Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2019 07:00 - Полова идентификация на детето в кинетична рисунка на семейството-втора част (Сергей Сергеевич Носов)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 791 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

               Полова идентификация на детето в кинетична рисунка на семейството

                                                                    втора част

                                                      (Сергей Сергеевич Носов)

image

5. ИЛЮСТРАЦИИ ОТ ПРАКТИКАТА НА НЯКОИ ОСНОВНИ ТЕМИ,  ПРИ ПРИЛАГАНЕ МЕТОДИКАТА „КИНЕТИЧНА РИСУНКА НА СЕМЕЙСТВОТО“.

 

Този раздел включва анализи на някои от най-често срещаните конфликтни теми при прилагане на методиката. За удобство на изложението и простота на възприятието, дадените примери са съпроводени с илюстрации на детски рисунки и коментари към тях.  Считаме, че по този начин читателят получава възможност да анализира рисунките заедно с автора, т.е. да види и да почувства това, на което ние обръщаме внимание или да отбележи за себе си най-дискусионните моменти в тези интерпретации.

Проблеми и особености при половата идентификация при момчетата.

Здравите вътрешно-семейни отношения са залог за успешна полова идентификация на детето. Като се започне от раждането, процесът на идентификация протича непрекъснато, като е съпроводен с изостряне и актуализация на преживяванията през кризисните етапи в развитието на детето.  Напълно естествено разбира се е, че успешното преминаване и усвояване на всяко ново възрастово идентификационно пространство пряко зависи от адекватността на преминаване и преодоляване на предшестващият го етап на психосоциално развитие и усвояването на аспектите на половото самосъзнание.

Идентификационния процес при момчетата често протича много по-бурно, започвайки малко по-късно и завършвайки по-рано от момичетата. Синовете обикновено идентифицират себе си със своите бащи, с по-големите си братя, т.е. с по-възрастните, по-силните и мъжествени членове на семейството от мъжки пол.  Те утвърждават своята мъжественост, но продължават да отстояват и своята любов към майката, развивайки конкурентна борба с другите мъже за нейното разположение.

На възрастта от три до шест години подобни амбивалентни чувства към своите  родителите се наричат Едипов комплекс, който съществува от векове и присъства дори при животните. При наличието на хармонични вътрешно-семейни отношения момчето успешно преодолява този етап, като установява своята лична полова идентификация.  По-късно то навлиза в един нов и относително спокоен латентен период, в който натрупва и усвоява патерни, еталони и стереотипи на полови роли.

Качеството на процеса на идентификация се определя от наложения стил на семейни отношения, от личностните особености на родителите и дори от броя и пола на възпитаващите го лица.  Конфликтите и изкривяванията във възпитателния процес в този критичен етап не отшумяват и са способни да се реанимират по-късно в подрастваща възраст.

 

Недиференцираност

Рисунка № 1 е изпълнена от 13-годишният Олег. Тя илюстрира обща инфантилност и задръжки в психосоциалното развитие. В случая инфантилизмът носи психофизичен характер. Паралелно с особеностите в емоционалната сфера, изследваното лице се отличава с нисък ръст, демонстрира грациозни движения и забавен темп на полово съзряване.

Веднага може да се забележи, че фигурите на рисунката са примитивни, статични, лошо разработени, което потвърждава едно невисоко интелектуално ниво на развитие.  Налице е задръжка в идентификационния процес – по рисунката е невъзможно да се определи, кой е мъж и кой е жена (дори липсват съвсем формални признаци за пол – прическа, облекло).  Пита се: С кого от членовете на семейството се идентифицира изследваното лице?  Отговорът може да бъде открит, ако се вгледаме в краката на фигурите.

Проблемът с маскулинността (мъжествеността) при детето се проследява и при заниманията на членовете на семейството. Бащата е зает с традиционно „мъжка“ дейност – той пуши цигара, заема доминиращо място в семейството и именно той притежава фалическата цигара. С бащиния обект за идентификация момчето се намира в напрегнати отношения – фигурата му е нарисувана последна и е най-отдалечена от детето.  Братът гледа телевизия – дейност, която често децата определят за мъжко занимание. Условната близост до майката е очевидна по степента на близост и по заниманията: „Мама готви, а аз й помагам – сипвам чай“.

image

Проблем с половата неидентифицираност се наблюдава и на рисунка № 2, но тук тя носи по-различен характер.

Хиперактивният Костя, на 5г., доста ясно е отразил своите преживявания в рисунката. Родителите отиват до магазина да пазаруват, но не са взели със себе си момчето. В реалния живот семейството се раздира от конфликти, свързани с опасност от предстоящ развод. Неустойчивостта на ситуацията е изобразена чрез наличието на една непрекъсната „здрава“ опора (линията на земята) и изобилието на цветя върху нея (фиксираност на преживяванията върху нестабилността; наличие на потребност от устойчивост и сигурност). В рисунката всичко е неустойчиво и нестабилно: фигурите са наклонени и колебливи; времето е противоречиво (облаци, дъжд, слънце, вятър).  Неустойчивостта символично се отразява и в емоциите и поведението на детето – в детската градина са започнали да се оплакват от неговата „палавост“ (хиперактивност).

Детето е с амбивалентно отношение към родителите (проблемите в семейството) – то ги обича, защитава ги с чадъри от слънчевите лъчи (семейните неблагополучия), но също и страда от родителските скандали – то не е сред мама и татко.  Развиващата се стихия в семейството задържа нормалното протичане на идентификационния процес.

image

Страх от кастрация.

Едиповият комплекс подчертано е изразен на рисунка № 3, изготвена от 7-годишно момче. Несъзнаваният страх от бащата и любовта към майката се отразяват в сцена „на вилата“, където майката мие чиниите, а синът и бащата режат дърво. Тук детето влиза в противоборство с бащата, който притежава режещият инструмент (трион). Синът защитава майката от бащините претенции: той рисува „планина от чинии“ пред майката, като я защитава от надвисналият над тях символичен кран; изправя се сам пред бащата, преграждайки пътя му към майката. Главите и телата на всички фигури са почти еднакви, като са съединени със специфично дълги шии, които свидетелстват и подчертават интензивен контрол върху телесните несъзнавани импулси.

При цялата тази зрелищност и опасност на конкурентната борба, все пак идентификацията при момчето е в посока заплашителният, но силен баща. В потвърждение на това може да се отбележи следното: синът и бащата са обърнати с лице един към друг, техните лица са нарисувани (очи, нос, уста), те взаимодействат един с друг – режат, бащата е изобразен преди майката.

Тук половата идентификация се установява в едно жестоко конкурентно противоборство, но е адекватна.

image

Идентификация със сила.

Проявата на съперничество, конкурентна борба, контрол върху майката и семейната ситуация, потребността и желанието за сила, и превъзходство се отразяват в рисунките на момчетата, притежаващи обекти на сила, мощ, власт, господство.

Предмет на силата може да бъде всяко оръжие или техника (автомобил, мотоциклет, ракета, кораб и пр.), спортно снаряжение, заплашителни животни. По този начин на рисунка № 4 е изобразено съперничеството на шестгодишния Паша със своя баща. В детската градина момчето било най-високо и най-едро, темпът на физическото му развитие се развивал ускорено. Независимо от това, възпитателите често се оплаквали от липсата му на самостоятелност, ранимост, плачливост и мудност. Родителите споделили, че синът им често бил обиждан от другите деца и се връщал вкъщи разплакан. 

На рисунката детето представя себе си чрез огромна фигура, която обилно е обсипана с предмети, символизиращи сила и мъжественост.  Присъствието на „военна фуражка на командир“, „военен флаг“, кобур, оръжия в двете ръце и дори полов член, който е отделен от тялото с подчертано удебелена линия (колан).  Момчето има амбивалентни чувства към баща си: зависимо е от него (изобилие от копчета) и в същото време насочва пистолета към баща си в областта на слабините, като по този начин се опитва да избегне заплахата от кастрация, да придобие желаните мъжки качества и да компенсира липсата на сила.

image

Интересно решение на проблема за идентификацията чрез сила е изобразено в рисунката на 14-годишния Серьожа (рисунка № 5).

Контролът за майката, идваща от магазина с покупки (продукти – храна – любов), се установява чрез блокиране на бащата, разположен във фотьойла. Пътят на бащата (достъпът до майката) е преграден от телевизора и фотьойла, ограничаващ движението му. Самият Серьожа е мобилен, представен в динамика и е обут с големи (тежки) военни обувки. Бащата притежава пулта за дистанционно управление (символ на мъжката сила), но детето разполага с по-големи възможности – в ръце  те си държи голямо, силно куче, което буквално се тресе от ярост. Силното и гладно куче (ориентирано към майката) се явява много подходящо животно (силен маркер) за завоюване на малкото коте (женски символ) или торбата с продукти (майчината любов и внимание).

image

Хиперролева идентификация.  

Доста често едиповите преживявания могат да се реанимират в подрастваща възраст и да се проявят чрез изблици на девиантност в поведението, което се явява компенсация за ощетената маскулинност.

Рисунка № 6 е направена от 13-годишният Миша, който е изпратен за консултиране по заявка на учителите и неговите родители. Миша е със реден ръст, червеникава (рижа) коса, с лунички по лицето, невзрачен, отличаващ се с тихо и миролюбиво поведение, често попада в нелепи ситуации, обект на подигравки и издевателства от страна на съучениците, потиснат с неадекватно ниско самочувствие (комплекс за малоценност) – внезапно и рязко се променя. Момчето станало конфликтно, провокиращо, свързало се с деликвентни по-големи ученици, започнало да нагрубява учителите, дори е посетило училището в нетрезво състояние.

Именно такова компенсаторно хипермаскулинно поведение е изобразено на кинетичната рисунка на семейството.  Заплахата за кастрация извира буквално от всяка родителска фигура.  Бащата, който служи в ОМОН[1] (специалните сили в МВР) е изобразен на рисунката с граната и автомат в ръце. Освен че автоматът стреля, проектилите на куршумите са насочени право към голото, но хиперкомпенсирано мускулесто тяло на сина. Суровият и фрустриращ баща се явява заплаха за сина, който нито по физически, нито по психологични показатели е достоен за такава мъжка работа („Излез с вдигнати ръце!“), а това означава, че синът не покрива бащините очаквания.

Потребността от майчина любов не намира удовлетворение: майката реже храна (фрустрира, възпрепятства любовта), а момчето е ориентирано и буквално се взира в острието на насочения към него огромен кухненски нож. 

Нежните чувства на детето към родителите не са удовлетворени, потребността от афилиация[2] е незадоволена, тъй като то не съответства на изискванията, не отговаря на бащиния модел, достигането до който би му позволило достъп до майчината любов. По тази причина подрастващият е отделен от семейството, игнорира и се опитва да не чува родителските послания (слуша високо музика; поставил е слушалки на ушите си; намира се в друга стая; на рисунката пред детето е изобразен компютър, който символизира външния свят – в живота това е групата за девиантни постъпки, към която принадлежи), еманципира се от родителското влияние (признаци за деликвентност – бутилка с алкохол, цигари) и компенсира дефицитите чрез самоутвърждаване на улицата.

В дадения случай, половата идентификация и хипертрофираните аспекти на полово-ролевото поведение не се усвояват в семейството. Негативната идентичност се утвърждава навън, като на рисунката компютъра („живот на улицата“) закрива изцяло краката на момчето.


[1] Бел. на прев. ОМОН – Мобилен отряд със специално предназначение https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%9C%D0%9E%D0%9D

[2] Бел. на прев. Афилиативна потребност – определен клас социално взаимодействие между хората, имащо ежедневен и същевременно фундаментален характер.  Основно съдържание на афилиацията е общуването с хората  (вкл. непознати или малко познати), които носят удовлетворение, удоволствие и обогатяват общуващите страни.  Целите на човек, стремящ се към афилиация са насочени ако не към търсене на любов от страна на  партньора, то поне приемане, разбиране, приятелска подкрепа и симпатия (Хекхаузен X., 1986). Според Артур Александрович Реан, афилиативна потребност е нуждата от общуване, от емоционални контакти, стремеж да бъдеш сред другите хора.

 

image

Хомосексуални преживявания.

Особеностите на семейните ситуации до голяма степен определят половата идентичност, половата роля и сексуалната ориентация.

Рисунка № 7 е направена от момче, изпитващо съмнения в собствената си полова идентичност, измъчвано от хомосексуални преживявания.  В случая особеностите на семейната система се изразяват в това, че още от раждането си детето не е имало пред себе си бащин и мъжки обект за идентификация, а е отглеждано само от жени (баба, по-голяма сестра, майка).

Рисунката е извънредно демонстративна, като  всички членове на семейството наподобяват по-скоро зомбита, отколкото живи хора. Изкривените, вълнообразни контури на телата, празните очи, съвсем оскъдното и по-скоро намек за облекло, свидетелстват за тревожност и емоционална неустойчивост.

Главни персонажи са бабата и по-голямата сестра, които се конкурират (съперничат си, играейки футбол), а майката е отделена, пие чай и по всичко личи, че не взима особено участие в живота на семейството.

Себе си детето изобразява в профил, седящо върху тоалетна чиния.  Хомосексуалните преживявания ясно са отразени в аналната област на фигурата. Когато изследваният рисува линията, отделяща областта на бедрата от тоалетната седалка, в резултат на силен натиск, чупи върхът на молива – усиленото емоционално напрежение се проектира върху хартията.

Интензивната щриховка на самата тоалетна чиния зад гърба на момчето е свързана с тревожност, натрапливи интереси към дадената сфера и опити за контрол върху влеченията.

image

Проблеми и особености при половата идентификация при момичетата.

Според Фройд, едиповият комплекс при момичетата се проявява в стремеж да станат „щерката на татко“ и да се конкурират с майката в женствеността си. Ако към този обект на идентификация се натрупа извънредна амбивалентност, тогава може да се наблюдава невротичен конфликт и трудности при интериоризацията на половите роли.

Тихият и спокоен ход на латентния период, свързан с усвояването на женската полова роля, през който момичетата приличат на „куклички“, „чаровници“ и „сладурчета“, рязко се променя в пубертетната криза. Физиологичното съзряване актуализира идентификационния процес и усилва конкурентните преживявания, свързани с приемането на женската роля на възрастните. Особеностите при приемането на половата роля в голяма степен се определят от взаимодействието между момичето и другите жени в семейството (майката, бабата, сестрите).

Синдром на Пепеляшка.  

На рисунка № 8 може да се види триумфа на женствеността. Осемгодишната Ира е изобразила себе си като идеализирана красавица, притежаваща всички формални атрибути  на своя пол (прическа, мигли, големи очи, плътни устни, обици, пола, диадема). Придобиването (усвояването) на женствеността позволява на момичето само за един миг да се „извиси“ над своите невзрачни съперници и да застане до бащата. По-малката сестра е блокирана в фотьойла, завита е с одеяло и е отделена от бащата с ваза цветя.

За проекция на ревността в отношенията между бащата и майката служи кръстообразно щрихована топка.  Натрапливите и интензивни опити за контрол върху своите преживявания, предизвикани във взаимоотношенията с всички членове на семейството, са проектирани чрез символични кръстообразни маркировки върху дрехите им. От всички фигури, изображението на момичето е най-женствената фигура в рисунката.  За това свидетелства дори облеклото: Ира носи традиционно женска пола, а майката и сестрата – панталони.  Нестабилността в позицията на Ира е подчертана от „плоха“, разделяща (разцепваща) полата, а тревожността, от гъсто разположената щриховка („реснички“) в областта на краката.  

image

„Татина щерка“

Седемгодишната Уляна, както е видно от рисунка № 9, желае да бъде „щерката на татко“ и вече е успяла да се домогне до определени успехи. Момиченцето е изобразило себе си като играеща с татко си на леглото, като в случая следва да се обърне внимание на краката на бащата, които са изобразени символично по такъв начин, че за особеностите на тази игра може само да се правят хипотези.

Образът на полилея (потребността от любов) в стаята, в която спи майката, само подчертава амбивалентното отношение към нея. Като цяло, спящата в отделна стая майка по никакъв начин не пречи на играта между таткото и неговата дъщеря, над които също е изобразен символът на любовта (полилей).

image

На рисунка № 10 Електра е показана много по-изискано, загадъчно и завоалирано. Момичето изцяло е копие на майка си и в нищо не й отстъпва по женственост. Централна тема на рисунката е съперничеството между момичето и майката, като наградата за победителя са чантите с продукти (любовта), с които пристига бащата. От рисунката е видно, че мъжът в този сюжет се намира в разцепено състояние, скован, замръзнал, разделен като Буриданово магаре[1] между майката и дъщерята. И двете дами обаче са еднакво привлекателни. Коя ще избере той?  Очевидно момичето разрешава този конфликт в своя полза. Майката е заета с домакински грижи (мие домакински съдове) – занятие, което е достатъчно депресиращо и скучно, а обърната с гръб, тя не може да види как се гледат бащата и дъщерята. Освен това,  момиченцето играе с котенце, а протягайки ръце напред тя показва символичното животно на баща си, предлагайки му своята женска привлекателност.


[1] Бел. на прев.

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5

image

Трудности при идентификацията с майката.

Има случаи, при които момичето изпитва значителни трудности при идентификацията си с майката и не може да приеме позитивно женската роля на възрастен. Често този проблем се съпровожда с конфликтни отношения в самото семейство, при отсъствие на съпруг, при маскулинна, силна и потискаща майка или обратно, при извънредно женствена майка, представляваща непостижима конкуренция по привлекателност.

В случая с осемгодишната Лара (рисунка № 11) тревожността по отношение на собствената й привлекателност  отключва периоди на депресивно настроение.

Изключително привлекателната, секси, млада майка на Лара е заета със свои интереси и ангажименти (разговаря по телефона) и подрежда личния си живот (в семейството липсва баща).  В домът им често пребивават мъже, като за този факт красноречиво свидетелства фалична символика във вид на дървени дръжки на вратите в стаята на майката – мястото, през което влизат мъжете-посетители. Външно неугледната и не способна да се конкурира с майка си дъщеря е принудена постоянно да седи сама в стаята си, играейки си с котката и подслушвайки мамините разговори в съседната стая. Притесненията и тревогите за своята женска роля, детето нагледно изобразява  чрез огромната котка – символизираща липсата на емоционална топлота и амбивалентните чувства към майката.

image

В някои семейства ролята на отсъстващият баща изцяло се поема от майката, притежаваща мъжественост, сила, стеничен характер. В такива случаи, процесът по усвояване от дъщерята на аспектите маскулинност и феминност, протича в условия на конфликти и противоречия на самоидентичността, които могат да имат негативен вектор.

Кристина, на 14 г. (рисунка № 12), изпитва значителни трудности при приемане на еталоните на полово-ролевото поведение.

Майката на момичето е активистка във феминистка организация, като развива активна пропагандно-агитационна обществена работа и е носител на някои акцентуирани качества: решителност, настойчивост, активност, целеустременост в прокарването и налагането на свръхценните феминистки идеи.  Същевременно тя се явява и жена, а това означава – семеен обект за женска идентификация. Дъщерята конфликтува с майката, напуска дома, не се прибира с дни –  търси своята идентичност.

На рисунката момичето изцяло е закрито, т.е. отрича наличието на женски полови признаци (майката изобразена в профил, е потънала в фотьойл).  Половата идентичност на дъщерята също е размита – гърдите са закрити с ръка, а краката са сгънати под масата. Девойката изпитва потребност от приемане и любов: тя е разположена на масата, там, където човек се храни, пред нея има чиния, но тя е празна – символ на емоционалната студенина и безчувствеността на майката; тогава, вече отхвърлено и нежелано момичето напуска къщата, излиза на улицата и приема девиантен модел на поведение – на рисунката тя пуши цигара.

image

Синдром „Кукла Барби“  

Има случаи, при които момичето се стреми не просто да се идентифицира с майката и да приеме женската полова роля, но издига този стремеж в култ. Упоритостта, маниерността, хипертрофираната (преувеличена) женственост на изобразените фигури обикновено се съчетават с формирани хистероидни особености на характера в реалността.

На рисунка № 13 всичко е красиво: майката, дъщерята, слънцето е очарователно, а плътните, очертани устни на бащата подчертават женствеността му.  Независимо от кинетичния характер на инструкцията, рисунката е напълно статична, въпреки, че петгодишната Вика заявява: „Ние се разхождаме“.

Особено внимание следва да се обърне на ръцете на фигурите, които много наподобяват щипки (клещи) и са несъразмерни с тялото. Демонстративните, театрални черти на характера в съчетание със склонността към фантазьорство и лъжливост, е много вероятно в бъдеще да станат ядро на невротично или личностно разстройство.  Тази хипотеза става още по вероятна при една нереално повишена самооценка и неадекватно високо ниво на претенции, несъответстващи на реалните постижения в училище, които живеят ограничено единствено в сферата на измислиците и фантазиите.

image

Други теми

Сиблингово съперничество.  

Раждането на второто дете в семейството може да се сравни със свалянето на царя от трона, когато „царуващият” и обкръжен от любов и грижа първороден, е принуден да слезе от пиедестала на своето превъзходство.

Конфликтът между братята и сестрите за родителското внимание понякога може да придобие катастрофични размери. Практиката показва, че в спомените на хората за своето детство в семейството много често са съпроводени със сцени на агресия, жестокост, ревност, завист между братя и сестри.  Децата могат открито да заявят чувствата си: да се борят, дразнят, подиграват, присмиват или да ги прикрият, маскирайки ги със защитния механизъм на реактивното образувание (формиране на реакция)[1],  показвайки прекалено възхищение за второто дете. Тази защита за подмяна на „знака“ на чувствата със социално одобряеми по-често се използва от момичетата [5].

Такива преживявания могат разбира се, да възникнат у всяко дете на всяка възраст и пол, в зависимост от редът, по който се появяват в семейството. Съвсем естествено е тези преживявания да се натрупват и оставят отпечатък върху особеностите на психосоциалното развитие, възприятието на своето място в семейството и върху сценария при раждането на децата в собственото семейство вече като възрастни.

Примерът на рисунка № 14 илюстрира случай, при който майката на 6-годишната Вали очаква второто си дете. На рисунката майката е представена как готви (храната е символ на грижа и удовлетворяване на потребността от любов). Момиченцето сервира и подрежда масата (подготвя се да се храни, т.е. да приеме любовта на майката), осъзнавайки, че с идването на второто дете, на нея ще се наложи да се оттегли и направи място. Дори чиниите (приборите), поставени на масата  асоциативно много наподобяват птичи яйца, от които скоро ще трябва да се излюпи пиленце. 

Освен това, следва да се обърне внимание на още три акцента:

-престилката на майката (областта на корема), която проектира детските стремежи за контрол на нарастващата тревожност;

-облаците, които се събират над масата – свидетелство за напрегнато очакване за скорошната поява на малкият брат;

-недостигът на място за бащата – очевиден израз за дисфункционален или формално присъстващ (периферен) в семейството баща.


[1] Бел. на прев. Реактивно образувание (реактивно формирование или формиране на реакция) е психична защита, изразяваща се във видимо преобразуване на негативни чувства в позитивни или обратно, при което защитаващият се ясно осъзнава първоначалната негативна емоция.

 

image

Рисунка № 15 показва негативното отношение на шестгодишният Максим към своята по-малка сестричка.

Синът ревнува и завижда на младенеца (изобразен като значим първи при рисуването), който се намира в „количка“, която прилича повече на земен насип, разположена под лъчите на палещото слънце (символ на родителската любов, която напоследък „огрява“ само и единствено сестрата).

Не е трудно да се досетим каква участ предвижда Максим за второто дете. Първородният не само завижда на новия наследник, но се намира и в кулминацията на едипови преживявания.  За последните свидетелстват доминиращият и висок баща (причислен към „враждебния лагер“) и майката-приятелка, хванала ръката на сина.  Максим се опитва да контролира своите амбивалентни чувства към сестричката и бащата, което се проявява в тревожната щриховка на количката с кръстообразни спици на нейните колела.  

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 2801378
Постинги: 1922
Коментари: 115
Гласове: 1220
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31