Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2019 07:00 - 1233# Тактика за провеждане на психологично изследване на деца и ученици (Н.Я. Семаго и М.М. Семаго)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1384 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


       1233# Тактика за провеждане на психологично изследване на деца и ученици

                                                    (Н.Я. Семаго и М.М. Семаго)

 

Преди да пристъпи към изследване на детето, училищният психолог трябва да се запознае с вече наличните заключения на специалистите за състоянието на детето (най-вече педагогически, но ако има, то тогава и с логопедични и медицински). Следва да се обърне особено внимание на данните, описващи поведението на детето както по време на обучението в часовете (в група, в класа), така и върху сведенията за неговата работоспособност и отношение към другите деца, педагозите, възпитателите и родителите.  Ако има възможност, задължително да се извлече допълнителна информация от учителите (възпитателите) или родителите за семейството и вътрешно-семейните отношения, както и на допълнителните данни за особеностите в развитието на детето, събраните от собствено наблюдение.

Необходимо е да се има предвид, че задълбочено психологично изследване, т. нар. „първично изследване“, се провежда при следните случаи:

-при заявка (искане) на педагози (възпитатели), които в ежедневната си работа са установили някакви особености на детето, които затрудняват неговото обучение или поведение; при „трудности“ в усвояване на училищните програми или на програмите за подготовка за училищно обучение;

-при искане (оплакване) на родителите, свързано с особености в поведението или срещани трудности във възпитанието на детето, които по тяхно мнение се явяват рискови за адекватната социална и училищна адаптация;

-при попадане на детето в „група риск“ в резултат на социална или училищна дезадаптация (поведенческа или учебна), определена по резултатите от скрининговите изследвания;

-при случаи, когато наблюденията на училищния психолог, проведени по време на часовете или в извънучебна ситуация, при игрова или друга дейност в групата (класа), дава основание да се предположи наличието на признаци или симптоми за отклонения в развитието или дезадаптация на детето.

В последния случай се има предвид не само различни видове развитие със знак „минус“ (частична несформираност на някои висши психични функции; задръжки в развитието; девиантност или нехармонично развитие; наличие на дефицити или увреждания), но също при наличие на обща или частична надареност или извънредно напреднали показатели в развитието (отклоняващо развитие със знак „плюс“).

Всички сведения, които се получават от родителите и другите лица, явили се с детето на консултация, психологът записва във вид на психологична анамнеза. Един от най-важните раздели на психологичната анамнеза (историята на развитието) се явяват сведенията за ранното психомоторно (от 0 до 2 г.) и речевото развитие на детето. В зависимост от оплакванията на близките на детето, на неговите възпитатели или педагози, на амнестичните данни за особеностите в развитието на детето, в т.ч. тези, които вече са установени от други специалисти и описанието на поведението, психологът изгражда основната си хипотеза на предстоящото психологично изследване.

В съответствие с тази хипотеза, психологът предварително определя необходимия диагностичен инструментариум. По-нататък, в зависимост от резултатите, получени при прилагането на едни или други диагностични процедури, хипотезата може да се промени, както и да се променят инструментите – методики, тестове и други („теоремата на Томас Бейс“[1]). Психологът трябва да познава и да владее отлично диагностичния арсенал, за да може гъвкаво да променя процеса на изследването, като минимизира количеството използвани методики. При това, въобще не е длъжен твърдо да следва порядъка за прилагането на едни или други методи. Задължително е обаче да се запази общата структура на изследването и най-значимите „възлови“ моменти. Например, изследването на особеностите на паметта в задължителен порядък трябва да бъдат предшествани от изследване на мисловните операции; или изследванията за нивото на интелектуално развитие на детето (например, прилагане тест на Рейвън или методика „Последователност на събитията“), задължително следва да бъдат проведени преди да настъпи изразена умора при изследваното лице. 

Тук е необходимо да се отбележи, че всеки психолог използва тези диагностични средства, които той владее. Методиките обаче трябва да осигуряват възможности както за задълбочено изследване на целия спектър висши психични функции и емоционално-волевата сфера на детето в доучилищна и начална училищна възраст, така и оценка на базовите съставляващи психичното развитие.

Изследването на детето е желателно да бъде проведено в присъствието на родителите (законните представители).  Има обаче случаи (при определени варианти на изследване на детско-родителските отношения и други аналогични изследвания), при които присъствието на родителите може съществено да повлияе, дори да изопачи резултатите. В определени случаи може да се получи разрешение на родителите (информирано съгласие) за провеждане на изследванията без тяхно присъствие, като за целта се попълва и подписва от родителите декларация, която се прилага към документацията на изследваното лице (такива документи могат да бъдат например „карта за развитието на детето“ или „карта за изследване на образователни потребности“ и др.).

За провеждане на психологично изследване са задължителни някои условия:

-помещение, осигуряващо условия за индивидуална и спокойна (благоприятна) работа с детето; разработен е списък със задължителни изисквания за кабинета;

-задължително адаптиране на детето към условията на помещението, в което ще се провежда изследването (особено за деца в доучилищна възраст);

-установяване на достатъчно ефективен контакт на психолога с детето преди началото на процедурата за изследване;

-адекватно поощряване и стимулиране (насърчаване) на детето;

-относителност на оценяваните характеристики;

Непосредствено преди провеждането на изследването е необходимо да се изясни характера на искането (оплакването, заявката) или „претенциите“ към детето, които се обявяват от съпровождащите детето възрастни. Не е желателно по време на този разговор детето да присъства в помещението: то може да си играе в друга стая, например тази, в която по-късно ще се провежда изследването; да му се предложи да рисува или моделира на зададена или свободна тема, или просто да се запознае с помещението и т.н.  Ако детето изпитва страхове, то този разговор с родителите следва да се проведе едва след запознаване с детето със специалистите и с обстановката. Желателно е в стаята, в която ще бъде проведено изследването да няма предмети или каквото и да е оборудване, което би могло да разсейва, да плаши детето или да носят риск (например, плакати с ярки цветове; оригинални мебели; стъклени шкафове с медицински инструменти и пр.). Освен това, много е важно още преди началото на изследването, психологът да уточни как детето иска да бъде наричано, с какво име се обръщат към него в семейството, какво име най-много му харесва или с кое име е свикнало. Това допълнително ще създаде атмосфера на доверие, близост и топлота.  В никакъв случай не бива да се назовава детето по фамилно име.

Има случаи, при които се оказва, че детето е твърде активно („хиперактивно“), отказва да сътрудничи и не желае да влезе в контакт с психолога. При подобни обстоятелства е абсолютно неподходящо да се оказва натиск върху детето, а се препоръчва да се отложи работата, като се поработи допълнително върху контакта, а на родителите следва да се обясни, че детето все още не е готово за работа, че е настроено негативно, съпротивява се, изплашено е и пр. При тези случаи обикновено се излиза от строгата ограничаваща работна процедура и се позволяват по-свободни (обикновено игрови) дейности в рамките на 10-15 минути или колкото е необходимо.  При някои деца, особено тези, които трудно установяват контакт, добре работи подходът провеждане на съвместна игра (обикновено екипна, подвижна игра). Има разбира се и критични случаи, които налагат да се прекрати всякакво взаимодействие с детето, като се предложи на родителите посещение в друг ден.   

При провеждане на изследването е най-добре да се избягва позицията „очи в очи“, при която психологът и детето седят един срещу друг, а да се прилага позицията „един до друг“.  При това пространствено разположение контактът става по-лесен и се установява много по-бързо. Същевременно не бива да се отхвърля желанието на детето да остане в скута на майка си – тогава изследването може да се проведе и в такава позиция. В зависимост от създадената ситуация и от възрастта на детето, може да се наложи такава позиция на психолога, че очите му да бъдат на едно ниво с тези на детето. Това е особено плодотворно за установяване и поддържане на продуктивен контакт с децата в доучилищна възраст, а също и за деца, които трудно установяват контакт.

Категорично са забранени всякакви коментари или оценки за детето от страна на психолога, насочени към родителите или други колеги, присъстващи на изследването. Освен това, психологът е длъжен коректно и внимателно да пресича и не допуска каквито и да са оценъчни характеристики на родителите по време на изследването (например, от типа „некадърник“, „глупак“ и др.). По-нататък, необходимо е родителите да бъдат предупредени впоследствие (по пътя към вкъщи или след пристигане), до завършване на всички диагностични процедури, да не поставят каквито и да било оценки по повод успехите или неуспехите на детето, или отказът му да работи.

В процеса на изследването задължително трябва да се поддържа позитивното настроение на детето и да се насърчава отношението му към контакта. При всяко, дори най-малко постижение трябва вербално да се насърчава с думите: „Браво!“, „Отлично!“, „Много добре!“, „Добре се справяш!“, „Ставаш все по-добър!“ и т.н. В някои случаи, по преценка на психолога, може да се допусне и по-активна насърчителна позиция на родителите. Активното (т. нар. „палаво“) дете не може да бъде „заковано“ на стола. Вместо да се правят подобни опити, по добре е от стаята да бъдат премахнати всякакви излишни вещи, които в момента отвличат вниманието, като изземването на стимулите бъде съпроводено с думите: „Сега ще ги приберем, но после за награда ще поиграем заедно с тях“ (като допълнителна мотивация за работа). Освен това, не бива да се пресичат опитите на детето да потърси помощ от родителите си, а просто да се заяви: „Мама сега не може да помогне“.

При изследване на по-големи деца (например, 8-9 и повече годишни), когато психологът се сблъсква с непрекъсната намеса на родителите или други, присъстващи на изследването (оказващи изразен и непрекъснат контрол върху дейността на детето), може да се предложи по-нататък разговора да продължи без тях. („Нека да поработим сега без мама“).

Разбира се, не трябва да се забравя, че всичко особено във външния вид, в поведението, при изпълнението на задачите, във взаимоотношенията между детето с родителите и другите възрастни, има диагностична стойност и се отбелязва в протокола от изследването. По-късно тези признаци и факти се анализират и отбелязват в съответните раздели на заключението.  Диганостични и непосредствено влияещи върху резултатите от изследването на детето са също и оценките за поведението на родителите. В зависимост от ситуацията, психологът следва да се отнася критично към всяко изявление на родителите и особено към изказвания от типа: „Той знае всичко, вкъщи се справя, не зная защо тук не се получава“.  Желателно е за създаване на цялостна картина да бъдат регистрирани всички горепосочени особености и да се отчитат както при психологичното заключение, така и при планиране на бъдеща работа с детето.

 

Източник: Семаго Н.Я. Семаго М.М. Проблемные дети.Основы диагностической и коррекционной работы психолога.

[1] https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0_%D0%91%D0%B0%D0%B9%D0%B5%D1%81%D0%B0

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816003
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031