Полова идентификация на детето в кинетична рисунка на семейството

                                                                     първа част

                                                        (Сергей Сергеевич Носов)

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Предлагайки на вниманието Ви настоящото пособие (наръчник) за психодиагностика, на първо място е необходимо да определим собствената си позиция по отношение на проективните методи на изследване.

В съвременната психодиагностика има многообразие от различни мнения по отношение на тези методи за изследване.  Проективните рисунъчни тестове носят отпечатъка на клиничната ориентация, те имат психоаналитична основа и са предназначени най-вече за идентифициране  стилът на поведение, несъзнаваните особености на личността и нейното реагиране при конфликтни ситуации.  Ние разглеждаме като значими конфликтни кризисни ситуации в онтогенезата на детето, периодите на финализиране етапите на психосоциално развитие – половата идентификация на 6 годишна възраст и половата роля на 13 години. Тези възрастови рамки разбира се могат да варират в зависимост както от биологичните, така и от социално-психичните особености на индивида и обкръжаващата го среда.

Когато се разглеждат проблемите на психосексуалното развитие на шестгодишната възраст и семейната ситуация в контекста на проективните методики, е невъзможно да се заобиколи една базова позиция на класическата психоанализа, тази за Едиповия комплекс. В настоящия текст се опитваме много внимателно да докоснем тази проблематика, като не проникваме прекалено дълбоко в психоанализа, а разглеждаме този период от живота на детето като нормален и необходим етап от психосоциалното му развитие, който в голяма степен предопределя особеностите в развитието на Аз-концепцията.  Посоченият период има принципно голямо значение за личността и в частност, за половото самосъзнание – адекватната идентификация и усвояването на половите роли.

В пособието е представен реален практически опит от работа с деца от детски градини и средни училища. Съдържанието на книгата осветлява въпроси на психологията на пола, базирани на проведени от нас активни изследвания именно в тази област. Изборът за прилагане именно на методиката кинетична рисунка на семейството е мотивиран от няколко причини.  

Рисуването е преди всичко дейност, която децата правят много по-лесно, отколкото да разсъждават разгърнато и причинно-следствено върху своите проблеми.  Детето много по-истински изразява себе си първо чрез действие, а едва след това чрез думи.  Рисунъчните тестове принципно са леки, елементарни и не пораждат излишна съпротива от страна на детето, но същевременно са и извънредно информативни.  Рисунката разкрива не само особеностите на самосъзнанието, но и общата ситуация в развитието на детето (особеностите в интелектуалната, емоционалната, моторната, формално-динамичната, социалната сфери).

При умела работа с теста и адекватна интерпретация на изобразеното, рисунката дава такава информация, която излиза от обхвата на съзнателния контрол на изследваното лице. Рисуването и задължителната последваща беседа след него освобождават пространство и способстват за установяване на близък контакт, които са необходимо условие за по-нататъшна продуктивна психодиагностична и корекционна работа.

Защо кинетична (динамична) рисунка?

Кинетичната рисунка е рисунка на движението, в която изобразените фигури я правят неформална, изпълват я със съдържание, емоционално я оцветяват, обогатяват интервюто по рисунката и способстват за по-точно разбиране на детето. За избор именно на този вариант рисунка на семейството, бяхме подтикнати от известната монография на Robert C. Burns и S. H. Kaufman, „Kinetic Family Drawings“ (K-F-D) от 1987г., които предлагат методика с кинетична инструкция, базирайки се на определено разбиране, дадено от Анаксагор от Клазомена[1]: „движението придава единство и системност на това, което преди е било смесица от инертни елементи“ [2]. В по-нататъшната си работа ние се придържаме към стилът на редица американски автори, но  всички представени и описани теми и синдроми са получени от рисунки при изследвания на руски деца.

Защо рисунка на семейството?

Семейството е тази социална среда, в която  преди всичко възниква Едиповият комплекс. То е важен институт за социализацията на детето, в т.ч. и половата социализация. Семейството служи като източник за идентификация на детето, като семейният сценарий често се оказва сценарий на целия по-нататъшен живот, семейството за детето е ако не всичко, то поне твърде много.

Голямо влияние върху особеностите при интерпретацията на рисунките и подходите за анализ имат контактите ни с известни специалисти в тази област; Александър Леонидович Вангер[2], доктор на психологичните науки, Елена Ивановна Морозова[3], кандидат на психологичните науки, Екатерина Владимировна Свистунова[4], кандидат на психологичните науки и редица московски психолози, специалисти в областта на проективните методи за изследване личността на детето.  Техните идеи и професионализъм са пример за изследователска работа за детските психолози и ни помогнаха за създаването на това пособие.

Искаме да изразим отделна благодарност и към всички изследователи, с които ни срещна и събра общата ни работа, за запазване психичното здраве на децата и подрастващите и особено сътрудниците на отдела по изучаване състоянията на риск при функционални психични разстройства при НЦПЗ РАМН – Москва[5], а също и на президента на Асоциацията на детските психиатри и психолози, кандидатът на медицинските науки, лекарят-психиатър, висша категория, Анатолий Алексеевич Северни[6], и водещият специалист в областта на психологията на пола, кандидатът на психологическите науки Николай Викторович Дворянчиков[7].

Изразяваме и специална благодарност към педагогическите колективи в детските градини (в частност, педагог-психолог Д.Ю. Ходарева) и общообразователните училища в гр. Електростал, Московска област[8], в които бяха проведени по-голямата част от изследванията.  Признателни сме за активността на студентите от Московския държавен хуманитарен университет „М.А. Шолохов“, Московския енергетичен институт (МЕИ),   Московски хуманитарен университет (МосГУ) и разбира се на всички деца, автори на рисунките. Всъщност последните се явяват истинските автори на тази книга.

 

1. ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРНИ ПОЛОЖЕНИЯ НА МЕТОДИКАТА.

Особености при провеждане на изследването.  

„Кинетичната рисунка на семейството“ е вариант на методиката „Рисунка на семейството“ („Рисунка на моето семейство“), разработена от Р. Бенсън и С.Кауфман. Оригиналното наименование на методиката е „Kinetic Family Drawing (K-F-D)“ и често се превежда като „Кинетична рисунка на семейството“ или „Динамична рисунка на семейството“.  Счита се, че методиката е напълно достъпна за деца навършили 5г. и разбира се по-големи.

В сравнение с теста „Рисунка на семейството“, тестът „Кинетична рисунка на семейството“ позволява да се получи по-пълна информация  за това, как изследваното лице възприема разпределението на ролите в семейството и какво е основанието от негова гледна точка за това разпределение на ролите на всеки един от членовете. По тази методика децата от 10-12 години и нагоре представят изключително изразителни и информативно наситени рисунки, позволяващи да се разкрият основните конфликтни сфери на взаимоотношения. Същевременно обаче някои изследователи отбелязват, че диагностичната насоченост на допълнителния вариант (кинетичността) е много по-очевидна отколкото основния тест и при определени нагласи изследваното лице може съзнателно да изкриви резултатите.

Въпреки това придаването на динамика на изобразените фигури, премахването на инерцията и статичността от тях значително обогатява рисунката и я правят по-информативна. Не бива да се забравя, че когато се поставя инструкцията при този тест е важно да се помнят някои специфични за него правила:

-проективният тест се прилага винаги съвместно с други методики и се явява допълнителен;

-психологът не може да прави заключение за състоянието на детето само по една рисунка;

-задължително трябва да се проведе беседа с детето както преди задачата, така и след нея;

-методиката се прилага само от специалист, който е подготвен и запознат с нея;

-данните (резултатите) от методиката се интерпретират винаги в контекста на анамнезата, след запознаване със състоянието на изследваното лице от други източници и проведена беседа със самото дете;

-винаги се отчита физическото състояние, самочувствието, настроението и други ситуационни фактори при изпълнение на теста;

-заключението на психолога не е медицинска диагноза; той не поема върху себе си лекарски функции, като трябва да внимава и се предпазва да не попадане в състояние на т. нар. „хипердиагностика“ – той може само да издигне хипотези и да извърши тяхната проверка;

-психологът е длъжен да помни, че не всичко може и е нужно да се споделя с детето или неговите родители, тъй като в това дело специалистът практически  е сам – твърдата, категорична и двусмислена интерпретация може да нанесе значителни психични щети на клиента;

-изключено е добавянето на информация: психологът вижда само това, което е на рисунката; специалистът трябва да не забравя възможността самият той да проектира собствени несъзнавани мисли, преживявания, влечения и др. при интерпретацията;

-психологът не може да прилага методиката спрямо свои близки родственици и познати;

-в проективните тестове е важен не само резултатът, а и самия процес на изпълнение.

Това са само една част от необходимите правила и изисквания при прилагането на методиката.  Те в голяма степен съвпадат с общите етични правила за работа на психолога и са задължителни. Тяхното пренебрегване крие опасност от причиняване на значителни щети на клиента и на самия специалист.

Процедура за провеждане.

Изследването се провежда индивидуално. Изпълнението се предшества от период на запознаване и беседа с детето.  Важно е да се установи спокойна и доброжелателна атмосфера.  Детето трябва да се чувства удобно и комфортно (обърнете внимание на съотношението между ръста на детето от една страна и размерите на стола и масата, от друга).

За рисунката се използва обикновен бял лист формат  А-4, който се разполага с широката част на масата пред изследваното лице. Предлага се обикновен черен молив със средна мекота, който се поставя пред детето на еднакво разстояние от двете ръце (това е важно, с която ръка, лява или дясна детето ще вземе молива) в центъра на листа. Препоръчва се да не се дава гума, тъй като важното е това, което детето рисува веднага (първата му пряка реакция е най-информативна).

Задачата се изпълнява само с този молив. Може да се използват и цветни моливи, но практиката показва, че изборът на цветове усилва стремежът към разкрасяване и намалява спонтанността и експресивността на рисунката.  Нека детето да рисува (съдържателно), без да мисли за украсата на рисунката!

На детето се предлага (инструкция): „Нарисувай всички членове на твоето семейство, включително себе си така, сякаш правите нещо. Важно е всеки един от семейството да прави нещо.“

Желателно е инструкцията да се каже няколко пъти и се попита детето, дали е разбрало задачата и какво точно трябва да прави.

Много често детето веднага може да реагира: „Не мога да рисувам!“ или да попита „Себе си трябва ли да рисувам?“, на което психологът съвсем доброжелателно следва да заяви, че той също не е художник, а самата рисунка нито ще се оценява, нито ще се представя пред другите на изложба. Най-добре е да каже: „Рисувай така, както можеш и рисувай това, което мислиш, че е нужно“.

Времето за работа не е ограничено. Много е важно психологът да не се намесва в процеса на работа и да не го прекъсне рязко. Ако детето в процеса на рисуване в един момент само се откаже или сподели, че нищо не се получава, че не може, то трябва да се успокои, да се стимулира, за да продължи работата. Желателно е специалистът да не е в полезрението на детето. Най-добре е да заеме позиция встрани някъде до детето. Може дори временно да излезе от стаята и периодично да влиза, за да провери работата.  Не се препоръчва да се стои в непосредствена близост до детето, зад него  или на бюрото срещу него.

След като детето с думи и жестове покаже, че е приключило с рисуването, започва най-важната и съществена част на изследването – беседа по рисунката. На първо място трябва да се прояви интерес и се попита, как се чувства детето и трудно ли му е било да се справи със задачата.  След това е важно да се изясни кого е нарисувало (понякога е много трудно да се разбере какво е изобразено на рисунката) и какво правят изобразените фигури, кой на колко години е, а също да се изясни последователността на нарисуваните фигури (кой е бил нарисуван първи, втори и т.н.).

По-нататък разговора може да засегне тема (теми), които психологът счита за диагностично важни (често за опитните психолози още по време на рисуването става ясно кои ще са темите на беседата), както и да се изясни какво е отношението на детето към всеки член на семейството (обикновено това става ясно от заниманието и разположението на всяка фигура спрямо тази на детето, както и от графичното изпълнение). Всички въпроси трябва да се поставят внимателно, да не се допуска прекалена конкретизация тип любопитство (да се избягват отговорите „да/не“), да не се задават директни въпроси и същевременно да се използват както паузи, така и недовършени въпроси.  Във всички случаи изследващият трябва повече да слуша и по-малко да говори.

 

2. ОБЩИ АСПЕКТИ ПРИ ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА. 

След приключване на процедурните моменти (формални, задължителни), психологът преминава към практическата изследователска част. Интерпретацията на получения графичен продукт и разбиранията на детето до голяма степен зависят както от умелото използване на структурните и съдържателни характеристики на рисунката, така също и от аналитичните и интуитивни особености на мисленето на специалиста. По-долу в текста ще се спрем на някои критерии за анализ на кинетичната рисунка на семейството.

 

Стил

Отделяне и интеграция.  

Отделяне. Разделянето на фигурите с вертикални линии, разпределянето на фигурите в различни стаи, „капсулирането“ (поставяне в капсула, плацента, обвивка, отделна стая и т.н.) на фигури, може да се разглежда като опит за чувствена изолация на себе си (другите) от останалите членове. При Едипова ситуация целенасоченото капсулиране на фигурата (например майката), се приема като натрапчив стремеж за „защита“ на майката от бащата и запазването й за себе си.  Като признаци за нарушен емоционален контакт могат да се разглеждат не само присъствието в обвивка или преградата (или стена), но и пространственото отделяне на фигурите една от друга, посредством изобразяването на хората в гръб.

Интеграция. Под интеграция се разбира близко разположение на фигурите една спрямо друга или изобразяването на участие в обща дейност.  Хората, които се държат за ръце получава положителен знак – дружелюбни и миролюбиви взаимоотношения. Възможно е детето съзнателно да демонстрира такава атмосфера в рисунката си, като стремеж за социална желателност или като действителна потребност от такива взаимоотношения. Това не е нищо друго, освен психична защита срещу реална неприятна ситуация и следователно изисква анализ в комбинация с други критерии. Съединяване на фигурите, свръхтесните контакти, включване или пресичане на фигурите една с друга, показва зависимост и симбиоза.

Подчертаване и щриховане.

Подчертаване. Подчертаването (удебеляването, търсенето на опора) на хоризонтални линии, наличието на такива в долната част на листа или под краката на фигурите, обикновено се среща при деца, които изпитват чувство на неувереност или дискомфорт.

Щриховане. Често може да се срещнат случаи, при които традиционната „опора“ може да бъде допълнена от кръстосани или диагонални линии, т.е. щриховане (често децата обясняват такива допълнения като „паркет“, „балатум“, „килим с фигури“). Този тип „контролиращо“ щриховане е свързано с наличието на натрапчиви мисли. Всичко това усилва нестабилността на семейната ситуация.

Като цяло, излишното и обилно щриховане е показател за обща тревожност на изследваното лице.

Изкривяване (изопачаване) и игнориране.  

Изкривяване. Промяна в размерите на фигурите – когато фигурата е увеличена (уголемена), това е свидетелство за отношение на доминиране, на претенции за главна роля в семейството (ако е увеличена фигурата на брат/сестра, това е свързано с ревност в отношенията). Малкото, умаленото изображение се свързва с потиснатост, депресивност, изоставеност. Ако са намалени само фигурите на родителите, това по-скоро говори за тяхното обезценяване, малка значимост в семейството.  Намаляването на фигурите на братя/сестри свидетелства за съперничество и конкурентни отношения, показва ревност.

 Игнориране.  Пропускането и игнорирането на части от тялото в изобразените фигури се свързва с отричане функцията им, а уголемяването на такива части – за фиксираност и натрапчиви мисли за функцията, ролята и значението на тези части.

Игнорирането може да се прояви и в отсъствие от рисунката на самото дете, като признак за неговата отхвърленост. Ако отсъства някой друг член на семейството, то това показва малката значимост на този член за детето и често е съпроводено с негативно отношение към този член.

Възможно е в рисунката да бъдат включени други хора или отделно лице, което практически не е член на семейството. Тогава може да се говори, че детето възприема семейството си като дефицитарно, непълно, погрешно, непълноценно. Въвеждането на такива лица (приятели, съседи, гости) често свидетелства за семейна дезинтеграция,  емоционален глад и за потребност от близки отношения с разбиращ го човек.

Прецизност (точност, старание) и небрежност (повърхностност).  

Прецизност. Прецизното изпълнение на рисунката, извънредното старание и подредеността на детайлите често изразява натрапливи мисли и потребност от структурираност, в други случаи показва тенденция към перфекционализъм; излишното (изобилно) структурираните образи свидетелства за потребност от контрол над заплашителни импулси.

Небрежност. Небрежността често се интерпретира като формализъм при изпълнението на задачата или като импулсивност. Освен това, такива рисунки се срещат в случаите на когнитивни (при различна степен умствено изоставане, задръжки в развитието, хиперактивност) и органични нарушения на мозъчните структури, свързани с ограничения на способностите, при поведенчески разстройства и девиации. Небрежността може да служи за защитен механизъм, например, ако небрежно е изпълнена определена фигура, това е показател за скрита тревога, тенденция към пренебрежение или бягство от емоционален контакт, отсъствие на емоционална привързаност, дистантност в отношенията.

Динамичност и статичност.  

Динамичност. Динамичността в действията е показател за обща енергийна зареденост (енергизираност) на емоционалния фон в семейните взаимоотношения, които могат да бъдат негативни или позитивни. Интензивни движения на самите фигури (например, изобразяване на сила при удар на ракетата (топчето) при федербал (тенис), ритане на топка или изобразяване на вятър), може да свидетелства за съперничество или завист.

Статичност. Независимо от изискването на инструкцията, членовете на семейството да извършват определени дейности, детето може да ги изобрази на листа в напълно статично състояние.  Този вариант се среща  (особено в съчетание с формалност) при липса на контакт между изследваното лице и психолога, при когнитивни дефицити, при „глухи“ психологични защити.  Лишаването от движение на определена фигура косвено говори за нежелание на детето да рисува (да пресъздаде) това, което определен член на семейството обикновено прави (този аспект може да бъде тема за отделна беседа). Допустими са конфликтни отношения, травмиращи преживявания, свързани с този член на семейството.

Формалност и задълбоченост.

Формалност. Формалното изпълнение на рисунката често се съчетава със статичност на фигурите. Този маркер се тълкува като бягство от контакт и отсъствие на мотивация за участие в изследването. Формални, дребни (ситни) и фигури без лица често се изпълняват в условия на дефицит на емоционално общуване, а също при депресирани и шизоидни деца. 

Задълбоченост. Задълбочената (подробна) рисунка свидетелства за добро интелектуално ниво, творчески способности и демонстративност.  Извънредната фиксация при изобразяването на различни предмети (изобилие) се оценява като недостатъчно взаимно разбиране и емоционално общуване в семейството, а голямото количество еднотипни предмети (прозорци, тухли, плочки, шарки, фрагменти и др.) често говори за ригидност, застойност, инертност на психичните процеси, извънредно напрежение, склонност към натрапливи страхове и опасения.

 

Действия

Майката.

-готвене – една от най-често срещаните действия в рисунките на децата и като цяло се оценява позитивно; тълкува се като ангажираност на майката за удовлетворяване потребностите на детето: обикновено това е добрата, любящата майка;

-почистване – елемент на компулсивност и педантичност; такава майка е повече заета да внася блясък и ред в къщата, отколкото с емоционалното общуване с детето; свойствено е за педантичните, претенциозните, протектиращите, ригидните, консервативните родители и тези, които имат големи амбиции за детето си; възможен е авторитарен или емоционално отхвърлящ стил на възпитание;

-измиване на домакински съдове (посуда) – среща се при майки, които са прекалено обременени с домашни задължения; възможна е емоционална изтощеност, умора, депресивност;

-гладене – извънредна въвлеченост във възпитанието; тя полага огромни усилия да моделира детето (да го облече топло); възможна е хиперопека;

-разговор по телефона – оценява се двояко: отвлеченост на майката, самоизолация от процеса на възпитание; потъване в свои проблеми, интереси и занимания; изтощеност на майката от вихъра на семейните проблеми; опит да превключи на друга дейност, без да се съобразява и жертва себе си от суета; възможна е хиперопека във възпитанието на детето;

-шиене (плетене) – среща се при контролиращи, твърди, авторитарни, консервативни, проверяващи и контролиращи майки;

-пране – може да свидетелства както за компулсивност, така и за емоционален глад, дефицит на общуване и внимание, депресивност;

Бащата.

-занимания с домашни дейности – четене на вестник или игра с детето се приема като действие на бащата в норма;

-гледане на телевизия – често се среща при бащи, които изцяло са потънали в/или са уморени от  работата си; принципно се приема за позитивно (особеностите на разположението на бащата във фотьойл и притежаване в ръката на пулт за дистанционно управление на телевизора се интерпретират отделно в друг контекст);

-отива на работа или намира се на работа – отстранен баща (периферен, формален) в семейството; бащата не участва в дейностите на семейството и възпитанието на детето;

-ремонтни дейности в дома – признак за доминиращ, твърд, деспотичен, консервативен, изискващ, „кастриращ“ баща (инструментите и характера на дейността се интерпретират отделно);

 

Други действия на членовете на семейството.

-съперничество – прилагане на сила, участие в конфликт; конкуренция между членовете на семейството (ритане, хвърляне на топка; игра на тенис, федербал и др.); често се рисува от „свръхревниви“ деца;

-рязане (разрязване, разцепване, сечене) – изразява „комплекс на кастрация“, забрани, табу; ограничения, фрустрация, произтичаща от родителите (източници могат да са и двамата родители);

-хранене – потребност от любов, внимание и грижа;

-водни процедури – депресивност или соматична слабост, неспособност; отразява негативни отношения; амбивалентност, страх;

-сън, болест, легнало положение – астения или опит за избавление от заплаха, опасност, фобии;

-хранене на домашни животни или игра с тях – неудовлетворени афилативни потребности, стремеж към покровителстване и любов;

 

Допълнителни критерии.

Полови признаци. 

Децата на 5-6г. (в норма) изобразяват формални признаци за пол (коси, облекло, панделки, диадеми, огърлици, обеци и пр.), като отсъствието на някои от тези признаци може да показва някакво изоставане, инфантилност. При интерпретациите и анализа на половата идентификация следва да се отчитат сходствата или различията на фигурата на детето с родителя от своя или противоположния пол.

Децата над 12г. (в норма) поставят акцент върху половите атрибути на тялото (например, подчертаване на гърдите, очертаване на мускули), които свидетелстват за повишено внимание към аспектите на мъжествеността или женствеността от този период на онтогенеза.

Изобразяването на полов член (в подрастваща възраст, след 12г.) често показва девиантност и негативизъм.  Обратното, пропускането на гениталии и гениталната област, наличие на асексуалност на фигурата, както и прекомерното отделяне (маркиране), са свидетелство за съмнения в половата идентичност или половата роля, за изоставане в психосексуалното развитие, за обсесивни фиксации и страхове.

Особено внимание трябва да се обръща на полово-ролевото разпределение на домашните задължения и дейности (заниманията в рисунката) – кой реално изпълнява традиционните мъжки и женски роли  –  приготвяне на храна, извършване на ремонти, шиене, почистване, миене, пране и пр.).

При децата на 6-7г. е възможно да се наблюдава сериозно присъствие на фалични символи, което е признак за отзвучаване на Едиповият конфликт и отразява завършващ процес на полова самоидентификация.

Месторазположение.  

Основно значение при интерпретацията на разположението на фигурите има пространството (разстоянието), което е останало незапълнено между тях, критерий, който буквално се приема за означаващ дистанциране, както емоционално, така и контактно.  Запълването на цялото пространство на листа се среща при варианти на повишена демонстративност, но може да е показател и за повишена тревожност.

Най-често рисунката се разполага в центъра на листа и фигурите (сценария) описват своеобразен кръг.  Изместването в дясната част на листа свидетелства за устременост в бъдещето, екстравертност, откритост, искреност.  Изместването в лявата част – затвореност, тенденция към бягство, интравертност. Разположението в горната част – повишена енергичност, а в долната – астения, хипотимност.  „Притискането“ на фигури към краищата на листа (сякаш не достига място) – зависимост и неувереност в себе си.

Последователност.

Най-значимата и доминираща фигура в семейството обикновено се изобразява първа и се характеризира с по-големи размери, отколкото тези на останалите членове. Този порядък разбира се може съвсем да не отговаря на действителната йерархия на ролите и мястото на членовете на семейството, той отразява само субективното усещане за значимостта на тези хора за самото дете.

Помещение и интериор.  

Мястото, на което се развиват действията на членовете на семейството също има информативен характер. Например, разпределянето на лицата в различни помещения (стени, прегради) означава нарушение на емоционалните контакти. Счита се, че когато едно лице, дори временно е недостъпно и ограничено в пространствено отношение, то е емоционално изолирано. „Затварянето“ на човек в определено помещение (килер, баня, мазе, таван, гараж, беседка, парник, стопански постройки и пр.) показва конфликт и амбивалентни чувства към него.

Кухнята обикновено отразява напрегната потребност на детето от любов (храната, храненето е символ на грижа и любов).

Има случаи, при които къщата (помещението) е изобразена много голяма, а хората в нея наподобяват джуджета или насекоми – това показва изолация в семейството.

Извънредното внимание към прозорците, рамките и дограмата на прозорците, оградите, разкрива страхове от загуби и агресия, които могат да се комбинира с подозрение, чувство за липса на свобода.

„Домът-ракета“ се среща много често в рисунките на децата в доучилищна и начална възраст и носи отпечатъкът на едиповите страсти.

Когато семейството е изобразено сред природата и се допълва от ярко слънце, тази особеност се тълкува като нужда от любов; дъждът – депресия, потиснатост; множество изображения на треви, кактуси, непонятни завъртулки във вид на цветя и пръчици, които запълват околното пространство – невротизъм, ригидност, тревожност, потребност от защита от външни опасности (явления, събития, хора извън семейството). Цветята са признак, от една страна на женственост и демонстративност, а от друга – натрапчива потребност от защита и неувереност в себе си.

Декорирането на стаята, подчертан интерес към мебелировка, към предмети на бита, украсяване на помещението с дрънкулки, ненужни фигурки и пр. – демонстративност, егоцентризъм, самолюбие, нарцисизъм, хистероидност, подчертан интерес към собствената си личност, липса на чувство за общност (всичко това обикновено се съчетава с уголемяване размерите на собствената фигура).

Натиск.

-слаб (блед) – пасивност, астения;

-силен („релефен“) – напрегнатост, импулсивност, ригидност, праволинейност;

-неравен (вълнообразен, прекъснат, крив) – тревожност, емоционална неустойчивост,

Особености на линиите.  

-плавни, закръглени – женственост, миролюбивост;

-резки, начупени – импулсивност, напрегнатост, конфликтност, стеничност;

-ескизни линии – нерешителност, контрол върху тревожността;

-щриховка – мястото на щриховане най-често показва „мястото“ на конфликтното преживяване (травмата) и емоционалното напрежение; 

 

Детайли.

Изобразените фигури на хора при кинетичната рисунка на семейството са малко по-различни от тези, рисувани от децата при популярния тест „Рисунка на човек“ и „Рисунка на моето семейство“. Възможно е това да е обусловено от различията в инструкциите при двете методики, всяка от които поставя различен акцент върху детайлите, отнасящи се преди всичко до особеностите в семейното взаимодействие на рисуващото дете. Има обаче някои елементи (детайли), които се срещат по-често (или почти винаги) от други. По-долу в текста ще се спрем на най-разпространените.

-главата се свързва с възможностите за интелектуален и поведенчески контрол;

-израз на лицето – много информативен признак за особеностите на междуличностните отношения и преживяването на определени емоции;

-уста – отразява орална характеристика на фиксация;

-устни – аспект на женската сексуалност;

-празни очи – грубост, безсърдечие, студенина;

-украсени очи – тревожност;

-нос – фаличен, сексуален символ; отразява интерес към сексуалната сфера;

-коси – формален признак за пол;

-шия – област за контрол на разума над тялото; отделянето на шията е свързано със зависимост; отсъствието на шия – недостатъчен волеви контрол;

-рамена – отразява доминантност, мъжественост;

-ръце (китки), щриховани или поставени пред или в областта пред гениталиите – чувство за вина  за своите действия (при децата над 12г. – вина за онанизъм) или страх от сексуални контактни (при момичетата);

-закръглено тяло – женственост, миролюбие;

-ъгловато тяло – асоциира се с мъжественост;

-извънредно голямо тяло – наличие на неудовлетворени потребности;

-извънредно малко тяло – нищожност, чувство за унижение;

-гърди – репрезентация на образа на майката, зависимост, симбиоза, потребност от любов; за момичетата – аспект от половата идентификация;

-бедра и дупе – акцентиране, декориране, застиване в анална тематика, хомосексуални импулси и влечения, конфликтност;

-полов член – деликвентност, негативизъм или поглъщане в сексуална тематика;

-релефни мускули – стремеж към мъжественост (често е хиперкомпенсация);

-крака – отсъствието на крака (например скрити под стол, зад масата, от някаква преграда), щриховане, отделяне с черта – признак за възможни разстройства със сексуална насоченост (често се среща при децата над 11-12г., като вина за мастурбация или хомосексуални отношения);

-стъпала – фалични символи, показват фиксираност в сексуалната сфера;

-копчета, джобове – незрялост, зависимост;

-пъп, копчета, зърна на гърдите, токи, катарами, закопчалки – симбиоза с майката, зависимост;

-вратовръзка, папийонка, шал, кърпа (кърпички) за нос – сексуален символ; повишеното внимание към вратовръзката или кърпата за нос е възможно при съмнения за половата роля;

-шапка (покривало за глава) – регресия или обсесия в интелектуална дейност; потребност от защита и безопасност;

-шнурове, ширити, връзки за обувки, пискюли – при мъжете – възможни конфликти в областта на половата идентификация; обувките символизират сексуални импулси;

-цигара, пура, пистолет, телефонна слушалка, пулт за дистанционно управление – сексуална символика и стремеж към мъжественост;

-бастун – нужда от опора;

-дюкян – фиксиране в мастурбация или сферата на сексуалността;

Следва да се има предвид, че тук са представени само основните критерии за анализ на рисунката. Допълнителна и подробна информация може да се намери в творчеството на  К. Маховер, A.JI. Венгер, Е.В. Свистунов.

Не трябва да се забравя, че при кинетичната рисунка на семейството по-голямо значение има цялостното възприемане и анализа на рисунката, отколкото тълкуването на отделните елементи.

 

3. ЕДИПОВИЯТ КОМПЛЕКС В КОНТЕКСТА НА ПСИХОСЕКСУАЛНОТО РАЗВИТЕ НА ДЕТЕТО.

За работа с проективните методи са необходими знания за основните идеи и положения в класическата психоанализа. Такива централни точки в психосоциалното развитие на детето се явяват „Едиповият комплекс“ и „Комплексът Електра“.

По-долу е представена основна, базова информация по проблематиката – това е общ исторически информационен минимум, който е необходим за разбиране на тези феномени.

 

Едипов комплекс.

Под Едипов комплекс обикновено се разбира проявата у детето на амбивалентни чувства към своите родители.  На практика, в живота този процес се изразява в силна привързаност и стремеж на детето да притежава (обладае) единия от родителите си и едновременно с това да изпитва негативни чувства към другия.  Едиповият комплекс е едно от централните понятия в психоанализа.

Понятието е въведено от З. Фройд, който чрез самоанализ на детските спомени, разкрива наличието на ревност по отношение на бащата и любов към майката. Тези идеи той развива през 1897г. в писмо (Briefe an Wilhelm Fliess) до своя колега Вилхелм Филис[9] [9]. Самото понятие е било въведено през 1910г. и е определено като комплекс, който е универсален за момчета и момичета. Наименованието и основната тема се основават на древногръцкия мит за цар Едип от едноименната драма на Софокъл, в която Едип, въпреки своята воля и независимо от нея, убива своя баща Лай и се жени за майка си Йокаста.

В теорията и практиката на психоанализа и до днес на Едиповият комплекс се отделя  голямо значение. В разбирането на основателя на психоанализата комплексът може да се разгърне по два сценария. Първият е свързан с позитивна форма, когато сексуалните предпочитания на детето са насочени към родителя от противоположния пол, а ненавистта е адресирана към родителя, който е от същия пол с този на детето.  Обратното, ненавистта на детето към родителя от противоположния пол и любовта към този с пола на детето се разглежда като негативна форма на комплекса. В процеса на психосоциалното развитие на детето се проявяват и двете форми, образувайки цялостния Едипов комплекс, който обуславя амбивалетните отношения на детето към своите родители: то едновременно ги обича и ненавижда, боготвори ги и желае тяхното унищожение, иска да прилича на тях и се страхува от наказание за своите несъзнавани желания.

Класическата хронологична последователност на ортодоксалният фройдизъм разглежда съсредоточаването на либидото в определени части на тялото.  Оралният стадий обхваща първата 1,5 години от живота на детето, аналният – в продължение на следващата 1,5 години, а фалическият започва в края на 3 г. Именно във фалическата фаза се разгръща Едиповият триъгълник, който продължава до 5-6 годишна възраст.

В този стадий момчето може да изразява еротични чувства по отношение на майката (изхождайки от своите наблюдения върху поведението на възрастните, детето се опитва да целува майката, да я прегръща, демонстрира своя пенис, съобщава намерението си да се ожени за нея). Тези действия на момчето започват като играе ролята на своя баща, който то възприема за конкурент (съперник), но и започва да се досеща за своите дефицити и неспособност в сравнение положението на своя баща (неговият полов член е по-голям).  Съперничеството води след себе си до страх от това, че бащата въобще не оценява неговото поведение като игра и няма да търпи романтичните му прояви, като може да лиши момчето от пенис (страхът от кастрация).  Страхът от въображаемото отмъщение от страна на бащата е необходим на момчето, за да се откаже от своя инцестиозен стремеж [15].

Възрастта между 5 и 7г. е фазата, в която Едиповият комплекс получава разрешение, като детето изтласква от съзнанието си сексуалните желания и започва идентификация с бащата (собствения пол) – то усвоява неговите черти и маниери (процес на идентификация с агресора). Благодарение на тази трансформация се финализира и процесът по половата идентификация  (завършва периодът на инфантилна сексуалност), детето започва да усвоява необходимите нормативни социални норми и забрани (Супер-Его), то навлиза в латентен период в психосоциалното си развитие, който открива нови перспективи за усвояване на социални и полови роли.

Счита се за благоприятно, ако комплексът бъде разрешен по този начин, т.е. да бъде преодолян, смекчен и преформиран.  Наличието на изтласкване и фиксация на Едиповия комплекс, по-късно на несъзнавано ниво, ще се проектира чрез невротизация на детето и доста често във възрастта след 11-12г. комплексът ще се реанимира и може да има негативни последици.

Не всички психоаналитици обаче споделят първоначалния фройдистки вариант на Едиповата ситуация. Например, Алфред Адлер счита, че Едиповия комплекс не е ориентиран към желание да се притежава майката, а служи за изразяване на асексуални стремежи за власт и превъзходство над двамата родители. Карл Густав Юнг също разглежда стремежът към инцест и стига до извода, че в основата на този стремеж стои не влечението към полов акт, а идеята за регреса – връщане към майчиното лоно. Вилхем Райх счита, че комплексът въобще не е универсален, а е изменчив, променя се в зависимост от социалното устройство на обществените отношения [9]. Мелани Клайн твърди, че едиповата ситуация се проявява на много по-ранен етап от развитието във фантазиите на детето, отколкото допускат фройдистите.

Съществуващата критика на възгледите на Фройд отразява преди всичко различията в интерпретацията на комплекса, но основната идея остава базова в развитието на класическата психоанализа.

Комплекс на Електра.  

Както вече беше отбелязано, З. Фройд приема Едиповия комплекс за универсален и еднакво валиден за момичета и момчета. През 1913г. К.Г. Юнг обозначава тази ситуация при момичето с понятието „Комплекс на Електра“. Под този термин се разбира съвкупността от детски желания, чувства, преживявания, които са свързани с влечение към бащата; стремеж да се замени и отстрани майката, която възпрепятства реализацията на подобни желания.

Името на този комплекс идва от антична Гърция – митът за Електра, желаеща да отмъсти за смъртта на своя баща Агамемнон и подстрекава брат си Орест да убие собствената им майка Клитемнестра и нейния любовник.

За разлика от Юнг, Фройд не използва понятието „Комплекс на Електра“, а предпочита да говори за едипов комплекс, тъй като счита, че този комплекс в равна степен е присъщ за всички хора, независимо от техния пол.

При момичетата, както и при момчетата, като първи обект на любов встъпва майката, но при навлизане във фаличния стадий момичетата разбират, че те са лишени от пенис.  В резултат развиват завист към пениса (аналог на страхът от кастрация) и желаят да го притежават.  Надявайки се да го получи, тя се обръща към майка си, но по очевидни причини това не се случва, заради това майката е поставена в „черния списък“, защото се появява обида, че майката е родила момичето с „дефект“ или е отнела пениса като наказание. Често момичетата се стремят да станат подобие на майката и идентифицирайки се с нея, се надяват да бъдат съпруги на собствения си баща. От този момент нататък, се разгръща конкурентната борба с майката за вниманието на бащата [15].

З. Фройд отбелязва, че Едиповия комплекс при момичетата протича по-бавно, по-меко и не така жестоко, както при момчетата. Според Фройд, това е предизвикано от обстоятелството, че съзнанието на жената е в по-малка степен подложено на разстройства, тъй като при тях не е наличен толкова интензивен страх от нараняване, както при момчетата.

Ортодоксалните възгледи в психоанализата по отношение „Комплекса на Електра“ са подложени на ожесточена критика от страна на сексуалните малцинства и феминистите, които буквално анатемосват името на Фройд. Други се противопоставят на идеята за женската завист към пениса, както на понятието „завист към матката“ при мъжете [17]. Следва да се отбележи, че самият основател на психоанализа постоянно е променял своите възгледи и подходите си към „Едиповия комплекс“ при жените, който при Фройд са в по-малка степен теоретично подредени.

Въпреки това, постоянното и дългосрочно желание на момичето да получи пенис или да го придобие символично след раждането на собственото си дете, допринася за усвояването на женската полова роля.

 

4. ВЪЗРАСТОВИ КРИЗИ И ПОЛОВА ИДЕНТИФИКАЦИЯ.

Вътрешните и външните конфликти и измененията в Аз-концепцията се актуализират през т. нар. кризисни периоди от развитието на детето.  Кризисните периоди съпровождат както вътрешни (физиологични) промени в детския организъм, така и изменения в психологичното възприятие на външното (социално) развитие на ситуациите. Кризисните периоди могат да се отнесат към стадиите на психосоциално развитие на детето,  в които протича очевидна връзка между възрастовата криза и завършването на специфичен етап от формирането на сексуалността.

Независимо в коя възраст ще протече, Едиповият конфликт винаги се явява криза. Започвайки от три годишна възраст и завършвайки на шестгодишна възраст, той носи отпечатъка на постоянни промени и придобивания, като съвпада с ключови новообразувания в областта на Аз-концепцията на детето. Както е известно, краят на третата година е последната граница на ранното детство, тъй като в индивида вече започва формирането на личността и възникват източници на самосъзнанието [7]. 

Една от фундаменталните основи на самосъзнанието на личността са представите за собствената принадлежност към мъжки или женски пол. В основата на детската Аз-концепция застават нейните външно обусловени компоненти – полът и възрастта на детето [1].

Формирането на полово-възрастова идентификация на детето (Какво съм аз – момиче или момче?) се свързва с развитието на неговото самосъзнание, като протича при определени закономерности. Зараждането на самосъзнанието може да се види още в етапа на ранното детство, когато например, двегодишното дете проявява елементарна, първична форма на самосъзнание – разпознавайки себе си в огледалото („Стадият на огледалото“), то формира първична самооценка за себе си [7]. Първична форма на самосъзнание се проявява и във формирането на първичната полова идентификация (знание за своята полова принадлежност), която нараства към третата година и се фиксира като особено устойчив основен елемент на самосъзнанието.

J. Money прави извод за формирането на половата идентификация при децата към 1,5г., посочвайки, че с порастването във възрастност половата идентичност се запазва по същество, но варира по обем и съдържание. Това е период, през който детето започва да отнася себе си към определен пол, да определя пола на своите връстници, да различава мъжете от жените.

Към три-четири годишна възраст детето започва да се ориентира към организиране на детски групи по пол и възраст, осъзнато да разграничава по пол детските играчки, да усвоява полово-ролеви стандарти на поведение във взаимоотношенията с връстниците и възрастните: „момчетата не трябва да плачат“, „ти си момиче – трябва да бъдеш винаги чиста“ [1]. Това е особено рисков период, през който детето е подложено на силно външно въздействие, като усвояването на полово-ролевите модели в най-голяма степен зависи от външната социална среда, т.е. от значение е каква е семейната среда, какви са сигналите, подавани от родителите, свързани с пола и половото поведение на детето.

Към 5-6-годишна възраст децата придобиват и се опитват да изграждат полово-ролевите качества, съответстващи на техния пол, настъпва полова спецификация в игрите, по-големите деца осъзнават себе си във времето (минало, настояще, бъдеще) и формират отношение към приемане себе си в бъдещето – новата социална роля на ученика.

Основавайки се на принципите на класическия психоанализ, Едиповият триъгълник се решава към 6-7 година, когато детето навлиза в латентен период на развитие.  В тази възраст детето попада в нова социална роля – тази на ученика, на обучаващият се сред други в училищна среда. Този период на начална ученическа възраст според Г.С. Василченко е своеобразен „предпуберитетен период“ (7-13г.) на психосициалното развитие на детето, период на формиране на половата роля [3].

Кризата при седемгодишните се съпровожда с физиологични и психологични промени.  Към 6-7-годишна възраст завършва периодът на първото или неутралното детство, когато момичетата и момчетата все още не се различават по антропологични характеристики.

С началото на стадия „адренархе“>^[10], съзряването на андрогенната надбъбречна кора обуславя първия растежен скок, започва скелетно и началното полово съзряване, променят се пропорциите на тялото. Физиологичното пренастройване на детския организъм се съпровожда с изменения в познавателните процеси и самосъзнанието: настъпва преоценка на ценностите, ражда се новият социален Аз. Към седемгодишна възраст завършва парапуберитетният стадий на психосексуалното развитие, финализира формирането на половата автоидентификация.

Така при децата от предучилищна възраст, въз основа на развитието на самосъзнанието и началото на присвояване на социалния опит, се формират определени представи за възрастовите и половите характеристики на човека. Настъпва натрупване на нагласи и информация за съществуването на половете, за половите роли, за особеностите на половото поведение, за неговите външни прояви и същност, които се усвояват и преработват в съответствие с индивидуалните (когнитивни и личностни) особености и норми на микросоциалната среда.

Очевидно е, че тези представи се основават на формални външни признаци на пол и възраст, които в този възрастов етап на социализация се определят и зависят в по-голяма степен от психологичната (когнитивна) оценка на възрастовите и половите различия на хората.

Половата и  възрастовата диференциация се осъществява съгласно принципа на когнитивното „четене” или „търсене” на присъщите за конкретния човек формални полово-възрастови атрибути (облекло, прическа и пр.).  Въз основа на това, в рисунките на децата в доучилищна и начална училищна възраст могат да се видят следните предикатори за формиране на полова идентификация: отделяне и подбор на определено изображение по формални полови признаци (облекло, прическа и др.) и прилика между собственото изображение и това на родителя от същия пол.

Обобщено цялата начална училищна възраст е подчинена на развитието на социалната роля на ученика. Формирането на самооценката като съществен елемент на самосъзнанието също е подчинено на социалната роля на ученика и на този етап успешното усвояване на тази роля много зависи от оценките и самооценката на резултатите от учебната дейност.  Според. Е.Ериксън, успешната социална (учебна) дейност на детето в този възрастов етап определя формирането на чувство за компетентност [16]. И.Ю. Калугина отбелязва, че формирането на самооценката зависи не само от успеваемостта и особеностите при общуването с учителите и съучениците, а и от стила на семейно възпитание и приетите семейни ценности [7].

Според теорията на З. Фройд за психосексуалните етапи на развитие, периодът от 6 до 12 години съответства на латентния стадий, който авторът разглежда като период на подготовка за съзряване, в който на преден план излиза сферата на социалните взаимодействия на детето с връстниците и възрастните. Този етап според Г.С. Василченко се характеризира с избор на полова роля, която съответства в най-голяма степен на психофизиологичните особености и идеали на маскулинна или феминна микросоциална среда [3].  В процеса на общуване с връстниците детето апробира и утвърждава избраната полова роля, която отразява различните аспекти на човешките взаимоотношения.

По този начин при детето в началната училищна възраст  на основа формираната в предшестващия възрастов период полова идентификация и в резултат на активното включване в социалното взаимодействие, настъпва финализиране в развитието на понятийното съзнание – процес, в който детето осъзнава и избира стереотипи на поведение, приемливи по отношение избрания пол и съответстващи на културните рамки.

По-нататък в детето „на практика“ – в условията на различните микросоциални ситуации на взаимодействие с връстници и възрастни, настъпва научаване, апробация и утвърждаване (закрепване) на избраните полово-ролеви нагласи. По всяка вероятност, развиващото се теоретично рефлексивно мислене (в психологичен аспект) и разширяващият се кръг от социални връзки и отношения, в т.ч. половите различия във вербалното и невербално поведение на обкръжаващите го хора (социално-психологичната страна на социализацията), формира у детето способности за полово-възрастова диференциация на хората, но вече ръководейки се от много по-обективни полови признаци (поза, фигура), които се откриват в изображенията на човешките фигури в рисунките.

Подрастващата възраст (тийнейджърство) се свързва преди всичко с пубертетната криза, с пренастройването на организма – с половото съзряване.  Стадият „гонадархе“ се обуславя от повишаване активността на половите жлези, които обуславят ръстов скок и формирането на вторичните полови белези. Във връзка с настъпващото бързо развитие често настъпват трудности във функционирането на сърцето, белите дробове и кръвоснабдяването на мозъка.  Процесът на полово съзряване се съпровожда с появата на сексуална възбуда, която от своя страна предопределя една типична за този период емоционалната нестабилност. Темпът на половото съзряване оказва могъщо влияние върху самосъзнанието и образа на физическия Аз, които стават хипертрофирани.  Към 13-та година обикновено настъпва окончателно усвояване на половата роля, която се явява важна съставляваща на Аз-концепцията на тийнейджърите и в този период се отличава с крайна нестабилност. Детето е принудено постоянно да се приспособява към физическите, физиологичните, психологичните и социалните изменения. Ако по някаква причина при тийнейджъра настъпи изкривяване в стадия на първичното закрепване на половата идентификация, което може да бъде предизвикано от спецификата на семейната среда или при негативно решаване на Едиповия комплекс (например, при една ерзац-идентификация – фалшива, илюзорна), то по-късно, в подрастващата възраст едиповите преживявания се актуализират (реанимират) и при наличието на една пубертетна психична неустойчивост придобиват максимално звучене.

И така, всеки кризисен период в онтогенеза се съпровожда от етап на психосоциалното развитие, в резултат на което настъпва усвояване на конкретни аспекти на половото самосъзнание (първична идентичност – 3г.; полова идентичност – 6-7г.; полова роля – 13г.)

Формирането на всички аспекти на психологичния пол винаги, по един или по друг начин се извършва с поведенческо проиграване (тестване, апробиране, верифициране) и последваща интеоризация на образци на междуполово взаимодействие. Предоставянето на такива образци се осигурява преди всичко от социалното обкръжение на детето, като се започне от родителските фигури и се завърши с масовите, общочовешки характеристики на полово-ролево поведение. По същността си всяко възрастово новообразувание на половото самосъзряване се осигурява от предшестващите го непосредствени или отсрочени преживявания на Едиповия триъгълник, в широкия смисъл на думата, т.е. страните „Мъж (баща)“, „Жена (майка)“, „Аз сред тях“.

С други думи, особеностите на половото съзряване са основни елементи на Аз-концепцията и оказват значително влияние върху нейната устойчивост в кризисните периоди на онтогенетично развитие на детето.

[1] Бел. на прев. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80

[2] Бел. на прев. https://psy.su/persons/100_psihologov_rossii/psy/56315/

[3] Бел. на прев.  https://psy.su/persons/100_psihologov_rossii/psy/84335/

[4] Бел. на прев.  https://www.mgpu.ru/personal/svistunova-ekaterina-vladimirovna/

[5]Бел.на прев. Федерално държавно бюджетно научно учреждение „Научен център за психично здраве“ – медицинска научна организация,   специализирана за изследвания и лечение на психични заболявания.

[6] Бел. на прев. http://viperson.ru/people/severnyy-anatoliy-alekseevich

[7] Бел. на прев. https://mgppu.ru/people/83/522

[8] Бел. на прев. http://el-deti.ru/ucheba/shkoly-elektrostali/

[9] Бел. на прев. https://freudproject.ru/?p=8585