Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2019 08:00 - Полова идентификация на детето в кинетична рисунка на семейството-трета част (Сергей Сергеевич Носов)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1578 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


                   Полова идентификация на детето в кинетична рисунка на семейството

                                                                     трета част

                                                         (Сергей Сергеевич Носов)
image

На следващата рисунка № 16, осемгодишният Альоша решава по оригинален начин актуалните въпроси за съперничеството със своята сестра и своята полова идентификация.

В реалния живот сестрата на Альоша е по-висока (едра) от него, въпреки че е с една година по-малка, като баща им се държи по-мило към нея.  Тази дилема момчето решава елементарно: поставя сестра си на колене, поставя под краката си един камък и става по-висок от нея, а всичко това облекчава и улеснява стремежите му за идентификация.

image

Има отделни случаи, при които детето „пропуска“ и „забравя“ да нарисува конкурента си в борбата за родителската любов.  Такъв е случая изобразен на рисунка № 17, при която за по-малкия брат на 13-годишния Игор не остава място в семейната рисунка, просто „не успява да го вмести“. Игор и неговата сестра-близнак са оградени от родителите си от непревземаема ограда от остри ски и щеки. Върху сакото на бащата са поставени изобилие копчета, а на майката – джобове, а върху якето на Игор са изобразени (обединени) и двата атрибута на родителското облекло – копчета и джобове.  Тази символика само подчертава зависимостта и стремежа към родителското внимание.

image

Емоционална депривация  

Емоционалната депривация и нарушенията в емоционалното взаимодействие между майката и детето в ранното детство,  могат да имат дългосрочни последствия, изразяващи се в студенина към други хора, неспособност за съпреживяване, ниска емоционалната отзивчивост, неспособност да се вербализира собственото емоционално преживяване и неумение за правилно разпознаване преживяванията на други хора.

Не е случаен факта, че много специалисти говорят за нарастваща шизоидност на младите хора, като последица от дефицити в емоционалното общуване между родители и деца, които в по-късна възрастност се актуализират като затвореност, емоционална студенина, бягство във виртуалния свят и сериозни дефицити на емпатийни черти.

Емоционална депривация се открива не само при децата, които биват отделяни от родителите и семействата си (възпитаници на детски домове; отделни случаи на деца, предадени за отглеждане в приемни семейства), но и в пълни родителски семейства.  Това може да бъде свързано например с феномена „хоспитализация“ на родители или деца, с психологически отказ от детето, разводи, пътувания и дългосрочна работа в отдалечени райони (други държави), пребиваване на детето в детски градини, оздравителни (рехабилитационни) лагери или деца, които родителите оставят за отглеждане от баби и дядовци.

Стресът, интензификацията в ритъма на живот, икономическата нестабилност, стремежът за постигане на кариерни амбиции, страховете от загуба на работа и пр. атрибути на свободния пазар, принуждават родителите да отделят все повече и повече време в търсене на материални средства, във вреда на общуването с детето – родителите стават жертва на потосмукачната система  на свободния пазар, те просто нямат нито време, нито сили за това.  Всичко това способства за развитието у детето на един неудовлетворен емоционален глад и постепенно изкривява процеса по формиране на адекватен Аз-образ.

Нестабилността на емоционалните отношения с близките води до възприемане образа на Другия като непостоянен. Възприятието към значимите други започва постоянно да се колебае между идеализацията и обезценяването – детето или изисква едно постоянно внимание за себе си или просто изолира контактите си с обкръжаващите го хора. 

В ситуация на депривация детето, активно изследващо обкръжаващия го свят и изпитващо потребност от подкрепата на възрастния, бива обхванато от празнота, безразличие и неизвестност.  Интериоризацията на подобни патерни разрушават емоционалните отношения и водят към формиране на широк кръг психопатологии, централни в които са страхът от загуба, смърт, пустота. Емоционалната неудовлетвореност на детето от живи, топли човешки контакти много често се явява основа за развитие на личностни патологии, депресии, неврози, психосоматични разстройства.

Рисунка № 18, изпълнена от 8-годишната Настя, много нагледно показва нейната емоционална отстраненост от семейството.

Въжето, на което подскача Настя служи като символична граница, защитна сфера на нейното лично пространство, в което малцина могат да проникнат. В живота тя е едно затворено и нерешително момиче, като в същото време зависи от родителите си, за което свидетелства приликата на копчетата на дъщерята, бащата и майката.

image

След като майката на 13-годишната Лена (рисунка № 19) напуска семейството, бягайки с любовника си в друг град, поведението на момичето рязко се променило.  Тя на практика престанала да посещава училище и вместо в часовете, прекарвала времето в скитане из града.

В семейството, изобразено на рисунката, за момичето просто няма място – „тя е на училище“. Дълбоко преживяваща раздялата си с майката и изпитваща смесени чувства към нея, тя не може да намери разбиране с никой от членовете на семейството. Фигурата на бащата е обърната с гръб, той гледа телевизия и буквално е „капсулиран“ в стаята (бариери, прегради). По-малкият брат също преживява бягството на майката от семейството – за нестабилността на неговото състояние свидетелства стола, на който е седнал. Той също е на границата на емоционалния срив и „падение“.

Ролята на домакиня и обект за идентификация поема върху себе си строгата и „кастрираща“ баба (по линия на бащата), която домакинства, но за децата не е в състояние да замени истинската майка.

image
Андрей, 14-годишен, е даден на приемно семейство когато е бил на 5 г. (рисунка № 20). В анамнезата е отбелязано, че е преживял продължителна емоционална депривация и в момента създава на своите приемни родители доста неприятности.  Деликвентният и акцентуиран тийнейджър създава една доста емоционално наситена рисунка.

Изобилие от мебели, небрежност, неразбория, голяма динамика и неустойчивост на графиката (вълнообразни и прекъснати линии; „драсканици“ с размах; подчертаване на фигурите; щриховане). Общата неопределеност на рисунката излъчва напрежение, нестабилност, неустойчивост на афективната сфера на момчето.  Наследствеността или средата са причина за отклоненията в поведението?  На този сложен въпрос не може да се даде еднозначен отговор. 

image

Цялата тема, изобразена на рисунка № 21 е запълнена от емоционален вакуум.

В семейството си 14-годишната Ярослава тъне в материално благополучие, но липсва емоционална топлота и взаимно разбиране. Майката и бащата на момичето развиват всеки по отделно успешен бизнес. Редки са вечерите, в които цялото семейство се събира заедно пред огромната плазма.

На рисунката липсват фигури – те са компенсирани чрез изобилие от мебели и всевъзможни предмети (символи на финансовото богатство), чрез които момичето запълва емоционалната празнота. От обитателите на дома на рисунката присъства само кученцето Беримор – единствен другар на Ярослава.

image
 



Симбиоза

Симбиозата представлява негативна форма на детско-родителски отношения, при които взаимната зависимост е обусловена от преживявания на пълно „сливане“ и „разтваряне“ сред другите членове.

Участникът в симбиотичните отношения няма граница на собствения си Аз, при него отсъства потребност от собствена индивидуалност, той желае да се потопи и разтвори в другия. Симбиотичната връзка между майка и дете характеризира отсъствието, изтриването в съзнанието на родителя на границата между „Аз“ и „моето дете“.

Ако детето не оправдава родителските очаквания, тогава тази „лоша” част на детето се отхвърля от родителя, а границите на Аз-а стават пределно отворени и уязвими за всяка инвазия от външния свят. Детско-родителската симбиоза оказва негативно въздействие върху формиращият се Аз и представите му за света, като прави неговата идентичност дифузна и объркана.

Симбиотичните отношения между членовете на семейството често се изобразяват със сближаване или съвместяване на фигурите една в друга. На  рисунка № 22, изпълнена от 7-годишната Наташа ясно се вижда с кого тя е близка.

Момиченцето преживява кризисен период в живота си – тя се конкурира за вниманието на баща си с майката и с по-малката си сестра.  Изпитвайки амбивалентни чувства към майката, тя я дарява с цветя и в същото време е обърнала лице към татко си.  Бащата също заслужава цветя, може би сега той ще я забележи, ще й обърне внимание. Същевременно цялото внимание на бащата е погълнато от по-малката сестра Вероника.

image

Ярка картина на симбиоза между син и майка илюстрира (рисунка № 23) 5-годишният Серьожа. Мама отглежда дългоочакваното си дете (кумир) сама и полага огромни грижи за него. Те са толкова близки и взаимозависими, че проекцията на тази детско-родителска привързаност наподобява плътно затворен аквариум, в който за затворени персонажите от рисунката. Ръцете като символ на развитието на Аз-а и социалната му адаптация отсъстват, а самите фигури, оставени без опора сякаш са закачени и висят. Явно е, че личностното развитие и придобиването на самостоятелност в обкръжаващия свят е ограничено за малкия Серьожа.

image

Синдром на светлината или топлината.

Символите слънце, лампа, пожари, батерии, отоплителни радиатори, кухненски и отоплителни печки, ютии и други естествени и изкуствени източници на светлина и топлина са постоянни спътници на детските рисунки. Те са проекция на детските проблеми, свързани с интензивна потребност от емоционална топлина и любов, а такава потребност може да има сексуална опора.

На рисунката на 8-годишната Оксана ясно се вижда, кой от членовете на семейството е значимата за нея фигура (рисунка № 24). Крайната нужда от любов символизира фигурата на бащата, който „поставя крушка“ на лампата в стаята.  Бащата е нарисуван първи и се издига над всички останали в стаята. Той е централна фигура – поставен върху табуретка, наподобяваща пиедестал.

Компулсивната майка изцяло е погълната от реда и чистотата в дома и не забелязва своето дете. Дядото поправя фаличния кран на чешмата, а водните капчици, които текат от него, не са случайно ограничени само до мивката.

Крайната потребност от мъжко внимание се контролира (ограничава, поставя в рамка) от момичето, като се проектира чрез широкия плафон на полилея, поставен в центъра на стаята, над бащата, а самоизолацията на случващото се е илюстрирана от факта, че детето просто отсъства от рисунката – тя е на училище.

image

Понякога стремежът към контрол на своите естествени потребности, придобива широк размах и може да доведе до психосоматична патология (рисунка № 25).

На рисунката 7-годишната Даша се стреми към идентификация с баща си, за което говорят сходните пози на тялото (момиченцето и татко й седят на столове), намират се един до друг и въобще двете фигури са идентични, с изключение на размера.  Даша силно ревнува татко си от своята по-малка сестричка и умишлено я отстранява в отделна стая, като я поставя на легло.

Значимостта и стремежът към темата за емоционалната топлина и любов се проявява в многобройните лампи, а металните декоративни решетки върху тях показват, че всички чувства се ограничават и контролират от многобройни преградни стени между  членовете на семейството. Детето определено носи анален характер  (тези области в рисунката са ясно подчертани и видими) и се опитва да контролира всичко, което се случва с нея.  В живота обаче има ситуации, които е трудно да бъдат „преглътнати“, а в дадения случай при детето след постъпване в първи клас се появяват сериозни проблеми със стомашно-чревния тракт.

image
„Подрастващ на границата на нервния срив“ – така може да бъде определен смисъла на рисунка № 26.

Саша, на 14г., възпитаван от самотна майка, която по време на предварителната беседа споделя, че детето е било неочаквано, непланирано и нежелано.  Хиперпротектираща, отхвърляща, хладна, жестока (на рисунката, кълцаща месо със сатър) майка, се грижи чисто формално за сина си: хранене, обличане, но не му дава най-главното за него – емоционално приемане.

Действието се развива в кухнята, факт, който вече говори за възможни нарушения на емоционалното взаимодействие, тъй като приготвянето и храненето символизират удовлетворяване на потребностите от любов и приемане. За неблагополучните семейни отношения свидетелства позата и графичното изпълнение на майката – обърната с гръб, тревожно щрихована фигура и кухнята с голям хладилник (потребност от храна – любов), врящ чайник и огромна лампа на тавана (недостиг на емоционална топлота).

Вакуумът от чувства в семейството символично се попълва от детето, чрез включването на двата домашни любимци (куче и папагал), които са почти „залепени“ за едната фигура. Много силен (крещящ) е факта, че фигурата на седящото до масата дете е обозначена като „непознат“ – там не е поставен собствения Аз. В случая „непознатият“ представя хранещ се човек, а отсъствието на собствено изображение подчертава семейната дезинтеграция и говори за нуждата на детето от близък и разбиращ го човек. 

image

Х-синдром (Дъската за гладене)  

Синдромът на „Дъската за гладене“  или Х-синдромът се среща в рисунките във вид на кръстообразни или Х-образни конфигурации на предмети, фигури, модели, кръстосани щрихования. Децата и подрастващите, които изпитват остра потребност от любов и топлота, могат да предприемат опити за интензивен контрол над своите импулси, които често включват сферата на сексуалните преживявания

На рисунка № 27, изпълнена от 7-годишната Лиза, нагледно илюстрира синдрома.

В рисунката е отразена конкуренцията с майката за привързаността към бащата и свързаните с това амбивалентни чувства. Слънцето над бащината глава и огромната фалическа строителна ръчна количка, насочени право в лицето на дъщерята, символизират натрупани едипови страсти. Отношението към майката може да се определи като амбивалентно – въпреки опитите да контролира своите чувства (кръстосаните крака на дъската за гладене), при цялото си съперничество с майката, момичето все пак я обича (включената ютия, като символ на топлота),

image

Преживявания, свързани с физиологично пренастройване в юношеството, намират отражение в рисунка № 28, изпълнена от 12-годишната Валя.

Девойката изпитва значителни трудности при приемане на своята полова роля и женска сексуалност. Половото съзряване предизвиква повишена загриженост и внимание към собственото тяло, които понякога могат да придобият обсесивен характер.  Момичето буквално е фиксирано в телесните си преживявания и се опитва да контролира сексуалните импулси на организма – проектирани в рисунката чрез щриховка на роклята и чорапите.

image

Темата за контрола над сексуалните импулси е отразена и на рисунка № 29, на която е проектирана хормоналната буря и юношеската хиперсексуалност на 14-годишниата Романа. При нея активираното либидо реанимира Едиповия комплекс, за което свидетелства огънят на газовата печка, на която майката приготвя вечеря.

Специално внимание заслужават кръстообразното щриховане върху майчината престилка, прикриваща тази област на тялото. Амбивалентността на чувствата към бащата се проявява в светлината, излъчвана от телевизора и тревожно щрихования фотьойл.

Освен това, бащата на Романа е обърнат с гръб към майката у притежава в ръката си фалическия пулт за дистанционно управление. За сексуалната фиксираност на момичето говори също щрихованата ученическа маса с намиращите се върху нея фалически сексуален източник – настолна лампа. Кръстообразно щрихованата маса, прикриваща долната част от тялото на Романа се явява маска-прикритие за контрол на преживявания, свързани с мастурбация.

Развихрилото се либидо е насочено и спрямо очевидно съблазнителната приятелка на по-големия брат, но и тук сексуалните импулси се намират под контрола на безмилостното око на  Суперегото – отново е налична контролирана щриховка върху роклята и Х-образна маркировка върху дамската чанта, падаща върху бедрото на девойката.

image
Депресия в рисунката

Депресията е болезнено състояние, характеризиращо се основно с значим спад на емоционалния фон, ограничен двигателен тонус и редица физиологични промени. Външно могат да се наблюдават обща пасивност, апатия, вялост, които обикновено се съчетават с потиснато настроение.  Разбира се, не бива да се забравя, че симптоматиката може да се маскира и да няма ярко изразен характер, като това зависи от особеностите на личността и нивото на осъзнаване на самото състояние. Освен това, върху степента на изразеност на симптомите зависи степента на тежест и вида на самата депресия.

Съществуват множество видове депресия, всяка от които има индивидуална симптоматична „картина“. Настоящият текст няма за цел да описва депресивните състояния, тъй като такава информация може да бъде намерена във всеки учебник по  психология и психиатрия. В случая се има предвид факта, че принципно непосредствената диагностика на депресията е сложна и многостранна и именно по тази причина рисунъчните методи са подходящ инструмент  за подкрепа на диагностичната база за установяване на депресивни състояния.

За наличието на депресия в рисунъчните тестове могат да свидетелстват следните маркери: слаб натиск на молива върху хартията; прекъснати и тънки линии; лошо разработени (конструирани) фигури или фигури с неестествено малки размери; разполагане на композицията в лявата част на листа; статичност на фигурите.

Загрижеността на детето за болезненото състояние (соматично или психическо) на близък роднина (значим човек) свидетелства „водната тема“ в рисунката. Присъствието на вода в рисунката (дъжд, езеро, басейн, локви и пр.) в повечето случаи отразява депресивни преживявания.

Поставянето на фигурата на изследваното лице във водна среда (много често чрез изобразяване на водна стихия), говори за регресивни тенденции на защитните механизми, под формата на стремеж за връщане в плаващото дородово състояние.

Трябва да се отбележи още, че връзката в рисунката на депресията и водата показва по-скоро преживяване на реактивна депресия, присъствие на афективни реакции, свързани със значимо за детето събитие (болест на родител, родител в затвора, родител в депресия и др.).

Хронично преживяване на потиснато настроение по отношение член на семейството, може да бъде проектирано чрез изобразяване на спящи или лежащи върху легло фигури. Ескизните линии и обилното щриховане са маркери за опити за контрол върху собствената интензивна тревожност.

 На рисунка № 30, 11-годишният Саша проектира личната си неадекватност и фрустрираност.

Неотдавна семейството се е преместило от Казахстан в Московска област и момчето е постъпило в ново училище. Проблемите на адаптацията към новия приятелски кръг и неуспехите в учебната дейност, много скоро отключили при Саша депресивна симптоматика.

Ескизните и неуверени линии нагледно показват тревожността на момчето. Особено внимание заслужават ръцете на  детето (сферата на постиженията и социалната адаптация), които той мие под крана на чешмата (депресивен маркер).   Сюжетът на картината може да бъде тълкуван по следния начин: „Родителите няма да позволят на сина си да яде, докато не си измие ръцете“, т.е. „той няма да получи родителска любов, докато не успее в обучението си.“

Хроничните неуспехи в училище и острата, но в същото време контролирана потребност от родителско приемане (ясно открояващата се лампа на тавана) се изразяват в пониженото настроение на Саша, което е и причината родителите да се обърнат към психолог.

image

Темата за водата и депресията е представена изчерпателно в рисунка № 31.

Никита, 14-годишен тийнейджър се намира в ситуация на развод на родителите. В резултат на семейните конфликти, свързани с напускане на семейството от бащата, майката изпада в депресия.  Майката лежи (астения, пасивност) на слънце (потребност от любов) пред водоема (темата за депресията и водата).  Детето обича своята майка (слънце, Х-образните крачета на шезлонга) и е загрижено за нейното самочувствие (натрапливите мисли и опасения са проектирани чрез снопчетата тревата, осеяни между майката и детето).

Играта на бащата с детето на федербал не така безобидна (изобразената сила, с която бащата удря ракетата). Тя се възприема като опит за противопоставяне на бащата и в защита на майката от него (фигурата на сина, отговарящ на удара, насочен към майката).

Дефицитът на родителска любов се проявява в изобразената горяща скара и импровизираната маса за хранене.

image

Фобии

Фобиите са натрапливи състояния на страх, имащ предметен характер, като често се съчетават с различни психоемоционални разстройства, неврози, психопатии.  Характерна черта на фобиите е субективното състояние на панически страх при ситуации, които не носят обективно заплашителен характер.  Съществуват множество фобии, като най-често се класифицират по обектите, предизвикващи страх.

Източниците и съдържанието на страховете значително се различават. Не всеки страх има постоянна патологична реакция. Например, възрастовите страхове обикновено носят непатологичен характер. Страхът от тъмнината при малките деца практически се преодолява с порастването и не води до устойчиви фобични реакции. Има обаче и други типове фобии, например тези, чийто възникване има психогенен характер, т.е. внезапната силна уплаха може да предизвика крайна паническа реакция всеки път, когато възникне подобна ситуация през целия живот.

Съществуват и фобии, „отглеждани“ в семейството. Именно този вид фобия често намират ясно отражение в рисунките. Това се дължи на постоянството и силата на афективната реакция при даденото разстройство.

В проективните рисунки като най-ярки детайли, свидетелстващи за наличие на натрапчиви състояния, свързани със страхове и опасения, следва да се приемат повтарящите се елементи.  Изобразяването на еднакви и многобройни елементи (звезди, цветя, прозорци, тухли, снежинки, кръстове и др.), често са показател за опитите за контрол върху натрапчивите мисли и фиксацията в тези преживявания.

Подобно повторение на елементите обаче трябва да бъде ясно разграничавано от персеверациите с недоразвитост на предните дялове на мозъка, а също при ригиден тип личност, склонна към инертност, вискозност и застойност.

Освен това, при диагностика на страховете е необходимо да се отчитат половите различия. Така например, при момичетата и девойките във всички възрастови групи склонността към преживяване чувство за страх е изразена значително в по-голяма степен, отколкото при момчетата и юношите.  За девойките в горните класове социалната среда е много по-наситена с емоционални събития, имащи стресогенно значение, отколкото при момчетата. Емоционалното отношение към потенциалните източници на отрицателни емоции при юношите и девойките също е различно.  За юношите е много по-значимо отношението към групата, към своето самочувствие, към родителите, а за девойките – оценките в учебната работа и изпитите.

Освен че изпитват много повече страхове, при момичетата тези страхове са и свързани помежду си, т.е. в голяма степен те си влияят взаимно, както в доучилищна, така и в училищна възраст. Страховете при момичетата са по-силно свързани с формиращата се структура на личността и преди всичко с емоционалната сфера. Най-интензивна е връзката и взаимодействието между страховете в периода  3-5 годишна възраст. В тази възраст страховете могат да бъдат преплетени един в друг и да създадат трайна психологична структура на постоянно безпокойство, напрегнатост и напрежение.

Седемгодишният Денис изпитва натрапчив страх, че цялото му семейство ще умре (рисунка №32). Този тип опасения и натрапчиви мисли се потвърждава от „звездната“ пижама на момчето.

Проведената беседа с родителите и момчето разкрива специалното значение на тази рисунка. Работата е там, че Денис се намира на върха на Едиповия комплекс и в тази фаза то става случаен свидетел на сексуални сцени между родителите, като скоро след това се появяват обсесивни страхове за живота им.

На рисунката майката и таткото са изобразени в едно легло, като любовното ложе е изобилно щриховано и притежава символични по форма вертикално разположени ребра. По-малката сестра на Денис спи (сестрата е с ограничена активност) в съседната стая. Смисълът на това разделяне в отделни стаи се крие в конкуренцията и завистта към по-малкото и по-обичано дете.

Себе си Денис изобразява в момент на миене  на зъбите преди лягане.  Символиката на банята, в която се намира Денис (четка за зъби, чешма, вода, кръстообразната щриховка на вратата), показва поражението на момчето в борбата за внимание на майка му. Майката го е „предала“ и е останала да спи с бащата в съседната стая (той сам е видял това), а на него му остава единствено да контролира (дългата шия) своите телесни импулси (пижамата), изпитвайки реактивно трансформирано чувство за вина за пожеланата смърт  на родителите и преживяването на натрапчиви опасения по повод противоречивостта на своите чувства.

image

Съвсем естествено, проведеният анализ на рисунката не може да претендира за пълно разкриване и описание на всички теми и синдроми, срещащи се в кинетичните рисунки на семейството. В този текст ние се опитахме да покажем само най-честите  примери за анализ на психологични трудности и проблеми при децата.

Представеният стил на рисуване, начин за разбиране и интерпретация на рисунките отчитат особеностите на психосексуалното развитие на детето, оперират с елементи на психоаналитичния понятиен апарат и разбира се, не могат да бъдат напълно еднозначни за всички рисунки.

 

ЛИТЕРАТУРА

 

1.Белопольская H.Л. Половозрастная идентификация. Методика исследования детского самосознания. М.: Когито-Центр, 1998.

2.Берне P.C., Кауфман С.Х. Кинетический рисунок семьи: введение в понимание детей через кинетические рисунки семьи. М.: Смысл, 2000.

3.Васильченко Г.С. Справочник по сексопатологии. М., 1990.

4.Венгер А.Л. Психологические рисуночные тесты: иллюстрированное руководство. М.: ВЛАДОС-ПРЕСС, 2002.

5.Дворянчиков Н.В., Носов С.С. Половозрастные и полотипические особенности механизмов психологических защит//Вестник Санкт-Петербургского университета. Серия 6. 2007. Вып. 4. С. 261–266.

6.Догадина М.А. Особенности психосексуального развития малолетних и несовершеннолетних потерпевших – жертв сексуального насилия: дис. канд. мед. наук. М., 1998.

7.Кулагина И.Ю. Возрастная психология. М.: Изд-во УРАО, 1999.

8.Легенды и сказания Древней Греции и Древнего Рима / Сост. A.A. Нейхардт. М.: Правда, 1987.

9.Лейбин В. Психоанализ: учебник. СПб.: Питер, 2002.

10.Маховер К. Проективный рисунок человека. М., 1996.

11.Носов С.С. Методические проблемы изучения половой идентичности ребёнка // Материалы международной научно-практической конференции «Семья XXI века». Калининград, 2004. С. 344–346.

12.Носов С.С., Копылова Л.П. Особенности полового самосознания старшеклассниц и склонность к депрессии // Вопросы психического здоровья детей и подростков. 2004. № 2. С. 77–80.

13.Свистунова Е.В. Изучение личности подростка методом рисуночного теста: учеб. – метод. пособие. М., 2002.

14.Соколова Е.Т. Проективные методы исследования личности. М., 1980.

15.Хьелл Л., Зиглер Д. Теории личности. СПб.: Питер, 1999.

16.Эрик Г. Эриксон. Детство и общество. СПб., 2000.

17.Янг Р.М. Эдипов комплекс. М.: Проспект, 2002.

Източник: http://www.koob.ru/nosov_s/sexual_identification

                                                                                  

Превод от руски, К. Кунчев

 

25.04.2019г.

 

  





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3815611
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1307
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031