката може да се използва както за индивидуални, така и за групови изследвания. Но за разлика от груповите, индивидуалните изследвания са по-информативни, тъй като позволяват на психолога едновременно да регистрира емоционалните и поведенчески реакции на детето (тон на гласа, паузи, спонтанни коментари и т.н.). Освен това на детето може да се задават уточняващи въпроси, които са важни за качествената интерпретация на резултатите. Някои деца с желание обсъждат с възрастните темите, засегнати от методиката. Други предпочитат да отговарят на всички въпроси самостоятелно, писмено, понякога дори закривайки с ръка написаното от погледа на психолога. Всичко това е ценна информация за изследваното лице, която обикновено се губи по време на груповото тестване, тъй като изследователят често физически не успява да следи и регистрира всички възможни прояви на всяко дете. По тази причина разработчиците на методиката препоръчват индивидуално провеждане на изследването, особено за деца от предучилищна възраст.

И така, всяка от 42-те тестови ситуации има своя собствена фиксирана инструкция-задача, на която детето трябва да даде отговор. При определени обективни обстоятелства обаче е позволена промяна на инструкцията (преформулиране или обяснение), но това трябва да се направи съвсем коректно. Например, ако изследваното дете няма натрупан опит, свързан с посещение в детска градина или училище,  а е възпитавано в дома си, то тогава е вероятно да има затруднения с отговора на задача №13, която е за „провеждане на изпит“ или задача  №39, свързана с ангажимент да „осъществява наблюдение и контрол върху съучениците си в класната стая“  и др. Но дори в такива случаи е необходимо първо да се предложи авторският текст на инструкцията и да се промени само тогава, когато се види, че детето започне да изпитва затруднения.

Отговорът на детето (под формата на кръст или друг маркер) може да бъде регистриран от психолога или от самото дете директно върху бланката със стимулния материал. Разбира се, след това стимулният материал става неподходящ за по-нататъшна употреба, особено когато се касае за тестване не на едно дете, а на големи групи. По тази причина се препоръчва използването на така наречената „тестова тетрадка“ – свитък от бланки, на които психологът предварително схематично изобразява тестовите ситуации на методиката, като взема предвид линейните разстояния и препятствията под формата на стол, маса, дърво и др. В този случай, детето не прави никакви отбелязвания върху стимулния материал, а само показва или казва на глас варианта на своя отговор. В допълнение към символичното маркиране на отговорите, тестовата тетрадка позволява на психолога да води записки за особеностите на емоционалното състояние и на изявленията на детето.

По-долу е дадена таблица, която показва как може да се извърши схематично маркиране на отговорите на детето в тестовата тетрадка, както и примери за отнасянето на отговорите към определените скали.

Във всяка задача, в допълнение към инструкциите, се препоръчва след избора, направен от детето, да се попита кои са другите хора, нарисувани, но не обозначени на картинките (например, картина №1).

Важно е също да се запише поредността, в която се назовава и посочва, а при тези картини, в които детето  показва своето място редом с необозначени персонажи  (например, на картини № 1, 14, 15, 16, 20, 22, 23, 24, 30 и някои други), трябва да се попита кои са тези хора.  Това се отнася и за картини № 4, 8, 17, 40, където никой не е нарисуван, а на детето се предлага да нарисува или по някакъв начин да обозначи (например с кръстче, с буква) кой иска да бъде това, включително и себе си.

Ако това са избори на назовани от детето персонажи, но липсват на картинките, това означава, че практически тези персонажи не попадат на отчет по скалите, т.е. не могат да послужат за последваща количествена оценка и не се записват в „профила“ (регистрационния лист). Те се отчитат само като допълнение към качествения анализ и оценка.

Както беше посочено по-горе, методиката не трябва да се приема за традиционно проективна, тъй като представлява форма на комбинация между проучване чрез интервю и проективни задачи.  Тя може да бъде използвана като инструмент за качествен (дълбочинно) психоанализ на личността, а също и при изследвания, предполагащи измерване и статистическа обработка на резултатите.

По време на изследването от детето не се изисква да прави разгърнат разказ. Достатъчно е да се установят неговите избори на картинките: кой е избран и в каква ситуация; къде и на какво разстояние от  определените лица поставя себе си; какви варианти на поведение предпочита в предложените текстови задачи.

Забележка – пояснения за някои от скалите:

На първо място Скала VIII – „Любознателност“. В ежедневната реч терминът „любознателност“ е близо до понятията: „любопитство“, „познавателна насоченост“, „познавателна инициативност“.  В методиката терминът „любознателност“ се операционализира като „близост до разказване на нещо на възрастен”, дори като „зависимост от възрастен, изявление на възрастен”, „социална адекватност на поведението”.

 

На второ място, Скала XIII – „Стремеж към уединение”. Установено е, че този фактор корелира положително с нивото на интелекта!  В този смисъл следва да се приеме, че „нелюбознателните“, (независимите или малко зависимите деца) и тези които се стремят към „уединение“ (на картинките в теста) са насочени не толкова към отношенията „човек-човек“, колкото към отношенията „човек-обективен свят“.

image

3.3.Тестови материал

Психологът насочва вниманието на детето към първата картина и поставя задачата (инструкцията):

 

 

1.Ето една маса, на която стоят различни хора. Отбележи с кръстче къде си седнал ти:

image

2.Тук на масата са седнали: татко, мама, твоята леля, сестра и брат ти (посочва се всяко лице). Покажи или обозначи с кръстче къде ще седнеш ти:

image

3.Тук е седнал твоят татко, а тук е мама. Покажи или отбележи с кръстче къде седиш ти:

image

4.А сега разположи няколко човека и себе си около тази маса. Обозначи техните родствени отношения (татко, мама, брат, сестра) или приятел приятелка, познат, съученик (ако детето може да пише, се предлага да обозначи лицата писмено).

image

5.Ето една маса, тук начело (показва се фигурата вляво) е седнал човек, когото ти добре познаваш. Това е важен за теб човек. Кой е този човек? А сега посочи къде би седнал ти?

image

6.Ти заедно със семейството си ще прекараш ваканцията при познати, които имат голяма къща. На схемата пред теб виждаш етаж от къщата с разположените стаи и коридора между тях (посочва се всеки елемент). Твоето семейство вече е заело няколко стаи. Избери стая за себе си. (рис.6).

image

7.Ти дълго време си на гости при познати. Покажи с кръстче стаята, която би избрал (а)? (рис.7).

image


Следва продължение - трета част


image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3815356
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1307
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031