298д# Практическо ръководство за прилагане на визуално-вербална

                полупроективна методика за изследване на социалната приспособимост

                            на детето / Le Test-Film, Rene’ Gille (Рене Жил) – пета част

4.ОБРАБОТКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО. 

След приключване на изследването и получените устни и писмени отговори са регистрирани на бланките (тестовата тетрадка), може да се пристъпи към обработка на резултатите и създаване „профил“ на системата на отношения и особеностите на изследваното лице.

Тук веднага трябва да се напомни, че всяка задача от методиката представлява сама за себе си своеобразен сюжет, който трябва творчески и внимателно да бъде изучен от психолога, в контекста на двата основни принципа: „проекция“ и „символична линейност“. За положително информативни се приемат тези ситуации-задачи, в които детето е изразило своето позитивно отношение и е разположило себе си в непосредствена близост до предложената в задачата фигура, т.е. намира се до нея.

Всичките 13 скали са представени в формализирана бланка, наречена регистрационен лист (виж по-горе), условно могат да се разделят в три групи (блока):

-оценка на конкретно-личностните отношения;

-оценка на личностните характеристики;

-оценка на поведенческите реакции. 

Обработката на резултатите преминава в определен ред от стъпки:

4.1.Стъпка първа. Създаване профил на междуличностните отношения на детето.

Както вече беше отбелязано, двете групи показатели характеризиращи системата на отношения на детето и свързаните с нея личностни особености, образуват 13 скали. В тази връзка се използва таблицата, в която са представени броя задачи от методиката и тяхната номерация, които съответстват на всяка от скалите (например, скала № I „Отношение към майката“ съдържа 20 задачи; скала № IV „Отношение към братя и сестри“ съдържа 18 задачи).

Например, ако психологът е поставил по скала № I „Отношение към майката“ една оценка (+), т.е. най-висока, в регистрационния лист, това означава, че е регистрирано положително емоционално отношение към майката, което се е проявило чрез изборите на детето да постави себе си в непосредствена близост (до нея) до майката сред останалите членове на семейството. Това означава, че работейки по всичките 20 задачи, включени в скалата (№№ 1–4, 8–15, 17–19, 27, 38, 40–42), психологът получава материал за анализ.

По-нататък, сумирането на положителните избори (+) или балове от всяка скала и тяхното графично броене, се извършва на регистрационния лист въз основа на максималния брой задачи, включени в съответната скала. Например, по скала № I „Отношение към майката“ са включени общо 20 задачи, а по скала № VIII „Любознателност“ – 6 задачи (5, 26, 28, 29, 31, 32).

Попълването по скалите с положителните избори се извършва стриктно по ключа.

Ключ на методиката.

Всеки от показателите (признаци/променливи) образуват отделна скала.  Скалите са разделени по типове:

-задачите от №1 до №7 са с показатели, които характеризират конкретно-личностното отношение на детето към другите хора;

-задачите от №8 до №13 са с показатели, които се отнасят до особености на самото дете и неговите прояви в междуличностните му отношения.

В таблицата по-долу са представени всички скали, задачите, отнасящи се към всяка скала и общия им брой.

Всяка задача има множество значения, т.е. установява отношението на детето към няколко лица (например, задача № 1 диагностицира отношението към майката, бащата и към родителите като двойка). Изборът на изследваното лице и неговата реакция определят коя от предложените скали ще бъде активизирана и ще отрази решението на задачата. В случая с първата задача детето може да избере за себе си място до майката (скала № I), до  бащата (скала № II) или между тях (скала № III). Ако детето постави себе си между родителите, то положителен знак (+) получава само скала № III – „Отношение към майката и бащата, като родителска двойка“.

            При скалите, които диагностицират отношение (от I до VII), изборът се прави основно в полза на една или друга фигура, а знакът (+) обикновено се поставя само в една от няколко скали, които работят по тази задача. Въпреки това има задачи, при които положителна оценка може да се постави едновременно в няколко скали (по тази тема ще стане дума по-надолу).

            В окончателен вид, след попълване в регистрационния лист на скалите от I до VII, психологът получава нагледна картина („профил“) за особеностите на отношенията на детето. Освен това, може да се съпоставят нивата на разпределение на изразеността на различните отношения с числени стойности в проценти. За тази цел се използват двете крайни колонки, намиращи се вдясно на регистрационния лист. Те представляват скала за привеждане на суровите балове в скални оценки, изчислени на основата на отношението на събраното общо максимално количество бал, приравнен към 100%. Работата с проценти улеснява сравнителния анализ между различни групи изследвани лица, в т.ч. и графичното им представяне.

Въпреки тази възможност, трябва да се има предвид, че за децата на възраст 8-10 години са разработени нормативни оценки по всичките 13 скали, което изключва необходимостта от превръщане на суровите балове в проценти. Границите на нормата са дадени в таблицата по-долу. Интерпретацията на резултатите в този случай се прави въз основа на общия брой изборите за всяка скала.

4.2.Стъпка втора. Създаване профил на личностните характеристики на детето.

Скалите от VIII до XIII от регистрационни лист, с изключение на скала XII „Реакция при фрустрация“, позволяват да се създаде представа за личностните особености на детето, сред които: любознателност, общителност, конфликтност, изолираност.  Скалите за личностни особености са взаимосвързани със скалите за отношение и скалите за поведенчески характеристики, и съставляват цялостния „профил“. В тази връзка, при обработката на резултатите (попълването на регистрационния лист) е необходимо да се държи сметка за факта за наличието на задачи, при които положителна оценка може да се постави едновременно по няколко скали.  С други думи, поради факта, че повечето от задачите в методиката са многозначни (особено в частта на скалите за отношение), интерпретирането на позицията, избрана от детето също придобива множество значения.  Например, нека да разгледаме тестова задача № 22.

Задача №22. Това е площадка за игра. Покажи или обозначи с кръстче къде се намираш ти. Разкажи какво става тук. 

Анализ на задача №22

Ако детето (отбелязано с кръстче) посочи себе си в центъра на взаимодействието (информативното поле е обградено с кръг) и обясни своята позиция  с някакъв активен текст (например, „Това съм аз. Уча ги как трябва да играят“), то получава положителен знак (+) едновременно по скала № IX „Общителност“ и по скала  № X „Доминиране, лидерство“.

Ако детето съпровожда своята позиция с активно-агресивен текст (например, „Това съм аз. Карам се с тях, ще се бием (бием се)!“), тогава получава положителен знак (+) едновременно по скала № IX „Общителност“, скала № X „Доминиране, лидерство“ и скала № XI „Конфликтност и агресивност“.

Ако детето постави себе си извън пределите на „кръга“ (освен единичната фигура в левия горен ъгъл, която се оценява по скала №XIII „Уединение, изолация“), тази позиция се приема за неинформативна и не се отбелязва никъде в регистрационния лист.  По същия начин се обработват задачи №23, №24 и някои други. Тук следва да се отбележи, че задачите: №№ 22, 23 и 24, в допълнение към диагностицирането на лидерския потенциал на личността на детето, също могат да покажат и типа на лидерството.

Задача №23. Ето това са твоите приятели. Те се карат за нещо, но ти не знаеш защо. Покажи с кръстче къде ще бъдеш ти. Разкажи, според теб какво може да е станало?

Анализ на задача №23

Вътре в информационното поле на рисунката (обградено с кръгче)  освен участниците във взаимодействието, ясно се разграничават фигурите на т. нар. „агресори“ и на „миротворците (отбелязани със стрелки). Много често изследваното дете идентифицира себе си с една от ключовите фигури, съпровождайки избора си с текстове от рода: „Всичките ги бия“ или „Разтървавам ги“, „Опитвам се да ги помиря“. В такива случаи се оценява с положителен знак (+) едновременно и скала № IX  „Общуване“ и скала № X „Доминиране, лидерство“. По характера на отговора има възможност да се предположи какъв е типа е лидерството: негативно или позитивно. Негативният лидер се стреми да доминира чрез агресивни действия, а позитивният – чрез убеждение и доверие. Информацията за типа лидерство има изцяло качествен характер и не се вписва в регистрационния лист.  По-долу е представен таблица, в която е показано на кои скали, кои задачи съответстват. Използването на таблицата съществено улеснява обработката на резултатите при попълване на регистрационния лист (профила) на изследваното лице.

4.3.Стъпка трета. Анализ на типовете поведенческо реагиране.

Скала № XII „Реакция при фрустрация“ или „Социална адекватност“ предполага по-подробен анализ.  От различните реакции при фрустрация, руските автори И. Н. Гильяшева и Н. Д. Игнатьева препоръчват при използване на методиката да се диференцират три:

1.Активно-агресивна реакция – при нея спрямо обкръжението се реагира с гняв, враждебност и избухливост. Варианти за отговори: крещи; присмива (подиграва) се на някой; протестира; напуска (излиза, отива някъде), въпреки забрана; ядосва (озлобява) се; удря; обижда; заплашва, бие се; отнема (причинява щета).

2.Пасивно-състрадателна реакция – типични нейни прояви са примитивните форми на поведение (регресия) и понижената ефективност на дейността: плаче (скърби, ридае); обижда (цупи, сърди) се; оплаква (жалва) се; измамва (лъже, изиграва).

3.Неутрално-индиферентна реакция – според авторите на методиката, тази реакция е най-адекватна, свидетелстваща за „фрустрационна толерантност“ – отсъствие на преживяване на фрустрация или устойчивост при фрустрация.  В този случай може да се говори не толкова за спокойно състояние, колкото за напрежение и усилия, сдържащи нежелани импулсивни реакции: не казва нищо; не прави нищо; свива рамене (снишава се; навежда глава); продължава още на играе; прави забележка.

Според Гильяшева и Игнатьева, неутралната, индиферентна реакция показва, че детето е овладяло съответните норми на поведение, умее да сдържа нежелани емоционални реакции, което на свой ред е свидетелство за социална адаптираност.

За да се диагностицира видът на реагиране на изследваното лице, е необходимо скала № XII да се представи под формата на таблица, в която да се въведат отговорите на детето към съответните задачи на методиката.

Тук за илюстрация са представени отговорите от примера с Александър (виж примера в края на текста).

От примера се вижда, че по скала № XII в еднаква степен са изразени както пасивно-състрадателни, така и активно-агресивни реакции. Реакция за „фрустрационна толерантност“, свидетелстваща за отсъствие на преживяване на фрустрация, присъства само в задача № 38 по отношение фигурата на майката. В отношението си към майката, детето демонстрира отсъствие на напрежение и послушание, докато сферата на взаимодействие с връстниците е фрустрираща, конфликтна.

Важно е да се отбележи, че по скала № XII от регистрационни лист положителен знак (+) се поставя само на тези отговори на детето, които носят неутрално-индиферентен характер, т.е. реакции на „фрустрационна толерантност“. Реакциите от активно-агресивен вид се отбелязват по скалата „Конфликтност-агресивност“, а реакциите от пасивно-състрадателен тип не се отбелязват.

В тази връзка особено внимание трябва да се отделя на задача № 35 по скалата „Реакция при фрустрация“, в която на детето се предлага да намери само изход от създадената ситуация на затруднение (препятствие):

Твои приятел е взел химикалката ти без разрешение. Какво ще направиш?

Ще плачеш ли?

Ще кажеш на някой по-голям (възрастен) ли?

Ще викаш ли?

Ще се опиташ да си я вземеш ли?

Ще започнеш ли да го биеш?

В методиката тази ситуация се приема за спорна, т.е. списъкът с възможни варианти за отговори на тази задача не предполага неутрално-индиферентен (социално адекватен) отговор. 

Анализите на проведени изследвания показват, че в повечето случаи (77 от общо 100 изследвани) децата отговарят с „опитвам да си я взима“, като при това няма разлика в отговорите на момичетата и момчетата (39 момчета и 38 момичета). Този факт дава възможност да се приеме реакцията „взимам“ за социално-нормативна за дадената възраст, независимо, че реакцията носи активно-агресивен характер.

От тази гледна точка, в регистрационния лист по скала № XII „Реакция при фрустрация“ и по скала IX „Конфликтност, агресивност“ следва да бъде поставен положителен знак (+).

Забележка: Количествената обработка на данните по скала № XII „Реакция при фрустрация“ изисква предварително да бъде съставена таблица на типовете реагиране и едва след попълването данните да се регистрират в „профила“.

Приложение: Тук са представени средните значения на някои от скалите по методиката на Рене Жил, получени при подборка на здрави деца и деца с епилепсия в доучилищна и начална училищна възраст (липсва информация за броя на изследваните лица).



Следва продължение - приложение първа част